Заседание софия, петък, 13 юли 2007 г. Открито в 9,03 ч



страница1/5
Дата26.10.2018
Размер1.46 Mb.
#100417
  1   2   3   4   5

ЕКСПРЕСНА СТЕНОГРАМА

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

_____________________________________________________

ДВЕСТА СЕДЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 13 юли 2007 г.

Открито в 9,03 ч.

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Петя Гегова и Светослав Малинов
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.

Уважаеми колеги народни представители, предстои да извършим няколко гласувания на актове, обсъдени вчера в пленарната зала.

Преди всичко това е Законопроектът за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Вносители са Николай Свинаров и група народни представители. Датата на внасянето е 27 юни т.г.

Пристъпваме към гласуване на този законопроект на първо четене.

Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.

Гласували 167 народни представители: за 166, против няма, въздържал се 1.

Законопроектът е приет.

По процедурен въпрос във връзка с гласуването има думата господин Юсеин.

АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, тъй като когато този законопроект се разглеждаше в двете комисии, нямаше никакви проблеми и той бе приет с консенсус, предлагам сега да преминем към второ гласуване, защото става въпрос само за едно изречение. Не искаме репресираните да чакат за удостоверения и процесът да се бави. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще подложа на гласуване направеното процедурно предложение. При положение, че то бъде прието, текстът на законопроекта ще ви бъде представен и ще можете да вземете отношение по него.

Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към гласуване на второ четене на законопроекта.

Гласували 163 народни представители: за 153, против 7, въздържали се 3.

Предложението е прието.

Господин Юсеин, моля да представите текста на законопроекта.

ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря, господин председател.

„Параграф единствен. В чл. 4, ал. 3 след думите „представители на Министерския съвет” се добавя „Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.

Това е текстът на предлагания законопроект.

Няма желаещи да вземат отношение по този параграф единствен.

Затова подлагам на гласуване на второ четене Законопроекта за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица с параграф единствен, както бе представен.

Моля, гласувайте този законопроект на второ четене.

Гласували 149 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 4.

Законът е приет на второ четене.


Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс.

След обсъжданията във вчерашния пленарен ден остават за гласуване два законопроекта на господин Кузов.

В програмата са маркирани два законопроекта. Първият е от 17.08.2006 г., а другият – от 21.02.2007 г. Двата законопроекта са внесени от народния представител Владимир Кузов и не са оттеглени. Преди самото гласуване господин Кузов не дава знак, че оттегля някой от своите законопроекти.

ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим, от място): Не, не ги оттеглям.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай, уважаеми колеги, гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс № 654-01-120, внесен от Владимир Кузов на 16 август 2006 г.

Моля, гласувайте.

Гласували 160 народни представители: за 11, против 49, въздържали се 100.

Законопроектът не се приема.

Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс № 754-01-33, внесен от народния представител Владимир Кузов на 19 февруари 2007 г.

Моля, гласувайте.

Гласували 176 народни представители: за 14, против 42, въздържали се 120.

И този законопроект не се приема.


Преминаваме към следващото гласуване – на Доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2005 г. Очевидно следва да гласуваме решението, съдържащо се в заключението на Комисията по бюджет и финанси, което гласи: „Народното събрание въз основа на съответните конституционни текстове и на Закона за устройство на държавния бюджет реши:

Приема отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2005 г. (както следва със съответните параграфи от това решение).”

Моля, гласувайте това решение по Доклада по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2005 г.

Гласували 163 народни представители: за 130, против 29, въздържали се 4.

Решението е прието.

Уважаеми колеги, преди да преминем към днешните точки от дневния ред, ще направя едно съобщение:

На 12 юли 2007 г. с вх. № 727-00-9 е постъпило искане от главния прокурор на Република България господин Борис Велчев за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Борислав Янчев Ноев. Текстът на искането е размножен. Може би разполагате с него или ще го получите в близките часове. Тече процедурата по чл. 107 от нашия правилник – има 14-дневен срок, в който народният представител може да даде съгласие за снемане на неговия имунитет. Ако този срок приключи без постъпване на такова съгласие, се преминава към процедурата, която обичайно се спазва: решение на пленарната зала, възможно в съответствие със заключение на комисия, която се създава в такива случаи.

Искането е заведено в деловодството и е на ваше разположение. Както казах, то се размножава, за да разполагат с него всички народни представители.

Точките от програмата, които останаха след двата пленарни дни – 11 и 12 юли тази година, са:
Единадесета точка:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ.

Има думата председателят на Комисията по околната среда и водите да представи доклада на комисията.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.

Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати във връзка с ръзглежданата точка следните държавни служители: двамата заместник-министри на околната среда и водите Чавдар Георгиев и Йордан Дардов, началникът на отдел “Защитени територии” към същото министерство Михаил Михайлов, Екатерина Гечева – директор на Дирекция “Правно, нормативно и административно обслужване” на министерството, и Ивета Стефанова – старши-юрисконсулт в Дирекция “Правно, нормативно и административно обслужване” на Министерството на околната среда и водите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Постъпило е процедурно предложение за допускане в пленарната зала.

Моля, гласувайте направеното предложение, както беше формулирано от председателя на комисията господин Божинов.

Гласували 131 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 3.

Процедурното предложение е прието.

Моля, поканете посочените длъжностни лица в пленарната зала.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ:
“ДОКЛАД

за първо гласуване относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защитените територии


Вносители са Евдокия Иванова Манева и група народни представители – № 654-01-74 от 31 май 2006 г.; Иван Йорданов Костов и група народни представители – № 754-01-99 от 6 юли 2007 г.; Атанас Мерджанов – № 754-01-102 от 10 юли 2007 г.; Георги Тодоров Божинов – № 754-01-103 от 10 юли 2007 г.; и Любен Дилов и група народни представители – № 754-01-104 от 10 юли 2007 г.

На свое редовно заседание, проведено на 11 юли 2007 г., Комисията по околната среда и водите разгледа внесените от народните представители законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защитените територии.

На заседанието на комисията присъстваха Чавдар Георгиев и Йордан Дардов – заместник-министри на околната среда и водите, Михаил Михайлов – началник отдел “Защитени територии”, експерти от министерството, неправителствените организации и журналисти.

Вносителите запознаха членовете на комисията с необходимостта от разглеждането и приемането на представените законопроекти.

Предложените промени в Закона за защитените територии се налагат поради необходимостта от запазване на площите и границите на резерватите, природните паркове, националните паркове, защитените местности, природните забележителности, историческите места и буферните зони.

В последно време отделни физически и юридически лица предприеха искания пред съда за отмяна и обявяване за нищожни на заповедите на министъра на околната среда и водите, с което се обявяват тези защитени територии. Затова е необходимо законодателно решение, което да потвърди всички издадени укази, решения и заповеди за обявяване и промени в защитените територии и опазване на уникалната ни природа.

Четири от законопроектите са със сходно съдържание и целят вземането на това законодателно решение.

Законопроектът на госпожа Манева, внесен на 31 май 2007 г., разглежда по-широк кръг от въпроси и по предложение на ръководството на Комисията по околната среда и водите той ще бъде разгледан през м. септември. Госпожа Манева оттегли разглеждането му на това заседание на комисията.

Становище: Комисията по околната среда и водите прие единодушно и четирите разгледани законопроекта и изготви следния обобщен вариант на Законопроект за изменение на Закона за защитените територии:

“Параграф единствен. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 7а:

“§ 7а. (1) Заповедите, постановленията и другите административни актове за обявяване на резервати, поддържани резервати, народни паркове, природни паркове, национални паркове, защитени местности, природни забележителности, исторически места и буферни зони и за промените в тях, издадени до 30 юни 2007 г., не подлежат на обжалване по съдебен ред.

            (2) Образуваните и неприключени съдебни производства срещу актовете по ал. 1 се прекратяват.”


На свое извънредно заседание, проведено на 12 юли 2007 г., Комисията по околната среда и водите прие единодушно текста на обобщения Законопроект за допълнение на Закона за защитените територии.

В тази връзка Комисията по околната среда и водите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване внесените и разгледани четири законопроекта за допълнение на Закона за защитените територии. При положително решение на Народното събрание да се смята, че има изготвен обобщен Законопроект за допълнение на Закона за защитените територии и срокът за предложенията за второ четене да тече от този момент.

Становището беше прието единодушно.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Божинов.

Господин Стоилов, заповядайте, за да представите доклада на Комисията по правни въпроси.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители, вчера Комисията по правни въпроси обсъди същата тема, която се съдържа в изброените законопроекти на народните представители за допълнение на Закона за защитените територии.

На заседанието присъстваха господин Чавдар Георгиев и господин Йордан Дардов – заместник-министри на околната среда и водите, които представиха мотивите за предложените законопроекти.

В последвалата дискусия участие взеха народните представители Михаил Миков, Борислав Ралчев, Филип Димитров, Янаки Стоилов, Елеонора Николова, Павел Чернев, Анелия Мингова, Ангел Тюркеджиев, Елиана Масева, Татяна Дончева, Борислав Българинов.

В хода на дискусията се очертаха две основни позиции.

Според първата, предложените законопроекти, както и изработеният въз основа на тях проект за общ закон, не трябва да бъдат подкрепени от народните представители. Те са негодно средство за постигане на обществено приемлив, но правно неоправдан резултат. Законопроектите предвиждат стабилизиращо действие с обратна сила по отношение на издадени и влезли в сила административни актове, като същевременно преграждат правото на защита по вече образувани административноправни съдебни производства. Така се злоупотребява с възможността, която дава чл. 120 от Конституцията на Република България по отношение на необжалваемостта на определен кръг административни актове.

Според втората позиция, застъпена в хода на дискусията, предложените законопроекти, както и изработеният въз основа на тях общ законопроект, представляват спешна необходимост за законодателно действие за защита на силно застрашен обществен интерес – в случая този, свързан със закрила на защитените територии в Република България. Става дума за актове, издавани в различни периоди от време, при различни правни и фактически условия. Поради това е неприемливо към тях да се отнасят всички последващо установени правни изисквания, с оглед на които да се преценява тяхното съответствие със сегашното законодателство. По тази причина и поради пропуски от административен характер се налага приемането на законодателна промяна. Предложеното становище от Комисията по околната среда и водите не противоречи на Конституцията, а попада в хипотезата на чл. 120 от нея и следва да бъде подкрепено както поради неговата обществена целесъобразност, така и поради съвместимост с Конституцията.

След проведената дискусия и гласуване Комисията по правни въпроси реши:

С 11 гласа „за”, 5 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” да предложи на народните представители да подкрепят текста от становището на Комисията по околната среда и водите за параграф единствен – в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за защитените територии да се създаде § 7а с предложеното съдържание.

Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Преминаваме към обсаждане на предложените законопроекти.

Давам думата на господин Борислав Ралчев.

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.

Уважаеми дами и господа, колеги, бих искал да обърна вниманието ви, че този проблем вече става постоянен, че този дебат, в тази му характеристика, която аз виждам, беше проведен към м. ноември-декември по повод случая „Натура” и сега, след шест месеца, се повтаря в същото измерение.

Първият въпрос, който искам да поставя пред вас, е: кой е проблемът, който ние в момента дискутираме? Едната страна заявява, че те са добрите, че те са тези, които защитават природата, и всички, които им противоречат, са от страна на лошите – които са против природата, против всичко онова, което е необходимо да бъде запазено в оня вид, в който всички ние искаме да го видим.

Категорично възразявам срещу този подход. Никой не може да си присвоява такива права, още повече без да обясни в какво се състоят пропуските, които са довели до това състояние на нещата, а чухме една декларация, изразена в една-единствена дума „пропуски”. Коя е тая обществена необходимост, която налага да престъпим една конституционна норма – чл. 120? Това ли е характеристиката на проблема? Кое е основанието, за да вържем всичко, което е станало досега в правната сфера, към датата 30 юни? Кое е основанието, за да може едни актове, едни проектозакони, внесени от отделни депутати на 10-и того, на 12-и и 13-и, да бъдат разгледани в един спешен порядък? Не казвам, че порядъкът не е спешен, но аз, за съжаление, в продължение на тия три дни не можах да го разбера.

На второ място, впрегнатите в тази кауза на добрите обществени организации се представляват от едни и същи хора, които ясно участват в производствения процес. И след като този производствен процес е стигнал до фазата, в която да имаме спешна необходимост от правни средства за покриване на пропуски, меко казано, очевидно е, аз се съмнявам в лоялността и в безпристрастността на така наречените обществени организации и лица, които имат един и същ образ вече в продължение на осем месеца.

И така: проблемът е ли правен или е свързан със запазването на природата? Проблемът е чисто правен и нищо повече от правен проблем.

В едно министерство, където вече има един много голям правен отдел – началникът на този отдел е в залата, не ни дадоха отговор на въпроса за какъв нормативен акт става въпрос, какво е неговото правно значение и какво определя административното правило по този въпрос?

Не съм специалист в тази област, но от школските ми знания и от това, което гласувахме в Административнопроцесуалния кодекс, се казва, че нормативните актове в тази връзка са три административни акта: единият има характер с нормативни последици; другият е общ и има и индивидуални такива.

Тези актове, които така сериозно браним, каква характеристика имат и какви са правните последици? Елементарно е за всеки юрист да направи извода, че става въпрос за административни актове, които имат общо приложение. И ако някой си направи труда да отвори елементарните учебници на ІІІ курс „Право”, ще разбере, че тези актове не подлежат на предварително изпълнение, от една страна, и, на второ място, само съдът може да спре изпълнението им.

Уважаеми господа, защо се бяга от съда? Това ли е демокрацията, с която всички ние толкова много спекулираме, както в този случай? Защо се бяга от съда?! Какво ще направи един съд? Дали и това, което стана със съответното решение на тричленката на Върховния административен съд, доведе до тая паника и до тия спешни порядки? Какво толкова лошо има, когато ние претендираме, че нашата държава е вече установена демокрация, а елементите на демокрацията са безспорно и съобразяване с актовете на съда? Защо бягаме от тая преценка? Или ясно и точно искаме да кажем, че съдът не трябва да бъде допуснат до преценка на това какви права на граждани и на общност от граждани се засягат? Много съм любопитен да чуя отговора на въпроса. След като това упражнение го играхме към м. ноември по повод „Натура”, какво е правила тази администрация досега, за да открие изведнъж, след шест месеца, че имало и други нормативни актове, които имали такива пропуски?

На следващо място, не ви ли прави впечатление, че в крайна сметка само в един ресор се полагат кански усилия да не бъде допусната друга преценка, извън тази на така наречените специалисти? Проблема много подробно го дискутирахме в „Натура”, но много ви моля, отново вижте Закона за защитените територии. Вижте, че систематиката и в този закон, който още не е пипнат, указва, че трябва да има обществено обсъждане и претенциите, които имахме към законите за „Натура”, сега няма ли по този начин, чрез едно правно средство да бъдат сведени до абсолютна невъзможност, който и да е той, да има своя преценка, свои претенции към правото и всичко да бъде отдадено в ръцете на една администрация и в едни органи, които казват: ние сме тези, които знаем, и всички останали да си гледат работата?

И както тези органи претендираха така през м. ноември, нека да бъдат така добри да уведомят народното представителство как става така, че правителството точно по идентичния проблем имаше своите възражения и чрез своите актове ясно и точно прецени, че това, което се предлага на нашето внимание тогава и сега, не е чак толкова адекватно и толкова еднозначно.

Искам за последен път да ви обърна внимание: въпросът е правен. Въпросът е за това кой е този и защо бяга от преценката на оня орган, който съобразно Конституцията… В крайна сметка всеки може да се обърне към него, за да защити своите права – индивидуални или общи такива, за каквото става въпрос.

Останалите приказки за това кой какви интереси имал, какви бели щели да станат, са съвсем ясни и повтаряеми. Но нека да чуем и това защо стават тези бели и има ли нормативна база досега, която не е изпълнена и която, ако беше изпълнена, в административен порядък и в правен - в тесния смисъл, нямаше да дойдем до това дередже.

И така, нека да бъдем на висотата на проблема, да не го принизяваме и да не го съобразяваме с конюнктурни интереси на определени лица или групи такива. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Ралчев?

Заповядайте, господин Иванов, за реплика.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Ралчев! Ще бъда съвсем кратък.

Когато говорите за необходимостта от универсалния принцип на обжалваемост, искам да напомня, че преди четири години не друг, а вашата парламентарна група – на НДСВ и Вие включително, както и сегашният председател на Върховния административен съд Константин Пенчев, бяха сред говорителите, които отмениха обжалваемостта на големите приватизационни сделки – право, което трябваше да бъде осъществявано и дотогава беше осъществявано от прокуратурата! (Ръкопляскания от ДСБ и КА.)

Това всъщност доведе до обстоятелството третият джиесем оператор да бъде даден на цена четири пъти по-малка от пазарната поради невъзможност прокуратурата да обжалва решението на съда.

Второ, което всъщност за мен е най-важното, е, че ако в момента има мнозинство сред народните представители по такъв спешен порядък да бъдат приети тези промени, то е, защото сме в условията на едно извършващо се и продължаващо престъпление – престъпление спрямо българската природа и в такъв момент България като парламентарна република именно чрез своя най-висш орган – българския парламент, трябва да защити правата на гражданите, целостта на българската природа и да я запази за бъдните поколения.

По тази причина ще подкрепя направеното предложение преди малко за промяна в закона. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за втора реплика, господин Дилов.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ралчев! Аз се колебаех дали да правя тази реплика, но се чувствам длъжен, защото не бих искал този спор да става политически. Точно за да не става политически, веднага ще кажа в началото това, което би могло да ви подразни. Все пак тези административни пропуски, за които говорим, са последните два мандата. Става дума за вашия кабинет, за вашето управление, специално пак за парка Странджа, и за сегашното управление, за работата на министерството по това време.

Всъщност аз не съм юрист и ми е трудно да вляза в темата трябва ли или не трябва да посегнем на чл. 120 от Конституцията, ако правилно Ви разбрах, но мога съвсем не по правен път да стигна на заключението, че демокрацията не е точно отговор на въпроса накъде отиваме, а на въпроса как вървим, тоест, как вземаме решения. В този смисъл смятам, че е напълно уместно в момента народното представителство да прояви воля и дори да застрашаваме права, определени от чл. 120 на Конституцията, да го направим. В противен случай това, което се случи с Камчийски пясъци например – те са във Вашия избирателен район, може да се случи с всеки един друг резерват и с всяка една друга защитена територия. Да, вероятно причината е, както изключително любезно каза господин Янаки Стоилов, административни пропуски – последните два мандата. Вероятно причината е тази. Но специално за парк “Странджа” знаете, че от 2003 г. има внесен парков устройствен план, който не би допуснал такова решение на ВАС, ако беше приет. През 2005 г. планът беше внесен, мога да кажа и хората, които попречиха тогава да бъде приет. Отговор на въпроса защо до 2007 г. не е гласуван, няма. Тоест, може би наистина Вие трябва да се съберете с вашите министри и да получите отговор на този въпрос, няма да го получите от тази зала. Ние сме го задавали много пъти. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за трета реплика.

Заповядайте за Вашата дуплика, господин Ралчев.

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.

Очевидно че и аз не искам да политизирам този въпрос, защото той е значим и единственото, което искам да ви кажа, е, че този закон е от 1998 г. и тогава, когато говорим за пропуски, за да мога да преценя дали случаят е изключително спешен, нека да чуем за какво става въпрос. Извън общи констатации за пропуски не съм чул нито едно конкретно обстоятелство. (Реплика от народния представител Иван Костов.) Вземете отделните законопроекти, и вземете и мотивите към тях, и ще видите, че става въпрос за една паника от това, че един съд предстои да се произнесе. Това е изводът, който се налага. Дайте аргументите – в какъв порядък трябва да бъде нарушен правовият ред. Нямам нищо против, но до този момент извън общите приказки не съм чул абсолютно нищо друго.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Берон.

ПЕТЪР БЕРОН (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не причислявам господин Ралчев автоматично към лошите. Той си тръгва в момента.

Но искам да ви кажа съвсем откровено, че съм готов да смятам всеки един, който гласува против това предложение, за ортак на мутрите. Казвам ви го в прав текст. Господин Ралчев си тръгна, обаче каза неща, усукани с адвокатска фразеология, които имат за цел да подкрепят каузата на Краш и бандитите, които стоят зад тази организация, да подкрепят вярата в определени неголям брой съдии, които обслужват същите тези бандити. Трябва ли ние да помогнем в това дело?

Господин Икономов – да запомним това име, беше човекът, който председателстваше и двата състава – и за Камчийските пясъци, и за Странджа. Не мисля, че господин Икономов и още един съдия, тъй като третата съдийка беше на особено мнение, трябва да решат въпроса за най-голямата защитена територия в Европа, за територията с най-голямо биоразнообразие в Европа, за великолепната Странджа планина. Ние трябва да подкрепим спешно, в пожарен порядък този проектозакон с този единствен член с две подточки, който ще осигури да се ударят през пръстите тези, които посягат нагло към българската природа.

В продължение на повече от 70 години са издавани многобройни административни актове от различни организации по различен път, по различен начин. Някои може да имат някакви дупки, през които се провират сегашните грабители и техният обслужващ персонал, но тези неща ще бъдат изчистени от персонала на министерството, както беше обещано и както нашата комисия настойчиво призова персонала на министерството в най-скоро време да се прегледат всички издадени административни актове и ако има някъде неточности по скиците, ако има дупчици, през които някой да се провре, това да се изчисти. Те ще го направят, но това е един дълъг процес. Това, което трябва в момента да се направи, е да се гласува този малък текст, който беше екстрахиран от учителите в законопроекта, който беше съгласуван.

Постигнато беше голямо съгласие да не се вмъкват други точки, каквито имаше в законопроекта на госпожа Манева и други законопроекти, за да може да се достигне до най-краткия, най-избистрен и най-спешен текст. Разберете, че е спешно да се гласува за този текст, за да може да се спаси Странджа, да може да се ударят през пръстите тези, които искат веднага да почнат да стоят след октомври, ако петчленният състав потвърди решението. Само това чакат! Има тихомълком издадени разрешения за много други обекти, много други крашовци и ако ние се мотаем тук и се оставим да бъдем оплетени от адвокатска фразеология просто ще превърнем Странджа в една каменна джунгла, както превърнаха всичко останало именно по този начин.

Много ви моля, нека да гласуваме това на второ четене и да изпълним своя дълг пред обществото. Иначе тези 18%, които все още имат доверие в парламента, и те ще изчезнат. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Берон? Не виждам.

Давам думата на господин Христов.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, знаете, че аз винаги подкрепям разумните предложения и категорично ще подкрепя това, което предстои да се гласува в момента. Искам да ви кажа няколко от мотивите за това.

Не прави чест на господин Ралчев, който говори преди малко, да усуква по килифарски и да представя черното за бяло. Съжалявам, че липсва в залата, за да ме чуе добре. Не му прави чест да защитава интересите на бандитите, на мутрите, на онези, които искат да застроят по най-безобразен начин българското Черноморие.

Ще ви кажа и нещо друго. Вчера в Комисията за борба с корупцията официално сезирах своите колеги за този въпросен съдия Икономов, който, кой знае защо, е винаги в дъното на особено съмнителни далавери. Става дума за Камчийски пясъци, за още няколко подобни случая, където съдът решава, че няма такъв парк. Няма причини така наречените инвеститори – аз ги наричам бандити, да строят на воля, съсипвайки българското Черноморие, българската природа, съсипвайки средата, в която живеем. Същото се получава, знаете, в големите градове. Неслучайно многократно ви предлагам и ще продължа да предлагам пълен мораториум върху застрояването на зелените площи и парковете в големите български градове.

Но мисля, че това безобразие трябва да спре. Тази мафия трябва да бъде спряна. И кой друг, ако не ние и кога, ако не сега?

Искам да ви кажа и друго, колегите го казаха преди малко. Неслучайно колегите от НДСВ миналото правителство премахнаха възможността да бъдат обжалвани големите приватизационни сделки. Съвсем неслучайно! Аз ще продължавам да поставям въпроса и за БТК, и за енергоразпределителните дружества, и за ред други сделки, за които всички знаете. Знаете за безобразието, което се извърши от предишното правителство. За съжаление, засега тройната коалиция или части от нея не намират сили да застанат на една принципна позиция и да ревизират тези сделки.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако обичате по законопроекта, господин Христов!

МИНЧО ХРИСТОВ: Така че, колеги, завършвайки, ще ви кажа: мафията трябва да бъде спряна! И ако не го направим сега, просто трябва всички ние тук да се засрамим!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Спасов.

МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Господин Христов, съзнавам, че Вашата позиция в случая е много по-лесна и по-удобна, но искам да Ви кажа, че аз също съм защитник на природата, но съм и защитник на закона. Позицията, която Вие заемате, е лесната позиция – позицията на широката порта и на лекия път. Но Вие знаете, че лекият път и широката порта съгласно Библията водят към ада.

ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Никакво основание нямате да говорите по този начин!

МИНЧО СПАСОВ: Ние не само ще съсипем Черноморието, но ще съсипем и нашия АПК! (Реплика от народния представител Иван Костов.)

Това ли искате? Искате ли вместо да изпишете вежди да извадите очи? Подкрепям Вашето предложение, разбрах, че господин Филип Димитров е направил предложение за мораториум на строителството по Черноморието. Това да, това съответства на нашата правна система, но другото е правен абсурд. Аз не познавам въпросния господин Икономов, нито пък излизам в негова защита, но има разделение на власти в тази държава – законодателна, изпълнителна и съдебна. Ако не уважаваме институциите, отиваме до никъде. Не може това Народно събрание да го превърнем в един конвент и да решаваме оперативните въпроси, които са произлезли от някое недобро решение на определен министър, разберете го!

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): За БТК ли говориш?

МИНЧО СПАСОВ: Ние пренасяме вината от болната глава на здравата. Какво се оказва? Тази заповед е от 1995 г., не знам кой е бил тогава министър. Сега казваме, че съдът е виновен за това, че тази заповед е несъвършена. И нещо повече: даваме на министъра – аз не обвинявам сегашния министър, той вероятно няма никаква вина, даваме на министерството да черпи права от собствено неправомерно поведение. Министерството е този, който е сбъркал. То е издало този порочен административен акт, а сега ще обвиним съда за това, че разкри тази порочност. Това е абсурд!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за втора реплика.

Заповядайте за дуплика, господин Христов.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Спасов! Аз, за разлика от Вас, считам, че проблемът съвсем не е юридически. Проблемът е криминален и ако залата не го е разбрала, толкова по-зле. Ако Вие не сте го разбрали, толкова по-зле.

Има един национален парк, намира се един инвеститор, който си намира един съдия от Върховния съд, който решава, че такъв парк няма. Утре същият този съдия, явно той се занимава явно с тези криминални сделки, ще реши, че няма парк Витоша, вдругиден ще реши, че няма парк Рила, че въобще няма никакви паркове, че може да се строи на воля. Това ли искате Вие?


МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Националната следствена служба ще сезираме.

МИНЧО ХРИСТОВ: Разбира се, че ще сезираме Висшия съдебен съвет. Естествено! Това го реши Комисията за борба с корупцията вчера. Но тези хора трябва да бъдат спрени и да не се крият зад своята магистратска тога.

МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Ще наложим мораториум!

МИНЧО ХРИСТОВ: Просто ние днес трябва да решим този проблем и да спрем тези престъпници,...

МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Мораториум!

МИНЧО ХРИСТОВ: ... които вече не се съобразяват с нищо!

МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Мораториум! Аз съм съгласен с теб.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Филип Димитров.

ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Този въпрос не е чисто правен или по-скоро – естествено, че е чисто правен, но това не го прави по-малко политически. Този въпрос е политически!

Трябва да ви кажа, че просто сърцето ми се трогва като гледам колко много борец срещу мафията се е навъдил в тази зала и наоколо. Знаете ли как ми трябвахте преди 15 години? (Оживление отляво.)

Само че тогава се смеехте, когато се говореше за мафия, нали? Спомена се тук какви са причините за драмата, която разглеждаме в момента и се каза, че те са две. Едната е, че били настъпили някои малки нововъзникнали обстоятелства, които не били достатъчно добре взети предвид, и другата беше, че били направени някои малки административни пропуски в последно време.

Аз съм защитавал много привидности в тази зала и извън нея и съм правил това с ясното съзнание, че от 1 януари 2007 г. това може би има някакво оправдание. Не виждам никаква причина и никакъв смисъл повече да защатаваме привидности. Хайде да си кажем истината! Значи, малкото нещо – новичко, тази досадна подробност, която е възникнала преди 15 години, е, че хора са получили обратно своята собственост. Тук има едни патриоти, които обичат да говорят за България, но става въпрос за онези хора, които са били бежанци, дами и господа, които са дошли в отечеството – отечеството ги е посрещнало и им е дало нещо мъничко, което, разбира се, комунистите след това са решили да зачеркнат. Но тези хора, как забравихте за тях? Вашият патриотизъм нещо взе да се стопява!?

Казвате: „Мафията”. Всички тези тиради срещу мафията ми звучат като борбата срещу плутокрацията от 30-те години. Хайде да си кажем истината, дами и господа! За петнадесет години мафията не видя големи затруднения, за да застрои Черноморието. Ако някой видя затруднения, това бяха дребните собственици, които бяха тероризирани и от мафията, и от държавата. Защото малкият административен пропуск, за който става дума, е, че в продължение на 15 години пет правителства не са успели да доведат в съответствие правото на тези малки обикновени хора, както обичат да ги наричат някои, и големите задачи на държавата да защитава природата. За това става дума, уважаеми дами и господа. Защото през това време при всичките клетви за демокрация, за защита на собствеността и пр., на някой просто не му е харесало да помисли за тези хора. Борили сме се срещу мафията сигурно със страшна сила, само че интересите на тези обикновени собственици, ако отидете навсякъде по Черноморието – от Шабла до Ахтопол, ще чуете едни и същи оплаквания, за това, че тези хора с малките имотчета са били по някакъв начин подложени на натиск от една или от друга страна. Техните интереси, разбира се, не представляват кой знае какъв голям проблем за държавата.

Говорим си за защитените територии и за „Натура”, и т.н. Какво предлагаме? Предлагаме изменение в един закон, което премахва правото на жалби и казваме, че това щяло да реши нещата! Уважаеми дами и господа, като имаме това право сега и след като не е било признавано, тоест не е било реализирано до този момент, когато за първи път се стига до някаква реална ситуация, в която проблемът избива на повърхността, да виждате нещо да са пострадали интересите на мафията през това време?! (Реплика от КБ.)

Напротив, не искам да споменавам имена, ако щете дори от партийна солидарност, защото проблемът е политически непартиен. Не искам да споменавам имена на обекти и местности, които стърчат из Черноморието оттук и оттам, и за които не е за приказване, за да се говори. Те са си там. Идете в Слънчев бряг, за да видите какво е, на юг от Созопол също. За това нещо ние мълчим! То някак си не ни пречи. Искаме да направим необжалваемо всичко, което администрацията до този момент е извършила, искаме да отнемем правото на обикновения гражданин да се опита да защити правата си.

МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Точно така.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Ако наистина се борехте срещу мафията...

МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Браво!

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Говорихме вчера за това и на комисията – спрете строежите, бе, дами и господа!

МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Мораториум!

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Имаше тук внесен закон. Спомняте си как гласувахте по него. Спомняте си, че ви призовах да го подкрепите – не съм го внесъл аз и нямам отношение към неговото изработване, но това беше един разумен Закон за Черноморските територии и част от вносителите на настоящите закони всъщност са подписали и този законопроект, в който се предлагаха разумни неща, които биха могли да спрат бетонизацията на Черноморските плажове. За това вие гласувахте против!? Но когато дойде ред да отнемете правото на жалба на обикновения гражданин, тогава изведнъж станахте много ербап. Дами и господа, този въпрос е политически! Това е въпрос на уважение към свободата.

МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Браво!

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Защото тогава, когато вие вземете на обикновения гражданин правото да се жали и да се защитава, тогава вие путинизирате държавата. Затова ви казвам, че любовта към битката с мафията, изразена в тези патетични слова, които ние слушаме тук, ужасно много ми напомня на борбата с плутокрацията на нацистите. (Единични ръкопляскания от КА и единични възгласи: „Е-е-е!”.) За това става дума, защото вместо да спрете мафията наистина, ние си чешем езика и удряме обикновения гражданин.

МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Браво.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: За това става въпрос.

Има ли изход от тази ситуация? Моето уважение към тези млади хора, които излязоха. Те между другото викаха, че комунистите са им виновни и това говори за някакъв вид политическа мъдрост, защото то показа, че те са напипали къде е реалният проблем... (Смях и оживление в КБ.) Че това, за което говорим, независимо от лицата, е въпрос на възглед за света. (Викове: „Е-е-е!” от КБ.)

Тоест, че начинът, по който е построено отношението към българската природа в цялата тази система от актове, за съжаление някои от тях са свързани и с правителства, които не са били комунистически, е въпрос на манталитет, дами и господа. За съжаление ние в този момент в тази зала проявяваме точно този комунистически манталитет – манталитетът на хора, които видели голямата бъркотия, чакат да дойде оня отгоре, който да каже: „Ти тук, ти – там! Точка! Повече няма да се разправяме!”. Това е любовта към диктатурата: „Идваме, няма да се жалите повече! Каквото било, било!” Който пострадал, пострадал. Но великата държава пристъпва на преден план и всички са по местата си. (Реплики в КА.)

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Държавата, но не тази държава.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Великият човек, обаче, този, който има право на личната си защита... (Реплики в КА.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Затова, дами и господа, пътят, който сме избрали, е погрешен – пътят да се отнеме правото на гражданина на жалба е път, който в крайна сметка не говори за любов към свободата. (Реплика на народния представител Павел Шопов.)

Ако вие искате да ограничите мафията, това ще бъде наистина хубаво! Но вие ще го постигнете, ако бъдат съчетани две неща. Първото нещо е - да, нека да я спрем в момента. И аз с удоволствие ще гласувам едно предложение за мораториум върху строежите в какъвто териториален обсег решите да го предложите.

Но второто нещо, което трябва да се направи, е, че това нещо не може да бъде вечно. Ако вие ще замразите нещата и ще ги оставите във формата на някакъв вид невъзможно положение, то хитрите хора ще му намерят колая и ще минат така или иначе между нашите ограничения.

Другото нещо, което трябва да се направи, е някой най-после да си свърши работата. Тоест това, което в продължение на 15 години не е било направено, да бъде направено сега, а именно да бъдат съобразени тези малки, досадни нововъведения – това, че на някои хора им е била възстановена мъничка частица от ограбения живот, тези малки нововъведения да се преведат на езика на правото, на закона, на наредбите, на плановете и на уточнените граници.

Дами и господа, трябва да си кажем истината най-после! Истината е, че не обърканото законодателство, а липсата на воля, аз бих казал, липсата на уважение към тези хора, за които става дума досега, е причината, поради която техните безкрайни спорове, безкрайните бъркотии около техните граници, безкрайните бъркотии около тяхната собственост продължават. Защото трябва да си признаем откровено, въпреки че ние върнахме имущество на хората, ние им го върнахме без уважение. Ние им го върнахме с чувството, че едва ли не те са ни длъжни като им даваме нещо и, че едва ли не трябва, ако може да си вземем нещо обратно от тях, защото да не им стане много! Затова те ни гледат с очите, с които ни гледат днес.
Предложението, което се прави, за отнемане правото на жалба срещу административни актове на индивидуалните български граждани, ще направи те да ни гледат още повече така. И ние може би ще успеем да хвърлим прах в очите на тези чисти момчета и момичета, които искат да запазят нещо красиво и са излезли на улицата, а те са излезли там, забележете, не за да искат отмяна на правото на жалба, а за да поискат някой да си свърши работата и да се намери решение на въпроса. Те не са ни казали как да се намери това решение. Как – предлагаме ние. Дори да успеем да хвърлим малко прах в техните очи, в крайна сметка след двадесет дена истината отново ще лъсне и тогава ще трябва да се справяме с някой друг. Защото колкото и малко да са тези собственици в Странджа – тези хора, бежанци, дошли в отечеството, което е трябвало да ги посрещне и оземли, колкото и малко да са те, също могат да излязат на улицата. И тогава какво ще направим? Ще пишем обратния закон?!

За какво става дума, всъщност? Какво решаваме по този начин? Казваме, че една ситуация е безнадеждно объркана и добавяме, че за да я решим, постановяваме да не се пипа. Това означава внесеният законопроект. Понеже нещата са много зле, ние решаваме повече никой да не може да ги пипа. Това, ако е държавническа логика, здраве му кажи! (Ръкопляскания от НДСВ и ОДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има реплики – първата на господин Божинов.

Имате думата, господин Божинов.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! От тази трибуна преди минути Вие предложихте един твърде съмнителен критерий за добро мислене, няма да го повтарям и да полемизирам. Но щом претендирате, че сте носител на такова мислене, как анализирате следния казус: налагаме тотален мораториум за определено време върху строителството. Презумпцията Ви е, че там тотално действат мафиоти. Допуснете, че има един почтен човек с реалистичен бизнес план, със заем от банката и ипотека, който очаква, когато реализира своето добро намерение, да си върне кредита и да просперира. Какво ще стане с него? Спираме и едното, и другото, и третото. Вие мислили ли сте върху това, когато предлагате тотално? И по-голяма ли е тази свобода, която Вие предлагате, от другата, която критикувате, или просто сте увлечен от този повърхностен критерий - щом Ви мирише на антикомунизъм, значи е добро, а другото е иначе - слабо, непродуктивно и ненужно на обществото мислене, господин Димитров.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Дилов, заповядайте за втора реплика.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин Димитров, мога да се съглася с много от Вашите тези, още повече принадлежим към една и съща политическа група в парламента. Но смятам, че се отклоняваме от темата. Вижте какво се опитваме да правим недосегаемо за обжалване по съдебен ред: “заповедите, постановленията и другите административни актове за обявяване за резервати, поддържани резервати и национални паркове”. Тук водим в момента дебат, който трябваше да водим по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Става дума за границите на резерватите. В тях никой не строи, но просто всеки може да ги обжалва в момента. За нищо друго не става дума.

Знаете ли, господин Димитров, че аз мога да съборя “Александър Невски”? Границите на храма “Александър Невски” не са законово изрядно определени по силата на същите аргументи, с които адвокатите обжалваха във ВАС границите на парка “Странджа”. Те не са изрядно определени. Границите на Борисовата градина също не са изрядно определени. Да не говорим за безумията, в които сме принудени да видим примерно Рабишкото езеро – единственото безотточно карстово езеро в България, на което има ВЕЦ, тоест, изпуска се водата му, за да правим ток! И куп, и куп, и куп други глупости!

Този закон не е за устройството на Черноморското крайбрежие. Този закон не наказва нито един собственик. На митинга пред НДК, който завърши с танци върху жарава и така нататък, бяха повечето хора от самия парк “Странджа” – от Кости, от Граматиково, от Писменово, от Ясна поляна. Те не са против това, напротив, те искат да живеят в парк, защото знаят, че земята им става по-скъпа, когато е в парк.

Ние сме против това, което направи “Краш”, това, което направиха в Камчийски пясъци – това се опитваме да спасим тук. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Берон, заповядайте за трета реплика.

ПЕТЪР БЕРОН (независим): Това е точно така, както каза Любен Дилов – наистина повечето хора от вътрешността на Странджа са за запазването на парка, включително властите в Малко Търново и другаде. Кметът на Царево е сключил нещо, не искам повече да се изразявам, с тази тъмна групировка, която не уважава решенията на съда. Той вече 2-3 пъти постановява да се спре строежът на “Златна перла”, но те продължават да си копаят с багерите и окото им не мига. От нас искат да няма правен нихилизъм, а правният нихилизъм се демонстрира точно от тях.

Между другото, искам да поясня едно нещо, че когато се издава заповед за защитена територия, това не е изобщо някакво хрумване на министъра – кеф му е, издава такава заповед от днес за утре. Всяка защитена територия, всеки защитен обект има процедура за обявяването й – има предложение, обществено обсъждане, обсъждане от засегнатите лица. Във всеки от тези паркове, които между другото са твърде малко по европейските критерии, е имало частни имоти – и в Пирин, и в Рила, и в Централна Стара планина, частни пасища, частни гори и пр. Намерена е възможност собствениците да бъдат удовлетворени по някакъв начин, да се балансира всичко, за да може нашата страна като всяка цивилизована страна да има национални паркове, за да я има нашата уникална и прекрасна природа, за да бъде тя запазена. Ние имаме много малък процент защитени територии в сравнение с този, който се изисква в Европейския съюз. И тази история с ограниченията по “Натура 2000”, както се вижда, нашата страна тепърва ще ги плаща. Тази министерска заповед съвсем не изневиделица се е стоварила на хората, които имат там имоти. Обявяването на тази територия, на този природен парк или на друга защитена територия е станало след подробно обсъждане. На това обсъждане е имало възможност да се предявят всички видове претенции, които да бъдат удовлетворени. След като е обявена, не може хитреците да намерят пак пролуки и техните обслужващи ги адвокати и съдии, цялата тази наистина банда да се качи на главата на българския народ. Моля ви, гласувайте този законопроект.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата дуплика, господин Димитров.

ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Берон, бих се съгласил с всичко, което казахте, освен с последната фраза. Но нека да помислим върху това, което Вие казахте току-що.

Вие обяснихте, че въпреки наличието на тези актове, които искате сега да направите необжалваеми, споменатите съмнителни групировки и в този момент копаят и строят. Това, което си говорим всъщност в момента, е като че ли си говорим на два различни езика. Естествено е, че искаме да запазим природата в България. Естествено е, че има нужда в България да има защитени територии. Нещо повече – естествено е, че те действително са по-малко, както правилно посочвате, от стандартите, които би искала да въведе Европа, не от тези, които е въвела, но от тези, които така или иначе би искала да въведе.

Въпросът е, че Вие самият признавате тук, че тези хора и при настоящето положение продължават да си копаят, продължават да строят, продължават да вдигат. Идете на Аркутино, не знам дали го споменах, но то не е за гледане. Те продължават да правят всичко това.

Понеже ние трябва да спрем техните дела, затова, незнаейки как да го направим, минаваме и пътем удряме през ръцете хората, които страдат не по-малко от тези техни дела. Защо го правим тогава?!


Каталог: Stenogrami -> stenogrami Beron
stenogrami Beron -> Програма за работата на Народното събрание за 19-28 юли 2006 г
stenogrami Beron -> Четиридесето народно събрание триста деветдесет и шесто заседание
stenogrami Beron -> Заседание софия, петък, 7 април 2006 г. Открито в 9,03 ч
stenogrami Beron -> Заседание софия, петък, 1 февруари 2008 г. Открито в 9,03 ч
stenogrami Beron -> Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, внесен от Министерския съвет
stenogrami Beron -> Заседание софия, петък, 16 май 2008 г. Открито в 9,07 ч
stenogrami Beron -> Решение за приемане на Доклада за прилагане на закона и за дейността на административните съдилища през 2007 г


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница