1. същност на международната икономика и на международните бизнес отношения в икономическата наука няма единодушно разбиране на същността на понятията „международна икономика”

• 
  равнището на търговските ограничения между участващите в интеграционните процеси страни;
  
• 
  състоянието на търговската политика спрямо трети страни;
  
• 
  нивото на взаимообвързаност на националните икономики;
  
• 
  степента на хармонизиране на монетарните и фискални политики;
  
• 
  единна макроикономическа политика и т.н.
  

При митническия съюз (Customs union) участващите страни премахват вътрешните мита при търговията помежду си със стоки и услуги. Използват унифицирани митнически тарифи. Определят общи външнотърговски мита на страните, не членуващи в съюза.

Най-висок стадий на икономическа интеграция е икономическият съюз (Economic union). Той постига по-голямо сближаване и задълбочаване на взаимното обвързване на националните икономики. Изгражда се единен пазар, който преодолява вътрешните бариери пред търговията и инвестициите. Определят се общи инвестиционни и търговски стандарти. Уеднаквяват се фискалните и монетарни политики, което се осъществява от наднационални институции, прилагащи политиката на целия съюз.

24.  Европейски съюз – зараждане и еволюция, причини за създаване

3.1. Европейска икономическа интеграция

Зараждане и еволюция. Идеите за необходимостта от сближаване и обвързване на стопанствата на европейските страни се откриват във: основаното от австрийския граф Куленхов Калерги през 1923 г. европейско движение за създаване на “Европейски съединени щати”; речта на френския министър на външните работи Аристид Бриан на 5 септември 1929 г. пред Обществото на народите в Женева, в която той предлага в границите на това общество да се създаде Европейски съюз и т.н.

Реалният процес на икономическо интегриране в Европа започва със създадения през 1921 г. Белгийско-Люксембургски икономически съюз. Той е първият реален пример на взаимно икономическо сътрудничество в Европа. Създава се като митнически съюз между Белгия и Люксембург. През 1947 г. към съюза се присъединява и Холандия, при което се създава Белгийско-Холандски-Люксембургски икономически съюз, известен като Бенилюкс (Benelux). Между трите държави се установява свободно движение на стоки и услуги, на капитали и работна сила.

Европейската интеграция се свързва с имената на: Уистън Чърчил, който през 1946 г. в Цюрих призовава за създаването на обединени европейски щати; Робърт Шуман (френски външен министър) прегръща идеята, родена от Жан Моне и през 1950 г. предлага Декларация (консултирана с ФРГ) за необходимостта от европейско интегриране и създаването на Европейската общност за въглища и стомана; Жан Моне, под председателството на който започва работа Върховният съвет (изпълнителен орган) на ЕОВС.

През 1951 г. ФРГ, Франция, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург подписват в Париж договор за създаване на Европейско обединение за въглища и стомана (ЕОВС) (European Coal and Steel Community). Създава се общ пазар за въглища, стомана и желязна руда. Обединението се ръководи от Върховен орган, който практически е първото наднационално правителствено тяло в Европа.

През юни 1955 г. на конференцията в Месина се изгражда комитета „Спаак” (Спаак министър на външните работи на Белгия), който трябва да анализира възможностите за по-пълно икономическо интегриране на страните.

Страните членки на ЕОВС подписват през 1957 г. в Рим договор за създаването на Европейска икономическа общност (ЕИО) (European Economic Community). Най-общо, целите се свързват със стремежа на страните да хармонизират икономическото си развитие, да постигнат стабилен икономически растеж и висок жизнен стандарт. ЕИО се разширява няколко пъти. През 1973 г. в нея влизат Англия, Дания и Ирландия. През 1981 г. се присъединява Гърция. В 1986 г. – Португалия и Испания, а през 1995 г. – Австрия, Швеция и Финландия.

През 2004 г. в ЕС се включиха Чехия, Полша, Унгария, Словакия, Естония, Литва, Латвия, Словения, Кипър и Малта.

Норвегия отказа с референдум да се присъедини - първо, през 1972 г., после през 1994 г.

Едновременно с учредяването на ЕИО, с подписването на Римския договор се създава и Европейско обединение за атомна енергия, известно като ЕВРАТОМ (European Atomic Energy Community). Целта е да се обединят усилията за производството и използването на атомната енергия. По-късно в ЕВРАТОМ влизат Дания и Ирландия, през 1973 г. – Обединеното кралство, през 1979 г. – Гърция, през 1986 г. – Испания и Португалия.

През 1967 г. чрез създаване на общи за трите обединения (ЕОВС, ЕИО, ЕВРАТОМ) институции те се обединяват и стават известни като Европейски общности, а по-късно – като Европейска общност (European Community). С договора от Маастрихт през 1992 г. бе възприето наименованието Европейски съюз (ЕС) (European Union).

През 1960 г. със Стокхолмската конвенция се създава Европейска асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) (European Free Trade Association), популярно известна у нас като ЕFTA. Преследва се целта да се създаде Зона за свободна търговия в отговор и в конкуренция на ЕИО. ЕАСТ се учредява от Австрия, Дания, Норвегия, Португалия, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство. Впоследствие част от участващите срани се присъединяват към ЕО (Дания, Англия, Португалия), а Исландия, Лихтенщайн, Финландия се включват в Зоната. ЕАСТ се ръководи от Европейски съвет за свободна търговия със седалище в Женева.

Освен конкурирането, между двете интеграционни групировки протича процес на сближаване. Могат да се откроят два етапа. През 1972 г. между ЕАСТ и ЕС се подписва споразумение за създаване на Общ пазар в търговията с промишлени стоки, като постепенно се премахват митата и количествените ограничения. Вторият етап, приключил през 1992 г. и влязъл в сила от 1994 г., се свързва със създаването на Европейско икономическо пространство (ЕИП) (European Economic Area). Създава се разширена зона за свободна търговия, която обединява ЕС и ЕАСТ. Между страните членки свободно се движат стоки, услуги, инвестиции и хора. Преодолява се вътрешната митническа дискриминация, хармонизират се стоковите стандарти, стоките на ЕАСТ се приравняват със статута на ЕО, преодоляват се сложните гранични бариери и т.н.

25.  Европейски съюз -  цели, етапи, институции

Договорът от Маастрихт (Treaty of Maastricht) от декември 1991 г., влязъл в сила от 1993 г., сложи началото на третия етап в интеграционните процеси на европейските страни и начерта посоката на икономическия и валутния съюз. Икономическият съюз е естествено продължение на изградения единен пазар със свободно движение на стоки, услуги и производствени ресурси. Продължение по отношение на изграждане на обща политика за регионално развитие, на общи правила за макроикономическо регулиране и т.н. Споразуменията от Маастрихт идентифицират пълната икономическа интеграция със създаването на Европейския валутен съюз (ЕВС) (European Monetary Union). Условията, които гарантират осъществяването на ЕВС, се свързват със: пълна либерализация на капиталовите трансфери; най-висока степен на интеграция на финансовите пазари; пълна валутна конвертируемост при премахване на границите на валутните колебания и фиксиране на техните паритети.

На тази основа с договора от Маастрихт се предвиди до 1999 г. да се въведе единната валута – евро, и да се създаде Централна европейска банка. Конвергентните критерии, на които всяка страна трябва да отговори, за да се включи във Валутния съюз, са:

• 
  темпът на инфлация в страната да не е по-голям от 1,5% спрямо трите страни в съюза с най-ниска степен на инфлация;
  
• 
  дългосрочният лихвен процент да не бъде по-голям от 2% от този на трите страни с най-ниски лихвени равнища;
  
• 
  бюджетният дефицит да не е по-голям от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП);
  
• 
  държавният дълг да не е по-голям от 60% от БВП;
  
• 
  валутният курс през последните три години да бъде в границите на условията на Европейския курсов механизъм.
  

През 1997г. договорът от Амстердам стана третата корекция (след Единния Европейски акт и договора от Маастрихт) на Римския договор. Той гарантира изграждането на пространство на свобода, сигурност и правов ред, правата на Съюза и неговите граждани, външната политика и сигурност, институции на Съюза и т.н.

От първи януари 1999 г. стартира Икономическият и Валутният съюз. Действително се въведе европейската парична единица – евро, и се създаде Европейската централна банка. От 2002 г. общата парична единица е в реално обращение.

Договорът от Ница, подписан през 2001г. и влязъл в сила през 2003г. е последната, четвърта промяна на учредителния договор. Той преследва реформиране на ЕС, предвид на неговото разширяване. Договорът коригира основните права на отделните страни и институции, направи промени в сътрудничеството в областта на правосъдието, в споразуменията между отделните институции, положи основите на Комитет за социална защита, в съответствие с Лисабонската конвенция.

Институции на ЕС

• 
  Европейски съвет (European Council). Състои се от държавните и правителствените глави на страните членки и председателя на Европейската комисия. Определя основните насоки в развитието на Съюза. Свиква се два пъти в рамките на едно председателство и заседанията се ръководят от страната, председателстваща ЕС. Провеждат се в Брюксел. В тях участват и министрите на външните работи, съответните комисари, а при обсъждане на икономически въпроси и министрите на финансите. Заключенията от заседанията (Заключения на Председателството) нямат законодателен характер. Те определят основните политически посоки на развитие на ЕС.
  
• 
  Комисията на ЕС (European Commission) е висшият изпълнителен орган, който може да се нарече правителството на Европа. Осъществява общите цели на Съюза чрез чрез 20 членове-комисари - комисарите по икономика, финанси, селско стопанство и т.н. Те се предлагат от страните и се одобряват от Европейския парламент на всеки пет години, в период шест месеца след избирането му. Седалището й е в Брюксел, като някои от отделите й (напр. Евростат, преводачите) са разположени в Люксембург. Комисията има задача да планира политиката, произтичаща от съответните договори, да обезпечава спазването на законодателството в Съюза, да привлича под съдебна отговорност държавите, не спазващи законодателството, да играе ролята на посредник между участващите в Съюза страни, да осъществява законодателна инициатива, има законодателни правомощия за прилагане на регламентите приети от Съвета и т.н. Комисията се ръководи от председател. Всеки член отговаря за определена област. Обикновено взема решение с консенсус, независимо, че може да ги взема и с обикновено мнозинство. В комисията действат 23 главни управления (генерални дирекции), Експертни съвети, Работни съвети (комитология), които подпомагат работата й.
  
• 
  Съветът на ЕС е висш орган за вземане на решения от 1975 г. Официално е признат от Единния европейски акт от 1986 г. Състои се от министри на националните правителства. До 2002 г. се наричаше Съвет на министрите. Присъствието на отделните министри (на финансите, на транспорта и т.н.) зависи от същността на обсъждания проблем. Всяка страна има по един представител и по ротационен принцип тя председателства чрез министъра на външните работи Съвета шест месеца. Работата на Съвета се подготвя от Комитета на постоянните представители, състоящ се от посланиците на държавите членки и техните съветници.
  

- Съветът по общи въпроси и външни работи (включително Европейската политика за отбрана и сигурност и сътрудничеството за развитие);

- Икономически и финансови въпроси (включително бюджетите);

- Правосъдие и вътрешни работи (включително гражданската защита);

- Заетост, социална политика, здраве и въпроси на потребителите;

- Конкурентоспособност (вътрешен пазар, промишленост, изследвания и туризъм);

- Транспорт, телекомуникации и енергетика;

- Земеделие и риболов;

- Околна среда;

- Образование, младеж и култура (включително въпроси на аудиовизията).

 Седалището на Съвета е в Брюксел. Подпомага се от Секретариат (Генерален секретариат, наричан обикновено Секретариат на Съвета).

Съвет на Европа (Council of Europe) е консултативна европейска политическа организация, без реална власт, в която членуват 45 страни. Създадена е през май 1949 г., със седалище в Страсбург, от Белгия, Великобритания, Дания, Ирландия, Италия, Люксембург, Норвегия, Франция, Холандия, Швеция.

Цели на Съвета на Европа са:

- защита правата на човека, плуралистичността на демокрацията и върховенството на закона;

- подкрепа за разбирането и развитието на европейската култура;

- съдействие за решаване на проблемите на националните малцинства, ксенофобията, защита на околната среда, организираната престъпност и т.н.;

- подпомагане на демократичната устойчивост в Европа чрез политически, законодателни и др. реформи и пр.;

България става член на Съвета на Европа през 1992г.

В момента генерален секретар на СЕ е Тери Дейвис, а председател на Парламентарната асамблея е Рене ван дер Линден.

• 
  Парламентът на Европа (European Parliament). Той е парламентарната институция на ЕС. Функциите му са ограничени, повече консултативни.
  

 Заедно със Съвета утвърждава бюджета (обикновено през декември), който влиза в сила след подписването му от председателя на Европейския парламент. Той има решаваща дума при така наречените незадължителни разходи от бюджета (за регионална политика, социална политика, за наука и т.н.). При задължителните разходи (земеделие, индустрия и т.н.) решаващата дума е на Съвета.

Европейският парламент осъществява дейността си във Франция, Белгия и Люксембург. Секретариатът на Европейския парламент се намира в Люксембург. Пленарните заседания се състоят веднъж месечно в Страсбург, където е седалището на Парламента. Парламентарните комисии заседават в Брюксел.

Изборите за Парламент започват през 1979 г. и се извършват на всеки пет години. В момента Европейският парламент има 732 депутата от различните страни-членки. Работата на парламента се подпомага от експертни комитети.

• 
  Европейският съд (European Court of Justice) като наднационална юридическа институция е създаден с Римския договор. Неговата основан задача е да следи за изпълнението и нарушенията на законите на ЕС. Тоест осъществява съдебен надзор върху интеграционните отношения в ЕС. Тълкува и прилага Договорите на ЕС. Седалището му е в Люксембург. Правомощията му се свързват с тълкуване на законите в Общността, констатиране на нарушенията и решаване на възникналите спорове. Неговите разпоредби имат силата на закони и са задължителни за страните членки.
  
• 
  Европейска инвестиционна банка (European Investment Bank). Тя е банкова институция на ЕС, която има за цел да финансира дългосрочни проекти. Отпуска кредити и дава гаранции за финансирането на значими проекти. Осъществява политиката на ЕС и в разпределението на фондовете според различни споразумения. Учредена е през 1958 г., като акционерите са държавите членки на Съюза, които участват в капитала на банката според икономическото си положение в Съюза. Седалището й е в Люксембург. Управлява се от Управителен съвет, Съвет на директорите, Изпълнителен комитет и Контролен комитет.
  

• 
  Европейска централна банка (European Central Bank). Създадена е през 1999 г. Заедно с централните банки на участващите в Европейския съюз страни тя осъществява монетарната политика на съюза. Функционира като наднационална институция със седалище във Франкфурт на Майн, Германия. В нея влизат представители на всички страни-членки. Ръководи се от Управителен съвет и Изпълнителен комитет. Мандатът на председателя и членовете на Изпълнителния комитет е осем години и не се подновява.
  
• 
  Европейската сметна палата. Съставена е от по един представител на всяка страна-членка, които се избират, за срок от шест години (който може да се продължава), от Съвета на ЕС, след консултации с Парламента. Проверява счетоводните отчети и документи в бюджета на ЕС. Седалището на Сметната палата е в Люксембург.
  
• 
  
  Каталог: 2010
  2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За
  2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
  2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където
  2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011
  2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе
  2010 -> 7 клас отговори на теста
  2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
  2010 -> Код на училище Име на училище
  
  
  
  Изтегляне 2.28 Mb.
  
  Сподели с приятели: