Б. Относно професионалното обучение по правата на човека

VІI. Препоръки

- Разглеждането на въпросите в светлината на съответните международни стандарти за правата на човека, и в частност ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ, да бъде отразено изрично в учебните програми и изпитните въпросници на относимите задължителни основни учебни дисциплини, както и на всички специализирани учебни дисциплини, които включват такава материя.

- Да се преосмислят съвместно учебните програми по Конституционно право, МПП, самостоятелните дисциплини „Права на човека“ и специализирани учебни дисциплини, които включват такава материя – от една страна, за да се избегне дублиране в преподаването на основните въпроси като исторически и философски развития, видове права и видове тяхна защита, а от друга страна, за да се осигури достатъчна основа за хоризонталното преподаване на правата на човека и в частност ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ във всички относими задължителни дисциплини, изучавани в ЮФ, и придобиването на по-задълбочени специални познания при изучаването на избираемите дисциплини.

- На преподаването на Конвенцията и практиката на Съда в Страсбург да се отдели по-голяма тежест в рамките на дисциплините „Права на човека“, като се обмисли и въвеждане на самостоятелна дисциплина, изцяло посветена на ЕКПЧ и практиката по прилагането й.

- В рамките на дисциплините „Права на човека“ да се въведат семинарни занимания, каквито не се провеждат в повечето ЮФ.

- Да се въведат практически занимания, като решаване на казуси, симулирани съдебни процеси и специализирани правни клиники за осигуряване на практическа и социална насоченост на преподаването на правата на човека.

- Да се вземат мерки за осигуряване на необходимата квалификация в материята на преподавателите по основните правни дисциплини, за повишаване квалификацията на преподавателите по права на човека и постоянното им поддържане в течение на развиващата се практика по прилагане на ЕКПЧ.

- В съответните форми на обучение да бъдат привличани системно гост-преподаватели и практикуващи правници със специализация и опит в материята на правата на човека и в частност ЕКПЧ и практиката по прилагането й.

- Да се въведат специализирани магистърски програми и следдипломни специализации в материята.

- Да се използват максимално възможностите на междууниверситетското сътрудничество и обмен в национален и международен план, включително като се обмисли създаването на ресурсен и координационен център по правата на човека, който да подпомага обучението, осигуряването му с подходяща учебна литература, квалификацията на преподавателите.

С удовлетворение отбелязваме, че деканите и преподавателите, които взеха участие в работата на кръглата маса, оцениха като полезни предоставените в доклада за сравнителното проучване и представени на кръглата маса данни за преподаването на ПЧ и споделиха констатациите ни за съществуващите проблеми. Въз основа на нашите изводи от направените анкетно и сравнително проучвания, както и на дискусията, проведена на кръглата маса, бихме направили и следните препоръки към компетентните български власти:

- Да се предвиди нормативно, аналогично на правото на ЕС (чл. 7, ал. 3 от Наредбата за единните изисквания), преподаване на правата на човека и в частност ЕКПЧ и практиката по прилагането й в програмите на всички относими учебни дисциплини.

- Да бъдат премахнати съществуващите пречки (чл. 8 и чл. 9 от Наредбата за единните изисквания) за привличане като гост-лектори в избираемите и в задължителните правни дисциплини на български и чуждестранни практикуващи правници и други експерти с призната компетентност в областта, като това бъде допуснато изрично.

- Критериите за оценяване и акредитация на висшите училища да бъдат преосмислени, формулирани и прилагани така, че обективните количествени показатели да не се превръщат в спънка, вместо в гаранция за осигуряване качеството на образованието. Това качество се измерва включително – и най-важно – със създаването у студентите на съзнание за функциите на правото и за призванието на юристите във всяка професионална сфера да съдействат за утвърждаването на върховенството на закона и ефективната защита на правата на човека. Институционалните и програмни изисквания и тяхното прилагане трябва да стимулират юридическите факултети да осигуряват необходимия минимум познания и умения, както и чувствителност и мотивация в тази насока.

- Въпроси по международните стандарти относно правата на човека и в частност ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ да бъдат включени в конспектите за държавните изпити, а също и изпитите за придобиване на юридическа правоспособност, за първоначално назначаване за съдия и прокурор, за вписване като адвокат, за да се осигури необходимото ниво на познаването им при завършване на юридическото образование и встъпване в юридическите професии, както и за да се оценят знанията, придобити в рамките на университетското обучение по право или в последващи подготвителни и други обучения с оглед на постоянното усъвършенстване на тези обучения. Доколкото изпитите включват и решаване на казус, изпитните казуси да отразяват и тази проблематика.

- Да се стимулират научните изследвания и разработки в материята на правата на човека и в частност ЕКПЧ в светлината на практиката по тълкуването и прилагането й.

- Констатираният сериозен потенциал полицейските и пенитенциарните служители да бъдат обучавани по Конвенцията в рамките на служебната им дейност, да бъде напълно разкрит чрез допълнителни усилия за по-пълноценното и всеобхватно разгръщане на обучението в рамките на служебната им работа. Специално внимание да се обърне на подготовката на разследващите полицаи, като административните ръководители вземат своевременни мерки за организиране на адекватното им обучение по месторабота. Да се засили практическата насоченост на обучението по време на професионалната реализация на лицата от целевата група с търсене на форми те да бъдат реално поощрявани да прилагат установените правозащитни стандарти в своята ежедневна професионална дейност.

- Да се изготвят графици, по които всички магистрати периодично да преминават обучения, свързани със стандартите на ЕКПЧ и практиката на Европейския съд, които да бъдат включвани и в преподаването на всяка друга относима материя. Представителите на следствието да положат усилия за включването на повече следователи в такъв тип обучения. Същевременно би било целесъобразно да се предлагат повече форми за дистанционно обучение в тази насока, за да се облекчи възможността на професионалистите за участие и по-широкото им включване в тях и без откъсването им от работа.

- Информационни канали на отделните институции за практиката на Европейския съд да включват специализирана рубрика или да препращат по отделни важни въпроси към относимата практика на ЕСПЧ по водещи български и чуждестранни дела. Препоръчително е да се обмисли възможността за оптимизиране на наличните бази данни.

- Да се обсъди възможността за обособяването на своеобразни консултантски екипи на регионално ниво (обхващащо границите на петте апелативни района) от магистрати и адвокати, преминали по-продължителен курс на специализация (най-вече от тези магистрати, които са подпомагали българската секция на Съда в Страсбург). Те биха могли да бъдат използвани не само като обучители, но и като консултанти по сложни казуси, свързани със засягане на основни права, защитени от Конвенцията.