Книга пета Жребият

Борис Скарлатов бе осъден на доживотен затвор след едно на бърза ръка претупано съдебно дело, без номер, без свидетели. Три месеца след това той умря. Когато съблякоха трупа му, намериха едно измачкано листче на квадратчета от тетрадка по аритметика с дата от един месец преди смъртта му. С блед молив и с явно трепереща ръка, защото буквите бяха криви и нечетливи, той бе написал молба до гражданина началник на затвора от затворника Борис Скарлатов: «Гражданино началник, боледувам от декомпенсиран миокардит. В последните месеци положението ми се влоши извънредно много. С непрекъсната кашлица съм, задуха и нощите ми са безсънни. Пълна липса на апетит, обща слабост, пълно подуване на тялото ми от кръста надолу. Лекарят при затвора престана да ми дава лекарства, а страданията ми стават непоносими …» Написаното свършваше дотук. Не бе довършил молбата си и не бе я предал.

Професор Иванов, който се бе пенсионирал и оттеглил от активна научна и обществена дейност, все пак узна за смъртта на приятеля си. Докато Скарлатов беше задържан, той прояви доблест и се опита да получи свиждане с него и му помогне по някакъв начин. Но му бе заповядано да си гледа професурата и не се бърка в чужди работи. Той съобщи на Яна и Карасулиев, с които поддържаше контакти, макар и много редки, за кончината на Скарлатов.

В началото на април 1945 година Иван Карасулиев падна със самолета в Северно море, свален от два немски «фокефулва». Останките му не намериха. Яна Скарлатова роди момченце през май същата година. И то нямаше да види никога своя баща, както Яна майка си. Както за първото събитие, така и за второто Яна прати писма на баща си, които той никога не получи и до смъртта си не узна нищо за тях. Иван и Яна не се ожениха, но се обичаха докрая. Понеже двамата нямаха официален брак, детето прие фамилното име на майката. То се казваше Иван Скарлатов. Половин година по-късно тя временно остави детето на грижите на мис Стенли и замина с английската си военна част в Германия като преводач.

След края на войната за Йосиф Карасулиев остана тъжната задача да събере пълни сведения за мъртвите. Обиколи цяла Европа и успя да разбере кой, къде, кога и как е загинал. Печална статистика! Йосиф ликвидира банката в Швейцария. Вложи средствата си в доходни ценни книжа. Личното му богатство също бе голямо. Цената на колекциите му растеше в астрономически мащаби. Купи голям апартамент в Париж на улица Турбиго, близо до Отел дьо Вил. От апартамента му се виждаше Сена, Сите и Нотр Дам. Тогава повика при себе си да живеят мис Стенли и внука си, докато Яна още бе заета в армията. Тя се съгласи.

Неделев успя да се добере до Швейцария и там започна с малка лаборатория за фармацевтични препарати и бързо построи две фабрики с добър пласмент. По-късно остана да живее в Женева.

Туше Динев отначало се установи във Франция, а след това купи малка ферма в Белгия, в селището Босиер, близо до Намюр и Брюксел. Два пъти годишно посещаваше любимия си Париж и гостуваше на Карасулиев, а един път годишно във фермата идваше Карасулиев. Именно Туше Динев пръв, чрез свои стари канали, научи за арестуването на Борис Скарлатов. Всички — и Яна, и Йосиф, и Неделев, заедно с Динев направиха най-енергични постъпки от всякакъв род за освобождаването му. Но безуспешно. Този път не помогнаха нито «златните банкерски мостове», нито дипломатическите намеси, нито Червеният кръст и други хуманни международни организации. До самия му край те не престанаха да се борят за неговото спасяване. Яна понесе особено болезнено смъртта на баща си. С мисълта за възможната гибел на Иван Карасулиев тя се помъчи да свикне поради ежедневния риск на военното му поприще. Войната си бе война. Риск имаше и за самата Яна. Но баща си, въпреки всичките трагични превратности на съдбата и далечните разстояния, тя не можеше да си представи мъртъв. Може би това бе единственото предимство на раздялата им. След вестта за смъртта му Яна заедно със сина си се пресели в САЩ. Спечели конкурс в един реномиран университет, където остана да преподава средновековна археология, пътуваше с експедиции и пишеше трудове и статии по много живописен и увлекателен начин. Имаше и развито чувство за хумор. Тя раздаде абсолютно цялото си наследство на различни организации за подпомагане жертвите на фашизма и на института за научни изследвания с хуманитарни цели. Йосиф Карасулиев също направи крупни дарения на подобни организации. Яна живееше от професионалните си доходи. Йосиф половината от годината прекарваше при тях, а през ваканциите му гостуваха те или го взимаха със себе си някъде на курорт. Яна не се омъжи. Синът й, за голямо огорчение на Йосиф, нямаше никакви наклонности към търговия и финанси. Беше музикален, имаше изтънчен вкус и разбираше от изкуство и литература, особено от поезия. Но го влечеше медицината и смяташе да се отдаде на психиатрията.

Минаха години. Дойде времето за промени и в социалистическия лагер. Бащата на народите и корифеят на науката Йосиф Сталин умря като всички смъртни. Разпукаха се навсякъде глинените идоли на създадената митология. На партийните форуми, по примера на Съветския Съюз, в повечето социалистически страни — в това число и в България, бе заклеймена практиката на периода на култа към личността. Политическото пролетно затопляне се почувства във всички международни взаимоотношения. Тогава Яна си втълпи, че трябва да замине за България, да издири и пренесе костите на баща си в софийските гробища. Но Йосиф упорито я разубеждаваше от недоверие към изненадите във всеки преходен политически период. В края на 1962 година се образува българско правителство, изцяло ангажирано с новата политическа линия, ориентирана към възстановяването на ленинските норми за партиен живот. Тогава Яна написа писмо до новия държавен глава на България, в което изложи молбата си. Получи много бързо положителен отговор и веднага замина със самолет.

Не я посрещна никой. Професор Иванов бе починал, а тя не пожела да се обади на семейството му, за да не би да им причини непредвидени затруднения. Отседна в грандхотел «България». Властите се отнесоха учтиво и коректно и я улесниха на всички етапи безпрепятствено да пренесе останките на Борис Скарлатов от Пазарджишкото гробище в гроба на майка си в София. Баща й бе единственият мъж от рода, който не бе положен в древните саркофази на семейната им гробница в бившето село Скарлатово, сега запустяла и заключена. На Яна и наум не й мина за нея. А старият Кале-сарай на фамилията бе превърнат в почивен дом за миньорите от близката мина. Едно достойно превъплъщение, което вероятно Борис Скарлатов би одобрил. Когато възрастният свещеник от Централните софийски гробища отслужваше прощалната панихида и отпяваше «Вечная памят», Яна, която до този момент стоически се бе държала, безутешно заплака. На сутринта отлетя за Париж, където на летището я чакаха Йосиф Карасулиев и Иван Скарлатов.

Сега тримата седяха на една скамейка в градинката пред Нотр Дам. Беше месец май и имаше много хора. В средата на градината стърчеше количка със сергия и платнен навес, закачена с каиши за едно магаре, което стоеше неподвижно като вкопано. На шията му висеше голям надпис от продавача: «Моля не разглезвайте и не разстройвайте храносмилането на моя верен, дългоух и четирикрак помощник с вашите щедри дарения от разни сладости. Купувайте ги от моята сергия, но за лично ползване! Мерси.» В прочутата катедрала освен туристи, които непрестанно влизаха и излизаха, отиваха и много богомолци. Явно имаше някакъв църковен празник. Из отворените врати долиташе далечният отзвук от органа и пеенето на хора. Седемнайсетгодишният Иван Карасулиев, сякаш за да не обиди никого, бе взел по нещо от чертите на двата рода — Скарлатови и Карасулиеви. Имаше черните проникновени очи на дядо си Борис, русите коси на майка си, изтънчената интелигентност в израза на баща си, деликатността на баба си Анастасия, строен като дядо си Йосиф, но по-висок и снажен от всички. А имаше сега нещо в лицата на Яна и Йосиф, което ги правеше да си приличат. В дъното на очите и на двамата стоеше една дълбоко затаена тъга. Карасулиев въпреки годините бе все така тънък и изправен. Яна също бе запазила своята спортна моминска фигура. Бръчките едва личаха по лицето й, излъчващо много повече женска мекота отпреди.

— Мамо — каза Иван на съвършено правилен български език, — ще идем ли догодина в твоите любими планини в България? …

— Пущинаци има и в Америка — промърмори преди Яна Йосиф. — Дори с индианци, мечтата на всички хлапаци! …

Яна се усмихна и нежно погали ръката на сина си.

— Може би … — каза тя.

Йосиф стана.

— Предлагам — каза той — да послушаме Месата в Нотр Дам, заслужава си! Днес е Възнесение Господне, или Спасовден по български …

— Какво хубаво название … Спасовден — повтори младият Скарлатов.

Тримата станаха и се отправиха към входа на катедралата. Иван хвана под ръка майка си. Колкото повече се приближаваха, толкова по-ясно долавяха завършителните мощни акорди на органа и стремителното сливане на всички гласови партии на хора в едно върховно извисяване. Когато влязоха — не твърде скоро, тъй като трябваше да се наредят на опашка, — свещеникът произнасяше своята проповед. Въпреки многолюдието, всички го слушаха с почтително мълчание. Той осъди непримиримостта на властниците, безотговорността на военните, алчността на имащите и равнодушието на обикновените хора, като напомни на всички мисията на човека да се възвърне пречистен и преобразен в лоното на своя Създател. Последните му думи бяха от апостол Петър: «След като сте очистили душите си с послушност на истината чрез Духа за нелицемерно братолюбие, обичайте се постоянно помежду си един други от чисто сърце … Защото такава е волята Божия — с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци, като свободни, не като употребяващи свободата за було на злобата, като раби Божии …»

Край

* Августейши (лат.) — най-висш, превъзвишен.

* Амундсен, Руал (1872-1928) — норвежки полярен изследовател.

* Аристотел (384-322 пр. н. е.) — древногръцки философ и многостранен учен.

* Свети Августин Блажений, Аврелий (354-430) — християнски теолог, един от «отците на черквата», епископ на град Хипон от Северна Африка. Пишел е религиозни трудове.

* Александър III (1845-1894) — руски император, установил жесток реакционен режим.

* Ашрам (инд.) — поселение на религиозни единомишленици в Индия.

* Свети Антоний (251-356) — египтянин, копт, баща на монашеството. На 20 години раздал цялото си богатство и се отдал на религиозно подвижничество. 20 години прекарал в пост, молитви и борба със земните изкушения в едно пустинно място отвъд десния бряг на Нил.

* Анверс — голям стар пристанищен град в Белгия.

* Крал Александър — сръбски крал, убит в Марсилия от терористи през 1934 година.

* Буда, Сидхарта Гаутана — живял в VII-VI в. пр. н. е. в Индия, създател на нова религия — будизъм, близка до християнството.

* Бурнус — част от ориенталско облекло, нещо като було — платно около главата, закрепено със специален обръч.

* Вийон, Франсоа (1431-1463) — френски поет, предвестник на Френския ренесанс.

* Гуру (инд.) — духовен учител.

* Ганди, МоханДас Карамчанд (1869-1948), наречен Махатма — «Велика душа» — виден деец на индийското национално-освободително движение срещу британското колониално робство.

* Григорий Богослов (IV в.) — един от великите свети отци на Източното православие.

* Горна Джумая — старото име на днешния Благоевград.

* Гюро Михайлов — на 24.12.1880 г. войникът Г. Михайлов е на пост номер едно при хазната и секретния архив на Пловдивска област. В полунощ избухва пожар в сградата, но той остава на поста си и изгаря. В разговорната реч се употребява като символ на безсмислено подчинение.

* Дишхак (или диш-хакъ) (тур. — ар.) — данък, който взимали османлиите от християните, задето били хабили зъбите си при угощаване.

* Едипов комплекс — сексуално влечение на сина или дъщерята към родителя и обратно, на името на древногръцкия герой Едип, цар на Тива, който се оженва за майка си, без да знае това, и когато научава, избожда очите си и сам отива в изгнание.

* Екзистенциална (лат. — фр.) — засягаща съществуванието.

* Ендорската вещица — текст от Библията, първа Книга на царете, глава 28 (от стих трети) до двадесет и девета глава. В него се разказва как Саул потърсил предсказателката от Ендор, за да извика духа на Самуил поради заплахата от фелистимците, и Самуил му предрекъл гибел.

* Йов — главен образ от Книгата за Йов в Стария завет на Библията, издържал на всички изпитания чрез вярата си в бога.

* Камбаната Лутин е от потънал кораб и е била закачена в салона на застрахователната компания, по-късно корпорация «Лойд». Бие, когато някой морски съд, застрахован при «Лойд», се обявява за потънал.

* Комлот (фр.) — заговор.

* Коминтерн — Комунистически Интернационал, Трети интернационал, създаден по почина на Ленин през 1919 г. в СССР и разпуснат на 15 май 1943 г.

* Ларж (фр.) — широк, щедър.

* Людвиг XVIII — крал на Франция (1814 — 1824); период, известен в историята под името Реставрация, започнала след падането на Наполеон Бонапарт.

* Илзе Майтнер, Ото Хан, Харолд Ърей, Енрико Ферми, семейство Кюри — учени от края на XIX и XX век — създатели на съвременната атомна физика.

* Магнаурската школа (IX-XV в.) — висше училище в Константинопол, където са се преподавали всички дотогава известни светски науки — граматика, математика, философия, риторика, астрономия, музика и др. В нея са се учили Константин-Кирил Философ, цар Симеон и др.

* Мария Тереза Шарлота (1778-1851) — ангулемската херцогиня — дъщеря на Людвиг XVI и Мария Антоанета, затворена със своите родители, видяла смъртта на всичките си близки, освободена чрез размяна на френски арестанти от австрийския двор. Твърда привърженица на кралската Реставрация.

* Мусолини, Бенито (1883-1945) — италиански политик и държавен деец, идеолог на фашизма, заловен, съден и екзекутиран от италианските партизани.

* Некрофилия (гр.) — извратена любов към смъртта.

* Остракирам (гр.) — подлагам се на самоизгнание, на самозаточение; произлиза от остракизъм — изгонване на опасни за държавата граждани чрез тайно гласуване с парчета от счупен съд, на който са се написвали имената на изгонваните.

* Оптова търговия — търговия на едро.

*«Пиротска» — улица по името на бившия български град Пирот, намиращ се в югославска територия. Днешната улица «Жданов».

* Порнокрация (гр.) — управление по време на упадъка на Римската империя, характерно с пълното разложение на управляващите, използващи властта само за свое лично удоволствие и изгода (Калигула, Нерон и пр.).

* Пастал (тур.) — термин в тютюнопроизводството от по-стари времена. Означава купчинка от 50 до 100 изсушени и надиплени един върху друг, дръжка върху дръжка тютюневи листа, които са се превързвали с канап.

* Пъблисити (англ.) — реклама, публичност, известност.

* Песталоци, Йохан (1746-1827) — прочут швейцарски педагог, демократ.

* Плутарх, Херонея (около 46-120) — древногръцки писател-моралист. Автор на произведения с философско, културно-историческо съдържание. Платоновата академия — създадена от гръцкия философ Платон (427-347 г. пр. н. е.) след смъртта на Сократ, на когото е бил ученик.

* Парти-при (фр.) — взимаш страна, пристрастен.

* Расколников — главният герой от романа «Престъпление и наказание» на Достоевски.

* Распутин, Григорий (1864-1916) — роден в Русия. Безпътен монах и авантюрист, който успява да се добере до императорския двор и стане приближен особено на царица Александра Фьодоровна, съпруга на последния руски император Николай II. Убит чрез заговор от руските офицери Юсупов и Пурищкевич.

* Рави (евр. гр.) — еврейски духовник, законоучител.

* Съарвейър (англ.) — инспектор; контрольор.

* Свети Седмочисленици — прозвище на братята Кирил и Методий и учениците им Климент, Горазд, Наум, Сава и Ангеларий.

* Сатиаграха (инд.) — мирното движение, без употреба на насилие, на Махатма Ганди срещу британския колониализъм в Индия.

* Стела (лат.) — археологически термин, обозначаващ каменна плоча, върху която е написан текст с определено съдържание.

* Сибаритство (гр.) — от сибарит — жител на старогръцката колония Сибарис (в Южна Италия), прославен с богатство и разкош; човек, който живее в безделие.

* Топси — малката очарователна негърка — героиня от романа на Хариет Бичер Стоу «Чичо Томовата колиба».

* Света Тереза от Авила (1515-1582) — испанска католичка, реформаторка на монашеския орден на кармелитките, прочута със своите видения.

* Троцки, Лев Давидович (1877-1940) — виден деец на Болшевишката партия, заемащ крайни, екстремистки идеологически позиции, един от ръководителите на Октомврийската революция, убит от наемници по поръчение на Сталин.

* Тагор, Рабиндранат (1861-1941) — виден индийски поет, писател и обществен деец, посетил и България през 1926 година.

* Талия — ориенталски сладкиш от прясно сирене, царевично брашно, захар.

* Уелз, Хърбърт (1866-1946) — английски писател-фантаст.

* Фройд, Зигмунд (1856-1939) — австрийски невропатолог и психиатър, създал теорията на психоанализата.

* Фрахтовам (нем.) — наемам превозно средство за пренос на товари.

* Хамсун, Кнут (1859-1952) — голям норвежки писател. Автор на романите: «Виктория», «Глад», «Мистерии», «Пан» и др.

* «Чу ви паролас есперанто?» (есп.) — «Говорите ли есперанто?»

* Шели, Пърси Бищ (1792-1822) — английски поет-романтик, удавил се в едно швейцарско езеро.

* Шение, Андре (1762-1794) — френски поет, гилотиниран по време на революцията.

* Юлиан Вероотстъпник (322-363) — Флавий, Клавдий, Юлиан; римски император, философ, неоплатоник, направил безуспешни опити да възстанови езичеството на мястото на християнството.

* Ябълката — в текста се отнася за ябълката, която Адам откъснал по внушение на Ева от Дървото на познанието, според библейската легенда.

Край
I>

$orig_author= Свобода Бъчварова

$orig_lang=

$orig_series=

$series=

$sernr=

$year=1988

$pub_series=

$pub_sernr=

$pub_year=1988

$translator=

$trans_year=

$id=

$category=

Разпознаване и корекция: asayva, 2016

Допълнителна корекция и форматиране: in82gh
__Издание:__

Свобода Бъчварова. Жребият

ИК «Издателство на Българския земеделски народен съюз», София, 1988

Българска. Първо издание

Редактор: Нели Чилингирова

Коректор: Лидия Ангелова