Victoria Boutenko

В мига, 6 който чоВек погледне отблизо какВото и да е, дори стрък треВа, то се преВръща В загадъчен, ВеличестВен, неописуемо разкошен сВят

Изтегляне 240.2 Kb. страница 14/46 Дата 03.03.2024 Размер 240.2 Kb. #120521 Тип Книга

Навигация на страницата:

• / МЪДРОСТТА НА РАСТЕНИЯТА
• Зелени храни
• Билки и подправки алое вера, магданоз (два вида), копър, див копър (резене), листа от мента, градинска мента, джоджен, босилек, кори-андър • Кълнове
• ЗЕЛЕНИТЕ ХРАНИ: ПЪРВИЧНИЯТ ИЗТОЧНИК НА ОМЕГА-3

В мига, 6 който чоВек погледне отблизо какВото и да е, дори стрък треВа, то се преВръща В загадъчен, ВеличестВен, неописуемо разкошен сВят Хенри Милър Колкото повече живея, толкова повече благоговея пред природата. Когато се разхождам сутрин, ако срещна елен, катеричка или друга жива твар, аз замръзвам и ги попивам жадно с очи, сякаш нищо друго няма значение. Долавям безмерна мистерия в животните, цветята и особено в слънцето. Щом погледна към него, ме изпълва признателност, че лъчите му са свободни, безплатни и еднакво достъпни за всички. Много хора обичат слънцето. Чувстваме се по-добре и изглеждаме по-здрави, когато прекарваме достатъчно време на слънце. Опитваме се да получим колкото може повече от лъчите му. Свели сме банските си костюми до минимум, за да може скъпоценната слънчева светлина да облива тялото ни. Не са много обаче хората, които познават течната форма на слънчевата светлина: хлорофила. Хлорофилът е също толкова важен, колкото лъчите на слънцето. Животът не е възможен без слънчева светлина; животът не е възможен и без хлорофил. Хлорофилът е втечнена слънчева енергия. Приемането на колкото може повече хлорофил е като слънчева баня за вътрешните ни органи. Молекулата на хлорофила забележително много напомня на хеммолекулата в човешката кръв1. Хлорофилът се грижи за тялото ни като любяща майка. Той лекува и пречиства всички органи и дори унищожава много от вътрешните ни врагове като патогенни бактерии, гъбички, ракови клетки2 и още доста други. За да се радваме на добро здраве, имаме нужда от 80 до 85 % „добри“ бактерии в червата. Те произвеждат редица важни вещества за организма ни, включително витамин К, витамини от група В, многобройни полезни ензими... Тези „добри“ аеробни бактерии имат нужда от кислородна среда, за да растат и съществуват. Ето защо, ако в клетките ни липсва достатъчно кислород, започват да процъфтяват „лошите“ бактерии, които водят до множество инфекции и заболявания. Тези патогенни бактерии са анаеробни и не понасят газообразния кислород. От жизненоважно значение е да се грижим за чревната си флора. „Добрите“ бактерии могат лесно да бъдат унищожени от редица фактори, включително антибиотици, лошо хранене, преяждане и стрес. В този случай може да се окажем с 80-90 % „лоши“ бактерии, отделящи киселинни токсини в тялото ни. Убедена съм, че именно увеличаването на анаеробните бактерии в червата е една от основните причини за всички заболявания. Още от древни времена хлорофилът е служил като чудотворен лек. Той съдържа огромно количество кислород и играе съществена роля за подпомагането на аеробните бактерии. Ето защо колкото повече хлорофил приемаме, толкова повече укрепваме чревната си флора и общото си здравословно състояние. Като се има предвид, че зелените храни са основен източник на хлорофил, трудно може да се намери по-добър начин за приеманенето му от зелените смутита. Хлорофилът е доказал полезното си действие за предотвратяването и лекуването на различни форми на рак3 и артеро-склероза4. Множество научни изследвания показват, че почти няма болест, която да не може да бъде положително повлияна от хлорофила. За лечебните свойства на това удивително вещество може да се напише отделна книга. Затова само ще изредя някои от тях: Хлорофилът: • увеличава броя на червените кръвни телца; • подпомага превенцията на рака; • снабдява органите с желязо; • повишава алкалността на организма; • противодейства на погълнатите токсини; • подобрява състоянието в случай на анемия; • пречиства и премахва неприятната миризма от червата; • подпомага пречистването на черния дроб; • помага при лечение от хепатит; • регулира менструацията; • помага в случай на хемофилия; • подобрява лактацията; • помага за заздравяването на рани; • отстранява телесните миризми; • противодейства на бактериите в раните; • чисти зъбите и венците при пиорея (гнойни венци); • премахва лошия дъх; • помага при възпалено гърло; • отлична гаргара при операции на устната кухина; • облекчава възпалените сливици; • успокоява язвените тъкани; • успокоява болезнените хемороиди; • облекчава катаралните течения; • въздейства благотворно на съдовата система на краката; • подобрява разширените вени; • намалява болката при възпаление; • подобрява зрението. Най-важната цел на всички форми на живот на планетата е продължението на живота. От какво се нуждаем ние, хората, за да оцелеем? След въздуха и водата, решаващо значение има храната. Получаваме я от растенията и животните. Откъде черпят храна растенията - от почвата и слънцето. Само растенията „знаят“ как да преобразуват слънчевата светлина във въглехидрати. Въглехидратите са им необходими за различни функции. Част от захарта отива в плодовете, за да привлича животни, птици, хора и други същества, които да помагат за разпространяването на семената. Голяма част от захарта, създадена с помощта на хлорофила, преминава в корените. Както знаете, корените на растенията имат сладък вкус: моркови, цвекло, картофи, ямс (сладки картофи), ряпа. Животът на много видове гъбички, микроби, амеби, бактерии и други микроорганизми зависи от захарта в корените на растенията. Освен това, растенията използват въглехидратите за изграждане на нови стъбла, корени и кора, но най-вече за нови листа, които да произвеждат още повече въглехидрати. Затова листата винаги са най-обемната част от растението. Тъй като зелените растения се стремят да увеличат хлорофила, те постоянно растат и поради това се налага непрекъснато да подрязваме храстите и да косим тревата покрай дома си; в противен случай те ще избуяват, докато не превземат всичко наоколо. Животът на растенията зависи от слънчевата светлина, а нашият - от растенията. Дори когато хората ядат животни, те го правят заради хранителните вещества, които животното е поело преди това чрез растенията. Древните учения на юдаизма, исляма и други религии забраняват яденето на хищни животни като лъвове, тигри, леопарди, лисици, орли и пеликани. Баба си спомняше, че по време на войната, когато близките й опитали да ядат месо на хищни животни и птици, се разболели тежко. В същото време никое живо същество, дори да е хищно, не може да оцелее без някаква зелена храна. Всички знаем, че дори кучетата и котките понякога ядат трева. Благодарение на високото съдържание на хлорофил и минерали зелените растения са най-алкализиращата храна на планетата. Присъствието на зелени смутита в менюто ни помага да поддържаме тялото си алкално и здраво. Друг чудесен начин за получаване на хлорофил и хранителни вещества от зелена храна са соковете от пшенична трева. Тази изключително питателна напитка, създадена от д-р Ан Уиг-мор, набира все по-голяма популярност. Пшеничната трева съдържа 70 % хлорофил и 92 от общо 102 минерала в човешкото тяло, както и бета каротин, витамини от групата В, витамини С, Е, Н и К, 19 аминокиселини и различни полезни ензими. Всички те превръщат пшеничната трева в забележителен помощник на здравето. Високата хранителна плътност на сока от пшенична трева обаче го прави труден за пиене. Мнозина биха искали да го консумират редовно, но не са в състояние заради гаденето, предизвиквано понякога само от миризмата. Аз също съм опитвала неведнъж, но въпреки всичките си усилия, така и не успях: научих специалния „танц на пшеничната трева“, казвах молитви, стисках си носа и какво ли още не. След една година редовно пиене на зелени смутита ми предложиха сок от пшенична трева и за огромна моя изненада той ми хареса. Сега за първи път в живота си съм в състояние с удоволствие да пия по сто, двеста или триста грама пшенична трева всеки ден. Бях толкова щастлива от този факт, че известно време редовно посещавах местния здравословен магазин и плащах по десет-петнайсет долара само за тази напитка. Чувах как момичетата в заведението си говореха, че никога не са виждали човек, който с такава лекота да изпива толкова много пшенична трева. Те самите не можеха да се насилят дори да пробват. Сега вече не пия редовно, но когато имам възможност, винаги се възползвам. Смятам, че тази драстична промяна в способността на организма ми да приема пшеничната трева, е свързана с подобрените нива на киселини в стомаха ми. / МЪДРОСТТА НА РАСТЕНИЯТА Вече разгледахме сложната връзка на растенията с почвата и слънчевата светлина. Видно е, че милионите години съвместно съществуване е довело до силни симбиотични взаимовръзки между растенията, хората и животните. Растенията нямат нищо против хората и животните да ядат плодовете им, защото така се разпространяват семената им. Всъщност, растенията имат „интерес“ някой да яде плодовете им, но само когато са зрели. Както казах по-горе, целта на всички растения е продължението на вида и осигуряването на подходящи жизнени условия. Това е причината почти всички плодове по света да имат кръгла форма: за да могат да се търкалят и да дават началото на нов живот на друго място. По същата причина растенията са се научили да дават цветни, вкусни и питателни плодове, така че, който ги хапне, да се връща за още. Тази стратегия работи добре и всички плодове се изяждат. Забелязвали ли сте колко старателно птиците „почистват“ черешовите дървета и как катеричките се трудят върху дъба, докато не остане нито един жълъд? Какво става след това? Този, който е изял плода, го храносмила и по-късно се изхожда някъде далеч от растение-то-майка, а семената са покрити с хубав органичен тор за макси-мално добър старт. Вътре в плода семената са мъдро защитени от храносмилане от твърди черупки, костилки и защитни механизми. Обърнете внимание, че растението се грижи плодовете му да бъдат крайно безвкусни, безцветни и неароматни, докато семената не узреят, така че никой да не ги къса и похабява. Следният пример е илюстрация колко е важно продължението на вида за растенията. Ето какво са открили биолозите в едно неотдавнашно изследване в Русия: Когато дървото предчувства смъртта си, то събира цялата си енергия и я насочва към произвеждането на семена за последно. Така например, ако дъбът бъде повален от буря или кедърът се окаже с обелена кора, преди да загинат завинаги, те в предсмъртно усилие ще дадат рекорден добив от жълъди или ядки1. И обратното, когато едно растение претърпи генетично изменение, то спира да ражда семена за собственото си възпроизвеждане. Такова растение става безплодно, за да предотврати бъдещите нездрави поколения. Дините без семки обикновено нямат аромат и вкус, защото разстроеното растение няма мотивация да направи плодовете си сладки, уханни или примамливи по някакъв друг начин. Убедена съм, че не е здравослов-но да се консумират растения без семки, понеже цялата им химия, електромагнитен заряд и кой знае какво още са били променени. Аз лично предпочитам да плащам двойно за биодини и грозде със семки. Растенията не желаят да ядем стъблата и корените им. Затова корените са скрити в земята. Корените са предназначени за микроорганизмите в почвата, както вече казахме в предишната глава. Стъблата пък неслучайно са покрити с твърда и горчива кора. Със зелените си листа растенията демонстрират перфектната си способност да развиват симбиоза с различни същества. Те „позволяват“ на хората и животните да ядат всичките им плодове, но само част от листата, защото самите те имат нужда от известно количество листа за производството на хлорофил. В същото време растенията са зависими от движещите се същества по много причини като опрашването, обогатяването на почвата и пренасянето на зрели плодове. Но ако някой елен например изяде всички листа на един люляков храст, растението неминуемо ще умре. За да предотврати това, природата е дала по малко отровни алкалоиди на всички листа на земята. Така животните са принудени да разнообразяват менюто си: хапват от един вид, после преминават към друг. Количеството алкалоиди в едно растение е минимално и здравос-ловно и може само да укрепи имунната система. Този принцип стои и в основата на науката хомеопатия. Но човек трябва да внимава да не се храни с едно и също растение през продължителен период от време. Затова и разнообразяваме зеленолистните зеленчуци колкото може повече, а не ядем само салата айсберг например. Личният ми опит показва, че ако използвам поне седем различни вида зелени храни, нямам проблеми. Обикновено въртя къдраво зеле, листно цвекло, спанак, магданоз, глухарчета, салата, кориандър (силантро) и различни видове марули. През лятото изборът значително се увеличава. Шимпанзетата също разнообразяват зелените растения, с които се хранят. В рамките на една година например обхващат около 117 различни вида растения2. Аз успях да открия само четирийсет различни вида зелени храни, включително ядливи диворастящи треви (плевели), които се намират в моя щат, Оре-гон. Надявам се фермерите да се научат да отглеждат по-голям асортимент от зеленолистни зеленчуци. По-долу ви предлагам списък на зелените храни, които се „въртят в нашето семейство през последната година. • Зелени храни рукола, различни видове цикория, аспержи, листа от цвекло, къдраво зеле, китайско зеле, листа от японска ряпа, бро-коли, листа от синап, листа от моркови, италианска цикория, целина, листа от репички, листно цвекло, марули и салати (тъмнозелени и червени, без салата айсберг и светли марули), спанак, ядливи цветя, различни видове зеле • Билки и подправки алое вера, магданоз (два вида), копър, див копър (резене), листа от мента, градинска мента, джоджен, босилек, кори-андър • Кълнове люцерна, броколи, детелина, сминдух, репичка, слънчоглед Дивите ядливи растения често съдържат повече витамини и минерали от тези, които сме свикнали да намираме на пазара. Те не са били „развалени“ от фермерските грижи, за разлика от „добрите“ растения в градината. За да оцелеят въпреки посто-янното плевене, скубане и пръскане, диворастящите са развили някои особено силни свойства. Така например, за да живеят, без да бъдат поливани, повечето плевели имат невероятно дълги корени. Ако някога сте се опитвали да отскубнете глухарче с корена, знаете какво имам предвид. Корените на люцерната достигат до шест метра дължина, прониквайки до най-плодородните слоеве на почвата. В резултат на това всички диви растения съдържат повече хранителни вещества от култивираните. Доста глупаво се чувствам, като си спомня как скубех „гадната“ дива лобода от градината, за да растат „ценните“ ми салати айсберг. Макар че консумирането на диви растения има много плюсове, то е съпроводено и от някои рискове. Добре е първо да се научите безпогрешно да разпознавате ядливите растения. Горещо ви съветвам много да внимавате при брането и,м. Приемането на диви растения е приятно, здравословно и безопасно, стига да се прави, както трябва. Намерете достатъчно време да обучите себе си и семейството си. Ако някое растение ви съмнява, моля ви, не го яжте! Най-добрият начин да опознаете растенията във вашия район е да се запишете на организирана разходка с такава цел, ръководена от опитен познавач. По този начин можете да се научите да разпознавате конкретни ядливи растения, като ги докоснете, помиришете и опитате, така че в бъдеще да можете сами да си ги берете. В книгите по темата и интернет също ще намерите множество статии и снимки. За разнообразие в менюто си включваме и няколко вида кълнове, но не повече от една шепа и то само веднъж - два пъти седмично. Приблизително от третия до шестия ден от живота си кълновете съдържат високи нива на алкалоиди, които да ги предпазват от изяждане от животните3. Това не означава, че кълновете са отровни или опасни, а единствено, че не можем да живеем само от тях. Повечето кълнове са богати на витамини от група В и имат сто пъти повече хранителни вещества от развитото растение, защото са им нужни за този период на бързо развитие. От време на време чета в новините или получавам съобщения по електронната поща за токсични вещества в къдравото зеле или спанака, или магданоза, или друг зеленолист зеленчук, които го правят опасен за консумация от човека. Всичко това е вярно, но не до степен да изключим кой да е конкретен продукт от менюто си. По-добре да увеличим разнообразието им и редовно да ги сменяме, за да постигнем най-добри резултати. Растенията се защитават и по други начини. Някои имат бодли вместо алкалоиди, а един вид акация в Африка се населява от колонии малки, агресивни, болезнено хапещи мравки. Копривата и бодливите растения като кактусите съдържат значително по-малко алкалоиди, което ги прави важна част от менюто ни. Разбира се, първо трябва да измислим как да ги консумираме. Аз успешно включвам коприва и кактуси в зелените си смутита. Обикновено бодлите се смилат отлично в блендера. Когато се замисля за малките номерца, с които растенията оцеляват, ме изпълва безкрайно уважение и възхита към природата. Симбиозата ни с растенията се е развивала в продължение на милиони години, но можем да съсипем всичко само за няколко десетилетия. Убедена съм, че все още имаме шанс да възстановим отношенията си с природата. И връщането към първоначалния ни начин на хранене е важна стъпка към тази цел. I ЗЕЛЕНИТЕ ХРАНИ: ПЪРВИЧНИЯТ ИЗТОЧНИК НА ОМЕГА-3 ВаЖнопю е да не спираме да задаВаме Въпроси Алберт Айнщайн Една от най-поразителните разлики между колибрито и мечката, спяща зимен сън, е техният метаболизъм. Първото се движи изключително бързо, а другото - безкрайно бавно, което до голяма степен се дължи на разликите в състава на мазнините в телата им. Според последните научни изследвания върху факторите, влияещи на метаболизма, „мазнините на бързите животни като колибрито са богати на омега-3 мастни киселини“1. И обратното, мечките трябва да натрупат голямо количество омега-6 мастни киселини, за да могат да изпаднат в хиберна-ция.6 На пръв поглед омега-3 и омега-6 си приличат и дори се обединяват от общото название незаменими полиненаситени мастни киселини. Между тях обаче съществуват значителни разлики. Молекулата на омега-3 е уникална в способността си бързо да променя формата си. Тази изключителна гъвкавост се предава на органите, които я усвояват. Омега-3 „разреждат“ човешката кръв и тази на животните, както и соковете на растенията. Благодарение на тези си свойства те се използват от най-бързо функциониращите органи. Така например омега-3 позволяват на сърцето да бие както трябва, кръвта да циркулира свободно, очите да виждат, мозъкът да взема решения бързо и ясно. Омега-6, от друга страна, служат за обратното: те „сгъстяват“ кръвта на хората и животните, както и соковете на растенията; втвърдяват и причиняват възпаления в тъканите. Някои учени свързват прекомерното съдържание на омега-6 в човешкото меню с такива състояния като сърдечни заболявания, инсулт, артрит, астма, менструални болки, диабет, главоболие и туморни метастази2. Когато за първи път чух за значението на омега-3, започнах да търся повече информация и да чета всичко, което можех да намеря по темата. Особено полезна ми беше книгата на Сюзън Олпорт „Кралицата на мазнините“ от 2006 г. В нея намерих много справочен материал, по-голямата част от който успях да открия впоследствие и в интернет и да проуча по-задълбочено. Според Олпорт3 съществуват многобройни изследвания, насочени към ролята на мастните киселини омега-6 за възникването на различни видове онкологични заболявания, включително рак на гърдата, рак на простатата и рак на дебелото черво, както и с благотворното въздействие на омега-3 за лекуването на психични проблеми като депресия, следродилна депресия, дефицит на вниманието и биполярно разстройство. С нарушения баланс на незаменимите мазнини се свързват все по-голям брой заболявания, като към сърдечните заболявания, рака, депресията, имунните нарушения и артрита се добавят наднорменото тегло и диабетът. Десетилетия наред диетолозите свързват напълняването с прекалената консумация на храни с високо съдържание на мазнини, най-вече наситени. По тази причина хората се стремят да намалят мазнините в менюто си. От 1955 до 1995 г. американците са намалили мазнините от 40 % от общия си калориен прием на 35. Според Департамента за селско стопанство на САЩ успоредно с намаляването на наситени мазнини, американците са повишили консумацията на мазнини за салати и готвене от 4,4 кг на човек през 1955 г. до 16 кг през 2004 г.4 Така, въпреки усилията за по-здравословно хранене, процентът на възрастни индивиди с наднормено тегло в Съединените щати за същия период от време е нараснал от 25 % до 47 %.5 Очевидно приемаме неподходящи мазнини. В Русия, когато бях малка, майка ми ми даваше едно стъклено шише и ме пращаше в магазина за растително олио. Винаги ми заръчваше да питам кога са го получили, преди да го купя. Ако ми кажеха повече от седмица, трябваше да отида в друг магазин. Толкова бързо гранясваше. У дома внимавахме никога да не го оставяме на пряка слънчева светлина, а да го съхраняваме на тъмно и прохладно място. Когато се сдобих със собствено семейство, технологията вече беше удължила срока на годност на слънчогледовото, царевичното и другите видове растително олио до една година. Сега разбирам, че това удобство е било постцгнато чрез отстраняването на нетрайните мазнини омега-3. В резултат на това за няколко десетилетия храните ни станаха много по-богати на омега-6 мастни киселини и бедни на омега-3. През последните години генното инженерство се опитва да видоизмени семената и да създаде сортове с по-високо съдържание на омега-6 и по-ниско на омега-3, за да увеличи още повече срока на годност на семената и получаваните от тях масла. Освен това повечето селскостопански животни като говеда, овце, свине и пилета се хранят все повече със соя, царевица и други зърнени храни, вместо с трева и сено. Хората, които консумират животински продукти, е добре да знаят, че месото от животни, хранени с трева, е богато на омега-3, докато месото от животни, хранени с царевица и друго зърно, е богато на омега-6. Дори рибите в рибните ферми днес се хранят със зърно6. В природата малките рибки, както и някои видове китове, се хранят с фитопланктон - микроскопични водорасли, богати на хлорофил, които всъщност са първичният източник на мастните киселини омега-3 в рибата. По-големите риби ядат по-малките, след което хората ги ловят7, което е причина рибите в природата да се славят с високо съдържание на омега-3. И обратно, рибите, отглеждани във ферми, често имат повече омега-6, отколкото омега-38. Същото се наблюдава при млечните продукти и яйцата. Едно изследване показва, че яйцата от свободно отглеждани кокошки, които пируват с трева, насекоми и много малко зърно, съдържат двайсет пъти повече омега-3 мастни киселини от стандартните яйца от магазина9. Един от недостатъците на диетата, богата на омега-6, е, че забавя метаболизма и води до значително повишаване на теглото, както е в случая на мечките, спящи зимен сън. Но ако при мечките това е въпрос на здравословен цикъл, при хората далеч не е така! На всичкото отгоре парадоксът при много от пълните хора днес е, че те гладуват за мазнини: имат повече омега-6, отколкото са им нужни, но не им достигат омега-3 мастни киселини. Не само всички чипсо-ве, крекери и бисквити се правят със семена и мазнини, но и почти всички салати и вегетариански блюда се приготвят с растителни мазнини, богати на омега-6. Докато консумацията на храни, богати на омега-6, продължава да бъде висока, проблемът с наднорменото тегло ще нараства. Статистиката ясно показва тревожни тенденции в здравето на американското население през последните две десетилетия10: • 58 млн. американци са с наднормено тегло, 40 млн. със затлъстяване, а 3 млн. - с болестно затлъстяване; • Осем от всеки десет американци над двайсет и пет годишна възраст са с наднормено тегло; • 78 % от американците не изпълняват минималното препоръчително дневно количество физически упражнения; • 25 % от американците водят напълно заседнал начин на живот; • От 1990 г. насам случаите на диабет тип 2 са се увеличили със 76 % сред хората на възраст между 30 и 40 години. За съжаление, голяма част именно от хората, опитващи се да се хранят по-здравословно, като заменят животинските мазнини с растителни (царевица, соя, шафран и сусам), са натрупали много повече омега-6 в организма си, отколкото биха могли при друг начин на хранене. Метаболизмът им се е забавил и в резултат на това „те могат да показват силно предразположение към напълняване“11, казва проф. Ленърд Сторлиен от Университета на Сидни, Австралия. Проф. Сторлиен, който изучава ефекта от хранителните мазнини върху напълняването и инсулиновата резистентност, е установил, че „не само количеството на хранителните мазнини, но и техният вид оказва различен ефект върху телесното тегло и метаболизма“12. Експериментите му показват, че храните, богати на омега-3, предпазват от напълняване и диабет. Друго проучване, проведено от двама датски учени, д-р Иорн Диерберг и д-р Ханс Олаф Банг, проследява ескимосите от областта Уманак в Гренландия, чието меню се състои от риба, тюленово месо и китова мас. Учените установяват, че въпреки изключително високото ниво на наситени мазнини, „понастоящем не е известен нито един случай на захарен диабет сред населението на област Унамак“13. Според биохимика Уилям Е. М. Ландс от Националния институт по здравеопазване и един от световните авторитети по въпросите на незаменимите мастни киселини омега-6 и омега-3 се „надпреварват“ за един определен ензим в клетъчните мембрани, наречен дезатураза. Въпреки че омега-3 са предпочитаният субстрат на ензима, излишъкът от омега-6 в храната (в сравнение с омега-3) води до по-голямо общо образуване на омега-614. Казано по-просто, ако консумираме прекалено мал- ко омега-3, организмът ще използва дори още по-малко от тях, избирайки по-голямото количество омега-6. Всички тези нови научни открития ни насочват към един извод: хората трябва да включват изобилие от омега-3 в храната си; в противен случай метаболизмът им ще се забави и те могат да започнат да изпитват сънливост и леност също като мечките пред зимния им сън. Както заключава биофизикът д-р Бъртън Литман: „Не можете да бъдете астронавт или пилот на изтребител, ако сте израснали с храна, бедна на омега-3“15. Как да постигнем здравословен баланс на незаменимите мастни киселини? Повечето от статиите, които прочетох, препоръчваха съотношение на омега-6 към омега-3 от 3:1 или 2:1. В обичайното меню на днешния американец това съотношение е между 10:1 и 20:1, което се смята за една от причините за високата заболеваемост. Институтът по медицина към Национал-ната академия на науките препоръчва прием от приблизително 10:1 - много повече, отколкото в Швеция (5:1) или Япония (4:1). Съотношението на препоръчителното съдържание на омега-6 и омега-3 в храната в Япония е една от причините там много рядко да се срещат случаи на сърдечни и някои други заболявания16. Какво можем да направим, за да повишим консумацията си на омега-3? Според д-р Франк Сакс, преподавател по диетоло-гия във Факултета по обществено здравеопазване на Харвардс-кия университет17, в храната се срещат два основни типа омега-3 мастни киселини. Единият е алфа-линоленовата киселина (AJ1K, ALA), която се намира в лененото масло, орехите, а също така и в листните зеленчуци. Другият вид са мастните киселини с по-дълга верига, еикозапентаенова киселина (ЕПК, ЕРА) и докоса-хексаенова киселина (ДХК, DHA), които се откриват в мазната риба. Организмът частично превръща АЛК в ЕПК и ДХК. За щастие, омега-3 се намира в изобилие във всички зеле-нолистни храни и най-вече в спанака, салатната маруля и руко-лата. Едно от най-високите нива на омега-3 се открива в туче-ницата, широкоразпространено диво растение. Макар няколко статии да напомнят, че не е сигурно дали молекулите на омега-3, които се намират в зелените храни, могат да се превърнат в ДХК или ЕПК, които организмът да оползотвори, аз попаднах на следната информация: д-р Ралф Холман, биохимик, чиито интереси са насочени към липидите и мастните киселини, изследвал кръвни проби от трийсет и осем нигерийци от Енугу, столицата на щата Енугу, Нигерия. Той открил, че съдържанието на омега-3 при тях е по-високо, отколкото в която и да било друга група население, която бил изследвал. Тези нигерийци не консумират много риба, но ядат много зелени храни и не приемат растителни масла, богати на омега-618. Други чудесни източници на омега-3 са ленените кълнове, кълновете от чия и лененото масло. Лененото масло е единствената мазнина, която се позволява на онкологично болните пациенти в Института „Герсон“ в Сан Диего. Шарлот Герсон, създателят на института, обяснява, че според техните проучвания лененото масло е единствената мазнина, която не подпомага растежа на раковите клетки19. Сега аз поръсвам салатите си с една супена лъжица ленено масло почти всеки ден. Омега-3 са много нестабилни и гранясват изключително бързо. Лененото масло например, което има най-високо съдържание на омега-3, трябва да се съхранява в хладилник; на стайна температура може да граняса само за двайсет минути. Консумирането на гранясали мазнини е опасно, тъй като формира множество свободни радикали и може да предизвика сърдечно заболяване. За да се справите с този проблем, грижете се в менюто ви да присъстват много и разнообразни плодове и зеленчуци, които са богати на антиоксиданти (боровинки, къпини, ягоди, малини, сливи, портокали, грозде, череши, цвекло, цветно зеле, камби, къдраво зеле и др.). Бързото гранясване на маслата с високо съдържание на омега-3 затруднява производителите по отношение на транспорта и съхраняването им в големи количества, което и често значително ги оскъпява. Аз лично обаче предпочитам да плащам за качествена храна сега, отколкото по-късно за лекарства и лечение. Увеличаването на омега-3 в храната е съществено, но не достатъчно; трябва също така да намалим и приема на омега-6. „Рибата е важна, но проблемите ни вероятно се причиняват не от липсата на риба, а от прекалената консумация на масла от семена и недостатъчната консумация на зелени храни“, пише д-р Артемис Симопулос в книгата „Диета омега“20. Тази важна информация за незаменимите мастни киселини ми помогна да открия отговорите на някои от въпросите, които си задавам от години, като например защо аз и някои други суровоядци пълнеем, въпреки начина си на хранене, и ни е трудно да отслабнем. Дошъл е моментът всички ние внимателно да анализираме начина си на хранене и да намалим или елиминираме приема на царевично, сусамово, шафраново, слънчогледово и фъстъчено масло, както и консумацията на ядкн и семена. За да можете по-лесно да подбирате храните си, базирайки се на данни от Американската агенция по храните и лекарствата, изготвих списък със съотношенията на омега 3 и омега 6 в редица видове ядки, семена, масла, зеленолистни зеленчуци и плодове21. Сега си давам сметка, че години наред съм била фанатичен суровоядец и съм вярвала, че всяка сурова храна е по-добра от всяка сготвена. Когато научих за ползите от суровата храна, не му мислих дълго: бях готова да ги приложа. Но ако в началото на суровоядската ми диета (която се състоеше от плодове, зеленчуци, ядки и семена) се чувствах напълно заситена и удовлетворена, след няколко години започнах да чувствам, че нещо ми липсва. Все по-често изпитвах желание да хапна определено нещо, докато накрая вече бях постоянно гладна. Обичах плодове и можех да изям цял килограм наведнъж, но след това пак се чувствах гладна, което е симптом на някакъв недостиг. Морковите, броколите и други подобни зеленчуци не ме привличаха, особено приготвени с някакъв дресинг, съдържащ мазнина. Бях развила отвращение към мазнините и след десетина години суровоядство не можех да понеса и капка олио в чинията си. Ленено масло (1 с.л.) Общо омега-3 мастни киселини 7196 мг (4,2 пъти повече омега-3) Общо омега-6 мастни киселини 1715 мг h ttp://nutritiondata.self. com/facts/fats-and-oils/7554/2 Слънчогледово олио (1 с.л.) Общо омега-3 мастни киселини 5,0 мг Общо омега-6 мастни киселини 3905 мг (780 пъти повече омега-6) http://nutritiondata.self.eom/facts/fats-and-oils/7945/2 Шафраново масло (1 с.л.) Общо омега-3 мастни киселини 0 мг Общо омега-6 мастни киселини 10 073 мг (прекалено много омега-6!) h ttp://nutntiondata. self.com/facts/fats-and-oils/573/2 Сусамово масло (1 с.л.) Общо омега-3 мастни киселини 40,5 мг Общо омега-6 мастни киселини 5576 мг (138 пъти повече омега-6) h ttp://nutritiondata .self, com/facts/fats-and-oils/511/2 Царевично масло (1 с.л.) Общо омега-3 мастни киселини 157 мг Общо омега-6 мастни киселини 7224 мг (46 пъти повече омега-6) h ttp://nutritiondata. self, com/facts/fats-and-oils/580/2 Рапично масло (1 с.л.) Общо омега-3 мастни киселини 1031 мг Общо омега-6 мастни киселини 2532 мг (2,5 пъти повече омега-6) Изтегляне 240.2 Kb. Сподели с приятели: