Божията кръв Малкълм Уебър



страница15/21
Дата14.01.2018
Размер4.27 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   21

Глава петнадесета

Утвърдената кръв на Исус

Исусовото възкресение

Евангелието е евангелие не само на смъртта на Исус, но също така и на Неговото възкресение.628 Възкресението на Исус е основата на християнството.629

Буда е мъртъв; Moхамед е мъртъв; Зороастър е мъртъв; Конфуций е мъртъв; много папи са умрели; но Господ Исус Христос е жив завинаги! Алелуя!
Бях мъртъв, и ето, живея до вечни векове (Откровение 1:18)
Възкресението на Исус беше доказателството, че умилостивението беше завършено и прието от Бог. Ние сме изкупени чрез скъпоценната кръв на Исус, a не чрез Неговото възкресение, възкресението Му доказа, че Той напълно плати цената за греха, защото в противен случай Той нямаше да възкръсне. В този смисъл Павел написа, в Римляни 4:25, че Исус беше „възкресен за оправданието ни”.630

Тук ще разгледаме някои важни изявления в Библията относно Исусовото възкресение.


Деяния 13:35
Защото и в друг Псалом казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление". (Деяния 13:35)
Павел, в Деяния 13:35, каза, че Исусовото свято тяло не е видяло изтление. Изтлението, което означава физическо разлагане и развала, е част от проклятието на греха и е обичайната съдба на падналото човечество.631 Но Исус беше безгрешен и затова тялото Му не можеше да преживее изтление, докато беше в гроба.

В Деяния 13:35 37 Павел прави контраст между тялото на Давид (един несъвършен мъж) и тялото на Исус (Божият Светец). Давидовото тяло видя изтление, докато Исусовото тяло не видя изтление.

Ако Исусовото тяло беше преживяло изтление, това щеше да значи, че в смъртта Си Той беше омърсен от греха, и следователно нямаше да е приемлива жертва на Бог за нашите грехове.632 Ако Христос не беше възкресен от мъртвите, без да види изтление, тогава нямаше да бъде направено никакво умилостивение и ние си оставаме в греховете си. Но посредством Своето напълно безгрешно естество, Исусовото тяло беше нетленно,633 и затова Павел продължава, в Деяния 13, с обещанието за опрощаване на греховете ни и спасение чрез Него:
И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете. И че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон. (Деяния 13:38-39)
Деяния 2:24
Когото [Исус] Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея. (Деяния 2:24)
В Деяния 2:24 Петър казва, че не беше възможно Исус да бъде държан от смъртта. С други думи, Исус не можеше да остане физически мъртъв. Исус плати пълната цена за човешките грехове, когато проля скъпоценната Си кръв на кръста, и затова след смъртта Му, вече не остана наказание, което трябваше да бъде понесено от Него вместо нас.

Исус беше безгрешен, и смъртта, която е заплатата за греха, нямаше власт над него, нито някакво право спрямо Него. Затова Той не можеше да остане мъртъв – трябваше да бъде възкресен. Отец, в Своето правосъдие, не можеше да позволи Своя съвършен Син да остане мъртъв.

Исус доброволно положи Своя живот,634 понесе наказанието за нашите грехове и умря, но щом като умилостивението беше завършено635 и Божието правосъдие - удовлетворено, безгрешното Агне трябваше да бъде възкресено от мъртвите. Беше невъзможно Той да бъде „държан” от смъртта!

Един често срещан въпрос в умовете на много християни е: Ако Исус напълно плати цената за греховете ни, когато умря, тогава защо Той остана мъртъв в продължение на три дни и нощи? Защо Исус не умря и веднага след това да се върне към живота? Защо бе три дни и нощи в гроба?

Ние вярваме, че има няколко причини Исус да остане мъртъв в продължение на три дни и нощи, и те са следните:

(a) Исус трябваше да остане мъртъв за период от време, който да е достатъчно дълъг, за да покаже, че Той наистина бе умрял.

(б) Божието Слово не може да се наруши, но то трябва да се случи; Исус трябваше да изпълни старозаветните писания, както и собствените Си думи, че ще бъде мъртъв в продължение на три дни и нощи.636

(в) Исус остана мъртъв в продължение на три дни и нощи, защото Бог, в Своята мъдрост, просто реши това да се случи по този начин.637


1 Коринтяни 15:17
И ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си. (1 Коринтяни 15:17)
Ако Христос не беше възкресен телесно, тогава вярата ни е суетна, или безполезна, и ние все още сме под вината на своите грехове и в състояние на вечно осъждение.

Ако Исус не беше възкресен от мъртвите, Той би трябвало да е бил грешен на кръста и смъртта да има надмощие и законно право спрямо Него. Tова от своя страна означава, че Той не можеше да умре за друг, освен за Себе Си. Следователно нямаше изкупителна смърт на невинен заместител вместо нас и всички ние трябва сами да плащаме вечното наказание за греховете си.

Но Исус беше безгрешен и свят на кръста; затова Той телесно беше възкресен.638 Следователно ние не сме в греховете си, но сме спасени и новородени към една жива надежда за пълна изява на нашето изкупление639 и за бъдещето ни единство с Исус в Неговото възкресение.640Исусовото възкресение е обещанието и гаранцията за нашето възкресение:
понеже Аз живея, и вие ще живеете. (Йоан 14:19)641
Maтей 12:38-40
Тогава някои от книжниците и фарисеите Му отговориха, казвайки: Учителю, искаме да видим знамение от Тебе. А Той в отговор им рече: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона. Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. (Матей 12:38 40)
Учителите на лъжеучението, че Исус е умрял духовно, използват изявлението на Исус в Матей 12:40, за да се опитат да докажат своята лъжлива теория, че Исус пострада в ада в продължение на три дни и нощи, за да ни изкупи.

Но всъщност Исусовото изявление, че Той „ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи” се отнася до това, че физическото Му тяло беше в гроба в този период от време.

Преживяването, което имаше пророк Йона, беше прототип на Исусовата смърт, погребение и възкресение. Исусовото изявление се отнася до факта, че Неговото физическо тяло беше в гроба в продължение на три дни и нощи. Това е толкова просто за разбиране.

В Йоан 2:18 22 Исус говори за същото „знамение” на Своето божествено поръчение, което имаше предвид в Maтей 12.


По повод на това, юдеите, проговаряйки, Му рекоха: Какво знамение ще ни покажеш, тъй като правиш това? В отговор Исус им рече: Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна. Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш? Но Той говореше за храма на тялото Си. И тъй, когато биде възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на писаното, и словото, което Исус беше говорил. (Йоан 2:18-22)
В Йоан 2, това, за което Исус говори, става ясно – че възкресението на Неговото тяло след трите дни и нощи в гроба беше знак за божественото Му поръчение.

Нещо повече, трябва да се отбележи, че Бог снабди рибата за избавлението на Йона. Тя не беше място за наказание.

Тук ще добавим, че тези, които поучават, че Исус трябваше да премине през „втората смърт”, за да плати пълното наказание за греховете ни, в определен смисъл са непоследователни в рамките на своето учение. Същите хора, които поучават, че Исус преживя „втората смърт”, поучават, че Той беше новороден и освободен от наказанието след като пострада в ада само за три дни и нощи.

Всъщност ако Исус трябваше да премине през втората смърт, за да ни изкупи, тогава как така Той пострада в ада само три дни и нощи? Втората смърт е състояние на вечно мъчение и отчуждение от Бога! Ако Исус беше преживял втората смърт, тогава в момента Той все още страда в ада, и ще бъде там завинаги!

Идеята, че Бог страда в ада за цяла вечност в състояние на отделяне и отчуждение от Себе Си, разбира се, е напълно абсурдна; но такова е и цялото погрешно учение за духовната смърт на Исус!

Исус няма да прекара вечността, страдайки в ада; а Той дори и не прекара три дни и нощи , страдайки там, но Неговото дело на изкупление беше завършено на кръста, когато проля скъпоценната Си кръв,642 и възкресението на телесното Му тяло от мъртвите беше знак на божественото Му поръчение.643


Откровение 1:5
Исуса Христа, Който е... първороденият от мъртвите (Откровение 1:5)
Някои хора използват този пасаж в Откровение 1:5 и други като него,644 за да се опитат да докажат, че Исус умря духовно на кръста и по-късно беше „новороден” от Бога в дълбините на ада. Te казват, че Исус беше първият новороден в новия завет.

Но Библията ни учи, че Исус никога не е умирал духовно и не е бил новороден, а стана „първородният от мъртвите”, когато беше физически възкресен от мъртвите:


Сиреч, че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите (Деяния 26:23)
Исус не умря духовно и на всяко място, в което Библията говори за Неговото възкресение от мъртвите, тя ни препраща към възкресението на тялото Му чрез Святия Дух.645

В Писанията Христос е наречен „първороден” в няколко различни смисъла:

(a) Исус беше „първородният син” на Своята майка.646 Исус имаше братя и сестри;647 но посредством раждането си от девица, Той беше първороден.

(б) Терминът „първороден от мъртвите” (Колосяни 1:18) е препратка към Исусовото физическо възкресение от мъртвите. Той беше най-първият човек, който някога беше възкресен от мъртвите с прославено тяло, който никога повече няма да умре.648

В друга духовна картина или метафора, Христос е наречен „първият плод” на починалите в 1 Коринтяни 15:20 и 23. Това означава ли, че Исус беше „пожънат” в буквалния смисъл на думата? Очевидно не! Това е само метафора. Затова и терминът „първороден от мъртвите” не означава, че Исус беше новороден от духовна смърт, но е препратка към Неговото телесно възкресение.649

(в) Терминът „първороден” в Писанието се отнася не само до раждането, но също и до позицията, положението и наследствените права.

Първородният в Израел имаше специални права и привилегии, включващи един значителен дял от наследството. В Изход 4:22 и Еремия 31:9, държавата Израел е наречена Божият „първороден”, което означава, че този народ е избран от Бога и има специални привилегии и благословения, в сравнение с езическите народи.

Употребата на термина „първороден”, означаваща най-значимия в своя клас, се намира и на други места. В Йов 18:13 „първородният на смъртта” е вид смъртоносна болест. В Исая 14:30 „първородните на сиромаха” означава най-беден от бедните. В Псалм 89:27 „Аз ще го поставя в положение на първороден” означава, че Той ще вложи в Него царско достойнство и ще Го облече в превъзходен блясък, така че да Го направи издигнат във величие над всички земни царе.

Това често е смисълът, в който Христос е наречен „първородният”.650 Този термин се отнася до Неговата позиция, ранг, права и специални привилегии.
[Христос е] първороден преди всяко създание; понеже чрез Него бе създадено всичко... всичко чрез Него бе създадено; (Колосяни 1:15 16)
Значението на думите на Павел в Колосяни 1:15 16 е, че тъй като Той е Създател на всичко, Исус заема позицията на „първороден” по отношение на цялото творение. Този термин по никакъв начин не се отнася до някакво новорождение на Исус, но говори за Неговата издигната позиция и старшинство. Исус, в сравнение с всяко сътворено същество, държи ранга на първороден по достойнство и първенство.

Павел се предвижва от първенството на Сина в цялата вселена - в стих 15, към първенството Му като Глава на църквата – в стих 18, и той отново използва термина „първороден”:


И глава на тялото, тоест на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.
Затова когато Библията говори за Исус като за „първороден”, тя не се отнася към Него като към новороден. Исус никога не е умирал духовно и никога не се е новораждал.

Един автор е написал, че да си новороден означава да „станеш участник на божественото естество”. Същият автор пише, че Исус Христос беше първата новородена личност. Това означава, според разбирането му, че Исус стана участник на божественото естество, което от своя страна означава, че е имало време, когато Исус не е бил участник на божественото естество. За пореден път тук тези учители, съзнателно или не, всъщност са отрекли божествеността на Христос! Да се поучава, че Христос е бил новороден от Божия Дух и е станал участник в божественото естество, е да се поучава, че Исус в определен момент е бил нещо по-малко от Бог! Ето колко сериозно е това лъжеучение.651


1 Tимотей 3:16
И без противоречие, велика е тайната на благочестието: Тоя, "Който биде явен в плът, доказан чрез Духа, виден от ангели, проповядан между народите, повярван в света, възнесен в слава". (1 Tимотей 3:16)
Павел, обръщайки се към Исусовото възкресение, казва тук, че Исус беше „доказан чрез Духа”. Павел имаше предвид, че чрез Исусовото възкресение беше показано или обявено, че Той винаги беше праведен в Духа Си. Чрез Своето възкресение от мъртвите, Исус беше обявен – а не направен – за святия Божий Син (Римляни 1:3-4).

Да се поучава, както някои хора правят това, че изразът на Павел в 1 Tимотей 3:16 означава, че Исус беше „новороден от духовна смърт”, е да се демонстрира липса на разбиране относно библейското поучение за оправданието, както и да се покаже липса на правилно знание за гръцкия термин за „оправдавам”, който никъде в цялата гръцка литература не е имал значението ‘да направя праведен’, но винаги е означавал ‘да обявя някого за праведен’.

Например, когато един християнин е „оправдан”, той не е „направен” праведен в буквалния смисъл.652 Праведността му е вменена, или таксувана на сметката му, и той е обявен от Бог за праведен. Павел показва ясно в Римляни 4, че праведността е вменена на християнина:
Затова му се вмени [т.e. на Авраам] за правда. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ, (Римляни 4:22-24)653
Промяната на естеството на християнина се случва при „новорождението”.654 Оправданието е просто един законен акт на обявяване в „Небесния Съд”, докато новорождението е променящото действие на Святия Дух вътре в човека.

Много стихове показват декларативното естество на оправданието:


как да оправдаем себе си? (Битие 44:16, на еврейски език)
съдиите ги съдят... нека оправдаят [т.e. да обявя за невинен или праведен] правия и осъдят виновния. (Второзаконие 25:1)
Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав. (Йов 9:20)
оправдаваше себе си наместо Бога. (Йов 32:2)
мъдростта се оправдава от делата си. (Maтей 11:19)
Но той, понеже искаше да оправдае себе си (Лука 10:29)655
Всички стихове по-горе губят смисъла си, ако се тълкува термина „оправдавам” като такъв, който се отнася до новорождението или до действителна промяна на естеството; но тук напълно очевидно става дума за декларативното значение на термина „оправдание”.

Исус никога не се е новораждал – Той беше „оправдан”. Чрез Неговото възкресение от мъртвите беше обявено, доказано, или показано, че Той винаги е бил праведен в духа Си. Tова е значението на 1 Tимотей 3:16.


Maтей 27:50-53
А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна [т.e. предаде живота Си]. И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени, които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град и се явиха на мнозина. (Maтей 27:50 53)
В Maтей 27 гробовете на светиите се разтвориха, когато Исус умря, но телата им излязоха от гробовете само след Исусовото възкресение. Ние вярваме, че Бог възнамеряваше това да покаже, че независимо от Исусовата смърт, която победи нашата смърт и отвори вратата за физическото безсмъртие, само съединени с Неговото възкресение, ние сме възкресени.

Tака нашето изкупление беше напълно завършено чрез пролятата кръв на Исус и без Неговото телесно възкресение, ние не можехме да се спасим.


Деяния 2:32
Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели. (Деяния 2:32)
Бог е дал поръчение на християните и това поръчение е да бъдем свидетели на смъртта и възкресението на Исус Христос.656

Исус умря на кръста, за да плати наказанието за греховете ни, но не остана мъртъв. Той възкръсна от мъртвите и е жив днес. И е същият днес, както беше преди около 2000 години:


Исус Христос е същият вчера, днес и до века. (Евреи 13:8)
Когато Исус беше на земята, Той „обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола” (Деяния 10:38). Исус е жив и Той е същият днес – Той все още спасява, изцелява и освобождава хора. Единствената разлика е, че сега Той прави това чрез Своите свидетели.

В Деяния 1:8 Исус заповяда на Своите ученици да бъдат Негови свидетели:


Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. (Деяния 1:8)
Много християни днес се опитват да се покорят на тази заповед. Обаче голяма част от тях са пренебрегнали факта, че преди Исус да заповяда на Своите ученици да бъдат Негови свидетели, Той им каза да чакат обещанието на Отец, което беше кръщението в Святия Дух, след което те щяха да „приемат сила”.

Отново, в Лука 24:49 Исус каза на Своите ученици да чакат, „докато се облечете [на гръцки език] със сила от горе”.

Бог заръчва на християните да бъдат свидетели на възкресението на Исус, и библейският начин да бъдеш свидетел е чрез Божията сила:
И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса (Деяния 4:33)657
Ние сме свидетели на възкресението на Исус. Не сме призвани да бъдем свидетели само на доктрината за Неговото възкресение, но и на самото Негово възкресение! Исус е жив! Исус е жив и е същият днес, както винаги е бил. Ние сме свидетели на живия Христос!

Следователно необходима е свръхестествена сила от Бог в живота ни, за да извършим напълно нашето поръчение. Без Божията сила, ние ще бъдем свидетели само на църква, кредо или още една религия, наречена „християнство”. Но със силата на Святия Дух, ние ще бъдем свидетели на една Личност, на една жива Личност, на Господ Исус Христос.

Исус не ни заповяда да прогласим „евангелието” на всички народи, без да ни каже какво представлява „евангелието”! Една чудесна дефиниция на евангелието се намира в Римляни 1:16:
Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника. (Римляни 1:16)
Евангелието е Божията сила за спасение, за сотериа,658 на всеки, който вярва. Евангелието е изкуплението на целия човек чрез Божията сила, посредством смъртта и възкресението на Господ Исус.

Исус е жив и Той ни изпрати да прогласим и да покажем Неговото възкресение и Неговия живот.



1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница