1. същност на международната икономика и на международните бизнес отношения в икономическата наука няма единодушно разбиране на същността на понятията „международна икономика”

Отрицателният знак (-) показва изтичане на капитал (нарастване на активи или намаление на пасиви).

За целите на платежния баланс и за изчисляване на външнотърговското салдо (Износ FOB - Внос FOB) общият внос по цени CIF се преизчислява по цени FOB. Относителният дял на разходите за транспорт, застраховки и други товарно-разтоварни услуги, включени в цена CIF, по методология на "Платежен баланс" на БНБ, се оценява на около 8 %, т.е. Внос CIF*0.92=Внос FOB.

• 
  текуща сметка (Current account) (текущи операции);
  
• 
  капиталова сметка (Capital account);
  
• 
  финансова сметка (Financial account);
  
• 
  операции с официални резерви (State reserves operations.).
  
• 
  статистически грешки и пропуски (Статистическо несъответствие) (Statistical discrepancy).
  

• 
  Търговски баланс (Trade balance). Отразява разликата между изнесените и внесените стоки. Износът се записва като кредит, а вносът – като дебит. За да има съпоставимост между износа и вноса, цените, по които те се отчитат, са фоб, т.е. без направените транспортни и застрахователни разходи до границата на изнасящата страна. Трябва да се отбележи, че при внос на стоки на валутния пазар се увеличава търсенето на валута и предлагането на левове. Процесът е обратен при износа на стоки. Прави се изводът, че вносът обезценява националната парична единица, а износът я оскъпява.
  
• 
  Баланс на услугите (Service balance). Включва транспортни, туристически и др. услуги. В кредитната страна се записват направените от местни резиденти услуги, а в дебитната – направените от чуждестранни партньори. Транспортните услуги включват превози на пътници и стоки, ползване на електропроводи, газопроводи и др. Туристическите услуги са услугите на пребиваващи по-малко от една година туристи, търговци, учащи се и др. Други услуги включват застрахователни, финансови, строителни, лизингови и др.
  
• 
  Доходи (Income). Съдържат доходите от производствени фактори – труд и капитал: заплати, дивиденти, лихви и т.н. В кредитната страна се записват доходите, получавани от местните субекти от чужбина, а в дебитната – получавани от чужденци от направени в страната инвестиции.
  
• 
  Текущи трансфери (едностранни преводи, едностранни трансфери) (Current transfer). Включва финансови и нефинансови активи с еднопосочно движение. Те се предоставят безвъзмездно от местни на чужди резиденти и обратно. Такива са наследства, помощи, пенсии и др. Предоставените от местни субекти едностранни преводи се записват в дебитната страна, а получените – в кредитната.
  

По друг начин казано, капиталовата и финансовата сметка включват международните покупкопродажба на активи. Те отразяват международното движение на капитали. За конкретната страна отразяват притока на чужди капитали и изтичането на капитали от нея. Движещият се към страната капитал се тълкува като внос на капитали или износ на финансови активи (на задължения за плащане) и се отразява в кредита, а напускащият страната капитал се възприема като износ на капитали или внос на финансови активи (на задължения за плащане на чужденци) и се отразява в дебита. Следователно в кредита се отразяват всички сделки, водещи до намаляване на местните вземания и/или до увеличаване на задълженията към чужбина, а в дебита – сделките, които увеличават вземанията на местните резиденти и/или намаляват задълженията към чуждите икономически субекти. От гледна точка на времето те се разграничават на краткосрочни - финансови сделки със срок до една година, и дългосрочни – над една година.

22.  Уравновесяване на платежния баланс: Автоматичен уравновесяващ механизъм, Индуциран уравновесяващ механизъм

 

3.1. Салда по платежния баланс

Платежният баланс по дефиниция е уравновесен. Системата на двойното записване, според която една сделка се отразява едновременно в кредита и в дебита, проявява взаимовръзката между транзакциите в баланса и гарантира неговото равновесие. Затова именно:

 

Баланс на текущата сметка

+

Баланс на капиталовата сметка

+

Баланс на официалното финансиране

+

Грешки и пропуски

=

0

 

Следователно неравновесия могат да се отчитат по отделни операции и сметки.

Но върху процесите, които платежният баланс отразява, действат редица фактори, които могат да обуславят неговото неравновесие, особено от гледна точка на пазарния подход за оценка. Такива са структурните промени, стопанската конюнктура, фазите на икономическия цикъл, инфлационните процеси, икономическият растеж и т.н. Затова е възможно действието на едни фактори да предизвиква активно, а на други – пасивно салдо (Balance) на платежния баланс. Например инфлацията, която повишава общото равнище на цените на националните стоки, стимулира вноса и провокира дефицита в търговския баланс. В същото време намалената покупателна способност на паричната единица импулсира износа на капитали и обуславя пасивния капиталов баланс.

Салдата в платежния баланс се тълкуват като индикатори на външното равновесие или неравновесие. Тяхното състояние определя тенденциите на макроикономическата политика. Затова, как статиите в баланса ще се групират и какви салда ще се обобщават, зависи от потребностите на икономическата политика на държавата.

• 
  Търговско салдо (Merchandise balance). То показва разликата между вноса и износа на стоки. Не включва търговията с услуги. Поради това търговският баланс не е индикатор за участието на страната в международната търговия, особено при голямата интензивност през последните години на международната търговия с услуги.
  
• 
  Салдо на текущите операции (Current operations balance). Показва ролята на международната търговия с реални ценности. Салдото по текущите операции увеличава или намалява националния доход на страната. Увеличава БВП, когато е положителна величина, и намалява стойността на БВП, когато е отрицателна величина. Положителното (активното) салдо констатира постъпления за местните резиденти от чужбина. Държавата е заемодател. Международният инвестиционен авторитет на страната расте. Отрицателното (пасивното) салдо показва увеличаване на вземанията на чужди резиденти от местните. Страната се превръща в длъжник. Пасивното салдо е сигурен показател, че международната инвестиционна позиция на страната отслабва.
  
• 
  Салдо на капиталовия баланс (Capital balance). Представлява разликата между активите и пасивите на капиталовата и финансовата сметка. То е свързано със салдото на текущата сметка. При положително текущо салдо, салдото на капиталовата сметка е отрицателно. Влошаване на салдото по текущата сметка означава приток на капитал в страната. Положителният капиталов баланс показва, че задълженията на националната икономика са се увеличили или са се намалили вземанията от другите страни. При отрицателно салдо са се намалили задълженията към чужбина или са се увеличили вземанията от чужбина.
  
• 
  Текущият и капиталовият баланс са взаимосвързани. Дефицитът (Deficit) на търговския баланс се преодолява с получените кредити, които правят положителен капиталовия баланс. Активното търговско салдо, излишъкът (Surplus), е основание за външни инвестиции.
  
• 
  Салдо на общия платежен баланс (General balance). То включва салдата по текущата сметка, капиталовата сметка и сметка “Грешки и пропуски”. Когато салдото е пасивно (отрицателно), централната банка го финансира за сметка на валутните резерви или на получени заеми. Когато е положитело (активно), то увеличава валутните резерви на страната или погасява задължения към чуждестранни кредитори. В тази логика всички сделки са основни, а промяната в официалните валутни резерви е балансираща сделка. Промените във валутните резерви се отразяват в статистиката с обратен знак на този на салдото.
  

Не е възможно продължително време платежният баланс да е в неравновесие. Това би нарушило дългосрочните международни икономически връзки на националното стопанство, независимо дали страната се оказва кредитор (при активен платежен баланс), или длъжник (при пасивен платежен баланс). В същото време неравновесието се отразява върху състоянието на националната икономика. Ефектът на продължителния дефицит в платежния баланс е стагниране на икономиката, а на продължителните излишъци – инфлационно състояние на икономиката. Това предизвиква процеси на уравновесяване на платежния баланс.

Възможно е да се разграничат:

• 
  автоматичен уравновесяващ механизъм;
  
• 
  въведен (индуциран) уравновесяващ механизъм.
  

• 
  уравновесяващ механизъм на валутния курс;
  
• 
  уравновесяващ механизъм на дохода;
  
• 
  монетарен уравновесяващ механизъм, който се разграничава на:
  

- уравновесяване чрез лихвения процент;

Тези автоматични уравновесяващи механизми невинаги са в състояние да предизвикат желания ефект. Още повече, че много често уравновесяването на платежния баланс е за сметка на неравновесия в икономиката – стагниране на производството, инфлация, безработица и т.н. Поради това се налага неравновесията в платежния баланс да бъдат регулирани и чрез съзнателната държавна политика. Правителството разполага с достатъчни възможности за въдействие върху платежния баланс. Това са механизмите на парично-кредитната, валутната, митническата, индустриалната, външноикономическата и т.н. политика. В използването на този широк диапазон от инструменти могат да се обобщят два подхода – на пренасочване на разходите и на промяна на разходите.

• 
  С политиката на пренасочване на разходите (Expenditure switching) се променя начинът на осъществяване на разходите между страните. Инструменти на тази политика са промяната във валутния курс (девалвацията и ревалвацията), участието на централна банка в сделки на валутните пазари и уравновесяване на предлагането и търсенето на валута, валутният контрол, митническите и немитнически ограничения и др. Девалвацията (Devaluation) стимулира износа и ограничава вноса и е подходящ инструмент при дефицит в платежния баланс. Използва се при силно надценен валутен курс на националната валута. Ревалвацията (Revaluation) действа обратно. Тя се използва при излишък в платежния баланс. Стимулирайки вноса, съдейства за намаляване на излишъка. Осъществява се, когато курсът на националната валута е много нисък.
  

Митническата политика ограничава вноса или износа в зависимост от потребността за уравновесяване на платежния баланс и т.н.

• 
  Политика на промяна на разходите (Еxpenditure changing). Обикновено нейните инструменти се използват, когато политиката на пренасочване на разходите не е достатъчно ефективна. Платежният баланс се регулира чрез промяна в структурата на разходите. Уравновесителният механизъм най-често се обяснява с модела на абсорбцията (Absorption model), разработен от МВФ през 50-те години. Според него салдото по текущата сметка в платежния баланс е разликата между БВП и абсорбцията (сборът от потребителските, инвестиционните и правителствените разходи). Платежният баланс ще бъде уравновесен, когато потреблението, инвестициите и държавните разходи (абсорбцията) съответстват на националното производство. Когато доходът е по-голям от абсорбцията, платежният баланс е активен. Той е с отрицателно салдо при по-голяма абсорбция от БВП. Следователно състоянието на платежния баланс изисква пренасочване на разходите, което да увеличи или намали абсорбцията и да гарантира равенството между нея и дохода, което в същото време е равновесие на платежния баланс.
  

23.  Същност и типове икономическа интеграция

 

1.1. Предпоставки на интеграционните отношения

Интеграционните отношения са обективен и закономерен резултат на интернационализацията на производството. Тя изразява процеса на подкопаване на обособеността на стопанствата и преодоляване на икономическия национализъм. Този процес е особено интензивен след Втората световна война, протича с качествено нови характеристики и определя динамизма на интеграционните връзки.

Тази обобщаваща предпоставка на интеграционното развитие може да се конкретизира във: бързото нарастване на обема на търговията между националните икономики, което изисква съвместните усилия за насърчаване и регулиране; динамиката на капиталовото движение, което сближава националните възпроизводствени процеси и ги превръща в грижа на общата политика; засилването на икономическата зависимост между националните стопанства, което изисква синхронизиране на управлението и обща загриженост за икономическото развитие; бързия растеж на транснационалния бизнес, за който националните граници губят смисъл и стимулира наднационалните характеристики на икономиката и т.н. Тези предпоставки могат да бъдат определени като икономически. Освен тях интеграционните процеси се предопределят от политически причини. Не могат да се подценяват и историческите традиции, народопсихологичните предпоставки и т.н.

 

1.2. Същност на икономическата интеграция

Дефинитивната същност на икономическата интеграция (Economic integration) може да се определи като обективно-субективен процес на постепенно сближаване, обвързване и обединяване на националните стопанства на група страни. Това е процес протичащ в пределите на премахването на ограниченията на свободната търговия между участващите страни и единната, наднационалната макроикономическа политика. Следователно икономическата интеграция е процес, а не едно качествено състояние на взаимна обвързаност на националните икономики. Процес на премахване на ограниченията в търговията със стоки, услуги и производствени фактори, на преодоляване на усложненията в разплащанията и пр.

Икономическите ефекти от интеграцията могат да се търсят във всички макроикономически процеси – в общото развитие на икономиката на отделните страни, в динамиката на производството, заетостта и безработицата, в цикличните и инфлационните тенденции и т.н. Икономическата интеграция съдържа и микроикономически ефекти за фирмите – технологични, производствени, ценови и др., и за домакинствата – в степента на задоволяване на потребностите, в качеството и цените на благата и т.н. По-конкретно, премахването на търговските ограничения създава известните в теорията статичен и динамичен ефект.

Статичният ефект (Static effect) се измерва чрез съпоставяне на изгодите, които страната получава от безмитната търговия, т. е. от процеса на създаване на търговия и загубите, които тя понася в резултат на отклоняване на търговия, т. е. от отказването на благоприятни търговски контакти със страни извън интеграционната общност. Ефект на създаване на търговия (Trade creation effect) има, когато страната се отказва от по-неефективното производство на дадена стока и я внася безмитно и по-евтино от страна членка на интеграционния съюз. Ефект на отклонение на търговия (Trade diversion effect) се създава, когато по-евтиният внос на стоки от страни извън съюза се замести с по-скъп внос от страна членка на съюза. Когато ефектът на създаване на търговия е по-голям от ефекта на отклонение на търговия, благосъстоянието на обществото нараства. За това спомагат взаимоконкуриращата се, а не взаимодопълващата се структура на икономиките на страните в съюза; по-големите търговски ограничения преди създаването на съюза; по-малките търговски ограничения, предевявани към трети страни и т.н.

Това теоретично обяснение може да бъде графично илюстрирано:

Приемаме, че в международната търговия на царевица участват три страни – Англия, Франция и САЩ. Вътрешният пазар на царевица в Англия формира цена от 5$. Франция продава царевицата на международния пазар за 2$ , а САЩ – за 1$. При свободна търговия Англия би внасяла царевица от САЩ, тъй като нейната цена е най-ниска.

Ако Англия облага вноса на царевица със специфично мито от 1,50$, цената на френската царевица в Англия става 3,50$, а на американската – 2,50$. При това състояние Англия би продължавала да внася царевица от САЩ. Количеството на собственото й производство се равнява на Q₁. Вносът е равен на разликата Q₂ – Q₁. Приемаме, че между Англия и Франция, поради интеграционния съюз, митата се премахват и се осъществява единна митническа политика спрямо трети страни. Тогава цената на царевицата от САЩ ще се запази, докато френската царевица ще се продава на английския пазар по цена от 2$. Англия ще преориентира вноса си към Франция, тъй като вносната цена от 2,50$ ще спадне на 2$. Производството на царевица спада на равнище Q₃, а потреблението нараства на Q₄. Разликата Q₄ – Q₃ отразява нарасналия внос. Следователно последица от интеграционната общност е понижаването на вносната цена и увеличаването на обема на вноса. В резултат на това се подобрява икономическото благосъстояние на Англия. Явлението е създаване на търговия. Илюстрира се с триъгълниците А (производственият ефект) и В (потребителският ефект).

Възниква и ефект на отклонение на търговия, защото Англия е заместила вноса на царевица от САЩ с този на Франция, при положение, че производствените разходи в САЩ са по-ниски от тези на Франция. Разходите за внос на Англия се увеличават с 1$ в сравнение с безмитната цена на вноса от САЩ, равна на 1$. Тоест, ако се изпълняваха условията на безмитния внос, но не в ситуацията на интеграционния съюз, Англия би внасяла царевица от САЩ, тъй като цената (1$) е по-ниска от вносната цена на Франция (2$). Загубата на икономическо благосъстояние се отразява с правоъгълника С и се изчислява като се умножи количеството Q₂ – Q₁ с разликата на безмитната цена на вноса от САЩ и Франция (1$). Крайният резултат се получава, като се сравнят триъгълниците А и В с правоъгълника С.

Времето, безспорно, променя статичния ефект, поради което теорията обсъжда динамичен ефект (Time effect) от интеграцията. Той се очертава с увеличаване на икономическото благосъстояние на страната, в резултат на повишаване на ефективността на използваните ресурси. Това е възможно, тъй като внасяните по-евтини продукти поставят националните отрасли в изострена конкурентна среда. За да оцелеят, те трябва да намаляват производствените разходи чрез технологично обновление и рационализиране на производството (т.нар. конкурентен ефект). Фирмите, които в резултат на съюза разширяват пазарите си, увеличават собственото си производство, при което намаляват разходите за единица продукт, т.е. осъществяват икономии от мащаба (ефекти от мащаба на производство). Във времето се отчита увеличаване на социалното благополучие, технологично усъвършенстване, увеличаване на производствения капацитет и т.н. В теорията се счита, че социално-икономическите резултати от премахването на митата се измерват по-скоро с динамичните ефекти, отколкото с ефекта на създаване на търговия.