Физика на тъгата



страница25/46
Дата22.07.2016
Размер2.4 Mb.
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   46

Капсула майка


 

Прибирам се след онази изложба при моите си кашони и чували.

Във всеки един (и в този) момент някъде заравят капсула на времето. Най-масово се е заравяло през 1999. После има известен отлив. Апокалипсисът от 2000-та не се е състоял. Хората са разочаровани, разбираемо е, след толкова чакане. Междувременно се появява фейсбук, нова капсула на времето. Вече си получовек-полуаватар, особен вид Минотавър, не, Мино-аватар. Разсеях се, това прави фейсбукът, разсейва.

Исках да кажа, че от десетките хиляди капсули, които се заравят годишно в земята, над 90 процента са изгубени завинаги. Хората, които са ги заровили, забравят, умират, преместват се. Трябва да се направи една капсула майка, в която да се слагат координатите на всички заровени по света капсули. А за да не се забравят нейните координати, да се назначи специален човек, на когото само това да му е работата — да ги помни.

 

Вързоп и бутилка


Неподозирани неща могат да се окажат капсули на времето. Най-голямата сигурно е останалият под лавата град Помпей. Предпочитам по-малките. Като бутилката с ракия, която дядо ми беше отделил в деня на раждането ми. Тази бутилка сега трябва да е на 44 години. Ако я намеря и отворя, ще имам дестилирана цялата 1968-а, поне за Югоизточна България. Количеството слънчеви дни през онова лято, дъждовете на ранната есен, влажността на въздуха, качеството на почвата, болестта по лозите, цялата история, записана вътре в стъкленото шише.

Или онзи вързоп с дрехи на баба ми за умирачка. Забрадка, престилка, вишневата жилетка, вълнени чорапи за зимата или найлонови — ако е лято, чифт лачени обувки… Вързоп, който трябваше да се отвори в деня на нейната смърт. Макар че тя го отваряше през ден, за да провери дали молецът не е пробил дупка в дрехите, или просто да ги погледа. И това е начин да свикваш със смъртта. Веднъж в месеца ги обличаше. Сменяше старата си черна забрадка с новата на големи тъмночервени рози, кафявия вълнен елек за всеки ден — с подарената ѝ за някакъв рожден ден неносена жилетка. Гледаше се в тясното правоъгълно огледало, вайкаше се колко хубава била на времето, каква права снага имала. Как ще се представя там, викаше. Само смъртта предизвикваше суетата ѝ. Там вече я чакаха повече хора, отколкото тук.

 

… и хекзаметър


Неподозирани неща могат да се окажат… Хекзаметърът например. Ако нещо е казано в хекзаметър, то има исторически и практически безкраен срок на годност. Цялата Троянска война е запазена в капсулата на хекзаметъра. В каквато и друга форма да беше напъхана тази история, тя щеше да вкисне, да поддаде, да се прокъса, да се изрони… Материята на хекзаметъра се е оказала най-трайна. Хезиод в „Дела и дни“ е оставил комплект инструкции за оцеляване. Истински Survival kit. Ако нещо се случи със света и дойдат хора, които нищо не знаят, по него ще научат кой месец е добър за сеене, кой за оране, кога се скопява нерезът, кога бикът ревящ и кога работното муле. Включително и това любимо напътствие:Нивга не бива, обърнат към слънцето, прав да пикаеш: трябва да правиш това подир залез, помни, и към изток; нито по пътя в движение, нито встрани ще пикаеш, ни се разголвай: че ходят в нощите блажените вечно.

За всичко трябва да напътства една добра книга. Прибавям и нея.  

Пчели и прилепи


 

В края на всяка година отварям кашоните, преглеждам внимателно цялото течение на пресата от януари до декември, понякога това запълва точно дните ми до новогодишната нощ, и отделям само най-важното, което трябва да бъде съхранено…Имам собствена система на отсяване.

Често най-важните новини изникват от тънките, печатани на лоша хартия и нередовни периодични издания, като „Пчелата днес“, „Градинарско време“, „Болести по домашните цветя“, „Грижа за малкото стопанство“, „Бик и крава“. „Вестник на начинаещия фермер“, „Домашен ветеринарен лекар“, „Всичко за котката“ и пр. Понякога особено важни могат да се окажат петте реда в рубриката „Любопитно от света“, описващи странното поведение на няколко пчелни семейства в забито северноамериканско градче. Пчелите излитали от кошера си сутринта и никога повече не се връщали обратно. Ето това наричам знак и откровение, макар никой да не го забеляза тогава. Хората не си дават труда да четат знаци. Отдадоха тогава мистериозното чезнене на пчелите на вароатозата, онова Varroa Mite, да бъдем точни, наричано още вампирско червейче, миниатюрен червен кърлеж, забиващ малките си кукички в тялото на пчелата. Написах писмо до вестника, че става дума за друго, че това е само началото, цитирах дори Айнщайн, хората се впечатляват, като чуят Айнщайн: „Когато изчезнат пчелите, на човечеството ще му остават само 4 години живот“.

Не подейства.

Годината беше, струва ми се, 2004, зимата на 2004, да. Трябваше да минат цели две години, за да се разбере, че случаят не е инцидентен и става нещо странно с всички пчели на земята. Чак през 2006 онези няколко реда от моя пчеларски вестник щяха да се превърнат във водещи заглавия на „Ню Йорк Таймс“, „Гардиън“ и пр. И тогава да нарекат това странно изчезване на най-отговорната и дисциплинирана част от светото ни семейство тук, на Земята — Colony Collapse Disorder (CCD). Кошерите опустяват. Едно от най-домашните същества губи способността да се върне вкъщи, изгубва се, умира. Запомнете тази диагноза. Colony Collapse Disorder. Разпад на пчелното семейство, синдром на разрушената колония… Ако това се случва с тях, какво остава за човека и несигурното му семейство. В това има повече апокалипсис, отколкото във всички други абри-кадабри. Пчелите са първият знак. Бръмчащите ангели на апокалипсиса. Чакаме йерихонски тръби, а се чува само бззззз… бзззз… бзззз…, затихващо и чезнещо. Това е сигналът. Не го чувате? Просто си извадете слушалките на айпода от ушите.  

А какво знаем за White nose syndrome? Синдромът на белия нос при прилепите. Дори не сме чували? Никой не брои мъртвите прилепи. Виж, ако бяха прасета или крави, всички щяха да се притеснят. През 2006 внезапно и по неизяснени съвсем причини 90 процента от популацията на прилепи в пещерите около Ню Йорк и Сан франциско загива… Спират да се хранят, висят вцепенени, накрая излитат от пещерите и падат отпред с побелели носове… Малки летящи мишки с бели носове, миниатюрни мъртви батмани. Прибавям и тази информация в кашона, може да се окаже важна.  

Събирам заради онзи, който има да идва. За постапокалиптичния читател, ако се разберем да го наричаме така. Не е лошо да има начален архив от предишната ера. Днешните вестници тогава ще се превърнат в исторически хроники. Което е добро бъдеще за тях. И добро свидетелство за епохата, бързо вехнеща и пожълтяваща в последните си дни.  

Датата на вестника е 4 юни 2022 година. С тлъсти букви отгоре е изписано: Странна епидемия на безпаметието. И като подзаглавие, с по-ситен шрифт: Colony Collapse Disorder при хората? Текстът гласи приблизително следното:


Установени от векове правила и навици изведнъж престават да действат. Зачестяват случаите, в които хора напускат сутринта дома си за работа, но не са в състояние да се приберат вечерта.К.С. (39) има обикновена сутрин като хиляди други преди това. Препечените филийки, яйцата и бекона, голямата чаша кафе, закачки с децата, целувки на вратата, обещание за традиционното семейно монополи вечерта… Вечерта обаче той не се прибира. Не е стигал изобщо до офиса. Намират го случайно на другия край на града, изгубен, крачолите на панталона навити по момчешки, върви по улицата и рита безцелно камъчета. Не си спомня да има жена и семейство. Не знае адреса си. Твърди, че е на 12.

Още по-необяснима е историята на Д. Р. (33), самотна майка, която както всеки ден завела децата си на детска градина. Оставила ги, целунала ги, обещала им, че ще ги вземе първа следобед. Половин час преди уреченото време децата вече стояли на оградата, облечени и приготвени, но майката се бавела. Започнали да идват другите родители. Накрая останали само двете деца и възпитателките. Започнало да се стъмва, но никой не идвал. Звънели на майката, не вдигала телефона. Децата трябвало да пренощуват в детската градина. Открили майката три дни по-късно в доста отдалечен северен град. Държала се неадекватно според органите на реда, оказвала съпротива, одрала лицето на единия полицай и го наричала с обидни думи, които били популярни преди 20 години, но вече никой не ползвал. Последният детайл бил важен, защото на въпроса за възрастта ѝ, жената, която надхвърля 30, отвърнала, че е в 7 клас. На въпроса какво прави в този град, отвърнала, че е на екскурзия с класа. Естествено, за никакви деца и семейство не можела да си спомни. Според собствено разследване на вестника действително преди 29 години от училището, в което е учила майката, имало организирана екскурзия до съответния град.

Върнали жената принудително, завели я в дома ѝ, разчитайки, че обстановката изведнъж ще ѝ върне паметта. Държала се така, сякаш е попаднала в коя да е чужда къща. Не пипнала нищо. Попитала къде е банята. Не разпознала нито една от дрехите в гардероба си. При направената очна ставка със собствените ѝ деца психолозите не открили никаква реакция на близост у нея.

Засега няма ясно обяснение на случващото се. Учените работят по няколко паралелни хипотези. Една от най-любопитните гласи, че става дума за внезапно реактивиране на минали събития по необясними причини, и отваряне на персонални паралелни времеви коридори. Мощна инвазия на минало. Подозират злоупотреба с модната напоследък регресивна терапия, практикувана нелегитимно от все повече самозвани лекари.

 

1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   46


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница