Част І: Паралелни светове
Р. Узунова: Филмът не беше направен или не беше на екран пратен?
Изтегляне 2.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- П. Манолов : Вижте какво, още се боя … се боя дали няма да ме върнат от писателското кафене .
Р. Узунова: Филмът не беше направен или не беше на екран пратен?П. Манолов: Просто няма да се снима филмът. Може би, защото е от мене! Р. Узунова: А защо беше закрита изложбата на този художник? П. Манолов: Изложбата на този художник беше закрита, защото тук някакъв бивш народен художник, нали знаете, че народни вече няма, е подвел местното партийно ръководство да се закрие изложбата, защото на нея е имало запалена свещ, хората хвърляли стотинки там пред тази свещ, имало няколко артефакти: бояджийска стълба, която е остъклена, стъклата й изписани, колело, остъклено с изписани стъкла и врата също, врата от стара постройка, също изписана. Р. Узунова: Не е била традиционна. Била е модернистична. П. Манолов: И е имало много кръстове вътре. Р. Узунова: Нека да се върнем към Вашия случаи. От кога пишете стихове и защо дебютът Ви е толкова късен? Издавате първата си стихосбирка на 41 години? П. Манолов: Стихове пиша откакто се помня. И много пъти съм бил преди публикация или преди издаване, но все нещо там ми пресичаше пътя, все нещо не беше както трябва… Р. Узунова: В какъв смисъл? Петър Манолов: В смисъл, нещо … буквално нечисто имаше във всички тези неща... Р. Узунова: В отказите? Извън литературните съображения? П. Манолов: Да. Нали знаете, че българският писател, т.е. сега вече знам, че българският писател почти не обича да ходи в тези редакции, в издателствата. Това са като че ли нещо друго, не е духовен център, те не са станали духовни центрове и няма да станат скоро. Р. Узунова: Стартът Ви е твърде внушителен, въпреки закъснението, с което идвате, така, на литературната сцена - получавате положителни отзиви, и тези положителни отзиви си дават думата: само две години делят първата Ви книга “Докато стана пясък”от втората, която носи доста странно заглавие “Весене”. И като се има предвид колко тромава и бавна е книгоиздателската дейност в България, колко мъчително дълго се чака, за да се влезе в издателските планове, две години нищо не са. Още повече, че става дума за поет като Вас, който едва ли може да разчита на връзки, така че каква е тази неочаквана бързоподвижност на издателствата? Времето ли е било по-либерално, редакторите ли са били по-благосклонни? П. Манолов: Мисля, че бившият директор на Варненското издателство беше човек икономист и не разбираше от поезия и се влияеше от рецензиите, с които беше посрещната първата книга. Р. Узунова: И това бяха причините? П. Манолов: Това бяха причините, да. Р. Узунова: Ако идеологическата цензура се беше намесила, а не един с икономическо образование…? П. Манолов: Сигурно нямаше. Просто щеше да стане както с третата. Защото третата книга я поднесохме на същия този директор, но той вече беше друг. Намеси се това, за което говорите Вие. Р. Узунова: Идеологията? П. Манолов: Да. Р. Узунова: Две книги… Въпреки че оставате само с две книги, това е вече сериозен литературен актив… Почувствахте ли се след тях приет в писателския кръг, в писателското кафене, така да се каже, и започнахте ли да се ползвате с привилегиите, които режимът всъщност доста щедро раздава на някои писатели? И какво е мнението Ви за тези привилегии? За какво всъщност се дават те? П. Манолов: Вижте какво, още се боя … се боя дали няма да ме върнат от писателското кафене.Р. Узунова: Не можете да влезете в него? П. Манолов: Още се боя, че или няма да мога да вляза, или ще ме изхвърлят из него. Не знам дали знаете, но след това там литературните разпри(?) /…/ ги управляват като че ли сервитьорките в заведението. Иначе имам доста познати, приятели… Р. Узунова: Но привилегии никакви? Нито кратко работно време – 4 часа, нито контрактации, нито хонорари на зелено? П. Манолов: Не, не. Р. Узунова: А какво Ви е мнението за тези привилегии? Защо се дават всъщност? П. Манолов: Това са бонбончета, с които се управляват конете по манежа на цирка. Р. Узунова: Във връзка с писателите, които да пишат каквото е угодно на цензурата. П. Манолов: Най-добре е, ако нищо не пишат. Р. Узунова: Дават се за книги все пак? И кои от съвременните български писатели смятате за най-откровени, когато пишат за битието на днешния човек, както и за историята. П. Манолов: При вземането на интервю, и няколко пъти съм Ви слушал, че Вие извеждате една поредица от имена, които аз също уважавам и спирате. Не знам дали е инстинктивно или спирате, защото нещата са така. След тези имена, които сте изброявали много често, наистина, сякаш след това е минала вихрушка или пък начините на обработка и на въздействие са станали толкова съвършени, че всичко е престригано, подстригано, т.е. така както искат представителите. Р. Узунова: Не Ви разбирам, какво е Вашето мнение? Кажете Вашето мнение за наистина откровения, наистина храбрия и наистина талантлив български писател. П. Манолов: Не Ви разбрах. Р. Узунова: Преди всичко Вашето мнение на литератор, на поет, на човек, живеещ в България, кои според Вас са тези български писатели съвременни, които пишат истината за днешния ден, за историята? П. Манолов: Вижте, това са хора, които са или които знаят … как да бъдат неудачници и те ще си останат такива. Всъщност това личи от поведението на този ювелир на словото, този, които шлифова такива словестни диаманти като Николай Кънчев, един Константин Павлов, които може да прави поезия дори само от междуметия, един Александър Геров, който привлича към себе си като с нещо като топла вода покрай плаж и после човек се оказва на ръба на Марианска падина, един Рашко Сугарев, който, как да Ви кажа, също защитава със своето поведение защитава позицията на български писател, Генчо Стоев, мога да изреждам много още... Р. Узунова: Какво мислите за Борис Христов? П. Манолов: Борис Христов не го познавам лично. Знам, че пише прекрасна поезия. Р. Узунова: Особено поемата му “Честен кръст”. П. Манолов: Поемата му “Честен кръст”… Само не приемам това заричане, че “честен кръст”, че няма повече да пише. Малко преждевременно и маниерно ми се стори това и смятам ... и ще се радвам, ако не издържи на “честния кръст”, на самозаклеването. Р. Узунова: А за така наречената официална литература? Мислите ли, че бъдните поколения ще си създадат вярна представа за нашето време, ако източник на информация им бъдат само книгите на изтъкнати и хвалени днес писатели като Андрей Гуляшки, Георги Караславов, Ст.Ц. Даскалов, Дико Фучеджиев, Георги Джагаров, Лиляна Стефанова и т.н. Аз изброих имена на писатели, които сега са в началото на ранглистата на официалните писатели. Мислите ли, че по техните книги идните поколения ще съдят за нас, за днешните хора? П. Манолов: Те, бъдните поколения ще бъдат по-интелигентни от нас. Може би от тези книги, в които няма нито белетристика, нито поезия всъщност, те ще съумеят да си направят изводи. (Недатирано интервю, но вероятно от втората половина на м. ноември 1988 г.; ролка № 140. Първото интервю с Манолов е от 4.11.1988 г, трае 16 минути и половина и в него става дума за поезията, за младежта и вкусовете й, за дисидентството, за опита му да издава независимо списание за литература, за състоянието на обществото ни и за перспективите пред него, но текстът на П. Манолов почти не се разбира, чуват се отделни изречения, ролка № 167; поводът за интереса на Р. Узунова, водеща рубриката „Автори и книги” в радио „Свободна Европа”, към П. Манолов е „скандалното” му участие в октомврийския хепънинг в Софийския университет, където рецитира поемата си „Сто кръпки”) Трето интервю с Петър Манолов П. Манолов: Исках да ви кажа, преди малко звънях на съпругата на Димитър Томов - той вече второ денонощие е задържан. Р.Узунова: Разкажете ми повече за този случай? П. Манолов: Второ денонощие е задържан в Михайловград. Говорих и с майка му, и със съпругата му. Обадих се вчера на дежурния редактор, около обяд, на "Отечествен фронт" за да му кажа, че така и така. Представих се с името си. Но той нищо не отвърна. Р.Узунова: Разкажете ми повече за неговия случай. Предисторията на събитията. П. Манолов: Ами той ми се обади онзи ден сутринта. Каза, че е слушал интервюто и ние се споразумяхме с него, както и споменах в интервюто, да предоставя страници от списанието на правозащитната група. Той много се зарадва и каза, че, каза ми да го потърся вечерта след девет часа. Защото след обед на същия ден той има среща в прокуратурата в Михайловград. Аз в девет, девет без нещо се обадих на домашния му телефон и казаха, че още не се прибрал. После се обадих в единадесет, после се обадих около полунощ - не се е прибирал. Поръчах на майка му и на съпругата му по което и време да се прибере, да ми се обади, да не съобразява с това. Сутринта също още не беше се…, не знаеха къде е и чак на обяд разбрахме, че е задържан. Р.Узунова: Все още ли не е пуснат? П. Манолов: Най-напред до снощи, трябваше да бъде задържан до деветнадесет часа, но са казали, че може би ще удължат. Предполагам, че не е пуснат заради гостуването на западно-германския президент. Р.Узунова: Че е задържан заради посещението на Вайцзекер? Че е задържан, за да не може да се срещне с Вайцзекер? П. Манолов: Предполагам, че е така. Сега вече исках, като редактор на сп. „Слухове”, да се обадя на прокурора да го попитам защо и може би ще го направя. Не знам само да не изтърва работното време. Р.Узунова: Добре. Утре да ви се обадя пак? П. Манолов: По кое време? Р.Узунова: Следобеда. П. Манолов: Да. Добре. Р.Узунова: И ще ми съобщите евентуално какво ново сте научили. Как са се развили събитията. (…) На следващия ден Р.Узунова: Работа много имаше. Така, кажете сега какво? Свързахте ли се по телефона? П. Манолов: Свързах се по телефона със съпругата му пак и … аз имах един даден телефон … в Михайловград, че е на прокурора. Въртях на тоя телефон. Много въртях, но никой не го вдига. Затова го взех от Справки. Той се оказа, че е на телефон (номер) Обади се прокурорът на Михайловград на този телефон. Представих се, казах, че съм Петър Манолов от Пловдив и като редактор на списание, на независимото списание "Слухове", дали може да ми даде някаква информация за Димитър Томов. Прокурорът ме попита: и аз ли съм от това Дружество и имам ли право да членувам в това Дружество? Или пък за списанието нещо ме попита. Р.Узунова: Какво точно за списанието пита? П. Манолов: Ами не можахме да се разберем. Страхувам се нещо да не ви подведа… Нещо от тоя род. Не, дали имам право на такова списание, дали е минало по всичките тези инстанции, дали има всичките тези законови основания. Аз му казах, че година и месец тече, и повече от молбата до Народното събрание. Попитах го пак така за Димитър Томов и той ми каза, че не е в течение с неговата съдба. Не знае дали е задържан, къде е задържан и т. н. Това беше нашия разговор само. Р.Узунова: А жена му? П. Манолов: Жена му каза, че още не е освободен. Р.Узунова: Досега? П. Манолов: Моля? Досега, да. Р.Узунова: Кога беше последният ви разговор с жена му? П. Манолов: Един момент, аз съм си записал. Сутринта в осем и двадесет. Р.Узунова: Днес, петък, в осем и двадесет сте говорили? П. Манолов: Да, и не беше освободен. Р.Узунова: Кога точно е арестуван? П. Манолов: Един момент. Арестуван е в 19 часа на 22и. Р.Узунова: А какъв ден се пада то? П. Манолов: 24и - четвъртък, сряда, вторник не е ли? Р.Узунова: Вторник е арестуван, сега сме петък. Вторник, сряда, четвъртък, петък - това са много дни? П. Манолов: Един момент да видя дали вторник е 22и. Да, вторник е 22и. Р.Узунова: 22и, вторник, е арестуван, вечерта. Добре – петък, осем часа сутринта още не е освободен? Още не е. Жена му даде ли някакви сведения? Как се е процедирало? Какво точно? П. Манолов: Тя не беше се свързала, след като изтекоха двадесет и четирите часа, и аз тогава поисках телефона. Този, който тя ми даде и който не отговаря. И ми казаха, най-после, в един промеждутък от мои обаждания ми казаха, че са успели да се свържат с… не с прокурора, със Следствения отдел, но не ми даде и аз не се сетих да поискам телефон. Р.Узунова: А бихте ли ми дали неговия телефон в къщи? На Томов. П. Манолов: Вкъщи, неговия телефон? Да, … Р.Узунова: Аз ще се опитам да се свържа с него. П. Манолов: Кажете какво да правя, аз съм човек без опит в тези неща? Р.Узунова: Ами и моя опит не е много голям. Ще говоря с нашия директор, ще бъда във връзка с вас. Утре съм на работа. Така че утре пак ще ви звъня. П. Манолов: Да. Аз се обърнах към Андрей Сахаров с едно писмо, сутринта пратих писмото, и Елена Бонер, да ни помогнат със своя голям международен авторитет, и с опита си да подпомогнат българското правозащитно движение. Р.Узунова: Бихте ли ми казали с две, три думи точно историята покрай..., той е художник, нали? П. Манолов: Аз не зная нищо. Той ми се обади сутринта на същия ден, в който е имал среща с прокурора. Р.Узунова: А вие преди не сте имали контакт с него? П. Манолов: Да. Само имахме сутринта контакт. Той ме пита дали съм осъждан и дали желая да се присъединя към правозащитното движение... Р.Узунова: А той откъде знае за вас? Чул е интервюто или…? От къде се познавате с него? Ало, Ало?! Дали пак да извъртя или за утре, да оставя за утре! Аз и без това му казах, че утре ще му звъня пак… (след време) Ох, дано не прекъсне тоя път пак… (Чува се звук от набиране)… (недатирано, верятно края на ноември 1988 г., ролка № 101) Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 2.04 Mb. Сподели с приятели:
|