Георги Лозанов сугестопедия-десугестивно обучение
Изтегляне 2.94 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Таблица
- Bach accepted atinulua i* •••ocistid, coded multidinenaionally •ymbolijad and conn*ctad with different past
- ПСИХОФИЗИОЛОГИЯТА НА лингвистичния АЙСБЕРГ
- The global linguistic communication
- ФУНКЦИОНАЛНА
| Таблица 2
Усвояване на материал по математика чрез средствата на изкуството у деца от първи клас
Както е видно от таблицата, веднага след спектакъла децата са усвоили неусетно значителна част от учебния материал. Разликата е статистически достоверна /р<0,001/. При обучението по всички предмети - както при децата, така и при възрастните - сугестопедичните дидактизирани спектакли дават винаги, когато са правилно организирани, положителен резултат. На таблица 3 например, е даден резултат от тези спектакли при усвояването на английски език у деца от начално училище. Таблица 3 Усвояване на материал по английски език чрез средствата на изкуството у деца от начално училище
От таблицата се вижда, че без усилие, само след среща с ди-дактизираното изкуство, децата са усвоили част от материала. И този материал на другия ден нараства без да са се занимавали с него междувременно. Тук се проявява сугестивната закономерност за спонтанното късно припомняне, която беше вече посочена. Всички разлики са статистически достоверни /р<0.001/. Експерименталните проверки за решаване проблеми по аналогия на подадения в спектакъла материал са особено положителни - учениците не само запаметяват, но и пренасят наученото върху други сродни проблеми. Изследванията ни върху ролята на концертния сеанс при чуждоезиковото обучение на възрастни показаха също, че при този етап се усвоява в дълговременната памет, най-голям процент от новия материал. Предполага се, че преподавателят ще има известни теоретични познания по изкуството, а и ще може сам да си служи с някои музикален инструмент, да пее или в крайна сметка да включва на подходящо място подходящи записи на касетофон. Изключително голяма заслуга за развитието на специфично сугестопедично изкуство в учебния процес има д-р Е. Гатева (1991). Ние използваме сугестопедичното изкуство и в десугесто-педията, но по-меко. Въпросът за изкуството в сугестопедичния учебен процес е разработен експериментално и практически от д-р Гатева. Най-същественото от тези изследвания и разработки е включено в нейната докторска дисертация. Но в практически план средствата на изкуството в учебния сугестопедичен процес са описани в нашето ръководство за учители. (Г. Лозанов, Е. Гатева, 1988), което сега претърпява някои изменения във връзка с десугестивно-то развитие, но най-важните неща са включени в тази книга. Използвайки описаните три групи средства, съобразени с принципите на десугестивната педагогика, а също така и с неспецифичните комуникативни фактори, може да се създават методи за обучение по различни предмети и за различни възрасти, както и да се организира цялостната учебна комуникация на преподавателя. Разбира се, става въпрос за учебната комуникация при нашите методи за оползотворяване на подтиснатите от обществената сугестивна норма потенциални възможности на личността. От основите на десугестологияга, а също така и от принципите на десугестивната педагогика е видно, че ние отдаваме на па-расъзнаваната активност на личността нейното заслужено важно място. Нашите експерименти доказаха, както вече съобщихме, че в парасъзнанието се реализира дълговременната памет. В съзнанието и активното внимание запаметяването се подчинява на „закона на Милър", който всъщност, беше набелязан още от Вундт, когато изследва капацитета на вниманието при преработване на едновременни информационни елементи при възприятието и представата. Парасъзнанието е в непрекъснато единствно и взаимодействие със съзнанието. Тук е мястото да направим една забележка: когато се говори за съзнание/парасъзнание нямаме пред вид клиничните понятия за различни промени в съзнанието. Съзнанието и парасъзнанието в тяхното взаимодействие и взаимозависимост, както и тяхната флуктуация и непрекъснатата им вибрация в рамките на нормата е обект на нашия анализ, защото това е характерно за здравата обучаваща се личност. И то трябва да се познава, ако искаме учебният процес да е ефективен и да се поддържа в областта на потенциалните възможности на мозъка и ума. Казаното до тук важи за обучението по всеки предмет. Но тъй като вниманието ни е насочено предимно към обучението по чужди езици, трябва да разгледаме накратко въпроса за Bach accepted atinulua i* •••ocistid, coded multidinenaionally •ymbolijad and conn*ctad with different past stata* of Mind Основи на десугеетологията: външният триъгълник. Принципи на десугеетивната педагогика: средният триъгълник. Средства на десугеетивната педагогика: вътрешният тригълник. ПСИХОФИЗИОЛОГИЯТА НА лингвистичния АЙСБЕРГ Вече споменахме, че материалът за изучаване трябва да бъде не само подходящо структуриран, но и много по-голям, отколкото при всяка друга методика. Това става възможно, защото възприеманата парасъзнавано материя е многократно по-голяма по обем от съзнателно и само в центъра на вниманието предложената паметова програма. Този процес при нас се улеснява от цялата организация на методиката, за което вече говорихме. Ние не разчитаме на спонтанното обрастване на елементите, спонтанното асоцииране или спонтанното попадане в парасъзнанието поради умора от непрекъснатото повтаряне на изолирани елементи. Същевременно обаче, при нас с много по-голяма острота се поставя традиционният лингвистичен въпрос за т. нар. активна лексика и граматика и пасивна лексика и граматика. Обикновено чуждоезиковите преподаватели реагират много негативно на пасивните знания. С известна досада отхвърлят наличието на пасивните знания. Не всички реагират така, но това е най-честата реакция. Ние, напротив, се радваме на пасивното знание, както и на активното. Защо? Защото пасивната лексика и граматика са много по-широко застъпени от активната лексика и граматика. Пасивното знание е изключително полезно при следните езикови дейности: 1. Узнаването на пасивната лексика и граматика прави възможно ран- ното четене на подходящи текстове. 2. Узнаването на пасивната лексика и граматика прави комуникацията твърде рано и в значително широк диапазон възможна. Ограничената възможност да се направи изказване с активната лексика и граматика се компенсира многократно от повишеното разбиране поради узнаването, а това изважда комуникативните методи от обучението като по „разговорник", когато на строго определен въпрос се дава строго определен отговор. И това трябва да се запамети активно. Ако обаче въпросът се зададе под друга форма, не както е в „разговорника", той не се разбира и отговор не следва. Когато обаче не отхвърляме пасивното знание като безполезно и дори „вредно", ние улесняваме комуника цията чрез разбирането, а това създава допълнително подобрено самочувствие и нарастване на мотивацията. 3. Третата причина да се радваме на пасивното знание, както на активното, се корени в психофизиологичния факт, че най-често пътят към активното минава през пасивното. Освен това нека не се забравя, че при спиране заниманията с езика или липсата на възможност за практикуването му активната лексика и граматика постепенно преминава в пасивната. При това съществуват различни нива на пасивност до частична или пълна забрава. The global linguistic communication Fig. 12: Linguistic communication is always global, involving both active and passive knowledge at all levels (approach 8)). Езиковата комуникация е винаги глобална и включва както активното, така и пасивното знание на всички нива (подход В). Затова и при десугестопедията се атакуват всички нива едновременно Традиционните езикови методики атакуват само активното знание на езика (подход А), но като няма базата на пасивно-, то знание,бързо голяма част се забравя и става пасивна. Динамиката съзнавано/парасъзнавано, активно/пасивно, гло-бално-елемент/елемент-глобално, единна личност/множествена личност, централни перцепции/периферни перцепции налага да се обърнем към проблемите на ФУНКЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МОЗЪКАГУМА Досегашната сугестопедична практика в нейния глобално-артистичен вариант, а още повече последното развитие - десуге-стивната педагодика, доказаха много ясно, че при правилно прилагане на методиката не възникват никакви невротични състояния, нито се наблюдава умора. Напротив, методиката предлага естествени условия за почиване чрез учене и дори лекуване чрез учене. Това не е целта на методиката и преподавателите не се насърчават да се занимават с лечебна дейност. Но в това е един бай-продукт, който не е без значение. От него лекарите могат да извлекат редица полезни изводи. Невротичните състояния се характеризират с различни комбинации от смущения в емоционалната сфера, във вегетативната нервна система, в цикъла сън-бодърстване, в паметовите функции и т.н.. При правилно проведената сугестопедия, а сега при десутес-тивното обучение се наблюдава, както казахме, липса на всякакви оплаквания от тези функции. Напротив, те се стабилизират. Това означава, че можем да предполагаме кои анатомични субстрати са ангажирани в тази хармонична дейност. Съгласно повечето съвременни схващания тези функции се контролират от функционални системи, свързани предимно с хипоталамуса, лимбичната система, ретикуларната формация и кората на големите полукълба. Хипоталамусът е разположен централно и има много взаимовръзки с предния мозък (лимбична система), мозъчния ствол (ретикуларната система) и хипофизната жлеза. Приема се, че той регулира вегетативните, ендокринните и емоционално-на-гонните функции. Лимбичната система е предномозъчен комплекс, който има отношение към вегетативно-висцералните, афективните, нагон-ните, поведенческите дейности, а също така и към дейностите будност-сън и внимание-памет. Ретикуларната формация има отношение към регулиране циклите будност-сън и яснотата на съзнанието. Кората на големите мозъчни полукълба, неокортексът, несъмнено е важна съставна част в така схематично и крайно опростено представената анатомична структура на тези сложни и още далеч не уточнени еднозначно функционални системи. При оригиналната сугестопедична методика, както и при десугестив-ната педагогика се оползотворяват пълноценно двете мозъчни полукълба, т.е. оптимално и едновременно са октивирани логичните и емоционалните фактори. По отношение точната локализация на паметта още се водят остри дискусии. Мнозина автори продължават да търсят хипотетичния център на паметта. Това търсене на център най-силно е изразено в учението за енграмите. Енграмите са „отпечатъци" в кората на големомозъчните полукълба, които съхраняват спомените за събития, образи и явления. По асоциативен път или при ново възприемане те се „оживяват". Учението за енграмите получи значително подкрепление от опитите на Пенфилд У. (1952). При хирургически операции на мозъка той стимулирал с електроди различни зони на кората на мозъка и записвал реакциите на болните. При поставяне на електрода на определени места в темпоралния отдел на кората на главния мозък пациентите си спомняли и дори като че ли отново взимали участие в отдавна забравени събития от техния живот. Това напомняло работата на магнетофон или на кинолента, която по втаря в същия ред неща от живота на човека. Ако електродът докоснел друга точка в съседство, започвала „прожекцията" на друг филм. С изключване на тока спирал „филмът". Тези опити са давали впечатляващ ефект почти винаги при допир на електродите в лявото полукълбо. Беше много близко до ума да се приеме, че в тези области се намира търсения хипотетичен център на паметта. Но редица опити, главно чрез двустранно отстраняване на тези части от кората на мозъка показаха, че не винаги се нарушава сериозно паметта. К. С. Лашли (1950), който е посветил целия си живот в търсене на енграмите на паметта, не е могъл с нищо да потвърди действително съществуване на такива центрове. Той става ревностен поддръжник на еквипотенциалната теория. Редица анатомични и клинични факти подкрепят виждането, че центровете (не само на паметта) не са така ясно обособени, както се е мислело. Например, 1. Известно е, че таламусът изпраща сетивната информация в задната централна извивка на кората, където се оформя т.н. сензорен „хомункулус". Редица изследвания на животни и хора обаче показват, че проекциите на релейните таламични ядра се регистрират далеч извън пределите на задната централна извивка (О.С.Адрианов, 1976, Л.Р.Зенков, 1976 и др.) 2. Оперативното прекъсвване на спино-таламачните пътища при силни хронични болки дават само временен ефект. Болкова-та сетивност се възстановява отново. 3. При стотици операции е установено, че не се получават трайни нарушения на соматичната сетивност при разрушаване на нейното главно реле в таламуса. 4. При тумори на задната централна извивка, в която е прието, че се осъществява соматичната сетивност, в над 50% от случаите не възникват сетивни разстройства (Л. Р. Зенков, 1976). 1 ези данни показват, че кората участва във възникването и преработването на информацията не в рамките само на тясна анатомическа формация, а като цяло, чрез функционалните връзки на различни нива в нейната организация. Ясно е също, че всеки коров участък по някакъв начин осигурява за себе си цялата информация за стимула (Е. R. John, 1972). Години наред се мислеше също така, че двигателният център на говора - центърът на Р. Вгоса (1878), който се намира в долната челна кора на лявото полукълбо, (когато е доминантно), ръководи смислената експресивна реч, докато центърът на рецептив-ната реч, на разбирането какво се говори, се намира в горната задна част на темпоралната област на кората на лявото полукълбо, (когато е доминантно). Това е центърът на С.Wernicke (1906). При нарушения в центъра на Вернике се получава сензорна афазия, а при нарушения в центъра на Брока - моторна афазия. Натрупани са обаче, вече редица изследвания и наблюдения, които поставят под съмнение съществуването на такъв компактен център като центърът на Брока. К. Прибрам (1975) съобщава, че след извършването на над 10 000 лобото-мии с повреждане в някаква степен и на центъра на Брока не е наблюдаван нито един случай на афазия. Ясно е, че мястото на мозъка, където се уврежда една функция не може да се възприеме като сигурно място и на осъществяване на тази функция. Все пак центърът на Брока осъщестява моторната реч, но в много сложни взаимоотношения с други функционални системи на мозъка. И самата негова структура е по-различна, отколкото се предполагаше досега. Резултатите от изследвания с електрически раздрази на мозъка (G. A. Ojeman, 1991) с позитрон-емиси онна томография (PET) за измерване на кръвонапълването (P. Е. Roland, 1985) или за величината на обмяната на веществата (М. Reivich, 1985) и др. беше показано, че центърът на говора е много по-нашироко разположен, отколкото се приемаше в продължение на много години. Цитоархитектоника на мозъчната кора, изглед на външната и вътрешната повърхност, според Бродман. Всяко поле има специфична функция. Що се отнася до паметта, съзнанието и други психични функции, днес този възглед изглежда някак конвенционален. Макар, че в невролингвистиката са направени няколко крачки напред, все още много важни въппроси остават неразрешени. Например: По какъв начин съдържанието на съзнанието се провежда в езикова форма? Как се съхраняват думите и как се асоциират в понятия, както и как отново се активират? И т.н. По всичко изглежда, че психическите функции са свързани с мозъка като цяло, макар че някои области могат да имат по-голямо участие, отколкото други. Затова и екстирпацията на едни или други центрове не дава стопроцентово отпадане на съответните функции. Под влияние на клиничния опит, както и на споменатите експериментални резултати на К.С.Лашли и др., психичните функции на мозъка намират хипотетично обяснение чрез сравняването им с особеностите на холограмата (от старогръцката дума 1ю1о8 - цял). К. X. Прибрам (1966, 1969, 1971, 1975), както и При-брам К. X., Барон Р. И Нуер М. (1970), а също и П. Р. Уестлейк (1967, 1968), Т. У. Барет (1970) и др. посочват механизма на холо-грамата не само като метафора, а като практически стил на функциониране на кората. Холограмата се основава на факта, че когато униполярен лазерен лъч проникне по специален начин до фотографската плака, се получава изображение, което има обемен характер. Всяка една малка част от плаката, ако тя например се счупи, съдържа в себе си отново цялото изображение. По същия начин, ако не цялата мозъчна кора, то поне една голяма част от нея, получава информация за всички постъпващи стимули. Информация не се получава само в отделни центрове, а „всичко е информирано за всичко". Понеже при първоначалната формулировка на хипотезата не се взимаше пред вид йерархичната структура на мозъка, по-късно Прибрам комбинира холографската хипотеза с идеята, че мозъкът, главно лявата хемисфера, работи като компютър (1978). Така той прави опит да комбинира в цялостна теория холографския тип на разпространение на информацията със съществуващата същевременно функционална йерархична структура на големите полукълба на мозъка. К. X. Прибрам успява да създаде една хипотеза, която от една страна отговаря на пластичната викарна (заместителна) функция на мозъка, когато разстроени функции в едни участъци на мозъчната кора постепенно и бавно могат да се поемат от други участъци; от друга страна неговата хипотеза отговаря на вертикалната и хоризонталната йерархия на мозъчните функции. Още В. М. Бехтерев (1896) беше подчертал, че такава заместителна функция съществува не само по отношение на другото мозъчно полукълбо, но и в рамките на самото увредено полукълбо. Той посочва тази възможност за преместване на функциите, както за двигателната сфера, така и за сетивната. И понеже това са места, където движенията или усещанията се осъзнават, той говори за преместване на съзнателната дейност в различни участъци на мозъка. Той смята, че съзнателната дейност може да се премества не само по кората на мозъка, но дори и в подкорието. Позовава се на примери с хронични операции на животни, както и на примери със заместителни функции у новородени. Независимо от редицата данни за холографско функциониране на голямомозъчните полукълба, съществуват същевременно факти, показващи че структурата им не е напълно „еквипо-тенциална". Съществуват образования за зрението, слуха, общата сетивност, командни централи за мускулатурата и т.н. Двигателният и сензорният „хомункулус" в педната централна извивка и в задната централна извивка на кората на мозъчните полукълба отразяват крайното разпределение на общосетивните и на двигателните пътища. Различните участъци на мозъчната кора имат и различия в клетъчния сроеж, различна цитоархитектоника. На базата на ци-тоархитектонически изследвания (форма на клетките, гъстота на разположението им, характер на групировките им в слоеве, характер на граничните линии и др.) върху цялата мозъчна кора К.Бродман (1909) създаде своя карта на кората на мозъка на човека. Различните полета на тази архитектоническа карта имат и различни функции. Картата с локализационните полета на Бродман дава само една относителна представа за статистическата вероятност да се получи един или друг сензорен или моторен отговор при стимулация на съответната зона. Същото се отнася и за проекцията на периферията по кората на мозъка, илюстрирана с т.нар. хомункулус". Самото графично разкривяване на тези схеми вече подсказва за липсата на точно изоморфно изображение, идващо от периферията. ________ Моторен и сензорен хомункулус в предните и задни гънки на мозъчните полукълба Има редица психологически състояния, които не могат да се съгласуват, както със схващането за строга локализация на психичните функции в мозъка, така и със схващанията за цялостната интегративна дейност на мозъка, изразена най-ярко в холографската хипотеза. Едно от тези явления е множествената личност. То ни интересува, защото е пряко свързано с всеки комуникативен процес и особено с учебната комуникация, което вече обсъждахме на предишните страници. Ние мислим, че има една трета възможност да се намери по-близко до физиологическата реалност, до ума, обяснение за структурата и функциите на мозъка. Това по наше мнение е една Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 2.94 Mb. Сподели с приятели:
|