Хуан Хосе Бенитес Завещанието на Свети Йоан съдържание втора част



страница20/44
Дата14.01.2018
Размер2.04 Mb.
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   44

Човекът от шестия кръг

Шестият мъж каза:

"Аз съм онзи, който се е настанил в шестия кръг на твоето мислене. Аз съм Йоан, Божието създание."

При тези думи видях как лицето Му се изчисти от кървавите петна. Той не бе окован във вериги. Като открехна първите врати на шестата сфера на моята мисъл, той ме запита:

"Какво виждаш?" Виждах самия себе си. Беше един Йоан, с бронзова корона. Шестият мъж продължи:

"Това е твоята съвест, отразена в онзи образ. Твоето съзнание едва-едва разбира Бога. Мисленето ти е толкова ограничено, че не разбираш дори самия себе си. Не търси там невъзможното. Съзнанието за Бога е по-нататък. Съзнанието на простосмъртните земни създания е досущ като на току-що родено бебе: вижда, чува, чувствува, но все още не може да асимилира реалностите, които го обграждат. Дайте му време! Онези, които са се потрудили да обрисуват Бога в своите мисли, търпят провал, преди да са опитали! Някои пък, в един жест на воля и въображение, успяват да очертаят усмихнатите черти на един Бог-човек или на един Бог -Сила. Но Бащата на Всемира е Абсолютен и Абсолютното няма форма."

Той разтвори втората от вратите на шестата сфера на моето мислене и ме запита:

"Какво виждаш?"

Видях самия себе си. Това бе един Йоан, чиито буйни коси бяха пристегнати от сребърна корона. Шестият мъж ми каза:

"Това е съзнанието на твоята душа, която също не разбира Бога, но прозира съществуването Му. Човешката душа и човешкото мислене, произлизат от Бога, но в развиващите се създания те не са изпълнени със съдържание. Ще се запълнят от опита, от страданията и красотата. Накрая, ще се изпълнят от търсенето на Религията на откритията. Човешката душа носи отпечатъка на Божиите атрибути и достойнства. Затова, без да го съзнава, тя се стреми към Него. Душата е вечно неудовлетворена. Вечно любознателна, а при някои - любопитна. Постоянно търсеща. Такава е душата, която се измъчва за постигане на блаженството и съвършенството, която никога няма отдих и винаги се безпокои или се бои от нещо. Тя носи семето на Божествения идеал и някой ден ще го види да поникне и узрее. Дай й време! Онези, упорстващите в идеализирането на Отца, живеещи в световете на времето и пространството, рискуват да сбъркат, като вземат погрешно някой от Неговите атрибути, вместо самия Бог. Човешката душа е готова да се слее с Отца, оставете я да извърви своя път! Не би могла да се постигне целта от първата крачка. Бог не е само Красота, Той не е само Любов или Доброта, нито само Милосърдие или Могъщество. Той не е само Справедливост, нито само Вечност. Това са някои от присъщите му свойства. Той е всичко това заедно ... но още много атрибути го обрисуват."

Тогава, шестият мъж разтвори третата от вратите на шестия кръг на моята мисъл и попита:

"Какво виждаш?"

Видях себе си. Беше един Йоан, който носеше златна корона. Шестият мъж продължи своя монолог:

"Тази е съвестта на духа ти. В нея се е настанил твоят Наставник в Мистериите. В нея лежи Божествения дар, който ти бе определен в момента на израстването ти. В нея живее частица от Бога. Ето я най-святата част от твоето Аз. Щастлив е онзи, който разкрие по-рано тайната на шестата си сфера! Сполучил ще е този, който знае, че в него живее Бог! Пред това историческо откритие най-възвишеното във въплътения ви земен живот човешкия дух се чувствува осиротял и беззащитен. Някаква странна и неразбираема сила го тласка към духовните реалности. Духът му е създаден затова. По тази причина, докато не осъзнае кой е Божественият му "наемател" и докато не се слее с Наставника си в Мистериите, всичко ще бъде обвито в гъста мъгла. Дайте му време! Онези, които упорстват за участието си в духовните истини, без да са разкрили, че са притежание на един Бог, ще изгорят без полза своята енергия, а може и да ги постигне бремето на разочарованието и недоверчивостта. Човешкият дух пази Бога в себе си, докато един ден се разтворят очите му за Откритието. Но нека да измине своя път. В своя исторически миг, когато човешкото същество реши да остави себе си в ръцете на Небесния Отец и във всичко да следва волята Му, в този ден, Йоане, Творението ще се разтърси от ликуване. В този ден, Йоане, този човек е вече отключил съзнанието на своята душевност."


Ясната идея за Божията Индивидуалност



"В този ден, Йоане, мисълта, душата и човешкият дух ще съберат заедно силите си, при което идеята за Божията индивидуалност ще просветне в даденото човешко създание с пълната си яснота. Мисловното съзнание ще обрисува Бога като Отец, душевното съзнание ще признае Божественото бащинство на Отца. Човек ще узнае тогава, че независимо от Божиите атрибути и достойнства, истинската индивидуалност на Бога е тази на Универсалния, Вселенския Отец. От този миг, Йоане, въпросният Божи син, носещ съзнанието за своя произход и дивна същност, ще бъде новият конник, галопиращ към Зората. Неговото странстване на пилигрим към духовния изгрев ще бъде все в една посока, без завръщане. В това ще разпознаете каквото е било написано: "И човекът бе сътворен по Негов образ и подобие."

Белегът на безсмъртието и вечността



"Всичко това ще се случи в онзи исторически миг, когато мисълта е повярвала в Бога, когато душата Го е признала и духът на човека Го е пожелал, когато сте заложили на безсмъртието... Ще се случи тогава, когато еволюционното създание придобие пълното съзнание за великото наследство, дадено му от Отца: вечният живот. И това съзнание трябва да бъде толкова категорично и непоколебимо, каквито са стълбовете, които носят самия Бог. Склонете глава пред благородната жертва на Сина Човешки, който не се поколеба да се отдалечи, макар и временно, от Своето великолепие, за да ви припомни голямата истина: вие сте ощастливени! Вие сте синове на Бога. Вие сте безсмъртни. Може ли да си представим по-голяма чест и по-голяма радост? Нима създанията на морето или птиците могат да кажат нещо подобно за себе си? Могат ли Звездите да се нарекат Божии дъщери? Нима всички създания във Всемира могат да се радват на безсмъртието? Само вие, деца на дивната Любов на Бога, носите на слепоочията си голямата титла вечни. Нито ограниченията в Разума, нито социалните бариери, нито липсата на власт или богатство, липсата на привилегии, идващи от образованието, което сте придобили, нищо не би могло да ви лиши от наследството на Безсмъртието.

Самото присъствие на дивната частица във вашия дух е независимо от човеците или обстоятелствата, съпътстващи ви по време на краткия ви престой на Земята. Нима присъщият за човека атрибут да създава е подчинен на някакъв социален статус, на икономическо равнище, на нравствената му същност или на образователното му ниво. Могъществото ви да пресъздадете и препредадете живота е гарантирано и то ви осигурява потомството."

"В духовните реалности става същото. Вечният живот и безсмъртието ви не са подчинени на света. Те не зависят от някаква награда или наказание на Божествеността. Това е голямото ви Бащино наследство: вие сте вечни, дори да сте жертва на грешки или на някаква конфузия16. Никоя земна власт, власт мирска или духовна, не може да ви отрече онова, което е ваше по правото на Божие решение. Оставете настрана детинските тълкувания за спасение и осъждане. Те са измислица на хората, които в присъщата им ограниченост и недодяланост (за да не кажа: глупост и тъпота), се "напъват" да спасяват или да съдят. Бог би могъл само доброжелателно да се засмее пред подобни деяния или помисли. Защо се изтезавате с мисли за вечния огън, висшия съд, относно т. нар. "нарушители на църковните норми на поведение и духовните закони?" Нима не усещате в тези измислици клевета срещу Божията Любов? Ако Бог, съвсем хипотетично, беше създал т.нар."Ад", цялата ни вяра би била безсмислена. Обичта не познава отмъщението. Любовта не познава несправедливостта и беззаконието. Любовта е отдаване. Тя не е злопаметна, не наказва, нито спасява. Любовта се надява и носи надежда. Любовта бди..., но издирва, търси. Любовта е покоят. Ако вие, ограничените земни родители, не търсите кое е вредно и кое е лошо за вашите деца, защо осквернявате с грубото си тълкуване образа на големия Небесен Баща, като го правите отговорен за неща, които са недостойни дори и за човека? Пъкълът, за който говорят във вашите храмове и църкви, се намира в представите на онези, които все още не са открили своя произход, природа, същност и съдба. Няма по-голям ад от духовната слепота. Няма по-страшно наказание от това да се почувствуваш сирак, вместо син на Бога. Вгледайте се в онези, които не са се посветили все още на търсенето на Бога. Боричкат се помежду си в нещастието си. Каквото и да притежават, все не им е достатъчно. Никога, за нищо не се доверяват един другиму. За тях всичко си има цена, дори и любовта. Те не се усмихват отвътре навън, а навътре, към собствения си егоизъм. Те връзват и докосват себеподобните си с веригите на личния си интерес. Не познават щедростта заради самата щедрост. Тези хора бягат от самите себе си. Душевната самота ги плаши. Говорят само за себе си. Не познават цвета на тишината и ведрината. Никога не са чули, нито са се вслушали в гласа на Божествения си дар. Не приемат поражението на своето "аз". Разяждани постепенно отвътре от тщеславие, високомерие и надменност, предпочитат да трошат и разрушават, вместо да приемат Бога. И все пак, и за тях ще настъпи великия миг...."


1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   44


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница