Евини дъщери – психология и сексуалност на жената Кристиан Оливие

Научен термин, с който се обозначават болезнените физи­чески отношения. След дефлорирането си, което също е бо­лезнено, някои жени изпитват парене или имат усещане за вътрешно разкъсване при всеки полов акт. Това смущение може да бъде преходно или да се задълбочи и да стане непо­носимо, принуждавайки двойката или само жената да потър­си съвета на лекар. При гинекологичния преглед понякога се установява местна причина, но най-често болката се дължи на това, че жената не може да се отпусне, тъй като отъждес­твява акта с изнасилване (в резултат на несъзнавано непри­ятно изживяване в миналото) и отказва да участва в него...

Това е непроизволно съкращаване на съседните на вла­галището мускули, което прави проникването невъзможно, тъй като просто затваря входа на вагината. Същият симп­том може да се прояви при гинекологичен преглед, когато лекарят се опитва да вкара спекулума.

Без значение дали става дума за съвсем млада девойка или за зряла жена, подобна реакция при проникването във влагалището е белег за страх от „взлом" и този изграден много преди самото проникване страх може да бъде пре­одолян само с психотерапевтични средства.

Страдащата от вагинизъм жена не е непременно фригидна и може да стига до оргазъм по друг начин, не чрез проникване...

Това е изкуството да постигнеш оргазъм сам, без чужда помощ. Така ние, лекарите, дефинираме мастурбацията, извършвана в уединение. Когато те възбужда някой друг, той прибягва до същите жестове, но милувките му са проява на сексуалното желание на Другия и въздействието им ще за­виси от начина, по който чувстваш този Друг.

При мастурбирането предизвиканата от отношението към Другия психологическа трудност е отстранена, индивидът просто се доверява на себе си или на тайните си фантазми.

Мастурбацията дълго е било премълчавана и осъждана по морални съображения. Но след появата на сексологията, която й определя решаваща роля като въведение към сек­суалните игри между зрелите хора, тя заема отново място­то си на самотна практика за извънредно младата или пре­калено възрастна жена, за да си има партньор, или за тази, която временно няма или окончателно е решила за себе си да няма такъв.

Мастурбирането често е единствената сексуална практи­ка на човека през определен период от живота му. А това означава, че полученият без партньор оргазъм е въпрос на възбуда и не винаги е свързан с любовта...

В книгата си „Сексуалните реакции" Мастьрс и Джон­сън стигат до доста учудващото заключение, че жените по­лучават по-лесно оргазъм чрез мастурбация и че най-интен­зивните оргазми се срещат при жените, които прибягват до тази автоеротична практика.¹

В прочутия си доклад Хайт се прави следното заключе­ние: „Много жени казват, че стигат лесно до оргазъм, като мастурбират няколко минути. 82% от жените заявяват, че мастурбират, а 95% от тях - че без затруднения получават оргазъм всеки път, когато го пожелаят. За много жени ду­мата „мастурбация" е синоним на оргазъм.

В общи линии при жената коитусът не е най-бързият, ни­то най-често използваният начин за получаване на оргазъм... Мастурбацията й осигурява по-голям достъп до насладата.

Бързината, с която жената стига до възбуда, се дължи на факта, че едно и също лице иска и получава. При коитуса искането и отговорът не винаги са в хармония, нерядко се разминават напълно и това има отрицателно въздействие върху възбудата.

Женската хомосексуалност

Хомосексуалността е начин на изживяване на сексуал­ността, при който жената се доверява афективно и физичес­ки повече на жена, отколкото на мъж.

Това поведение може да се появи късно или много рано, да е временно или окончателно възприето в зависимост от психическата структура на лицето и от отрицателното от­ношение на обществото към този вид сексуална практика.

Хомосексуалните жени правят помежду си всичко, как­вото се прави с мъж, като евентуално използват при оргаз­ма предмет или. пръсти като заместители на пениса. Изглеж­да, че това, което липсва в края на акта, напълно се компен­сира от сигурността и задоволството, изпитани от добре про­веденото възбуждане от друга жена, която знае как да го направи...

„Тя е нежна, деликатна и знае точно как да гали клитора ми и точно колко да натисне... Правим всичко, без да бър­заме, и изпитваме наслада, огромна наслада.."

Изглежда, че в хомосексуалните отношения между жени преобладава желанието за безкрайна нежност, за нежни ду­ми, за време, което не се измерва с аршина на мъжката бър­зина.

Много ли са хомосексуалните жени? Със сигурност пове­че, отколкото можем да си представим... Засега във фран­ция не съществува достоверна статистика. Колкото до Аме­рика, според анкетите на Кинси през 1953 г. 12-13% от же­ните са имали хомосексуални отношения. Мастьрс и Джон­сън говорят за 8% истински хомосексуални и за 9% бисек-суални жени, от което следва, че 17% от представителките на нежния пол ценят сексуалните наслади, които взаимно си доставят.

Да запомним!

Хетеросексуалността почива на морал, който отрежда първенствашр място на продължението на рода, но не ви­наги отчита върху какво се гради сексуалната наслада!

Глава пета ЖЕЛАНИЕ ЗА ДЕТЕ

Ако ще говорим за дете, трябва да започнем от мястото му в обществото и в семейството. Понастоящем детето вече не „пада" от небето, а „идва" тогава, когато родителите му са го програмирали.

Някога децата са се правели неволно, просто защото два­ма души са се оженили и са имали сексуални отношения в рамките на брака си. Ако след няколко месеца „не ставало нищо", мъжът и жената започвали да се безпокоят дали изоб­що ще стане. Да правиш деца не е означавало непременно да изпитваш наслада, било е задължение, както впрочем и женитбата, и то само допреди петдесет години.

Но оттогава нещата много се промениха Желаещата да излезе от единствената си роля на майка и на домакиня же­на трябваше да бъде „освободена" от детето. Заради новите й стремежи през 1967 г. бяха положени основите на контра-цепцията.

Това бе голям поврат - всички единодушно решиха, че няма да правят много деца, а само деца на голямата лю­бов. Спадът в раждаемостта се превърна в дълготрайно явление и вниманието към възпитанието нарасна - не бе ли казал Фройд, че благополучието на зрелия човек зави­си до голяма степен от начина, по който е бил обичан като дете?

Появата на детето вече се обуславя не от създаденото преди него семейство, а от любовта, с която ще го дарят родителите му, и от вниманието, с което ще го обгърнат. Към това прибавете и няколкото добри принципи на едно егалитарно общество, в което работата престава да бъде единствената цел в живота, а семейството се събира през отпуската и през задължителната седмична почивка. Таки­ва се основите на новия вид семейна клетка - членовете й работят, обичат се и най-вече обичат децата си.

детето представлява неразделна част от любовта и ед­на на всеки две брачни двойки, които се подписват пред г-н Кмета, вече са го заченали. Но не женитбата служи за опора на любовта, а точно обратното - любовта е гарантът на брака. Затова, когато вече няма любов, бракът губи сми­съла си. Дългът на двама души да се обичат, за да напра­вят дете, замести задължението им да се оженят, за да съз­дадат семейство. Цялата система е обърната наопаки: ве­че не разумът и сметката служат за основа на семейната клетка, а любовта. Любовта и нейните миражи, любовта и несъзнаваното ръководят темела на обществото ни... Това изглежда малко странно, когато се вгледаме по-отблизо и когато знаем, че несъзнаваното „желание" никога не е за­доволено и че винаги търсим нещо no-добро, другаде, по-далеч и-т. н. _;

Когато виждам като психоаналитик как тези деца - плод на любовта, се превръщат в „неща", които се „взимат" или „дават" на единия от родителите при раздялата на брачната двойка, не мога да не си мисля, че в желанието си да ги направим рожби на любовта ние всъщност ги караме да жи­веят върху вулкан, който далеч не е приспособен да им слу­жи за люлка... И че те по-често чуват скърцането на зъби при разправиите ни, отколкото песента на щастието.

Да се върнем към съвременното семейство. Ние желаем, очакваме и приветстваме появата на днешните деца. Те не са вече ^товарът" на брака, а „подаръкът" на любовта.

Когато двама души се обичат, бракът им е факултативен, но детето е почти задължително, защото след изтичането на първите мигове от съвместния живот, когато са били осъществени мечтите за сливане на двамата партньори, тях­ното несъзнавано ще ги тласне към друга мечта: детето. Първоначално то е въображаемо, защото се заражда в не­съзнаваното на родителите си.

Разбира се! Но не и при същите психологически условия, защото тогава случайността е заемала мястото на желание­то и детето е идвало на белия свят, без да пита родителите си. Колко сълзи са проливали жените, очакващи осмото си дете на четирийсет години! И колко време им е трябвало, за да свикнат с това събитие и да го приемат! Забравили сме всичко това, защото откакто съществуват противоза­чатъчните средства, жените правят само децата, които ис­кат да родят или които смятат, че са съвместими с профе­сионалния им живот.

Така че сега бременната жена е щастлива Евина дъщеря, която осъществява своето старо, прастаро желание да има дете. Тя си мечтае какво ли не за това бебе! В миналото неврозата, за която говорихме и която е израз на пълното несъответствие на детето с мечтите на родителите, се е сто­варвала почти винаги върху най-големия син или дъщеря. Сега тези мечти се отнасят до всяко дългоочаквано дете, без разлика кое по ред или какво по пол е то. Имаме малко деца, но какво ли не желаем, какво ли не правим за тях! За да „сполучат"... В какво? В осъществяването на нашето же­лание...

Но тези скъпи малки същества със сигурност няма да сполучат, макар че им помагаме, подкрепяме ги, тикаме ги чак до училищната скамейка, чак до свидетелството за зрелост! А когато стигнат дотам - ако изобщо успеят, -никоя наука, никоя професия не отговаря на желанията им. Обикновено те не желаят нищо друго, освен да се отпла­тят на толкова милите си родители. Тук е капанът и той е заложен отдавна. Спънем ли се в него, започваме да се питаме: „Но какво става? Нали имаше ВСИЧКО, нали сто­рихме ВСИЧКО за него, направихме всички необходими жертви. А и толкова много го искахме, толкова го „жела­ехме"..." Именно!...

Но да не избързваме. Бременната жена е щастлива, че носи в утробата си детето, което е искала и е програмирала в зависимост от жилищните условия, от положението на пар-' тньора си и от собственото си положение, най-вече от него, защото детето не би трябвало да пречи на професионалния й успех. Съобразявайки се с кариерата си и прибягвайки до противозачатъчни средства, жената избира идеалния мо­мент, за да роди дете. Понастоящем единствено жените са отговорни за броя на децата в страната.

Защо жените раждат толкова малко деца: зараои про-фесионалния си живот ли?

Не само заради него. Голямо влияние върху раждаемост­та оказва и жизненото равнище на семейството. Никой не би желал детето му да бъде лишено от „онова, което всяко дете е в правото си да има". Затова жените се опитват да преценят дали, като се имат предвид таксите в яслите, це­ните на памперсите и заплатата им към момента, появата на второ или трето дете би била една позитивна възмож­ност. Решението да се зачене детето се взима само ако то е един ПЛЮС) който двойката може да си предложи. Всичко изглежда съвършено проучено, програмирано и изпълнено без никакви съжаления, без излишни спорове. Ще речеш, че не е по-сложно, отколкото да купиш хляб за обед.

Всички доводи са сложени на везните и са добре претег­лени: цената на бебето и парите, които печелят родителите му, както л възрастта на най-голямото дете и тази на роди­телите, датата на отпуските (за да съвпада с тази на ражда­нето, естествено), понякога дори лунният месец! Защото мо­жел да повлияе върху пола на детето, също като поемането на повече солена храна и на сирене в зависимост от това дали се иска момиче или момче...

Сума ти условия трябва да са изпълнени, за да се вземе най-доброто решение! Човек би казал, че всичко е съзна­телно, че раждането на детето вече няма нищо общо с не-съзнаваното на родителите. Толкова по-добре! Ето че сме се отървали от този досадник!

Но тогава... Защо още се правят аборти по желание? За­що жените допускат „грешки", които ги водят в клиника­та? А колко лекари им додяват с дългите си морализаторс-ки проповеди за вредата от прекъсването на бременността, за това, че абортът не е безобиден акт, че не минава без последици за жената, че тя така или иначе убива едно дете...

Но чакайте малко, в момента, когато е заченала това де­те, тя не е имала намерение да го маха. Напротив! Искала го е несъзнателно с всички сили. Попаднала е в капана на своето несъзнавано... Защо иначе би забравила да си вземе хапчето? Впрочем тя сама го казва на лекаря: „Не знам къ­де ми беше главата онази вечер." Добре известно е, че кога­то казваме: „Не знам какво ме подтикна да сторя това", винаги имаме предвид невидимия актьор в душите и телата ни. Грешките, водещи до нежелана бременност, ни карат да предполагаме, че в много случаи детето всъщност е желано от нашето несъзнавано.

Впрочем установено е, че много жени таят желания за брой деца, значително по-голям от този на реално родени­те. Едно допитване, направено през 1980 г. от френския На­ционален институт по здравеопазване и медицински изслед­вания, показва, че 44% от френските жени са имали по-мал­ко деца, отколкото биха желали! И обратно, 36% са имали повече от желаните деца и само 20% от жените са били до­волни от броя на рожбите си. Желанието за дете не е свър­зано с реалното му раждане, а това означава, че броят деца, който се върти в главата на жената, е една абсолютно въоб­ражаема цифра, идваща от нейното несъзнавано и твърде рядко съвпадаща с действителността.

Някоя единствена дъщеря например може да желае да има много деца, защото е била сама като дете, отегчавала се е и й се ще да създаде нещо различно... Желанието й идва пряко от детството й и по мотивите си съвпада с фантазми-те на друга жена, която е имала много братя и сестри и меч­тае за малко семейство. Действителността може би ще на­ложи и на двете еднакъв брой деца и желанията им ще си останат несбъднати. Понякога те ще въздишат: „Толкова бих искала..." Затова можем да кажем с известна доза ху­мор: децата се раждат, желанието остава... Случва се дори от време на време жената да си припомни желанието си за деца и да се запита: ако имах четири-пет, как ли биха из­глеждали сега нещата?

Нашето несъзнавано е толкова упорито, че е трудно да му се изплъзнеш. Вижте тази млада жена, която току-що е родила първото си бебе, предмет на всичките й мечти: чо­век би си помислил, че е напълно доволна. Тя - да, но несъз-наваното й желание за деца - не. И ето че щастливата май­ка веднага се замисля за следващото, което сигурно ще бъ­де от противоположния пол. Като че винаги й липсва нещо.

Несъзнаваното никога не е доволно и ни определя все нови и нови срещи - младата жена вече „чака" следващото си дете.

Думите понякога изразяват нещо различно от това, кое­то сме искали да кажем, което е трябвало да кажем... Има думи, излезли направо от несъзнаваното, които казват мно­го повече от някое дълго обяснение...

Така например, когато казвате „очевидно", това означа­ва, че под „видното", под видимото има нещо друго; ако употребявате тази дума много често, значи всичко, става­що отдолу, е също толкова важно, колкото онова, което поз­волявате да се види...

Когато казвате „ако позволите", сваляйки палтото си, вие всъщност използвате обикновена формула на учтивост; но ако, излагайки някакъв проблем, непрекъснато прибягвате до изрази от рода на „ако позволите", „ако щете" и пр., мо­га да се обзаложа, че живеете само доколкото другите ви разрешават да го правите... и това може да ви отведе далеч!

„Следващото" бебе на младата жена означава, че жела­нието й за дете съществува независимо от току-що родено­то.

А мога ли да разбера дали желанието ми за дете е съзна­телно, или е плод на несъзнаваното ми?

Много трудно, защото несъзнаваното винаги се дегизира и често поема по утьпканите пътеки на най-разпростране­ните съвсем съзнателни желания и мечти. Искате дете, за да положите основите на семейна клетка, както сте искали да учите, да се ожените и т. н. Сега сте стигнали до детето, тъй като сте осъществили всичко останало. Какво по-нор­мално от това да желаете да имате дете?

Животът е едно дълго пътуване. Прекосяваме планини, океани, пустини с багаж, в които се спотайва една невидима особа - нашето несъзнавано. Следвайки ни още от най-ран­ното детство и въпреки изминалите години, въпреки нови­те ситуации то винаги се държи по същия начин, както пре­ди. Това ни усложнява живота, но нямаме избор - трябва да го носим със себе си! А несъзнаваното на жените е пълно с деца!

Обикновено раждането на дете изглежда съзнателно и разумно начинание. Но освен да дадем живот, какво още искаме? Отговорите на този въпрос се различават в зави­симост от индивидите - от жените, тъй като за тях гово­рим.

Съществуват множество мотивации. Ето някои от тях: „Искам да постъпвам като другите жени", „Искам да бъда добра Майка", „Надявам се, че детето ми ще бъде по-щаст­ливо от мен", „Не мога да си представя семейство без де­ца", „Нуждая се от това дете, за да заздравя любовта ни" -различни отговори (има още много), към които трябва да се прибави и желанието на всички ни да създадем семейст­во! Понякога несъзнаваните причини вземат връх над осъз­натите. Ако намесата на несъзнаваното е прекалено голя­ма, между него и съзнанието може да се получи дълбока дисхармония и бъдещото дете просто да не дойде въпреки желанието ни. В такива случаи нарасналата ни тревожност блокира цялата неврохормонална система.

Как точно става това? Или no-скоро кое пречи на нор­мално плодовитата жена да зачене?

Невъзможно е да се даде ясен отговор на въпроса ви, за­щото задвижените несъзнавани сили не могат да бъдат из­мерени нито от жената, изпитваща въздействието им, нито от терапевта, доловил намесата им. Може само да се твър­ди, че желанието за дете се осъществява, когато несъзнава-ният проект няма прекалено надмощие над съзнателния.

Същото нещо се случва и в живота, който ни налага еже­минутно да живеем с понякога трудно поносимите решения на нашето несъзнавано. В човешкия живот всичко преми­нава добре само когато съзнателното господства над несъз­наваното. В противен случай индивидът не е в хармония със себе си и страда от невроза. Съществуват неврози, които могат да се нарекат „неврози на зачеването". Те поразяват жените, придаващи прекалено голямо значение на бебето, което за тях е не само дете, но и „нещо друго". Чрез бебето те искат да започнат отначало, да наваксат пропуснатото. Тогава жената все не успява да забременее. Но за това ще поговорим след малко във връзка с безплодието.

детето, всяко дете, представлява, от една страна, несъз-наван проект, свързан със собственото ни детство, и от дру­га, наше съвсем реално продължение в променливия и сле­дователно непредсказуем свят. Ето защо не можем да „пред­видим" бъдещето му и точно това му дава свободата да жи­вее собствения си живот, когато се появи на белия свят. А представете си колко е тежко невротичното наследство на дете, дошло да замести друго, починало свое братче или сес-триче, или да ни обезщети за раждането на дете с недъг. Тези неща не занимават съзнанието ни, но затова пък дъл­боко разтърсват несъзнаваното на новопоявилото се същест­во, ако то изобщо се появи.

Най-жизненият, най-осъществимият проект за ражда­не на дете е този, който се основава на мисълта за про­дължаване на симбиозата между две обичащи се същест­ва под формата наразлично от тях дете. В подобен слу­чай сливането на телата действително ще създаде едно напълно оригинално същество, потомък на два различни рода. Мъжът, който иска да има дете от една жена, всъщ­ност й казва: „Признавам, че произлизаш от добро семейс­тво и чрез теб желая да го свържа с моето." Жената, ко­ято иска да има дете от точно този, а не от някой друг мъж, също признава „положителните характерни черти на другия", които ще се предадат на детето им. Новоро­деното ще вземе по малко от бащата и по малко от май­ката и много от самото себе си, тъй като е оригинално творение. Родителите му ще живеят със него, а не чрез него... и ще образуват тройка.

Не можем да избегнем в желанието ни за дете, както и във всичките ни останали желания, да не „проникне" и на­шето несъзнавано, но всичко зависи от степента на проник­ването. Понякога жената съзнателно иска дете и не разби­ра защо то отказва да дойде. Или пък съзнателно не желае дете и сякаш случайно се оказва бременна...

Да, можем съвсем съзнателно да искаме да изживеем бре­менността. Рядко има жена, която в определен момент от живота си да не се е поддала на желанието да и оъде направено дете и да го носи в утробата си, дори ако външните условия не са подходящи. Много бременности от този род ще бъдат доб­роволно прекъснати. Но е почти немислимо жена, прекарала цялото си детство край други жени, които са се грижили за нея и са я възпитавали, да не таи в себе си-дори само за да се отъждестви с тях - проекта на свой ред да стане Майка.

Нещо повече, в наши дни жените доказват, че даже кога­то са без мъж до себе си, желаят да имат дете и са готови сами да се наемат с отглеждането му. Много са жените, ко­ито са съвсем наясно, че мъжът няма да остане до тях, и въпреки това не се колебаят да заченат дете. За да разберем какви дълбоки корени има фантазмът за майчинство, дос­татъчно е да си припомним отчаянието и ожесточението на жените, които не могат да станат майки. Част от женския живот им убягва; те никога няма да бъдат „като" Майката, ще опознаят майчините грижи и любов, ако си осиновят дете, но не и майчинството като цяло. Много е трудно да се откажеш от това, което имат другите, и да погребеш зави­наги мечта, лелеяна от най-ранно детство. Спомнете си за момиченцето с нейната кукла, люлки и т. н. То е играло роля, очаквайки да я изживее в действителност, а ето че сега това му е отказано. Една жена никога не се възстано­вява напълно от безплодието си, освен в случаите, когато го превръща в нещо друго чрез идеализиране на родителс­ката роля: осиновяване на дете, творческа дейност (артис­тична, педагогическа, благотворителна...).

Бихте ли ни казали нещо повече за „психическите" при­чини за безплодието?

Причината не е само една, обикновено това е цяла мрежа от „несъзнавани" чувства, с които жената винаги е живяла, без това да й е пречило в личната реализация. Но в момен­та, когато е готова да стане майка, тоест добър обект за някой друг, отлично работещият механизъм засича. Обик­новено такава жена има усещането, че не е достатъчно Доб­ра. В живота тя го превъзмогва, като съзнателно върши „доб­ри" дела, но какво да прави в този случай? Тук са замесени дълбоките й чувства, а не видимите й действия!

Струва й се, че е жертва на неправда, но тази неправда не датира от днес... Тя отдавна се страхува, че не е като остана­лите жени, просто защото е част от онези момиченца, кои­то не са се СЪОТВЕТСТВАЛИ на желанията на Майка си преди повече от двайсет години.

Детето, което не идва, е ОЩЕ едно доказателство, че тя не е такава, каквато трябва да бъде, че все още не СЪОТ­ВЕТСТВА на желанието на другите. Сега става дума за съп­руга, който е изместил Майката в несъзнаваното й... Несъз-наваната логика изисква от нея да няма дете и затова то не идва.

Чувствата, които прекъсват пътя към зачеването, винаги са чувства на непригодност, изпитани някога по отношение на родителите, най-често на Майката, но понякога и на Ба­щата...

Младата жена не е намерила изход от едно нетърпимо положение - отношенията й с майката, за които вината е била само нейна. Затова сега, макар вече да е омъжена и да е обичана от своя съпруг (в което впрочем вярва само напо­ловина), в дъното на душата й всичко си е останало както преди. Детето, на което би трябвало да даде живот, е нещо прекалено положително, за да се впише в несъзнаваното й, просмукало от чувство за вина и повтарящо й едно-единст-вено нещо: ТИ СИ ЛОША До този момент тази жена е успявала да преодолее психическите си проблеми, но сега, изправена пред съпротивата на тялото си, тя се чувства без­помощна. И наистина е такава - заради несъзнаваното си!

Последното се изразява соматично, но ако лекарят може да издери болестите на кожата, да облекчи мигрената, да на­мали тревожността и да предизвика със съответните меди­каменти овулация при жената, която няма такава, той все пак невинаги е в състояние да обясни защо понякога възпро­изводството продължава да е блокирано. Трябва да призна­ем, че много случаи на стерилитет си остават необясними, дори - и може би най-вече - при жената, която се опитва да се „излекува". Сякаш става дума за някакъв странен, непо­знат на медицината симптом, за причинена от вирус болест. А този вирус всъщност се е загнездил в несъзнаваното й. Та­кава пациентка има една-единствена възможност: да се под­ложи иа психотерапия, за да опитоми несъзнаваното си и да разбере онова, което то й казва във връзка с желаното дете.

Може би тя, когато е била съвсем малка, се е зарекла НИКОГА да не става майка. За да не заприлича на собстве­ната си майка. Може би начинът й на живот е РАЗЛИЧИЕ­ТО, което я отдалечава от майка й и от всяка друга жена и днес тялото й отказва да бъде „като на останалите".

Когато такава жена успее да зачене, бременността й пре­минава под знака на фикс-идеята, че в утробата й расте де­те, което „не е като другите", което е „анормално" (колко много са впрочем жените, които веднага щом детето излезе от корема им, искат да се провери дали всичко му е наред, сякаш са се страхували да не предадат на тялото му вът­решното си различие). Може би раждането на дете СЪЩО е свързано с Майката... И че този път тя-най-после ще бъде задоволена! Може би това дете ще е рожбата, която моми­ченцето не е могло да има от Бащата, но която жената ще добие за него.

Всякакви несъзнавани от жената чувства могат да попре­чат на тялото й да направи онова, което иска главата й, и борейки се за детето си, тя в много случаи се бори против самата себе си... Несъзнаваното на безплодната жена често е най-злият й, недосегаем отвън враг. Винаги верен на себе си, той сякаш винаги предава нея.

Във всеки случай може да се каже, че колкото повече една жена се стреми съзнателно да постигне това, което не-съзнаваното й отказва, толкова повече стерилността изглеж­да неконтролируема и не се вписва в каквато и да било ме-дицинска логика... Появява се тревожност, която е сигнал за конфликт между съзнаваното и несъзнаваното. Единст­веният лек е да не се фокусира вниманието само върху ми­сълта за дете, да се намери резервно решение, което ще от­клони несъзнаваното в друга посока. Често се случва жена­та да се примири с безплодието си и да осинови дете, след което овулацията започва да протича нормално и бремен­ността настъпва просто защото желанията са били насоче­ни другаде.

Понякога двойката е изправена пред опасността от раз­дяла и на мъжа и жената им се струва, че само появата на дете ще възстанови хармонията помежду им... А детето все нелдва. Но след като ситуацията се промени и започне де­лото за развод, тревожността стихва, появата на детето ве­че не е СПЕШНО необходима й то бива заченато при някоя

непредвидена среща... Хитрините на несъзнаваното са не­изброими.

Наистина е ужасно това твърдоглавие на човешкото не-съзнавано. Едва сега си давам сметка, че волята ни играе доста „незначителна"роля в сравнение с несъзнаваното и неговите безапелационни решения, взети през ранната ни възраст и запечатани в дяволската памет на тялото ни!

Да, несъзнаваното обикновено ни говори чрез тялото, но този факт става най-очевиден, когато му попречи да произ­вежда хормони. Така несъзнаваното на анорексичката, коя­то бяга от Жената, каквато е всъщност, й забранява да има менструация и дете...

Ще ви разказа една любопитна история. Случи ми се вед­нъж неволно да отприщя овулацията на една страдаща от анорексия жена, която се противеше на проектите на своя съпруг да си родят дете. Дошла да ми обясни до каква сте­пен тялото й отказва да зачене - недоразвита и обърната матка, сколиоза на гърба, деформация на таза, - накрая тя ми каза, че всичко това напълно я устройва, защото, като всяка анорексичка, би се ужасила, ако стане „дебела". Тога­ва й отговорих небрежно, че няма защо да се кахъри - дока­то мисли по този начин, и без това не би могла да се получи никаква овулация... освен... освен ако не се подложи на дъл­га, предълга психотерапия.

Тя си тръгна успокоена по отношение на тялото си, но разтревожена от факта, че друга жена (аз) споделя вижда­нията й, тъй като с всички сили се опитваше да се противо­поставя на желанията на другите и най-вече на жените. Не бе изминал и месец, когато разбрах от слисания й съпруг, че е забременяла! След което роди съвършено нормално дете.

Желанието на тази моя пациентка да се противопостави на изречените от жена думи е било по-силно от това да се противопостави на стремежите на съпруга си...

Виждате до каква степен несъзнаваното може да реагира „зад гърба" на индивида и да блокира чрез тревожност най-естествените явления.

Не, разбира се, че не. Достатъчно е човек да види с каква радост жената приема новината, че ще има дете, за да разбе­ре, че тази радост до голяма степен е съставена от несъзна-вани елементи. Защото в крайна сметка да заченеш дете не е някакво чудо или подвиг, нито дори някакво изключително събитие, а нещо съвсем нормално, което може да се повтори няколко пъти през живота на жената. Така че освен удовлет­ворението от успешното изпълнение на едно съзнателно взе­то решение има и други, неосъзнати причини, поради които жената ликува, когато разбере, че е бременна:

1. Тя ще докаже на всички, че е наистина жена. Знаете, че още от най-ранното си детство и поради мълчанието за дет­ската й сексуалност тя се опитва да докаже чрез цялото си тяло, че принадлежи към женския пол. Ако менструацията е първото ИСТИНСКО доказателство за женственост, то тя се пази в тайна и всъщност е знак, че женското тяло фун­кционира само НАПОЛОВИНА. Другата половина ще вле­зе в действие, този път пред очите на всички, когато жената забременее. Иначе казано, крайното доказателство за жен­ственост е изчезването на менструацията. Жените „виждат", че са жени, веднъж месечно, но само когато ме видят цвета на менструалната кръв, те виждат възможното дете и тър­жествуващата си женственост.

2. Тя ще носи в утробата си дете, което си представя от години и което ще бъде по-щастливо, по-богато, по-обичано и във всяко друго отношение по... от самата нея. фантазмите се превръщат във великолепна и осъществима мечта. Така „въображаемото дете", както казват психоаналитиците, то­ест плодът на човешкото въображение, придобива плът и кръв в корема на жената. Тя е силно развълнувана от факта, че носи в утробата си това чудо, СВОЕТО дете, и е убедена, че животът, който го очаква, несъмнено ще бъде чудесен. Родителите винаги си мечтаят децата им да водят райски жи­вот - до момента, в който мечтите им се сблъскат с действи­телността... Детето остава въображаемо само до първия пре­глед на ехограф, както вече казах, или до първите му движе-

ния, усетени от майката към края на четвъртия месец от бре­менността. Тогава присъствието му става действително и меч-таното дете се превръща в очакваното дете. То вече показ­ва различието си, като рита, когато майката е в покой, или се укротява, когато тя е в движение. Едва тогава жената опоз­нава единствената по рода си радост да живее истински с някой друг, да не бъде никога вече сама, да не бъде ПРАЗ­НА, тъй като то Е там, в нея. Бременната жена преживява толкова по-голяма психологическа промяна, колкото по-по­тисната е била преди това. През бременността си тя живее заради някой друг, е името на някой друг, който има правото да бъде щастлив. Не е ли това прекрасно време за онези же­ни, яа които им се струва, че не ги ценят, не ги обичат доста­тъчно, които все се боят да не сбъркат? Нима детето не се схваща от всички като нещо ДОБРО? Жената най-после е сторила нещо видимо добро исе чувства сигурна, че е такава, каквато трябва да бъде. Има жени, които вземат важни ре­шения едва в този момент, защото смятат, че онзи друг, в утробата им, е в правото си да взима решения. Има жени, за които половият акт става приятен едва по време на бремен­ността, тъй като им се струва, че то, малкото създание, е в правото си да изпита НАСЛАДА.

Няма да престана да повтарям, че жената може да се про­мени до неузнаваемост по време на бременността си. Гине-коложката ще ви каже, че тези промени се дължат на хор­моните, но аз твърдя, че в случая голяма роля играе и пси­хическият фактор.

3. Чрез това дете, чрез тази носеща нов живот утроба, жената настига майка си, която чрез нея ще стане „баба". Дъщерята най-после е догонила Майката, която дълго вре­ме е била ненадмината, и чрез новите си усещания се израв­нява с нея.

Първата бременност е пресечната точка или мястото, на което двете се срещат, след като са извървели дълъг път, често съвсем различен от желания от Майката. Детето дейс­твително е част от плановете и мечтите на Майката, но то може да дойде на белия свят само по волята на дъщерята. И когато е вече на път, двете не престават да си говорят, да се смеят, да пазаруват заедно. Човек би казал, че никога не са се разделяли, докато всъщност толкова са воювали една сре­щу друга, понякога в продължение на дълги години.

Често това е единственият момент от живота, когато дъ­щерята наистина среща „Другата жена", без да се опасява, че тя ще й отнеме това, което принадлежи единствено на , нея и на съпруга й, което е пожелала да притежава с някой друг и което ще бъде друго. „Някога нещата стояха така", казва майката. „Сега стоят другояче", отвръща дъщерята... Заради другото, детето, което е между тях, всичко е станало „друго".

Понякога този период не е толкова весел> защото дъще­рята го използва, за да си уреди сметките с Майката и да я накара да почувства, че я държи на разстояние, че не й поз­волява вече да дърпа конците. Майката няма да има нищо от детето, нищо, за което да се радва, нищо, за което да разказва. Пътят е затворен, препречен завинаги, защото же­ланието на майката пак би могло да ИЗПРАЗНИ дъщеря­та, да й отнеме И това. Затова й съобщават новината едва след раждането на детето. Някои срещи с хищни Майки са наистина невъзможни и дъщерите добре го знаят, затова превръщат бременността си в отмъщение - само тогава Майката е принудена да се подчинява на поставените от дъщерята условия.

Докато е бременна, жената понякога постига равновесие по отношение на Майката и на жените изобщо, като за пър­ви път изпитва чувството, че е „като всички". Това чурство може да й остане до края на живота и да й позволи да под­държа добри отношения с другите жени. Но то може и да изчезне и след като приливът на хормони рязко спадне, би казала гинеколожката, когато мечтата се раздели с дейст­вителността, би казала психоаналитичката, жената отново да се почувства сама, ПРАЗНА, тъжна и депресията да по­следва прекалено голямата радост.

Следродовата депресия е толкова по-сигурна, колкото по-преобразена е била жената през бременността си. Състоя­нието й прекалено рязко се е изменило и тя съжалява, че вече нищо не живее в нея, че самата тя вече не живее чрез другия, че няма да може да говори за другия вместо за себе си. Загубила е детето, което й е дало право да ЖИВЕЕ в продължение на девет месеца, и сега се чувства както пре­ди, дори по-зле отпреди, защото вече знае какво означава усещането, че ЖИВЕЕШ.

Как тогава да си обясним факта, че повечето жени не са чувствителни към този спад? От следродова депресия стра­дат много малко жени. Как да обясним това, ако не чрез различната структура на тяхното несъзнавано? И как да обясним състоянието на „свръхсъществуване", в което из­падат някои жени по време на бременността си?

Има жени, които „несъзнателно" обичат в утробите им да има живот, защото иначе се чувстват самотни и ПРАЗ­НИ. Точно те правят аборти по желание.

Как така? Какво искате да кажете?

Искам да кажа, че направеният по желание аборт е едно напълно съзнателно действие, което анулира друго, несъз­навано действие. Износването на бебето би могло да се ока­же неразумно както за майката, така и за детето, затова жената прибягва до доброволно прекъсване на бременност­та си. Нейното несъзнавано обаче е било напълно логично, когато я е подтикнало да-зачене, за да познае състоянието на пълнота, което носи бременността. Ето защо жената по­някога не изглежда съвсем сигурна в себе си, когато иска от лекаря да унищожи плода й. В този момент съзнанието и несъзнаваното й са в остър конфликт и затова смятам, че не е редно лекарят да се обявява в зашита на детето, тази толкова чувствителна за всяка жена струна, и да подкрепя несъзнаваното й, което е по дефиниция нереалистично. Же­ната е стигнала дотам, че да иска обратното на онова, което иска несъзнаваното й, и не сега е моментът да търсите при­чините!

Жената иска да абортира, защото се е излъгала, защото носи в утробата си не дете, а грешка, дължаща се на нейно­то несъзнавано. Тази жена вътрешно,плаче заради невъз­можността да остане „пълна". И точно в този миг лекарят тържествува, изричайки прословутата фраза: „Госпожо, трябвало е да мислите преди това!"

Според тях достатъчно е бащата да се „въведе" в живота на детето чрез речта на майката й всичко ще е наред. Така бащата не се чувства длъжен да заема реално, конкретно място в живота на съвсем малкото дете*

Освен това отреденото му по този начин място - място на отсъстващ, място на Име!"- се определя от майката, за­щото той е само този, за когото тя говори. Ако детето сре­ща затруднения в общуването с баща си, отговорността ще падне върху майката, тъй като отношенията дете-баща са изградени чрез нея и чрез нейното слово.

Коя жена би могла да говори правилно за този, който тя НЕ Б? Жените би трябвало да разберат, че не могат сами да бъдат всичко, да представляват всичко, от което се нуж­дае едно дете. Каквото и да правят и да казват, дори в най-добрия случай, в несъзнаваното на детето отсъствието на мъжа се вписва като отсъствие на бащата или като отсъст­ващ Баща.

Ето защо мъжът е този, за когото детето мечтае главно като за антидот, когато нещата с майка му вървят зле. От­там поткъсно ще произтече й необяснимата любов на жена­та към мъжа дори когато той я използва, когато я малтре-тира или експлоатира - в качеството си на мечта, той вина­ги е бил нещо повече и по-добро от майката и нейното ре­ално присъствие. Завинаги е заседнал в несъзнаваното на жената като най-доброто нещо или във всеки случай като нещо по-добро от майката.