Ответниците по иска за установяване на незакоността на стачката са стачкуващите работници или служители

Исковете за установяване на закоността на стачката са подсъдни на окръжния съд, които разглежда споровете в състав от трима съдии със задължително участие на прокурор.Съда е длъжен да да разгледа иска в седем дневен срок от деня на получаване на исковата молба.Признаването на стачката за незаконна от съда поражда правни последици които са неблагоприятни за работника или служителя.

Последиците се изразяват в привличането към дисциплинарна отговорност на работника или служителяучаствал в незаконата стачка . От друга страна времето през което работника или служителя е участвал в незаконата стачка не се признава за трудов стаж. За времето през което работника или служителя е участвал в незаконата стачка няма право на парични обезщетения за времена неработоспособност от държавното осигоряване през този период той не е осигорен.

2. 
   Локаут
   

Ако бъде допуснат локаут води до тежки последици за работника или служителят.е. вместо удовлетворяване или неудовлетворяване на техните искания при стачка което обстоятелство в някаква степен запазва съществуването на трудовото им правоотношение и на работата която имат в предприятието, те биват лишавани от работа с всички произтичащи от това последици.За това чрез локаут стачкуващите работника или служителя могат да бъдат поставени в по тежко полужение от положението в което са били преди да започнат стачката.

Разпоредбата на чл.20/ЗУКТС забранява локаута. Това е свързано с обстоятелството че допускането на локаута лишава работника или служителя от неговите субективни права.Локаутът по действащото българско законодателство обхваща две групи от възможни действия на работодателя. Първата група се отнася до преустановяване на дейността на предприятието или част от него.Въпреки че по време на стачката работника или служителяе преустановил изпълнението на трудовите си задължения.Трудовото правоотношение продължава да съществува и след като стачката бъде прекратена той ще продължи изпълнителното им осъществяване.

Възможно е обаче именно по това време на стачка работодателят да преустанови по свой начин дейността на предприятието или част от него в която се провежда стачка. Срещу тази възможност противодейства забраната на чл.20/ЗУКТС.

Втората група от действия които за броя разпоредби на чл.20/ЗУКТС се отнася до уволнението на работника или служителя.Забраната е обща и като правило се отнася до всички основания за уволнение.Законът цели да забрани определени еднострани действия на работодателя и за това установява само спрямо тях определена забрана като не ограничава свободата на прекратяването на трудовото правоотношение предвидени в закона ограничения.Локаутът е забранен в определни граници във времето . Той е забранен след обявяването на стачката.Забраната се проявява през цялото време докато трае стачката без значение е причината поради която стачката е прекратена т.е. дали са удовлетворени исканията на работника или служителя дали е на лице добросъвестен отказ за продължаването на стачката . Забраната на локаут води и се отнася за всички видове стачки забраната на локаут е забрана за предявяването или част от него или уволнението на работника или служителя след обявяване и по време на законна стачка.

Закона признава и урежда осъществяването само на законата стачка когато стачката е незаконна отпада и предвиденета забрана на локаут . За да престане да действа забраната на локаута е необходимо незакония характер на стачката да бъде установен по реда предвиден в чл.17/ЗУКТС.По време на законна стачка работодателя няма право да приема на работа нов работник или служител на мястото на стачкуващите за постигане на целите . Изключения се допускат за дейностите при които се прилагат задължителният арбитраж.

1. 
   Право на принудително изпълнение и неговата характеристика
   

Принудителното изпълнение е 2 основни вида:

1. Индивидуално - в гражданския процес;

2. Универсално - търговската несъстоятелност - за нея, както и за съпоставка между двата вида ПИ виж в. 67 - Правна уредба на несъстоятелността.

II. Право на принудително изпълнение (ППИ)

1. Понятие

ППИ обуславя изпълнителния процес.

а) ППИ се състои в правомощието да се изисква от изпълнителния орган да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ. На това правомощие отговаря задължението на изпълнителния орган да приложи този способ.

б) ППИ е публично потестатнвпо право - държавноправно, процесуално правомощие, по което задължено лице е изпълнителният орган.

в) ППИ предпоставя едно сигурно съществуващо - доказано право (за разлика от исковия процес, който предпоставя твърдяно право).

1. ИзП започва по молба на взискателя (чл.323). Тя е писмена без препис за противната страна. В нея взискателят трябва да посочи изпълнителния способ - може няколко, може да ги изменя. Към молбата се прилага ММ. Молбата се подава до компетентния съдия-нзпълнител (СИ) - местната подсъдност е посочена в чл.324.

2. Ако молбата е редовна или бъде поправена в срока по чл. 100 , СИ връчва на длъжника призовка за доброволно изпълнение (ПДО) - чл.325 ал. 1. С нея тон се уведомява за започнатия изпълнителен процес и му се дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Връчването става по правилата за връчване на призовки и съобщения (чл.45-51).

Ако длъжникът промени постоянно или временно адреса, на който е получил призовката за доброволно изпълнение, без да уведоми за това съдия-изиълнителя, прилагат се чл. 51 ал. 2 и 4 (считат се връчени).

3. Молбата за изпълнение поражда състояние на висящ изпълнителен процес. Тя прекъсва погасителната давност относно изнълняемото право.

IV. Спиране на изпълнителния процес

1. Спирането на изпълнителния процес като производство означава временно преустановяване на следващите изпълнителни действия, като извършените до спирането действия остават в сила заедно е възможността изпълнението да се възобнови след отпадане на основанието за спиране.

Спирането на изпълнителния процес като правоотношение означава временна забрана да се упражняват процесуалните права и да се изпълняват процесуалните задължения.

Спирането не пречи да се извършат обезпечителии действия - запор или възбрана.

2. Изпълнителният процес се спира:

а) при съдебно предявен спор за законността на изпълнителния процес (освен за издръжка);

б) при смърт или недееспособност па страна;

в) при очаквано доброволно изпълнение по чл.348 (ако внесе 30% и се задължи всеки три месеца да внася по 10%);

г) при откриване на производство за несъстоятелност - за включени в масата на несъстоятелността имуществени права (чл. 638, ал.1 ТЗ);

3. Спирането настъпва:

а) но силата на самия закон - напр. когато обжалваното решение бъде отменено (чл.241 ал.З);

б) по разпореждане на съда с оглед нуждата от спиране (чл.329,"а") -напр. при оспорване на вземането по чл. 250;

в) по искане на взискателя (чл.329, "б");

г) по постановление на СИ - чл.348;

4. Възобновяване на спрян ИзП - продължаване на действията. V. Прекратяване на изпълнителният процес

1. Прекратяването на ИзП като производство означава окончателно преустановяване на изпълнителните действия и обезсилване на извършените.

Прекратяването на ИзП като правоотношение означава погасяване на правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия, както и на съответното задължение те да се понасят.

Прекратява се започнат, по незавършен ИзП.

2. Основанията за прекратяване се състоят в първоначална липса или последващо отпадане на някое от условията за допустимост на ИзП (вж. в. 118). При наличност на такова основание прекратяването настъпва по силата на закона, а СИ със свое постановление само го констатира, прогласява. То обаче е необходимо, за да се приложат някои от последиците.

3. Последици на прекратяването:

а) следващите изпълнителни действия стават недопустими;

б) извършените изпълнителни действия се обезсилват с обратна сила; СИ служебно вдига наложените запори и възбрани;

3. Прекратяването не засяга правата на трети лица, придобити от ИзП;

4. Прекратяването, ако не се дължи на несъществуването на изнълняемото право, не заличава ефекта на прекъсване на давността, породен от образуването на ИзП;

5. Прекратеният ИзП не може да бъде възобновен, освен ако прекратяването бъде отменено от съда като неправилно.

2. 
   Изпълняемо право, изпълнителни основания и изпълнителен лист
   

а) Изпълняемо право (ИП) - изискуемо ликвидно притезание, което се нуждае от принудително удовлетворяване, защото не е било удовлетворено доброволно.

Притежанията са субективни нрава, които имат за предмет дължимо поведение, чрез което ще се достави на правоимащия определена облага. По принцип изпълнителният процес защитава само притезания (а исковият процес - всякакви граждански права).

Нямат качеството па ИП неизискуемите притезания (напр. срочни или условни притезания, когато срокът или условието не са настъпил и).(чл.243)

Нямат качеството на ИП неликвидните притезания -неопределеността на дължимата престация не позволява.

б) Изпълнително основание основание (ИО); и) Изпълнителен лист (ИЛ).

ИП п ИО са предпоставки за възникване на ППИ, а ИЛ - за неговото упражняване. ИЛ освен това удостоверява ППИ пред изпълнителния орган. Само при прякото изпълнение не е нужен ИЛ.

Изпълнителни основания (ИО)

Правна уредба - чл.237 ГПК(не е на систематичното си място, а в дял 111, след обшия исков процес, защото осъдитителното съдебно решение най-често е ИО). - --

1. Понятие

а) ИО са документи, които удостоверяват изпълняеми права и въз основа на които по силата па закона се издава ИЛ или се започва направо принудително изпълнение за осъществяване на удостоверените права.

б) ИО е необходимо условие за допустимост на принудителното изпълнение (ПИ). То удостоверява ИП и очертава предмета и страните на бъдещото ПИ. ИО обуславя ПИ:

- пряко - когато законът позволява да се започне ПИ направо вг>з основа на ИО (напр. наказателни постановления, присъждащи вреди);

- косвено - за да започне ПИ, въз основа на ИО се издава ИЛ.

в) ИО удостоверява ИП с формална удостоверптелна сила, която важи в рамките на изпълнителния процес, а вън от него може да бъде оборена.

г) ИО се ползва с изпълнителна сила - поражда правото на ПИ. 2. Най-важните ИО са посочени в чл.237, б. „а" - „к":

- влезлите в сила осъдителни съдебни Р ("а") - универсално, за всякакви права. Невлязло в сила Р също може, но само когато съдът е допуснал предварително изпълнение. След промените в ГПК от 1999 г. осъдителните решения на въззивннте съдилища са ИО дори когато не са влезли в сила.

- съдебните определения с осъдителен диспозитив (напр. за разноски);

- съдебната спогодба;

- Р на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби;

- Р па чуждестранни съдилища, па които е допуснато изпълнение от български съд по производството за екзекватура;

- документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките, здравпоосигурителните каси, държавните учреждения и общините, ако задължението не е изпълнено;

- постановленията на административните органи, когато удостоверяват граждански притезания и изпълнението им е възложено па гражданските съдилища (напр. АА за дворищна регулация);

- записите на заповед, менителниците и приравнените към тях документи;

- нотариалните актове относно удостоверените с тях притезания за плащане на парични суми или други заместими вещи или на предаване владението на определени пещи;.

- спогодби и други договори с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;

- извлеченията от регистьр на особените залози за вписани договори за продажба със запазване на собствеността до изплащане па цената договори за лизинг относно връщането на продадените или отдадените на лизинг вещи;

- влезлите в сила актове за установяване на частни държавни и общински вземания, когато изпълнението им става по реда на ГГ1К;

- други документи, предвидени от особени разпоредби на закона. 3. Категории ИО:

а) Според това дали удостоверяват нзпълняемото право със или без

СПН:

- несъдебни - без СПН - нотариални актове, записи на заповед и др. И двете групи имат еднаква ИС, но съдебните са по-стабилни, по-трудно се оспорват.

б) Особена група са срочните и условните ИО - за да имат ИС, изиекусмостта на притезанието трябва да се удостовери с допълнителен документ (чл.243).

I. Същност на изпълнителния лист (ИЛ) ИЛ е съдебен акт, който:

а) удостоверява ППИ;

б) разрешава ПИ - ИЛ е условие за допустимост на ПИ;

в) задължава изпълнителния орган но искане на кредитора да започне ПИ;

г) овластява изпълнителния орган да упражни спрямо длъжника принуда, която той е длъжен да понесе. ИЛ поддържа процесуалната правомерност на ПИ;

д) издава се въз основа на ИО и възпроизвежда съдържанието му -очертава пред изпълнителния орган предметните и личните предели на ПИ;

е) ИЛ е процесуална цепна книга, материализираща ППИ.

II. Издаване па ИЛ

1. Компетентни да издават ИЛ са съдилищата (чл.242 ал.2). а) При съдебните ИО - първоинстанционният съд, на който делото е било подсъдно. Въз основа па Р на чуждестранен или арбитражен съд

или спогодба пред арбитражен съд - Софийският градски съд. При невлязло в сила въззивно Р - въззивният съд, който го е постановил.

б) При несъдебннте ИО - районният съд:

- по местоиздаване на документа или постановлението (чл. 237 б."в"

и ,.'г");

- по местожителството на длъжника или местонзпълнеиието (чл.237

- дали е налице предвидено от закона и редовно от външна страна ИО и дали то удостоверява изпълняемото право, за което се иска ПИ. Проверката на изпълняемото право - само въз основа па данни от ИО, защото то има формална доказателствена сила.

- в полза на кого и срещу кого съществува ППИ (активна и пасивна легитимация).

- дали вече не е издаден ИЛ между същите лица на същото основание.

в) По молбата за ИЛ съдът се произнася:

- при съдебно ИО - с разпореждане на съдия от съответния съд;

- при несъдебно ИО - с определение.

г) ИЛ се издава веднага въз основа на акта, постановяващ издаването, без да се изчаква влизането му в сила, в един екземпляр.

Определението или разпореждането, с което се уважава или отхвърля молбата за издаване на ИЛ, може да се обжалва от кредитора или от длъжника в 7-дневен срок, който за молителя започва да тече от датата на връчване на съобщението за постановеното определение или разпореждане, а за длъжника - от получаване на призовката за доброволно изпълнение. Жалбата се разглежда по реда на частните жалби. Обжалването не спира ПИ.

' която се връчва на длъжника и въпросът се решава в открито заседание след изслушване на страните. Молителят трябва да докаже изгубването или унищожаването на ИЛ и да представи ИО. Длъжникът може да се брани, като оспорва условията за издаване на дубликат, но и като възразява, че дългът по ИЛ е погасен (ал.З). Съдът се произнася с определение, което подлежи на обжалване по общия ред за обжалване па решението и се ползва със СПН. Обективният обхват па СПН е ограничен съобразно обхвата на възраженията, с които длъжникът може да оспорва нзпълннемото право в това производство (ал.4). Ако съдът уважи молбата за дубликат, издава се нов ИЛ, върху който се отбелязва,

3. 
   Изпълнителни способи
   

1. Изпълнение на парични притезание - способите са различни според обекта на изпълнението:

а) изпълнение върху движими вещи;

б) изпълнение върху недвижими вещи;

в) изпълнение върху вещи в СИО;

г) изпълнение върху вземания на длъжника.

2. Изпълнение на непарнчни притезання

а) принудително отнемане на вещи:

- движими;

- недвижими (въвод във владение).

б) притезания за действия/бездействия:

- лични заместими действия;

- лични незаместимн действия;

- бездействия;

4. 
   Страни в изпълнителния процес
   

СИ имат обща изпълнителна компетентност - за всички способи.

Местната компетентност се определя според връзката между изпълнителното дело и района на СИ:

- при изпълнение върху вещи - по местонахождението на вещта;

- върху вземания - по местожителството на третото лице-длъжник,

- действия н бездействия - по местожителството на длъжника. б)Контролни

- съдът- той упражнява: предварителен контрол (чрез производството за издаване па ИЛ); последващ контрол (спиране, прекратяване па ИПс, отменяне на незаконосъобразни д-я и др.);

2. Страни

а) Взискател - лицето, от чието име се води изпълнителният процес, това е лицето, което ИЛ сочи като кредитор по изпълнението;

б) Длъжник - лицето, срещу което се води изпълнителният процес; това е лицето, което ИЛ сочи като длъжник;

По принцип активната и пасивната легитимация се определят от ИЛ. От това правило има изключения:

а) като взискател може да се яви лице, което не фигурира като кредитор в ИЛ - чл.326 ал. 1 (неизчерпателно):

- правоприемниците: при универсално или частно правопрнемство, настъпило след издаването на ИЛ;

- поръчителят или солидарният съдлъжник: при суброгация в правата па удовлетворения от тях кредитор - взискател по ИЛ;

Тези лица трябва да удостоверят качеството си с писмени доказателства.

б) Изпълнителният процес може да бъде насочен срещу лице, което не фигурира в ИЛ като длъжник - чл.326 ал.2 и 3 - изчерпателно:

- наследниците на починалия длъжник, когато правоприемството е настъпило след издаването на ИЛ - срещу личното им имущество, освен ако са се отрекли от наследството или са го приели по опис; ако още не са го приели, СИ им дава срок по чл.51 ЗН за становище, което се вписва от районния съд в съответна книга.

- третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга на длъжника, когато изпълнението се насочва срещу гази вещ.

1. 
   Изпълнение на парични притезания. Несеквестируемост
   
2. 
   Изпълнение на непарични за дължения
   

Обект на изпълнението с имуществото на длъжника или на отговарящия за дълга (обезпечил чужд дълг). От гледна точка на изпълнителния процес имуществото е съвкупност от оценимите в пари (имуществени) права па длъжника.

1. Чл. 133 ЗЗД и чл.337 ГПК прогласяват принципи за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника, т.е:

а) длъжникът отговаря с цялото си имущество, т.е. изпълнението може да бъде насочено върху всички негови имуществени прана; .

б) изпълнението може да бъде насочено върху което и да било имуществено право на длъжника (освен несеквестируемите).

2. Законът въвежда изключения от този принцип:

а) когато предвижда ограничена отговорност (напр. наследникът, приел наследството по опис - чл. 60 ЗН и чл. 326, ал.2 ГПК);

б) когато забранява изпълнението да се насочва върху някои права (несеквестируемите);

3. Изпълнението се насочва върху правата, които принадлежат на длъжника към момента на възбраната или запора. Върху прехвърлени преди това права - иск по чл. 135 ЗЗД.

Върху права на трети лица - при поръчителство, залог или ипотека за чужд дълг.

4. По своята прави» същност секвестируемосгга (имуществената отговорност) е явление на процесуалното, а не на материалното право. Тя се състои в задължението на длъжника да понася изпълнителния, насочен върху имуществото му. Неин корелат е правото на съдия-изпълпителя да осребри секвестируемото право и да удовлетвори кредитора.

II. Несеквестируеми имуществени нрава

1. Несеквестируемостта (Н) е забрана за принудително изпълнение върху определени имуществени права на длъжника. Това са права, които съдня-нзпълнителят няма власт да възбранява, запорира или продава.

2. Основанията за Н са 2:

а) непрехвърляемост на правото, която може да се дължи на естеството (строго лични) или предназначението му, или на законова забрана (издръжка); такива са и имотите в изключителна държавна собственост (чл. 18 ал. 1 К) или публична държавна или общинска собственост;

б) изрична законова забрана - чл.339, 341 ГПК и особени закони, (напр. движимите вещи за всекидневна употреба, необходимите храна и топливо и др). Най-важни са:

- жилището на длъжника в определени случаи (когато не надминава нуждите му и няма друго);

- храна и горива, необходими за семейството за определено време;

- земи до определен размер за земеделските стопани и животни до определен брой;

• трудовото възнаграждение - частично (опр. се по чл.341, б."а-д^-);

3. Видове Н:

а) абсолютна - когато не може да се посегне за удовлетворяване па което и ли е притезание - при непрехвьрляемите права;

б) относителни - може само за посочени от закона притезания:

- Н на ипотекирана или заложена вещ отпада, когато кредитор е заложният или ипотекарният кредитор;

- И на земите и жилището отпада относно притезания за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети;

- П на вземането срещу труд по чл.341 отпада спрямо вземането за текуща издръжка.

По своето правно естество относителната Н е особена привилегия в полза на определени притезания. 4. Правно значение на Н:

а) Изпълнителният процес върху несеквестируемо право е недопустим (не само осребряването, но и запорът и възбраната).

б) изпълнителните действия, нарушаващи Н, са унищожаеми.

в) правилата, уреждащи Н, са императивни - те не могат да се дерогират по взаимно съгласие, предварителният отказ от Н е недействителен.

I. Запор върху движими вещи

1. Определение: Запорът е разпореждане па СИ, с което определена движима вещ на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с нея и тя се предава на длъжника или на трето лице, за да бъде пазена до нейното н|х>даванс.

2. Цел: да обезпечи успешния изход на ИзП, като запази физическата цялост и принадлежността на вещта към имуществото на длъжника.

3. Предпоставки (фС) - започнат ИзП и секвестируемост на вещта.

4. Способи -два:

а) запор чрез опис на владяна от длъжника вещ, посочена от взискателя - запорът се смята наложен с вписването на вещта в протокола на СИ;

б) запор чрез описване на вещта в призовката за доброволно изпълнение (ПДИ) - запорът се смята наложен е получаването на ПДИ.

Ако взискателят знае какви движими пещи притежава длъжникът- ще се приложи вторият способ, а ако не знае - първият. И в двата случая налагането на запор изисква точно индивидуализиране на вещта и уведомяване на длъжника за запора.

5. Процесуални (държавноправни) последици на запора:

а) правомощие на СИ да управлява и да се разпорежда с вещта. Тон може да я отнеме и да я даде па пазач, да я продаде или да я възложи на

взискателя.

б) задължение на длъжника да я пази и да не се разпорежда с нея (под страх от наказателна отговорност по чл. 277 и 296 Нк).

(\. Гражданскоправни последици:

а) спрямо страните - запорът лишава длъжника от разпоредителна власт, може и от държане, но той остава собственик. Взискателят може да третира като недействителни разпоредителните действия на длъжника след запора, но самият той не може да се разпорежда.

б) спрямо трети лица- недействителност на разпореждането, извършено от длъжника след запора (в това се състои обезпечителното действия на запора).

Преди запора разпореждането е действително, освен ако владението още не е предадено на третото лице и няма доказателство за отчуждаването е достоверна дата (чл.347, "г"). Може да бъде действително и след запора, ако третото лице може да се позове на чл. 78 ЗС (чл.346 ал.1).

На недействителността могат да се позоват взискателят н присъединилите се кредитори. Това е относителна недействителност.

II. Опис, оценка и пазене на вещта

1. Преди описа СИ прави проверка дал"н вещта принадлежи на длъжника Това става чрез индиции за собственост. Предполага се, че щом длъжникът я държи, той е собственик на вещта и тя може да бъде описана. Но ако има обстоятелства, от които е явно, че вещта е чужда -не може.

2. Описът е условие за извършване на следващите действия. Описът може да се извърши и преди изтичане на срока за доброволно изпълнение. Реквизитите па описа са посочени в чл.361.

Описът се извършва от СИ с призоваване на страните. СИ индивидуализира вещите чрез отбелязване в протокола.

3. Оценката се прави от съдия изпълнителя по пазарната стойност па вещта, като при нужда може да бъде привлечено вещо лице. Може да се обжалва.

4. Вещта се дава за пазене на длъжника, може и да се предаде на пазач срещу възнаграждение.

III. Продажба па движими вещи (чл.367-372) - чрез магазин или борса, с писмено съгласие на взискателя или длъжника, като СИ поставя обявления. При липса на съгласие, а също за вещи с оценка над 3 хил. лв., МПС, въздухоплавателни средства - по правилата за публична продан на недвижими имоти.

Продава се по цена, равна на оценката. Собствеността на вещта се прехвърля от деня на постановлението за възлагане, а когато то влезе в сила, се предава владението. Купувачът става собственик независимо дали вещта е принадлежала на длъжника - това е оригинерен способ за придобиване на собственост. Предишният собственик може да иска цената.

Продажбата не може да бьдс обжалвана или оспорвана по исков ред (372).