Закон Лилия цачева


Забраненото пушене стана тиймбилдинг



Изтегляне 0.68 Mb.
страница5/5
Дата04.01.2018
Размер0.68 Mb.
#40704
1   2   3   4   5

Забраненото пушене стана тиймбилдинг

Спортът в офиса не може да се сравни с психоефекта на колективната цигара
ЛИЛЯНА ФИЛИПОВА

"Скучно ми е, ако не отида да пуша, няма да знам клюките и ще тъна в тотално неведение за случващото се във фирмата." С тези думи, къде на шега, къде наистина, жена на средна възраст, която никога не е доближавала цигара, наскоро мотивира прясното си решение да пропуши. Близо 15 години, след като светът обяви война на вредния навик и пое радикален курс към здравословен живот, пушенето придобива ново социокултурно измерение на работното място. По силата на принудителната изолация, наложена от новите хигиенни норми, пушачите, изхвърлени навън или затворени в специални помещения, се превърнаха в интересно тайно общество, което спонтанно обменя мисли, чувства и се весели, докато останалите дремят отегчено по бюрата или демонстрират ударен работохолизъм. След като информационните технологии направиха невъзможното, за да накарат хората да млъкнат, а колежки на съседни бюра използват скайп или фейсбук дори когато си говорят за обувки, фас паузата дава шанс за нормалност и става привлекателен център за изтощените от стерилни контакти хора. Кратките сбирки през няколко часа позволяват на колегите да се опознаят, да споделят неща, които иначе няма как да разказажат, да потърсят подкрепа един от друг, да обменят свежи клюки и да се посмеят, което със сигурност ги разтоварва и отпуска, твърди Цвета Стоянова, трудов психолог и кариерен консултант от международната система GCDF (Global Career Development Facilitator). Според нея за много хора освен трамплин за печелене на пари и изграждане на кариера работното място е и поле за социални контакти. Доказано е, че ученическото възприятие на училището като социално мероприятие при 2/3 от възрастните се прехвърля и върху работното място. Затова редом със заплатата атмосферата и взаимоотношенията с колегите стават все по-важен фактор за оценката на трудовата среда. Не случайно в последните години работодателите и специалистите по човешки ресурси взаимстваха западняшките практики на тиймбилдинг, което обикновено е фирмено-семейно парти през уикенда някъде на открито. То, естествено има ефект, но тъй като може да се случи максимум веднъж-два пъти в годината, в никакъв случай не може да се сравни със спонтанните ежедневни сбирки на пушачите. Форматът на пушкома дава шанс за елегантно изглаждане на конфликтите между колеги Неформалният разговор сваля напрежението, позволява на човек безболезнено на свие егото си и да се свърже с другите, без това да му струва специални усилия, коментира още специалистката.



Спасителната цигара е в състояние да примири "говеда" и "чорбари" дори в деня след вечното дерби. В съвременните офиси вече работят представители на 4 поколения - от бейбибумърите до интернет поколението, и страстта към вредния навик дава шанс да се разберат и да намерят общ език, казва още Стоянова. Трябва ли обаче модерната фирма да разчита на ефекта от дефекта и да очаква един ретро навик с доказано пагубен ефект върху здравето да поддържа колектива жизнен и отпочинал? Редно ли е непушачите да се гмуркат търпеливо в облака дим, ако искат просто да разпуснат 5-10 минути в компанията на колеги? Модерният работодател е длъжен да предложи по-смислени алтернативи на подчинените си, които хем да ги сплотят, хем да ги отпуснат, хем това да става с относително по-малък компромис със здравето, смята психоложката. Все по-често фирмите в последно време се мъчат да вкарат спорта в офиса, като търсят различни форми - някои монтират баскетболни кошове като в американските филми, други слагат боксови круши, по-състоятелните правят и фитнес салони или поне помещения с по един велоергометър или кростренажор. По фирмите шестват смело външни инструктори по народни танци, а йогата разви специално изнесено направление с гръмкото име корпоративна. Не всички обаче си падат по подобни дейности, а дори и да ги практикуват, не са вдъхновени от идеята това да се случва в офиса. Затова спортът не може да изпълни 100% ролята на оздравителен за колективния дух фактор, смята Стоянова. Хармонизацията на отношенията изисква по-специални усилия, използването на неформални лидери, които да освежават работната атмосфера. Българите обичат да се шегуват, вицотерапията е типично българска специфика и умелият шеф може да положи усилия да стимулира неформалното общуване, като създаде нужните условия, твърди Стоянова. Това е въпрос на система, на фирмена политика, а не просто решение за банкет билдинг. Докато това се случи, пушачите ще крепят колектива и вместо да намаляват, феновете на вредния навик ще се увеличават. Нищо, че резултатите от първите европейски държави с тотална забрана на тютюнопушенето са повече от оптимистични. По данни на една от германските здравни каси с 3,7 млн. души от 2007 до 2011 г. разходите за поразените от инфаркт на миокарда са намалели с 20%, а от исхемична болест на сърцето (гръдна жаба) - с 10. От това били спестени 7,7 млн. евро. В Нова Зеландия харчовете за подобни болести, провокирани от цигарите, за последните 4 г. намалели със 17%, а в Италия - с 11. Т. нар. функционална почивка на работното място трябва да бъде не просто разрешена от шефа, а измислена умно, адекватно както на новите концепции за здравословен живот, така и на естествените човешки потребности, казва Цвета Стоянова. Защото нездравият психоклимат може да се окаже по-опасен от никотина, да засили стреса, умората, неудовлетворението и гнева на работника, от което губи и той, и шефът.


Пушачите работят 15 дни годишно по-малко от другите

Разчитат, че няма да хванат алцхаймер и паркинсон
Ако приемем, че една цигара отнема средно 7 минути заедно с придвижването до обособеното за целта място, умереният пушач работи с 15 дни годишно по-малко от колегите си, които нямат или са се отказали от вредния навик. Това сочи ново американско изследване, съобщи д-р София Ангелова, главен асистент в Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести „Св. София". Освен това той боледува повече. Това показва анализът на представените болнични, които са с 6,16 работни дни повече от непушачите, които отсъстват средно по 3,86 дни годишно. Това засилва нетърпимостта както на работодателите, така и на непушачите, които се чувстват ощетени. Наскоро 30-годишен заклет пушач си направил лична статистика на загубите. Той установил, че в пушене е прекарал 1 533 000 минути от живота си, което е 25 550 часа, или 1064 дни. За това време той погълнал 1065 кг тютюн, в резултат на което развил хронична дихателна недостатъчност и трябвало да си купи кислороден апарат, за да продължи да поддържа жизнените си функции. Много пушачи живеят с мисълта, че ако не друго, то поне никотинът ги пази от алцхаймер. Те разчитат на факта, че в първите 20 сек от запалването на цигарата до мозъка стига никотин, който се свързва с мозъчните рецептори, при което се стимулира отделянето на допамин, който успокоява и подобрява настроението. Ефектът бил подобен като при шизофренията, при която цигарите имат лечебно действие, френско изследване съвсем наскоро опроверга това твърдение, а и рискът от алцхаймер е много по-малък от хроничната белодробна недостатъчност (ХОББ) при пушачите, твърди д-р Ангелова. У нас първата група наброявала 30-40 хил. срещу 500 000 с ХОББ. Има научни данни също, че пушачите по-рядко се разболяват от паркинсон. Това обаче била също сравнително рядка диагноза и чисто статистическите сравнения обезсмислят предимствата. Никотинът укрепва костната тъкан, ставите и хрущялите и пази от остеопороза, е друг мит сред пушачите. Това категорично не отговаря на истината, обяснява специалистката. При пушачите рискът от износване на ставните хрущяли е 5-10 пъти по-висок, особено при допълнително натоварване. Въглеродният монооксид пречел за пренасянето на кислород до ставите, което ги правело податливи на инфекции. Американски учени наскоро доказали, че рискът от остеопороза е с 5% по-висок при пушачите, включително и при пасивните. Единственият безспорен факт е, че никотинът потиска апетита и засилва обмяната на веществата, признава д-р Ангелова. Това е една от главните спирачки за жените, които се мъчат да спрат цигарите, защото се страхуват, че бързо ще качат килограми.


Специалистът: И другите се нуждаят от кът за отдих
Абсурдно е през XXI в. грижата за отдиха на персонала да се свежда до обособяване на кът само за пушачите и това да се брои като спасение за всички, категорична е доц. Захарина Савова от факултета по обществено здраве към Медицинския университет в София. Вярно е, че контактите между колеги отпускат, свалят напрежението, а и за пушачите цигарата е средство за успокоение. Това обаче не изчерпва смисъла на почивката от труда. Независимо от естеството на работата на 8 часа труд задължително трябва да се събират 1,5-2 почивка, без да се брои обедната, казва доц. Савова. Затова според нея трябва да се обособят места за отдих и за непушачи или просто универсални места без тютюнев дим. Там колегите могат просто да си говорят, да пият кафе или чай, а по- напредналите - да се посветят на бързи релаксиращи упражнения - раздвижване на очите, врата и гръбнака, което да редуцира пагубния ефект от обездвижването пред компютъра или от физическото натоварване. За бърз отдих са изключително полезни възстановителни дихателни практики - дишаше корем диафрагма гърди, казва Савова. Обикновено в повечето случаи, особено когато е под стрес, човек диша с малка част от обема на белия си дроб, което пречи на изчистването на организма от токсините. Препоръчителна практика за бърз релакс е визуализацията - човек мислено се пренася на далечно хубаво място и се отпуска за 5-10 минути. Ако детайлно успее да си го представи, ефектът е същият като при истинско пътуване, защото мозъкът не прави разлика между реално и фантазия, обяснява Савова.


Военните и лекарите с най-добра реализация
0% намират работа за висшисти от дипломиралите се машинно инженерство в Югозападния университет
Военните и лекарите са с най-успешна реализация според рейтинга на висшите училища, изготвен от министерството на образованието и института „Отворено общество". Почти всички от завършилите Военната академия в София и Медицинския университет в Пловдив намират работа, изискваща висше образование. Средотличниците потози показател са също фармацията и стоматологията в Медицинския университет във Варна, както и информатиката и компютърните науки в Софийския университет. Според класацията по дял на висшистите , работещи по професии, за които се изисква висше образование, на последно място са абсолвентите, получили диплома по машинно инженерство в Югозападния университет в Благоевград. Едва 2,7% от завършилите професионалното направление комуникационна и компютърна техника в университета „Проф. д-р Асен Златаров" в Бургас получават заплата по това, което са учили. 3,45 е процентът на работещите по дисциплината, за която са учили, от професионалното направление електротехника, електроника и автоматика на Югозападния университет в Благоевград. Втората част от рейтингите на висшите училища търсете в петък безплатно в „24 часа"


БСП: Рокадите в кабинета няма да доведат до промяна

Идеята на Атанасова за неиздаване на лични карти била нарушение на закона
Промените в кабинета няма да доведат до промяна, защото няма политика. Това каза председателят на БСП и президент на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев в предаването „На четири очи" на Нова телевизия. „Колкото и министри да смениш, ако няма реформи, ако няма система, ако няма визия, няма какво да се промени", каза още Станишев. Той разкритикува предложението на новия министър на здравеопазването Десислава Атанасова всеки българин, който няма платени здравни вноски, да няма право на административни услуги като издаване на лична карта. „Това е нарушаване на други закони. Как е възможно? Това са един милион българи с неплатени вноски. Те не могат, те не вярват, че системата работи", възмути се Сергей Станишев. „Аз със сигурност имам не един и не два пропуска. Но съм открит човек и когато имам убеждения, ги отстоявам", добави Станишев.


Революцията „Борисов" в кабинетните промени свърши
Издигането на Добрев и Атанасова - първа стъпка в подготовката за тежка предизборна битка?
Румяна Коларова, политолог

Преди да сме забравили последната смяна на двама министри, което неизбежно ще стане, е хубаво да си припомним как се сменяха министри в българските кабинети преди "ерата Бойко Борисов". И дали можем да оценим, че тази ера вече е приключила. Преди Борисов кабинетните смени се преживяваха като симптом за криза, като тежка рана върху престижа на кабинета или като необходимо "кръвопускане" в името на нарастващото обществено неодобрение. Много често те биваха предшествани от голям публичен скандал, но още по-често слагаха край на дълга управленска агония в някой министерски ресор. . Разбира се, този драматизъм най-вече се приписваше на факта, че министерските назначения бяха откровено партийни. Нещо повече - министри ставаха ключови за управляващите партии фигури. Дори в кабинета "Костов" Александър Праматарски получи министерски пост именно като лидер на своята партия. Но е твърде вероятно драматизмът на тези промени да се свързва и с другата тяхна особеност - те се правеха залпово, най-малкото по две наведнъж. След печалния пример от радикалната промяна в кабинета Костов. На 21 декември 1999 г. наведнъж бяха сменени 10 министри Симеон Сакскобургтохски беше по-сдържан. Първата му кабинетна промяна включваше две размествания (рокади), 4 замени (освобождаване на министри) и едно ново назначение. Но чувството за необратима загуба на политическо влияние беше дори по-силно, отколкото при кабинета "Костов". Може би точно заради това въпреки сложната коалиция, която оглавяваше, най-голямата промяна, която Сергей Станишев си позволи, бе по повод оставката на Румен Петков и включваше 4 замени и 1 ново назначение. Знаем едно добро изключение при тези министерски промени - Меглена Кунева. Тя се раздели с министерския си пост, защото бе избрана за еврокомисар. И запази политическия си рейтинг до днес. Ерата "Бойко Борисов" направи революция в модела на кабинетни промени, макар първата министерска смяна да беше като тази на неговия патрон Симеон Сакскобургготски (смяната на Йорданка Фандъкова, след като тя бе избрана за кмет на София). "Генералната промяна" на Борисов се оказа, че включва два компонента: поединична и постоянна смяна на министри. За всяка една от двете пълни календарни години, които приключиха, в кабинета "Борисов" са извършвани по 4 промени, като през последната те бяха урегулирани и във времево отношение - по една на тримесечие. "На час по лъжичка" – така можеш да понесеш всичко. Уникалното на този модел на министерски смени е, че както анализаторите, така и гражданите загубиха усещането за драматизъм или радикалност на промяната. За две години и половина Борисов подмени повече от половината от членовете на кабинета си, без това да предизвика партийни сътресения или напрежение в парламентарната група. Втората особеност на „революцията Борисов" бе забелязана още при формирането на кабинета -преобладаващата част от министрите бяха експерти, а когато правеше смени, като правило Борисов умело запазваше това съотношение. Затова като че ли партията ГЕРБ не преживяваше тежко дори смяната на министри партийци. Нещо повече, с експертното мнозинство в кабинета може да се обяснява дори фактът, че в парламента към управляващите се присъединиха и независими депутати. Комбинацията от тези две нововъведения при министерските промени даваше възможност на Борисов да заявява и обяснява, че ги прави по своя воля и преценка и в името на по-доброто управление. Начинът, по който бяха извършени последните две министерски промени, ни дава сериозни основания да попитаме приключва ли "ерата Борисов"? Наистина може и да е случайно, че за първи път двама министри едновременно напускат кабинета, но в никакъв случаи не е случайно, че двама експерти са заменени от две силно партизирани фигури, чиято професионална и политическа биография изцяло е обвързана със създаването на партия ГЕРБ и нейното управление. Както повечето анализатори вече отбелязаха, през март 2012 г. „партийците замениха експертите" Но те почти единодушно също така отбелязаха, че тези смени не бяха направени под натиск на обществени протести или медийни атаки. При това според социологическите проучвания от февруари подкрепата за ГЕРБ беше стабилизирана на значима дистанция пред БСП. Не по-малко изненадващо беше заявлението на премиера, че смяната на министър Константинов се е наложила, след като той е останал единствен негов фен. А Трайчо Трайков публично оповести, че въпреки своята готовност да подаде оставката си на Борисов във всеки един момент, в който той му я поиска, тя е била поискана от вицепремиера Цветанов. Защо тези министерски промени са толкова различни? В медиите вече битува обяснението за естествената еволюция - изборите наближават, трябва да бъдат идентифицирани и издигнати новите водачи на партийни листи. А във всяка парламентарна демокрация това са преди всичко министрите. Издигането на Делян Добрев и Десислава Атанасова може лесно да бъде оценено като първа стъпка в подготовката за тежка предизборна битка. Но следващите избори е най-вероятно да бъдат в началото на септември 2013 г. Защо ли пък толкова се бърза с министерски промени, след като и социолозите, и медиите закрепиха рейтинга на ГЕРБ и кабинета? За това има друго обяснение - то не е в изборите, а в променящата се технология на управлението. Безспорно смяната в министерството на здравеопазването бе резултат от остра парламентарна атака. Нещо, което досега не сме наблюдавали през мандата на ГЕРБ. Разбира се, в парламента има както партийци, така и хора, ясно обвързани с влиятелни съсловни интереси. Впоследствие разбрахме, че всичко това е валидно и при оставката на Трайчо Трайков. Нелогично е да се предполага, че до този момент при формирането на кабинета не е имало натиск от партийния актив или лобистките интереси, които са по-добре организирани и от партиите. Но очевидно начинът, по който досега Борисов е търсил и намирал персоналните назначения, е бил с маниера на харизматичен лидер, който доминира в публичното пространство.

Pожден ден:
Проф. д-р Ваньо Митев, ректор на Медицинския университет- София, председател на Съвета на ректорите в България

Доц. Д-р Станка Маринчева, директор на дирекция „Здравно развитие” в община Варна, бивш депутат



Д-р Румен Рашев, бивш кмет на Велико Търново

Изтегляне 0.68 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание