Община Полово финансира болницата след запор

Стволовите клетки възстановяват сърдечни мускули

- Това е метод, при който посредством катетър се достига до аортната клапа. Разширява се с един балон собствената клапа, която е променена, силно стеснена. Там, на това място, се поставя изкуствена клапа, която се носи от въпросния катетър, раздува се и заема позиция на това място. С това се избягва отварянето на гръдния кош, разрязването на гръдната кост, което е предимство. Основните достъпи са два. Единият е с катетър през феморалната артерия, т.е. през артерията на крака. Но за тази цел артериите на човека трябва да са с достатъчно голям диаметър, да не са нагънати. Друг метод е чрез много малък разрез на лявата гръдна половина, между ребрата. Оттам се стига до върха на сърцето и през него се вкарва катетър с клапа, за да се достигне до нивото на собствената аортна клапа. Има и други методи, но тези са основните.

- Първо трябва да кажем, че една клапа, която се поставя по конвенционален път, с отваряне на гръдния кош, струва 3600 лв. в България. Клапата, която се поставя през катетър, струва 50 хил. лв. Слава богу, касата поема финансирането на тази дейност, така че пациентите не плащат нищо.Тази разлика в цената обаче не може да не се вземе предвид. България не е толкова богата държава, че да си позволи при всички пациенти това, не се прави и по света. Така че го прилагаме при хора, които са много високорискови за конвенционалната хирургия, за хирургията на отвореното сърце. Това са пациенти, които са в напреднала възраст, при които рискът от операция на отворено сърце е над 20% или при които има множество съпътстващи заболявания, поставящи под въпрос ефекта на стандартната операция.

-Това е по-скоро резултат от разумна дискусия между двете страни. Аз обясних навремето какви са предимствата, какви са ни намеренията - не поголовно слагане, напротив. През първата година поставихме само 20 клапи. Сега вече нещата се промениха. Съгласието за тази процедура преди минаваше през надзорния съвет на касата. Сега вече има комисия към НЗОК, т.е. не се налага да се минава през надзорния съвет. Тази бюрократична процедура е облекчена и на практика пациентите, които имат усложнения и показания, каквито изредих преди малко, не чакат.

- Основно имаме нужда от навременно диагностициране на всякакви сърдечно-съдови заболявания, от навременно определяне на оптимално най-доброто лечение и профилактика. Ако искаме да намалим дела на сърдечно-съдовите заболявания, трябва да извършваме съответната профилактика. Това е преди всичко работа на държавата, а експертите в областта могат само да помагат. Като лекари основната ни задача е да диагностицираме навреме, колкото може по-рано, за да не се стига до такива високорискови пациенти. Защото те са закъснели, развили са заболявания и на други органи, сърцето е толкова увредено, че не може да понесе една стандартна операция с включване на изкуствено кръвообращение и спиране на сърцето - то спре ли, няма да тръгне. Резултатът от ненавременното диагностициране и лечение е, че първо, стига се до инвалидизиране на пациента и второ, неговото лечение става много по-скъпо.

- Да, от месец септември тази година ставаме референтен център за България и ще можем да обучаваме колеги от страната. Ще бъдем и гарант, че качествено ще се поставят клапи там, където ние сме обучили екипите. Ще обучаваме в сферата на транскатетърното поставяне на аортни клапи.

- От 2002 г. сме започнали т.нар. ендопротезиране.Този метод се прилага при аневризми (разширения) или дисекации (разслояване на стената) на аортата. При тези заболявания смъртността е много висока.

Започнахме да поставяме, посредством катетър през достъп от бедрената артерия, протези вътре в съда, т.е., без да се налага оперативна интервенция, без да се отваря гръдният кош. Поставянето на такива протези по този начин е много щадящо за пациента и вече имаме натрупан сериозен опит - над 125 протези сме поставили. Ние бяхме първите в тази сфера. Тези, които сега го извършват в други болници, са ученици на "Св. Екатерина", тръгнали са оттук.

Друго, което реализирахме, е слагането на изкуствени сърца, т.нар. механични устройства за поддържане на кръвообращението. Имаме богат опит в това. В момента двама пациенти лежат при нас, на които предстои поставяне на такова сърце. То струва 200 хил. лв. НЗОК не го плаща и нашите пациенти не могат да си го позволят.

- Откъде идва финансирането тогава?

- Благодарен съм на Министерството на здравеопазването, че винаги са откликвали и са финансирали допълнително тази дейност. С един вид такова сърце държим рекорда по продължителност на живот в света -повече от пет години. И тези пациенти са пълноценни.

- Наличието на Национална здравна карть е задължително. Но това е само първата стъпка. Целта на тази карта е да създаде условия за равномерно предоставяне на медицински услуги във всички краища на България. Всички знаем, че сега има концентрация на високоспециализирани дейности, които са в големи градове като София, Пловдив, Варна. Има цели региони, лишени от това. Сърдечна хирургия например в Централа и Северозападна България няма. Това важи, разбира се, и за други специалности. След като тази първа стъпка е направена и въз основа на здравния профил и нуждата от здравна помощ на населението е изготвена здравна карта, трябва НЗОК да сключва договори в зависимост от нуждата, а не с всички и за всичко. Иначе няма да има смисъл от тази карта. Второто значение на картата: сега вече има комисия към Националната здравна карта, която да прецени има ли необходимост от откриването на една нова болница или не. Досега нямаше регулиращ механизъм. И трябва да се продължи в тази насока. Тези стъпки трябваше да се направят още преди 15-20 г., за да не се получава роене на болници.

- Едно от нещата е интервенции на митралната клапа чрез катетри. Извършили сме няколко уникални операции, които в България не са правени. Давам пример с пациент, който преди е бил опериран и митраланата му клапа е сменена с биологична протеза. Тя обаче след 14 г. се променя и става негодна. Но пациентът има толкова придружаващи заболявания, че ако го бяхме оперирали повторно за смяна на клапа, той нямаше да издържи. Затова направихме нещо, което в света рядко се прави, а у нас никога не е правено: с помощта на катетър поставихме изкуствена клапа върху старата. Човекът се възстанови и го изписахме.

Друго, което мислим да въведем, е интервенция върху митралната клапа с помощта пак на катетри в случаите, когато тя връща много кръв към белия дроб. Поставят се специални клипси. Това е при крайна фаза на сърдечна недостатъчност и при придружаващи заболявания, когато стандартната хирургия е противопоказна.

Друга посока, в която не спираме да мислим, е роботизираната хирургия. Първият робот, създаден в света -"Да Винчи", беше за сърдечна хирургия. Той, разбира се, се използва в урология, гинекология и други сфери. Има стремеж в световен мащаб към използването на един робот за много цели, за да може той да си изплаща парите.

Мислим за това, имаме и други планове, свързани например с прилагане на стволови клетки. Напоследък в световната научна литература излизат много обнадеждаващи резултати за използването на стволови клетки за възстановяване на загинал мускул на сърцето.Това е един добър метод и мисля, че ще работим и в тази насока.

Когато една институция се опитва само да поддържа нивото си, тя неминуемо изостава. Тя трябва да е в крак с постиженията на съвременните технологии, за да успее.

- Много важно е как се представят различните проекти пред институциите. Трудно е, защото няма единен фонд, създаден в България за иновативни проекти. Финансирането идва на базата на лични контакти и убеждаване на институциите. Има предложение за създаване на такъв фонд, но то остава само предложение.

- Съветвам всеки пациент, на когото се предлага някакъв вид лечение на сърдечно заболяване, винаги да търси второ мнение. Защото когато има второ мнение и то потвърди първото, доверието на пациента в метода на лечение е по-голямо, а това има значение и за крайния резултат. Хората не трябва да се притесняват, че са получили предложение за лечение, и ще отидат на друго място за втора консултация.

***

Нашият гост

ПРОФ. ГЕНЧО НАЧЕВ е изпълнителен директор на УМБАЛ "Св. Екатерина". Завършил е медицина през 1975 г. в МУ-София. Има следните специалности: сърдечно-съдова хирургия, реанимация и интензивно лечение в университета "Гьоте", Германия; Катедра по гръдна и сърдечно-съдова хирургия, реанимация и интензивно лечение - Трансплантация на органи в гръдния кош - Сърдечен институт, Минеаполис, САЩ; сърдечно-съдова хирургия и трансплантология -Медицински колеж Baylo, САЩ; гръдна и сърдечно-съдова хирургия - Немски сърдечен център; хирургия на аортния корен - Кралски колеж по хирургия, Лондон, Англия. Има над 220 публикации в български и чуждестранни медицински издания.