Закон за културното наследство в сила от 10. 04. 2009 г. Обн. Дв бр. 19 от 13 Март 2009г., изм. Дв бр. 80 от 9 Октомври 2009г., изм. Дв бр. 92 от 20 Ноември 2009г., изм. Дв бр. 93 от 24 Ноември 2009г. Глава първа


Глава седма. АРХЕОЛОГИЧЕСКО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО



Изтегляне 1.15 Mb.
страница5/6
Дата01.02.2018
Размер1.15 Mb.
#52833
ТипЗакон
1   2   3   4   5   6

Глава седма.
АРХЕОЛОГИЧЕСКО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

Чл. 146. (1) Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които източници на информация са теренните проучвания.

(2) Обектите по ал. 1 са публична държавна собственост.

(3) Недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон.

Чл. 147. (1) Археологическите обекти се издирват и изучават като културни ценности чрез теренни проучвания.

(2) Теренните проучвания на археологическите ценности се осъществяват в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода.

(3) Теренните проучвания на археологически ценности се извършват чрез деструктивни и недеструктивни методи. Недеструктивните методи на изследване се прилагат при всяка възможност.

(4) В методологично отношение теренните проучвания на археологически ценности са издирване на археологически обекти и археологически разкопки.

(5) В организационно отношение теренните проучвания на археологически ценности са:

1. редовни - планират се с цел решаване на определена научна задача;

2. спасителни - извършват се при необходимост за частично или цялостно използване на терена на недвижима археологическа ценност, при риск от нейното разрушаване, включително и тези, които се извършват при непредвидено откриване на археологическа ценност, което налага незабавно проучване.

(6) Теренните проучвания се извършват по ред, определен с наредба на министъра на културата.

Чл. 148. (1) Теренните проучвания на археологически ценности се извършват с разрешение на министъра на културата въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания.

(2) Когато теренните проучвания са спасителни, разрешението за тях се издава от председателя на Съвета за теренни проучвания. За издаденото разрешение председателят незабавно уведомява министъра на културата.

(3) Когато теренните проучвания в Република България са включени в международни научноизследователски проекти, както и в случаите по чл. 150, ал. 2, разрешението за тях се издава от Министерския съвет по предложение на министъра на културата и въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания.

(4) Средства за извършване на редовни и спасителни теренни археологически проучвания се предвиждат ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България.

(5) Средствата за спасителни теренни проучвания до пълното проучване на терена се предоставят от възложителя, във връзка с чиято инвестиционна инициатива се извършва спасителното проучване.

Чл. 149. (1) Съветът за теренни проучвания се състои от председател - директора на НАИМ при БАН, и членове:

1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) трима представители на Министерството на културата, един от които е представител на инспектората по чл. 15;

2. осем представители на НАИМ при БАН;

3. един представител на Центъра за подводна археология;

4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) един представител на НИНКН;

5. двама представители на висшите училища, в структурата на които има катедри по археология;

6. трима археолози от държавните и общинските музеи в страната.

(2) Членовете на съвета по ал. 1, т. 2, 5 и 6 са хабилитирани лица в научна специалност "археология".

(3) Съставът на съвета се назначава от министъра на културата по предложение на съответните органи и организации, представени в него.

(4) Съветът за теренни проучвания дава:

1. експертно становище за даване и отнемане на разрешение за извършване на археологически теренни проучвания;

2. становища за сключване на международни договори, свързани с опазването на археологически ценности.

(5) Съветът взема решения с мнозинство две трети от членовете.

Чл. 150. (1) Разрешение за извършване на теренни проучвания на археологически ценности се издава на лице, което:

1. притежава образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност от професионално направление "История и археология" и най-малко две години професионален опит в извършването на теренни проучвания, и

2. е в договорни отношения с българска културна, научна или университетска институция, дейността на която е свързана с опазване на археологическото наследство, и

3. представи писмена препоръка от хабилитирано лице по съответния профил в археологическата наука.

(2) Когато договорните отношения по ал. 1, т. 2 са с чуждестранна културна, научна или университетска институция в областта на археологията, теренните проучвания се извършват под ръководството на лице, получило разрешение по ал. 1.

Чл. 151. (1) Разрешение за извършване на теренни проучвания се издава въз основа на заявление от лице по чл. 150, ал. 1, към което се прилагат:

1. описание на обекта на проучване и обосновка;

2. документи, удостоверяващи наличието на изискванията по чл. 150, ал. 1;

3. подробна работна програма за теренното проучване, документ, удостоверяващ неговото финансиране, както и за теренна консервация;

4. искане за използване на специални технически средства, документ за регистрацията им, както и името на лицето, което ще работи с тях;

5. писмено споразумение със собственика на имота;

6. декларация, че не участва в концесия на недвижима културна ценност.

(2) Когато заявлението е за извършване на спасителни теренни проучвания, заявителят представя и мотивирано становище на директора на съответния музей и решение на специализирана комисия, назначена от министъра на културата.

(3) Към заявление за издаване на разрешение за теренно проучване от същия заявител за същия археологически обект заявителят представя и:

1. документ за предаване на археологическите находки от предходните разрешения за теренно проучване, издадени на заявителя, в държавен или общински музей;

2. удостоверение за предадена теренна документация по чл. 153, ал. 2.

Чл. 152. (1) Разрешението се издава за срок от една година и съдържа:

1. трите имена на лицето, утвърдено за научен ръководител;

2. трите имена на лицата, утвърдени за негови заместници;

3. индивидуализация и идентификация на обекта на проучванията;

4. основни научни цели на проучването;

5. метод на проучването;

6. възможност за използване на специални технически средства по ред, определен с наредбата по чл. 147, ал. 6.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Собствениците на средствата по ал. 1, т. 6 са длъжни да ги регистрират в Министерството на културата в 14-дневен срок от придобиването им. Редът за регистриране на специалните технически средства се определя с наредбата по чл. 147, ал. 6.

(3) Регистрираните специални технически средства по ал. 2 се използват само за извършване на теренни проучвания или за друга специализирана дейност, изрично предвидена в нормативен акт.

Чл. 153. (1) Лицето, получило разрешение за извършване на теренно проучване, е длъжно да:

1. прилага съвременна методика на проучване;

2. изготви теренна документация;

3. осигури охрана на археологическия обект и на находките по време на теренното проучване;

4. осигури теренна консервация, чрез която да се предотврати увреждане и разрушаване на находките, както и загуба на свързана с тях информация;

5. осигури частично или пълно възстановяване на външния вид на археологическия обект, освен в случаите, когато има друго решение, по смисъла на издаденото разрешение за теренно проучване;

6. предаде движимите археологически находки в държавен или общински музей;

7. представи подробен научен доклад за резултатите в срок до месец март на следващата година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Екземпляр от теренната документация се предава задължително в Националния архив на теренните археологически проучвания в НАИМ при БАН, НИНКН и в съответния музей, на чиято територия се извършва проучването, преди началото на следващия археологически сезон.

(3) Лицето, получило разрешение за теренно проучване, има изключително право на първа публикация на получените резултати.

(4) Правото на първа публикация е за срок 10 години, който започва да тече от момента на прекратяване на теренното проучване.

Чл. 154. Инспекторатът към Министерството на културата упражнява контрол по чл. 15, ал. 2, т. 1.

Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) (1) Информацията от археологическите издирвания се включва в Автоматизирана информационна система "Археологическа карта на България", която се съхранява в НАИМ при БАН, НИНКН и в Министерството на културата.

(2) Редът за създаване, поддържане и предоставяне на информацията по ал. 1 се определя с наредба на министъра на културата.

Чл. 156. (1) Разрешение за теренни проучвания не се издава:

1. когато не са изпълнени изискванията по чл. 150 и 151;

2. когато е отнето разрешението за теренни проучвания и не е изтекъл срокът, за който е отнето;

3. на лице, което е концесионер на недвижимата културна ценнност.

(2) Издадено разрешение за теренни проучвания се отнема от министъра на културата при неспазване на изискванията на този закон, установено по надлежния ред. Разрешението се отнема за срок една година.

Чл. 157. Решението за отказ или за отнемане на разрешение за теренни проучвания може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на решението за отнемане.

Чл. 158. (1) Издирените при теренни проучвания движими археологически ценности се предават в държавния или общински музей, предприел теренното проучване, или в най-близкия до мястото на откриването им държавен или общински музей, в който има условия за тяхното съхраняване.

(2) Предаването на археологическите находки се оформя в предавателно-приемателен протокол, подписан от ръководителя на теренното проучване и от директора на съответния музей.

Чл. 159. Издирените недвижими археологически обекти подлежат на категоризация и регистрация по реда на този закон.

Чл. 160. (1) За случайно открити или намерени движими археологически обекти се прилагат съответно чл. 93 - 95.

(2) Когато при извършване на строителни и благоустройствени или селскостопански дейности, при търсене, проучване и добив на подземни богатства и при други дейности, свързани с въздействие върху земната повърхност, земната основа, земните недра и под вода, се открият структури и находки, които имат признаци на културни ценности, дейността се спира незабавно и се прилагат съответно чл. 72 и 73.

Чл. 161. (1) Осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, задължително се предхожда от предварителни археологически проучвания, с които се установява дали те няма да бъдат засегнати или нарушени. На археологическите обекти, разкрити при тези проучвания, се провеждат спасителни разкопки преди началото на строителните работи.

(2) В процеса на строителните дейности се провежда наблюдение от археолози. В случай на откриване на археологически обекти се прилагат чл. 148 и 160.

Чл. 162. (1) В случаите по чл. 160, ал. 2 министърът на културата и собственикът на земята може да сключат договор за учредяване вещно право на ползване върху земята.

(2) Ако не се постигне съгласие по ал. 1, министърът на културата може да предприеме действия по отчуждаване на имота по реда на Закона за държавната собственост.

Глава осма.
КОНСЕРВАЦИЯ И РЕСТАВРАЦИЯ НА КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ

Чл. 163. Консервация и реставрация на културни ценности е системен процес от дейности, които целят предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието им, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им.

Чл. 164. (1) Дейностите по консервация и реставрация се осъществяват от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165.

(2) В регистъра по ал. 1 се вписват лица, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър" по:

1. специалност в съответната област на консервация и реставрация и имат две години професионална практика;

2. друга специалност, със специализация в съответната област на консервация и реставрация и имат две години професионална практика в същата област.

(3) Лица, които не отговарят на изискването за професионална практика, могат да осъществяват дейности по консервация и реставрация само под непосредственото ръководство на лицата по ал. 1.

(4) Консервация и реставрация в музеите, висшите училища, научните и културните организации и институции, както и самостоятелно от лицата, вписани в регистъра по ал. 1, се извършва само при наличие на необходимите материални условия за съответната дейност, определени с наредбата по чл. 165, ал. 1.

Чл. 165. (1) В Министерството на културата се създава и поддържа публичен регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация в съответната област при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата.

(2) При подаване на искане за регистрация се прилагат и документи относно обстоятелствата по чл. 164, ал. 2, определени с наредбата по ал. 1.

(3) В 14-дневен срок от получаване на искането министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице разпорежда вписване в регистъра или отказва да извърши регистрация, ако лицето не отговаря на условията по чл. 164, ал. 2. На вписаното в регистъра лице се издава удостоверение за регистрация.

Чл. 166. (1) В музеите, висшите училища, научните и културните организации може да се извършват дейности по консервация и реставрация на движими културни ценнности само под ръководството на лице, вписано в регистъра по чл. 165.

(2) Отношенията между собственика на културна ценност и музея, висшето училище, научната и културната организации или лицето, вписано в регистъра по чл. 165, се уреждат с писмен договор.

(3) Лицата, извършили дейностите по консервация и реставрация, могат да публикуват резултатите от тази дейност след получаване на писмено съгласие на собственика.

Чл. 167. (1) Дейности по консервация и реставрация на движими културни ценности национално богатство се извършват с разрешение на министъра на културата.

(2) Министърът на културата издава разрешението в 14-дневен срок от постъпване на искането по ред, определен с наредбата по чл. 168.

Чл. 168. Условията и редът за осъществяване на дейностите по консервация и реставрация на движими културни ценности се определят с наредба на министъра на културата.

Чл. 169. (1) Проектите за консервация и реставрация на единични или групови архитектурни обекти - недвижими културни ценности, се изготвят от проектанти по чл. 230, ал. 1 от Закона за устройство на територията, които отговарят на изискванията по чл. 164.

(2) Проектите за консервация и реставрация на археологически обекти се изготвят от лицата по ал. 1 и при задължителното участие на лицата, получили разрешение за извършване на археологически проучвания.

(3) Проектите за консервация и реставрация на художествените културни ценности, културния ландшафт и природните културни ценности задължително се изготвят от лица, регистрирани за съответната консервационно-реставрационна дейност.

(4) Изпълнението на проектите по ал. 1 и 2 се извършва по реда на Закона за устройство на територията.

Чл. 170. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Заданията за проектиране и проектите за консервация и реставрация на недвижими културни ценности се съгласуват по реда на глава пета, раздел V.

Чл. 171. Обхватът и съдържанието на документации по извършването на консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности се определят с наредба на министъра на културата и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Глава девета.
ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ

Чл. 172. (1) Културните ценности могат да бъдат възпроизвеждани в копия, реплики и предмети с търговско предназначение.

(2) Всички действия по изработване на копия, реплики или предмети с търговско предназначение се извършват при условия, гарантиращи физическото запазване и защитата от посегателства върху културната ценност.

(3) Действията по изработването на копия, реплики или предмети с търговско предназначение, които налагат непосредствен контакт или въздействие върху културната ценност, се извършват от лицата по чл. 164.

Чл. 173. (1) Копието е новосъздадена вещ, която възпроизвежда максимално точно визуалните и размерни характеристики на културната ценност.

(2) Копията задължително се маркират със знак, обозначаващ ги като копие.

Чл. 174. (1) Копията се изработват само за музейни цели.

(2) Копие на културна ценност може да бъде изработено:

1. когато това се налага по съображения за нейната сигурност;

2. при липса на условия за представянето й в експозиция;

3. при липса на условия за съхраняването й, поради което тя е предоставена на друг музей;

4. при необходимост от експонирането й в повече от един музей;

5. при интерес от експониране на културна ценност - собственост на физическо или юридическо лице.

(3) Броят на копията на една културна ценност не може да бъде по-голям от:

1. три - за движимите културни ценности;

2. едно - за недвижимите културни ценности.

(4) Алинеи 1 - 3 се прилагат и при изработване на копие на част от недвижима културна ценност.

Чл. 175. (1) Репликата е новосъздадена вещ, която възпроизвежда визуално характеристиките на културната ценност, но задължително се различава от нея по размер най-малко с една десета.

(2) Репликата задължително се маркира със знак, обозначаващ я като реплика.

(3) Реплика може да се изработва за представителни и образователни цели.

Чл. 176. (1) Предмет с търговско предназначение е този, който се отличава от културната ценност по размер не по-малко от една десета и детайли, които могат да съдържат и нови елементи.

(2) При условията на ал. 1 могат да бъдат изработвани и предмети с търговско предназначение, възпроизвеждащи отделни елементи на културна ценност.

Чл. 177. (1) Копия, реплики и предмети с търговско предназначение могат да се изработват само след съгласие от собственика на културната ценност, а на музейни културни ценности - от директора на съответния музей. Отношенията със собственика, съответно музея, се уреждат с възмезден договор.

(2) Копия и реплики на културни ценности със световно и национално значение или национално богатство се изработват само с разрешение на министъра на културата. Разрешенията се вписват в регистрите по чл. 68 и по чл. 102.

(3) Копията се включват в научно-спомагателния фонд на съответния музей.

Чл. 178. Условията и редът за изработване на копия, реплики и предмети с търговско предназначение се определят с наредба на министъра на културата.

Чл. 179. Разпространяването на културна ценност, на нейно копие или елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и друго изображение, използването на изображението при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за други търговски или рекламни цели се извършва въз основа на възмезден договор, сключен със собственика на културната ценност, а за музейните културни ценности - с директора на съответния музей.

Глава десета.
ПРЕДСТАВЯНЕ И ДОКУМЕНТИРАНЕ НА КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ

Чл. 180. (1) Представянето на културните ценности е дейност по разкриване и популяризиране на културната и научната им стойност пред обществото.

(2) Представянето на културните ценности се осъществява при условия и по начин, които не поставят под заплаха физическата цялост и състоянието на културните ценности и не ги застрашават от посегателства.

Чл. 181. (1) Държавата осигурява трайно обозначаване на недвижимите културни ценности, вписани в Списъка на световното наследство, с идентификационни табели, носещи емблемата на световното наследство.

(2) Собствениците на недвижими културни ценности от национално значение осигуряват трайното им обозначаване.

(3) По своя инициатива собствениците на останалите категории недвижими културни ценности могат да извършват обозначаването им.

(4) Видът и съдържанието на знака на идентификационните табели по ал. 1 и знаците за обозначаване по ал. 2 и 3 се изработват по образец, утвърден от министъра на културата.

Чл. 182. (1) Музеите осъществяват представянето на движими културни ценности чрез постоянни или временни експозиции.

(2) Музеите са длъжни да дават ясна информация за представените движими културни ценности чрез означаването им, надписи, издаване на пътеводители и каталози за експозициите и други информационни материали.

(3) В случаите, когато представянето е свързано с транспортиране, задължително се предприемат мерки с оглед застраховането, специалната опаковка и охраната на движимите културни ценности.

Чл. 183. (1) Всеки музей може да включва временно в свои експозиции културни ценности от други музеи или на физически или юридически лица, както и да организира представянето на експозиции на други музеи и лица, или съвместни експозиции с тях.

(2) Музеите могат да организират временни експозиции или да предоставят временно движими културни ценности от основния си фонд за представяне в чужбина при условията на глава шеста, раздел VI.

(3) Министърът на културата може да задължи държавен или общински музей да предостави движими културни ценности за участие във временни експозиции в страната и в чужбина. Когато музей предостави свои културни ценности за представяне в чужбина, той трябва да получи съответстваща на неговото участие част от договорената цена за представянето.

(4) Отношенията между страните по ал. 1, 2 и 3 се уреждат с договор.

Чл. 184. (1) Физически и юридически лица, собственици на регистрирани движими културни ценности, могат да организират представянето им временно или постоянно.

(2) При представяне на движими културни ценности по ал. 1 в чужбина се прилагат разпоредбите на глава шеста, раздел VI.

Чл. 185. Условията и редът за представяне на културните ценности се определят с наредба на министъра на културата.

Чл. 186. (1) Музеите осигуряват дни и часове за посещение, съобразени със свободното време на различните видове и категории посетители.

(2) Музеят публично обявява дните и часовете за посещение.

(3) Музеите осигуряват подходящи условия за достъп до музейните експозиции на хора с увреждания.

Чл. 187. (1) За индивидуално или групово посещение на музейна експозиция се заплащат входни билети.

(2) Цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган.

(3) В акта за създаване на музея или с решение на финансиращия орган, съответно на собственика на музея, може да бъде предвиден безплатен вход за посещение на експозициите.

(4) Държавен или общински музей осигурява безплатен вход за посещение един ден седмично.

(5) Деца, учащи се и хора с увреждания заплащат намалени цени или се освобождават от заплащане на входен билет.

Чл. 188. (1) Всяка дейност по опазването и представянето на културните ценности се документира.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) В случаите, когато дейност по опазването се извършва от експерти - външни лица, те са длъжни да предоставят безвъзмездно екземпляр от изготвените в процеса на работа документи на НИНКН или съответния музей.

Чл. 189. Създадените документи по чл. 188 формират:

1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) национален документален архив към НИНКН - за недвижимите културни ценности;

2. научен архив към съответния музей - за движимите културни ценности.

Чл. 190. (1) Архивите по чл. 189 са постоянно попълваща се съвкупност от документи, отразяващи етапите в процеса на изпълнението на дейностите по опазването и представянето им, независимо от времето, начина и мястото на създаването им, както и от вида на носителя им.

(2) Създаването, поддържането, съдържанието, съхраняването и използването на архивите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на културата.

Чл. 191. (1) Научният архив към съответния музей включва:

1. документите по издирването, идентифицирането, изследването, съхраняването, консервацията, реставрацията, движението и представянето на движимите културни ценности;

2. отчетните документи за движимите културни ценности, съхранявани от тях постоянно или временно: документи за произход, за постъпване или придобиване от музея, оценителни протоколи, инвентарни книги и други;

3. документите за извършените от тях теренни археологически проучвания;

4. научната и справочна документация: научни паспорти и картотеки.

(2) Научният архив се съхранява безсрочно в музея, който го е създал, и не подлежи на предаване на органите за управление на Националния архивен фонд освен при закриването на музея без правоприемство.


Изтегляне 1.15 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание