I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ

1. 
   Какво е правното съдържание на израза „тава е мое"?
   
2. 
   Изобразете графично и посочете основните признаци на понятията „пра­во на собственост", „съсобственост", „сервитут", „право на строеж", „право на ползване" и „идеална част" от недвижим имот.
   
3. 
   Кои са видовете нарушения и какви са процесуалните предпоставки за орга­низиране на защитата на субективните вещни права?
   
4. 
   Какъв е историческият произход на различните видове собственост?
   
5. 
   Защо правото на собственост върху интелектуални продукти е ограничено във времето и каква е неговата съдба след законово определения срок?
   
6. 
   Въз основа на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост дайте по три конкретни примера за:
   

• 
  изключителна публична държавна собственост;
  
• 
  публична държавна собственост;
  
• 
  публична общинска собственост.
  

1. 
   Предмет, метод и източници
   

Облигационното право има за свой предмет регулирането на гражданския обмен на имуществени блага (стоки и услуги) чрез възникващите в този процес обществени отношения. Всъщност тези обществени отношения представляват взаимодействието между две определени лица (фЛ и/или ЮЛ), встъпващи в конкретни правоотношения, при което едната от страните - кредитор, цели да получи нещо и за това поема известни задължения - да плати цената или нещо друго, а другата - длъжник, се задължава да извърши нещо - да прехвърли собствеността на вещта на другия, да изработи поръчаното, да извърши услуга­та и т.н.

Основен нормативен акт на правния отрасъл е Законът за задълженията и договорите, който систематизира облигационното право в две части:

Облигационното право като съвкупност от правни норми регулира имущес­твените обществени отношения в сферата на гражданския оборот, чрезметода на равнопоставеност на гражданскоправните субекти. Това означава, че всич­ки лица, като участници в облигационни правоотношения, имат еднакви прав­ни възможности да придобиват и упражняват своите права и задължения в ка­чеството си на кредитор или на длъжник, да се възползват от принципа на сво­бодата на договарянето, да изразяват свободно своята психическа воля и да разполагат с еднакви правни условия за стопанска дейност. Това, че кредито­рът по един договор има субективното право да иска и да получи изпълнението на един дълг от страна на длъжника, не променя естеството на правното поло­жение на гражданскоправните субекти, които участват в една облигационна връзка - те са равнопоставени. Кредиторът не упражнява власт върху длъжни­ка, каквато имат публичните институции (държавни органи, длъжностни лица), тъй като се позовава на едно доброволно поето от длъжника задължение, което го обвързва да изпълни договора.

Облигационното право представлява съвкупност от правни норми, които регулират имуществени отношения в гражданския оборот, възникнали от обли­гация (лат. оЬН§а1о, задължение) - обвързване чрез взаимни насрещни волеи­зявления на правните субекти. Тези, икономически по своя характер обществе­ни отношения, имат за свое съдържание определено от облигационните правни норми взаимодействие между две лица (страни): едното, наричано кредитор, което има претенция (притезание), т.е. възможност да иска от своя длъжник един резултат (престация), и другото, наричано длъжник, което има правното задължение да предостави договорения резултат - да престара едно действие или бездействие, с което се е задължил с оглед на своя правен интерес.

Съдържанието на облигационното правоотношение открива два съществе­ни белега на този вид граждански правоотношения:

а) Облигационното правоотношение е относително по своя характер - по си­

б) Облигационното правоотношение е сложно правоотношение. В своето съдържание то има едно основно правоотношение, което се

Облигационно правоотношение

Кредитор

Длъжник

Субективно право

ЯДРО

Правно задължение

>

Обект

Юридически факт

Правно задължение

Субективно право

Цел (правни последици)

—1 ^

.

Субективно право

Правно задължение

.. »

•

са постигнати и правните интереси стават безпредметни - облигационното отношение се погасява. По общо правило, обаче, при осъществяване на из­пълнението е необходимо страните да си сътрудничат, с изключение на ня­кои едностранни облигационни правоотношения. По такъв начин изпълне­нието на престацията се осъществява чрез няколко субективни права, на които отговарят съответни насрещни задължения, т.е. налице са няколко правоот­ношения между кредитор и длъжник, подчинени на общата цел на правоот­ношението.

Основанията (източниците) на облигационните задължения са взаимните задължения, които поемат страните в едно облигационно отношение с оглед настъпването на желаните от тях правни последици. Това обвързване на стра­ните със задължението за едно бъдещо действие (поведение) или бездействие става чрез определени общозадължителни и регламентирани от правилата на облигационното право начини - договор, едностранни волеизявления (дарение, издръжка и др.), непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и др.

3. Дължима престация. Видове престации

При всички облигационни отношения двете страни - кредитор и длъжник, се обвързват с взаимни задължения с оглед постигане на определен правен ре­зултат - предмет на договора между тях. По такъв начин престация на длъжни­ка се явява задължението, към което е насочено правото на кредитора. В този смисъл престацията може да бъде положителна - да се даде или да се направи нещо, или да бъде отрицателна - задължение да се въздържа от извършване на едно или друго действие (задължение за бездействие). Според други критерии престацията може да бъде следните видове:

а) Делими и неделими задължения, когато престацията може да бъде изпълне­
на на части или подобно изпълнение е невъзможно.

б) Солидарни и съвместни задължения. При наличие на няколко длъжници

в) Задължения за индивидуално и родово определена престация. Родово опреде­

лят от другите вещи, например графиката „Биволи" на художника Димитър Класанов.

г) Алтернативни и факултативни задължения. Алтернативните задължения
дават възможност длъжникът да престара по избор измежду няколко точно
определени веши, съставляващи съдържанието на дължимата престация.
Задължението се погасява с престирането на една от вещите. Правото на
избор може да бъде предвидено в полза на кредитора.
факултативни задължения са тези, при които длъжникът може да преста­
ра по избор всяка една от няколко възможни престации и с изпълнението й
задължението се погасява.

д) Парични задължения. Поначало имуществените блага - предмет на облига­

вилото, че длъжникът трябва да престира вещ поне от средно качество, как­то и правилото, че длъжникът се освобождава, ако изпълнението на задъл­жението е станало невъзможно не по негова вина, тъй като винаги има пари в обращение.

Паричните задължения в България се плащат в левове, а при договори с изпълнение в чужбина - в уговорената чужда валута. Върху паричните за­дължения се начисляват лихви, които представляват възнаграждение за кре­дитора за предоставените средства на длъжника или санкция за неправо­мерно забавяне на паричен дълг.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ

1. 
   Какво е съдържанието на принципа на свобода на договарянето и какви са изключенията от този принцип?
   
2. 
   Опишете един ден от своето ежедневие чрез облигационните правоотно­шения, в които встъпвате като ползватели на стоки и услуги и посочете общия им брой.
   
3. 
   Направете самостоятелно своя класификация на видовете престации в об­лигационното право.
   
4. 
   Запознайте се със Закона за задълженията и договорите и изгответе схе­ма на неговата структура.
   
5. 
   Кой е кредиторът в облигационното правоотношение по договор за пре­воз?
   
6. 
   Дайте пример за съдържанието на ядрото на определен вид облигационни правоотношения от особената част на Закона за задълженията и догово­рите (например договор за наем, заем, спедиционен договор и др.).
   

Договорът е двустранна сделка с цел обмен на имуществени и неимуществе-ни блага и ценности между техния собственик и нуждаещия се от тях потреби­тел. Той се осъществява чрез правомерни действия, които съдържат волеизяв­ленията на едно или повече лица, насочени към възникване, изменение или прекратяване на гражданското правоотношение между тях. Гражданското пра­во определя различни по своята характеристика видове договори:

1. Възмездни или безвъзмездни договори:

а) Възмезден е договорът, при който всяка от страните по него се задължава

б) Безвъзмезден е този договор, с който едната страна дава на другата нещо или

а) Двустранен е договорът, при който страните взаимно се задължават една

б) Едностранен договор е този, при който възниква задължение само за

само задълженията на влогоприемателя -да пази и върне вложената вещ; договорът за дарение и т.н.

а) Комутативен е всеки двустранен договор, при който всяка от страните

б) Двустранен договор, сключен с оглед на престация (резултат), която не е

а) Консенсуален е договорът, за чиято валидност е необходимо само и единс­

б) Реален е договорът, при който единствено предаването на уговореното -

в) формален е договорът, за чиято действителност законът изисква съгла­

5. Главни и акцесорни (допълнителни, подчинени) договори.

а) Главен е този договор, който има самостоятелно съществуване и валид­
ността му не зависи от друго правоотношение.

б) Акцесорният договор съпътства едно вече възникнало правоотношение,

а) Договори за гледане и издръжка. Тези договори съдържат елементи на договор

б) Предварителен договор. Този договор установява задължение за послед­

в) Договор в полза на трето лице. Общо правило на облигационното право е,