1. Контекст на предложения акт Основания и цели на предложението

4. 
   Капиталът от втори ред на институция се състои от елементите на капитала от втори ред след приспаданията, посочени в член 63, и прилагането на член 74.
   

5. 
   Капиталът на институция се състои от сбора на нейния капитал от първи ред и капитал от втори ред.
   

6. 
   Институциите не приспадат от какъвто и да е елемент на капитала позиции в регулирано финансово предприятие по смисъла на член 137, параграф 4, които не са регулаторен капитал на това предприятие. За такива позиции институциите прилагат рисково тегло в съответствие с Трета част, дял II, глава 2 или 3, както е приложимо.
   

1. 
   Като алтернативен метод за изчисляване на експозицията си към свързаните с индекси инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред, когато компетентният орган предварително е дал съгласието си, дадена институция може да използва консервативна оценка на базисната си експозиция към свързаните с индекси инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред, емитирани от съответни дружества.
   
2. 
   Компетентният орган дава съгласието си, само ако институцията му е представила убедителни доказателства, че за нея наблюдението на базисната ѝ експозиция към свързаните с индекси инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред, емитирани от тези съответни дружества, ще представлява операционна тежест.
   
3. 
   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:
   

б) смисъла на операционна тежест за целите на параграф 2.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 януари 2013 г.

Комисията се оправомощава да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

4. 
   Дадена институция иска предварителното съгласие на компетентния орган, за да извърши следното:
   

б) да упражни кол опция по отношение на инструменти на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред, или да ги изкупи обратно преди датата на падежа им.

1. 
   Компетентният орган се съгласява дадена институция да намали, обратно да изкупи или да упражни кол опция по отношение на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред или капитала от втори ред, когато е изпълнено някое от следните условия:
   

б) институцията е представила на компетентния орган убедителни доказателства, че капиталът ѝ след въпросното действие надхвърля изискванията в член 87, параграф 1 с марж, който компетентният орган приема за значителен и съответстващ, като освен това компетентният орган смята финансовото състояние на институцията за стабилно.

2. 
   Когато институция предприеме посоченото в член 72, буква а) действие и приложимото национално право не позволява отказ от обратно изкупуване на посочените в член 25 инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, компетентният орган може да реши да не приложи изискванията в параграф 1 от настоящия член, при условие че изиска от институцията да ограничи на подходяща основа изкупуването на такива инструменти.
   
3. 
   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:
   

б) подходящите основи за ограничаване на обратното изкупуване, посочено в параграф 2;

в) процедурите и информационните изисквания за подаване на заявление от институцията за съгласие на компетентния орган за осъществяване на дейностите, изброени в член 72, включително срока за обработка на такова заявление.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 януари 2013 г.

Комисията се оправомощава да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 74
Временно неприлагане на приспаданията от капитала

1. 
   Когато дадена институция притежава акции или дялови единици, които са инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред, в съответно дружество и компетентният орган приема, че тези позиции са за целите на операция по финансова помощ с оглед оздравяване и спасяване на това дружество, органът може да реши временно да не прилага разпоредбите за приспадане, които иначе биха се прилагали към тези инструменти.
   
2. 
   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за уточняване на понятието „временно“ за целите на параграф 1 и условията, съгласно които компетентният орган може да сметне, че посочените временни позиции са за целите на операция по финансова помощ с оглед оздравяване и спасяване на съответно дружество.
   

Комисията се оправомощава да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

1. 
   ЕБО наблюдава качеството на капиталовите инструменти, емитирани от институции в Съюза, и уведомява Комисията незабавно в случаите, когато съществуват значителни доказателства за съществено влошаване на качеството на тези инструменти.
   
2. 
   Уведомлението съдържа:
   

б) техническите съвети за действие от страна на Комисията, които ЕБО смята за необходими.

3. 
   ЕБО предоставя технически съвети на Комисията относно всякакви значими изменения, които смята за необходими с оглед дефинирането на капитала, в резултат на което и да е от следните:
   

б) промени в съответните правни или счетоводни стандарти;

в) значителни промени в методиката на ЕБО за тестване на устойчивостта на институциите във връзка с платежоспособността им.

4. 
   ЕБО предоставя технически съвети на Комисията до 31 декември 2013 г. за възможното третиране на нереализираната печалба, оценявана по справедлива стойност, различно от включването ѝ без корекция в базовия собствен капитал от първи ред. Такива препоръки отчитат съответните изменения в международните счетоводни стандарти и в международните споразумения за пруденциални стандарти за банките.
   

1. 
   Малцинствените участия включват инструментите на базовия собствен капитал от първи ред на дъщерно предприятие, към които се добавят неразпределената печалба и премиите за емисии във връзка с тях, когато са изпълнени следните условия:
   

i) институция;

ii) предприятие, което по силата на приложимото национално право попада в обхвата на изискванията на настоящия регламент и директива [въвежда се от Службата за публикации];

б) дъщерното предприятие е напълно включено в консолидацията съгласно Първа част, дял ІІ, глава 2;

в) тези инструменти на базовия собствен капитал от първи ред се държат от лица, различни от предприятията, включени в консолидацията съгласно Първа част, дял ІІ, глава 2.

2. 
   Малцинствените участия, които са финансирани пряко или косвено, посредством дружество със специална инвестиционна цел или по друг начин, от институцията майка, финансовия холдинг майка, холдинга със смесена дейност или техните дъщерни предприятия, не представлява консолидиран базов собствен капитал от първи ред.
   

Квалифицираният допълнителен капитал от първи ред, капиталът от първи ред, капиталът от втори ред и квалифицираният капитал обхващат малцинственото участие, инструментите на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от първи ред и на капитала от втори ред, както е приложимо, плюс неразпределената печалба и премиите за емисии във връзка с тях, на дъщерно предприятие, когато са изпълнени следните условия:

а) дъщерното предприятие е някое от следните:

i) институция;

ii) предприятие, което по силата на приложимото национално право попада в обхвата на изискванията на настоящия регламент и Директива [въвежда се от Службата за публикации];

б) дъщерното предприятие е напълно включено в консолидацията съгласно Първа част, дял ІІ, глава 2;

в) тези инструменти се държат от лица, различни от предприятията, включени в консолидацията съгласно Първа част, дял ІІ, глава 2.

Член 78
Квалифициран допълнителен капитал от първи ред и капитал от втори ред, емитиран от дружество със специална инвестиционна цел

1. 
   Инструментите на допълнителния капитал от първи ред и на капитала от втори ред, емитирани от дружество със специална инвестиционна цел, и неразпределената печалба и премиите от емисии във връзка с тях, се включват в квалифицирания допълнителен капитал от първи ред, капитал от първи ред и капитал от втори ред, или в квалифицирания капитал, както е приложимо, само когато са изпълнени следните условия:
   

б) инструментите и неразпределената печалба и премиите от емисии във връзка с тях се включват в квалифицирания допълнителен капитал от първи ред, само когато са изпълнени условията в член 49, параграф 1;

в) инструментите и неразпределената печалба и премиите от емисии във връзка с тях се включват в квалифицирания капитал от втори ред, само когато са изпълнени условията в член 60;

г) единственият актив на дружеството със специална инвестиционна цел е инвестицията му в капитала на това дъщерно предприятие, като формата на инвестицията отговаря на съответните условия в член 49, параграф 1 или член 60, както е приложимо.

Ако компетентният орган сметне, че активите на дружеството със специална инвестиционна цел са минимални и незначителни за такова дружество, той може да реши да не прилага изискването в буква г).

2. 
   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за уточняване на понятията „минимален“ и „незначителен“, посочени в параграф 1, буква г).
   
3. 
   ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 януари 2013 г.
   

4. 
   Институциите определят размера на малцинствените участия на дъщерно предприятие, включени в консолидирания базов собствен капитал от първи ред, чрез изваждане от тях на резултата от умножаването на сумата, посочена в буква а), с процента, посочен в буква б):
   

i) базовия собствен капитал от първи ред на дъщерното предприятие, необходим за постигане на сбора на определената от изискването в член 87, параграф 1, буква а) сума и комбинирания буфер, посочен в член 122, параграф 2 от Директива [въвежда се от Службата за публикации];

ii) консолидирания базов собствен капитал от първи ред на това дъщерно предприятие, необходим на консолидирана основа за постигане на сбора на определената от изискването в член 87, параграф 1, буква а) сума и комбинирания буфер, посочен в член 122, параграф 2 от Директива [въвежда се от Службата за публикации];

б) малцинствените участия на дъщерното предприятие, изразени като процент от всички инструменти на базовия собствен капитал от първи ред на това предприятие, плюс неразпределената печалба и премиите от емисии във връзка с тях.

5. 
   Институциите определят размера на квалифицирания капитал от първи ред на дъщерно предприятие, включен в консолидирания капитал от първи ред, чрез изваждане от квалифицирания капитал от първи ред на това дъщерно предприятие на резултата от умножаването на сумата, посочена в буква а), с процента, посочен в буква б).
   

i) размера на капитала от първи ред на дъщерното предприятие, необходим за постигане на сбора на определената от изискването в член 87, параграф 1, буква б) сума и комбинирания буфер, посочен в член 122, параграф 2 от Директива [въвежда се от Службата за публикации];

ii) размера на консолидирания капитал от първи ред на това дъщерно предприятие, необходим на консолидирана основа за постигане на сбора на определената от изискването в член 87, параграф 1, буква б) сума и комбинирания буфер, посочен в член 122, параграф 2 от Директива [въвежда се от Службата за публикации];

б) квалифицираният капитал от първи ред на дъщерното предприятие, изразен като процент от всички инструменти на капитала от първи ред на това предприятие, плюс неразпределената печалба и премиите от емисии във връзка с тях.

6. 
   Институциите определят размера на квалифицирания капитал от първи ред на дъщерно предприятие, включен в консолидирания допълнителен капитал от първи ред, чрез изваждане на малцинствените участия на това предприятие, включени в консолидирания базов собствен капитал от първи ред, от неговия квалифициран капитал от първи ред.
   

7. 
   Институциите определят размера на квалифицирания капитал на дъщерно предприятие, включен в консолидирания капитал, чрез изваждане на резултата от умножаването на сумата, посочена в буква а), с процента, посочен в буква б), от квалифицирания капитал на това предприятие:
   

i) размера на капитала на дъщерното предприятие, необходим за постигане на сбора на определената от изискването в член 87, параграф 1, буква в) сума и комбинирания буфер, посочен в член 122, параграф 2 от Директива [въвежда се от Службата за публикации];

ii) размера на капитала на това дъщерно предприятие, необходим на консолидирана основа за постигане на сбора на определената от изискването в член 87, параграф 1, буква в) сума и комбинирания буфер, посочен в член 122, параграф 2 от Директива [въвежда се от Службата за публикации];

б) квалифицираният капитал на предприятието, изразен като процент от всички капиталови инструменти на дъщерното предприятие, включени в елементите на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред и на капитала от втори ред, плюс неразпределената печалба и премиите от емисии във връзка с тях.

8. 
   Институциите определят размера на квалифицирания капитал на дъщерно предприятие, включен в консолидирания капитал от втори ред, чрез изваждане на квалифицирания капитал от първи ред на това предприятие, включен в консолидирания капитал от първи ред, от квалифицирания капитал, включен в консолидирания му капитал.
   

1. 
   Квалифицирано дялово участие в предприятие, което не е едно от изброените по-долу, с размер над 15 % от приемливия капитал на институцията, се подчинява на разпоредбите в параграф 3:
   

б) друго предприятие, чиято дейност компетентният орган смята за една от следните:

i) пряко разширение на банковата дейност или

ii) спомагателна на банковата дейност;

iii) лизинг, факторинг и управление на дялови тръстове, управление на услуги за обработка на данни или друга подобна дейност.

2. 
   Квалифицираните дялови участия на институция в предприятия, различни от посочените в параграф 1, букви а) и б), чийто размер надхвърля 60 % от приемливия капитал, се подчиняват на разпоредбите в параграф 3.
   
3. 
   Компетентните органи прилагат изискванията в букви а) или б) към квалифицираните дялови участия на институциите, посочени в параграфи 1 и 2:
   

2. 
   институциите прилагат рисково тегло от 1 250 % към:
   

ii) общия размер на квалифицираните дялови участия, посочени в параграф 2, надхвърлящ 60 % от приемливия капитал на институцията.

1. 
   Компетентните органи забраняват на институциите да притежават посочените в параграфи 1 и 2 квалифицирани дялови участия, чийто размер надхвърля процентите на приемливия капитал, предвидени в тези параграфи.
   

4. 
   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:
   

1. 
   дейностите, които са пряко разширение на банковата дейност;
   
2. 
   дейностите, които се отнасят до спомагателни услуги във връзка с банковата дейност;
   
3. 
   подобните дейности за целите на параграф 1, буква б), подточка iii).
   
1. 
   ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 януари 2013 г.
   

Като алтернатива на прилагането на рисково тегло в размер на 1 250 % към сумите, надхвърлящи посочените в член 84, параграфи 1 и 2 граници, институциите могат да приспаднат тези суми от елементите на базовия собствен капитал от първи ред в съответствие с член 33, параграф 1, буква к).

1. 
   Акциите или дяловите единици на предприятията, които не са посочени в член 84, параграф 1, букви а) и б), не се включват при изчисляването на определените в същия член граници на приемливия капитал, когато е изпълнено някое от следните условия:
   

б) държането на акции или дялови единици е поета позиция за срок от 5 работни дни или по-малко;

в) тези акции или дялови единици се държат от името на институцията за чужда сметка.

2. 
   Акциите или дяловите единици, които не са финансови дълготрайни активи по смисъла на член 35, параграф 2 от Директива 86/635/ЕИО, не се включват в изчислението по член 84.
   

1. 
   При спазване на членове 88 и 89, институциите във всеки един момент отговарят на следните капиталови изисквания:
   

б) отношение на капитала от първи ред 6 %;

в) отношение на общия капитал 8%.

2. 
   Институциите изчисляват своите капиталови отношения, както следва:
   

б) отношението на капитала от първи ред е капиталът от първи ред на институцията, изразен като процент от общата рискова експозиция;

в) отношението на общия капитал е капиталът на институцията, изразен като процент от общата рискова експозиция.

3. 
   Общата рискова експозиция се изчислява като сбор от букви а) — е), след като се вземат предвид разпоредбите в параграф 4:
   

б) капиталовите изисквания, определени в съответствие с разпоредбите на Трета част, дял IV или Четвърта част, както е приложимо, във връзка с дейността по търговския портфейл на институцията за следното:

i) риск във връзка с позициите;

ii) значителни експозиции, надхвърлящи посочените в членове 384—390 граници, в рамките на разрешения на институцията размер на надхвърляне;

в) капиталовите изисквания, определени в съответствие с разпоредбите на Трета част, дял IV или V, както е приложимо, за следното:

i) валутен риск

ii) риск от неуреждане;

iii) риск във връзка със стоките;

г) капиталовите изисквания, изчислени в съответствие с дял VІ по отношение на риска от корекция на кредитната оценка на извънборсовите деривативни инструменти, различни от кредитните деривати, признати за намаляване на размера на рисково претеглените експозиции за кредитен риск;

д) капиталовите изисквания, определени в съответствие с Трета част, дял ІІІ по отношение на операционния риск;

е) рисково претеглените размери на експозициите, определени в съответствие с дял ІІ от част ІІІ по отношение на риска от контрагента, породен от дейността по търговския портфейл на институцията, за следните видове сделки и споразумения:

i) извънборсови деривативни инструменти и кредитни деривативи;

ii) репо сделки, сделки по предоставяне в заем на ценни книжа или стоки или по получаване на заеми, свързани с ценни книжа или стоки;

iii) маржин заемни сделки с ценни книжа или стоки;

iv) сделки с удължен срок на уреждане.

4. 
   Следните разпоредби се прилагат при изчисляването на общата експозиция, посочена в параграф 3:
   

б) институциите умножават определените в букви б)—д) от посочения параграф капиталови изисквания с 12,5.

5. 
   Капиталът на институция не може да спадне под размера на началния капитал, изискван при лицензирането ѝ.
   
6. 
   Съществуващите към 1 януари 1993 г. институции, чиито капитал не достига размера на изисквания първоначален капитал, могат да продължат дейността си. В този случай капиталът им не може да спаднат под най-високото ниво, достигнато след 22 декември 1989 г.
   
7. 
   Когато контролът върху дадена институция, попадаща в посочената в параграф 2 категория, бъде поет от физическо или юридическо лице, различно от лицето, контролирало институцията преди това, нейният капитал трябва да достигне размера на изисквания първоначален капитал.
   
8. 
   При сливане на две или повече институции, попадащи в посочената в параграф 2 категория, капиталът на институцията след сливането не може да спадне под общия капитал на слелите се институции в момента на сливането, при условие че не е достигнат размерът на изисквания първоначален капитал.
   
9. 
   Когато компетентните органи преценят, че за да се осигури платежоспособността на дадена институция е необходимо посоченото в параграф 1 изискване да бъде спазено, разпоредбите в параграфи 2—4 не се прилагат.
   

1. 
   Институциите могат да заменят капиталовото изискване в член 87, параграф 3, буква б) с капиталовото изискване, изчислено в съответствие с буква а) от посочения параграф по отношение на дейността по търговския им портфейл, при условие че размерът на балансовата и задбалансовата дейност по търговския портфейл отговаря на следните условия:
   

1. 
   той обичайно не достига 5 % от общите активи и 15 млн. EUR;
   
2. 
   той никога не превишава 6 % от общите активи и 20 млн. EUR.
   

2. 
   Когато се оценява размерът на балансовата и задбалансовата дейност, дълговите инструменти се оценяват по пазарна стойност или по стойността на главницата, капиталовите инструменти — по пазарната им цена, а деривативите — в съответствие с номиналната или пазарна стойност на базисните инструменти. Дългите и късите позиции се сумират независимо от техните знаци.
   
3. 
   Когато дадена институция престане да удовлетворява условията, посочени в параграф 1, буква б), тя незабавно уведомява компетентния орган. Ако след оценка от компетентния орган, последният установи и уведоми институцията, че изискването в параграф 1, буква а) не е удовлетворено, институцията престава да използва параграф 1 от следващата отчетна дата.
   

1. 
   За целите на член 87, параграф 3, инвестиционните посредници, които не са лицензирани да предоставят инвестиционните услуги, посочени в точки 3 и 6 от раздел А на приложение I към Директива 2004/39/ЕО, изчисляват размера на общата рискова експозиция по параграф 2.
   
2. 
   Инвестиционните посредници, посочени в параграф 1, изчисляват размера на общата рискова експозиция като по-високия от следните:
   

б) сумата, посочена в член 92, умножена по 12,5.

3. 
   Към инвестиционните посредници, посочени в параграф 1, се прилагат всички останали разпоредби относно операционния риск, предвидени в дял VII, глава 3, раздел 2, подраздел 1 от Директива [въвежда се от Службата за публикации].
   

1. 
   По смисъла на член 87, параграф 3, следните категории инвестиционни посредници, които поддържат първоначален капитал в съответствие с член 29 от Директива [въвежда се от Службата за публикации], изчисляват размера на общата рискова експозиция по параграф 2:
   

б) инвестиционните посредници, които не държат пари или ценни книжа на клиенти;

в) инвестиционните посредници, които извършват само сделки за своя сметка;

г) инвестиционните посредници, които нямат външни клиенти;

д) инвестиционните посредници, при които изпълнението и уреждането на сделките им се осъществяват под отговорността на клирингова институция и са гарантирани от нея.

2. 
   За инвестиционните посредници, посочени в параграф 1, размерът на общата рискова експозиция се изчислява като сума от следното:
   

б) сумата, посочена в член 92, умножена по 12,5.

3. 
   Към инвестиционните посредници, посочени в параграф 1, се прилагат всички останали разпоредби относно операционния риск, предвидени в дял VII, глава 3, раздел 2, подраздел 1 от Директива [въвежда се от Службата за публикации].
   

1. 
   В съответствие с член 90 и 91, инвестиционният посредник поддържа приемлив капитал в размер най-малко на една четвърт от режийните си разходи за предходната година.
   
2. 
   Когато в стопанската дейност на инвестиционен посредник в сравнение с предходната година е налице промяна, която компетентният орган счита за съществена, органът може да измени изискването в параграф 1.
   
3. 
   Когато инвестиционен посредник не е извършвал стопанска дейност в продължение на една година, считано от деня на начало на дейността, той поддържа приемлив капитал в размер най-малко на една четвърт от предвидените в бизнес плана режийни разходи, освен ако компетентният орган не изиска коригиране на плана.
   
4. 
   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се определя по-подробно следното:
   

б) условията за изменение от компетентния орган на изискването за поддържане на допустим капитал в размер най-малко на една четвърт от режийните разходи за предходната година;

в) при инвестиционно дружество, което не е осъществявало дейност в продължение на година — изчисляването на прогнозните режийни разходи.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 януари 2013 г.

На Комисията се делегират правомощия да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 93
Капитал при инвестиционните посредници на консолидирана основа

1. 
   При инвестиционните посредници, посочени в член 90, параграф 1, в една група, когато групата не включва кредитни институции, даден инвестиционен посредник майка в държава-членка прилага член 87 на консолидирана основа, както следва:
   

б) капитал, изчислен според консолидираното финансово състояние на инвестиционния посредник майка.

2. 
   При инвестиционните посредници, посочени в член 91, параграф 1, в група, когато групата не включва кредитни институции, инвестиционен посредник, контролиран от финансов холдинг, прилага член 87 на консолидирана основа, както следва:
   

б) капитал, изчислен според консолидираното финансово състояние на инвестиционния посредник майка.

Остойностяването на активите и задбалансовите позиции се извършва в съответствие със счетоводната рамка, към която институцията следва да се придържа съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002 и Директива 86/635/ЕИО.

1. 
   Институциите, които изчисляват капиталовите изисквания с оглед на позиционния риск, ги докладват поне веднъж на всеки 3 месеца.
   

Докладването от институциите относно задълженията по член 87 се извършва поне два пъти годишно.

Институциите съобщават на компетентните органи резултатите и всички необходими данни по компонентите.

2. 
   ЕБО разработва проекти на изпълнителни технически стандарти, с които да се определят единните формати, честотата на докладване и датите, както и информационно-технологичните решения, които трябва да се прилагат в Съюза при такова докладване. Форматите на докладване са пропорционални на естеството, мащаба и сложността на дейността на институцията.
   

Комисията се оправомощава да приема посочените в първа алинея изпълнителни технически стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

1. 
   Институциите докладват на компетентните органи следните данни:
   

б) общите загуби, произтичащи от кредити, обезпечени с жилищен имот през коя да е година;

в) загуби, произтичащи от кредити, обезпечени през коя да е година с търговски недвижим имот до 50 % от пазарната стойност или 60 % от ипотечната кредитна стойност, освен ако не е решено друго в съответствие с член 119, параграф 2;

г) общите загуби, произтичащи от кредити, обезпечени с търговски недвижим имот през коя да е година.

2. 
   Компетентните органи публикуват ежегодно в обобщен вид данните, определени в параграф 1, букви а) — г), заедно с хронологични данни, когато има такива. Компетентен орган в държава-членка, при поискване от друг компетентен орган в държава-членка или от ЕБО, им предоставя по-подробна информация за състоянието на пазара на жилищни или търговски недвижими имоти в тази държава-членка.
   
3. 
   ЕБО разработва проекти на изпълнителни технически стандарти за определяне на:
   

б) единните формати, честотата на публикуване на обобщените данни, посочени в параграф 2, и датите.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на изпълнителни технически стандарти за изпълнение до 1 януари 2013 г.

4. 
   Комисията се оправомощава да приеме посочените в първа алинея изпълнителни технически стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
   

1. 
   Позициите в търговския портфейл са търгуеми без ограничения или с възможност да бъдат хеджирани.
   
2. 
   Намерението за търгуване се доказва въз основа на стратегиите, политиките и процедурите, установени от институцията за управление на позицията или портфейла в съответствие с член 98.
   
3. 
   Институциите въвеждат и поддържат системи и контролни механизми за управление на търговския си портфейл в съответствие с членове 99 и 100.
   
4. 
   Институциите могат да включват вътрешно хеджиране при изчисляване на капиталовите изисквания с оглед на риска поради открити позиции, при условие че позициите са държани с намерение за търгуване и че се удовлетворяват изискванията на членове 98—101.
   

При управлението на позициите или наборите от позиции в търговския си портфейл, институцията удовлетворява всички изброени по-долу изисквания:

а) има ясно документирана стратегия за търгуване на позицията/инструмента или портфейлите, одобрена от висшето ръководство, която включва прогнозния период на държане;

б) разполага с ясни правила и процедури за активно управление на откритите на дадена търговска платформа позиции. Тези правила и процедури включват следното:

i) кои позиции могат да се откриват и на коя търговска платформа;

ii) определени са лимитите на позициите и последните се наблюдават за целесъобразност;

iii) дилърите разполагат с право да откриват и управляват позиция в рамките на договорените лимити и съгласно одобрената стратегия;

iv) позициите се докладват на висшето ръководство като неразделна част от процеса на управление на риска на институцията;

v) позициите се наблюдават активно посредством източниците на пазарна информация и се прави оценка на възможността за търгуване или хеджиране на позицията или на съставляващите я рискове, включително оценката, качеството и наличието на пазарни стойности за целите на остойностяването, равнището на пазарния оборот, размерите на търгуваните на пазара позиции;

в) разполага с ясни правила и процедури за наблюдение на позициите с оглед на стратегията ѝ за търгуване, включително наблюдение на оборота и позициите, за които първоначално планираният период на държане е бил удължен.

1. 
   Институциите имат ясни правила и процедури за определяне на това коя позиция да бъде включена в търговския портфейл за целите на изчисляването на капиталовите изисквания, като тези правила и процедури отговарят на критериите в член 97 и на определението за търговски портфейл в член 4, при отчитането на възможностите и практиките на институцията за управление на риска. Институцията надлежно документира спазването от нейна страна на тези политики и процедури и ги подлага на периодичен вътрешен одит.
   
2. 
   Институциите имат ясни правила и процедури за цялостното управление на търговския портфейл. Тези политики и процедури обхващат като минимално изискване:
   

б) степента, в която дадена позиция всекидневно се оценява по пазарни цени при активен, ликвиден и двупосочен пазар;

в) за позиции, към които се прилага моделно оценяване, степента, в която институцията може:

i) да определи всички съществени рискове на позицията;

ii) да хеджира всички съществени рискове на позицията с инструменти, за които съществува активен, ликвиден и двупосочен пазар;

(iii) да получи надеждни оценки за основните допускания и параметри, използвани в модела;

г) степента, в която институцията може и е задължена да остойностява позицията по начин, който може да бъде утвърден от външен експерт по последователен начин;

д) степента, в която правните ограничения или другите оперативни изисквания биха се отразили неблагоприятно на способността на институцията бързо да закрие или хеджира позиция;

е) степента, в която институцията може и е задължена да управлява активно риска на позициите в рамките на дейностите по търгуването;

ж) степента, в която институцията може да прехвърля риск или позиции между банковия и търговския портфейл, както и критериите за такива прехвърляния.

1. 
   Всички позиции в търговския портфейл подлежат на посочените в настоящия член стандарти за разумно остойностяване. Институциите по-специално гарантират, че разумното остойностяване на позициите в търговския им портфейл достига подходяща степен на сигурност, като се вземе предвид динамичният характер на позициите в търговския портфейл, изискванията за пруденциална надеждност и режимът на дейност и целта на капиталовите изисквания за позициите в търговския портфейл.
   
2. 
   Институциите въвеждат и поддържат системи и механизми за контрол, достатъчни за осигуряване на разумно и надеждно остойностяване. Системите и механизмите за контрол включват поне следните елементи:
   

б) условия и ред на докладване за звеното, отговарящо за остойностяването, които са ясни и независими от фронт-офиса.

Условията и редът на докладване в крайна сметка са към един от членовете на управителния орган.

3. 
   Позициите по търговския портфейл се преоценяват от институциите поне веднъж дневно.
   
4. 
   Институциите, когато е възможно, остойностяват своите позиции по пазарни цени, включително при прилагането на капиталови изисквания към търговския портфейл.
   
5. 
   При остойностяване по пазарни цени се използва по-надеждният от курсовете „купува“ или „продава“, освен ако институцията не е значителен участник на пазара за конкретния вид финансов инструмент или стока и може да затвори позицията си по средната пазарна цена.
   
6. 
   Когато пазарно остойностяване не е възможно, институциите извършат консервативно моделно остойностяване на позициите и портфейлите си, включително при изчисляването на капиталовите изисквания за позициите в търговския портфейл.
   
7. 
   При моделното остойностяване институциите спазват следните изисквания:
   

б) доколкото е възможно, при хипотезите за пазарната стойност институциите се основават на пазарните цени, като оценяват често целесъобразността на хипотезите за пазарната стойност на конкретна оценявана позиция и на параметрите на модела;

в) когато са налични методики за остойностяване, които са общоприета пазарна практика за конкретните финансови инструменти или стоки, институциите ги използват;

г) когато моделът е разработен от самата институция, той се основава на уместни допускания, които са оценени и проверени от страни с подходяща квалификация, независими от процеса на разработване на модела;

д) институциите разполагат с надлежни процедури за контрол на измененията, притежават защитено копие на модела и го използват периодично за проверка на оценките;

е) звеното за управление на риска е запознато със слабостите на използваните модели и с най-добрия начин на отразяването им в резултатите от остойностяването; и

ж) моделът се анализира периодично за определяне точността на неговите резултати (тоест оценка на оставащата уместност на допусканията, анализ на доходността по рискови фактори, сравнение на действителните пазарни стойности с изходните данни от модела).

За целите на буква г) моделът се разработва и оценява независимо от звеното за търгуване и подлежи на независима проверка, включваща утвърждаване на числените методи, допусканията и програмното осигуряване.

8. 
   Освен ежедневното остойностяване по пазарни цени или въз основа на модел, институциите извършват независима проверка на цените. Проверката на пазарните цени и на хипотезите на модела се извършва от лице или звено, независимо от лицата или отделите, чиито резултати са свързани с търговския портфейл, поне веднъж месечно или по-често в зависимост от естеството на пазара или търгуването. Когато няма независими ценови източници или ценовите източници са относително субективни, може да се наложи използване на консервативни мерки като коригиране на оценките.
   
9. 
   Институциите въвеждат и поддържат процедури за коригиране на оценките.
   
10. 
    Институциите надлежно анализират следните корекции на оценките: нереализирани кредитни спредове, разходи за закриване на позиции, операционни рискове, предсрочно прекратяване, разходи, свързани с инвестиране или финансиране, бъдещи административни разходи и когато е целесъобразно — риска, свързан с модела.
    
11. 
    Институциите въвеждат и поддържат процедури за изчисляване на корекцията в текущото остойностяване на нисколиквидни позиции, които могат по-специално да възникнат в резултат на ситуации на пазара или на такива по отношение на институцията като концентрирани позиции и/или позиции, за които първоначално планираният период на държане е бил надхвърлен. При необходимост институциите извършват такива корекции в допълнение към всякакво преоценяване на позицията за целите на финансовото отчитане и ги определят така, че да отразяват неликвидността на позицията. Съгласно тези процедури, институциите разглеждат няколко фактора при определяне на необходимостта от корекция на оценката на нисколиквидните позиции. Тези фактори включват следните елементи:
    

б) променливостта на спреда „купува — продава“ и средната му стойност;

в) наличието на пазарни котировки (номер и самоличност на основните пазарни участници) и променливостта и средния търгуван обем, включително по време на сътресения на пазара;

г) пазарните концентрации;

д) хронологичното класифициране на позициите;

е) степента, до която остойностяването се основава на моделиране;

ж) въздействието на другите рискове, свързани с моделите.

12. 
    Когато използват оценки от трети страни или моделно остойностяване, институциите преценяват дали да коригират оценката. Освен това институциите преценяват необходимостта от прилагане на корекции за нисколиквидните позиции и периодично преглеждат тяхната уместност.
    
13. 
    По отношение на сложните продукти, включително експозициите към секюритизации и кредитните деривативи за n-то неизпълнение, институциите изрично оценяват необходимостта от корекции в оценките с цел да се отрази рискът, свързан с използването на евентуално неточна методика при даден модел за остойностяване, както и този, свързан с използването на ненаблюдаеми (и евентуално неточни) параметри за калибриране в модела за остойностяване.
    

1. 
   Вътрешното хеджиране съответства в частност на следните изисквания:
   

б) вътрешното хеджиране е надлежно документирано и подлежи на изрични процедури за вътрешно одобряване и одит;

в) то се извършва при пазарни условия;

г) пазарният риск, породен от вътрешното хеджиране, се управлява активно в търговския портфейл в разрешените граници;

д) той е обект на внимателно наблюдение.

Наблюдението трябва да бъде подсигурено с подходящи процедури.

2. 
   Изискванията на параграф 1 се прилагат, без да се засягат изискванията, приложими за хеджираната позиция в банковия портфейл.
   
3. 
   Чрез дерогация от параграфи 1 и 2, когато дадена институция хеджира експозиция на банковия портфейл към кредитен риск или риск от контрагента чрез кредитен дериватив, вписан в търговския ѝ портфейл при вътрешно хеджиране, банковият портфейл или експозицията на риска от контрагента не се считат за хеджирани при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции, освен ако институцията купи от приемлива трета страна, предоставяща защита, съответен кредитен дериватив, отговарящ на изискванията за кредитна защита с гаранции в банковия портфейл. Без да се засяга разпоредбата на член 293, буква з), когато такава защита от трета страна се купува и се признава за хеджиране на експозиция на банковия портфейл за целите на изчисляването на капиталовите изисквания, нито вътрешното, нито външното хеджиране на кредитния дериватив се включва в търговския портфейл при изчисляването на тези изисквания.
   

При изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции за целите на член 87, параграф 3, букви a) и е), институциите прилагат стандартизирания подход, посочен в глава 2, или, ако им е разрешено от компетентните органи в съответствие с член 138, — вътрешнорейтинговия подход, посочен в глава 3.

1. 
   За експозиция, към които дадена институция прилага посочения в глава 2 стандартизиран подход или прилага посочения в глава 3 вътрешнорейтингов подход, но без използването на собствени оценки за LGD и коефициентите на превръщане по силата на член 146, институцията може да използва редукция на кредитния риск в съответствие с глава 4 при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции за целите на член 87, параграф 3, букви а) и е), а когато е уместно — на размера на очакваната загуба за целите на изчисляването по член 33, параграф 1, буква г) и член 59, буква в).
   
2. 
   За експозиция, към която дадена институция прилага вътрешнорейтинговия подход, като използва своите собствени оценки за LGD и коефициентите на превръщане по силата на член 146, институцията може да използва редукция на кредитния риск в съответствие с глава 3.
   

1. 
   Когато за изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции за класа експозиции, към който по силата на член 107 биха били отнесени секюритизираните експозиции, дадена институция използва посочения в глава 2 стандартизиран подход, тя изчислява размера на рисково претеглената експозиция на дадена секюритизираща позиция в съответствие с членове 240, 241 и 246—253. Институциите, използващи стандартизирания подход, могат да използват и подхода на вътрешната оценка в случаите, в които това е било разрешено по силата на член 254, параграф 3.
   
2. 
   Когато за изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции за класа експозиции, към който по силата на член 142 биха били отнесени секюритизираните експозиции, дадена институция използва посочения в глава 3 вътрешнорейтингов подход, тя изчислява размера на рисково претеглената експозиция в съответствие с член 240, 241 и 254—261.
   

1. 
   Институциите, които прилагат стандартизирания подход, третират корекциите с оглед на общия кредитен риск в съответствие с член 59, буква в).
   
2. 
   Институциите, които прилагат вътрешнорейтинговия подход, третират корекциите с оглед на общия кредитен риск в съответствие с член 155.
   

3. 
   Институциите, които използват вътрешнорейтинговия подход и които прилагат стандартизирания подход за част от експозициите си на консолидирана основа или за всяка от тях отделно, в съответствие с член 143 и 145, определят частта от корекцията с оглед на общия кредитен риск, която се отнася за третирането на корекцията с оглед на общия кредитен риск при стандартизирания и при вътрешнорейтинговия подход, както следва:
   

б) когато е приложимо — когато дадена институция, включена в консолидацията, прилага изключително стандартизирания подход, корекциите с оглед на общия кредитен риск за тази институция се третират по параграф 1;

в) остатъкът от коригирането с оглед на кредитния риск се разпределя пропорционално съобразно частите от размера на рисково претеглените експозиции, които са предмет на стандартизирания и на вътрешнорейтинговия подход.

4. 
   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за изчисляване на корекциите с оглед на общия и специфичния кредитен риск по съответната счетоводна рамка за следното:
   

б) стойността на експозицията по вътрешнорейтинговия подход по членове 162—164;

в) третирането на размера на очакваната загуба, посочен в член 155;

г) стойността на експозицията за изчисляването на размера на рисково претеглената експозиция за секюритизираща позиция, посочен в членове 241 и 261;

д) определянето на неизпълнение по член 174;

е) информация за корекциите с оглед на специфичния и общия кредитен риск по член 428.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 януари 2013 г.

На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.