Георги Лозанов сугестопедия-десугестивно обучение
Изтегляне 2.94 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- СУГЕСТОПЕДИЧЕН РЕЗЕРВЕН КОМПЛЕКС
| II
111; тж 11111 т | операция на ингвинална херния с намалена загуба на кръв и ус-1 корен възстановителен процес ! при 50-годишен мъж, без при-| бягване до хипноза, а чрез спо-| койно всекидневно комуника-| ти в но внушение. 5. Обща сугестивна база на всички психотерапевтични методи, скрити елементи на „плацебо" при тях и повишаване психоте-рапевтичната ефективност чрез една „интегрална психотерапия" (Лозанов Г., 1971; Ьогапоу С, 1967, р. 529; Богапоу С, 1968, р. 221). 6. Обща сугестивна база на хипермнестичните резултати при хипнопедията (Лозанов Г., 1968, 6, стр. 23; Лозанов Г., 1971). 7. Сугестивна интелектуална активация и хиперактивация. (Лозанов Г., 1971) 8. „Симптома на везната" - автосугестивно свързване на две психосоматични заболявания във взаимно балансираща се система, която изисква специален психотерапевтичен подход (Лозанов Г., Е. Шаранков, И. Петров, и А. Атанасов, 1968, стр. 47). 9. Сугестивно овладяване на невровегетативни, трофични, ендокринни, възпалителни и други синдроми не само при психосоматични, но и при органични заболявания (Лозанов Г., Е. Шаранков, И. Петров, и А. Атанасов, 1968, стр. 47). Тези изследвания при условията на мека, неманипулатвина, комуникативна сугестия без внушаване на хипнотично състояние показаха, както и подобни изследвания на други автори, че повечето „хаотични, хипнотични феномени" са постижими нехаотично систематично и полезно, и без хипноза. За нас беше особено важно да установим, че при една научно обоснована организация на сугестивните и автосугестивните фактори може да се постигне контрол и самоконтрол на редица психологически и соматични функции. За да не придобива на моменти сугестията манипу-лативен характер са важни личността на лекаря, неговата нагласа на безрезервна любов към човека изобщо, пълната вътрешна свобода на пациента, идеята за масовостта на плацебото, познания за възможностите на парасъзнанието и спазването на златната пропорция в комуникацията. Изследванията в областта на нехипнотичното внушение ни уверяваха все повече, че то може да се прилага с успех не само в лечебната практика, но също така и в учебния процес. То би намерило място за приложение и във всички други области на живота, където решаващ фактор е развитата човешка личност. Голямо и все още не достатъчно изследвано поле е, например, организацията на производствения процес. Но ние насочихме нашите разра ботки главно в областта на психотерапевтичния процес и в педагогическата практика. Преди това, обаче, трябваше да се опитаме да формулираме понятийния апарат, закономерностите, целите и перспективите на това научно направление, на което дадохме названието „сугестология". Подробно описание на експерименталния материал и теоретичните ни съображения за основанието да се оформи тази наука са дадени в монографията „Сугестология". И така първият сугестопедичен курс се организира през есента на 1964 г. Невероятният резултат предизвиква интереса на Министерството на образованието и на министерство на здравеопазването, и на самия президент на републиката. Започнаха серия контролни курсове винаги с невероятно добри резултати. Вдигна се голям шум, който доведе до значително разширяване на експерименталната работа. Междувременно методиката непрекъснато се подобряваше. Изпробваха се много варианти. Написаха се десетки учебници. Надойдоха журналисти от цял свят. Всеки виждаше някакъв вариант на експеримента и решаваше, че това е „тайната". Така без мое знание по света тръгнаха най-невероятни варианти, обявени за мои. Журналисти и неерудирани преподаватели се опитаха да опростят методите или да ги принизят до определени техники. 1. На първо място, хипнозата беше явно отхвърлена, тъй като аз вече имах значителен опит в клиниката, и се увеличаваше и добиваше гласност мнението на някои сериозни автори. Известно беше, че методите, които използват заповед, опека, монотонна интонация и монотонен ритъм могат да причинят хипноза и по този начин да провокират редица психогенни заболявания, или да доведат до снижаване на креативността, до липсата на воля или до автоматично подчинение. 2. Отхвърлена беше каквато и да е връзка или подобие с НЛП (невро-лингвистично програмиране), появило се доста по-късно от сугестопедията, тъй като програмираните резултати, вследствие на диктат или манипулация, близки до хипнозата, подтискат личната свобода. Точно обратното, ние провокираме де-програмиране на патологичните програми, които ограничават нашия потенциал. Това става особено ясно в най-новото развитие на сугестопедията - десугестопедията, където обучаемите са съвършено свободни или могат да вземат инициативата в процеса на обучение. 3. Никога не сме експериментирали с упражнения за дишане или упражнения за визуализация, нито с ръководена фантазия, защото те в основата си могат до доведат до хипноза, като същевременно представляват прекалено примитивна манипулация, лишена от знание. EASY EDUCATION Ръководени дихателни упражнения. Някои хора вярваха, че съществува дихателен ритъм, който засилва паметта. По този начин някои хора си представят процеса на лесно обучение в бъдеще посредством мистериозно оборудване. Ръководена релаксация (един от методите за провокиране на хипноза). Някои хора обясняваха ефекта на сугестопедията със специална диета и магически хапчета.. „Ръководена фантазия" (действително е един от методите за провокиране на хипноза). Някои поддържаха схващането, че тайната се крие единствено в музикалните програми, които активират дясното полукълбо на мозъка. 4. Някои автори писаха, че използваме люлеещи се столове. Това би трябвало да бъде причината за великите ни резултати. Това изявление е дори още по-примитивно, да оставим настрана, че е далеч от истината. 5. Двете журналистки, които описаха сугестопедията като су-перлърнинг, представят редица неверни данни, които само объркват читателите. Освен това, в тези данни няма нищо от новото развитие на сугестопедията. 6. Много други техники бяха описани в публикациите като причина за големите резултати. Например, „алфа вълни" на мозъка, изолирана „бавна барокова" музика, „касети за продан" и др. но нашето проучване се насочи в друга посока. Ние изследвахме периферните перцепции, несъзнаваните и афективни стимули. Но преди всичко личността на преподавателя с неговите цели, очаквания и духовно развитие. Това бяха и все още са осно. ъчвч 5~ „ вополагащи фактори за комуникативната сугестия (не клинично Ж^жшржшо В тази вхзъзка изследвахме методите, за да постигнем суперпамет, който е нервд&ша^ахя т креативността. От практична гледна точка бе изучен въпросът за „оркестрацията", т.е. как да се въвежда музиката, песните, игрите, освен това какво е това „престиж" на преподавателя и др. Десетките хора, които претендираха, че владеят т.нар. тайна на сугестопедията станаха още по-агресивни, затова ние въведохме система за даване на сертификати на учителите, обучени от нас. Следователно, всеки можеше да докаже дали неговото знание е истинското. Надявам се, че и вие, драги читателки и читатели, няма да приемете на доверие всичко, което тук ще изложа. Надявам се, че в рамките на вашата професионална квалификация сами ще опитате и проверите. И така стигнахме до първото заглавие: ИМА ЛИ МОЗЪКЪТ/УМЪТ ЦЕЛИННИ, НЕОБРАБОТЕНИ „ЗЕМИ"? ИМА ЛИ РЕЗЕРВИ? Бързам да отговора: има, и то много. Може би няма граница, защото и самите оползотворявани до днес функции на мозъка подлежат на развитие. Колкото по-добре се използва мозъкът, толкова повече той се развива. И обратното. А този факт е добре известен по отношение на мускулите. Колко повече той трябва да бъде известен по отношение на мозъка. По този въпрос има достатъчно научни факти. Затова няма да се спирам тук подробно върху интересните достигнали до наши дни съобщения за тайнствени постижения в древните култури. Не ще се спираме и на информациите, които идват от различни религиозни, окултни и йогийски школи. Нас ни интересуват само тези изключителни явления, които са доказани от научните изследвания и винаги могат да бъдат демонстрирани от висококвалифицирани специалисти. Целите са следните: 1. да се докаже, че човешката личност има много по-високи възможности, отколкото е прието в масовата обществена норма, 2. да се анализира, доколко едни или други индивидуални постижения могат да бъдат очаквани при всички или при голяма част от обществото, и 3. да се предизвика интерес към търсене на методики. Ще се спрем на неизползвания потенциал на мозъка/ума, който има отношение главно към обучението. СУГЕСТОПЕДИЧЕН РЕЗЕРВЕН КОМПЛЕКС Сугестопедично-десугестопедичното обучение освобождава резервен комплекс, характеризиращ се със следните особености: 1. Паметовите резерви, резервите за интелектуални дейности, резервите за креативност и резервите на цялостната личност се отварят. Ако не освободим многостранния резервен потенциал, не можем да говорим за сугестопедия. 2. Обучението винаги е съпроводено с ефект на релаксация или поне без усещане за умора. Ако по време на час учениците се изморят, не можем да говорим за сугестопедия. 3. Сугестопедичното обучение винаги е приятно преживяване. 4. То винаги има благоприятен образователен ефект, като смекчава агресивните тенденции в учениците и им помага да се адаптират към обществото. 5. В случаите на функционални заболявания или функционални елементи на органични заболявания се наблюдава значителен психопрофилактичен и психотерапевтичен ефект. ___________ Под резерви ние разбираме неизявените, но генетично заложени и опериращи предимно в парасъзнанието, многократно по-големи от ежедневните, възможности на личността, които при това се подчиняват в известна степен и на различни от обикновените психофизиологични закономерности. Измежду многобройните примери на сугестивно разкрити резерви, тук бихме посочили само за илюстрация следните: а. хипермнезията - свръхприпомнянето (при дълговременната памет). Тази свърхпамет надхвърля многократно възможностите на обикновената памет. При катарзистните методи хипермнезията лежи като един от лечебните механизми. Масово хипермнезията се получава в сугестопедичното обучение при здрави и болни, когато учебно-лечебният процес се провежда правилно. За хипермнезията като съществен резерв са характерни следните специфични психофизиологични закономерности: - манифестира се след латентен период и без съзнателно усилие или внезапно и спонтанно; - нарастващо припомняне без повтаряне на дразнителя (ре- минисцентен тип крива); - амнестично покритие и потъване в парасъзнанието на основното смислово ядро от комплекса на дразнителя до „изваждането" му в съзнанието; - улесняване на първото припомняне при условията на емоционален стимул, асоциативни връзки на периферните перцепции и концентративна психорелаксация; - голяма трайност на репродуцираните паметови следи; - намалена уморяемост, и - значителна психотерапевтична, психохигиенна и психопро филактична ефективност. б. предизиканата хиперкреативност - сугестираната или ав тосугестираната творческа свръхпродуктивност. Активира се ин туицията и се създават състояния, близки до вдъхновението, което външно се изразява в решително по-голямо от обикновеното творческо изявяване на личността. Така в редица опити е показано, че художествени, музикални и дори математически изяви могат (в съотвествие с явните и потенциалните за дадена личност възможности) значително да се подобрят в количествено и качествено отношение. Сугестологичните експерименти показват възможност за ускорено творческо саморазвитие. И тук се наблюдават (буквално или с някои изменения - според спецификата на този резервен феномен) същите психофизиологични закономерности, които са характерни и за хипермнезията. в. сугестивният контрол и самоконтрол върху болката, кръвотечението, вегетативните функции, трофиката, обмяната на веществата и др. Разкриването на потенциалните резерви на човешката личност се осъществява само при висока сугестивна организация, оркестрация и хармонизация на съзнавано-парасъзнаваните функции. Макар и в неделима връзка със съзнанието, все пак основният „склад" на потенциалните резерви е парасъзнанието. Много често се оплакваме от трудности в запаметяването (не в разбирането и в творческото мислене). И колкото по-трудно е запаметяването, толкова по-неправилно се мъчим да запаметим учебен материал. Какво правим: 1. Повтаряме колкото може по-често мате-, риала - някои пъти на глас, други пъти катоу го преписваме многократно. 2. Избираме за запаметяване малки, трудни, безсмислени части, изолирано от кон 3. Държим материала за запаметяване в центъра на съзнанието и вниманието си. Не се интересуваме от мотивацията, умората и от /} душевното си състояние. Използват се още редица други неправилни подходи, за да се улесни запаметяването. Съществуват обаче, редица данни за значително по-високите възможности на човешката памет. При определени обстоятелства тези повишени възможности не се ограничават до евентуално очакваните 10-20% подобряване на приетите средни възможности, но могат да достигнат над 200-300%. Тази свръхпамет в науката се нарича хипермнезия, супермемори, както започна да се среща в някои публикации. Това „супер" напомня на „супермен" и като всичко, което носи рекламни черти, буди недоверие. Трябва да подчертаем, че повишената памет - понякога хипермнезия - не винаги е израз на желано развитие на личността. Това явление, например, може да се наблюдава в клиниката като рядък, транзиторен и незадължителен симптом при следните заболявания: 1. Епилепсия - независимо от основния процес, който я предизвиква, но с промени в съзнанието и с ясно изразен синдром на екмнезия (есппк^а - от гръцки, ек и шпеше = припомняне). 2. Щизофрения - най-често при неврозо-подобен увод на заболяването с допълнителна хаотична екмнезна симптоматика. 3. Хистерия - при наличие на хистерични припадъци с психо-катарзно оживяване на удивителни подробности от психотравме-на ситуация. 4. Тумори на мозъка - с психиатрична симптоматика към неврологичната. 5. Инфекциозни болести на мозъка - с психиатрична симптоматика към неврологична. 6. Олигофрения - съществуват редица случаи. Най-известни са описаните в литературата олигофрени Иноди и Диаманди (Шипковенски, 1954) 7. Травми на мозъка . 8. При някои хирургически операции на мозъка - като например операциите на W. Penfield (1952) и др. 9. Редица медикаменти за подсилване на паметта, но с нега-рантирани странични ефекти. Съществува вече цял раздел във фармакологията, който вероятно ще си остане в рамките на експерименталната фармакология. Измежду многото химически вещества, проучвани и отчасти прилагани в психофармакологията на обучението и паметта бихме споменали като илюстрация само някои. Например: Ginseng u centrophenozin (С. Giurgea, 1973, 1982; С. Giurgea, М. Salama, 1978), catecholaminergic drugs (L. Squire, H. Davis, 1981), amphetamine, caffeine, mesocarb (Е. B. Arushanjan, U. G. Beloserzev, 1978), methylphenidate (R. M. Knights, G. S. Hinton, 1969), orotic acid (H. Matthies et al., 1978) и много други. 10. Някои отравяния с наркотици и др. Значително повишаване (но хаотично) на паметовите възможности може да се наблюдава и при някои психологични техники (ръководена фантазия, някои форми на ръководена медитация, мантри, тантри и др.), когато практикуващите или учи- телите им не познават основите на психотерапията, клиничната сугестия и клиничната хипноза и смесват двете области. Такива хипермнестични явления при тези състояния обаче са преходни и без практическа полза. Интересно е тук да се отбележи, че при някои монотонни, продължителни и подчиняващи свободата на личността занимания се стига на моменти до воалиране на съзнанието, автоматична подчиняемост и хистероподобни екмнезни синдроми, които представляват всъщност хаотични свръхприпомняния. Такива занимания могат да бъдат многочасов агресивен джаз или обратното, продължителни, монотонни и създаващи условия за моно-идеизъм, втренчвания в телевизионния екран. Известни са и редица нормални, здрави хора, които при обикновени условия показват без особени усилия значително високи паметови възможности. Такива са например пациентът на А. Р. Лурия (1968) - Шерешевски, публикуван и обсъждан многократно в литературата. Ние също публикувахме два такива случая -индийския йога Шаа и българина К. М. (1978). ШШШЩШШШШШШ . | . ■ .... '. : ... . Естествено съществуваща свръх-памет, която при останалите хора е „резервна". Този мъж правеше математически изчисления 4 пъти по-бързо от електронния калкулатор в института. В науката и изкуството също са известни хора с такава нада-реност. Най-често те не коментират този въпрос или не знаят за това свое качество. Известен е случаят, например, с Тосканини, който за един ден запомнил на изуст цяла нова опера, която е трябвало да дирижира. Всичките споменати до тук случаи доказват недвусмислено, че повишена способност за запаметяване действително съществува. Съществува дори хипермнезия, т.е. памет значително над допустимата вероятност. В повечето случаи, обаче, тази памет е преходна, много често носи характера на екмнезия, т.е. на свръхприпомняне, както е при отреагиращите психотерапевтич-ни методики или при някои болестни промени на съзнанието. Тя може да бъде оползотворена само в рамките на психотерапията, но не и за нормалния учебен процес. При това допреди 40 години все още нямаше доказателства, че значително увеличена способност за запаметяване до хипермнезия съществува у всеки човек и може да се предизвика и използва в масовата учебна практика без странични вредни въздействия. За решаването на този проблем са извършени редица експерименти - главно по време на различни хипнотични състояния. Резултатите, обаче, не са окуражаващи. Хипермнезия не се получава винаги в хипноза. А и самото хипнотично състояние крие различни опасности и вреди, за които ще се го- /^^й^, вори. Независимо от ясните контраиндика-ции, някои преподаватели, надяваме се без да разбират какво правят, на редица места организираха обучение чрез хипноза. За да избегнат хипнозата, някои автори се опитаха да достигнат до резервите на паметта по време на сън. Цитираше се опитът на старите практики в Египет и храмовите традиции на други култури, където огромни тесктове са се запаметявали в състояния, които тогава са приличали на сън, а според нас това е било хипноза. Практически подтик за развитието на сънните методики (sleep learning) даде докторската дисертация на ленинградския лекар А. М. Свядощ (1962) и след него работата на киевския лингвист Л. А. Близниченко (1966). Създадоха се редица курсове за обучение по чужди езици по време на сън. Организираха се международни конференции, главно във Франция. Рекламираните високи резултати обаче не се получаваха. Доминиращата командна позиция на учителя върху спящите ученици отдалечаваше обучението от неговите най-съществени качества: емоционалния синхрон в нормалната човешка и учебна комуникация. Този метод постепенно отзвуча. През март 1965 г. ние проведохме експерименти с този метод (1978, 8.151), прилаган от учителя по руски език Т. И. в една гимназия. По това време методът се наричаше хипнопедичен . Резултатите от експериментите, дадени подробно в посочения по-горе наш труд, много ясно доведоха до следните две категорични заключения: 1. При обучението по този метод сънят се превръща в хипно- за, и 2. Внушението, мекото комуникативно внушение, в нормално будно състояние само по себе си е достатъчно за подобряване на запаметяването и от никакъв сън или хипноза няма нужда. Някои ранни опити за използване мускулната релаксация и автогенния тренинг (Рейдер Е. Г., С. С.Либих, 1967) като средство за повишаване на запаметяването също не можаха да докажат в масовата практика своята резултатност и безвредност. Още повече, че начинът по който се провеждат, подсказва вероятността за възникване на хипнотични състояния. Тези опити се появиха след сугестопедията. Те доказват, че сугестопедията и в най-ранните си фази не е била метод на изолирани релаксационни мускулни упражнения и автогенен тренинг, както по-късно мнозина автори се опитаха да я представят. По пътя на търсене методики за масовата практика бяха използвани и възможностите на клиничното внушение, което е до голяма степен кондициониращо и субординиращо, т.е. ограничаващо свободата на личността. При това то програмира личността към стереотипни и нетворчески отговори. Макар, че опитното лице е в съзнание, тези въздействия напомнят на хипноза. След като изследвахме всичките описани дотук възможности, експерименталната работа ни доведе до разбирането за не-клинична, непрограмираща и неманипулативна сугестия. Организират се въздействията в ежедневния живот при пълно осъзнаване на психологическия процес, свобода да се решава и да се търсят творчески варианти. В случая е важно, че за първи път се получи значителна хи-пермнезия, макар и при различните курсисти в различна степен, но при всички. Това означава, че потенциалните възможности на личността, резервите на мозъка и ума могат при подходяща методика да бъдат оползотворени от всеки човек. По такъв начин въпросът за съществуването на значително повишени възможности за запаметяване, които да намерят приложение в масовата практика, включително и в училищата, се свежда само до уточняване на методиката и най-главното, до обучаване на преподаватели. Налага се тук да подчертаем, че не става дума само за значително ново качество на паметта, но и на креативността и на цялостното развитие на личността. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 2.94 Mb. Сподели с приятели:
|