Глава петнадесета Утвърдената кръв на Исус

Глава петнадесета

Утвърдената кръв на Исус

Исусовото възкресение

Евангелието е евангелие не само на смъртта на Исус, но също така и на Неговото възкресение.⁶²⁸ Възкресението на Исус е основата на християнството.⁶²⁹

Буда е мъртъв; Moхамед е мъртъв; Зороастър е мъртъв; Конфуций е мъртъв; много папи са умрели; но Господ Исус Христос е жив завинаги! Алелуя!
Бях мъртъв, и ето, живея до вечни векове… (Откровение 1:18)
Възкресението на Исус беше доказателството, че умилостивението беше завършено и прието от Бог. Ние сме изкупени чрез скъпоценната кръв на Исус, a не чрез Неговото възкресение, възкресението Му доказа, че Той напълно плати цената за греха, защото в противен случай Той нямаше да възкръсне. В този смисъл Павел написа, в Римляни 4:25, че Исус беше „възкресен за оправданието ни”.⁶³⁰

Тук ще разгледаме някои важни изявления в Библията относно Исусовото възкресение.

В Деяния 13:35 37 Павел прави контраст между тялото на Давид (един несъвършен мъж) и тялото на Исус (Божият Светец). Давидовото тяло видя изтление, докато Исусовото тяло не видя изтление.

Ако Исусовото тяло беше преживяло изтление, това щеше да значи, че в смъртта Си Той беше омърсен от греха, и следователно нямаше да е приемлива жертва на Бог за нашите грехове.⁶³² Ако Христос не беше възкресен от мъртвите, без да види изтление, тогава нямаше да бъде направено никакво умилостивение и ние си оставаме в греховете си. Но посредством Своето напълно безгрешно естество, Исусовото тяло беше нетленно,⁶³³ и затова Павел продължава, в Деяния 13, с обещанието за опрощаване на греховете ни и спасение чрез Него:
И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете. И че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон. (Деяния 13:38-39)
Деяния 2:24
Когото [Исус] Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея. (Деяния 2:24)
В Деяния 2:24 Петър казва, че не беше възможно Исус да бъде държан от смъртта. С други думи, Исус не можеше да остане физически мъртъв. Исус плати пълната цена за човешките грехове, когато проля скъпоценната Си кръв на кръста, и затова след смъртта Му, вече не остана наказание, което трябваше да бъде понесено от Него вместо нас.

Исус беше безгрешен, и смъртта, която е заплатата за греха, нямаше власт над него, нито някакво право спрямо Него. Затова Той не можеше да остане мъртъв – трябваше да бъде възкресен. Отец, в Своето правосъдие, не можеше да позволи Своя съвършен Син да остане мъртъв.

Исус доброволно положи Своя живот,⁶³⁴ понесе наказанието за нашите грехове и умря, но щом като умилостивението беше завършено⁶³⁵ и Божието правосъдие - удовлетворено, безгрешното Агне трябваше да бъде възкресено от мъртвите. Беше невъзможно Той да бъде „държан” от смъртта!

Един често срещан въпрос в умовете на много християни е: Ако Исус напълно плати цената за греховете ни, когато умря, тогава защо Той остана мъртъв в продължение на три дни и нощи? Защо Исус не умря и веднага след това да се върне към живота? Защо бе три дни и нощи в гроба?

Ние вярваме, че има няколко причини Исус да остане мъртъв в продължение на три дни и нощи, и те са следните:

(a) Исус трябваше да остане мъртъв за период от време, който да е достатъчно дълъг, за да покаже, че Той наистина бе умрял.

(б) Божието Слово не може да се наруши, но то трябва да се случи; Исус трябваше да изпълни старозаветните писания, както и собствените Си думи, че ще бъде мъртъв в продължение на три дни и нощи.⁶³⁶

(в) Исус остана мъртъв в продължение на три дни и нощи, защото Бог, в Своята мъдрост, просто реши това да се случи по този начин.⁶³⁷

Ако Исус не беше възкресен от мъртвите, Той би трябвало да е бил грешен на кръста и смъртта да има надмощие и законно право спрямо Него. Tова от своя страна означава, че Той не можеше да умре за друг, освен за Себе Си. Следователно нямаше изкупителна смърт на невинен заместител вместо нас и всички ние трябва сами да плащаме вечното наказание за греховете си.

Но Исус беше безгрешен и свят на кръста; затова Той телесно беше възкресен.⁶³⁸ Следователно ние не сме в греховете си, но сме спасени и новородени към една жива надежда за пълна изява на нашето изкупление⁶³⁹ и за бъдещето ни единство с Исус в Неговото възкресение.⁶⁴⁰Исусовото възкресение е обещанието и гаранцията за нашето възкресение:
… понеже Аз живея, и вие ще живеете. (Йоан 14:19)⁶⁴¹
Maтей 12:38-40
Тогава някои от книжниците и фарисеите Му отговориха, казвайки: Учителю, искаме да видим знамение от Тебе. А Той в отговор им рече: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона. Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. (Матей 12:38 40)
Учителите на лъжеучението, че Исус е умрял духовно, използват изявлението на Исус в Матей 12:40, за да се опитат да докажат своята лъжлива теория, че Исус пострада в ада в продължение на три дни и нощи, за да ни изкупи.

Но всъщност Исусовото изявление, че Той „ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи” се отнася до това, че физическото Му тяло беше в гроба в този период от време.

Преживяването, което имаше пророк Йона, беше прототип на Исусовата смърт, погребение и възкресение. Исусовото изявление се отнася до факта, че Неговото физическо тяло беше в гроба в продължение на три дни и нощи. Това е толкова просто за разбиране.

В Йоан 2:18 22 Исус говори за същото „знамение” на Своето божествено поръчение, което имаше предвид в Maтей 12.

Нещо повече, трябва да се отбележи, че Бог снабди рибата за избавлението на Йона. Тя не беше място за наказание.

Тук ще добавим, че тези, които поучават, че Исус трябваше да премине през „втората смърт”, за да плати пълното наказание за греховете ни, в определен смисъл са непоследователни в рамките на своето учение. Същите хора, които поучават, че Исус преживя „втората смърт”, поучават, че Той беше новороден и освободен от наказанието след като пострада в ада само за три дни и нощи.

Всъщност ако Исус трябваше да премине през втората смърт, за да ни изкупи, тогава как така Той пострада в ада само три дни и нощи? Втората смърт е състояние на вечно мъчение и отчуждение от Бога! Ако Исус беше преживял втората смърт, тогава в момента Той все още страда в ада, и ще бъде там завинаги!

Идеята, че Бог страда в ада за цяла вечност в състояние на отделяне и отчуждение от Себе Си, разбира се, е напълно абсурдна; но такова е и цялото погрешно учение за духовната смърт на Исус!

Исус няма да прекара вечността, страдайки в ада; а Той дори и не прекара три дни и нощи , страдайки там, но Неговото дело на изкупление беше завършено на кръста, когато проля скъпоценната Си кръв,⁶⁴² и възкресението на телесното Му тяло от мъртвите беше знак на божественото Му поръчение.⁶⁴³

Но Библията ни учи, че Исус никога не е умирал духовно и не е бил новороден, а стана „първородният от мъртвите”, когато беше физически възкресен от мъртвите:

В Писанията Христос е наречен „първороден” в няколко различни смисъла:

(a) Исус беше „първородният син” на Своята майка.⁶⁴⁶ Исус имаше братя и сестри;⁶⁴⁷ но посредством раждането си от девица, Той беше първороден.

(б) Терминът „първороден от мъртвите” (Колосяни 1:18) е препратка към Исусовото физическо възкресение от мъртвите. Той беше най-първият човек, който някога беше възкресен от мъртвите с прославено тяло, който никога повече няма да умре.⁶⁴⁸

В друга духовна картина или метафора, Христос е наречен „първият плод” на починалите в 1 Коринтяни 15:20 и 23. Това означава ли, че Исус беше „пожънат” в буквалния смисъл на думата? Очевидно не! Това е само метафора. Затова и терминът „първороден от мъртвите” не означава, че Исус беше новороден от духовна смърт, но е препратка към Неговото телесно възкресение.⁶⁴⁹

(в) Терминът „първороден” в Писанието се отнася не само до раждането, но също и до позицията, положението и наследствените права.

Първородният в Израел имаше специални права и привилегии, включващи един значителен дял от наследството. В Изход 4:22 и Еремия 31:9, държавата Израел е наречена Божият „първороден”, което означава, че този народ е избран от Бога и има специални привилегии и благословения, в сравнение с езическите народи.

Употребата на термина „първороден”, означаваща най-значимия в своя клас, се намира и на други места. В Йов 18:13 „първородният на смъртта” е вид смъртоносна болест. В Исая 14:30 „първородните на сиромаха” означава най-беден от бедните. В Псалм 89:27 „Аз ще го поставя в положение на първороден” означава, че Той ще вложи в Него царско достойнство и ще Го облече в превъзходен блясък, така че да Го направи издигнат във величие над всички земни царе.

Това често е смисълът, в който Христос е наречен „първородният”.⁶⁵⁰ Този термин се отнася до Неговата позиция, ранг, права и специални привилегии.
… [Христос е] първороден преди всяко създание; понеже чрез Него бе създадено всичко... всичко чрез Него бе създадено; (Колосяни 1:15 16)
Значението на думите на Павел в Колосяни 1:15 16 е, че тъй като Той е Създател на всичко, Исус заема позицията на „първороден” по отношение на цялото творение. Този термин по никакъв начин не се отнася до някакво новорождение на Исус, но говори за Неговата издигната позиция и старшинство. Исус, в сравнение с всяко сътворено същество, държи ранга на първороден по достойнство и първенство.

Павел се предвижва от първенството на Сина в цялата вселена - в стих 15, към първенството Му като Глава на църквата – в стих 18, и той отново използва термина „първороден”:

Един автор е написал, че да си новороден означава да „станеш участник на божественото естество”. Същият автор пише, че Исус Христос беше първата новородена личност. Това означава, според разбирането му, че Исус стана участник на божественото естество, което от своя страна означава, че е имало време, когато Исус не е бил участник на божественото естество. За пореден път тук тези учители, съзнателно или не, всъщност са отрекли божествеността на Христос! Да се поучава, че Христос е бил новороден от Божия Дух и е станал участник в божественото естество, е да се поучава, че Исус в определен момент е бил нещо по-малко от Бог! Ето колко сериозно е това лъжеучение.⁶⁵¹

Да се поучава, както някои хора правят това, че изразът на Павел в 1 Tимотей 3:16 означава, че Исус беше „новороден от духовна смърт”, е да се демонстрира липса на разбиране относно библейското поучение за оправданието, както и да се покаже липса на правилно знание за гръцкия термин за „оправдавам”, който никъде в цялата гръцка литература не е имал значението ‘да направя праведен’, но винаги е означавал ‘да обявя някого за праведен’.

Например, когато един християнин е „оправдан”, той не е „направен” праведен в буквалния смисъл.⁶⁵² Праведността му е вменена, или таксувана на сметката му, и той е обявен от Бог за праведен. Павел показва ясно в Римляни 4, че праведността е вменена на християнина:
Затова му се вмени [т.e. на Авраам] за правда. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ, (Римляни 4:22-24)⁶⁵³
Промяната на естеството на християнина се случва при „новорождението”.⁶⁵⁴ Оправданието е просто един законен акт на обявяване в „Небесния Съд”, докато новорождението е променящото действие на Святия Дух вътре в човека.

Много стихове показват декларативното естество на оправданието:

Исус никога не се е новораждал – Той беше „оправдан”. Чрез Неговото възкресение от мъртвите беше обявено, доказано, или показано, че Той винаги е бил праведен в духа Си. Tова е значението на 1 Tимотей 3:16.

Tака нашето изкупление беше напълно завършено чрез пролятата кръв на Исус и без Неговото телесно възкресение, ние не можехме да се спасим.

Исус умря на кръста, за да плати наказанието за греховете ни, но не остана мъртъв. Той възкръсна от мъртвите и е жив днес. И е същият днес, както беше преди около 2000 години:

В Деяния 1:8 Исус заповяда на Своите ученици да бъдат Негови свидетели:

Отново, в Лука 24:49 Исус каза на Своите ученици да чакат, „докато се облечете [на гръцки език] със сила от горе”.

Бог заръчва на християните да бъдат свидетели на възкресението на Исус, и библейският начин да бъдеш свидетел е чрез Божията сила:
И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса… (Деяния 4:33)⁶⁵⁷
Ние сме свидетели на възкресението на Исус. Не сме призвани да бъдем свидетели само на доктрината за Неговото възкресение, но и на самото Негово възкресение! Исус е жив! Исус е жив и е същият днес, както винаги е бил. Ние сме свидетели на живия Христос!

Следователно необходима е свръхестествена сила от Бог в живота ни, за да извършим напълно нашето поръчение. Без Божията сила, ние ще бъдем свидетели само на църква, кредо или още една религия, наречена „християнство”. Но със силата на Святия Дух, ние ще бъдем свидетели на една Личност, на една жива Личност, на Господ Исус Христос.

Исус не ни заповяда да прогласим „евангелието” на всички народи, без да ни каже какво представлява „евангелието”! Една чудесна дефиниция на евангелието се намира в Римляни 1:16:
Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника. (Римляни 1:16)
Евангелието е Божията сила за спасение, за сотериа,⁶⁵⁸ на всеки, който вярва. Евангелието е изкуплението на целия човек чрез Божията сила, посредством смъртта и възкресението на Господ Исус.

Исус е жив и Той ни изпрати да прогласим и да покажем Неговото възкресение и Неговия живот.