Божията кръв Малкълм Уебър

131 Той е и от вечно човешко естество (Евреи 7:15-17). Въплъщението Му не беше нещо временно - Исус завинаги ще бъде Богочовекът.

132 сравни с Евреи 4:15.

133 Това е причината, поради която култовете обикновено отричат истинското божествено естество на Христос.

134 Забележете контекста на този стих: той се намира между Второзаконие 16:21-22 и Второзаконие 17:2-3. Стиховете между двата пасажа говорят за Божията омраза към идолопоклонството! Този контекст ни показва колко е сериозно принасянето на несъвършена жертва на Бог!

135 Някои учители на лъжеучението за духовната смърт казват, че Исус се е новородил, след като са приключили страданията му в ада!

136 сравни с Левит 14:13.

137 сравни с Изход 29:31-34; Числа 18:9.

138 сравни с Изход 29:31-34; Лев. 10:17; Числа 18:9-10; Езекиил 42:13.

139 Понеже тези съдове вече са „святи”, те не можеха да се използват за нещо друго.

140 Левит 2:3.

141 Левит 3:1.

142 Левит 5:15; 6:17.

143 сравни с Числа 18:8-9, 19; 1 Летописи 23:13; 1 Коринтяни 9:13.

144 1 Коринтяни 5:7.

145 „Несвято нещо” – букв. англ.

146 сравни с 1 Царе 2:17, да се „отвращаваш от Господната жертва” е „твърде голям” грях пред Господа.

147 Тези ужасяващи изявления са действителни цитати от съвременната християнска литература.

148 сравни с Йоан 1:5 – „И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана [т.е. не я победи]”.

149 1 Tимотей 6:20-21; 2 Tимотей 2:15-18; Деяния 20:30; 2 Коринтяни 11:2-4; Галатяни 1:6-9.

150 виж Глава десета за обяснение на правилното значение на библейската фраза: „направи грешен Онзи, Който не е знаел грях”.

151 сравни с Лука 23:47; Йоан 8:46; 14:30.

152 сравни с Деяния 2:33.

153 Т.e. кръщението в Святия Дух; сравни със ст. 2.

154 Изход 17:6.

155 сравни с Галатяни 4:4-6.

156 сравни с Лука19:9; Йоан 4:53; Деяния 11:13-14; 16:14-15; 18:8.

157 сравни с Исус Навиев 24:15; Съдии 1:24-25; Евреи 11:7 с Битие 6:18.

158 сравни с Исус Навиев 6:17.

159 сравни с Битие 12:17; 20:7; 2 Царе 24:17; 3 Царе 2:33; Йов 5:3-4; 17:5.

160 сравни с Псалм 25:13; 69:36; 90:16; 112:1-2; 115:14; Притчи 20:7; Йов 1:10; Исая 54:13; 2 Tимотей 1:16.

161 сравни с Йоан 3:16; Римляни 5:8; 1 Йоан 4:9-10.

162 сравни с 2 Коринтяни 5:14-15; Галатяни 2:20; Ефесяни 5:2, 25.

163 1 Коринтяни 3:21-23; Откровение 21:7.

164 2 Коринтяни 9:15; Йоан 4:10.

165 сравни с Галатяни 1:4.

166 2 Коринтяни 8:9; Филипяни 2:5-8.

167 Други източници описват този инструмент като къс камшик с няколко единични или вплетени кожени ремъци, всеки с различна дължина, за които на определени интервали са завързани железни топки или остри парчета от овнешки кости. Когато римските войници удряли многократно с пълна сила гърба на жертвата, железните топки причинявали дълбоки ожулвания, а кожените ремъци и овнешките кости прорязвали кожата и тъканите. След това, с продължаването на бичуването, разкъсвания се появяват в основните скелетни мускули и произвеждат пулсиращи лентички от кървяща плът.

168 Докато беше в Гетсиманската градина, в очакване на Своите предстоящи страдания и смърт, Исус изпита толкова изключително силно душевно терзание, че потта Му стана „като големи капки кръв” (Лука 22:44). В резултат на този кръвоизлив в потните Му жлези, кожата на Исус е станала изключително крехка и нежна.

169 Разпъването на кръст вероятно е започнало при персийците и след това е въведено и в Египет и Картаген от Александър Велики. Римляните са го възприели най-вероятно от картагенците.

170 „След това съблекли дрехите Му, по които имало съсирена кръв, а несъмнено с тях и не малко разкъсана кожа и плът...” (Амброуз).

171 Тези гвоздеи представлявали заострени железни прътове, дълги между 13 и 18 см, с квадратен стълб с диаметър между 0.64 см и 1.27 см. Железните прътове вероятно са били забивани през китките вместо през дланите, тъй като сухожилията и костите на китката могат да понесат тежестта на тяло, което виси на тях, а дланите не могат. Въпреки че Библейските стихове говорят за гвоздеи в ръцете (примерно Лука 24:40), те не противоречат на идеята за рани в китките, тъй като в древността хората редовно считали китката като част от ръката.

172 Това било изискване на закона.

173 Т.e. бичуването. При всяко вдишване на Исус, болезнените рани от бичуването се отърквали по грубото дърво на кръста.

174 Tова произвеждало ужасни пристъпи на агонизираща болка в ръцете и краката.

175 Има сведения за това, че апостол Андрей бил на кръста цели два дена преди да умре. Някои източници посочват, че дължината на периода на оцеляване на жертвата на кръстното разпъване може да се удължи максимално до четири дена, което несъмнено зависело от това, колко жестоко е било бичуването.

176 от Животът на Христос на Гийки.

177Латинската дума excruciatus означава „извън кръста”- бел. авт. Тук е използвана английската дума excruciating, която означава „мъчителен” - бел. прев.

178 Eзекиил 28:12.

179 Maтей 20:26-28; Филипяни 2:5-8; 1 Петрово 2:18-24; 1 Йоан 3:16; 4:10-11.

180 сравни с 1 Йоан 4:10-11.

181 На кръста Исус все пак каза: „Боже Мой”. Много неправилно цитиране!

182 сравни Римляни 1:25; 9:5, „Христос…[е] благословен [а не проклет] до века”.

183 В книгата на Авакум разрешението на този проблем е, че след като Той ги използва при осъществяването на Неговите цели за нанасяне на съд над Неговия народ, Бог ще унищожи нечестивите вавилонци за греховете им.

184 виж бележката под черта на стр. 140.

185 виж бележките под черта на стр. 68 и 69.

186 Еврейската дума, преведена „пред себе си”, произлиза от думата негед, която означава „това, което е очевидно, пред нещо, в полезрението на, срещу нещо”. Сравни също с превода на Септуагинтата на този стих: „Гледах Господа винаги пред лицето си”.

187 За описание на физическата агония на Исус виж бележката под черта на стр. 81.

188 Исая 53:3.

189 Йоан 1:11.

190 Хадес (гръцки) и шеол (еврейски) са основни термини за „мястото на духовете на покойниците”. В рамките на хадес, или шеол, има отделни области за изгубените и за праведните. Например в Стария Завет за нечестивите се казва, че при смъртта си, те отиват в шеол, но са предадени на „преизподнята” (Исая 14:15; Езекиил 32:18), докато праведните, които също отиват в шеол, навлизат в Божието присъствие (Псалм 49:15; 73:24; Битие 5:24). В Новия Завет изгубените са показани в шеол/хадес на място на мъчения (Лука 16:19-31), докато праведните са в рая или „Авраамовото лоно”, място на утеха и благословения (Лука 16:22-25; 23:43). Нещо повече, за праведните мъртви се казва, че те са „с Господа” (Филипяни 1:23; 2 Коринтяни 5:8).

191 Евреи 10:5-10.

192 За пълно изучаване на това, моля вижте Глава Единадесета.

193 сравни с Второзаконие 4:35; Псалм 86:10; Исая 43:10; 44:6, 8; 45:5-6; 46:9; Йоан 4:24; 8:16-19.

194 ^ Колосяни 2:9.

195 ^ 1 Tимотей 3:16.

196 ^ Колосяни 1:17; Евреи 1:3.

197 Исая 5:30; 8:22; Еремия 4:28; Eзекиил 30:3; 32:7-8; Йоил 2:2, 31; Aмос 8:9; Софония 1:15.

198 Освен, разбира се, паралелният пасаж в Maтей 27:45-47.

199 И той дори не намеква толкова много това, когато е разбран правилно.

200Важно е да се отбележи, че този стих не е дидактичен, а описателен. С други думи, той не е конкретно учение за Христовата изкупителна смърт, а само сведение за това, което се е случило.

201 2 Петрово 3:16.

202 В Матей 4:6-7 Исус се облегна на цялата Божия воля, за да опровергае лъжата на Сатана, която той поддържаше, като беше извадил от контекст само един стих от Писанието.

203 Йоан 20:17; Откровение 3:12; Псалм 22:10; Псалм 40:17.

204 Римляни 1:29-31.

205 Eфесяни 2:8; 2 Солунци 3:2.

206 Йоан 11:42.

207 Псалм 66:18; Йоан 9:31; Исая 59:2.

208 Лука 23:43, 46.

209 ^Пс. 16:10. на англ: „Святият Ми” – бел. пр.

210 Maтей 26:39, 42; Римляни 5:19; Филипяни 2:8.

211 примерно Левит 2:2; Филипяни 4:18.

212 сравни с Maлахия 3:6; Евреи 13:8.

213 Псалм 91:10-12. Сравни с Лука 4:28-30; Йоан 7:30, 32, 44; 8:20, 59; 10:39.

214 Все едно Исус задаваше въпрос на Своя Отец, на който Той не знаеше отговора и очакваше да го получи.

215 сравни с Йоан 19:28, „Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието, рече: 'Жаден съм.'” Виж Псалм 69:21.

216 Като например Псалм 27:1; 47:5.

217Псалм 69 и Псалм 109, части от които предсказват страданията на Месията и поучават същото.

218 Като например Йов 30:20.

219 Maтей 26:51-54; 27:40.

220 Моля забележете, че Сатана никога не е имал контрол върху живота на Исус – нито за един момент!

221 Исая 50:4-6; Йоан 18:11; 19:10-11.

222 “Кучетата” в Псалм 22:16 са езичниците (виж Maтей 15:26), a Бог ясно говори за римските войници в стихове 16-18. Tези, които поучават, че тези стихове се отнасят за демони в ада, които измъчвали Исус, са в очевидна грешка!

223 сравни с Псалм 71:5-7.

224 „Любимият” (букв. „моят единствен”) във Версията на Крал Джеймс е поетичен еврейски синоним за дадена личност или живот.

225 „Радвам се”.

226 Моля, вижте глава Дванадесета на Наслаждавай му се завинаги за повече информация за духовното общение на Исус, докато беше на кръста, и как това трябва да се съотнесе към нашите преживявания на „кръста”.

227 Йоан 17:4-5; Деяния 2:36; 5:30-31; Филипяни 2:8-11; Евреи 12:2; 1 Петрово 3:22. Tова е, което Павел имаше предвид , в 1 Tимотей 3:16, когато каза, че Исус беше „доказан чрез Духа”. Виж Глава Петнадесета.

228 сравни с Изход 32:35; Числа 12:1-15; Второзаконие 28; 2 Летописи 21:12-15; 26:18-21; Псалм 38:1-8; 39:10-11; 107:17-18; Осия 7:1; 1 Коринтяни 11:30.

229 сравни с Числа 12:11-13; 16:46-48; 25:7-13; 2 Царе 24:25; 2 Летописи 30:18-20; Псалм 30:2, 5-12; Исая 38:17; 57:18-19; Еремия 33:6-8; Maтей 9:6; Maрк 4:12 с Йоан 12:40; Яков 5:14-16.

230 Галатяни 3:13; 1 Петрово 2:24.

231 Maрк 11:25-26; 1 Коринтяни 11:30-31; Яков 5:16; Псалм 66:18; Еремия 7:8-10; Eзекиил 33:23-26.

232 Maтей 7:11; 21:21-22; Maрк 11:22-24; Римляни 4:17-21; 2 Коринтяни 1:20; Eфесяни 3:20; Евреи 10:23; 11:1; 1 Йоан 3:22; 5:14-15; Исус Навиев 1:3.

233 Като например Псалм 119:67; 1 Коринтяни 5:5; Евреи 12:5-11.

234 Като например Псалм 31; 32; 38; 39; 41; 119:70-77; 1 Петрово 1:6-7.

235 Всичко това звучи много смешно, но колкото е смешно, толкова е и погрешно това учение!

236 Защото тялото Му не притежаваше определени „уникални женски органи”.

237 сравни с Псалм 34:19-20; 121:7.

238 Римляни 8:3; Филипяни 2:7; 1 Tимотей 2:5; Евреи 2:14; Йов 33:6.

239 сравни с 1 Коринтяни 11:24-25.

240 Левит 22:20; Maлахия 1:8; Второзаконие 17:1.

241 Хала означава да бъда „протрит или износен”, оттам преносно: да съм „слаб, болен и в неприятност”.

242 сравни с 1 Петрово 2:24.

243 Левит 17:11; Евр. 9:22.

244 Maтей 20:28; Римляни 5:10; 1 Коринтяни 15:3; Колосяни 1:20-22; и т.н.

245 сравни с Исая 50:6, където Исая говори за бичуването на Исус в същия контекст, в който римските войници отскубват косми от бузите Му и плюят в лицето Му.

246 Добавяме това, че няма нищо лошо да се благодари на Бог за раните на Исус, или да се благодари за това, че чрез Исусовите рани сме изцелени. Бог е този, който каза, че сме изцелени чрез Исусовите рани, но ние трябва да разберем какво Той има предвид.

247 Лично аз не съм открил дори един такъв. Идеята за 39 групи от болести изобщо не е научен факт!

248 Maтей 27:26; Maрк 10:34; 15:15; Йоан 19:1.

249 Второзаконие 25:1-3.

250 Като подкрепа на тази позиция е фактът, че Исус явно беше с отслабнали сили от жестоко Си бичуване, Симон Киринейски трябваше да бъде убеждаван да носи кръста Му (тежащ от 34 кг до 57 кг) до Голгота (разстояние от около половин километър) вместо Него (Maтей 27:32).

251 От Животът на Христос на Гийки.

252 Неговият Новозаветен еквивалент е, разбира се, името „Исус”.

253 сравни с Йоан 1:51; Евреи 1:13-14.

254 сравни с Лука 10:19; Римляни 16:20.

255 Като например Изход 14:30; Числа 10:9; Йов 30:15, „благополучие”; Псалм 68:19.

256 1 Йоан 1:3. Tова божествено общение е най-голямата полза от делото на кръста и е разгледано в книгата ми Наслаждавай Му се завинаги.

257 Римляни 8:19-23; 1 Коринтяни 15; Eфесяни 1:14; 1 Петрово 1:5.

258 сравни с Еремия 1:19; 20:8; Maтей 5:10-12; 10:17-18, 22; 13:21; 24:9; Maрк 4:17; 10:30; Лука 6:22-23; 21:12, 17; Йоан 15:18-21; 16:33; 21:19; Деяния 5:40-41; 9:16; 20:19, 23; 28:22; Римляни 8:17-18, 35-37; 1 Коринтяни 16:9; 2 Коринтяни 1:3-9; 4:7-11, 16-18; 11:23-25; 12:10; Галатяни 4:29; 5:11; 6:12, 17; 1 Солунци 3:3-4; 2 Солунци 1:4-5; 2 Tимотей 1:8; 2:8-9, 12; 3:11-12; Филимон 13; Евреи 10:32-34; 13:13-14; 1 Петрово 1:6-7; 2:18-23; 3:14, 17; 4:12-19; 5:8-10; Откровение 1:9; 2:10; 6:9; 17:6; 20:4.

259 сравни с Псалм 11:5a; 66:10-12; Притчи 25:4; Йов 1 и 2; 7:18; 13:15a; Данаил 11:35; 12:10; Яков 1:2-4; 5:10-11.

260 Maтей 18:34-35; 1 Коринтяни 11:29-32.

261 1 Петрово 2:20; 4:15; Римляни 13:4.

262 Второзаконие 32:20; Лука 9:41; Римляни 14:23; Евреи 3:17-19; Яков 1:6-8.

263 сравни с Йоил 2:32; 1 Солунци 1:10; 5:9.

264 сравни с Maтей 1:21; Йоан 5:34; Деяния 16:30-31; Римляни 10:10-13; 1 Коринтяни 1:18.

265 Римляни 10:13-14; Осия 4:6; 2 Петрово 1:2-3.

266 Исая 53:4-5.

267 На англ. „душите” – бел. пр.

268 В Битие 27:19 и 31, „душата ти” означава теб. Душата е личността. В Изход 12:16, нефеш е преведена „всеки” и трябва да бъде преведена като „човек” или „личност”. Личността е тази, която се храни. В Левит 4:2, личността е тази, която съгрешава. В Левит 5:2, личността е тази, която се докосва до нещо. В Левит 7:20, личността е тази, която яде нещо. В Псалм 42:1 2, личността е тази, която жадува за Бога. В Псалм 63:9, самият Давид (личността), когото се опитваха да убият. В Еремия 52:29 30, нефеш е правилно преведена три пъти като „души”. В Битие 12:13 и 19:20, „животът ми ще се опази” означава аз ще живея. „Човекът” е личността в Битие 17:14; 36:6; 46:15, 18, 22, 25-27; Изход 1:5; 12:4-5, 19; Левит 20:6; Второзаконие 13:6; Исус Навиев 10:28-39; 11:11; Еремия 2:34; 26:19; Eзекиил 18:4.

269 В Изход 21:22 23, нефеш е правилно преведена като „живот”, два пъти в ст. 23. Нефеш е правилно преведена като „живот” и в Изход 4:19; Числа 35:31; Исус Навиев 2:13 14; 1 Царе 19:5, 11; 23:15; 28:9, 21; 4 Царе 1:13 14; Естир 7:3, 7; 8:11; 9:16; Еремия 48:6; 49:37; Йона 4:3.

270 В Лука 1:46, „Величае душата ми Господа,” означава аз величая. В Йоан 12:27, „Сега душата Ми е развълнувана” означава сега аз се вълнувам. „Душата” е личността в Деяния 2:41; 3:23; 7:14; 27:37; Яков 5:20; 1 Петрово 3:20, 4:19 и 2 Петрово 2:14. В Деяния 14:22, „душите на учениците “ означава самите ученици. Във 2 Коринтяни 1:23 и Евреи 10:38, „моята душа” означава мен и аз. В 1 Солунци 2:8, “своите души” означава нас самите. В Яков 1:21 и Откровение 18:14, „душата ти” и „душите ви” означава теб или вас. В Откровение 18:13, „човешки души” означава хората.

271 Като например Maтей 2:20; 20:28; Maрк 3:4; Йоан 10:11; 13:37; Деяния 15:26; Римляни 16:4; 1 Йоан 3:16; Откровение 12:11.

272 Като например 3 Царе 17:21-22; Исая 10:18; Йов 14:22; Maтей 10:28; Откровение 6:9; 20:4.

273 сравни с 2 Коринтяни 5:1 4.

274 1 Коринтяни 15.

275 сравни с Лука 24:25-27; Йоан 1:45; 5:39, 46.

276 Като например Второзаконие 18:15-19.

277 Maтей 5:17; Колосяни 2:17.

278 В контекста на тези жертви самият Исус, както и ранната Църква, разбираха Неговата умилостивителна смърт. Левитската система на жертвоприношения предостави богословския модел, за да могат те да имат това разбиране.

279 Eфесяни 5:2; Евреи 9:26; 10:10-12.

280 сравни с Исая 53:7; 1 Петрово 1:19; Откровение 5:6, 12; 7:14; 12:11; 21:27.

281 Значимостта на Левитската система на жертвоприношения се разбира от факта, че няма друга книга в Библията, която да съдържа повече от самите думи на Бога, от книгата Левит. Освен това, интересно е да се отбележи, че Левит беше първата книга, която еврейските деца учеха в синагогата. O, да можеше църквата днес да цени така тази книга!

282 ^Като например Авел в Бит. 4:4, Ной в Бит. 8:20-21, Йов в Йов 1:5, Авраам в Бит. 22:7, 13 и Яков в Бит. 31:54.

283 Евреи 10:4.

284 Бог не е обвързан с времето. Той е извън времето; Той създаде времето. Затова Бог можеше да приложи предимствата на Христовата смърт, преди тя да се случи в исторически план.

285 Противно на учението, което казва, че нашите грехове не са „покрити” чрез кръвта на Исус, но по скоро „очистени”, Библията ни учи, че нашите грехове са едновременно „покрити” и „очистени” чрез Неговата скъпоценна кръв.

286 Изход 23:7; Наум 1:3.

287 сравни с Исая 26:21; Софония 1:17; Второзаконие 7:10; Псалм 119:119.

288 сравни с Левит 4:27-28; 9:3; Второзаконие 15:21; Езекиил 43:22.

289 Евреи 9:14; 1 Петрово 1:18-19.

290 1 Петрово 1:18-19.

291 Левит 6:24-29; Езекиил 46:20.

292 Исая 53:11; Евреи 9:14; 1 Петово. 1:18-19; 3:18.

293 Не беше нужно Исус да умира духовно. Той трябваше да умре само физически (като старозаветните животни), за да плати наказанието за греховете ни. Виж Глави Трета и Четвърта.

294 ^ 1 Йоан 3:5.

295 Лука 1:35.

296 Maтей 27:4, 19, 24; Йоан 7:18; 14:30; 18:38; 19:4, 6; Евреи 4:15.

297 Притчи 28:13; 30:12, 20; Лука 11:39; 18:9-14; 1 Йоан 1:8.

298 сравни с Левит 16:21-22, тук Аарон, като първосвещеник в Деня на умилостивението, действа от името на целия народ; 2 Летописи 29:23-24; Изход 29:10.

299 сравни с Числа 14:34, „ще теглите поради беззаконията си” означава, че те ще понесат

Изтегляне 4.27 Mb.

Сподели с приятели: