Физика на тъгата

Капсула майка

Прибирам се след онази изложба при моите си кашони и чували.

Във всеки един (и в този) момент някъде заравят капсула на времето. Най-масово се е заравяло през 1999. После има известен отлив. Апокалипсисът от 2000-та не се е състоял. Хората са разочаровани, разбираемо е, след толкова чакане. Междувременно се появява фейсбук, нова капсула на времето. Вече си получовек-полуаватар, особен вид Минотавър, не, Мино-аватар. Разсеях се, това прави фейсбукът, разсейва.

Исках да кажа, че от десетките хиляди капсули, които се заравят годишно в земята, над 90 процента са изгубени завинаги. Хората, които са ги заровили, забравят, умират, преместват се. Трябва да се направи една капсула майка, в която да се слагат координатите на всички заровени по света капсули. А за да не се забравят нейните координати, да се назначи специален човек, на когото само това да му е работата — да ги помни.

Вързоп и бутилка

Неподозирани неща могат да се окажат капсули на времето. Най-голямата сигурно е останалият под лавата град Помпей. Предпочитам по-малките. Като бутилката с ракия, която дядо ми беше отделил в деня на раждането ми. Тази бутилка сега трябва да е на 44 години. Ако я намеря и отворя, ще имам дестилирана цялата 1968-а, поне за Югоизточна България. Количеството слънчеви дни през онова лято, дъждовете на ранната есен, влажността на въздуха, качеството на почвата, болестта по лозите, цялата история, записана вътре в стъкленото шише.

Или онзи вързоп с дрехи на баба ми за умирачка. Забрадка, престилка, вишневата жилетка, вълнени чорапи за зимата или найлонови — ако е лято, чифт лачени обувки… Вързоп, който трябваше да се отвори в деня на нейната смърт. Макар че тя го отваряше през ден, за да провери дали молецът не е пробил дупка в дрехите, или просто да ги погледа. И това е начин да свикваш със смъртта. Веднъж в месеца ги обличаше. Сменяше старата си черна забрадка с новата на големи тъмночервени рози, кафявия вълнен елек за всеки ден — с подарената ѝ за някакъв рожден ден неносена жилетка. Гледаше се в тясното правоъгълно огледало, вайкаше се колко хубава била на времето, каква права снага имала. Как ще се представя там, викаше. Само смъртта предизвикваше суетата ѝ. Там вече я чакаха повече хора, отколкото тук.

… и хекзаметър

Неподозирани неща могат да се окажат… Хекзаметърът например. Ако нещо е казано в хекзаметър, то има исторически и практически безкраен срок на годност. Цялата Троянска война е запазена в капсулата на хекзаметъра. В каквато и друга форма да беше напъхана тази история, тя щеше да вкисне, да поддаде, да се прокъса, да се изрони… Материята на хекзаметъра се е оказала най-трайна. Хезиод в „Дела и дни“ е оставил комплект инструкции за оцеляване. Истински Survival kit. Ако нещо се случи със света и дойдат хора, които нищо не знаят, по него ще научат кой месец е добър за сеене, кой за оране, кога се скопява нерезът, кога бикът ревящ и кога работното муле. Включително и това любимо напътствие:Нивга не бива, обърнат към слънцето, прав да пикаеш: трябва да правиш това подир залез, помни, и към изток; нито по пътя в движение, нито встрани ще пикаеш, ни се разголвай: че ходят в нощите блажените вечно.

За всичко трябва да напътства една добра книга. Прибавям и нея.  

Пчели и прилепи

В края на всяка година отварям кашоните, преглеждам внимателно цялото течение на пресата от януари до декември, понякога това запълва точно дните ми до новогодишната нощ, и отделям само най-важното, което трябва да бъде съхранено…Имам собствена система на отсяване.

Често най-важните новини изникват от тънките, печатани на лоша хартия и нередовни периодични издания, като „Пчелата днес“, „Градинарско време“, „Болести по домашните цветя“, „Грижа за малкото стопанство“, „Бик и крава“. „Вестник на начинаещия фермер“, „Домашен ветеринарен лекар“, „Всичко за котката“ и пр. Понякога особено важни могат да се окажат петте реда в рубриката „Любопитно от света“, описващи странното поведение на няколко пчелни семейства в забито северноамериканско градче. Пчелите излитали от кошера си сутринта и никога повече не се връщали обратно. Ето това наричам знак и откровение, макар никой да не го забеляза тогава. Хората не си дават труда да четат знаци. Отдадоха тогава мистериозното чезнене на пчелите на вароатозата, онова Varroa Mite, да бъдем точни, наричано още вампирско червейче, миниатюрен червен кърлеж, забиващ малките си кукички в тялото на пчелата. Написах писмо до вестника, че става дума за друго, че това е само началото, цитирах дори Айнщайн, хората се впечатляват, като чуят Айнщайн: „Когато изчезнат пчелите, на човечеството ще му остават само 4 години живот“.

Не подейства.

Годината беше, струва ми се, 2004, зимата на 2004, да. Трябваше да минат цели две години, за да се разбере, че случаят не е инцидентен и става нещо странно с всички пчели на земята. Чак през 2006 онези няколко реда от моя пчеларски вестник щяха да се превърнат във водещи заглавия на „Ню Йорк Таймс“, „Гардиън“ и пр. И тогава да нарекат това странно изчезване на най-отговорната и дисциплинирана част от светото ни семейство тук, на Земята — Colony Collapse Disorder (CCD). Кошерите опустяват. Едно от най-домашните същества губи способността да се върне вкъщи, изгубва се, умира. Запомнете тази диагноза. Colony Collapse Disorder. Разпад на пчелното семейство, синдром на разрушената колония… Ако това се случва с тях, какво остава за човека и несигурното му семейство. В това има повече апокалипсис, отколкото във всички други абри-кадабри. Пчелите са първият знак. Бръмчащите ангели на апокалипсиса. Чакаме йерихонски тръби, а се чува само бззззз… бзззз… бзззз…, затихващо и чезнещо. Това е сигналът. Не го чувате? Просто си извадете слушалките на айпода от ушите.  

А какво знаем за White nose syndrome? Синдромът на белия нос при прилепите. Дори не сме чували? Никой не брои мъртвите прилепи. Виж, ако бяха прасета или крави, всички щяха да се притеснят. През 2006 внезапно и по неизяснени съвсем причини 90 процента от популацията на прилепи в пещерите около Ню Йорк и Сан франциско загива… Спират да се хранят, висят вцепенени, накрая излитат от пещерите и падат отпред с побелели носове… Малки летящи мишки с бели носове, миниатюрни мъртви батмани. Прибавям и тази информация в кашона, може да се окаже важна.  

Събирам заради онзи, който има да идва. За постапокалиптичния читател, ако се разберем да го наричаме така. Не е лошо да има начален архив от предишната ера. Днешните вестници тогава ще се превърнат в исторически хроники. Което е добро бъдеще за тях. И добро свидетелство за епохата, бързо вехнеща и пожълтяваща в последните си дни.  

Датата на вестника е 4 юни 2022 година. С тлъсти букви отгоре е изписано: Странна епидемия на безпаметието. И като подзаглавие, с по-ситен шрифт: Colony Collapse Disorder при хората? Текстът гласи приблизително следното: