Папските документи 4.1.Защо папските документи?

Изтегляне 0.59 Mb.

страница	3/11
Дата	09.06.2017
Размер	0.59 Mb.
	#23223

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

4.1.Защо папските документи?

Като казахме Църквата има като главната цел да съобщава божието царство, което може да се реализира ако хората живеят според божите заповеди и според посланието което им оставил Исус: да обичат Бога и ближния си. Това не означава че Църква не може да се интересува от проблемите и различни въпроси в този свят. Както Исус не мълчал към различни несправедливости, така също Църква, нито вярващи не трябва да мълчат. Всеки един човек има право и задължение да се бори срещу несправедливостта. Затова Папата като главен отговорник на Църквата не може да мълчи към проблемите в света. Една от възможностите как може да прави това са различни папски документи. Разбира се, че той не ги пише сам. По принцип те се подготвят от група специалисти – теолози, социолози, политолози и други. Разбира се, че тези документи гледат преди всичко проблемите с морален поглед и не предлагат икономически решения, защото това е работа на икономистите.

4.2.Какво е енциклика?

Ако Църквата иска нещо да каже официално, има два начина: събрание на всички владици с папата или папата може сам да изрази мнението на Църквата. Единия начин се казва енциклика. Това е официален папски документ. Енциклика е един документ, който изисква много работа и затова работят върху нея много групи. Папата избира тема и прави последната редакция.

Енцикликата е като писмо изпратено от папата към всичките хора в света. По принцип имената на енциклика идва от първите думи на нея. Например енциклика “Rerum Novarum“ се казва така, защото са първите две латински думи от енцикликата, които всъщност изразяват съдържанието на нея.

4.3.Кои са адресати на папските документи?

До Втория Ватикански Събор това били преди всичко католиците. В “Gaudeum et Spes“ съборните отци се обръщат към всички, които имат добра воля. От това време повечето официални папски документи се обръщат към всичките хора които имат добра воля, а не само към католиците.

5.Социалното учение на църквата в социалните енциклики

В тази част ще говорим за девет социални енциклики: за енцикликата на папа Лъв XIII „Rerum novarum“, за енцикликата на папа Пий XI „Quadragesimo anno“, за енцикликите на папа Йоан XIII „Mater et Magistra“ e „Pacem in terris“ за енцикликите на папа Йоан Павел II „Populorum progressio“, „Laborem exercens“, „Sollicitudo rei socialis“ и „Centesimus annus “ и накрая за енцикликата на папа Бенедикт XVI “Deus caritas est“.

5.1.Енцикликата „Rerum novarum“ (1891)

С тази енциклика започва съвременното социално учение на Католическа църква. Започва нова епоха, когато папите повече и по–систематично се интересуват от социалните проблеми в света.

Енциклика „Rerum novarum“ преди всичко реагира на проблемите, които са имали работниците на края на деветнайсети век. Името на енцикликата „Rerum novarum“ може да се преведе като “новите неща“.

Папа Лъв XIII показва в енцикликата, че църквата има право да изкаже своето мнение по социалните проблеми. Това е било нещо ново в историята на Църквата и затова са се намерили много хора, които са критикували и казвали, че Църквата трябва да се интересува само от духовните неща.

5.1.1.Времето, в което се роди енцикликата

Във втората половина на 19 век кулминира индустриалната революция, която била вдъхновявана от либерализма. Основен принцип на либерализма е неограничена свобода без намеса на държавата. Първата фаза се нарича “манчестърски“ капитализъм. Възниква капитализъм, който не се интересува от хората, на колко са години (работят и децата), от пола на работниците, от техните изисквания. За работодателя най–важното е печалбата и всичко е подчинено на това. Работа става стока и нейната цена зависи от закона за търсенето и предлагането, без да някой да се интересува от живота на работниците и на техните семейства.

По това време започва жестоката експлоатация на работническата класа. Заплатите на работниците не достигали за да могат да живеят нормален живот. Започва голямата беднотия на работниците.

По това време се заражда манифактурната организация на работният процес. Това означава, че човек който произвежда вече не знае за кого го прави и вече не може да каже на продукта, че е негов, защото не го е направил сам. Продуктът е в резултат на работата на повече хора.

Характеристика на времето, когато се ражда енцикликата:

Много хора напускат селата и мигрират да живеят и работят в градовете
Огромно развитие на индустрията – индустриална революция (30–50-те години на деветнайсети век)
Промяна в отношенията между собственици и работници. Работници работили единайсет- дванайсет часа дневно през седмицата, често работят и в събота и в неделя.
Представата, че държавата не може да се намества във взаимоотношенията между собствениците и работниците. Папата показва, че това не било на базата свободно договориране, защото работници често нямали друг избор. Той искал държавата да има право да се намества, когато има несправедливост.
Капиталът е в ръцете на малко хора и поради тази причина много хора живеят в беднотия.
Расте самоувереността на работниците и те започват постепенно да се организират.
Упадък на моралността - много от работниците напускат църквата. В Мексико, когато излезна енциклика правят всичко възможно хората да не узнаят за нейното съществуване. В Германия фалшифицират текста.

Това всичко е причината на социалният конфликт, който се роди на края на деветнайсети век.

5.1.2.Структура на енцикликата и главните теми:

Папа Лъв XIII обяснява в енцикликата причините за проблемите на работниците и защо Църква се интересува за това. Енцикликата има четири основни части, които са: работниците и техните права; държавата и нейните права и отговорности; достойнството на труда и социалната ипотека на имота.

5.1.2.1.Работниците и техните права

В седемдесетте години на деветнайсети век било незаконно да се събират работници. В енцикликата можем да намерим първите идеи за синдикати, но в много примитивен вид. Тези организации на работниците (още не можем да говорим за синдикати) според папата трябва да станат партньор на капиталистите. Защото, както се говори в енцикликата, ако трябва да има диалог, винаги са нужни поне двама. С това се иска енциклика да заяви, че самите работници трябва да търсят начин как си помогнат, как трябва да се защищават от експлоатация. Тези мисли са имали голямо влияние върху работниците, които започнали да се организират и да защищават своите права.

Проблемите, които са свързани с работническият въпрос идва, според папата, благодарение на изваждането на вероучението от учебния процес и несправедливите заплати. Енцикликата вижда проблем и в това, че производството и пазарът са концентрирани в ръцете на малък брой хора, а другите трябва да им работят като роби. От друга страна показва, че класовата борба е много опасна.

Енцикликата казва, че ако работници не получават на време заплатата това е един голям грях, който вика към Бога.

5.1.2.2.Държавата и нейните права и отговорности

Навсякъде, където капитализмът взима властта - намалява властта на държавата. Едно от основните неща на бедността на работниците е, че няма свободата при сключване на трудовите договори. Папата показва, че договорът е винаги между двама, които свободно го сключват. Затова трябва да има трудово право на работниците, което възстанови правилата между работниците и работодатели.

Енцикликата се обръща към държавите за да помагат на хората, които са дъното на общността. Ако няма друг начин държава трябва да се намесва за да защищава правата на работниците. Това може да стане, когато собствениците не се интересуват от работниците, когато мислят само за своите печалби, когато взимат работниците само като стока, защото благотворителната дейност на църквата не е достатъчно изразена в обществото. Трябва да се забранява на децата да работят и жените не могат да са принуждавани да взимат работа, която може да им навреди.

Енцикликата показва, че човекът е повече от държавата и от семейството. С това иска да каже, че човекът, семейството имат права, които са над правата на държавата.

Като задача на държавата папата вижда грижите за общото благо, а задача на хората е да развиват различни инициативи.

5.1.2.3.Достойнството на труда

Папата също така дефинира какво е справедлива работна заплата. Справедлива заплата, според папата, е заплата, която осигурява на работник и неговото семейство достоен и независим живот. И днес това е актуално. Мъжът трябва да получава такава заплата, че да може жена му да остане в къщи за да възпитава децата.

Справедливото заплащане на труда, което би трябвало да получават работниците, трябва да е такова, че да може работниците да спестяват пари, за да придобият някакъв имот накрая на живота им, който ще им осигури достоен живот. Искането за справедлива заплата звучело по това време като фантазия.

В тази част папата също така говори за работата и заявява, че е необходима и трябва да осигури живота на човека. Като наследството на първородния грях работата на човека не е лека, но Исус ни е показал, че работата и ръчният труд няма да са нещо нечисто, нещо което трябва да не се уважава. Исус почти цял живот е работил физически с баща си. И как се гледа на ръчният труд днес? Ако някой е зидар дали не е по–малко уважаван от коя да е секретарка?

Папата също казва, че капиталът не може да има предимство пред човешкият труд.

В енцикликата можем да намерим и задълженията на работодателите:

Да не гледат на работници като на роби.
Да се мислят и за тяхното добро и духовни нужди.
Да не претоварват работниците и да не искат от тях неща които са свръх техните сили.

Папата също поставя въпроса дали хората могат да стачкуват. Той казва че първо трябва да се опита да се отстрани причината за стачката. Ако не се отстрани тази причина, работниците имат право да стачкуват. Той казва, че стачката е необходимо зло.

5.1.2.4.Социална ипотека на имота

Учението на Маркс не е буквално споменато, но енцикликата прави полемика с него. Например критикува класовата борба, която е за марксизма основното нещо. Също така е против тезата, че имотът не може да принадлежи на отделни хора. Папата показва, че всеки има право да притежава имот.

Папата казва, че всеки човек има право на лична собственост. От другата страна показва, колко опасен може да стане имота за човека. Понякога може да го отдалечи от Бога, от неговото спасение.

Марксизма учи, че имота е причината на всяко зло в света. Социалното учение на Католическа църква не казва, че имота може да стане причината на злото, но казва, че който има някакъв имот е задължен към тези, които нямат. Това се нарича социална ипотека на имота. Какво означава това? Всеки който има имот е длъжник на онези, които нямат нищо. Ако той реши да даде на другите не прави нищо специално, само върши своето задължение и изплаща дългът си. В Европа всички ние принадлежим към жителите на богатите държави, които имаме задължението да изплащаме този свой дълг. Бедните държави са тези, където хората умират от глад. Например, ако някой ще ни предложи за да постим цял живот само на хляба и вода, това би било за нас голямо покаяние. Но трябва да си припомним, че в света има милиони хора, които имат желание да имат осигурен всеки ден поне къшей хляб и чаша вода.

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!