Икономически и социален комитет (

 Римският договор предвижда два типа асоцииране.

Първият обхваща асоциирането с трети страни чрез договори, отразяващи взаимните права и задължения, общи действия и специални процедури. Тези договори могат да имат различни цели – да са основа на подготвителен етап за пълноправно членство; да подготвят базата за постепенно изграждане на митнически съюз; да предвиждат сближаване, без да гарантират срокове и конкретни ангажименти за пълноправно членство. Такива са европейските споразумения за асоциирано членство между централно- и източно-

европейските страни и ЕС. Те включват условия за политически диалог (създаване на свободна търговия с индустриални стоки, запазване на съществуващите условия на търговия с аграрни стоки, облекчения относно произхода на стоките, премахване на дискриминационни мерки, зачитане на антидъмпингови процедури и правила за защита и др.), направления и размери за коопериране, хармонизиране на законодателството, институционализиране на отношенията и т.н.

Вторият тип асоцииране се отнася за извън европейски партньори на страните от ЕС, с които те поддържат специални отношения. Подписват се известните Ломейски конвенции (през 1975, 1979, 1984, 1989 г.), които обхващат 68 държави, преди всичко бивши колонии на европейските страни в Африка, Тихия океан, Караибския басейн.

През 1988 г. България установява дипломатически отношения с ЕИО. През 1990 г. се подписва спогодба за търговия, търговски и икономически отношения между България и ЕИО. През 1993 г. се подписва Европейско споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки, от една страна и Република България, от друга. Договорът влезе в сила от 1995 г. С него се изтъква желанието за водене на диалог по двустранни и международни въпроси от взаимен интерес, за развитието на тесни политически отношения, за получаване на информация на външнополитическото сътрудничество на ЕС и т.н. Съгласно заключенията на Европейския съвет от Копенхаген през юни 1993 г. за успешното влизане в ЕС България трябва да изпълни политическите и икономически критерии: демокрация и върховенство на закона, права на човека и защита на малцинствата, наличие на функционираща пазарна икономика, способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в Съюза. През 2000 г. официално се откриват преговорите за влизане на България в ЕС по 31 преговорни глави. През 2004 г. България предсрочно приключи преговорите. Определя се през 2007 г. тя да стане действителен член на ЕС.

 

3.1. Други интеграционни обединения

Освен ЕС и ЕФТА интеграционна групировка в Европа е и Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) (Central European Free Trade Agreement). Създава се през 1993 г. от Вишеградската четворка - Чехия, Полша, Унгария, Словакия. По-късно влизат Словения, България и Румъния. Целта е да се либерализира търговията между страните членки и да се хармонизират митническите им политики в съответствие с единната митническа тарифа в ЕС. Между ЦЕФТА и Балтийските републики има подписани договори за постепенно премахване на бариерите в търговията на индустриални стоки и намаляване на митата в търговията със селскостопанските стоки.

Извън Европа, без да са до такава степен напреднали, интеграционните процеси също имат успешни примери.

През 1988 г. Канада и САЩ подписват договор за Зона за свободна търговия. През 1993 г. двете страни и Мексико подписват договор за създаване на Северноамериканска зона за свободна търговия, известна у нас като NAFTA (North American Free Trade Agreement). Целта е през следващите 15г. да бъдат преодоляни митническите и немитническите ограничения в търговията между страните-членки, да се постигне регулиране на инвестициите, да се либерализира търговията с услуги и т.н. В момента чрез преговори се осъществява идеята за разширяване на НАФТА с държави от Южна Америка. Групата за икономическо сътрудничество между държавите от Азия и Тихоокеанските държави (Asia-Pacific Economic Cooperation Group) е създадена през 1989 г. и представлява свободно организирана група на държави от Тихоокеанския регион за стимулиране на икономическото им сътрудничество. Асоциация на държавите от Югоизточна Азия, известна като АСЕАН (Association of Southeast Asian Nations) е създадена през 1967 г. първоначално като политическа организация, а впоследствие целта е създаването на общ пазар. Меркосюр (Mercosur) създадена през 1991 г. за изграждане на регионален общ пазар между страни от Латинска Америка. Магребски общ пазар (Maghreb Common Market), известен като Арабски магребски съюз, е основан през 1989 г. Централноамерикански общ пазар (Central American Common Market) е създаден през 1965 г. Карибски общ пазар (Carribbean Common Market) е асоциация на английско говорещи карибски, централноамерикански и южноамерикански страни. Могат да бъдат изброени още: Зона за преференциална търговия на държавите от Източна и Южна Африка (Preferential Trade Area for Eastern and Southern African States); Икономическа общност на държавите от Западна Африка (Economic Community of West African States); Икономическа общност на държавите от Централна Африка (Economic Community of Central African States) и др.

26.  Същност видове и роля на транснационалната корпорация

1. ТРАНСНАЦИОНАЛНА КОРПОРАЦИЯ – ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

 

1.1. Същност на транснационалната корпорация

Така се открояват два процеса – традиционна интернационализация и произтичащата от нея икономическа транснационализация, които са последователни стадии на едно общо движение за преодоляване на националната икономическа обособеност и затвореност. Транснационализацията е съвременна форма на интернационализация на производството и капитала. Тя променя МИО. Международното разделения на труда, международната търговия, международното движение на капитали, труд и т.н. стават вътрешнокорпоративни. Това безспорно изменя и ролята на международните цени, валутните курсове, лихвените проценти и т.н. в международните бизнесотношения.

Теорията се изправи пред сериозно затруднение да дефинира същността на ТНК. Тя предлага разнообразие от понятия (многонационални, междунационални, мултинационални, интернационални, глобални и т.н. компании), както и всевъзможни определения. Това невероятно разнообразие се обяснява с различните идентифициращи ТНК критерии. Такива са: размер на компанията; сфера на дейност; геогрфско разположение; форма на собственост; управленска структура; степен на транснационалност (количеството на страните, в които компанията е разположена, минимален брой задгранични филиали и др.) и др. Според експертите на ООН, за да се определи като транснационална, една компания трябва да притежава следните признаци – наличие на дъщерни компании в две или повече страни, осъществяване на съгласувана политика и обща стратегия, наличие на производствени, технологични, собственически, управленски и т.н. връзки между филиалите, в резултат на които те са взаимозависими в дейността и в отговорността си.

За образователните цели на тази тема е подходяща следната дефинитивна същност на ТНК: Тя е компания, която притежава или контролира производствени, търговски, туристически и др. капитали в чужди страни, взаимосвързани технологично, финансово, управленски и пр. в единна система.

Дейността на ТНК е интернационална. Тя се осъществява от нейните задгранични филиали, които изграждат интернационално разсредоточена структура на компанията. ТНК функционира като единно цяло, реализирано чрез призводствените, финансовите, управленските взаимовръзки между нейните звена. Взаимовръзки, реализиращи специализацията и кооперирането между тях. Управлението й е централизирано, подчинено на обща стратегия и политика. Тези характеристики на ТНК са отличителните й белези от международната компания от края на ХІХ и началото на ХХ век. При международната компания (International company) задграничните предприятия функционират самостоятелно, без особени връзки с родителската и другите дъщерни фирми и без единно и централизирано управление. Следователно международната компания е по-широко тълкувана. При определени условия тя може да бъде транснационална.

ТНК е по-ефективна структура в световното стопанство. Това се гарантира от възможностите да извлича изгоди от разширяване на мащаба на производството и продажбите. Осигурява се от нарастването на капитала и мултиплицирането на неговата възвръщаемост, резултат на обстоятелствата в световното стопанство. ТНК има сравнително глобални мащаби на дейност с технологична специализация и трайност на международните връзки, което осигурява нейния доход. Той обаче се обезпечава и от предимствата на организацията и управлението на ТНК. Реализира ефектите на вътрешнофирменото разделение на труда и усъвършенстването на вътрешнофирмените връзки.

Задграничното производство утвърждава ТНК на чуждите пазари. Тя директно отчита потребителските интереси и организира производство, което максимизира продажбите и съответно дохода. ТНК много успешно избягва риска и използва колебанията във валутния курс за собствените си интереси, преодолява ограничителната външнотърговска политика и т.н.

ТНК използват предимствата на страната домакин, за да произвеждат с по-ниски разходи. Те се възползват от по-евтините трудови ресурси, от по-ниските транспортни разходи. Възползват се от различните данъчни условия в страните и създават т. нар. офшорни предприятия. Офшорно (Off-shore) е предприятието, което е нерезидент за страната, в която се регистрира, и напълно се освобождава от данъци. За това то плаща ежегодно фиксирана сума.

Функционирането на ТНК в конкретната национална икономическа среда и в динамичните обстоятелства на световното стопанство ги прави гъвкави и бързо променящи се. Този процес изисква модерно управление, базирано на научна основа, със съвременни технологични и информационни средства. Това прави ТНК авангардни и в сферата на организацията, и мениджмънта. Следователно транснационализацията е възможна в резултат на съвременните технологични начини на производство.

 

1.2. Видове ТНК

• 
  Според националната структурата на капитала ТНК може да бъде еднонационална и многонационална. Фактът, че корпорацията национално се определя (американска, немска и т.н.), не трябва да скрива действителността, според която капиталът на съвременните ТНК е многонационален. За това спомагат международните капиталови пазари, на които акциите на транснационалните компании стават собственост на агенти от различни страни. И все пак, националното определяне на ТНК означава, че основната (родителската) компания се намира на територията на дадената страна, а транснационалната структура се контролира от нейни национални капитали. Независимо че има многонационални корпорации, чиито базови компании са от две или повече страни.
  
• 
  Според собствеността ТНК могат да бъдат частни, държавни и смесени.
  
• 
  Според начина, по който се изгражда, съществуват вертикални, хоризонтални и конгломератни ТНК. При вертикалните, задграничните поделения участват в производството на крайния продукт. В хоризонталните ТНК филиалите в другите страни произвеждат продукта на компанията майка и го реализират на чуждите пазари. Конгломератните ТНК се основават на диверсификация на тяхната дейност.
  
• 
  Според организационната форма ТНК се срещат като акционерни дружества, дружества с ограничена отговорност, холдинги, кооперации и др.
  
• 
  В зависимост от сферата на действие ТНК произвеждат индустриални, селскостопански, интелектуални стоки и услуги.
  

Мястото, ролята и значението на ТНК в световноикономическите процеси са безспорни. Те обаче се определят различно, противоречиво, понякога пристрастно, в граници – от абсолютния ентусиазъм до пълното безспокойство.

ТНК се възприемат като най-влиятелното средство за интернацонализиране на икономиката и човешкия живот, за преодоляване на национализма и икономическото неравенство. Те са най-прогресивната икономическа организация, стимулираща световното производствено, технологично, научно-техническо и т.н. развитие. Радетели за мир и справедлив световен ред. Противници на икономическите конфликти и експлоатация.

Но ТНК са и най-дестабилизиращият фактор на световното развитие. Те са гарант на икономическо, социално, политическо и т.н. напрежение в света. Стимулират стопански, обществени, етнически и др. конфликти, реализирайки собствените си интереси. ТНК са сериозна заплаха за екологичното равновесие на планетата, за балансирания и справедлив икономически и социален ред, за националния суверинитет, за световния мир и т.н. Трансмисия са на заробване, мизерия и бедност. Освен износа на капитал, технологии, модерно управление и т.н. те изнасят и икономическа хегемония.

Различни позиции, в зависимост от това кой оценява ТНК.

В границата на тези крайни оценки може да се отбележи:

ТНК заемат съществено, емблематично място в съвременното световно стопанство и в структурата на МИО. Те основно осъществяват съвременната, качествено различна интернационализация на икономиката. Променят нейната структура, динамика и географско проявление. Именно поради това модерната характеристика на интернационализацията и съответно на световното стопанство е транснационализацията. С други думи, транснационализацията е интернационализация в рамките на транснационалната компания.

ТНК са основният фактор на динамиката на световните икономически процеси, на техните структурни изменения и тенденции. Те променят съществено характеристиката, механизмите за регулиране и перспективите на МИО. С тяхната дейност се осъществяват и процесите на регионализация и глобализация на световната икономика. За ТНК националните граници нямат реален смисъл. Те са основните субекти на износа и вноса на преки инвестиции. Разнообразието от форми на преките задгранични инвестиции продължава да изгражда тяхната интернационална структура.

Всичко това дава основание да се констатира, че ТНК са основни и много съществени субекти на съвременния международен бизнес. Те са световни бизнесединици извън националните граници. Чрез тях се осъществява транснационалното движение на огромни капиталови, стокови, трудови, технологични и т.н. потоци. Чрез тях световните производствени ресурси ефективно се разпределят и рационално използват. Притежават възможности и фирмени преимущества, които целесъобразно оползотворяват и с това повишават световната производителност и международния икономически подем. ТНК съдействат за либерализиране на международната търговия и за увеличаване на взаимозависимостта на националните стопанства. Стимулират международната икономическа активност.

Посочва се, че транснационалните корпорации в света са около 44 000. Техните филиали са около 280 000. Първите в списъка са “Дженерал Електирк”, “Роял Дъч Шел”, “Форд Мотор Къмпани”, “Ексон”, “Дженерал Мотърс”, “ИБМ”, “Тойота”, “Фолксфаген груп”, “Мицубиши”, “Мобил” и др.

Действителността потвърждава, че те са най-модерните, най-динамичните и най-прогресивните икономически агенти в световната икономика. Съдържат потенциала на актуалните тенденции (технологични, научно-изследователски, управленски и др.) в развитието на световната икономика.

Твърди се, че чрез ТНК се преодолява господстващото положение на частната собственост. Интернационалното участие в собствеността и управлението стимулира създаването на условия за многостранно съчетаване на интересите на корпорацията и страните, в който тя работи, за ефективното използване на капитала, труда, за разпределението на дохода и риска. Така, чрез капиталовите, технологичните, иновационните и т.н. трансфери ТНК способстват за изравняване на националните макроикономически условия на производство, прехвърляйки своите предимства в други страни. Те насърчават националното производство и икономическия растеж, като увеличават БВП, заетостта, повишават инвестиционната активност. Съдействат за нарастване на доходите и на икономическото благосъстояние. Отбелязва се, че транснационалните предприятия утвърждават нов тип професионална етика и фирмена култура, модерно управление, които пренасят в страната домакин.

Но съществува и схващане, което действителността не опровергава категорично, че ТНК задържат развитието на някои отрасли, формират едностранна производствена структура в страните и стимулират националното неравновесие. Те експлоатират по-евтините национални ресурси, реализират по-голям доход, който изнасят извън страната и инвестират там, където възвръщаемостта е по-голяма. Така спомагат за развитието на световното производство, но диференцирайки националните икономики, фактически ги дискриминират. Резултатът нерядко е обедняване и задлъжняване на страната. ТНК трансферират също инфлационни и рецесионни ефекти в страната домакин.

Производството на ТНК се осъществява при съвременни високи технологични и организационни равнища, което означава, че в международните стокови потоци се влива висококонкурентна продукция. Едновременно с това в транснационалните структури се развива динамичен процес на вътрешнофирмена търговия, чрез който се увеличава международната покупко-продажба на компоненти, детайли, услуги, и т.н., което безспорно променя структурата на международната търговия. Във вътрешнофирмената търговия ТНК използва трансферни цени (Transfer price). Те са административни цени. Не са пазарно определени, независимо че не изключват напълно пазарните ценообразуващи принципи. Зависят от конкретните финансови, данъчни и др. обстоятелства. Това безспорно ограничава влиянието на световния пазарен механизъм и неговата роля в разпределението на доходите. Трансферните цени позволяват разпределението на доходите да осъществява интересите и приоритетите на корпорацията, като трансферират ефекти от един филиал в друг и ги обособяват на “центрове за печалба” (Profit center) и “центрове за инвестиции” (Investment center). Реализират това чрез минимизиране на данъчното облагане, митата, акцизите и държавните такси, чрез преодоляване на ограниченията за трансфера на печалба, чрез намаляване на ценовия контрол и т.н. В крайна сметка те са надежден инструмент за максимизиране на корпоративната печалба.

Много естествено, в зависимост от отношението към ТНК и оценката за тяхната световна роля, се определя и политиката за насърчаване и ограничаване на тяхното влияние. Тя преследва целта да намали загубата и да увеличи изгодата за страната домакин на ТНК. Но тъй като съвкупността от ТНК е нова институция в съвременното световно стопанство, се налага международно осъществявана политика за регулиране на транснационализацията.

27.  Тенденции в развитието на ТНК, определящи бъдещето на световното стопанство

Характеристиките на ТНК изграждат образа на съвременното световно стопанство. Те определят и специфичния модел на днешните МИО. В същото време тези характеристики съдържат потенциал, който формира тенденциите и посоките на бъдещото развитие на ТНК и съответно бъдещите черти на световната икономика.

Наблюдава се намаляване на дейността на ТНК в страната, където се намира основната компания, и нарастване на дейностите в задграничните филиали. Увеличава се броят и размерът на тези филиали, което позволява да се установи наличието на “втора икономика” (Second economy) (общото производство на задграничните поделения на ТНК). Тоест интернационализирането на ТНК е забележимо динамичен процес.

Констатира се увеличаване на диверсификацията на ТНК. Те обхващат все повече филиали от различни сфери – производствени, пласментни, финансови, инженерингови и т.н. Разраства се и производствената диверсификация, обхващаща невероятно разнообразие от продукти.

ТНК извършват много активна иновационна, научно-изследователска, внедрителска и т.н. дейност, което ги определя като мощен фактор на научния, техническия, технологичния световен възход.

Много съществен момент в ТНК днес, който определя бъдещето на световната икономика, е глобалната философия, стратегия и политика на ТНК. За тях светът е единен производствен, пазарен, ресурсен, пласментен и т.н. организъм. Целта на ТНК не е само използването на националните икономически предимства, а потенциала на световната икономика, на световния пазар, на световните финанси и т.н.

28.  Процесът на глобализация в световната икономика: проблеми и перспективи

2. ГЛОБАЛИЗИРАЩАТА СЕ СВЕТОВНА ИКОНОМИКА

 

2.1. Същност на процеса на глобализация в световното стопанство

Глобализацията (Globalization) е такава съществена промяна в света и в живота на обществото, която позволява да се твърди, че става въпрос за цивилизационна промяна. Тя обхваща икономическите, социалните, културните и т.н. отношения. Качествено променя тяхната същност и форми на проява.

Глобализацията е процес. Процес, за който има ясни индикатори, но който все още се намира в годините си на зараждане и преход, поради което липсват ясни и точни теоретични характеристики и модели.

Глобализацията е закономерен резултат от развитието на МИО и на световното стопанство. От ХVІ до ХVІІІ век световното икономическо развитие се осъществява на основата на териториалните държави. Затова и световното стопанство от края на ХІХ в. се характеризира като комплекс от взаимосвързани национални икономики. Тяхната обособеност е факт, доказван от единния национален пазар (стоков, трудов, капиталов), единната национална финансово-кредитна система, единната макроикономическа политика и т.н. Тези национални стопанства, във взаимодействието си, изграждат общата цялост на световното стопанство. То е интернационално. Основава се на интернационализацията на националните икономики. Тоест интернационализацията е процес, провокиран от развитието на националните стопанства. Но заедно с това, дори и в първоначалните си стъпки, международната икономика не е проста съвкупност от национални стопанства. Тя е самостоятелна структура, относително обособена от образуващите я национални икономики. Точно това обуславя обратното взаимодействие между световното стопанство и националното. Обуславя въздействието на световното стопанство, чрез МИО, върху националното, в резултат на което неговите национални характеристики все повече отслабват. Така тези два взаимнопротичащи процеса повишават равнището на отвореност на националните икономики. Световното стопанство се изгражда все повече не от затворени национални стопанства, а от отворени икономики, с висока степен на взаимовръзка и взаимозависимост в общото си развитие. Постепенно то става една цялостна възпроизводствена система, а не комплекс от взаимосвързани национални стопанства. Съвременната световна икономика загубва характеристиката си на междунационална. Националните стопанства, независимо че запазват обособеността си и все още са главният елемент на световното стопанство, започват да изгубват националната икономическа хомогенност, националния интегритет на стопанството и на възпроизводствения процес. Затова понятието “национална икономика” днес има, все повече, относителен смисъл, постепенно се превръща в статистическа нереалност. Но въпреки това дори и най-крайните либерални схващания не са в състояние да отричат напълно националната икономика.

Интензивността на връзките между националните стопанства, динамиката на въздействие на световното стопанство върху националното са особено големи към края на петдесетте, началото на шестдесетте години на ХХ век. Това ускорява процеса на разрушаване на националните прегради и на създаване на интернационално единно производствено, търговско, финансово и т.н. пространство. Интернационализацията се превръща в глобализация. От друга страна, глобализацията се оказва повратен момент в интернационализацията на човешката дейност. Тя е процес, който преобръща представите за световното стопанство. Глобалистичното задълбочаване на икономическата взаимозависимост не познава национални, икономически, политически граници. Дори се счита, че националните граници оскъпяват международния икономически процес. Световното стопанство става надтериториално, наднационално, космополитично. Така икономическата глобализация би могла да се разбира като засилване в световен мащаб на взаимодействието и взаимозависимостта между икономическите субекти, което обвързва съвкупността от икономически дейности в единно цяло в границите на световното стопанство. Светът става икономически все по-взаимозависим, в резултат на което се изгражда единно световно икономическо пространство.

• 
  Производственият процес все повече се превръща в глобален. Потвърждават го транснационалното вътрешнофирмено производство, регионално обособените възпроизводствени процеси, динамично развиващото се международно промишлено коопериране и т.н. Националният възпроизводствен процес е силно зависим от производството в другите страни. С разширяването на световните производства и изграждането на световните производствени мрежи, националните започват да губят своето значенияе. Констатира се, че глобалното производство стимулира ефективното използване на световните ресурси, в резултат на което се повишава равнището на националното и на световното производство.
  
• 
  В глобализиращото се световно стопанство капиталът няма определено местопребиваване. Той се превръща в глобален и адекватно съответства на своята изначална космополитична същност. Мястото и времето за неговото инвестиране се определя от конюнктурата на глобалните икономически процеси, което конкретизира стремежа за глобално извлечени изгоди. Финансовите потоци приемат характеристиката на глобални. Те се осъществяват на глобални финансови (валутни, капиталови, кредитни) пазари, необвързани директно с националната финансова среда и в голяма степен движещи се извън контрола на националните правителства. На единния глобален финансов пазар участват привидно национални икономики и привидно национални икономически субекти. Той е залят от виртуални пари в ликвидни, портфолио инвестиции и претрупан с огромни спекулативни сделки.
  
• 
  Глобалните пазари (стокови, финансови, трудови и т.н.) са съществена характеристика на глобалната световна икономика. Може да се твърди, че икономическата глобализация представлява процес на по-пълно сливане на пазарите в световната икономика. Националните пазари вече не съставят съвкупността на световния пазар, те са елемент и интегрални звена на глобалния световен пазар. Върху тях оказват влияние глобално формираните международни цени. Националната ценова структура е зависима от тях. Глобалните пазари формират и процеса на глобалната конкуренция. Затова стратегическа цел на всяка фирма е глобалната конкурентоспособност. Защото е безспорно, че нейното оцеляване не зависи от националните критерии за конкурентност, а от съответствието й на определените от световните лидери стандарти. Така глобалните пазари реализират процеса за глобално преследване на печалба. Наличието на глобални пазари съответно определя необходимостта от глобалната стратегия на СТО за либерализиране на международната търговия.
  
• 
  Глобалната световна икономика се идентифицира и със синхронизацията на стопанския цикъл и формирането му като световен. В глобалното световно стопанство МИО съществено се променят и играят ролята на съвършени трансмисии на циклични колебания. Такива са международното разделение на труда, динамиката на международната търговия, миграцията на работната сила, ТНК и преките външни инвестиции и т.н. Всички те безпроблемно осъществяват международното пренасяне на циклични колебания от една икономика в друга и изравняват националните стопански конюнктури. Така фактически се осъществява единна световна циклична динамика.
  
• 
  Съвременната инфлация също притежава характеристиките на глобална. И това е така, защото силно обвързаните икономически процеси в глобалното стопанство спомагат бързото й пренасяне от една страна в друга. Интернационализацията на инфлационните процеси се стимулира от динамиката на външната търговия, от процесите на единния валутен пазар, със свободно плаващите валутни курсове, от взаимозависимите ефекти на една национална парична политика върху икономиката на друга страна и т.н.
  

Националните икономики, силно зависими в глобалното стопанство, се превръщат в негови интегративни елементи. Така са проявява процес, с който престава да съществува разлика между вътрешна и външна макроикономическа политика, с който все по-настойчиво се налага наднационална синхронизация на икономическата политика.

Икономическото благосъстояние в отделните страни все повече е зависимо от глобализиращите се световни икономически процеси и все по-малко зависи от национални обстоятелства и политически решения.

 

2.2. Предпоставки и проблеми на икономическата глобализация

Националните икономики и световното стопанство съдържат потенциала на глобализиращите се световни икономически процеси. Глобализацията е резултат на развитието на техните вътрешни характеристики и интернационализиращ потенциал. В същото време обаче, появата и динамиката на глобализиращите характеристики на международната икономика стават възможни при определени обстоятелства. Затова глобализацията се разглежда винаги като процес, възможен и осъществяван от технически средства.

 На първо място може да се забележи премахването на пространствено-времевите ограничения. Континентите, държавните граници, разстоянията губят икономическото си значение. Подвижността на стоки, капитали, пари, хора, информация и т.н. става най-мощният и значим фактор, качествено променящ националното и световното стопанство. Това е резултат на непрекъснатия прогрес в транспортните средства.

 Невероятните нововъведения в информационните и комуникационните технологии ускоряват процеса на глобализация. Те като никога досега овладяват пространството и времето. Чрез тях качествено се променя предвижването, съхраняването и възприемането на икономическата информация, което променя цялостния икономически процес, превръщайки го в глобален. Създава се икономическо кибернетизирано пространство, което е съществено различно от териториалното. В него парите се движат със скоростта на електронния сигнал. Съвременните информационни технологии, модерните международни комуникации способстват за икономическата цялост на съвременния свят, изграждайки интернационално функционираща модерна инфраструктура. Чрез тях всички икономически явления стават взаимозависими и част от глобални икономически процеси.

 Новите енергийни източници, автоматизацията, биотехнологиите, наукоемкостта на съвременното производство и т.н. са техническата база и опора на глобализацията и в същото време изграждат техническата и технологичната глобализация в световната икономика. Създават се принципно нова материално техническа база, модерни технологии, които са резултат на глобалното развитие на науката, от общите усилия на научно-изследователските центрове, които по същество стават глобални.

Първоначалните стъпки на глобализацията са съпроводени с проблеми и противоречия, типични за всяко изграждащо се явление, но и обясняващи се с трудната адаптация на националните структури и на субективния фактор.

В момента се проявяват напълно закономерни, но взаимно противоречиви процеси на глобализация, транснационализация, регионализация, с едновременното запазване на националните стопански явления. Много често съвременната реалност на това противоречие е сблъсъкът между глобална, регионална, транснационална и национална икономика.

Националното стопанство, независимо че все повече е “привидно” национално, влиза в противоречие с глобално протичащите процеси. В резултат на взаимодействието на глобализацията и държавната икономическа политика няма точни граници на въздействие на държавната власт върху икономиката. Понякога дори се констатира, че механизмите на икономическата политика са по-скоро невалидни. Автономните икономически мерки на дадена страна оказват влияние върху голям брой други страни и омаловажават техните управленски усилия. Например кредитите, които МВФ отпуска, задължително се обвързват с определени изисквания към икономическата политика и към националното законодателство и тяхната самостоятелност е съмнителна. Това безспорно налага взаимна, глобална координация и регулиране на макроикономическите политики. Освен това глобализацията нарушава влиянието на синдикални, стопански, граждански и др. структури върху националните икономически процеси.

Транснационализацията и регионализацията реализират космополитичната същност на капитала и глобалните икономически процеси. И в същото време са самостоятелни структури, компактни подсистеми на глобалното световно стопанство, които влизат в противоречие.

С транснационализацията международните икономически връзки стават вътрешнокорпоративни. Независимо от големия им мащаб, ТНК обособяват производството, търговията, интересите и т.н. И въпреки че надхвърлят националния обхват, те стават вътрешнофирмени, вътрешнокорпоративни и не са директна проява на глобалното обединяване. Така глобализацията и транснационализацията влизат в противоречие. Противоречие, изразяващо се в съпротивлението и в стимулирането на глобалните икономически процеси.

Тенденцията към регионализация на икономиката създава регионални икономически общности с преференциални икономически условия за участващите страни и дискриминационни спрямо трети. Изграждат се вътрешнорегионална търговия, вътрешнорегионално движение на капитали, вътрешнорегионална трудова миграция и т.н. Счита се, че това дезинтегрира световния пазар и противодейства на глобализиращата тенденция в световната икономика. Но се смята също, че регионализмът не застрашава икономическата глобализация, той не е нейна алтернатива, а необходима стъпка за изграждането й.

Следователно може да се твърди, че в съвременния свят протичат взаимнодопълващи се процеси на интеграция (териториализация) и транснационализация (парцелиране), които са противоречиви страни на един и същ процес – глобализацията.

Глобализацията поставя и редица по-конкретни въпроси и проблеми, разрешаването на които е нейното бъдеще. Например:

Технологичната и икономическата глобализация дори и без да се стремят, в крайна сметка налагат еднообразие в икономическия живот, в житейската среда, в културното наследство и т. н.

Днес икономическите конфликти имат световен характер. Глобализират се кризисните икономически процеси. Глобален характер придобиват суровинно-енергийната криза, кризата на външната задлъжнялост, цикличните кризи на свръхпроизводство, световните борсови кризи и т.н. Интересен е въпросът дали икономиката и пазарът без граници ще доведат до достатъчно приемливо, безконфликтно общество, общество, прогресиращо върху хомогенно и еднородно глобално стопанство. Затова, за да е задоволителен резултатът, е необходимо да се структурират ефективно действащи глобални институции, които да определят концепциите за глобалното икономическо сътрудничество в света и механизмите за регулирането му.

Взаимозависимите икономики в глобалното стопанство образуват пазари, на които монопол върху предлагането имат малък брой продавачи. ТНК имат могъщество, надхвърлящо това на държавите. Това изисква всеобхватно регулиране в световен мащаб. Изисква контрол на дигитализираното движение на пари. Налага необходимостта от международна спогодба за защита на инвестициите, на интересите, на слабите.

Не е трудно да се забележи, че глобализацията в своя преходен период протича неравномерно и неравноправно. Механизмите на икономическата борба – технологичното обновление, превъзходството, изградено върху нематериалните ресурси (информация, автоматизация, културни продукти и т.н.), контролът върху пазарите са акумулирани неравномерно в различните глобално проявяващи се икономически субекти. Това налага икономическата взаимозависимост да се характеризира от позицията на всяка отделна страна и географски регион. Този подход на изследване недвусмислено констатира асиметричност на глобалната икономика. В нея ясно се разграничават облагодетелствани от глобалните процеси богати икономики и ограничени от тях бедни страни. И може би не е пресилено твърдението, че сме свидетели на ново световно разслоение, разбирането на което всъщност поражда антиглобалистичните протести. Това дава основание да се мисли, че глобализацията е новият световен безпорядък, в който човечеството ще съществува известно време, а икономисти и политици ще влагат повече емоции, отколкото разум. Още повече, че глобалните процеси освен икономиката обхващат културата, образованието, правото, политиката и т.н.

Отрицателните последици на глобалната икономическа взаимозависимост са факт. Но въпреки това носталгично да мечтаем за световната икономика от началото на двайсети век е невъзможно, ако не искаме да попаднем в обстоятелствата на утопичната надежда. Глобализацията предлага нови, съвременни шансове на националните икономики. Те безспорно трябва да се използват, като се посрещне предизвикателството с необходимите адаптиращи реформи, позволяващи да се реализират глобални изгоди.

29.  Проблеми на развиващите се страни в системата на световната търговия