Забележка

Какво ни възбужда?

Изследователите вече използват нови методи за изучаване на мозъка в действие, включително позитронно-емисионна томография (при която се измерва повишаването на кръвоснабдяването на различни сектори на мозъка), за да установят какво точно се случва по време на секс. До момента са публикувани само няколко подобни проучвания. Всички те са проведени с много малък брой пациента, и то — колко многозначително — само мъже.

Едно от изследванията е проведено в Холандия и проследява мозъчната активност по време на сексуална стимулация и еякулация на осем мъже, доведени до оргазъм от партньорките им в лабораторни условия. Както и когато извършват други дейности, като говорене и слушане, мъжете използват едното си полукълбо по време на секс, а не двете. Всички изследвани мъже били „десняци“ и повечето области на мозъка, които се активизирали, се намирали в дясното полукълбо. Тази особеност обяснява защо сексуалните разстройства са по-честа при мъжете, прекарали инсулт на дясното полукълбо, отколкото при мъжете с инсулт на лявото.

Едно от най-интересните открития на холандските изследователи може би дава отговор на въпроса, с който започва тази част (и който всяка жена е чувала поне веднъж в живота си): „Може ли да не изгасям лампите?“ Мъжете наистина обичат да гледат. Визулната стимулация е много важна за сексуалната възбуда на мъжа, много по-важна е отколкото за жените.

Много проучвания потвърждават този факт, но смятам, че само световната порнографска индустрия е достатъчно доказателство за верността му. Порното е преимуществено мъжко удоволствие, а има достатъчно дискретни места, откъдето жени могат да си купят подобни филми анонимно, за да изключим обществения срам като обяснение, че малко жени прибягват до нея. Жените днес консумират и се наслаждават на порно повече от когато и да било, но е истина, че „лъвският дял“ се пада на мъжете.

Тази разлика помежду ни вероятно е предпоставена. Въпреки че участниците в холандското проучване били със затворени очи, частта от мозъка, която обработва визуални образи, била активна. Както и онази, която отговаря за образните спомени. Учените предполагат, че може би мъжете са извиквали образи в съзнанието си, за да се възбудят, особено такива, които са ги възбуждали преди. Те били стимулирани от визуални образи, макар очите им да били затворени!

Всъщност, когато сме възбудени, се активират различни области от мозъка ни. Интересно изследване показва, че мозъчната активност при мъже и жени, които гледат еротични филми, е различна. При мъжете се повишавала активността на хипоталамуса, който играе съществена роля за възбудата. От години е известно, че структурата на хипоталамуса е полово определена, а новите изследвания доказват, че при мъжете и жените той реагира по различен начин на порнографски стимули. Тази структурна разлика вероятно обяснява по-големия интерес на мъжете към визуална стимулация.

Знам, че много жени се разстройват, когато партньорите им гледат порно. Много пациентки ми се оплакват от това. Съветвам ги (и вас — също) да не го приемат лично. Това мъжко увлечение обикновено няма нищо общо с вас и чувствата му към вас - въпросното изследване го потвърждава. Ако все още мислите, че вината е във вашата непривлекателност, помнете, че ако види вас да изпълнявате еротични движения, също ще се възбуди. Предложете му себе си вместо порнофилма!

Има още една съществена разлика между половете, която касае сексуалната възбуда. Вече трийсет години изследвания доказват, че хомосексуалните мъже се възбуждат от образи на мъже, а хетеросексуалните — от образи на жени. При жените е малко по-сложно. Д-р Дж. Майкъл Бейли, професор и ръководител на Катедрата по психология в Северозападния университет в Евансон, Илинойс, доказва, че при жените — хомо- и хетеросексуални — възбудата е бисексуална, наслаждават се и на мъжка, и на женска еротика. За изследването е използвана специално подбрана контролна група, за да се изключи възможността откритите разлики да са само количествени (мъжката възбуда се констатира много по-лесно и нагледно, отколкото женската). Тествали следоперативни транссексуални - хора, които са започнали живота си като мъже, но са претърпели операция за смяна на пола. Психологическата и гениталната им възбуда била като на мъжете. Ако са били хетеросексуални, реагирали на женска еротика; в противен случай се възбуждали повече от филми с мъже.

Пъхнете елемента А в... ъъъ, чакай малко

Едно от най-големите достижения в изследването на сексуалните разлики между мъжете и жените е разбирането на последователността, в която се случва всичко. Традиционно лекарите разделят сексуалното преживяване на ясно разграничени взаимосвързани фази, като сексулната дисфункция е възникване на проблем в някоя от тях.

Оказва се, че това схващане е неточно, а по отношение на жените — откровено погрешно. През 60-те години сексолозите Мастьрс и Джонсън описват последователност, която започва със състояние на физиологична възбуда (ерекция при мъжете и повишено кръвоснабдяване и мускулно напрежение на органите в малкия таз при жените) под въздействието на сексуален стимул. Етапът на възбуда е последван от покачващо се непреодолимо сексуално напрежение, което кулминира в оргазъм.

До голяма степен е така — но при мъжете. Те почти винаги (макар и не постоянно) съобщават за субективно усещане за възбуда, когато имат ерекция. Но по-нови изследвания показват, че дори когато жените са очевидно физически възбудени (клиторът се изпълва с кръв, а секрецията на влагалищната лигавица се повишава), те може и да не изпитват сексуална възбуда — което е просто невъзможно при мъжете. Важно е и че жените могат да изпитват сексуално желание и възбуда дори при малко или липсващо влагалищно овлажняване. Професор д-р Хелън Сингър Паклан доразвива модела на Мастьрс и Джонсън и включва желанието — субективното чувство на похот и глад за сексуално преживяване — като неизбежен предшественик на възбудата, последвана от оргазъм. Тази последователност отново важи за повечето мъже, но невинаги — за жените.

Модерните изследвания сочат, че истината може би се крие в хипотезата на д-р Елизабет Блекуел, която през 1849 г. станала първата жена с научна степен по медицина в САЩ. През по-голямата част от петте десетилетия, в които д-р Блекуел практикувала професията си, отношението към сексуалността е било направо викторианско. Нямало почти никакво сексуално възпитание преди брака — за нито един от двата пола — и вярването, че жените са асексуални, било широкоразпространено. Ситуацията била допълнително утежнена от най-популярния по онова време брачен наръчник, който препоръчвал мъжът редовно да упражнява „брачните си привилегии“ (pa36npáñ секс дори ако жена му не желаела това).

Д-р Блекуел смятала, че защитниците на тези неистини страдали от „неразбиране на човешкия пол като цяло“. В красноречивото си опровержение тя напомня на съпрузите, че жените всъщност са способни да изпитват сексуално желание и страст, но че във възбудата при тях има „психологически елемент“ и идва от „удоволствието от целувки и ласки“. Този „психологически елемент“ е „най-високата и мощна форма на човешка сексуална възбуда“ и различава нашата любов от животинския секс.

Разбира се, в днешно време жените са по-способни да се наслаждават на секс без любов, отколкото д-р Блекуел е предполагала, но в думите ú се съдържа зрънце истина. Век по-късно Розмари Басън, преподавател в Кралския колеж по медицина, предполага, че биологичният импулс за секс при жените не е толкова силен, колкото инстинкта да отглеждат и защитават поколението си и че те го правят колкото от желание за интимна връзка с друго човешко същество, толкова и от чиста похот. Басън твърди също, че за жените сексуалният акт не започва с възбуда, а с желание за по-голяма емоционална близост, което именно ги кара да се занимават със секс.

И наистина връзката ум-тяло при жените по отношение на секса е сложна и необикновена. Сексологът д-р Сандра Р. Лейблум описва жени, при които физическите признаци на сексуална възбуда (увеличаване и чувствителност на гениталиите и гърдите) траят с часове, дори дни, без да изпитват желание или да са имали някакъв сексуален контакт, задоволяване или удоволствие. Понякога жените имат нужда от многократен оргазъм, за да утихнат тези физиологични белези за възбуда. По-чувствителните от тях дори се възбуждат физически от стимули, които изобщо не се считат за сексуални. За жените подобна продължителна и нежелана физическа възбуда, ако не изпитват сексуално желание, е повод за безпокойство и дискомфорт.

Смятам, че резултатите от тези проучвания са изумителни. Възбудата не е началото и краят на сексуалния акт за жените, затова трябва да сме особено внимателни в разработването на еквивалент на виарга за нежния пол. Това проучване показва защо подобно медикаментозно решение ще е полезно за онези, които изпитват трудности с проявяване на биологичните признаци за възбуда, и как няма да помогне на жени с други проблеми.

Едно е ясно: простият нагон, изглежда, е по-важен за мъжете отколкото за жените. Много проучвания — за това, колко мъже и жени мислят за интимност, за какво (или кого) си мислят, колко често мастурбират, колко често искат секс, колко дълго могат да издържат без него, от какво са готови да се откажат, за да го правят, и колко често те поемат инициативата за осъществяването му — показват, че мъжете имат по-силен сексуален заряд от жените.

Чувствата на жената към партньора ѝ влияят на това дали изпитва сексуално влечение към него. Доколкото мога да преценя, гневът е най-ефективният неутрализатор на сексуалната възбуда на жената, дори да е физиологически възбудена. Безброй пациентки ми казват, че просто не могат да спят с партньор, на когото са ядосани. През трийсет- годишната ми практика никога не съм чувала подобно нещо от мъж — вероятно защото мъжете не помнят споровете толкова дълго или с толкова много подробности колкото жените.

Искам любовна игра

Вероятно по-голямата наслада от интимността, която жените изпитват, обяснява защо някои от най-удовлетворителните сексуални актове, които пациентките ми описват, започват часове преди да бъдат консумирани — на приятна вечеря може би, на дансинга или дори с изпратен предварително букет цветя.

Това може би обяснява важността, която жените придават на предварителната игра. Наистина си струва усилието, господа! Ако зрението е най-развитото сетиво на мъжа, то може да се каже, че останалите са много по-фини при жените, особено обонянието, вкусът и осезанието. И не ни въздействат само вечерята и танците, а и самата физическа стимулация.
За много жени приятното усещане в гениталиите може да предшества или дори да разпали желание, а не обратно. Понякога е нужно партньорът да направи началните крачки, за да изпитат и те желание за секс. Едва след като се установи задълбочаващо се чувство на близост, резултат от докосването на мъжа, те изпитват желание и започват да отвръщат. Това може би е отговорът (на хормонално ниво) на баналния вече въпрос защо жените имат нужда от по-дълга любовна игра.

„За жените възбудата и желанието могат да съществуват едновременно и взаимно да се подклаждат“

Съветът е следният: ако сексът ви се струва скучен, позволете си да бъдете съблазнени. (Няма нужда да споменавам, че за целта е нужен чувствителен и отзивчив партньор, който непременно ще спре, без да задава въпроси, ако експериментът му се провали.) Английската дума съблазнявам произлиза от латинската seducere, която означава ’водя след себе си’. Физическото докосване — нечие чуждо, а не нашето собствено докосване — стимулира производството на много мощен и опияняващ хормон, окситоцин, познат още като „хормона на любовта“ заради усещанията, които поражда. Именно той кара женските плъхове да снишават и да вирват високо задните си части, което означава, че са на разположение на заинтересуваните мъжки.

Окситоцинът, изглежда, стимулира сексуалното желание и у двата пола, вероятно защото насърчава производството на тестостерон, който е тясно свързан със сексуалния апетит и на мъжете, и на жените. Той е и един от факторите, които допринасят за лекотата, с която жените се възбуждат физиологически. Нивата на този хормон се покачват при възбуда и след оргазъм. Дори увеличават сперматозоидите! Фактът, че действието на окситоцина се подсилва от естрогена, може и да обяснява защо жените са по-чувствителни на докосване от мъжете. Самият полов акт увеличава производството на окситоцин и вероятно е отговорен за приятното усещане на спокойствие и близост след оргазъм. Любопитно е, че окситоцинът отслабва паметта, което май обяснява защо забравяме за скандалите, след като правим любов.

Само за мъже

Гарантирано удовлетворени

Де да беше възможно! Съвсем наскоро (вероятно защото повече жени говорят за секс и повече мъже слушат) учените добавиха нов съществен за жените елемент от този процес: удовлетворението. Това изследване предлага нов критерий за определяне на сексуалните дисфункдии при жените: „лична тревога“, с което се признава, че при хората сексът може да е изцяло незадоволителен от възбудата до оргазма, дори на пръв поглед всичко да е удовлетворително.

И мъжете, и жените могат да стигнат до оргазъм, без да изпитат чувство на сексуално удовлетворение. А има и жени, за които не е нужно винаги да стигат до оргазъм, за да са сексуално задоволени. Комфортът, увереността, нежността и чувството, че са защитени, са дори повече от важни за тези жени. Английската дума за сексуален акт произлиза от латинската „inter curren,, която означава „протичам между“ или „обменям нещо между двама“. Струва ми се, че именно това е същността на тази дейност, което мисля, че се потвърждава и от това ново проучване.

„Не тази вечер, скъпи...“ Какво става, когато либидото ви спадне

Мила е типична 40-годишна пациентка. Когато я попитам дали води активен полов живот, тя свежда поглед и отговаря: „Не съвсем.“

Това не е необичайно. Имам много пациентки с дълготрайни връзки, които споделят, че вече много рядко или никога не спят със съпрузите си (или с някой Друг). Някои от тях казват, че са много удовлетворени от приятелството със съпруга си, или че след решението да не правят секс, се чувстват много по-щастливи, отколкото, когато сексът е бил важен фактор във взаимоотношенията им. Ако и двамата партньори се чувстват така, тогава всичко е наред.

Но в много връзки липсата на секс е източник на болка и напрежение. Често съпругата не изпитва желание, но се бои, че съпругът ще потърси удовлетворение някъде другаде. И наистина, изглежда, когато в една връзка няма секс, то има извън нея.

Съветът ми към Мила е прост: ако не се случва с тялото ти, използвай мозъка си! Придаваме на секса някаква мистична аура, затова се чувстваме доста безпомощни, когато изпитаме сексуално привличане — и още по-безпомощни, когато вече не го изпитваме. Пациентките ми често ме молят за някое хапче, което да им го върне, но определям дали причината за проблема им е биологична или не със следния прост въпрос: „Как е сексът, когато сте на почивка заедно?“ Ако отговорът е „добре“, какъвто обикновено е, значи нещо у дома им пречи на удовлетворителния полов живот. А ако, когато видите мускулест спасител на плажа и се почувствате възбудени и притеснени като тийнейджърка, значи проблемът не е в либидото ви.
Животът и съпътстващият го стрес понякога изобщо не са секси. Кортизолът, важен хормон, който се произвежда в надбъбречната жлеза, се нарича „хормон на стреса“. Предназначението му е да успокои реакцията на тялото към заплахи и да смекчи ефекта на стреса. За съжаление действа потискащо на сексуалното влечение и функции. Не е изненадващо, че сексът страда в брак, в който и двамата партньори са подложени на напрежение, независимо дали заради пари, работа, здравето на децата или хилядите други притеснения, които нахлуват в личния ни съвместен живот.

Но има надежда. Ако мозъкът е най-голямата ерогенна зона на жената, притежаваме огромна сила да контролираме либидото си. Доказателства за това има навсякъде — дори в клиничните тестове! Забележително проучване на професор д-р Мари Лейк Полан, магистър по обществено здравеопазване, преподавател и ръководител на Катедрата по акушерство и гинекология в Колумбийския университет, Станфорд, изследва хранителната добавка „АргинМакс“, която съдържа L-агринин, проста аминокиселина. Д-р Полан открива, че 62% от жените, които са я приемали, съобщават, че изпитват по-голямо удовлетворение от сексуалния си живот като пяло, както и 43% от жените от контролната група, приемали плацебо. Резултатите са ми много интересни не само заради ефекта на L-агринина върху женската сексуалност. Погледнете процентите отново: изумителните 43% от жените, приемали плацебо, виждат напредък, макар да са пили вещество, за което се предполага, че няма терапевтичен ефект! Ако само мисълта, че сексуалният ти живот ще се подобри (и следенето дали наистина се подобрява) увеличават сексуалната удовлетвореност, значи наистина можем да направим много, за да съживим спадналото си либидо.

Както знаем, сексът, особено за жените, е процес на обвързване. Първо, задайте си няколко въпроса. Какво пречи на либидото ви? Как можете да отстраните източника на проблема? В младите семейства виновници често са умората и липсата на уединение. Ако установите, че сте прекалено изморени, след като бебето ви е будило през нощта, защо двамата не се гушнете през почивните дни и не оставите имейлите и домакинската работа за после, когато няма да имате толкова енергия. Доверете ми се, аз съм лекар: сексът е по-важен от сгъването на прането!

(Между другото, повечето учени смятат, че хормонът пролактин, чийто нива са особено високи при кърмещи майки, потиска сексуалността, което може би е причината младите майки да споделят, че сексуалното им желание е по-малко в сравнение с периода на бременността. Кърменето е чудесно изживяване, посвоему удовлетворяващо, но трябва да сте наясно, че може да окаже кратковременно въздействие върху сексуалното ви желание.)

Създайте си интимност. Много жени споделят, че проблемите в спалнята възникват, когато не чувстват интимност с партньора си. Понякога се налага сами да я създадете. И приемете, че това може да отнеме няколко дни. Излезте на разходка заедно или се гушнете пред телевизора, за да гледате някой филм. Попитайте го как върви работата му и му разкажете как в минал денят ви. Какво би ви накарало да се отпуснете повече? Масаж на гърба или стъпалата? Поискайте от него онова, което тайно желаете. Както вероятно сте забелязали, партньорът ви доста се въодушевява при подобен сценарий.

Раздвижете нещата. Отегчението и нервността също са често срещани проблеми в дългите връзки. И те могат да се решат с влагане на малко умствена енергия. Какво в миналото е доставяло удоволствие и на двама ви? Има ли нещо, което си струва да опитате отново (пътешествие, еротичен роман или филм, сексиграчка, която отдавна не сте използвали)? Когато мислите за тези минали неща, хрумват ли ви идеи какво друго може да опитате? Задайте си въпроса какво ще разнообрази обичайния ви любовен ритуал, при което ще му се насладите повече?

Говорете. Често директното изправяне пред проблема може да го разреши. Веднъж една жена ми се оплака, че сексуалният живот с дългогодишния и партньор е загубил някогашния си ентусиазъм. И двамата го чувствали, а тя се притесняваше, защото ѝ се струваше, че напоследък мъжът нарочно я отбягва. Директно я попитах какво обича и не обича в секса, а после я посъветвах открито да постави въпроса пред партньора си.

По-късно дамата развеселена ми сподели, че отговорът му изненадал и двама им. Оказало се, че сексът му се струвал изморителен. И двамата предпочитали той да е отгоре в класическата мисионерска поза, но мъжът вече не бил в толкова добра физическа форма и просто се изморявал. Разрешили проблема, като изпробвали нови пози, в които не се налага той да се напряга толкова, а сексът толкова го мотивирал, че започнал да ходи на фитнес.

Проучете възможността за хормонално-заместителна терапия (ХЗТ). Ако след менопаузата сте забелязали, че либидото ви страда, може да обсъдите с лекаря си възможностите за ХЗТ. Действително има данни от скорошни изследвания, че при малка част от жените в менопауза тя дава лоши странични ефект, но лекарят може да определи дали е подходяща за вас или не и ако няма риск, си струва да обмислите тази възможност.

От много пациентки чувам за положителното въздействие на ХЗТ върху половия живот, макар научната литература да не го препоръчва или отрича еднозначно. Много специалист твърдят, че „прекият ефект на естрогените върху сексуалното желание на мъже и жени е малък“, но много жени — мои пациентки и приятелки, както и антроположката Хелън Фишър, която обстойно е изследвала сексуалната активност при хората, твърдят обратното. Имам пациентка на над осемдесетгодишна възраст, която е на хормонално-заместителна терапия, откакто навлезе в менопауза, и наскоро отпразнува първата годишнина от силно еротичната си връзка със своя партньор. Тя радостно възкликна: „Естрогенът е най-страхотното нещо на света!”

Струва ми се логично. Естрогенът повишава кръвоснабдяването на органите, включително и на тъканите на таза и перинеума. Това обяснява защо през първите три месеца от бременността жените се възбуждат сексуално много по-бързо, тогава нивата на този хормон бързо се покачват. Много жени споделят, че много по-бързо се възбуждат от еротични стимули и фантазии, след като започнат ХЗТ. Изглежда, при тях естрогенът улеснява достигането на оргазъм и увеличава удоволствието от него. На скорошна конференция д-р Фишър ме попита: „Защо никой не казва на жените, че естрогенът подобрява оргазмите?“ Нямам представа!

Проверете лекарствата си. Всеки път, когато изписвам рецепта, забелязвам различната важност, която мъжете и жените отдават на секса. Мъжете питат за страничните ефекти върху сексуалния им живот, преди още да взема химикалката; но не помня някоя жена някога да се е интересувала от това. Едва няколко дни след започването на терапията много мъже се оплакват, че лекарствата се отразяват зле на представянето им в леглото, докато жените никога не свързват ниското либидо или трудността да достигнат до оргазъм с предписаните им медикаменти.

Всъщност някои от най-често използваните лекарства действително имат странични ефекти върху половия живот. Ако приемате някои медикаменти и смятате, че имат отрицателни последствия върху сексуалния ви живот, консултирайте се с лекаря си дали да намалите дозата, или да смените лекарството.

• SSRI (ССРИ). Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина, като флуксетин (в прозак) потискат либидото и предизвикват трудности при достигането до оргазъм. Жените са по-силно засегнати от мъжете. Тези лекарства въздействат на областта в мозъчния ствол, която е пряко свързана с нервите в областта на кръста и таза, а те са важни за постигането на оргазъм и при двата пола.

• Бетаблокери. Това са едни от най-използваните лекарства за третиране на високо кръвно налягане при жените, които потискат либидото. Незнайно защо много лекари ги предпочитат при лечение на жени (но не и мъже) с хипертония. Винаги съм си го обяснявала с факта, че много бетаблокери намаляват и ефектите на стреса върху тялото. Мисля, че лекарите смятат, че високото кръвно налягане при жените до голяма степен се дължи на неконтролируемите емоционални реакции. Повечето бетаблокери се наричат с имена, които завършват на „олол“. Попитайте лекаря си какво точно ви предписва за високото кръвно; много други препарати могат да заместят ефекта на бетаблокерите, без да имат страничен ефект върху либидото ви.

• Наркотици. Макар малките дози кокаин, който увеличава действието на допамина, да допринасят за сексуалното удоволствие и да забавят еякулацията, честата им употреба нарушава сексуалните функции. Високите дози пречат на ерекцията, защото кокаинът свива кръвоносните съдове. Хероинът и другите подобни на морфина наркотици намаляват сексуалното влечение и при двата пола. Екстази (метилендиоксиметамфетамин, или МДМА) стана популярен сред младите хора, защото увеличава общителността и сексуалността. Жените трябва да са особено внимателни с екстази. При лабораторните изследвания върху животни естрогенът повишава степента на възбуденост, която причинява наркотикът, и женските реагират на стимули много по-активно от мъжките.

Помогнете - боли!

3. Какво каза? Разликите между начините по които слушаме и това, което чуваме

В някои отношения запознанството ни и спонтанното формиране на двойка са лесната част. Обикновено именно когато трябва да се обвържем един с друг - да говорим, изслушваме, преговаряме и правим компромиси, възникват проблемите.

Изглежда, няма по-голяма разлика между мъжете и жените, която същевременно е и най-голямата причина за напрежение, от начина, по който общуваме помежду си. Трудностите, които срещаме, когато се изслушваме и си говорим, са тема на безброй книги, токшоута, вицове и разговори с приятели. И има защо: както много двойки са установили, способността да си комуникираме ефективно е спасявала много връзки, а без нея отношенията се прекъсват.

Без значение дали правите любов, отглеждате деца или остарявате заедно, качеството на тези взаимоотношения зависи от качеството на комуникацията помежду ви. Да можеш да говориш — и още по-важно, да слушаш — определено е фундаментално изискване във всяка връзка. Ето защо тази глава, в която ще разгледам някои основни различия между това, как чуваме и говорим, и следващата глава, в която ви съветвам какво да направите по въпроса, са толкова важни. Те ще ви дадат необходимите насоки, за да се справите, накъдето и да ви отведе животът.

Защо е толкова трудно?

Мъжете и жените имат толкова много общи интереси, но въпреки това приятелки, пациентки, дори аз самата постоянно се оплакваме, че понякога да разговаряме с мъжа в живота ни е, като да си блъскаме главите в тухлена стена. Те не слушат или се дразнят от онова, което казваме; не реагират на коментарите ни, а дори да го направят, не казват каквото трябва. Понякога е цяло чудо, че успяваме да живеем заедно така добре, като се има предвид колко трудно общуваме помежду си. Защо не се разбираме? И как да поправим това?

Всъщност някои от тези трудност вероятно се дължат на биологичното ни устройство. Налице са значителни научни доказателства, че мъжете и жените чуват, слушат, разбират и възпроизвеждат устна реч по различен начин.

Как чуваме

Всъщност се раждаме с малка разлика в слуховия апарат. Новородените момичета възприемат и интерпретират звуци по-добре от момчета на същата възраст. Това е причината момиченцата да започват да разпознават звуци като гласа на майка си по-бързо от момченцата. Доколкото ни е известно, това не означава, че възрастните мъже и жени чуват по различен начин. Но има несъответствия в това как чуваме в началото на живота си и в системите в мозъка ни, които разшифроват какво наистина означава устата реч.

В един стар виц се казва, че мъжете губят 50% от способността си да чуват, след като кажат „да“ пред олтара. Моят опит показва, че за това не е нужна брачна халка. Трудност в комуникацията се срещат между бащи и дъщери, братя и сестри, както и при свалки за една нощ. Способността на мъжете да обработват речта и да разбират какво им се казва безспорно започва да намалява едва на 35-годишна възраст, докато при жените се запазва до менопаузата.

В този момент шансовете се изравняват заради интересен обрат. Според проучване, публикувано в „Списание за изследване на речта, езика и слуха“, жените губят способността си да възприемат посланията, скрити в тона на говорещия, след менопаузата. Това е част от нарушението на познавателните им способности, което се получава вследствие на спад в нивата на естрогена. На него се дължи и фактът, че понякога жените в менопауза трудно запомнят подробности и вземат решения. Това се отразява и на начина, по който разбираме света. Тонът, разбира се, добавя съществена информация в комуникацията ни. Подсказва ни кога даден коментар е ироничен, шеговит или пък груб. Дори най-нежното подхвърляне звучи обидно без приятелската закачлива нотка. Тази „глухота“ за оттенъците на тона вероятно обяснява оплакванията по адрес на жените с рано настъпила менопауза: „Възприема всичко, което казвам, погрешно!”

Съществуват доказателства, че мъжете, независимо от възрастта, обработват информацията, която чуват, по различен начин от жените поради фундаментални разлики в мозъците им. По принцип хората използват лявото мозъчно полукълбо за произвеждане на реч и разбиране на езика, а дясното — за дейности, свързани с физическото ни разположение и друга пространствени връзки.

По-долу са изброени някои от разликите между мозъка на мъжете и жените, на които може би се дължат и разликите в начина на обработване и произвеждане на информация:

• Жените имат повече нервни клетки в лявото полукълбо, което отговаря за способността ни да обработваме реч.

Количеството клетки в мозъка често е свързано с качеството. Така например в мозъка на гимнастик центърът на равновесието и двигателните умения е по-голям, отколкото при другите хора. И колкото повече тренира спортистът, толкова повече нараства този център.

• При жените комуникацията между двете полукълба е по-активна
Мазолестото тяло — гъстата мрежа от нервни влакна, която свързва двете мозъчни полукълба — е по-голямо при жените, отколкото при мъжете. Това довежда до по-интензивен обмен на информация между двете половини на мозъка при жените. Двата пола, изглежда, възприемат отделни думи по сходен начин, но когато интерпретират цели изречения, повечето мъже използват една изолирана зона от мозъка, докато жените мобилизират същите зони, но в двете мозъчни полукълба. Изследване, проведено през 2000 г. в Университета на Индиана, сочи, че жените използвали област от мозъка, разположена точно над ушите и в двете полукълба, когато слушали откъс от книга на Джон Гришам, а мъжете — същата зона, но само в лявото полукълбо.

Според мен разкритието, че мъжете и жените използват различни механизми, за да чуват, е изумително и може да се окаже от огромно значение. Ако е установено, че жените и мъжете обработват и декодират чутото по различен начин, това ще промени ли начина, по-който ги обучаваме, рекламираме им разни неща, разговаряме един с друг? Можем само да гадаем.

• В областта на мозъка, която отговаря за речта при жените, се съдържа повече допамин.

Нервните клетки не си комуникират чрез допир, а освобождават химически „вестоносци“, наречени невротрансмитери, които другите нервни клетки приемат и „прочитат“. В мозъчния център на речта и паметта на жените се съдържа повече от невротрансмитера допамин. С други думи клетките им разполагат с повече вестоносци, което означава, че по-ефективно предават по-голямо количество информация. Учените смятат, че жените се представят по-добре на езикови тестове, особено ако са млади, отчасти поради по-голямата наличност на допамин в мозъка.

Така, изглежда, че при слушане и произвеждане на реч жените използват по-голяма част от мозъка си — те имат повече нервни клетки и активират повече области. Това значи ли, че са по-добри в комуникацията? Има редица изследвания, които го предполагат, но аз предпочитам да го приемам по следния начин: поради повишения достъп до някои от тези системи, за жените е по-лесно да слушат, разбират и произвеждат реч.

Слушането и декодирането на значението

Изражението на лицето - на хиляди казани думи ли е равно?

Има още една, много съществена разлика между това как мъжете и жените „чуват“. По много различен начин сме чувствителни към изражението на лицето, тона на гласа и други прояви на невербална комуникация, или както учените ги наричат, „неречево поведение”.

Понякога мъжете разпознават недвусмислените емоции на другите (като гняв и враждебност) по-добре от жените. Необходимо им е да преценяват агресията у другите мъжки екземпляри, за да се подготвят бързо за защита. Но не разпознават по-деликатните невербални признаци на тъга и страх. Според учените способността на жените да разбират намеци е еволюционна адаптация, целта на която е те да се справят по-добре със задачата да отглеждат малки. Едно бебе не може да ви каже, че е гладно или болно. За да е сигурно, че ще получи необходимото, човекът, който най-много се грижи за него (обикновено майката), трябва много добре да умее да интерпретира невербални знаци като изражението на лицето или тона на плача му. (Всъщност английската дума за невръстно дете infant произлиза от латинското „който не може да говори”.)

Често се говори за наглед свръхестествените способности на майката да разбира от какво се нуждае детето ü от на пръв поглед оскъдна информация. Един от най-добрите съвети, които получих, когато бях млада майка, бе да следя как аз реагирам на плача на бебето си. И наистина забелязах, че при плач, несъмнено провокиран от болка или страх, моментално скачах на крака, преди още умът ми да е анализирал какво съм чула.

Изглежда, че повечето жени преценяват дали нещо не е наред с детето, родителите или съпруга им само като ги погледнат, докато мъжете биха пропуснали и най-очебийния знак на тревожност. Способността на жените да разпознават чувства и настроения им помага и след като децата пораснат. Прилагаме я в работата, романтичните си връзки и дори при обикновени срещи с хора в някой ресторант или магазин — да не говорим за дешифрирането на смесените сигнали, които изпращат тийнейджърите ни!

Жените по-добре разпознаващ и интерпретират невербални знаци като тон на гласа и изражение на лицето

Изглежда, различният начин, по който реагираме на емоционални изражения, е свързан с функционални разлики в мозъка ни. Според едно изследване, когато жените видят нечие ужасено изражение, амигдалата им — мозъчният център за предупреждение, областта, която контролира страха и разпознаването му — действа по-активно, отколкото при мъжете. Друго изследване на мозъка, проведено в Япония, показва, че мъжете и жените използват различни части на мозъка си, за да определят дали лицето има щастливо, тъжно или неутрално изражение. Най-големи разлики били регистрирани, когато на участниците били показани тъжни изражения, които жените разпознавали много по-точно от мъжете.

Голямо впечатление ми направи и още едно изследване, според което способността ни да разпознаваме емоциите на другите по изражението на лицата им зависи от пола им. В малък експеримент на една много добра лаборатория са използвани професионални актьори и актриси, които да изразят различни емоции. Като цяло мъжете много по-точно идентифицирали тъжните изражения, но не и ако са на лицето на жена! Жените много по-добре разпознавали редица емоции на мъжките лица, отколкото на женски.

Приемам способността на жените да определят сложните чувства като „преимущество на съпричастието“. Д-р Саймън Байрон-Коен предлага спорна теория за обясняване на аутизма, която се крепи само на тази разлика. Според него мозъкът ни по природа клони или към способност да разбираме системите, или към способност да реагираме адекватно на емоциите на другите. Интересно за повечето мъже е как функционират нещата, а жените са по-съпричастни към чувствата на другите. Аутизмът е разстройство в развитието в детска възраст, за което не се знае на какво се дължи и как се лекува. Аутистите са напълно безразлични към други хора и към заобикалящата ги среда и трудно общуват и се привързват. Д-р Байрон-Коен смята, че имат „крайно мъжки мозък“, вероятно вследствие на прекомерно излагане на действието на тестостерон в утробата. Следователно аутизмът е крайна проява на стандартната мъжка липса на съпричастие.

Не съм съвсем съгласна с тази теория. Макар да не съм специалист по аутизъм, не бих казала категорично, че тези деца страдат от липса на съпричастие. Темплър Грандлин, известен учен и автор по проблемите на аутизма, според мен влага забележително съпричастие — резултат от личния ü опит на аутист—в подобряването на условията за животните в кланиците и намаляването на страха, който изпитват пред наближаващата смърт. В нейния случай, изглежда, аутизмът обогатява, а не блокира, способността ѝ да е съпричастна. Но теорията на д-р Байрон-Коен е впечатляваща, особено като се има предвид, че вероятността момчета да страдат от аутизъм е три пъти по-голяма, отколкото при момичетата.

Какво не е наред с вас

Не е чудно, че разликите в чувствителността към невербални изрази между мъжете и жените е източник на конфликти. Сигурни сте, че чувствата ви са очевидни като носа на лицето ви, но въпреки това той май не ги забелязва! Жените често се дразнят от неспособността на мъжете да „прочетат“ мислите и чувствата им. Когато се цупим, мълчим, плачем, изфучаваме навън или изглеждаме обидени, очакваме отговор, но много често без резултат. Това е много самотно усещане. „Не чета мисли“, гневно казва той, когато се разсърдите, че не обръща достатъчно внимание на чувствата ви.

Всъщност не е съвсем честно да го обвинявате, че не може да разбере невербалните ви сигнали. Той няма тази способност по рождение! Все едно да играете гоненица с някого, който още в самото начало е казал „къщичка“. Ако целта ви е ефективно общуване, си струва да запомните, че мъжът, на когото говорите, не може да интерпретира невербалните ви знаци и сигнали толкова добре, колкото вие разчитате неговите. (Между другото смятам, че понякога в техен ущърб жените са прекалено чувствителни към намеците, които излъчват другите. Сервитьорът ви наистина може да е в лошо настроение, но това не трябва да проваля обяда ви.)

Мисля, че интерпретацията на невербалните знаци е област, в която двата пола могат да научат много един от Друг. Това важи с особена сила за лекарите. Както е казал нобеловият лауреат Бърнард Лоун, лекарите трябва да са особено „чувствителни към непроронената сълза и пропуснатия удар на сърцето“. Мой колега, един от най-добрите диагностици, които познавам, полага съзнателни усилия да слуша не само отговорите на пациентите си, но и тона на гласа им, както и да вниква в изражението на лицата им. Убеден е, че това го прави по-добър лекар, и много обича да разказва как открива медицински ключове към диагнозата само като проследява промяната в гласа или мимиката на болния.

От личен опит знам, че вниманието към пациента пред бюрото ти не включва само да го изслушаш, да го гледаш е също толкова, ако не и по-важно. Така например, ако попитам пациентка за детето ѝ, а тя ми отговори с изражение на тъга или гняв — дори вербалният ѝ отговор да е неутрален — разбирам, че има нещо повече от казаното и че съм една крачка по-близо до разбирането на причината за хроничното и безсъние.

Разбира се, по-доброто и активно изслушване не е от полза само за лекарската професия и не само професионалният ни живот се облагодетелства, ако използваме цялата информация, която ни дава другият, за да преценим психичното му състояние. Баща, който внимателно чете езика на тялото на детето си, когато наближават училището му, хваща важни сигнали за социалния му живот там; жена, която наблюдава реакцията на партньора си към флиртуването на друга жена, ще узнае повече от физическия му отговор, отколкото ако го разпита по-късно.

Защо мъжете никога не помнят, а жените никога не забравят?

Налице са доказателства (както предполага и самото заглавие на книгата), че жените помнят казаното по-добре от мъжете. И това е най- очевидно, когато спорим! По време на една караница един от моите партньори — адвокат — иронично ми каза да повторя на глас последното му изказване, както би помолил стенографа по време на процес. Мога и го направих.

Определени области от мозъка на жените, включително и говорните центрове, са по-обилно кръвоснабдени. Това е една от причините, на които учените отдават солидните доказателства, че жените по-добре си спомнят казаното скоро или дълго след като е било съобщено. Изследвания на кръвоснабдяването на мозъка при мъже и жени, инструктирани да запомнят разкази и списъци с думи, потвърждават, че когато жените запомнят някаква история, потокът на кръвта към областта от мозъка, която систематизира и формира концепции за чутото, се увеличава. Така споменът за нея по-лесно се „пакетира“, раздробява и разпределя, за да се съхрани по-добре и възпроизведе по-късно. И двата пола съхранили информацията за дълъг период от време, което показва, че складирането ѝ е еднакво добро и при мъже, и при жени. Но последните се представили по-добре при възстановяването както на разказите, така и на списъците с думи, непосредствено след като са ги чули.

Друга причина, на която се отдава добрата памет на жените е по- високата концентрация на хормона естроген. (Само за сведение: и мъжете имат естроген, но в по-малко количество. Тестостеронът е важен предшественик на естрогена. Ензимът ароматаза го превръща в естроген в клетките. Парадоксално е, но по-високата концентрация на „женския“ полов хормон естроген в мозъчните клетки на мъжкия ембрион маскулинизира мозъка му.) Има многобройни доказателства, че естрогенът активира повече нервни клетки, повишава кръвоснабдяването на определени области от мозъка и сложността на връзките между нервните клетки. Високите му нива се свързват с по-добра способност за учене и запомняне. И вероятно заради това жените са по-добри в изпълнението на тези задачи.

Естрогенът също така играе защитна роля при функционирането на мозъка, което е една от причините този орган при мъжете да атрофира повече с напредването на възрастта. Хормонално-заместителната терапия, при която нивата на естрогена се покачват, ако бъде приложена на жени достатъчно скоро след настъпването на менопаузата възстановява и защитава способността им да се концентрират и да запомнят.

Естрогенът е елемент и в ключовото откритие, че жените запомнят стресиращи преживявания по-добре от мъжете. Веднага щом го прочетох, ми се стори вярно. Проучване на мъже и жени на средна възраст 77 години показва, че дори старите жени изпитват по-силни чувства от мъжете, когато си припомнят емоционални преживявания.

Ето защо естрогенът не само активира по-обширно поле от неврони при жените по време на неприятен инцидент, което значи, че те преживяват стреса по-силно, но и удължава времето, през което над бъбречната жлеза секретира хормона на стреса кортизол, който е и естествен стимулатор на паметта. Поради това самото запомняне на неприятна случка може да върне същите ужасяващи тъга и тревога, които са били изпитани тогава.

Изследователите смятат, че този факт има еволюционно обяснение. Ако основно жените се грижат за малките си, е необходимо да помнят потенциално опасни ситуации като кои растения са отровни и кои водоеми са заети от хищни животни. Мъжете нямат тази способност поради същата еволюционна причина: ако мъж добре си спомня колко се е уплашил при последния лов на мамути, няма да гори от желание да ходи пак, което никак не е добре, ако вечерята на семейството зависи от неговото безстрашие.

Мисля, че много жени искрено се изненадват, че мъжете не си спомнят същината на спора, но няма да се учудят, че това отчасти обяснява коренно различните начини, по които понякога описваме караниците помежду ни. Една от пациентките ми отиде на почивка с дългогодишния си приятел, но през повечето време обсъждали проблемите във връзката си. Когато се върнаха, тя ми каза, че е научила много и че сега разбира много по-добре кое не е наред във взаимоотношенията им. Той, от друга страна, каза, че прекараните в дискусии по темата часове са му били неприятни и че дори ги намира за безсмислени и вредни.

Противоречивите им спомени от почивката вероятно имат нещо общо с начина, по който си спомнят събитията. Дори месеци след това пациентката ми можеше да състави таблица на повдигнатите проблеми, предложените и приетите решения. За приятеля ѝ обаче конкретните подробности били значително по-мъгляви едва няколко часа по-късно, а след кацането на самолета си спомнял само че са се „карали“.

Когато паметта на жените работи против тях

„Пак ли започваш с това?!”

Знам защо Бела все още е толкова ядосана. Тя все още живо си спомня изневярата, както и когато ѝ я е признал. За него всичко е минало; за нея — призрак, който и досега застрашава брака им. В известна степен културата подкрепя „женската“ гледна точка по въпроса: понастоящем всепризнато схващане е, че обсъждането на проблема е добро, а мълчанието е равно на отричане на действителността и следователно — лошо. Навсякъде четем, а по телевизията ни уверяват колко е хубаво чувството да разкриеш какво ти тежи, да се стремиш към разрешение на конфликта.

Но това ли е най-доброто за нас?

Интригуваща статия в „Списание на Американската медицинска асоциация“ предполага, че посттравматичното стресово разстройство — психично заболяване, следствие от животозастрашаващо преживяване — е въпрос „колкото на забравянето, толкова и на помненето“. Изследователите заключават, че за хората е „важно да са насаме със себе си, да забравят и да не се налага да говорят за това“. През 2004 г. в статия в „Ню Йоркър“ д-р Джером Групман размишлява дали помненето на травмиращо събитие наистина помага за заличаването на влиянието му над потърпевшия, за да определи доколко психиатричната терапия, при която повторно се преживява събитието, наистина помага. Скорошни данни сочат, че забравянето или потискането на спомена за преживяното вероятно способстват много повече за истинското оздравяване.

Може да се окаже, че това е област, в която жените със свойството си да се връщат отново и отново към трагичната случка, трябва да почерпят опит от мъжете. Съветът ми към Бела е да отпусне малко примката около врата на съпруга си в името на психичното си здраве, а не просто за да спаси брака си. Нищо няма да заличи изневярата му, но за доброто и на двама им, тя трябва да вземе решение да я загърби. Когато ми разказа за станалото и за това как се чувства, съвсем естествено я попитах защо изобщо не го е напуснала. Тя веднага ми изброи пет отлични причини, поради които бракът ѝ е добър за нея (дори само това упражнение може да е много полезно). Деликатно ѝ напомних, че след като е решила да не се развежда, е необходимо да положи усилия, за да стабилизира семейството си отново, и оттогава двамата със съпруга ѝ ходят на брачен консултант.

За какво говориш? Разликите в начина, по който говорим

Току-що научихме, че жените чуват и възприемат чутото по-добре от мъжете. Но лекотата, с която жените разбират казаното, се отнася и за начина, по който произвеждат реч. Вербалната комуникация се удава повече на жените, те имат и по-богат речник от мъжете. Огромна част от изследванията сочат, че дамите са по-добри от силния пол в езиковите тестове и говорят много по-лесно и гладко. С други думи: по-добри оратори сме.

Тази любов към разговорите и способността ни да ги използваме, за да заздравим връзката си, е една от най-големите радости, които ни носи приятелството с други жени. Приятелките ми не доказват твърдения, а разказват истории и заради лекотата, с която разговаряме, вечерята вкъщи или питието в бара наистина са много приятни. От устата на една жена дори прост родителски съвет може да се превърне в дълъг и забавен анекдот, а след нейния доклад за политиката на компанията заседателната зала в офиса ви ще ви се стори потайна и пълна с интриги колкото двора на Версай.

Мъжете, от друга страна, се придържат към фактите и често се оплакват, когато съпругите им се отплеснат да разказват с подробности някоя дълга история. Мой познат женен мъж даже измърморва недоволно: „Ето поредната тирада на жена ми!“, докато съпругата му започва дългия си разказ, независимо колко забавен ми се струва той на мен.

Мъжете класифицират типа разговори, в които жените са толкова добри като клюкарстване, което в най-добрия случай намеква за лекомислие, а в най-лошия — за злонамереност. Подобно омаловажаване може и да успокоява силния пол, когато предполага, че е обект на нашите обсъждания, но не е особено коректно описание на женското общуване. Всъщност историите, които жените си разказват, са важен начин за размяна и запомняне на информация. Това е уникално преимущество, защото ни помага да планираме безопасен и успешен курс на живота си — включително и на доминираното от мъже работно място — също както някога ни е помагало да предпазваме малките си от хищниците, които бродели навред.

Колкото и да ми допада начинът на говорене на приятелките ми, харесвам и как мъжете боравят с устната информация. За разлика от повечето жени те говорят с изумителна експедитивност. Предпочитам да получавам кратки и ясни отговори на въпросите си, а когато е уместно, и аз самата прилагам икономичния език. Горката ми секретарка, която обича да повтаря всяка подробност, намира това за много стресиращо и се безпокои, че съм пропуснала нещо, ако не изслушам всеки детайл от онова, което ми казва. Когато много бързам, я прекъсвам, но тя не ми обръща внимание и просто повишава глас, докато се изкаже докрай. Принудих се просто да я изслушвам!

Разбира се, има мъже, които обичат да клюкарстват, и жени, които не обичат да го правят. И познавам мъже, които се изразяват с изключителна лекота, както и жени, за които общуването с околните е доста трудно. Във всеки случай нужно е усъвършенстване на начина, по който мъжете и жените си говорят. И двете страни ще имат голяма полза, ако вникнат в разликите в говоренето помежду си и ако възприемат най-доброто едни от други. Можем да се учим взаимно, а специално в тази област това е задължително.

Дарбата да можеш да бърбориш

Обикновено момичетата казват първите си думи и изречения по-рано от момчетата. Учени от Националния институт за детско здраве и човешко развитие в Роквил, Мериленд, наблюдавали 329 деца в четири различни проучвания и установили, че в групата от 2 до 5 годинки момичетата значително превъзхождали момчетата в разнообразните езиковите тестове. Малките дами знаели повече думи и се изразявали по-експресивно от връстниците си от мъжки пол.

Част от причините за това са социални - резултат от нещата, които са интересни на малките момичета, и от начина, по който се отнасяме с тях, за разлика от братята им. Все още си спомням учудващо богатите разговори, които водех с тригодишната си дъщеря, и подозирам, че част от тях са свързани с дейностите, които предпочиташе. Куклите например провокират игра на въображението и много може да се говори за тяхната и за ролята на плюшените им приятелчета. Възрастните занимават момченцата с груби игри или ги окуражават да играят с коли, при които на мода са бибитканията, а не думите. Момичетата по принцип прекарват повече време с възрастните, особено с майките си. Дори когато вечер работех над доклад, който изискваше цялото ми внимание, дъщеря ми играеше под бюрото ми, само и само да е до мен. Освен това момичетата играят повече в групи с други деца отколкото момчетата. Много любопитно е изследването, според което момиченцата в детските градини получават повече внимание от момченцата, а персоналът, който се грижи за тях, се държи по-отговорно и стимулиращо с момичетата отколкото с момчетата.

Но поне една от разликите в начина, по който мъжете и жените говорят, може би има нещо общо с модела, по който полово определените ни мозъци обработват и произвеждат реч. Развитието на мозъка на двата пола наистина се различава: при момичетата този

орган узрява по-рано от момчешкия, включително и центровете на речта. От този факт следва, че момичетата имат преимущество при говоренето по време на развитието си. Учени са доказали, че колкото по-високо е нивото на тестостерон при мъжете, толкова по-слаби са вербалните им способности. В интересна серия от експерименти д-р Сали Шейуиц от университета „Йеил“, Ню Хейвън, Кънектикът, показва, че когато мъжете и жените изпълняват една и съща задача да римуват думи, при първите е активна само една област в лявото полукълбо, докато при дамите се задейства същата област, но в двете полукълба, а не само в едното.

Това, както и по-активният обмен между мозъчните клетки, може би също обяснява някои медицински разлики между половете. Така например жените възстановяват говорните си способността много по-бързо и успешно от мъжете след прекаран инсулт. Те развиват и по-малки речеви нарушения след поражение на само едно от мозъчните полукълба. При момчетата по-често се срещат говорни дефекти като заекване и разстройване в речевото развитие като дислексия.

Езикът на тялото като бариера

Вече обсъдихме, че жените интерпретират невербални сигнали с по- голяма лекота, затова не е изненадващо, че и по-често ги използват за да общуват. Жените впрягат израженията на лицето, ритъма на речта, тона на гласа и физически жестове, за да предадат информация и емоция.

Защо ли? Изследователите вярват, че обяснението се крие в детските ясли. Много мъже се дразнят от пискливото гукане и преувеличените гримаси, с които жените говорят на бебетата. Всъщност има причина майките да правят така — съзнателно или не. Бебетата реагират на пронизителни гласове и „големи“ гримаси, като широка усмивка и широко отворени очи. Ясната комуникация с малки деца може би също обяснява защо жените често използват ръцете и телата си, когато говорят, и защо имат по-голяма склонност да докосват събеседника си.

Разбира се, жената изглежда по един начин, когато говори с невръстно дете, и по съвсем друг, когато говори с възрастен, но между двата ѝ образа се наблюдават някои сходства в стила.

И така, жените използват повече и по-разнообразни думи от мъжете. Те си служат с по-деликатни и нюансирани изражения на лицето от мъжете, усмихват се по-често, жестикулират повече, по-често осъществяват директен контакт очи в очи и е по-вероятно да докоснат събеседника си.

Жените използват повече физически „украси“ когато говорят

„Украсата“ в речта на жените действително улеснява общуването им с деца, но смятам, че тези допълнителни елементи на разговора понякога са разсейващи, когато говорим с мъж. В такъв случай трябва да помним, че простотата означава съвършенство. Дори аз се разсейвам, когато някоя жена ръкомаха по-бързо, отколкото потокът от думи се излива от устата й. Понякога е не просто разсейващо, а направо дразнещо.

При определени обстоятелства — по време на спор или когато ме интервюират по телевизията — ограничавам жестовете и израженията на лицето, докато говоря. Какъвто и допълнителен нюанс да си мисля, че придавам с тях, вероятно не достига до целта си и може да отвлече вниманието на слушателя от думите ми, които съдържат същинската информация, която искам да споделя.

За мъжете обаче вероятно ще е от полза да знаят, че използването на някои основни и деликатни жестове — усмивка за разпознаване на остроумна забележка, леко кимване за подкрепа и окуражаване, присвиване на очите за означаване на концентрация — могат да са много ценни при общуване с жена.

Сблъсък на два свята

Преди няколко месеца присъствах на конференция на авторитетни учени. В обедната почивка огледах масите в ресторанта за свободно място. И тъй като бях заета с четене на научна литература за полово определения мозък, необходима ми за написването на тази книга, естествено бях много любопитна да чуя какво си говорят хората там.

С изненада установих, че на масите само с жени се говореше само за деца, за остаряващи родители и ремонти в дома — накратко: семейни проблеми. Нито за миг не говореха за предизвикателните въпроси, които обсъждахме цяла сутрин, когато се съвещавахме в залата. Мъжете, от друга страна, говореха за наука и работа.

Всички в онази стая бяхме професионалисти. Жените се ползваха със също толкова голямо научно реноме, колкото и мъжете (макар да бяхме по-малобройни) и взеха дейно участие в дебатите по-рано през деня. Но фокусът на разговорите на обяд не само че бе коренно различен при дамите и кавалерите, но и строго хомогенен: жените не споменаха и дума за наука, а мъжете — за семейни проблеми.

Не знам на какво се дължи това. Безспорно — на някаква комбинация от вродената ни природа и културните норми, с които всички сме отгледани. Давам си сметка, че някои ще реагират скептично на твърдението ми за вродената природа, но след като прегледах доказателствата, действително съм убедена, че се раждаме с мозък, който се оформя по специфичен начин според пола в резултат на комбинацията от генетичния ни код и хормоните, които произвеждаме и на чието действие сме изложени в утробата. За пример ще дам следното: знаем, че момичетата, които преди раждането си са били подложени на високи нива на мъжки хормони, е много вероятно да предпочитат буйни игри и да не бързат да стават родители по-късно в живота.

Така че наистина смятам, че огромната загриженост на жените за семейния им живот е предварително закодирана в техния мозък. Това не е, не бива и няма да ни спре да правим други прекрасни и изумителни неща в живота, но, изглежда, влияе на темите за разговор, които ни интересуват. Независимо от причините, резултатът е един и същ: мъжете и жените отдават различно значение на нещата.

Мъжете и жените имат различни интереси и
говорят за тях по различен начин

Какво се случва, когато се караме

Каквито и трудности да срещаме в общуването, те очевидно се усилват, когато се караме. Това обяснява защо споровете са толкова разстройващи (и за двете страни) и защо са толкова разрушителни за взаимоотношенията ни.

Но има и някои основни мозъчни процеси, които пречат на успешната комуникация, когато се караме. Първо, амигдалата — центърът на емоциите — се активизира. А активността на предната част на мозъчната кора — центърът на разсъжденията и търсенето на решения на проблеми — намалява. Ето защо е трудно да се придържате към предварително набелязаната цел и последователно да изложите аргументите си. Говори сърцето, а не разумът ви. Това вероятно важи с по-голяма сила за жените отколкото за мъжете, които преди са имали неприятни преживявания, подобни на сегашното. Спомените на жените за тези караници са по-живи и подробни, отколкото тези на мъжете.

Когато сте ядосани, мозъкът ви работи по начин, изключително подобен на процеса след оргазъм. Ето защо хората казват неща, за които после съжаляват. В известен смисъл и в двата случая мозъкът ни работи против нас. емоциите ни са неконтролируеми, а центърът на логиката — замъглен. (Определено не бих искала да пледирам пред съдебни заседатели след страхотен секс, а вие?)

За жените е трудно да спрат да спорят, дори след като проблемът, предизвикал конфликта, е разрешен. Опитът ми сочи, че някои от най-разрушителните неща, които казваме и правим, се случват след спора. Когато сте ядосани до крайност, мозъкът освобождава редица хормони в потока на кръвта. Една от разликите между жените и мъжете е, че нивата им се нормализират много по-бавно при първите. Някога одобрявали ли сте се след караница само за да осъзнаете, че се чудите за какво друго да се ядосате? Разрешили сте спора, но все още сте гневни и търсите друг повод да налее масло в огъня на кавгата. Ако приятелят ви изглежда объркан, то е, защото хормоните все още бушуват в кръвта ви, а неговите отдавна са се успокоили.

Друга много честа грешка в скандалите между партньори е, че погрешно приемате липсата на заинтересованост на мъжа в конкретния случай за безразличие по принцип. Нека обясня: приятелите ми Алекс и Ейми планираха ремонт на кухнята си. Ейми взе задачата присърце и скоро масата в трапезарията бе затрупана с мостри на Дамаски, плочки и бои. Когато потърсила мнението на Алекс, той

изглеждал раздразнен и незаинтересован, затова тя се нагърби с отговорността и поръча шкафовете, които харесва, без предварително да поиска съгласието му.

Алекс се разгневи, а Ейми не разбра защо. „Опитах се да те накарам да разгледаш мострите с мен, а ти все повтаряше, че всички изглеждат еднакви!“ Мисля, че проблемът е, че на Алекс не му се нравят многобройните подробности, над които Ейми се съсредоточава.

(Според мен между партньорите неслучайно възниква такова напрежение, когато стане дума за ремонт. Даже са проведени поне две изследвания, едно в Непал и второ във Великобритания, според които жените могат да изброят повече цветове от мъжете. В интернет широко циркулира шегата за „мъжките правила за жените“, а едно от тях е: „Ние сме като програмата „Уиндоус“ на „Майкрософт“ — разпознаваме само шестнайсет цвята. Прасковата е плод. Както и пъпешът. Нямаме представа какво е бледоморавото.”)

Само защото Алекс не е искал да обсъжда разликите между десетте почти еднакви мостри за плота, не значи, че е целял да се отърве от целия ремонт. Искал е да има принос в облика на една от най-важните стаи в къщата, но не е могъл да понесе чак такава степен на детайлизиране колкото Ейми.

Бих посъветвала Ейми следващия път да предложи на Алекс само няколко ясно разграничени предложения. Каменен или дървен плот? Жълти или сини плочки? Никога не търся съвет от свой колега мъж, без да му предложа поне две потенциални решения. Забавно е да умувам над безброй възможности с приятелките си, но смятам, че мъжете дават най-добрите съвети, когато избират между ограничен брой вероятности.

Изгубени в превода

Затрудненията в успешното общуване помежду ни вероятно се дължат на неточности в начина, по който анализираме дадената ни информация.

Пациентката ми Сара описа разговора със съпруга си Бил, докато заедно попълвали формуляр за специална програма за надарени деца, в която да запишат сина си. За да илюстрира едно от най-добрите качества на Лиъм, Сара се впуснала да разказва една случка. Бил я срязал в желанието си да „стигне до същността“, което за него било как да обяснят това качество с едно изречение, което да отговаря на изискванията за кандидатстване. Сара се обидила, а Бил се подразнил. И без да казвам е ясно, че онази вечер така и не попълнили формуляра.

Случилото се е като по учебник. Сара отговаря на въпроса с история; а Бил просто иска възможно най-бързо да стигне от точка А до точка В. Поради неспособността си да общуват правилно и двамата се сърдят, а ефективността на работата им в екип за попълването на документите страда.

Унизително е да те прекъснат и наистина няма оправдание за това, независимо колко близо е крайният срок или колко неуместно е отклонението от същността на дискусията. Ще се наложи в бъдеще Бил да поработи по въпроса. След като поразмишлявах обаче, установих, че не фактът, че Бил я е прекъснал, действително ядосва Сара. А онова, което според нея стои зад реакцията му: „Лиъм е и негов син — каза тя. —А какво е по-интересно и важно за него от това да говорим за детето ни?”

Според мен Сара просто е направила погрешно заключение. Сметнала е, че незаинтересоваността на Бил към историята, която разказала, е равна на липса на интерес към Лиъм. Не съм съвсем убедена в това. Дори мисля, че Бил е действал съобразно онова, което счита за най-добро за сина им, опитвайки да попълни формуляра докрай. Бил ли е груб? Да. Бил ли е незаинтересован? Вероятно не. Но като се вземе предвид „преводът“ на Сара на поведението на Бил, съвсем оправдано тя се е почувствала наранена!

Колкото повече остаряваме, толкова повече си заприличваме

Не се безпокойте; не всичко е загубено. Даже в следващата глава ще споделя някои тактики, които открих, за превъзмогване на препятствията, които представляват разликите в начина, по който общуваме. Искрено вярвам, че можем да се научим да си говорим и да се изслушваме по-успешно и че има много какво да научим един от Друг — информация, която ще ни помогне да общуваме по-добре в живота.

Едно от най-оптимистичните неща, които досега съм чела за разликите между начина, по който слушаме, е, че те намаляват с възрастта. В проучването с възрастни хора, за което споменах по-рано, макар жените да изпитвали по-силни емоции, когато си спомняли отминали събития, изследователите забелязали, че няма съществена разлика в броя на изражения на лицето, които използвали, в сравнение с мъжете. Сигурна съм, че нямаше да е така при експеримент с по- млади хора. За Друг път оставям въпроса дали по-възрастните жени използват по-малко изражения от по-младите или по-възрастните мъже — повече от по-младите. Просто си направих извода, че в това отношение мъжете и жените си заприличват все повече с възрастта.

Харесва ми да мисля, че по-голямата степен на съвместимост е резултат не само на физиологичните промени в нас, които настъпват с възрастта, а и на това, че прекарваме живота си, учейки се един от друг, и така си заприличваме повече. Един от хубавите странични ефекти, които се забелязват, когато започнем да общуваме по-добре, безспорно е, че осъзнаваме, че затрудненията в комуникацията са преодолими. Можем да променим начина, по който казваме нещо, и моментите, в които го казваме, и можем да следим реакцията на събеседника си, така че да продължаваме да се усъвършенстваме. Като имаме по-ясна представа за разликите помежду ни, можем да изработим план за заобикалянето им, използвайки стратегии като онези, които ще ви предложа в следващата глава. Надявам се, че колкото по- рано в живота си ги разберем, толкова повече тъга ще спестим както на себе си, така и на партньора си.

4. 
   
   Каталог: host -> 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Вратите рай II част от
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Пчелата Оура Лов Любов извън времето и пространството оура лов пчелата
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Слави Трифонов за мен е чест
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Физика на тъгата
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Emotional intelligence
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Вълчанов хем съм сам, хем няма никой
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Открито автобиография
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Ричард Докинс делюзията бoг
   
   
   
   Изтегляне 2.62 Mb.
   
   Сподели с приятели: