Лекции държани в Мюнхен превод от руски: петранка георгиева

ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Днес ние тряб­ва да об­съ­дим нещо, от­на­ся­що се до раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то в бъдеще, и ще по­го­во­рим за това, ко­ето се на­ри­ча посвещение, бла­го­да­ре­ние на ко­ето чо­век мо­же в нас­то­яще­то да из­п­ре­ва­ри те­зи сте­пе­ни на живота, ко­ито ина­че чо­ве­чес­т­во­то ще из­ми­не ед­ва в бъдеще.

В на­ча­ло­то да се за­емем с пър­ви­ят въпрос. Може да ви се сто­ри дър­зост да се го­во­ри за бъдещето, а мо­же би, вие ще кажете, че изоб­що е не­въз­мож­но да се на­учи как­во­то и да би­ло за бъ­де­ще­то на човека. Но ако вие по­мис­ли­те мал­ко над това, ще разберете, че все пак не е та­ка не­обос­но­ва­но виждането, съг­лас­но ко­ето мо­же не­що да се на­учи за бъдещето. Необходимост е са­мо да срав­ни­те то­ва с онова, ко­ето мо­же да се на­учи за бъ­де­ще­то от обик­но­ве­ния изследовател, например, от естествоизсле- дователя. Той мо­же оп­ре­де­ле­но да ви каже, че ако при из­вес­т­ни ус­ло­вия сме­си кислород, во­до­род и сяра, то неп­ре­мен­но ще се по­лу­чи сяр­на ки- селина. Може точ­но да се каже, как­во ще стане, ако се уло­вят с ог­ле­да­ло слън­че­ви­те лъчи. И по от­но­ше­ние на яв­ле­ни­ята на външ­ния свят е въз­мож­но подобно, до­ри в мно­го по­-го­ля­ма степен: мо­же да се пред­с­каз­ват лун­ни­те и слън­че­ви за­тъм­не­ния за не­оп­ре­де­ле­но дъ­лъг пе­ри­од от вре­ме напред.

Защо всич­ко то­ва е възможно? Защото до­ня­къ­де са из­вес­т­ни за­ко­ни­те на фи­зи­чес­кия живот. Ако ня­кой раз­к­рие ду­хов­ни­те за­ко­ни на живота, той по съ­щия на­чин може, из­хож­дай­ки от те­зи закони, да каже, как­во ще се слу­чи в бъдещето. Но чо­век се из­мъч­ва обик­но­ве­но от един въпрос. Хората лес­но се под­да­ват на впечатлението, ка­то че ли зна­ни­ето за това, как­во ще се слу­чи в бъдеще, про­ти­во­ре­чи на свободата, на про­из­вол­ни­те чо­веш­ки постъпки. Но то­ва впе­чат­ле­ние е невярно. Ако вие при оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вие съ­еди­ни­те сяра, во­до­род и кислород, то ще се по­лу­чи - сяр­на ки­се­ли­на - то­ва е обус­ло­ве­но от за­ко­но­мер­нос­т­та на съ­еди­ня­ва­не на веществата. Но да­ли ще нап­ра­ви­те това, за­ви­си от ва­ша­та воля. Така сто­ят не­ща­та и с това, как про­ти­ча ду­хов­но­то раз­ви­тие на хората. Това, ко­ето ще се случи, чо­ве­кът го из­вър­ш­ва по сво­ята сво­бод­на воля, и кол­ко­то в по­-ви­со­ка е сте­пен­та на раз­ви­тие на човека, тол­ко­ва по­-с­во­бо­ден ста­ва той. Не след­ва съ­що да се мисли, че ако мо­же да се пред­ви­ди бъде- щето, то още от се­га на чо­век му е предопределено, как­во ще пра­ви в бъдеще. Болшинството от хората, наистина, ня­мат пра­вил­но раз­би­ра­не по то­зи въпрос, и той всъщ­ност се явя­ва един от най-трудните. От древ­ни вре­ме­на фи­ло­со­фи­те раз­миш­ля­ва­ха над проб­ле­ма за чо­веш­ка­та сво­бо­да и за­ко­но­мер­но­то пре­доп­ре­де­ля­не на явленията. Почти всичко, ко­ето е на­пи­са­но по то­зи повод, тряб­ва да се приз­нае за на­пъл­но незадо- волително, тъй ка­то хо­ра­та обик­но­ве­но не уме­ят да раз­ли­ча­ват пред­ви-­

След те­зи встъ­пи­тел­ни ду­ми ще об­съ­дим не­що от това, ко­ето мо­же да се ка­же за раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то в бъдеще. Ние стиг­нах­ме до момен- та, ко­га­то чо­ве­чес­т­во­то се е спус­на­ло на­й-­дъл­бо­ко в материята, ко­га­то сво­ите ду­хов­ни си­ли то из­раз­ход­ва за кон­с­т­ру­ира­не и про­из­вод­с­т­во на ин­с­т­ру­мен­ти и машини, слу­же­щи за лич­ния жи­вот на хората. Това е свър­за­но с все по­-­усил­ва­що­то се "втвърдяване" на чо­ве­чес­т­во­то на са­ма­та Земя. Ние видяхме, че на­й-п­лът­но от всичко, ко­ето се­га съ­щес­т­ву­ва - ми­не­рал­но­то царство, въз­ник­на­ло в оп­ре­де­лен мо­мент на на­ше­то разви- тие. По си­ла­та на ко­ето и чо­ве­кът нав­ля­зъл в пе­ри­ода на сво­ето се­гаш­но формиране. Едновременно вър­ве­ли раз­де­ля­не­то на два­та по­ла и дру­ги­те явления. Преди чо­ве­кът да нав­ле­зе в та­ко­ва фи­зи­чес­ко развитие, къ­де­то има цар­с­т­во на минералите, не­го­ва­та соб­с­т­ве­на при­ро­да би­ла мно­го тън­ка и мека. За да съз­да­дем пред­с­та­ва за това, как­ва е била, тряб­ва да ка- жем, как в то­ва да­леч­но време, ко­га­то все още не е нас­тъ­пи­ло раз­де­ля­не на половете, се осъ­щес­т­вя­ва про­дъл­же­ни­ето на чо­веш­кия род. Тогава все още дву­по­ло­ви­ят човек, при­те­жа­ващ мно­го по­-тън­ка телесност, съз­да­вал от се­бе си дру­го същество. Това ста­ва­ло не така, как­то сега, а при- близително, как­то при спи­ри­ту­ал­ни­те сеанси, ко­га­то от ме­ди­ума из­ли­за етер­но­то тя­ло на ня­как­во дру­го същество. Така вие нап­ри­мер мо­же­те да

И така, вие виждате, че с втвър­дя­ва­не­то на чо­ве­ка в кос­мо­са е свър­за­но не­го­во­то сли­за­не в ма­те­ри­ал­ния свят. С то­ва е свър­за­но съ­що та­ка и раз­ви­ти­ето на дру­га сила, ко­ято по ни­ка­къв на­чин не би мог­ла да се раз­вие без то­ва слизане: то­зи егоизъм. В его­из­ма има ху­ба­ви и ло­ши страни. Той е ос­но­ва за чо­веш­ка­та са­мос­то­ятел­ност и свобода, а със сво­ята об­рат­на стра­на се явя­ва ос­но­ва за всич­ко ло­шо и зло. Обаче за да се на­учи чо­ве­кът да пра­ви по своя сво­бод­на во­ля добро, той бе­ше длъ­жен да пре­ми­не през вли­яни­ето на си­ла­та на егоизма. Силите, ко­ито ръ­ко­во­де­ха чо­ве­ка преди, бя­ха длъж­ни пос­то­ян­но да го тлас­кат към доброто, но той тряб­ва­ше да по­лу­чи въз­мож­ност сам да вър­ви по своя път. И как­то чо­ве­кът се спус­на надолу, та­ка той тряб­ва от­но­во да се из­диг­не нагоре, към духовното, и как­то то­ва сли­за­не е свър­за­но с пре­об­ла­да­ние на егоизма, по съ­щия на­чин из­ди­га­не­то на­го­ре за­ви­си от това, как все по­-сил­но из­ра­зе­ни са все­от­дайнос­т­та и чув­с­т­во­то на сим­па­тия при хо­ра­та един към друг. Човечеството в сво­ето раз­ви­тие пре­ми­на­ло през раз­лич­ни епо­хи - през древноиндийската, след то­ва през персийската, егип­то­-хал­де­о­-ва­ви­лон­с­ка­та и гръ­ко­-ла­тин­с­ка­та към днеш­на­та пе­та епоха, след ко­ято след­ва шеста. И ед­нов­ре­мен­но с раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то вър­ви и рабо- тата, на­со­че­на към пре­одо­ля­ва­не на принципа, кой­то бе­ше на­й-­си­лен от времето, ко­га­то етер­но­то тя­ло се съ­еди­ни с фи­зи­чес­ко­то в та­зи точ­ка на мозъка, за ко­ято го­во­рих вчера. Това бе­ше вре­ме­то на па­де­ние в на­й-­сил­ния егоизъм.

В сво­ето пре­диш­но раз­ви­тие чо­ве­кът съ­що бе­ше егоистичен, но то­ва бе­ше раз­ли­чен егоизъм. Егоизмът, кой­то та­ка дъл­бо­ко про­ник­ва в душите, как­то се­га в на­ша­та епо­ха е мно­го тяс­но свър­зан с про­ява­та на ма­те­ри­алис­тич­ни­те убеждения, и нас­тъп­ва­не­то на ду­хов­на­та епо­ха ще оз­на­ча­ва пре­одо­ля­ва­не на то­зи егоизъм. Затова Християнството и всич­ки дру­ги направления, дейс­т­ви­тел­но про­ник­на­ти от ре­ли­ги­озен живот, съз­на­тел­но се стре­мя­ха да раз­къ­сат старите, кръв­ни връзки, и хрис­ти­ян­с­т­во­то из­диг­на­ло ра­ди­кал­но­то положение, ко­ето гласи: "Който не ос­та­ви баща, майка, жена, деца, брат, сестра, той не мо­же да бъ­де мой ученик". Това оз­на­ча­ва не не­що друго, от това, че на мяс­то­то на ста­ри­те кръв­ни връз­ки тряб­ва да дой­де ду­хов­на­та връз­ка ду­ша с душа, чо­век с човек. Въпросът е са­мо в това: как­ви са сред­с­т­ва­та и пътищата, ко­ито тряб­ва да до­ве­дат чо­ве­чес­т­во­то до спиритуалността, т.е. до пре­одо­ля­ва­не на материализма, и ед­нов­ре­мен­но с това, ко­ето би би­ло въз­мож­но да се на­ре­че брат­с­ки съюз, към про­ява­та на все­об­ща лю­бов към хората? Може да се зас­та­не
от та­зи глед­на точка, че е не­об­хо­ди­мо са­мо нас­то­ятел­но да се со­чи за го­ля­ма­та важ­ност на та­зи все­об­ща брат­с­ка лю­бов към хората, и то­га­ва тя ще се появи, или че е не­об­хо­ди­мо да се съз­да­ват общества, пос­та­вя­щи се за цел та­зи любов. Окултизмът ни­ко­га не се е при­дър­жал към та­ки­ва мнения. Напротив! Колкото по­ве­че чо­век го­во­ри за все­об­ща брат­с­ка лю­бов и човечност, омайвай­ки се­бе си с те­зи думи, тол­ко­ва по его­ис­тич­ни ста­ват хората. Понеже как­то има се­тив­но сладострастие, и то­ва до­ри е мно­го по­-­из­тън­че­но сладострастие, ко­га­то чо­век говори: аз же­лая да в мо­рал­но­то все по-нагоре. Всъщност точ­но от та­зи ми­съл про­из­ли­за егоизма, наистина, не обикновения, ежедневния, а по-изтънчен, кой­то по­раж­да по­доб­но ду­шев­но сладострастие.

Любовта и съ­чув­с­т­ви­ето въз­ник­ват в про­це­са на ево­лю­ция на чо­ве­чес­т­во­то не по­ра­ди това, че на­ше­то вни­ма­ние за тях се заостря. Човечество- то го во­ди към брат­с­кия съ­юз не не­що друго, а имен­но ду­хов­но­то поз- нание. Няма дру­го средство, ко­ето да спо­ма­га да въз­ник­ва­не на все­об­ща брат­с­ка лю­бов от раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не­то на окул­т­но­то зна­ние на света. Колкото и да се го­во­ри за лю­бов и братство, кол­ко­то и хи­ля­ди об­щес­т­ва да се създават, всич­ко то­ва ня­ма до до­ве­де до за­мис­ле­на­та цел, до­ри и при на­й-­доб­ри­те намерения. Важното тук е да се пос­тъп­ва правилно, да се знае, на как­во се ос­но­ва­ва то­зи брат­с­ки съюз. Само хората, ко­ито жи­ве­ят в общата, спра­вед­ли­ва за всич­ки хо­ра окул­т­на истина, се свър­з­ват в ед­на­та истина. Както слън­це­то обе­ди­ня­ва растенията, стре­мя­щи се към не­го ма­кар вся­ко ед­но от тях да има своя индивидуалност, та­ка и исти- ната, към ко­ято всич­ки се стремят, тряб­ва да е един­на - то­га­ва всич­ки хо­ра ще се обединят. Но хо­ра­та тряб­ва енер­гич­но да се стре­мят към ис- тината, са­мо в то­зи слу­чай те ще ус­пе­ят хар­мо­нич­но да жи­ве­ят заедно.

Може да възразите: на­ли към ис­ти­на­та се стре­мят всички, но има раз­лич­ни глед­ни точки, и от тук се раж­дат пак спо­ро­ве и разногласия. Това още е не­дос­та­тъч­но за­дъл­бо­че­но поз­на­ва­не на истината. Не би­ва да се ос­ла­ня­ме на това, че в све­та ис­ти­ни мо­гат да има от раз­лич­ни глед­ни точки; тряб­ва в на­ча­ло­то да се провери, че ис­ти­на­та мо­же да бъ­де са­мо една. Тя не за­ви­си от на­род­но гласуване, тя е ис­ти­на са­ма по се­бе си. Ще за­поч­не­те ли да пра­ве­те ре­фе­рен­дум по въпроса, ра­вен ли е сбо­ра от ъг­ли­те на три­ъгъл­ни­ка на 180°? Дали ми­ли­они хо­ра ще приз­нат то­ва или ня­ма да го признаят, за вас е все ед­но - ис­ти­на е, са­мо ако вие сте я научили. По въп­ро­са за ис­ти­на­та ня­ма демокрация. И тези, ко­ито не са в съг­ла­сие с нея, прос­то още не са дос­та­тъч­но про­ник­на­ли в нея. От тук про­из­ли­зат всич­ки­те спо­ро­ве за истината. Може да се каже: да, но на­ли в окул­т­ни­те не­ща един твър­ди едно, а друг - друго! В ис­тин­с­кия окул­ти­зъм не е така. Нещата тук са точ­но такива, как­то и с ма­те­ри­ал­ни­те пред- мети: за тях съ­що един мо­же да го­во­ри едно, а друг - друго, но то­га­ва
ед­но от две­те е истина. Така е и в ис­тин­с­кия окултизъм, по­не­же хо­ра­та чес­то имат сме­лост да съ­дят за окул­т­ни­те неща, все още без да са ги разбрали.

Целта, към ко­ято ще се стре­ми шес­та­та епо­ха на човечеството: по­пу­ля­ри­зи­ра­не на окул­т­на­та ис­ти­на в на­й-­ши­ро­ки кръгове. В то­ва ще се със­тои ми­си­ята на та­зи епоха. И чо­веш­ко­то общество, ко­ето се обе­ди­ня­ва духовно, има за­да­ча да пре­не­се та­зи окул­т­на ис­ти­на нав­ся­къ­де в жи­во­та и не­пос­ред­с­т­ве­но да я при­ла­га в него. Точно то­ва не дос­ти­га на на­ша­та епоха. Само погледнете, как на­ша­та епо­ха тър­си и как ни­кой не мо­же да на­ме­ри пра­вил­ни­те отговори. Има без­б­рой въп­ро­си - въп­ро­си за възпи- танието, жен­с­ки въпроси, медицина, со­ци­ал­ни въпроси, въп­ро­си за хра- ненето. И хо­ра­та при­ми­тив­но "решават" всич­ки те­зи въпроси, пи­шат се мно­го ста­тии и книги, и все­ки го­во­ри за сво­ята глед­на точка, не­же­лай­ки да се учи от това, ко­ето стои в цен­тъ­ра - окул­т­на­та мъдрост. Става ду­ма не да се раз­бе­ре не­що аб­с­т­рак­т­но за ду­хов­ни­те истини, а за това, да се пре­не­сат не­пос­ред­с­т­ве­но в живота, да се изу­ча­ват со­ци­ал­ни­те въпроси, въп­ро­си­те за възпитанието, да и изоб­що це­лия чо­веш­ки жи­вот от глед­на­та точ­ка на ис­тин­с­ко­то окул­т­но знание. На то­ва мо­же да се каже: но на­ли то­га­ва е не­об­хо­ди­мо да се поз­на­ва вис­ша­та премъдрост! Такова въз­ра­же­ние е ос­но­ва­но на грешка: ка­то че ли е не­об­хо­ди­мо за­дъл­жи­тел­но да се зна­ем по на­й-­доб­рия на­чин това, ко­ето при­ла­гат в живота. Но то­ва не е задължително: поз­на­ни­ето за вис­ши­те прин­ци­пи чес­то ид­ва по­-къс­но от тях­но­то прилагане. Ако чо­ве­чес­т­во­то бе­ше по­ис­ка­ло да се за­ба­ви с хра­нос­ми­ла­не­то на храната, до­ка­то не опоз­нае за­ко­ни­те на храно- смилането, раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то би би­ло невъзможно. Така че не е нуж­но да се зна­ят всич­ки ду­хов­ни закони, за да се влее Духовната на­ука във все­кид­нев­ния живот. Това е точно, как­то ро­зен­к­рой­це­рия ме­тод под­хож­да към духовното: мал­ко аб­с­т­рак­т­нос­ти и раз­г­леж­да­не на въп­ро­си­те на все­кид­нев­ния живот. Работата не е в това, да се говори: Духов- ната на­ука - е Духовна наука, а в това, се­ри­оз­но да се за­ни­ма­ва­ме с нея в не­пос­ред­с­т­ве­ния живот. Нима детето, ко­ето се е на­учи­ло да го­во­ри знае всич­ки пра­ви­ла на граматиката? За то­ва тряб­ва да при­да­ва­ме зна­че­ние на това, в на­ча­ло­то чо­век с по­мощ­та на ду­хов­но­то уче­ние да се за­ни­мае с не­пос­ред­с­т­ве­но­то му обкръжение, а след то­ва мо­же да от­к­рие във вис­ши­те светове, към зна­ни­ето за ас­т­рал­ния свят, за Девакан. Тъй ка­то са­мо по то­зи път ще разберем, как­во съ­щес­т­ву­ва око­ло нас и в как­во ние са­ми­те мо­жем да взе­мем участие. За то­ва кон­к­рет­на­та за­да­ча се със­тои в обе­ди­ня­ва­не на раз­це­пи­ло­то се чо­ве­чес­т­во от­къс­на­ло се от ста­ри­те кръв­ни и род­с­т­ве­ни връзки, с по­мощ­та на един­на­та окул­т­на ду­хов­на мъд- рост.

И така, пре­ми­на­вай­ки от пе­та­та към шес­та­та епоха, а след то­ва към сед­ма­та все по­ве­че се гу­бят пре­диш­ни­те си връзки, съз­да­де­ни от кръв­ни­те и род­с­т­ве­ни­те връзки. Човечеството се смесва, за да за­поч­не да се гру­пи­ра от­но­во на ду­хов­на основа. Неправилно се го­во­ри в те­осо­фи­ята за ра­си­те така, ся­каш ще съ­щес­т­ву­ват вечно. Понятието ра­са ще из­гу­би своя сми­съл още в близ­ко­то бъдеще, ма­кар че ста­ва ду­ма за хилядолетия. Посто- янните раз­го­во­ри за това, че ми­ро­вия про­цес все­ки път про­ти­ча през се­дем по се­дем раси, то­ва е спе­ку­ла­тив­но раз­ши­ре­ние на идеята, вяр­на са­мо за на­ша­та епо­ха - за близ­ко­то ми­на­ло и близ­ко­то бъдеще. От по­зи­ци­ята на яс­но­виж­да­не­то в окул­тиз­мът ни­ко­га не се твър­дя­ло това. Расите възникват, ка­то въз­ник­ва всичко, и ще изчезнат, как­то из­чез­ва всичко; то­зи кой­то го­во­ри за ра­си­те и са­мо за расите, ще тряб­ва да раз­то­пи сво­ите понятия, ще тряб­ва да ги нап­ра­ви по-гъвкави. Всичко е от леност! Ако за мал­ко пог­лед­нем в бъдещето, там ве­че са не­вер­ни те­зи предста- ви, ко­ито бя­ха вер­ни в ми­на­ло­то и настоящето. Най-главното, за да мо­же чо­век да си съз­да­де за не­що яс­на и от­чет­ли­ва представа, е да не ре- ши, че то­ва е веч­на­та мъдрост. Ще се на­ло­жи да при­вик­не да при­веж­да по­ня­ти­ята в движение, да осъзнае, че представите, по­ня­ти­ята са за­поч­на­ли да се променят, и то­ва ще бъ­де прогресивно. Възможността да се пре­ми­не от застиналите, дог­ма­тич­ни пред­с­та­ви към про­мен­ли­ви е това, ко­ето тряб­ва да се сфор­ми­ра в хората, ко­ито же­ла­ят да бъ­дат но­си­те­ли на бъдещето. Понеже как­то се про­ме­нят епохите, та­ка тряб­ва да се про­ме­нят и на­ши­те понятия, ако ние же­ла­ем да раз­бе­рем та­зи епоха.

Сега ду­ша­та жи­вее в чо­веш­ко­то тяло, ко­ето вие яс­но въз­п­ри­ема­те със сво­ите чувства. Как се е образувало? Преди то­ва тя­ло сил­но се е раз­ли­ча­ва­ло от се­гаш­но­то състояние, за на­ши­те ма­те­ри­алис­тич­ни въз­г­ле­ди до­ри до ко­ми­зъм се различавало,- ко­га­то се спус­ка­ла душата. И ето тя за­поч­на­ла да оби­та­ва в него. По ка­къв на­чин чо­ве­кът се раз­ви до сво­ята се­гаш­на форма? Самата та­зи ду­ша ра­бо­ти в тя­ло­то във всич­ки­те свои въплъщения. Вие мо­же­те да раз­бе­ре­те как е ра­бо­ти­ла ду­ша­та над тялото, ако си спом­ни­те за възможностите, ко­ито още при­те­жа­ва човека, за да се тру­ди над сво­ето тя­ло в на­ша­та епо­ха на материализма. Работата, ко­ято чо­век мо­же да из­вър­ши над сво­ето плът­но фи­зи­чес­ко тяло, от­но­си­тел­но е мно­го незначително. Обърнете например, вни­ма­ние на това, ко­ето вие се­га ра­бо­ти­те над сво­ето тя­ло и из­ра­за на лицето. Например, не­що ви при­чи­ня­ва страх, ужас. Впечатлението, ко­ето се по­раж­да от стра­ха и ужа­са ви ка­ра да пребледнеете. Вашият фи­зи­чес­ки об­лик се про­ме­ня съ­що при из­чер­вя­ва­не от срам. Това преминава, но вие виждате, че не­що се случва: не­що въз­дейс­т­ва на душата, по та­къв начин, че то­ва вли­яние се раз­п­рос­т­ра­ня­ва вър­ху кръвта, а чрез кръв­та на фи­зи­чес­ко­то тяло, не­пос­ред­с­т­ве­но вър­ху ва­шия фи­зи­чес­ки облик. Това вли­яние мо­же да бъ­де

Днес вие мо­же­те да до­ве­де­те кръв­та до бу­зи­те си и да я прогоните; пре­ди чо­ве­кът из­ця­ло се на­ми­ра­ше под вли­яни­ето на све­та на образите, кой­то бе­ше из­раз на ду­хов­ния свят. И то­ва оказ­ва­ше та­ко­ва влияние, че чо­ве­кът мо­же­ше да из­вър­ши пре­об­ра­зу­ва­ща ра­бо­та над своя ор­га­ни­зъм в мно­го по­-го­ля­ма степен. При то­ва и не­го­во­то тя­ло бе­ше мно­го по-"меко". Беше време, ко­га­то чо­ве­кът мо­же­ше не са­мо да про­тег­не ръ­ка и не са­мо да по­со­чи с пръст, но и да из­п­ра­ти в ръ­ка­та сво­ята воля, та­ка че на ръ­ка­та мо­же­ше да се при­да­де но­ва форма, про­тя­гай­ки пръс­ти ка­то филизи. Било време, ко­га­то хо­ди­ла­та на кра­ка­та все не са има­ли неп­ро­ме­нящ се вид, а чо­век мо­жел да ги из­тег­ля от се­бе си съ­що във вид на израстъци. Така чо­ве­кът фор­ми­рал сво­ето тя­ло от образите, ко­ито въз­п­ри­емал от об­к­ръ­жа­ва­ща­та среда. Днес, в на­ше­то ма­те­ри­ал­но време, пре­об­ра­зу­ва­не­то на сво­ето чо­веш­ко тя­ло ста­ва толкова бавно, кол­ко­то то­ва е възможно, но в пос­лед­с­т­вие от­но­во ще се ускори. В бъ­де­ще чо­ве­кът ще по­лу­чи по­-го­ля­мо вли­яние вър­ху сво­ята фи­зи­чес­ка телесност. При раз­г­леж­да­не на пос­ве­ще­ни­ето ще видим, с как­ви сред­с­т­ва той по­лу­ча­ва та­ко­ва влияние. Ако не се от­да­де да се пос­тиг­не то­ва за един живот, то пак в след­ва­що­то въп­лъ­ще­ние мо­же да се нап­ра­ви много.

По то­зи начин, са­ми­ят чо­век съз­да­ва бъ­де­щи­ят об­лик на сво­ето тяло. ста­вай­ки все по­-ме­ко и по-меко, т.е. "от­де­ляй­ки се" от твър­ди­те части, чо­век вър­ви към сво­ето бъдеще. Гради се епохата, в ко­ято чо­век ще живее, как­то бе­ше в ми­на­ли времена, ся­каш над сво­ята зем­на част. Това състояние, срав­ни­мо с на­ше­то се­гаш­но със­то­яние на сън, то­га­ва ще се сме­ни с друго, ко­га­то чо­ве­кът ще мо­же про­из­вол­но да из­в­ли­ча сво­ето етер­но тя­ло от физическото. Тук на Земята ще се на­ми­ра по­-п­лът­на­та част на човека, и чо­век ще се пол­з­ва от нея отвън, ка­то инструмент. Човекът ня­ма да но­си на се­бе си сво­ето тяло, да жи­вее в него, а ще ви­тае над него. Самото тя­ло ще ста­не по­-ле­ко и по-тънко. Днес то­ва из­г­леж­да глу­па­ва идея, но то­ва е точ­но и из­вес­т­но от ду­хов­ни­те закони, по­доб­но на то­ва как­то по за­ко­ни­те на ас­т­ро­но­ми­ята се из­чис­ля­ват бъ­де­щи­те слън­че­ви и лун­ни затъмнения. И пре­ди всич­ко чо­ве­кът ще за­поч­не да въз­дейс­т­ва пре­об­ра­зу­ва­що на въз­п­ро­из­во­ди­тел­на­та сила. Много не са в със­то­яние да си представят, че ня­ко­га ще се по­яви дру­га си­ла на раз- множаване, от сегашната. Но тя ще се появи, и на­чи­нът на раз­м­но­жа­ва­не
ще се измени. Всичко, ко­ето днес се от­на­ся към раз­м­но­жа­ва­не­то и е свър­за­но с то­ва влечение, в бъ­де­ще ще пре­ми­не към друг орган. Орган, кой­то ве­че днес се под­гот­вя за това, за да ста­не в бъ­де­ще ор­ган за размножаване,- то­ва е ла­рин­к­са на човека. Днес ла­рин­к­сът мо­же да про­из­веж­да въз­душ­ни колебания, мо­же са­мо да пре­да­ва с въз­ду­ха това, ко­ето е за­ло­же­но в думата, та­ка че ко­ле­ба­ни­ята съ­от­ветс­т­ват на думата. В пос­лед­с­т­вие от ла­рин­к­са ще из­ли­за не са­мо ду­ма в ней­на­та рит­мич­на форма, а та­зи ду­ма ще бъ­де оза­ре­на от човека, ще е про­ник­на­та от са­ма­та материя. Днес ду­ми­те са са­мо въз­душ­на вълна, в бъ­де­ще чо­ве­кът ще про­из­веж­да от ларинкса, ка­то слово, вът­реш­но съ­щес­т­во по свое подо- бие. При то­ва чо­ве­кът ще из­ли­за от човека, чо­ве­кът ще про­из­на­ся човек. И то­га­ва раж­да­не­то на чо­ве­ка ще се със­тои в не­го­во­то про­из­на­ся­не от друг човек.

Това хвър­ля оп­ре­де­ле­на свет­ли­на на явленията, жи­ве­ещи ре­дом с нас и ко­ито не мо­гат да се обяс­нят с по­мощ­та на ес­тес­т­ве­на­та наука.

И по­доб­но пре­об­ра­зу­ва­не­то на ларинкса, ще се из­ме­ни и чо­веш­ко­то сър- це. Това е органът, кой­то е тяс­но свър­зан с кръвообращението. Науката смята, че сър­це­то има не­що от ро­да на помпата. Това е безсмислена, фан­тас­тич­на представа. Никога окул­тиз­мът не си е поз­во­ля­вал та­ки­ва без­с­мис­ле­ни твърдения, как­то се­гаш­ния материализъм. Това, ко­ето се явя­ва дви­же­ща си­ла на кръв­та са ду­шев­ни­те чувства. Душата дви­жи кръвта, а сър­це­то се при­веж­да в движение, за­що­то вър­ху не­го въз­дейс­т­ва кръвта. Т.е., не­ща­та са про­ти­во­по­лож­ни на това, ко­ето твър­ди ма­те­ри­ал­на­та наука. Самият чо­век не мо­же се­га про­из­вол­но да се раз­по­реж­да със сво­ето сърце: ако той се изплаши, сър­це­то за­поч­ва да бие по-бързо, за­що­то чув­с­т­во­то въз­дейс­т­ва на кръвта, а кръв­та ус­ко­ря­ва сърцебиенето. Но това, ко­ето днес чо­ве­кът из­тър­пя­ва непроизволно, той ще го под­чи­ни на сво­ята во­ля по-късно, на по­-ви­со­ка сте­пен на развитие. Той по своя во­ля ще пре­диз­вик­ва дви­же­ни­ето на кръв­та си и ще уп­рав­ля­ва би­ене­то на сър­це­то си, как­то мус­ку­ли­те на ръката. Сърцето с не­го­вия спе­ци­фи­чен стро­еж - е пре­пятс­т­вие за съв­ре­мен­на­та наука. То има нап­реч­но раз­по­ло­же­ни мус­кул­ни влакна, ко­ито имат ос­вен то­ва са­мо про­из­вол­но сък­ра­ща­ва­щи се мускули. Защо? Защото сър­це­то днес още не е за­вър­ши­ло сво­ето развитие, и се явя­ва ор­ган на бъдещето, по­не­же то тряб­ва да ста­не сър­де­чен мускул, кой­то се сък­ра­ща­ва произволно. От то­ва вече, днес в стро­ежа на сър­це­то се про­явя­ват съ­от­вет­ни­те загадки.

И така, всич­ко ста­ва­що в ду­ша­та на чо­ве­ка из­ме­ня стро­ежа на чо­веш­кия организъм. И ако вие се­га си пред­с­та­ви­те човек, кой­то е спо­со­бен да съз­да­ва се­бе­по­доб­ни с по­мощ­та на про­из­но­си­мо­то слово, чи­ето сър­це про­из­вол­но сък­ра­ща­ва сър­деч­ния мускул, в кой­то се ви­до­из­ме­ни­ли раз­лич­ни­те органи, то вие ще по­лу­чи­те пред­с­та­ва за бъ­де­ще­то на чо­веш­кия

Така пре­ми­на­ва чо­век на Юпитер - той от­де­ля всич­ко ми­не­рал­но и се об­ръ­ща към рас­ти­тел­но­то раждане. При пре­хо­да към из­г­раж­да­не на жи­во­тин­с­ко­то - на­ли жи­вот­ни­те ще бъ­дат раз­лич­ни от днешните,- ко­га­то сър­це­то на чо­ве­ка ще мо­же да твори, той ще съз­да­ва в жи­во­тин­с­ко­то царство, как­то се­га тво­ри в ми­не­рал­но­то царство, то­га­ва ще нас­тъ­пи със­то­яние Венера. А ко­га­то нак­рая чо­ве­кът ще мо­же да съз­да­ва себепо- добни, про­из­на­сяй­ки с ду­ми свой образ, по сми­съ­ла на на­ша­та ево­лю­ция ще бъ­де изчерпан, ще се из­пъл­нят думите: "Да сът­во­рим човека..."

Само от та­зи глед­на точка, че тя­ло­то се из­ме­ня от душата, чо­век ще ус­пее дейс­т­ви­тел­но да пре­об­ра­зи чо­веш­кия род. Само мис­ле­не­то в дух на окултизма, в ду­ха на спи­ри­ту­ализ­ма на сър­це­то и ларинкса. Както чо­ве­чес­т­во­то мис­ли днес, та­ко­ва ще ста­не утре. Човечеството, мис­ле­що ма­те­ри­ал­но ще съз­да­ва в бъ­де­ще ужас­ни същества, а човечеството, мис­ле­що спиритуално, та­ка пре­об­ра­зя­ва­що ще въз­дейс­т­ва на ор­га­низ­ма на бъдещето, че от тук ще се по­явят прек­рас­ни чо­веш­ки тела.

Това, ко­ето съз­да­ва ма­те­ри­ал­ния на­чин на мислене, още не е дош­ло до край. Днес има­ме две течения: ед­но­то - широко, материално, из­пъл­ва­що Земята, дру­го­то - малко, ог­ра­ни­че­но в не­го те­сен кръг от хора. Разгра- ничавайте ду­шев­но­то от расовото. Не мислете, че ако ра­си­те пре­ми­нат в гротеска, то съ­що­то ще се слу­чи и с душата. Всички ма­те­ри­ал­но мис­ле­щи ду­ши ра­бо­тят над съз­да­ва­не­то на зли раси, а ду­хов­на­та ра­бо­та спо­ма­га за съз­да­ва­не на доб­ри раси. Така как­то чо­ве­чес­т­во­то е про­из­ве­ло това, ко­ето изос­та­вай­ки в развитието, ста­на­ха животни, растения, и минерали,- та­ка ед­на част ще се от­де­ли и ще пред­с­та­вя сред се­бе си ло­ша­та част на човечеството, и в ста­ва­що­то през то­ва вре­ме ме­ко тя­ло ще

Ние тряб­ва да зна­ем те­зи неща, ако же­ла­ем да вър­вим към бъ­де­ще­то с дейс­т­ви­тел­но раз­би­ра­не на нещата. В про­ти­вен слу­чай ще вър­вим през све­та със за­вър­за­ни очи, за­що­то сред хо­ра­та дейс­т­ват сили, ко­ито тряб­ва да се поз­на­ват и на ко­ито тряб­ва да се об­ръ­ща внимание, а то­зи кой­то не по­же­лае да се за­поз­нае със силите, во­де­щи в ед­на или дру­га посока, би пре­неб­рег­нал своя дълг към човечеството. Познанието за­ра­ди са­мо­то поз­на­ние би би­ло егоизъм. Този, кой­то же­лае да познава, за да виж­да ду­хов­ни­те светове, пос­тъп­ва егоистично. Но този, кой­то же­лае да внесе, то­ва поз­на­ние не­пос­ред­с­т­ве­но на прак­ти­ка в ежед­нев­ния живот, ра­бо­ти за по­-на­та­тъш­но­то раз­ви­тие на бъ­де­ща­та ево­лю­ция на човечеството. Извънредно важ­но е, ние всич­ки по­-доб­ре да се на­учим да пре­на­ся­ме в прак­ти­ка­та това, ко­ето съ­щес­т­ву­ва в ка­чес­т­во­то на те­ософ­с­ки възглед.

И така, вие виждате, че ду­хов­но­то дви­же­ние има на­пъл­но оп­ре­де­ле­на цел, а имен­но пре­об­ра­зя­ва­не на чо­ве­чес­т­во­то такова, как­во­то ще ста­не в бъдеще. Тази цел не мо­же да се пос­тиг­не по друг начин, от пъ­тя на при­ема­не на ду­хов­на­та окул­т­на мъдрост. Така мис­ли този, кой­то въз­п­ри­ема Духовната на­ука ка­то ве­ли­ка за­да­ча на човечеството. Такъв чо­век мис­ли за връз­ка­та и с раз­ви­ти­ето и виж­да в нея не ал­чен стремеж, а осъз­нан дълг. И кол­ко­то по­ве­че приз­на­ва­ме това, тол­ко­ва по­-бър­зо се дви­жим към бъ­де­ще­то със­то­яние на човечеството, със­то­яни­ето на шес­та­та епоха. Като от мяс­то­то на древ­на­та Атлантида, на­ми­ра­що се в бли­зост до съв­ре­мен­на Ирландия, на­й-п­рог­ре­сив­ни­те хо­ра се от­п­ра­ви­ли на изток, за да ос­но­ват но­ва култура, та­ка­ва е на­ша­та за­да­ча и се­га - да ра­бо­тим за­ра­ди то­зи ве­лик мо­мент шес­та­та раса, ко­га­то чо­ве­чес­т­во­то ще нап­ра­ви ве­лик ду­хо­вен полет.

Ние сме длъж­ни да по­ло­жим старание, да се от­къс­нем от материализма, и за то­ва ду­хов­но­то об­щес­т­ва тряб­ва да по­мис­ли за това, да взе­ме вър­ху се­бе си по­со­че­на­та ро­ля на во­дач на човечеството- не от скром­ност и гордост, а от чув­с­т­во­то на дълг. Трябва да се по­яви гру­па от хора, на ко­ято и пред­с­тои да под­гот­вя бъдещото. Но то­ва съв­мес­т­но дейс­т­вие тряб­ва да се раз­би­ра не пространствено. Всякакви по­ня­тия за ло­кал­ност ве­че са из­гу­би­ли смисъл, по­не­же по­ве­че не ста­ва ду­ма ро­до­ви общности; ста­ва ду­ма за това, хо­ра­та раз­п­ръс­на­ти по Земята да се обе­ди­нят ду­хов­но и по­зи­тив­но да съз­да­ват бъдещето. Защото пре­ди че­ти­рис­то­тин години, ко­га­то на­ша­та епо­ха се на­ми­ра­ла пред пра­га на на­й-­дъл­го­то нав­ли­за­не в

Докато ста­ро­то поз­на­ние дейс­т­ва разлагащо, ко­ето се виж­да нап­ри­мер от "Критика на езика" от Маутнер, ду­хов­на­та на­со­ка тър­си връз­ка с ду­хов­на­та мъдрост. От тук и но­во­то пос­ве­щен­с­ко обучение, ръ­ко­во­де­що се от пре­ми­на­ва­не на чо­ве­чес­т­во­то в нов вре­ме­нен цикъл. Така прин­ци­па за раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то се съ­еди­ня­ва по­ня­ти­ето посвещение.