Егейските цивилизации
Изтегляне 2.82 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПОНЯТИЯ И ТЕРМИНИ Претор
- Проконсул
- Доминат
- ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
ИЗВОРИ Анкирският паметник /”Деяния на божествения Август”/- политически отчет на Октавиан Август Гл.1. На 19 години от рождението си събрах по частен начин и за своя сметка войска, която ми позволи да върна свободата на държавата, угнетена от господството на една партия. От благодарност за това сенатът със специален почетен декред ме прие в своята среда през консулството на Гай Панза и Аул Хирций/43 г. пр. н. Е./, като ми даде право да внасям предложения наред с бившите консули; освен това той ми предостави върховната власт в пълен размер. Той ми възложи да се грижа в званието претор заедно с консулите държавата да не понесе някаква щета. Когато същата година двамата консули паднаха на война, народът ме избра за консул и триумвир, за да устроя държавното управление. Гл. 2. Убийците на моя баща аз изпратих в изгнание, като им отмъстих за злодеянието по законен път,а сетне, когато те воюваха срещу държавата, на два пъти ги победих в редовна битка. Гл. 3. Аз често водех войни по суша и по море с граждани и чужденци по целия свят и след победата пощадих всички оцелели граждани; колкото за чуждите племена, то ония, които можеха безопасно да бъдат простени, предпочетох да запазя, а не да ги изтребя. Около 500 хиляди римски граждани положиха пред мене военна клетва. От тях след свършване на службата малко повече от300 хиляди бяха настанени в основани от мен колонии или върнати в роднити им муниципии. На всички тях дадоха купена от мене земя или пък вместо имения-пари. Залових 600 кораба, като не се броят ония кораби, които бяха по-малки от триремите. Гл. 4. Когато писах това бях за тридесети път консул и тридесет и седма година се ползувах с трибунска власт /14г. от н. е./. Гл. 5. Народът и сенатът ми предлагаха задочно и в мое присъствие диктатура, но аз не я приех. През време на храни, при консултвото на Марк Марцел и Луций Арунций, не се отказах да се натърбя с грижата за продоволствието и се справих с тази задача така, че в течение на малко дни освободих държавата за сметка на личната си хазна от страха и опасността, в която се намираше… Гл. 8. През петото си консулство /29 г. пр. н. е./ съгласно със заповидта на сената и на народа увеличих броя на патрициите … През шестото си консулство /28 г. пр. н. е./ произведох преброяване на народа с моя колега Марк Агрипа. В продължение на 42 години не бе ставало извъшването по този случай религиозно очистване на народа… Облечен за втори път с консулска власт, произведох преброяване сам през консулството на Гай Цензорин и Гай Азиний /8г. пр. н. е./ . При това преброявани бяха наброени 4 233 000 души граждани. За трети път, облечен във властта на консул, производох преброяване през консулството на Секст Помпей и Секст Апулей /14 г. от н. е. /, като имах за колега осиновения си син Тиберий Цезар. При това преброяване бяха изброени 4 937 000 души граждани. Като предложих редица нови закони, аз възстанових голям брой от добрите нрави от времената на прадедите ни , които бяха достойни за подражаване, но които бях излезли от употреба, и самият аз предадох на потомците в много отношения примери, заслужаващи подражание. Гл. 10. С постановление на сената моето име бе включено в химна на жриците Салии и със закон бе потвърдено да остана неприкосновен и да запазя за цял живот трибунската власт… Гл. 13. Храмът на бога Ян Квирин, който нашите прадеди постановили да заключват, когато из цялата държава на римския народ по суша и по море чрез победи бе остановен мир, според преданието бил заключван преди моето раждане отосноваването на града само два пъти; през време на моето управление сенатът на три пъти взе решение да го заключи. Гл. 15. Аз изплатих на римския плебс по 300 сестерции на човек съгласно със завещанието на моя баща. През петото си консулство /29 т. пр. н. е./ аз изплатих от свое име по 500 сестерции от военната плячка; през десетото консулство /24 г. пр. н. е./ изплатих от родовото си имущество подаръци на стойност от по 400 сестенции на човек, през единадесетото консулство 823 г. пр. н. е. / дванадесет пъти раздавах на народа храна, купени за моя сметка, през дванадесетата година от трибуната си /12 г. пр. н. е./ за трети път раздадох на народа по 400сестирции на човек. Тези мои подаръци никога не се получаваха от по-малко от 250 хиляди души. През 18-та година от трибуната и дванадесетото си консулство /5 г. пр. н. е./ раздадох по 60 денарии на човек на триста и двадесет хиляди души от столичния плебс. В колониите на своите бойци през петото консулство /29 г. пр. н. е./ раздадох от военната плячка по 1000 сестерции на човек, тоя подарък по случай моя триумф получиха в колониите около 120 хиляди души. През тринадесетото сонсулство /2 г. пр. н. е./ раздадох по 60 денирии на плебса, който получаваше тогава обществени храни, а такива имеше малко повече от 200 хиляди души. Гл. 16. За заемите, които разпредели между войниците си през четвъртото си консулство и след консулството на Марк Крас и Гней Лентул – авгура /30 и 14 г. пр. н. е./, платих на муниципиите. Тази сума беше около 600 милиона за италийските имения и около 260 милиона за провинциалните земи. Аз пръв и едничък, доколкото помнят моите съвреминници бях постъпил така от всички ония, които уреждаха военни колонии в Италия или провинциите. И след това през консулствата на Тиберий Нерон и Гней Пизон, а също и на Гай Антистий и Децим Лелий, също на Гай Калвизий и Луций Пазиен, също на Луций Лентул и Марк Месала също и на Луций Каниний и Квинт Фабриций /7, 6, 4, 3 и 2 г. пр. н. е./раздавах парични подаръци на бойците, освободени след изтичане на срока на службата им ; за тази цел драговолно изхарчих 4 милиона сестерции. Гл. 17. На четири пъти помагах със свои пари на обществената хазна, кото внесох на завеждещите тази хазна сто и петдесет милиона. През консулството на Марк Лепид и Луций Арунций /6 г. пр. н. е./ внесох във военната хазна, създадена по мой план, за раздаване на награди на бойците , които са служили 20 години и повече, 170 милиона сестерции от родовото си имущество. Гл. 20. С големи разходи поднових Капитолий и театъра на Помпей, без да подпиша там своето име. Поправих водопроводите, разрушени от дълга опутреба на много места, и удвоих силата на Марциевата вода, като вкарах в нейния водапровод нов извор. Довърших площада на Юлий и базиликата между храмовете на Кастор и Сатурн, започнати и почти доизкарани от моя баща. Гл. 21. Върху мера, която ми пренадлежеше, издигнах със средства, получени от военна плячка, храм на Марс Отмъстител и форум на Август. Построих до храма на Аполон върху земя която купих в значителна степен от частни лица, театър, като му дадох името на зетя си Марк Марцел… Гл. 22. Аз уредих гладияторски игри три пъти от свое име и пет пъти от името на синовете или внуците си; на тези игри се бореха около 10 хиляди души…26 пъти иреждах за народа и от свое име илиот имито на синовете или внуците си лов на африкански диви зверове в цирка или площада или вамфитеатрите, при които бяха убити около 3500 животни. Гл. 23. Дадох на народа отвъд Тибър зрелище на морска битка, като направих басейн 1800 стъпки дълъг и 1200 стъпки широк. В тая битка влязоха в бой тридесет кораба… На тези флоти се сражваха освен гребците 3000 души… Гл.25. очистих морето от разбойници. В тази война взех в плен почти тридесет хиляди роби, избягали от господарите си и двигнали оръжие против държавата, и иг предадох на господарите им за наказание. Цяло Италия доброволно ми се закле във вярност и поиска да бъда вожд в победоносната за мене война при Акций. Същата клетва положиха пред мене провинциите на Галия, Испания, Африка, Сицилия, Сардиния… Гл. 27. Аз присъединих към държавата на римския народ Египет. Гл. 28. Аз пратих военнни колонии в Африка, Сицилия, Македония, в двете Испании, в Ахайя, Азия, Сирия, Нарбонска Галия и Пизидия. В Италия има 28 колонии, които през моя живот станаха твърде известни и многолюдни. Те всички бяха основани под мое началство. Гл. 29. Аз отнех от победените неприятели в Испания, Галия и Далмация твърде много знамена, които те бяха взели от други пълководци. Аз принудих партите да ми върнат плячката и знамената, отнети от римски армии, и покорно да молят за приятелството на римския народ… Гл. 30. Панонските племена, които преди моето управление никога не бяха виждали войски на ремския народ, бяха победени от мене с помощта на Тиберия Нерон, който бе тогава мой заварен син и легат; аз ги присъединих към държавата на римския народ и изместих границите на Илирик до брега на реката Дунав… Гл.31. при мене често пращаха пратеничества индийските царе, които по-рано не бе виждал никога нито един римски пълководец. За нашето приятелство молеха чрез пратеници бастарните, скитите и царете на сарматите, които живеят отсам и отвъд р. Танаида, царят на албаните, хиберите и медите. Гл. 32. Към мене прибягнаха с молба партските царе – Тиридат и сетне Фрат, син на цар Фрат… Партнският цар Фрат, син на Ород, изпрати при мене в Италия всички свои синове и внуци, непобеден с война, а домогвайки се до нашето приятелство чрез залагане на децета с. И твърде много други народи изпитваха покрвителството на римския народ при моето върховно управление, а по-рано те нямаха с римския народ никаква размяна нито на претеничества, нито на приятелство. Гл.33. Партите и медите чрез пратеници, най-знатни представители на тези народи, ме молеха да им дам царе и получиха такива. Гл.34. През шестото и седмото консулство 128-27 г. пр.н.е., облечен по всеобщо съгласие с неограничена власт, аз потуших гражданската война и прададох държавата от своята власт в ръцете на сената и римския народ. За тази своя заслуга по постановление на сената бях наречен Август и рамките на вратите на моята къща бяха увенчани на държавни разноски с лаври. На моята врата бе закован дъбов венец заради спасението на гражданите, а в заседателната зала на сената бе поставен златен шит с надпис, свидетелствуващ, че сенатът и римският народ ми го поднасят в дар заради моята доблест, милосърдие, справедливост и благочестие. От това време насам аз стоях по-горе от всички по достойнство, а по власт не превишавах с нищо всеки един от колегите си по заеманите от мене длъжности. Гл. 35. През годината на моето тринадесето консулство сенатът, конническото съсловие и целият римски народ ме нарече баща на отечествто и постанови това име да се издълбае в преддверието на моята къща, в заседателната зала на сената и на площада на Август под издигнатата в моя чест по постановление на сената колесница, запрегната с четири коня. Когато написах това, бих в седемдесет и шестата године от рождението си.
Обръщам се към тебе, както правя това по навик, за съвет по една лична работа. Продава се едно имение, което се намира в непосредствено съседство с моите земи и даже е долепено до тях. В тази работа има много обстоятелства, които ме съблазняват да направя въпросната покупка, но има и няколко съображения, които карат да се опасявам от нея към тази сделка ме привлича самата радост да закръгля хубаво своите владения, като присъединя към тях една долепена до тях земя. Освен това еднакво полезно и приятно е да имаш възможност да наобикаляш двете имения заедно без излишни усилия и разноски по пътуването, да държиш на служба само един прокуратор и може би едни и същи надзиратели; при това ще можеш да разхубавяваш и устройваш едната вила, а другата да държиш в запас. Но ето най-сетне и моет оглавно съображение: почвтата е плодородна, тучна и изобилства с влага; в имението има ниви, лозя и гори, които дават строителен материал. Тази щастлива земя е изтощена обаче от отслабналите в материално отношение земеделци. Предишният собственик на имението твърде често продаваше техния инвентар, като по този начин той намаляваше за известно време недоборите на колоните. Тези хора следователно трябва да ги снабдиш с честни и добри роби, а това увеличава разноските. Понеже аз не държа никога оковани във вериги роби/за обработване на земята/, а и никой друг в околностите. Накрая остава да ти кажа на каква цена може да се купи това имение: за три милиона сестерции. Някога то струваше прет милиона, но обединяването на земеделците и общите през това време неурожаи понизиха до такава степен доходността на земите, както и тяхната цена. Ти ме питаш дали ще ми бъде лесно да събера и тези три милиона сестерции. Вярно е, че почти цялото ми богатство се състои в имоти. Не ще бъде особено трудно да взема и в заем; аз получавам пари от тъща си, в чиято каса бъркам, както в своята собствена ето защо това не бива да те тревожи. Ти си впрочем човек опитен и предвидлив по всички въпроси, но особено по ония, които се отнасят до стопанисването на едно имущество. Бъди здрав.
и тъй чрез какъв способ е най-целесъобразно да се обработва земята? според известната фраза излиза, че земята може да се обработва " и зле , и добре”. Справедливостта изисква обаче да излезем в защита на нашите предци, които в своите наставления са предвидили различните положения, с които човек може да се сблъска в живота. Когато казвали “лошо” , те искали с това да кажат, че трябва да се подразбират най-евтините способи за обработване на земята, и тяхната най-голяма грижа при това била да се постигне възможното най-голямо намаляване на разноските. ХVІІІ, 171. Има много видове плугове: ”Голям нож” се нарича онзи вид плуг, с който се нарязва най-напред особено твърдата почва, преди тя да бъде разорана. С въпрсните нарези се набелязват линиите, по които ще бъдат теглени бъдещите бразди. То са линиите , в които се забива извитият палешник. Друг вид плуг, това е обикновеният плуг, който се състои от прът, чийто край е извит подобно на клюн. Трети вид, към който спадат леките плугове, е устроен така, че палешникът не е надянат на цялата подметка, а представлява само малък заоблен край. Палешникът е по-широк и по-остър при четвъртия вид плугове, като завършва с острие, напомнящо острието на меч. Този палешник изпълнява едновременно две работи: той прерязва почвата и подрязва със своите заострени страни корените и тревите. Неотдавна в Реция измислили да прибавят към плуга по един чифт колелца /колесари/; този вид плуг се нарича плауморат. Неговият палешник прилича по формата си на лопата. С такъв плуг се сее само след като земята се обработи добре, предимно новата земя, придобита от сечищата. Широкият палешник преобръща чимовете. Сега обикновено семето се хвърля и след това по него се минава със зъбчата брана. Посеви, които засяга този начин, не се нуждаят от затрупване, но така може да се оре само с два-три чифта волове. На чифт волове се пада да изорат на годината 40 югера лесна и 30 югера трудна земя. Надпис от Рим – С. І. L. VІ. 9404 На подземните богове. На Луций Требий Фид, на несменяемия квинквенал на колегията на магистратите, които изработвали леки сандали, трите центурии, които се намират в помещението под Помпеевия театър на Август, а също тъй и онези, които се ползват от привилегиите в 14-я район на Рим. На себе си и на жена си Требия Амия, и на своите освободени роби, и на своите освободени робини и на всички техни потомци. Според обществения закон той предаде на колегията да охранява надгробния му паметник, дюкяните със сгради и водния резервоар, за да може там да има възможност да се отива, както и възможност да се вземат дърва и вода. Латински надпис от гр. Антиохия в Пизидия – Южна мала Азия. От 93 г. от н.е. – А. Е., 1925, №126 Луций Антистий Рустик, легат, пропретор на императора Цезар. Домициан Август Германски, нареди следното: дуумвирите и декурионите ми писаха, че вследствие на суровата зима се е повишила много цената на житото, и ме помолига народът да бъде облагодетелстван от възможността да купуво продоволствие, то аз ти заповядвам следното: нека всички, които в колонията Антиохия са колонисти или преселници, в продължение на тридесет дни, след като можят едикт бъде изложен, да обявят в присъствието на дуумвирите колко жито и на кое място има всеки, и колко жито на зърно и колко на брашно оставя всеки един на годината за своето семейство, а всичкото останало жито да превърне в продоволствие за купувачите в колинята Антиохия; крайният срок за продажбата аз определям да бъде преди първите календдри на месец август. Ако някой не се подчини в някое отношение на моите нареждания, нека да знае, че за всичко онова, което задържал в нарушение на мой едикт, ще бъде наказан с конфискация. Като награда за доносчиците се опредя 1/8 част. А тъй като мене ме увериха, че преди тази упорита по своята суровост зима 1 модий жито е струвало 8 и 9 аса, и тъй като би било особено подло да се натрупва по грабителски начин богатство от гладуването на съгражданите си, то аз забранявам на когото и да било да повишава цената за 1 модий на повече от 1 денар. Надпис за един търговец на роби произхожда от гр. Амфиполис на устието на р. Струма . Аул Каприлий Тимотей, освободен роб на Аул, търговец на роби,/Посвети?/...
Втора колона Известно ти е злоупотреблението на твоя прокуратор с властта, което той допусна не само заедно с нашия противни Алий Максим, но с почти всички арендатори противозаконно и в ущърб на твоите доходи; в същото време, когато ние в течение на толкова години ходатайстваме, отправяме настоятелни прошения и се позоваваме на вашето божествено предписание, той не само че отклонява разглеждането на нашата жалба, но дори, подучен от същия този коварен и твърде влиятелен арендатор Алий Максим, си позволи да изпрати войници в същото това Бурунитанско имение, да арестува и подложи на мъчения някои от нас, други да хвърли в затвора. Той даже заповядва да бъдат бити с пръчки и тояги няколко римски граждани именно поради тази наша вина, че попадайки под гнета на една толкова тежка спрямо нашата нищожност и толкова явна неправда, сме се обърнали към твое величество с жалба, като сме ти написали едно твърде огорчено писмо. Неправдата спрямо нас, Цезарю, е очевидна и човек може да се увери лесно в това… /следва силно повреден текст/. Трета колона И това принуди нас, хора, които се намираме в най-бедствено положение, да се обърнем отново с молба към твоята божествена предвидливост, за да те молим, най-свещени императоре, за помощ. Според както следва по-горе писаната алинея от закона на Хадриан, нека да се отнеме правото на прокуратора – да не говорим за арендаторите – да се увеличават във вреда на колоните данъците върху земята, броят на работните дни за хората и за товарния добитък, и нека ние, както това е казано в писмените документи на покураторите, които се съхраняват в твоята архива на Картагенската област, да не бъдем задължени всяка година да даваме повече от два дена за оран, два дена за плевене и два дена за жътва и това нека да бъде напълно безпорно, тъй като то е изрязано на медна плоча и е установено за всички като общо правило. Помогни ни и макар че ние, дребните селски хорица, които се прехранваме с труда на нашите ръце, не можем да се мерим с извънредно влиятелния арендатор. Смили се над нас и благоволи да разпоредиш със свещен рескипт да не изисква от нас повече от дължимото съгласно закона на Хадриан и писмените разпореждания на твоите прокуратори, т.е. на три пъти по два дена труд, за да можем по благодеянието на твое величество, ние селяните твои аргати и храненици на твоите имения, да не бъдем тревожени повече от арендаторите на именията, принадлежащи н хазната… 54. Жалбата на скаптопаренските селяни до император Гордиан ІІІ /238 г. от н.е./ Надпис от местността Грамада, Благоевградско. І. На латински език: Добро щастие! При консулството на Фулвий Пий и Понтий Прокул на 17 ден преди януарските календи /16 декември 238 г./. Препис / на заповедта/, свързана с оригиналната заповед от книгата на рескриптите на нашия господар и император Марк Антоний Гордиан, благочестивия и щастливия Август. Заповедта е изложена в Рим в портиката на Траяновите терми със следващите по-долу думи. Преписът е даден на селяните чрез Аврелий Пир, техен съселянин и съвладелец, войник от благочестивата и вярна Х преторианска кохорта на гордиан и от центурията на Прокул. ІІ. На гръцки език: До император Цезар Марк Антоний Гордиан – благочестивия, щастливия Август, молба от селяните, жители на Скаптопара, които се наричат още гресити. В тойта тъй щастлива епоха, която вечно ще продължава, селета, пишеш често в заповедта си, трябва да увеличават населението си и своето благополучие, а не селяните да се бунтуват и да напущат своите домове. Такова едно състояние е полезно и за спокойствието на жителите, и за пресвещеното си съкровище. Ето зако ние самите представяме пред божествената ти личност спреведлива просба с молба да се отнешеш към нашите нужди, които са следните: Ние живеем и притежаваме имоти в споменатото село, което е на много привлекателно място, защото тук има топли извори и самото село се намира между два лагера, разположени в твоята Тракия. Жителите на това село, които живеят по тези места от много години, плащаха без остатък всичи данъци и налози, докато си живееха необезпокоявани и незаплашени от никого. След това обаче твърде често някои започнаха да произволничат и да вилнеят и тогава селото тръгна към упадъл. Тези, които идват на събора, който трае петнадесет дни, не остават на мястото, където става съборът, а като го напущат, идват в нашето село и ни принуждават да им даваме квартира и още много други неща за тяхното лекуване и всичко това, баз да ни се заплаща. Освен това войници, пращани на друго място, се отбиват от пътя си, идват при нас и по същия начин ни принуждават да ги приемаме по къщите си, да им даваме храна, без да плащат нищо. Също така наместниците на провинцията, а даже и твоите прокуратори идват в нашето село главно заради използването на водите. Ние заявихме, че не можем повече да търпим и че дори сме намислили да напуснем бащините си огнища поради наслието на тия, които идват при нас. И действително от много жители ние останахме твърде малко.И понеже не сме в състояние вече да понасяме тия тежести, действително има опасност както останалите, тъй и ние да напуснем бащините си огнища. Ето защо ние се обръщаме към тебе, непобедими Августе, с молба да заповядаш с божественото си повеление – всеки да ърви по своя път, а не да отминават другите села и да идват при нас; да не ни принуждават да им даваме безплатно храна; да не даваме квартира на тия, които нямат право, тъй като наместниците често издаваха заповеди да не се дава квартира на всички, а само на тия, които са изпратени по служба от наместниците и прокураторите, за да можем, съжалени от божестваната ти мисъл, да останем по нашите места и да плащаме свещените данъци и останалите налози. Това ще се постигне в твоето щастливо време, ако заповядаш текстът на божественото ти писмо да бъде издълбан на плоча и да бъде изложен той на публично място, та като постигнем това, да божем да благодарим на твоето щастие, както и се … правим. ПОНЯТИЯ И ТЕРМИНИ Претор – лат. “претор” – Виш съдебен магистрат, управител на провинция Преторианци – Войници подчинени на претор Префект – лат. “префектус -” началник Проконсул – лат. “проконсул” – Бивш консул, сенатски управител на провинция Прокуратор – лат. “прокуратор” – Римски управител на провинция Легат – от лат. “легатус” – Пратеник от името на сената при чужди правителства, заместник на военачалник, наместник на провинция Доминат – от лат. “доминус”, господар. Форма на политическо управление, която отменя републиканската форма на принципат през 284 г. Колон – лат. колонус – селянин, арендатор, закрепостен за земята след ІV-V в.земеделец ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ Проследете развитието на властта на принцепса като държавна институция и титулатура. Направете характеристика на съотношението между военната диктатура и принцепсите-императори. Опишете зависимостите между завоеванията на империята и нейния вътрешнополитически живот. Направете обществено-политическа и стопанска характеристика на римското общество от епохата на принципата, като използвате лекционния текст и приведените извори! Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 2.82 Mb. Сподели с приятели:
|