1. същност на международната икономика и на международните бизнес отношения в икономическата наука няма единодушно разбиране на същността на понятията „международна икономика”

Налага се да се отбележи, че в рамките на международния пазар границата между паричния и капиталовия пазар не е категорична, затова се предпочита понятието “единен международен финансов пазар”. В тази тема разликата между капиталов и паричен пазар има преди всичко академичен, познавателен характер, а не толкова практико-приложен.

Международният капиталов пазар може да бъде академично обсъждан като фондов и кредитен.

Международният фондов пазар (International stock market) изразява отношенията на покупко-продажба на капиталови инструменти. Това са инвестиционните ценни книжа – акции, облигации, капиталовите хибриди и дериватите. Акциите (дялови инструменти) (Stock) и облигациите (дългови инструменти) (Bond) са класически обекти на международния фондов пазар. В съвременната му реалност обаче все по-голям дял заемат покупко-продажбите на хибридните инвестиционни ценни книжа, които съдържат характеристики на акциите и облигациите. Такива са конвертируемите облигации, специалните търговски ефекти и др. В последните години особено интензивна е фондовата търговия с деривати. Те представляват производни инструменти на даден базов ресурс. Разнообразието им е голямо, затова като пример могат да бъдат споменати фючърси, опции, суапи и т.н. Дериватите са много удобни за спекулации финансови инструменти.

Международният фондов пазар се осъществява като банков и борсов. Международният борсов пазар е специфично организиран пазар, на който покупко-продажбата (за първи или пореден път) на ценни книжа се осъществява по определени правила. На него се търгува чрез посредници – брокери и дилъри. Крупни компании (банки, финансови къщи, инвестиционни дружества), които посредничат между купувачите и продавачите на ценни книжа, от тяхно име, срещу комисионна (брокеридж, куртаж) са брокерите. Те изграждат на международния фондов пазар известните брокерски вериги. Дилърите извършват фондови операции за своя сметка и печелят от разликата между цените, по които купуват, и тези, по които продават. И тъй като различието между тези посредници на международните капиталови пазари не е така категорично, се появява посредничеството на брокер-дилърите.

Международната фондова борса позволява концентрация на международните капитали и подпомага тяхното бързо движение от една сфера в друга, от един собственик в друг, от една страна в друга. Така тя е механизъм, основно чрез формирането на борсовата цена на финансовите инструменти, за изграждане на ефективни световни капиталови структури.

Международната фондова борса е елитен и селективен пазар, защото на нея се търгуват ценни книжа на най-добрите, конкурентоспособни, печеливши, перспективни международни корпорации. Тя демонстрира международната делова активност, главно чрез борсовите индекси на международно значимите нацио-нални борси – Дау-Джоунс, Никей и др.

Публикуват се и глобални борсови индекси. Ем Ес Си Ай (MSCI) – световен индекс на международния капитал на “Морган Стенли” (Morgan Stanley Capital International World Index), индекс Триб (Trib Index)– световен борсов индекс на “Интернешънъл Хералд Трибюн” (International Herald Tribune World Stock Index).

 Международните фондови борси могат да се разграничат така:

• 
  Според използвания механизъм на търговия международният фондов пазар е аукционен, брокерски и дилърски. На аукционния пазар финансовите инструменти се купуват и продават на организирани търгове с посредничеството на аукционера, който не представлява интересите на никоя страна. Разграничението между брокерските и дилърските пазари на международните фондови борси е относително, в резултат на унифициране на брокер-дилърските операции.
  
• 
  Според срока за сключване и изпълняване на сделката фондовият пазар е касов и срочен. При касовия заплащането и получаването на финансовите инструменти е едновременно. Той е кеш, когато разплащането е в налични парични средства, и спот – в безналични. При срочния пазар сключването и изпълнението на сделката е различно във времето. Тоест сключват се договори за бъдещи (фючърсни, опционни, суапови) сделки.
  
• 
  От гледна точка на системата на котиране съществува фондов пазар с извикване на глас и пазар с автоматична (електронна) котировка. Съвременният борсов пазар е електронен, прекъснат (в рамките на работното време) пазар.
  

Кредитът е предоставяне на капитали за временно ползване срещу лихва. Международният кредит не може да бъде дефиниран по друг начин. Необходимо е да се добави само, че той е наднационален процес и участващите в него са най-малко от две страни. Субектите на международния кредит са фирми, банки, правителства и международни институции.

Международните кредитни пазари се нуждаят от рейтингово подреждане на страните и фирмите. Двете най-големи институции, които правят това, са “Муудис” (Moody¢s) и “Стандарт & Пуъpс” (Standard & Poor¢s.

В момента „Муудис” дава на България индекс Ва1; „Стандарт & Пуърс” определя дългосрочен инвестиционен рейтинг по чужда и местна валута ВВВ-, а краткосрочен А-3. Перспективата и по двата е положителна.

Може да се обособят два вида международен кредит:

• 
  Търговски (стоков) – когато външнотърговските операции се осъществяват с отлагане на плащането. Той възниква първи и развивайки се, ускорява развитието на международната търговия. Търговският кредит е една от формите на движение на заемния капитал. Той е част от международната търговска сделка, по която се дължи плащане. Следвателно не е резултат на отделен договор между субектите. Предоставя се от фирми и банки и се определя като фирмен, във формата на стоки, и банков, във формата на валута (чрез търговските ценни книжа). Международният търговски кредит стимулира международната търговия и с това – интернационализацията на производството. Съдейства за развитието както на националното, така и на световното производство.
  
• 
  Финансов (инвестиционен) – при предоставяне за временно ползване на капитали във финансови активи (преки банкови кредити, дългови инвестиционни ценни книжа). Това са самостоятелни договори за предоставяне на кредит, несъпровождащи вече сключени сделки. Този кредит има повече характеристиките на инвестиционен, способстващ международния инвестиционен процес. Освен крупни национални и международни фирми, субекти на финансовия международен кредит са правителствата. Чрез него те покриват бюджетни дефицити, дефицити в платежните баланси, попълване на валутните резерви, изплащане на дългове и т.н.
  

От гледна точка на времето международният кредит се диференцира на краткосрочен (до една година), средносрочен (до пет години) и дългосрочен (над пет години).

Според мотива на търсене международният кредит съществува като реален и спекулативен. Чрез реалния кредит се преследва финансиране на дейности от реалната икономика, докато спекулативният преследва доход, използвайки конюнктурата на международните кредитни пазари.

Положителният ефект, който има международният кредит, е възможността за набиране на ресурси за развитието на националната икономика. Може категорично да се каже, че съвременното световно стопанство е кредитно, развиващо се на основата на кредити. Негативното отражение на международните кредити е увеличаването на кредитната задлъжнялост на страната. През последните години на ХХ век този проблем силно се изостри. Той безспорно е проблем на отделната страна, но се превърна в световна криза, в резултат на която световното стопанство попадна във “власт на длъжника”.

Икономическото състояние в страната е причина за нейната кредитна задлъжнялост. Поради неразвитост на икономиката и малкия износ валутните приходи за покриване на лихвите и кредитите са недостатъчни. Голяма част от страните използват кредитите не за инвестиционни цели, а за внос на потребителски, предимно хранителни стоки. Повишаването на цените на международните пазари е също неблагоприятно обстоятелство за кредитната задлъжнялост и т.н.

Кредитната задлъжнялост на една страна се констатира чрез сумата на кредитите, делат на лихвите в общия дълг, делат на кредитния дълг в БВП, делат на лихвите в приходите от износа и др.

Трудностите в обслужването на външния дълг произтичат от вътрешни предпоставки, свързани с нисък икономически растеж, неконкурентоспособни експортни производства, хроничен дефицит в платежния баланс, неразвити валутни пазари и т.н. Те се определят и от външни обстоятелства – рецесия в световната икономика, небалансирана динамика в нарастването на международните цени, поскъпването на международния кредит и т.н.

Схемата за преструктуриране на българския външен дълг се основава на инструментите на план “Брейди”. Използват се: обратно изкупуване на дълга (Pay-back); облигации с първоначално намалени лихви (Front-loaded Interest Reduction Bonds – FLIRBs); облигации с отстъпка (Discount Bonds - DISCs); облигации за неплатени лихви (Interest Arrears Bonds - IABs). България погаси предсрочно облигациите с отстъпка през 2004 г., облигациите за неплатени лихви и облигациите с първоначално намалени лихви през 2005 г.

Необходимостта кредитната задлъжнялост да се регулира изисква усилията на националните правителства, чрез тяхната кредитна политика, на международното обединение на търговските банки (Лондонски клуб, Парижки клуб) за управление на дълга и на международните институции, основно на МВФ, определящ основните правила на управление и регулиране на световната задлъжнялост. В кредитната политика на МВФ са известни “план Бейкър” и “план Брейди”.

Широко използвано понятие за международен кредитен пазар е евровалутен (евродоларов) пазар, на който се търгува с евровалута (евродолар). Евровалутата е валута, държана в банки извън страната на нейната емисия. Обикновено евровалута са свободно използваемите валути, по които се очаква стабилно развитие на курса. Използва се за кредитни операции. Евровалута не са налични пари, а банкови сметки. Те се прехвърлят в различни страни в зависимост от лихвените проценти и валутните курсове. Операциите с евровалутите образуват евровалутния пазар. Например евродоларов е депозитът от долари извън САЩ. Евродоларовият пазар стартира през 50-те години, когато доларът е единствената използвана чужда валута и когато търсенето на долари от страните в ЕИО силно нараства. Когато се премахват ограниченията в конвертируемостта на западноевропейските валути (края на 50-те години), евродоларовият пазар прераства в евровалутен. Впоследствие (края на 70-те) евровалутната същност се пренася върху валутите на други страни, но продължава да се използва понятието “евровалута”. То се отнася не само за европейски валути, поради което представката евро- няма предишното териториално значение. Евровалутен е доларовият и марковият пазар в Токио например. За да бъде в категорията евровалута, една валута трябва да е търсена на международните пазари като разплащателно средство и да е напълно конвертируема.

Интензивността на развитието на евровалутния пазар се обяснява с това, че на него се преодолява регулирането и контрола от държавата на вътрешните финансови пазари, избягва се политическият риск от блокиране на сметките, липсва нормативна регламентация и контрол на финансовите операции и др.

В този контекст могат да се разграничат няколко основни видове евровалутни кредити:

• 
  междубанкови евровалутни кредити;
  
• 
  заеми с фиксиран лихвен процент в евровалута;
  
• 
  заеми с променлив лихвен процент в евровалута (рол-овър кредити);
  
• 
  гаранционни евровалутни кредити;
  
• 
  консорциални евровалутни заеми и др.
  

Субектите на международния кредитен пазар са крупни национални и транснационални компании, национални и международни банки и правителства.

21.  Платежен баланс. Подходи за оценяване на платежния баланс

1.1. Същност и значение на платежния баланс

Платежният баланс (Balance of payments) е система от сметки, в които се отразяват извършените сделки между икономическите субекти на една страна и техните чуждестранни партньори. Той е статистически документ, отразяващ връзките на резидентите на една страна (домакинства, фирми, правителство) и резидентите на други държави за определен период от време. Следователно в платежния баланс се отразяват сделки, в които участващите са резиденти на различни държави. Резидент (Resident) на една страна е физическо или юридическо лице, което има постоянно местожителство в нея. Резиденти на страната са и чужди физически и юридически лица, които временно пребивават в нея, макар и непоследователно, 183 дни, както и временно пребиваващите в чужбина (под 183 дни) местни граждани. Платежният баланс обхваща само тези международни сделки, при които националната граница се пресича. Той не съдържа международните стопански процеси, които се осъществяват в рамките на страната (например покупко-продажба на чужда валута от местни резиденти), нито вътрешните търговски, финансови и др. процеси. Платежният баланс отразява всички постъпления в страната от чужбина и всички плащания на страната към останалия свят. Изготвя се за една година, но за оперативния анализ и управление се съставят тримесечни и шестмесечни баланси.

В практически план платежният баланс се нарежда между най-важните статистически и управленски документи на страната. Показва вътрешното състояние на икономиката. Съдържа информация за участието й в международното стопанство и МИО. Това го прави изключително важен инструмент на макроикономическия анализ и макроикономическата политика. Основната му полезност се свежда до съдържащата се в него възможност за регулиране на външноикономическите отношения на страната. На основата на информацията в платежния баланс се определят тенденциите в промените на валутния курс, с което се въздейства на макроикономическата ситуация. От гледна точка на световната икономика, състоянието на платежните баланси отразява равнището и интензивността на международните икономически и особено парични взаимоотношения, с което показва проблемите и противоречията във функционирането на международната валутна система.

Платежният баланс се изготвя трудно. Процесът изисква много точно наблюдение на външноикономическите връзки на стопанските субекти и много прецизна система за тяхното статистическо отчитане. Необходимо е да се забележи, че МВФ издава “Ръководства за платежния баланс”, в които разработва методологията за съставянето му, с помощта на единни международни статистически стандарти.

В теоретичен контекст може да се възприеме, че платежният баланс е концепция, отразяваща взаимодействието между националното и световното стопанство.

 

1.2. Подходи за оценяване на платежния баланс

Съществуват два подхода за оценка на платежния баланс:

• 
  Счетоводен (сметководен) (Accounting). Според този подход платежният баланс е дневник, в който се регистрират всички сделки между местни и чужди икономически агенти. В него се отразяват международните транзакции за покупка и продажба на стоки, услуги и активи. Платежният баланс дава представа за стопанската дейност и за нейната външноикономическа характеристика. Чрез този подход може да се определи тенденцията на платежния баланс, тъй като той отразява сделките не като обеми, а като потоци, като състояние на процеси, намиращи се в непрекъснато изменение.
  
• 
  Пазарен (Market). Платежният баланс, според този подход, се оценява от позицията на конкретно време, на даден момент и се разглежда като документ, отразяващ всички плащания за и от чужбина. Платежният баланс показва моментното съотношение между постъпленията в страната и нейните плащания към други държави. В този смисъл той е отчет за външноикономическите постъпления и плащания на националното стопанство. Този подход съдържа основанието за анализ на равновесието и неравновесието във външноикономическите връзки на националната икономика и на платежния баланс съответно.
  

2. СИСТЕМА И СТРУКТУРА НА ПЛАТЕЖНИЯ БАЛАНС

По своята форма платежният баланс е счетоводен дневник с две страни. И това е така, защото всяка сделка има две страни. Едната е движението (трансферът) на стоки, услуги и активи, другата е, движението (трансферът) на пари, с които те се заплащат. Срещу износа на стоки, услуги и активи в чужбина се вливат в страната пари. Срещу вноса на стоки, услуги и активи от чужбина изтичат от страната пари. Именно поради това всяка сделка се отразява в платежния баланс по метода на двойното записване (Double entry). Двете записвания са с противоположен знак и отразяват равенството между източниците на фондове и разходите на фондове.

• 
  Автономна (Autonomous transaction). Самостоятелно мотивирана сделка, с която се преследва определена цел – покупка или продажба на стока, инвестиции и т.н. Автономните сделки не зависят от процесите в платежния баланс и отсъства стремежът той да се регулира.
  
• 
  Балансираща (Accommodating transaction). Зависима сделка, с предназначение да уравновеси платежния баланс.
  

• 
  износ на стоки и услуги от местни фирми;
  
• 
  плащания от чужбина срещу предоставени от местни икономически субекти транспортни, пътнически и др. услуги;
  
• 
  доходи, получени от местни резиденти от инвестиции в чужбина – лихви, дивиденти и др.
  
• 
  дарения за местни физически и юридически лица, направени от чужди резиденти;
  
• 
  помощи за страната от чуждестранни правителства и международни институции;
  
• 
  внос на капитали в страната и др.
  

• 
  внос на стоки в страната;
  
• 
  плащания от местни резиденти за оказаните им чуждестранни транспортни и пътнически услуги;
  
• 
  доходи (лихви, дивиденти) на чуждестранни резиденти, получени от инвестиции в страната;
  
• 
  дарения от местни на чуждестранни резиденти;
  
• 
  помощи от страната, които тя предоставя на други държави;
  
• 
  износ на капитал от местни икономически субекти и др.