Тема 21. РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И СВОБОДНИ БЕЗМИТНИ ЗОНИ (СБЗ)

СБЗ имат история от преди 2000 години. Поводът им е бил необходимостта търговците да получат защита срещу политическата несигурност и пазарна конюнктура в различните страни. В началото са изпълнявали роля на разпределители на стокопотоците и затова са изграждани предимно в пристанищата. Първата зона е разположена на гръцкия о.Демос в Егейско море.

След Втората световна война СБЗ прерастват в технополиси, които освен с търговия се отличават и с високотехнологични производства.

ХХ век увеличава СБЗони, като през 60-те години те са били около 80 в света, а сега са близо 800. В развитите страни са повече от 200, в Западна Европа – над 100, в Латинска Америка – 150, Африка – 40, а в България – 9.

Над 30 са използваните названия на разновидностите на СБЗ.

Общото между повечето названия е качественото определение “свободни”. То изразява свободата да се внася без митнически и търговски ограничения, при облекчен валутен режим и без излишни бюрократични ограничения.

Терминът “специален” означава, че свободните зони, носещи това определение, са различни по статут от националната територия и дават предимство за осъществяване на особени, нехарактерни за тази територия икономически дейности. Размерите на тези зони са различни и обхващат от няколко хектара, до цели градски агломерации, провинции и дори региони от страни. Зоната в пристанище Хамбург има ограда с дължина 48 км, 100 контролно-пропусквателни пунктове, а в зоната са настанени над 1000 германски и чуждестранни фирми, като броят на заетите достига 40 000 души.

Обикновено зоните са с голям капацитет, висока степен на застроеност, и икономическа плътност на заеманата територия. В противоположност на големите зони се обявяват малки и дори се разрешава отделна фирма чрез специално разрешение да създаде своя зона.

Формата на собственост в СБЗ е държавна, частна и смесена. Държавно-частните и изцяло частните са възникнали или са резултат от пълна или частична приватизация.

Различните наименования и спецификата на зоните не означава, че нямат общи черти, а те са:

1. 
   Съществуват в обособена територия, намираща се извън митническата територия на съответната страна;
   
2. 
   Отделени са от националната територия със съответни заграждения;
   
3. 
   Посещенията в тях стават само със задграничен паспорт или специално разрешение;
   
4. 
   Те осигуряват преференциални условия за промишлена, търговска, селскостопанска и всяка незабранена от закона дейност;
   
5. 
   Функциониращите в зоните фирми се ползват от данъчни и митнически облекчения;
   
6. 
   Зоните са средство за приложение на новите съвременни технологии, регулатори са на стокооборота и различията в регионалното развитие, стимулатори са на търговската и индустриална дейност при ресурсоемките производства.
   

• 
  активизират приходи на чуждестранен инвестиционен капитал;
  
• 
  увеличават експорта, чрез прилагането на съвременни технологии и модерна техника;
  
• 
  осигуряват безмитен внос на машини, суровини и материали;
  
• 
  привличат субсидии за откриване на нови работни места;
  
• 
  осигуряват кредитиране при нисък лихвен процент;
  
• 
  гарантират вложения в зоната капитал срещу експроприация и го защитават от дейността на профсъюзите;
  
• 
  не се изплащат социални осигуровки, няма прагове на заплатите.
  

• 
  съществуваща опасност от хитруване с елементарни производства, отличаващи се с ниска наукоемкост и фондоограниченост;
  
• 
  разходите за създаване на нови работни места са твърде високи, а заплатите – ниски;
  
• 
  чуждите фирми инвестират само в изгодни за тях дейности, осигуряващи им максимална печалба;
  
• 
  рядко всички стадии на производството се извършват в една зона.
  

Много са и изискванията, и целесъобразността за съществуване на зоните. Те трябва:

• 
  да се подчиняват на законите на страната;
  
• 
  да съдействат за развитието на икономическия и социалния потенциал на региона;
  
• 
  да развиват високотехнологични и неконкурентни на международния пазар производства.
  

Задължителните изисквания за изграждането на зони са:

• 
  Определяне на минималната граница на регистрирания капитал и на сумата за първоначално плащане в брой;
  
• 
  Определяне на минималния брой работни места и минималната стойност на едно място;
  
• 
  Определяне на забраната за упражняване на дейности, конкуриращи местната промишленост;
  
• 
  Ограничение за сроителство върху обработваеми и плодородни земи.
  

Условия за изграждане на зона са:

• 
  Наличие на добър транспорт и в повече видове;
  
• 
  Изградена надеждна инфраструктура;
  
• 
  Осигурн достъп до националните и международните пазари;
  
• 
  Политическа стабилност на страната.
  

Документи за изграждане на зони:

• 
  Указ № 2 242 за СБЗ / 14.07.1987г.
  
• 
  Правилник за прилагане на указа;
  
• 
  ПМС за създаването на конкретни СБЗ;
  
• 
  Закон за чуждестранните инвестиции от м.май 1991 год.
  

Зоните у нас са: Видин, Русе, Пловдив, Свиленград, Бургас, Драгоман, (Петрич, Варна подготвени документи)

В Съвременното информационно общество явлението клъстеризация става все по-мащабно, че сякаш е основна характеристика на напредналите национални икономики. Чрез създаването на специфични междуотраслови групировки -"клъстери", като мрежи от сътрудничещи си фирми и организации, се укрепват и засилват специализираните и уникалните индустриални преимущества на определено регионално ниво, които могат да бъдат насърчавани целево чрез приоритетна подкрепа на държавата. Използваният подход в развитите икономики позволява създаването на мрежи от заинтересувани и технологически свързани фирми върху определена територия /област или регион/, с цел да се постига по-ефективно концентриране на ресурси за подобряване на конкурентоспособността във възможно най-много сфери на дейност. Този подход е особено важен за малките и средните предприятия, които обикновено не могат да разчитат на целия спектър от ресурси и развити компоненти на производствените системи, с които разполагат големите фирми. Характерно за клъстерите е, че се разкриват възможности за организирането на група производители - юридически лица, еднолични търговци и физически лица, около един обединяващ ги продукт или услуга, който да бъде привлекателно звено за български и чуждестранни инвеститори. За постигането на такава схема /мрежа/ обаче, е необходимо високо ниво на информираност на българските фирми за потенциалните местни и чуждестранни партньори, осъвременяване на машинния и технологичния парк и суровинната база, повишаване качеството на произвежданите изделия съобразно международните стандарти, както и прилагането на гъвкава и съвременна форма на организация на производството и труда.

Придобилото популярност определение за клъстер е: "Географски свързана мрежа от сходни, взаимообвързани или допълващи се конкурентни фирми, с активни канали за делови взаимоотношения, комуникация и диалог, които ползват обща специализирана инфраструктура, пазари на труда и услуги, и са изправени пред общи възможности за развитие и/или заплахи". Клъстерите обикновено представляват географски концентрирани обединения /мрежи/ от взаимосвързани конкуриращи се компании, специализирани доставчици, фирми и организации, предоставящи услуги и свързаните с тях административни и други институции в дадена област /регион/.

Когато се прави проучване и се предприемат инициативи за ситуирането, обособяването или създаването на клъстери в даден регион, практиката показва, че трябва да се имат предвид следните отправни постановки:

♦ Конкурентоспособността на един клъстер не е механична сума от тази на неговите членове. Сравнителните предимства на клъстера се пораждат от степента на изграденост на мрежите и синергичния ефект, който може да се получи в тях.

» Клъстерите мрежи включват фирми /производители, клиенти, доставчици, както и фирми от други индустриални сектори/ и организации които имат поддържаща функция /обучение и квалификация, услуги, свързани с въвеждане на иновации в индустрията, организации за реклама и промоции, изследовател­ски институти, администрация и др./.

» Взаимоотношенията в клъстерната мрежа се основават на сътрудничество, коопериране и взаимообвързаност в условията на пазарна икономика.

Географската концентрация на клъстерите и относителната близост на други икономически субекти, предполага възникването на допълнителни ефекти, като например - по-ефективно използване на квалифицирана работна ръка в даден регион, мултипликация на вече завоювани пазарни позиции в определена индустриална сфера и др.

Едно от съществените предимства, до които води формирането на един клъстер е снижаването на разходите за членовете на мрежата, вследствие на географското концентриране и кооперирането на определени фирми и организации. Намаляването на разходите може да е в следствие на: Облекчен достъп до суровини;

❖ Възможности за повишаване обема на производството;

❖ Предлагане на нови продукти и услуги;

❖ Наличието на междинни продукти и стоки, чието производство ще се стимулира чрез формирането на клъстера;

❖ Географски концентриран мултиплициращ ефект;

• 
  Ефективна организация при разработване и внедряване на иновационни продукти;
  
• 
  Вътрешно-мрежово сътрудничество с обучаващи и научно-производствени организации;
  

Обикновено в основата на клъстерите са индустриални обединения от коопериращи се фирми, които са свързани по доставки, произвеждат взаимно допълващи се продукти или използват съвместно дадени производствени фактори/технологии.

Клъстерът е своеобразна самоорганизираща се производствена мрежа, в която фирмите си сътрудничат във вертикални или хоризонтални "вериги" за получаване на допълнителна добавена стойност.

Кой има отношение към развитието на клъстера?

Държавата (макро ниво)

Правителствата обикновено имат водещо значение в структурирането на регулационната рамка. При определянето на институционалната среда (мезо-нивото), както и при подкрепата за коопериране на микро-нивото, ролята на държавата е по-скоро насърчаваща развитието в посока на дефинираните национални приоритети в развитието на икономиката и адекватността на норма­тивната база.

Администрацията обикновено подкрепя постигането на националните цели и приоритети, а браншовите и регионалните индустриални асоциации, камари и сдружения, обединяващи и защитаващи интересите на работодателите от частния сектор, предлагат устойчиви услуги, свързани с инициирането и развитието на клъстерни мрежи, отговарящи на нуждите на пазара и подпомагащи повишаването на конкурентоспособността на индустриалните отрасли /браншове/. Бизнес сектор (микро ниво)

Отговорностите на бизнес сектора в стратегията за подкрепа на клъстерите, са свързани основно с увеличаване на конкурентоспособността на местно, регионално и международно ниво чрез подходящи производствени процеси, управление на качеството, използване на иновации, нови продукти и др.

Управление на клъстера

В съответствие с практиката на развитите страни, важни ноу - хау партньори при инициирането, създаването и оценката на дейността на отделните клъстерни мрежи са координиращите звена на клъстера, или т.нар. "клъстерни съвети", при чието създаване важна роля се възлага на регионалните и браншовите индустриални асоциации и камари.

Съставът на тези съвети представя съответната клъстерна мрежа - големите, малките и средните фирми, както и партньорите при извършването на услугите. Те практически представляват един борд от експерти, следящи за точното изпълнение и постигане на целите и реализацията на дейностите в клъстерната мрежа.

Основни области на действие на координиращите звена:

• 
  Информация и комуникация - създаване и опериране с бази данни с подробна информация за фирмите и профилитена услугите на всички участници в мрежата; текущи посещения във фирмите; Интернет - страници за клъстерите; месечни информационни съобщения за новостите в отрасъла и мрежата и др.
  
• 
  Квалификация - анализ на потребностите от образование за конкретния отрасъл; организиране и провеждане на дейности за повишаване на образованието и квалификацията на работната сила в мрежата на клъстера, организиране на специализирани прояви и работни семинари като място за контакти и обмяна на ноу-хау между фирмите от клъстерната мрежа.
  
• 
  Сътрудничество и иновации - иницииране на проекти за коопериране между фирмите и научни и развойни звена, образователни институции; подпомагане на иновативни проекти за сътрудничество в мрежата.
  
• 
  Маркетинг и PR - откриване идентичността и уникалните предимства в региона; подобряване на националния и международния имидж на участниците в клъстера; провеждане на инициативи за стабилизиране на отрасловия имидж; организиране на панаирни презентации и рекламни прояви.
  
• 
  Международна дейност - в зависимост от потребностите на клъстера, дейностите могат да включват специализирани инициативи за реализиране на международни проекти и срещи, организиране на делови пътувания с цел обмяна на опит и информация, провеждане на семинари и конференции и др.
  

В теорията няма общоприета дефиниция на понятието пазарна икономика. Основополагащият характер на пазарните отношения намира израз по-скоро в система от постановки, които могат да бъдат определени като пазарна идеология. Тук се включват възгледи по такива проблеми като конкуренция и цени, пазарен кръгооборот, търсене и предлагане, търговия, маркетинг и други.

A. Смесената структура на собствеността предполага доминиране на частната собственост при производството и реализацията на делими продукти и наличие на държавна собственост в публичния сектор, особено за естествени монополи. Структурата на собствеността винаги е динамична.

Държавната (и общинската в условията на България) собственост гарантира на обществото сигурност в широкия смисъл на понятието. Частната собственост позволява свободно да се придобиват, контролират и използват материалните, трудовите и капиталовите ресурси. Тази свобода винаги юридически е ограничена в интерес на обществото - напр. от забраната за производство на наркотици или за притежаване на оръжие.

Б. Свободата на мениджърския избор е свързана с частната собственост. Свободата в идеалния случай означава свобода за придобиване на ресурси, за организиране на производство на продукти и за реализация на произведените продукти на свободно избран пазар. Това предполага липса на всякакви ограничения от страна на държавата или от други производители за влизане или излизане от определен отрасъл.

Свободата на мениджърския избор е свързана тясно със свободата на собствениците на ресурси за избор на начина и цената за реализация на тези ресурси, а също и със свободата на потребителския избор. При пазарните отношения потребителският избор играе първична роля и в този смисъл ограничава свободата на мениджърския избор и на избора на собствениците на ресурси. В реалността абсолютна свобода не съществува, винаги има достатъчно широки юридически ограничения.

B. Личният интерес, като главен мотив за поведение при пазарните отношения, намира израз в стремежа на мениджърите да максимализират корпоративната печалба (или да минимизират загубата), а собствениците на ресурси да получат по-високи цени при реализацията на ресурсите чрез продажба или отдаването им

под аренда. Потребителите също се стремят да придобиват продуктите на възможно най-ниските цени и да максимизират придобиваната полезност. Личният интерес като мотив придава насоченост и подреденост на функционирането на икономиката.

Г. Свободата на избора при стремеж за максимализация на дохода е основа на конкуренцията. Конкуренцията като модел на функциониране на икономиката означава:

• 
  наличие на пазара на много голям брой независими произ­водители и потребители;
  
• 
  свобода за производителите и за потребителите да влизат и излизат от пазарите;
  
• 
  липса на всякаква външна за пазара регулация на цените.
  

Свободното влизане и излизане от пазара означава липса на юридически, икономически, институционални, технологични и други бариери. Този аспект на конкуренцията гарантира гъвкавост, която е жизнено важно условие икономиката да съхранява своята ефективност във времето.

Д. Основен координиращ механизъм при регулирането на пазара е ценообразуването. Цените се формират при сключване на сделки, т.е. при среща на търсенето и предлагането с последваща реализация на продукта.

Е. Пазарната идеология предполага ограничено присъствие на държавата при функционирането на икономиката, но не го отрича.

Ж. Някои други свойства на пазарната икономическа система са следните:

• 
  Ефективно използване на производствените фактори, интерес към усвояване на постиженията на научно-техническия прогрес.
  
• 
  Специализация на производството, позволяваща постигане на висока производителност при високо качество на продукта. Специализацията се основава на разделението на труда, в т.ч. и на териториалното разделение на труда. Тя поставя и някои проблеми тясно специализираният труд е монотонен, производството се усложнява поради необходимостта от широкомащабно коопериране, излишъците трябва да бъдат реализирани чрез ефективна търговия.
  

Фиг. 1. Кръгооборот на ресурсите, продуктите и дохода

Доходите на домакинствата от продажбата на ресурсите сами по себе си не представляват реална ценнност, която задоволява потребности. Поради това паричните доходи на домакинствата формират потребителско търсене на стоки и услуги. Едновременно с това фирмите комбинират получените ресурси в процеса на производството и предлагат стоки и услуги на продуктовия пазар. Взаимодействието на това търсене и предлагане определя цените на продуктите.

Б. Моделът на пазарния кръгооборот показва сложното взаимодействие в процеса на приемането на решения в икономиката. Домакинствата и фирмите участват и на двата вида пазари, но с противоположни интереси и противоположно насочени действия. В резултат се формират два обратно ориентирани контура в кръгооборота - против часовниковата стрелка на реалните ценности (ресурси, продукти) и по посока на часовниковата стрелка - на паричния поток.

В. Моделът на пазарния кръгооборот отчита участието и на държавата в икономическите процеси. Това участие се изразява главно чрез присъствието на държавния сектор на пазара на продуктите и на ресурсите, чрез фискалната политика и държавните разходи, значителна част от които в условията на България са под формата на т.нар. "обществени поръчки".

Г. Главното достойнство на модела на пазарния кръгооборот е в това, че той разкрива фундаментални принципи на пазарната икономика. Той обаче не отразява редица съществени детайли -т.напр. този модел не дава представа за процесите в домакинствата и вътре във фирмите - микроикономическите процеси, игнорира външноикономическите, а с това и междурайонните връзки, не е отразена важната взаимовръзка между спестяванията и инвестициите, не са обхванати страничните ефекти от типа на екологичните въздействия. Моделът няма за цел да разкрие и самия механизъм на формиране на цените на ресурсите и продуктите, което става чрез взаимодействието на търсенето и предлагането.

1.3. Търсене и предлагане на индивидуални пазари. Под индивидуален пазар се разбира институт или механизъм, при който се срещат потребителите като носители на търсенето и производителите, реализиращи предлагането на отделни стоки и услуги. Пазарната реализация означава сключване на сделка. Пазарите биват различни. За целите на анализа обикновено е достатъчно разглеждането на четири базисни модела: съвършена конкуренция, монополистична конкуренция, олигополия и монополия.

А. Търсенето се изразява чрез количеството продукт, което потребителите желаят и са в състояние да закупят по някаква цена от възможните цени в течение на някакъв период от време (крива D на фиг. 2.). Изразява се графично и таблично. Законът за търсенето гласи, че при равни други условия между цената и обема на търсения продукт съществува обратнопропорционална зависимост. Обясненията на тази зависимост се базират на следната аргументация:

• 
  Според здравия смисъл цената е своего рода бариера за достъпност до продукта, ниската цена определя по-голяма достъпност.
  
• 
  Приложението на принципа на намаляващата пределна полезност означава, че потребителят би купил допълнителни единици от продукта само на по-ниски цени, защото полезността на всяка единица продукт намалява.
  
• 
  Ефектът на дохода означава, че при по-ниска цена потребителят може да си позволи да купи по-големи количества, без да се лишава от потреблението на други алтернативни продукти.
  
• 
  Ефектът на заместването означава, че при по-ниска цена в потребителя се появява желание чрез по-голямо количество от продукта да замести други по-скъпи продукти.
  

Чрез сумиране на предлагането на индивидуалните производители се формира пазарно предлагане на продукта. Основни неценови детерминанти на предлагането са: цените на ресурсите, технологията на производството, фискалната политика, цените на другите продукти, очакваните изменения на цените, броят на производителите на пазара. При промяна на тези детерминанти се изменя и кривата на предлагането - при преместване наляво има увеличение, а при преместване надясно - намаление на предлагането.

В. При среща на търсенето и предлагането се формира пазарна ситуация (фиг. 2.). Пазарната ситуация може да бъде равновесна (т. А на фигурата), определяща равновесна цена и равновесно количество продукт, може да формира дефицит (линия а) или излишък (линия в на фиг. 2.).

Способността на конкурентните сили на предлагането и търсенето да установяват цени на ниво, на което решенията за продажба и покупка се синхронизират, се нарича регулираща функция на цените (стрелките от а и е към т. А).

А. Отговорът на въпроса колко да се произвежда се свежда до определяне на обема на производството или до степента на заетост на ресурсите в производствения процес. Икономическата теория е в състояние да даде научнообоснован отговор на този въпрос за всички икономически субекти, вкл. и за регионалната икономика.

Б. Отговорът на въпроса какво да се произвежда се свежда до това - какъв набор от стоки и услуги най-пълно би удовлетворил материалните потребности на обществото. Твърдението, че следва да се произвежда само продукт, който носи печалба, е твърде общо и се нуждае от доизясняване и конкретизация.

Най-общо печалбата е положителна разлика между приходите и разходите. От една страна, поради наличието на постоянни и променливи разходи печалбата зависи от количеството произведен продукт. От друга страна, разходите биват общи, които се делят на вътрешни и външни за икономическата система, като специфично място заемат разходите за мениджмънт. В зависимост от отчитането на различните видове разходи се разграничават: чиста или икономическа печалба (отчитат се всички разходи), счетоводна печалба (отчитат се външните разходи) и нормална печалба (разходите за мениджмънт).

В зависимост от ситуацията, в която функционира икономическият субект, значението на различните видове печалби при определянето на номенклатурата на производството е различно. В общия случай най-силно влияние оказва икономическата печалба. Нейното наличие в подходящо подбран период от време е достатъчно основание за разширяване на производството и като количество, и като номенклатура. Валидно е и обратното - наличието на икономически загуби е предпоставка за свиване на производството.

Важна роля при определянето на количеството и номенклатурата на производството има потребителското търсене. Потребителите изразходват своите парични доходи за тези продукти, които искат и могат да купят. Така се формират приходите на производителите, т.е. чрез своите пари потребителите "гласуват" за производството на едни или други продукти. Този факт определя първичността на потребителското търсене спрямо търсенето на ресурси за производството, намерила израз в своеобразен суверинитет на потребителя в пазарната икономика. В реалната икономика често потребителското търсене не е свободно, а е подложено на редица ограничения по линията на доходите или се регулира директно от държавата, напр. чрез косвените данъци.

В. Как да се произвежда е въпрос с широк, проблемен обхват. Тук се включват такива проблеми като мащаб на производството, организационна структура, технологии. В тази проблематика са и собствените проблеми на регионалната икономика - локализация, райониране, междурайонни връзки и др. подобни.

Г. Разпределението на продукта е процес със силно изразена социално-икономическа същност. Преди всичко, при наличието на необходимия обем продукт, от системата за разпределение зависи нивото на задоволяване на материалните потребности на хората и на обществото. Условно се различават две форми на разпределение: социализирана за обществените блага от публичния сектор и пазарна, комерсиална за делимите продукти.

При разпределението на продукта пазарната система има двойствена роля. От една страна всеки продукт се разпределя между потребителите на основата на желанията и възможностите да се заплати пазарната цена. В действие е т.нар. "принцип на изключването" - потребител, който не заплаща пазарната цена, се изключва от разпределението, а с това и от задоволяването на материалните му потребности. На разпределението на продукта при пазарните отношения не са свойствени никакви етични принципи и норми.

От друга страна, ограничител на платежоспособното търсене са паричните доходи на домакинствата. Тези доходи основно се формират на пазара на ресурсите. Така цените на ресурсите играят ключова роля при формирането на паричните доходи.

Д. Способността на системата да се адаптира към изменящите се условия - търсене на продукт, цени на ресурси, технологии и т.н., определя нейната икономическа стабилност. Този въпрос е дискусионен в теорията и позицията по него е разделителна линия между двете основни икономически школи: на неокласиците и на неокенсианците. Отговор на въпроса може и трябва да се търси само на основата на конкретен ситуационен анализ, доколко вътрешните регулатори като цени и конкуренция могат да осигурят нужната адаптивност и доколко е необходима държавна намеса в икономическите процеси.

1.5. Оценка на пазарната система. Пазарните отношения не са единствената форма на икономически отношения. Пазарната система има своите значими достойнства, като едновременно с това е и носител на някои безспорни рискове и недостатъци.

Главните достойнства на пазарната система са две, но те са много важни. Това са високата ефективност на разпределението на ресурсите между производителите и гарантирането на свободата на избора.

- Конкурентната пазарна система насочва ресурсите към производството на тези стоки и услуги, от които обществото най-много се нуждае. Тя диктува използването на най-ефективните методи за производствено комбиниране на ресурсите и има интерес от разработването и внедряването на нови прогресивни технологиисвоите значими достойнства, като едновременно с това е и носител на някои безспорни рискове и недостатъци.

3. Регионални пазари. Пазарите, както и всички икономически дейности и процеси, имат своята локализация и своите териториални взаимодействия. Поради това те са обект в предметния обхват на регионалната икономика. В съответствие с териториалната им йерархия се различават глобални пазари, наднационални (междуна­родни), национални и локални пазари. Всички те в една или друга степен имат регионална структура и форма на проявление и могат да бъдат анализирани и регулирани като регионални пазари.

А. Регионалните пазари функционират при различни модификации на икономическите системи. Такива пазари има и при плано-воцентрализираната икономика, при конкурентния пазар и при монополията. С повишаване ролята на пазарните отношения в националната икономика ролята и значението на регионалните пазари нарастват.

Регионалните пазари са нееднородни. Т.напр. локалните пазари в условията на България биват вътрешноселищни (селски и градски), общински, междуобщински, а за някои продукти - областни и междуобластни.

Функционирането на пазарите въобще, в т.ч. и на регионалните пазари, се осигурява от пазарната инфраструктура. Основни елементи на пазарната инфраструктура са:

- финансовите институции (банки, застрахователни дружества, фондове - осигурителни, инвестиционни и други);

• 
  борсите и тържищата;
  
• 
  посредническите институции-
  
• 
  консултантските институции и други.
  

Специфична количествена характеристика на регионалните пазари е тяхната емкост, която се определя от обема на потенциалните им възможности за реализация на един или друг продукт. От гледна точка на балансираността им те могат да бъдат равновесни и неравновесни, а последните - пазари с дефицит или излишък.

Б. Съществуват различни класификации на локалните регионални пазари. Сред тези с най-голяма социално-икономическа значимост за регионалния икономически растеж и за задоволяването на потребностите на населението са:

• 
  потребителски пазар;
  
• 
  пазар на недвижимите имоти и на земята;
  
• 
  пазар на труда;
  
• 
  пазар на информация;
  
• 
  паричен пазар;
  
• 
  пазар на природни ресурси;
  
• 
  пазар на духовни и културни ценности.
  

Различните видове пазари функционират взаимосвързано. Те ползват обща пазарна инфраструктура, имат общи бюджетни ограничения по линията на платежоспособното търсене, проявяват се ефекти по линията на взаимосвързани стоки и услуги. Чрез характеризирането и анализирането на регионалните пазари могат да се разкрият важни черти на регионалната икономика. Тези анализи са особено полезни при формулирането на целевите постановки на регионалната политика.

А. На потребителския пазар се срещат търсенето и предлагането на потребителски продукти - стоки и услуги, задоволяващи материалните потребности на населението. Като териториален обхват потребителският пазар е локален регионален пазар, който е част от националния потребителски пазар. Като пазарни модели, на потребителския пазар доминира конкуренцията, понякога се проявява и монополистична конкуренция. Поради ограничения териториален обхват е възможно да се проявявя и олигополия и дори регионална монополия.

Потребителският пазар е сравнително нов обект на изучаване в регионалната икономика. Първите публикации по тази проблематика са от последните 2-3 десетилетия на XX век.

Значението на потребителския пазар за задоволяване на материалните потребности на населението е определящо. С това се обяснява и голямото му влияние върху формирането на начина на живот в района. Поради това, наред с действието на цените като пазарни регулатори, често се налага държавна намеса за регулиране на потребителския пазар.

Наситеността и емкостта на регионалния потребителски пазар в значителна степен се определят от ефективността на регионалната икономика, разгледана като производство и търговия.

Регионалният потребителски пазар въздейства по веригата на редица икономически дейности, обвързани в единен процес: потребности на населението в района - предлагане (производство и внос) -парични доходи на населението - търсене - реализация (търговия) -потребление (задоволяване на потребности). Всяка от тези дейности има своя структура и механизми на въздействие. Напр. платежоспособното търсене е заявка към производството като обем и структура и го ориентира към необходимите производствени фактори. Съгласуването на всички дейности става именно на потребителския пазар. В организационен план потребителският пазар има твърде разнообразна структура - от малки магазини и ателиета за услуги до съвременни хипермаркети от транснационални търговски вериги като Метро, Била, Бриколаж и др. подобни. Своя специфика имат и търговията на едро и дребно. Тази организация силно зависи от структурата на селищната мрежа и наличното население.

Изучаването на регионалния потребителски пазар обхваща такива въпроси като: обем и структура на потребителското търсене, обем и структура на предлагането на потребителски продукти в района, стокооборот на дребно, съотношение между реализираното собствено производство и импорта, качество и сигурност на про­дуктите, капацитет и технологии на търговските обекти, свързаната с пазара инфраструктура и т.н. Важно значение има и проблематиката на териториалната диференциация на цените.

Б. Пазарът на труда, независимо от повишената подвижност на трудовите ресурси в последно време, е типичен регионален пазар. Този пазар може да се определи като територия, където цената и количеството труд се определят в резултат на взаимодействието на търсенето на труд от работодателите и на предлагането на труд от населението. Трудът е ценност не само от икономическа, но и от социална гледна точка. Пазар на труда в България след 1990 г. се развива сравнително успешно, но все още е в процес на създаване.

Трудовият пазар е ресурсов пазар с много важни структурни аспекти. По принцип тук са валидни постановките на икономическата теория на заетостта. Изходно начало при формирането на регионалния пазар на труда е формирането на трудовите ресурси в района, което става основно под въздействието на демографските процеси и функционирането на системата за образование и професионална квалификация. Влияние оказват също така и всички фактори, определящи начина на живот на хората. Ефективното разпределение на трудовите ресурси за заетост по отрасли, подотрасли и дейности става под въздействието основно на пазарните регулатори - в случая цената на труда под формата на работна заплата.

Неравновесният пазар на труда може да бъде дефицитен -привлича се работна сила от други райони, или с излишък - наличие на безработица. Проблемите на заетостта и безработицата са обект освен на регионалната икономика и на такива научни области като управление на човешките ресурси и социална политика. В съвременната теория те са много добре изучени и систематизирани. В регионален аспект те често са в основата на териториалните диференциации. При това може да се счита за общоприето, че при наличие за достатъчно дълъг период (напр. 2 и повече години) на ниво на безработица над 20% от активното население в района, започват да се развиват деструктивни процеси в обществото - престъпност, корупция, наркомания, скитничество и др. от такъв характер.

Политиката за развитие на пазара на труда има два аспекта:

- икономически, целящ разкриване на нови работни места чрез регионален икономически растеж и активна инвестиционна политика, а също и професионално преструктуриране на работната сила;

- социален, гарантиращ социално осигуряване на безработните. В отделни случаи държавата може да прибегне към регулативни

мерки върху заплащането, миграционните процеси, системата за пенсиониране и други, без да се накърняват правата на хората за избор на труд.

Тенденция със значително въздействие върху развитието на регионалните трудови пазари е междудържавната икономическа интеграция, разширяваща както движението на трудовия ресурс, така и на капитала като фактор за разширяване на производството и съответно за разкриване на нови работни места.

В. Пазарът на недвижимите имоти също е типичен регионален пазар. Това е сфера на стоково-парични отношения по повод владеене, разпореждане и ползване на земя и недвижимо имущество, разположено върху нея. Това е бизнес с висока норма на печалба, ако се реализира професионално. Някои недвижими имоти, като напр. жилищата, задоволяват жизнени потребности на населението и за някои социални слоеве - бедни, млади семейства, бежанци и други, разпределението им е непазарно, а социализирано.

В България през последните десетилетия на XX в. започна развитие на пазар на недвижими имоти. Главните трудности са породени от някои законови ограничения (напр. Конституцията не позволява продажба на селскостопанска земя на чужди граждани), от липсата на добре развит и функциониращ паричен пазар и от липсата на необходимата информационна инфраструктура. От голямо значение е и нивото на развитие на отношенията на собственост, които в условията на преход търпят дълбоки изменения.

Традиционно недвижимите имоти се делят на три групи: жилища, нежилищни фондове и земя. Пазарните процеси в трите групи имат свои специфични закономерности, регламентирани от специфична нормативна база.

Важна характеристика, влияеща върху пазарната цена на недвижимите имоти, е стойностната им оценка. Факторите, които следва да се отчитат при определянето на оценката, са:

• 
  физически (природни, мащаб, материални, технологични, функционални, амортизационни, инфраструктурни и др. подобни);
  
• 
  социални (демографски структури в района, начин на живот, ниво на безработица, социална патология и др. от този тип);
  
• 
  икономически (данъчна политика, ценови равнища, ниво на заетост и др. подобни);
  
• 
  политически (сигурност в района, интензивност на международните връзки, държавно-политическа система, култура и демократичност в политическия живот и други).
  

Специално внимание на регионалния пазар на недвижими имоти предизвикват сделките с жилища. Това е така, защото жилищата задоволяват първична, жизнена потребност на населението.

А. Върху маркетинга влияят множество фактори. Най-общо те се делят на външни и вътрешни за икономическата система.

• 
  Към външните фактори принадлежат: производствено-икономически (ресурси, организация на производството, технологии и т.н.), пазарни (търсене, емкост на пазара, условия за сделки, пазарни модели и др.), фактори на средата (държавна политика, разходи за инфраструктура, социална сигурност и други).
  
• 
  Вътрешните фактори обхващат: структура (мащаб, степен на централизация, връзки между структурните елементи и т.н.), управленско-технолргични (ноу-хау, информационни потоци, планиране, координация и контрол и др.), кадрови (състав, структура, динамика, стил на ръководство и др.), етични (принципи, практическа реализация на взаимоотношенията, контакти и други).
  

- Фаза I - Маркетинг предварителни проучвания (предварителни пазарни изследвания, идеи и тестване на концепции, позициониране и развитие на продукта, имидж и сигурност, реклама и други);

- Фаза II - Маркетинг производство (адаптиране на концепцията

за продукта към пазарните промени, избор на маркетингови характеристики на продукта, изчистване на дизайна и имиджа, произ­водствен модел, предлагане на пазара и други);

• 
  Фаза III - Маркетинг търговия (пазарна конюнктура, взаимодействие с посредници, разходи за реализация, търговски баланси, реклама и други);
  
• 
  Фаза IV - Маркетинг потребление (демографски условия, потребителско поведение, идеи за нови продукти и други).
  

• 
  Блок 1. Маркетингови изследвания и анализи (ситуацйонно-сегментационен анализ, макромаркетингов анализ, възможности и заплахи, идентифициране на пазара).
  
• 
  Блок 2. Маркетингови цели (целеполагане, оценка и степенуване на целите, приоритети, финансов оперативен цикъл на целеполагането).
  
• 
  Блок 3. Маркетингови стратегии (комутативни базови стратегии, тактико-оперативни стратегии, производствено-продуктови стратегии, каталог на маркетинговите стратегии).
  
• 
  Блок 4. Маркетингови тактики (това е система от т.нар маркетингови миксове: вариантност в бизнеса, продукт, цена, промоция, канали за реализация).
  
• 
  Блок 5. Маркетингов план (планиране, ресурсно осигуряване, реализация, контрол).
  

А. Една възможна систематизация на целите на регионалния маркетинг е следната:

- Осигуряване на регионален икономически растеж с положителен финансов резултат от стопанската дейност и свързаните с нея ефекти в района.

• 
  Създаване на условия за интензификация на междурайонните връзки, вкл. и завоюване и на нови пазари в други райони.
  
• 
  Прогнозиране на пазарната конюнктура с анализ на тенденциите на платежоспособното търсене. .
  
• 
  Изработване и реализация на планови мерки за ефективно производство и реализация на продуктите на районната икономика.
  

Б. Макар и на ранен етап на развитие, в теорията на регионалния маркетинг се извеждат някои основни принципи. Сред тях са следните:

• 
  Първи принцип - регионалният маркетинг има целеви характер, определен от изискването за прогресивно развитие на икономиката на района.
  
• 
  Втори принцип - регионалният маркетинг следва да ориентира регионалното развитие в дългосрочна переспектива, съизмерима с амортизационните периоди на средните и големи по мащаб инвестиции.
  
• 
  Трети принцип - регионалният маркетинг следва да реализира в единство стратегията и тактиката за регионално развитие.
  
• 
  Четвърти принцип - регионалният маркетинг следва да отчита потребността от адаптация на регионалното икономическо развитие към непрекъснатите вътрешни и външни за района промени.
  

• 
  Анализ на пазарните възможности на района (информационно осигуряване, анализ на конкретните регионални пазари, анализ на потребностите в района, анализ на произвежданите в района продукти, оценка на пазарната емкост на района).
  
• 
  Избор на пазари за реализация на продуктите (оценка на пазарната емкост, стратегия за пазарите в района, избор на вътрешни пазари, експортна стратегия). Организация на производството (баланс с пазарните потребности, развитие на нови производства, модернизация на съществуващи производства, ресурсно осигуряване, ноу-хау, технология, организация на производството).
  
• 
  Организация на пазарната реализация (товаропотоци, осигуряваща инфраструктура, организация на търговията и стимулиране на реализацията, ценова политика, реклама).
  
• 
  Контрол (оперативна информация, съпоставка с плановите параметри, регулативни въздействия).