Единствено възможното доказателствено основание за демонстрация на божието битие (1763)



страница11/11
Дата29.04.2017
Размер2.51 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
ГЛАВА: В оригинала „Betrachtung“; в руския превод е „РАССУЖДЕНИЕ“, а в английския — „OBSERVATION“;

8 правилото за щателна и задълбочена обоснованост: Die Regel der Gründlichkeit; the rule of thoroughness; Правило основательности;

9 Seeeinhorn, Monodon monoceros: нарвал;

10 В английския превод: being in general ;
Вижте стр. 580-581 от „Критика на чистия разум” в превода на покойния Цеко Торбов, София 1992 г., второ фототипно издание; по-надолу посочвам този труд само като „българския превод на Критиката”;

11 Christian Wolff, (Christian Freiherr von Wolff, *24.Януари 1679 Бреслау — †9. Април 1754 Хале), син на кожар, е бил значителен немски универсалист, юрист, математик, а също и един от най-значимите философи на Просвещението между Лайбниц и Кант;
Вижте Кант за Волф: стр. 68, 120 от българския превод на КрЧР;

12На това място в руския превод има следната забележка № 2: „Для Вольфа как лейбницианца реальный мир был только одним из возможных миров, существующим не необходимо, так как он мог бы быть и совсем иным. Реальное существование становилось вторичным по сравнению с возможным.”

13 Alexander Gottlieb Baumgarten (1714-1762) немски философ Волфианец.

14 Закон за изключеното трето (Lex exclusi tertii aut medii);

15 Christian August Crusius (* 10 юни 1715 Лойна — † 18 октомври 1775 Лайпциг) немски философ и евангелистки теолог.

16 За „Nominal-Erklärung” и „Realerklärung”: вижте § 106 от труда на Кант „Logikein Handbuch zu Vorlesungen”, Königsberg (1800)”. Предлагам — за яснота — част от този параграф в руския превод от 8-ми том на Собрание сочинений в восьми томах, Юбилейное издание (1794-1994, ISBN 5-8497-0008-0), «ЛОГИКА — ПОСОБИЕ К ЛЕКЦИЯМ 1800», стр. 393: «§ 106. Номинальные и реальные определения. Под простыми пояснениями имени, или номинальными определениями, разумеются те, которые содержат значение, произвольно придаваемое известному имени, и которые поэтому обозначают лишь логическую сущность своего предмета или служат лишь для отличения его от других объектов. Напротив, пояснения вещей, или реальные определения, суть те, которые достаточны для познания объекта в его внутренних определениях так как показывают возможность предмета из [его] внутренних признаков.» Вижте също и http://www.textlog.de/kant-logik.html;

17 Реалността (Realität) според Кант е една от категориите на качеството. В „Критика на чистия разум” той отделя значително внимание на тази категория. Примерно посочвам някои текстове от българския превод на Критиката, както следва: §§ 3 (стр. 107); 6 (стр. 114); 10 (стр. 152); 12 (стр. 157); и Книга втора, Глава първа (стр. 229).

18 реалното отхвърляне — die Realrepugnanz;

19 Positionen; Вижте за този термин по-горе на стр. II-73 (вкл. и бележката под линия) и сл.;

20 “es sind Positionen möglich, die nicht die größte sind” в английския превод: “...through possible positions which are not the maximum”; в руския превод — „или, вернее, возможны полагания, не являющиеся наибольшими”

21 На това място в руския превод има следната бележка № 5: «Важное открытие, которое имеет здесь в виду Кант, есть «принцип наименьшего количества действия» («Principe de la moindre quantité d'action»), установленный Мопертюи (см. его «Essai de Cosmologie», Leiden, 1751, p. 211).
Проверете за Принцип на най-малкото действие или принцип на Хамилтън;

22 Herrn v. Maupertuis: Pierre Louis Moreau de Maupertuis: Роден на 28 септември 1698 в Saint Malo, France, починал на 27 юли 1759 в Basel; френски математик, философ и книжовник;

23 die Preisfrage der Preußischen Akademie, ob die Gesetze der Statik und der Mechanik notwendig oder kontingent sind. — „..дали законите на статиката и на механиката са необходими или случайни”; Според забележка № 20 на това място в английския превод въпросът е бил обявен през 1756 г., за да бъде представен отговор през 1758 г. Крайният срок е бил отложен допълнително до 1760 г., но премията така и не била присъдена никому.

24 през 1692 г. на остров Порт Роял — свърталище на пирати подкрепяни от англичаните да грабят испански кораби и пристанища — земетресение причинява смъртта на около 5 000 души — затрупани, удавени от цунами, починали от рани и от болести в резултат на природното бедствие;

25 На това място в руския превод със забележка №7 се препраща към забележка № 3 в превода на „Entwurf und Ankündigung eines Collegii der physischen Geographie, nebst dem Anhange einer kurzen Betrachtung über die Frage: Ob die Westwinde in unsern Gegenden darum feucht seien, weil sie über ein großes Meer streichen”, която гласи така: „Уистон, Уильям (Whiston, 1667—1752) в сочинении «Новая теория Земли» («A New Theory of the Earth», 1696) дал свое объяснение возможности потопа как следствия незаметных для непосредственных наблюдений колебаний частиц всего вещества Вселенной, в том числе и влияния комет. ”
А на същото това място в английския превод в Забележка № 21 се добавя и информация за немския превод на този труд, който се бил появил в Германия през 1713 г. във Франкфурт, както и във Витенберг през 1755 г.;

26 Jon Raj, Der Welt Anfang, Veränderung und Untergang, Hamburg, 1698.
На това място в руския превод е поставена следната обяснителна забележка: „Рай, Джон (Ray, 1627—1705) —английский географ. Его труд «О начале, изменениях и конце мира» вышел в немецком переводе в 1798 г.— С. 430.”

27 На това място в английския превод има забележка № 23, в която преводачът свързва това положение на Кант с труда на Johann Peter Süßmilch „Die göttliche Ordnung in den Veränderungen des menschlichen Geschlechts”. Вижте и забележката под линия на II 122.

28 Вижте по-горе в Трета глава, на ІІ 103-105;

29 В руския превод към това място е дадена следната обяснителна бележка № 8: „В своей вихревой теории материи Декарт, руководствуясь, во-первых, мыслью о неизмеримости Вселенной и, во-вторых, мыслью о невозможности существования пустого пространства, допускает существование некоторой текучей небесной материи, окружающей Землю и в своем круговом движении уносящей ее с собой. Этот кругообразный поток Декарт и называет вихрем. Из механических особенностей вихревого движения Декарт пытается объяснить все движения «блуждающих» светил: планет, Луны и комет.— С. 440.;

30 Към това място в руския превод е дадена следната обяснителна бележка № 10: „Вопрос о возникновении органической жизни рассматривался в XVIII в., с одной стороны, идеалистически у преформистов Галлера, Боннэ, Готье и у виталистов Шталя, Биша, Гартзекера, с другой стороны, механистически, что наиболее ярко проявилось у Бюффона, у французских материалистов.
Преформисты отрицали процесс возникновения жизни, рассматривая его лишь как проявление вовне изначально заложенных в природе и вечно существующих органических форм и потенций. Виталисты, рассматривая жизнь как проявление деятельности «нематериальной души», «жизненной силы», превращали органическую жизнь в воплощение и последовательное творческое преображение материи.
Бюффон выступил с механическим объяснением возникновения организмов из процесса простого сложения особых «органических молекул». Французские материалисты, несмотря на отдельные догадки, не поднялись до понимания того, что органическая жизнь является качественно новым образованием по сравнению с областью механических движений в природе.— С. 442.”;
Вижте по този въпрос и в „Критика на способността за съждение”, § 81, стр. 329 и сл. в превода на покойния проф. д-р Цеко Торбов, издание на БАН, София, 1980 г.

31 die Fortpflanzung;

32 В английския превод: “natural order of evolution”; английският преводач употребява за Auswickelung, auswickeln и entwickeln английските „evolution” и „evolve”, за „erzeugen” и „Erzeugen” съответно „generate” и „generation”, а за Fortpflanzung — „perpetuation”;

33 В руския превод към това място е дадената обяснителна бележка № 11, както следва: „По Бюффону, каждое соединение «органических молекул», образующих организмы, создает своеобразную «внутреннюю форму» moule intérieure»), отличную от внешних форм и выступающую как организующее начало всего организма, действующее аналогично процессам кристаллизации. Мопертюи выдвинул гипотезу о невидимых материальных частицах, наделенных психическими состояниями, и объяснял формирование организмов «воспоминанием» частиц об их положении в организмах родителей.— С. 442.”;

34 Georges Louis Marie Leclerc, Comte de Buffon (* 7 септември 1707 г. — † 16 април 1788 г.) френски естествоизпитател;

35 Pierre-Louis Moreau de Maupertuis; (* 17 юли 1698 г. — † 27 юли 1759  г.) — френски математик, астроном и геодезист;

36 В английския превод: “natural order of evolution”; английският преводач употребява за Auswickelung, auswickeln и entwickeln английските „evolution” и „evolve”, за „erzeugen” и „Erzeugen” съответно „generate” и „generation”, а за Fortpflanzung — „perpetuation”;

37 В английския превод: „bringing forth their progeny”; в руския: „порождать свои следствия”;

38 В руския превод към това място е дадена следната обяснителна бележка № 9: „Под «деревом Дианы» подразумевается здесь особый осадок, получающийся от смешения нескольких химических вещества на стенках и дне сосуда, в котором производится смешение. Это видно из соответствующего места в сочинении Мопертюи «Vénus physique», 5-е éd., 1748, p. 125.—С. 441.”;

39 Johann Peter Süßmilch (* 3.09.1707 г. — † 22. 03.1767 г.) немски протестантски свещеник, статистик и демограф. Неговият главен труд Die Göttliche Ordnung in den Veränderungen des menschlichen Geschlechts, aus der Geburt, dem Tode und der Fortpflanzung desselben erwiesen. (Божественият порядък в промените на човешкия род, изявен в раждането, смъртта и продължението на същия), се счита за пионерски труд в историята на демографската статистика и му е донесъл славата на баща на немската статистика и демография.

40 Към това място в руския превод е дадена обяснителна бележка № 12, както следва: „Наблюдения, о которых идет речь, приведены в журнале «Das Hamburgische Magazin» за 1753—1758 г. Гиль, Джон (Hill, 1716—1775) — английский натуралист.” Според забележка № 28 на същото място в английския превод трудът на Dr. John Hill бил “A General Natural History” (London, 1748-1752) Есетата от този труд били публикувани в „Хамбургското Списание”, а Кант се позовавал в случая на тринадесетото есе, публикувани в споменатото списание през 1757 г.;

41 Sanherib = Сеннахирим. Вижте Втора книга Паралипоменон 32:1;

42 Wind Samyel. В руския превод на това място има обяснителна забележка № 13: «Ветер Самиэля — «ядовитый», или губительный, ветер, самум.»
Вижте и Втора книга Паралипоменон 32:21;

43 Вижте и бележката под линия към II-105, отнасяща се до Потопа;
В руския превод на това място е дадена обяснителна забележка № 14 „Имеются в виду сочинение У. Уистона «Новая теория Земли» (1696), а также его объяснение потопа.” Уистон, Уильям (Whiston, 1667—1752) в сочинении «Новая теория Земли» («A New Theory of the Earth», 1696) дал свое объяснение возможности потопа как следствия незаметных для непосредственных наблюдений колебаний частиц всего вещества Вселенной, в том числе и влияния комет.„;
препраща се също и към забележка № 3 в превода на «Entwurf und Ankuendigung eines Collegii der physischen Geographie, nebst dem Anhange einer kurzen Betrachtung ueber die Frage: Ob die Westwinde in unsern Gegenden darum feucht seien, weil sie ueber ein grosses Meer streichen»..»: „Вудворт полагал, что библейский всемирный потоп растворил все вещества Земли: металлы, камни и т. д., но последние постепенно осели, откуда возникли слои Земли, содержащие в себе много посторонних тел.“

44 Anständigkeit; в руския превод – „слаженность”; в английския превод „suitability”;

45 Clinamen: Латинското наименование, което Лукреций дал на непредвидимото отклонение на атомите според атомизма на Епикур;

46 Към това място в руския превод има забележка № 15: „У Демокрита отклонения в движениях атомов объяснялись совсем не случаем, а необходимой причинностью, создаваемой столкновением атомов, движущихся по всем направлениям, и возникновением между ними вихреобразных движений, которые соединяют их в сложные тела и целые миры. У Эпикура прибавилось представление о тяжести атомов, в силу которой исходным их движением являлось падение в пустоте. Но наряду с этим Эпикур вводил движение, исходящее от отдельных атомов, как создающее их отклонения от общего падения и их индивидуальные движения. И у Эпикура это отклонение не есть результат вмешательства мистического случая извне, а необходимое проявление собственного движения каждого из атомов, зачаток принципа самодвижения элементов материи.— С. 452”

47 Thomas Burnet (* 1635 — † 1715) e английски теолог и теоретик на космогонията. Неговият известен на времето труд е Telluris Theoria Sacra (Sacred Theory of the Earth): orbis nostri originem et mutationes generales, quas aut jam subiit, aut olim subiturus est, complectens в две части; излиза в периода 1681 г. – 1690 г. първом на латински, а след това и в превод на английски език (Sacred Theory of the Earth). В този си труд Бърнет застъпвал становището, че Земята била създадена от Бога с много хубав външен вид, а голямата част от водата била под повърхността на земята. Това се било променило с библейския Потоп, като Земята била изменена грозно (това особено се отнасяло за планините и скалите).

48 Abraham Gotthelf Kästner (р. 27. септември 1719 в Лайпциг; † 20. юни 1800 в Гьотинген): германски математик и автор на епиграми;

49 В руския превод към това място е дадена обяснителната забележка: „Человек, сведущий в горном деле,— по всей вероятности, горный советник Борлах (Borlach) в Кёзене. Сочинение Кестнера — «Anfangsgründe der angewandten Mathematik»—С. 459.”;

Johann Gottfried Borlach (р. 24 май 1687 в Дрезден; † 4 юли 1768 в Kösen, сега Bad Kösen);

50 Към това място в руския превод е дадена следната забележка № 17: „Относительно этой насмешки Вольтера см. его „Oeuvres complétés”, éd Moland, 1878, XVIII, p. 103.”;

51 всеки един неправилен многоъгълник: ein jedes irreguläre Polygon; на това място в английския превод има забележка в смисъл, че според преводача при нито едно издание до неговия превод не е било забелязано, че вместо „всеки един неправилен многоъгълник”, следвало да се чете „всеки един правилен многоъгълник”. Това се било налагало от правилата на Евклидовата геометрия, както и от самия контекст на израза.

52 В английския превод към това място забележка № 34, според която Кант почти сигурно имал предвид Ray и Burnett;

53 „не само на способността за еволюиране” „nicht bloß des Auswickelungsvermögens”, „а не только по закону способности развертывания задатка”, “not merely of evolution”;

54 Относно понятията на Кант „престабилизъм”, „преформация”, „еволюция”, „епигенеза”, „едукт”, „продукт”: моля, вижте на стр. 330-332 от „Критика на способността на съждение”, превод на покойния д-р Цеко Торбов, Издание на БАН, София 1980 г.

55 Alexander Pope, An Essay on Man.

....
Go, teach Eternal Wisdom how to rule--
Then drop into thyself, and be a fool!
...

56 Erweiterte Aussicht in den Inbegriff des Universums; английски превод: Expanded view of the content of the universe, руски превод: Более широкий взгляд на содержание Вселенной;

57 Pierre-Louis Moreau de Maupertuis, (28.09.1698 — 17.07.1759), френски математик, биолог и астроном, допринесъл за популяризирането на Нютоновата механика;

58 Според забележка към това място № 37 в английския превод, този книга на Мопертюи е Discours sur les différentes Figures des Astres (Paris 1732);
В своя труд „Всеобща естествена история и теория на небето”, І част, Кант взема отношение към схващането на Мопертюи така: „Авторът на Астротеологията |авторът е William Derham, 1657—1735, трудът е Astro-Theology, or a Demonstration of the Being and Attributes of God from a Survey of the Heavens”, 1715 г. Преводът на немски език се бил появил в 1732 г. — б.пр.| си бе въобразил, че те |матовите петна на небето – б.пр.| били отвори в небесната твърд, през които се виждало огненото небе. Учен с по-просветени схващания, преждеспоменатият Г-н фон Мопертюи приема, че те |матовите петна на небето – б.пр.|, с оглед на техните форми и на иначе познаваем диаметър, представляват невероятно огромни небесни тела, които — поради причиненото от силата на въртенето им значително сплескване — погледнати отстрани се виждат като елипсовидни фигури.”

59 Към това място в руския превод e поставена следната забележка: „По поводу всего этого абзаца следует заметить, что Кант с самого начала своих занятий философией был склонен развивать и защищать идею о последовательном ряде мировых систем, каждая из которых (например, система Млечного Пути, к которой принадлежит наша Солнечная система) включается в новую, объемлющую ее мировую систему, эта в свою очередь — в следующую и так до бесконечности.”;

60 Beziehungsplan, m.превеждам с „равнина на отнасяне”: Кант нарича така равнината спрямо която се отнасят определени линии и тела в своите посоки и движения;

61 На това място в английския превод има забележка с № 39, както следва: Buffon, histoire naturelle, générale et particulière (1749) vol. I, p. 138;

62 В руския превод към това място има следната обяснителна забележка № 19: «Ньютон противопоставил рациональной космологии Декарта и его школе свое учение о природе как philosophia experimentalis. Эта опытная философия Ньютона отказывается исходить из гипотез как оснований для объяснения явлений и стремится вывести самые законы вещей из явлений. Гипотезы, по Ньютону, могут быть здесь употребляемы не в качестве положений, а лишь в качестве вопросов, подлежащих обсуждению. Свое оправдание они могут найти только в опыте. Но если они найдут такое оправдание, то они уже не гипотезы, а на опыте доказанные положения. Этот смысл и имеет изречение Ньютона: hypoteses non fingo, и в этом смысле и следует понимать указание Канта, что Ньютон был великим разрушителем всех этих вихрей, ибо допущение вихрей было только одной из гипотез рационалистической (картезианской) философии.»

63 Jean Jacques d’Ortous de Mairan (* 26. Ноември 1678, † 20. Февруари 1771): френски геофизик; в английския превод на това място има забележка № 39, където са посочени следните негови трудове: „Dissertation sur l’ estimation et la mesure des forces motrices des corps (Paris, 1741) and Lettre a Madame du Castelet sur la question des forces vives (Paris, 1741)”;

64 „nach den Zentralgesetzen”: Вижте на стр. 59, втората бележка под линия, от българския превод на „КрЧР”,
В английския превод към това място на стр. 207 се препраща към следната забележка № 40: „ A force attracting to or repelling from a center is a central force and the laws of gravitation according to which heavenly bodies are attracted to or repelled from a center — the sun in our solar system — are what Kant understands as central laws, die Zentralgesetze. See Critique of Pure Reason, BXXII, note.”

65 „на планетата” — „des Planeten“; дали не е „der Planeten“, което ще рече „на планетите”? ;

66 John Milton (09.12.1608 – 08.11. 1674) английски правителствен чиновник на републиката, полемизиращ поет, известен особено със своята епическа поема „Изгубеният рай” (Paradise Lost);

67 Paradise Lost:
“495. Into a Limbo large and broad, since called
496. The Paradise of Fools, to few unknown”

68 Изчисленият така от Кант период на въртене се различава значително от възприетия в настоящо време;

69 Christiaan Huygens (1629-1695), холандски астроном, математик и физик;

70 „картезианско” — от/на философа Рене Декарт (René Descartes, латинизирано име: Renatus Cartesius), съответстващо на неговото учение и школа;

71 Christian Freiherr von Wolff: германски теолог, математик, юрист и философ;

72 William Derham (26 ноември 1657 – 5 април 1735) английски духовник и естествоизпитател.

73 Bernard Nieuwentijt, Nieuwentijdt, или Nieuwentyt (10 август 1654 – 30 май 1718) холандски философ, математик, лекар, съдия и кмет на холандски град. Като философ се счита за последовател на Декарт.

74 Hermann Samuel Reimarus (22 декември 1694 — 1 март 1768) гимназиален преподавател по ориенталски езици в Хамбург; представител на деизма и предшественик на историко-критическия метод на тълкуване на Библията. На това място в руския превод има следната забележка № 21 „Имеется в виду сочинение Г. С. Peймapyca (Reimarus, 1694—1768) „Die vornehmsten Wahrheiten der natürlichen Religion in zehn Abhandlungen», Hamburg, 1754.”;

75 http://www.infosoftware.de;

76 Bachelor of divinity: английска научна степен, нещо като Магистър по богословие по нашия Закон за висше образование, с неизвестно колко „кредита“ по смисъла на споменатия закон;

77  На това място, на стр. 340 в руския превод има следната обяснителна забележка: „1. Речь идет о полемике Гегеля с философией непосредственной  веры и тенденциями богословия (главным образом протестантского) ею времени, где особенно развивались исторические и вспомогательные дисциплины в ущерб постижению и обоснованию догматического содержания веры.”;

78  На това място в руския превод има следната обяснителна забележка: „2 Гегель цитирует сочинение Ансельма Кентерберийского "Почему бог человек" ("Cur Deus homo" 1, 2).”;

79  Следващият по-долу текст е бил включен като добавка в 10-тато лекция за доказателствата на Божието Битие от Мархайнеке, издателя на философията на религията. В своя предговор той казва, че „между Хегеловите ръкописи” се е намирал и „един завършен фрагмент, който съдържа критика на Кантовата критика на доказателствата за Битието Божие”. От кое време произхожда този фрагмент не е сигурно; ръкописът изглежда да не е запазен.

Marheineke, Philipp Konrad = Филип Конрад Мархайнеке (р. 1. май 1780 в Хилдесхайм; † 31. Май 1846 в Берлин) е протестантски теолог;

На това място в руския превод има следната бележка:



Вставка в текст, посвященная разбору  кантовской критики космологического доказательства бытия бога, сделана первым издателем "Лекций..." Ф. Маргайнеке, обнаружившим   фрагмент среди рукописей  Гегеля, К какому  времени относится фрагмент, неизвестно.

80  съответства на стр. 592 и сл. от „Критика на чистия разум”, София 1992 г., превод на покойния професор д-р Цеко Торбов; този превод по-нататък посочвам само като „българския превод на Критиката”;

81  съответства на стр. 598 от българския превод на Критиката;

82  съответства на стр. 598 от българския превод на Критиката;

83  съответства на стр. 588 от българския превод на Критиката;

84  съответства на стр. 585 от българския превод на Критиката;
там сравнете и забележката под линия;

85  Вижте на стр. 587 от българския превод на Критиката;

86 Вижте на стр. 708 от българския превод на Критиката;

87 Съответства на стр. 586 от българския превод на Критиката;

88 Съответства на стр. 588 от българския превод на Критиката;

89 За превода на точния текст на Кант, към който Хегел взема тук отношение, вижте последния абзац на стр. 588 от българския превод на Критиката;

90 Хегел цитира „Bestimmung” („определение”), вместо, както е в оригинала, „Begriff” („понятие”) — сравнете стр. 588, последен абзац (№ 1) от българския превод на Критиката;

91 Съответства на стр. 588, вж. последен абзац (№ 2) от българския превод на Критиката;

92 Сравнете на стр. 588, последен абзац (№ 3) продължава на стр. 589 от българския
превод на Критиката;

93 Сравнете на стр. 590-591 от българския превод на Критиката;

94 Вж. стр. 589 от българския превод на Критиката

95 Съответства на стр. 592 от българския превод на Критиката;

96 Ding-an-sich; Вижте на стр. 341 от българския превод на Критиката;

97 Съответства на стр. 593 от българския превод на Критиката;

98 Съответства на стр. 585 от българския превод на Критиката;

99 Вижте на стр. 585, последен абзац на стр. 584, от българския превод на Критиката;

100 Вижте стр. 596 и сл. на българския превод на Критиката;

101 Memorabilia (старогръцко заглавие: Ἀπομνημονεύματα / Apomnemoneumata) е сборник Сократови диалози от Ксенофонт, ученик на Сократ;

102 Вижте стр. 598 от българския превод на Критиката;

103 Enzyklopädie der philosophischen Wissenschaften im Grundrisse, 1830; 6 Bd. 8;

104 Friedrich Heinrich Jacobi (р. 25.01.1743 в Дюселдорф, п. 10.03.1819 в Мюнхен) немски философ, юрист, търговец и писател;

105 Xenie f., Xenion f. : сатирична епиграма, закачка;

106 В руския превод на това място има следната пояснителна забележка:   "Из коры дерева делают пробки для  бутылок... Это дерево способно обходиться без своей предназначенной  богом к нашему употреблению коры..." (Goethe. Berliner Ausgabe, Bd. II. Berlin und Weimar,  1966, S. 432, 842). Намек на "Путешествия по Германии, Швейцарии,  Италии  и  Сицилии  в 1791-1792  годах" известного поэта и писателя графа Ф. Л. Штольберга. - 483.

107 Вижте стр. 576 и сл. от българския превод на Критиката;

108 Вижте стр. 580-581 от българския превод на Критиката;

109 Morgenstunden oder Vorlesungen über das Dasein Gottes, Berlin 1785

Мозес Менделсон (Moses Mendelssohn, 1729-1786, евреин, дядо на композитора Феликс Менделсон) е изтъкнат еврейски философ и теолог. През 1763 г. Кант и М. Менделсон представят есета за награда на Пруската академия; Менделсон спечелва наградата, Кант получава второто място; есетата им били публикувани заедно през 1764 г.

В руския превод на това място има следната бележка: „Мендельсон (1729-1786), берлинский философ-просветитель; полное название  его сочинения - "Утренние часы, или Чтения  о бытии бога" (Берлин, 1785)”;


110 Сравнете с текста на стр. 584, първи абзац на българския превод на Критиката;

111 „конкретната представа” = „die konkrete Vorstellung”; в английския превод: „the concrete and popular idea”, в руския превод — „конкретное представление о боге“;

/ 29 април 2017 г.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница