Лекции по право на ес том V правна система на европейския съюз източници на Правото на ес и принципи на прилагането му 2016
Раздел 5 Правен режим (реквизити и действие) на едностранните актове на институциите
Изтегляне 5.46 Mb.
|
| Раздел 5
Правен режим (реквизити и действие) на едностранните актове на институциите Член 296 на ДФЕС (предишен чл. 253 на ДЕО): „Правните актове са мотивирани и се позовават на предложенията, инициативите, препоръките, исканията или становищата, предвидени в Договорите.” Поради своята особена природа на актове на международни институции, годни не само да вменяват задължения на членуващите държави, но и да засегнат пряко правната сфера на частните лица, актовете на институциите на ЕС са подчинени на съвкупност от специфични изисквания, която традиционно се разглежда като „правен режим“. В доктрината няма единство нито относно понятието, нито относно обхвата му. Считам, че тук следва да се включат два кръга въпроси с особено съществено практическо значение – за задължителните реквизити на съюзните правни актове и за тяхното действие. І. Задължително съдържание на съюзните правни актове Материята относно изискуемите реквизити на съюзните правни актове, без да представлява съществена научна сложност, не е предмет на достатъчно систематизирано разглеждане в доктрината534. Водеща в анализа е практиката на СЕС, според която отсъствието на задължителен елемент от акта е основание за отмяната на този акт. Според проф. Жаке „не всички изисквания към формата са елементи, засягащи валидността на акта, а само някои от тях се смятат за съществени. От формална гледна точка две са съществените изисквания към акта – посочване на правното основание и посочване на съществените етапи на процедурата“535. От друга страна, уредбата в УД на задължителните реквизити на общностните актове е крайно лаконична. Чл. 296 на ДФЕС (стар чл. 253 на ДЕО) определя само, че „правните актове536 трябва да съдържат: – мотиви и – посочване („позоваване”) на предложенията, инициативите537, препоръките, исканията или становища” – но само когато те задължително се предвиждат в УД (т. е. институциите не са длъжни да се позовават на становищата, които сами са поискали, без да са задължително изискуеми – макар нерядко да посочват и тях). В действителност обаче разбирането за задължителните реквизити е значително по-широко. Професорите Клод Блуман и Луи Дюбуи очертават: „изискванията за формата на акта произтичат най-общо от Договорите и от вътрешните разпоредби на институциите. Някои други изисквания произтичат от общите правни принципи – ПИС приема, че принципът за правната сигурност изисква „всеки общностен акт, който поражда правни последици, да бъде ясен и прецизен“538. На работен съюзен език задължителното съдържание на актовете се нарича „виза“ на акта”539. Нейното предназначение е да позволи на съдията540 да провери спазването на процедурните изисквания, предвидени в УД541. Според някои виждания „визата“ включва по същата необходимост и посочването на правното основание на акта, а дори и мотивите. Вътрешните правилници на институциите (и най-вече правилникът на Съвета) и особено практиката на СЕС предвиждат множество други изисквания. СЕС извежда цяла система от задължителни реквизити, без които един общностен правен акт подлежи на отмяна. Някои автори разглеждат отделно изрично предвидените в чл. 296 реквизити и други, изведени в практиката на СЕС. СЕС отдава изключително голямо значение на принципите на доверие в законодателството и на правната сигурност. Следва да се имат предвид и принципът на прозрачност, водещ в работата на институциите, и принципът за достъпа до информация542. Особеното значение на тези принципи е подчертано в Декларацията за Общност близо до гражданите на Европейския съвет в Бирмингам (16 октомври 1992 г.543) и в Заключенията на Европейския съвет в Единбург (11-12 декември 1992 г.544). На 22 декември 1998 г. ЕП, СМ и ЕК приемат междуинституционно споразумение относно редакционното качество на общностните актове545, което определя 22 правила и редица вътрешни мерки. На 25 октомври 1993 г. ЕП, СМ и ЕК приемат междуинституционна декларация за демокрация, прозрачност и субсидиарност546. ДА добави в чл. 1 на ДЕС принципа за приемане на решения колкото може по-открито. През 2003 г. беше прието Общо практическо ръководство на ЕП, СМ и ЕК в помощ на лицата, които отговарят за редакционното качество на правните актове, а през декември същата година ЕП, СМ и ЕК подписват междуинституционно споразумение за по-добро законодателство547. ДЛ предвиди изрично в новата редакция на чл. 296 изискването за зачитане на принципа на субсидиарност за всеки акт, който институция приема без това да е предвидено изрично в УД548 (ал. 1) Посочените разпоредби и актове вдъхновяват СЕС да развие разгърната концепция за задължителни реквизити на съюзните правни актове. Това налага разглеждането на изискуемите елементи в съдържанието на съюзните актове да следва един значително по-комплексен подход, като последователността на разглеждане отразява традиционната подредба на елементите в преамбюла на всеки акт: наименование, правно основание, предложения и становища, мотиви, дата и подпис. 1. Наименование на акта 1.1. Макар да не е посочено изрично в УД, следва да се счита за имплицитно изискуемо авторът на акта еднозначно да определи неговия характер – особено предвид същностната разлика в действието на отделните видове актове, прокарана в чл. 288. Така наименованието на акта следва да бъде първият ориентир за неговото съдържание и действие, респ. за неговите адресати. 1.2. В същото време постоянна практика на СЕС е да релативизира наименованието на акта и да налага съдържанието му като водещ критерий при определяне на неговия характер549. Още през 1956 г. той е категоричен: „Действителната природа на един акт зависи от неговия предмет, от съдържанието и действието му, а не от формата или наименованието, определени от органа, който го приема“550. Проф. Готрон обобщава: „СЕС налага материалния критерий над формалния“551. 1.3. СЕС си позволява дори да „възстановява“ точното наименование на акта, с всички произтичащи правни последици, когато даденото от автора наименование е очевидно неточно552! Това обаче е възможно само в случаите, когато съдържанието на акта не съответства на неговото наименование. СЕС не може да замени преценката на компетентния орган със своя – ако УД изрично предвиждат вида на акта, приемането на друг по вид акт прави последния невалиден и предполага отмяна в случай на атакуване553. Когато обаче УД оставят свобода на преценка на нормотворческия орган – като изброяват няколко вида общностни актове или като изобщо не посочват вида на акта, който да бъде приет при упражняването на предоставената компетентност, СЕС не може да изменя преценката на автора на акта554. 1.4. Няма съмнение, че наименованието следва да включва и ясно посочване на автора на акта – затова традиционно се посочва „регламент на Съвета“ или „директива на Комисията“ и т. н. Докато институциите действаха в рамките на компетентнциите си по някоя от секторните общности (ЕОВС до 2002 г. или ЕОАЕ), следваше да се посочи и това („Регламент на Съвета ЕОВС”). По традиция подобно посочване се правеше и в материите от компетентността на самата Европейска общност („Регламент на Комисията ЕО“). 1.5. Номата уредба относно съюзните актове, въведена с ДЛ (виж подробно и нататък в т. ……) в чл. 289-290, изрично налага (чл. 290, § 3 задължителното добавяне на прилагателно „делегиран” в намиенованието на актовете приети въз основа на делегране със законодателен акт – т. е. на актовете, които беше прието да наричаме „изпълнителни” акгове). 2. Определяне на правното основание на акта Това е може би най-същественият елемент. „Изборът между различните видове актове зависи от правното основание на съответното действие на Съюза.“555 2.1. Липсата на изрично посочване на правното основание може да не се счита за съществен порок само ако има достатъчно други елементи, които позволяват ясно да се определи правното основание556. И обратно: много са случаите, в които определянето на правната основа – респ. на областта на компетентност – според проф. Жаке е „повече от неочевидно“557. 2.1.1. В огромната част от случаите УД изрично предвиждат конкретния вид акт, който съответната институция може да приеме. След като дълги години бе доктринално акù, днес след ДЛ това вече е изрична норма (по арг. за обратното от чл. 296, ал. 1). 2.1.2. В редки случаи УД запазват мълчание или посочват повече от един годен за приемане вид акт – напр. в чл. 31 (за акта, с който Съветът определя Общата митническа тарифа на ЕС); чл. 42 (за акта, с който Съветът може да разреши предоставянето на помощи в селското стопанство); чл. 43, § 2 и 3 (за акта, с който Съветът и ЕП създават общата организация на селскостопанските пазари); чл. 46 (директиви или регламенти, относно свободното движение на работници – и институциите използват според материята и двата вида актове); чл. 121, § 2 (за акта, с който Съветът формулира проект на основни насоки на икономическите политики на ДЧ и на ЕС – за разлика от § 5, който изрично предвижда приемането нарегламенти) и много други. В тези случаи СЕС зачита свободата на преценка на съюзната институция558. Проф. Ги Исаак приема, че от разпределението на компетенциите между държавите-членки и органите на ЕС и от същностното разграничение в компетенциите между различните органи произтича „принципът на не-взаимозаменяемост на съюзните актове“559. 2.2. Според СЕС „императивното изискване за правна сигурност изисква всеки акт, целящ да породи правни последици, да черпи правна сила от съюзна разпоредба, която трябва изрично да бъде посочена като негова правна основа“560. Правното основание трябва да бъде посочено изрично във „визата“ на акта или по изключение поне ясно да се подразбира от мотивите561. 2.3. Изборът на правно основание обаче „не може да зависи единствено от убеждението на институцията за преследваната цел, а трябва да се основава на обективни елементи (като целта и съдържанието на акта – б. а.), подлежащи на съдебен контрол“562. Нерядко СЕС подхожда твърде колегиално към институциите, чийто акт отменя заради неправилен избор на правно основание – обявява за окончателни настъпилите последици на отменения акт и дава на институцията разумен срок да приеме акта със същото съдържание, но вече с коректно основание, или пък да приема за годно позоваването на две основания563, освен, разбира се, в случаите, когато по този начин недопустимо се заобикаля процедурно предписание – например предвиждащо по-голяма роля на ЕП564. Може да се приеме, че е налице цялостна юриспруденция „за правното основание“565, пряко отнасяща се до въпроса за компетентността.
За да се удостовери точното спазване на процедурните предписания на УД, всеки акт трябва да посочва:
И обратно – макар и именно като изключение от общото правило за инициатива на ЕК – в редица случаи УД допускат приемането на актове (дори от ЕП и Съвета, дори законодателни) и без предложение на ЕК574.
Изискването за мотивиране на актовете е може би практически най-важното изискване и най-често е било предмет на произнасяне на съюзния съд. Мотивите са неделима част от самия акт, те са част от неговото „нормативно тяло” – въпреки че сами по себе си не са годни да проявят директен ефект. Това не са „мотиви на вносителите”, а мотиви „на автора” – те са поне толкова задължителни в съдържанието на един съюзен првен акт, като мотивите в съдебните решения. 4.1. За проф. Жаке изводът е еднозначен: „Мотивите са задължителен елемент за валидност на всеки общностен акт“. Изобилната съдебна практика дава основание да се изведат няколко основни изисквания: 4.1.1. Всеки правен акт на орган на ЕС трябва да съдържа мотиви – липсата на мотиви е абсолютна предпоставка за отмяна на акта. СЕС обаче приравнява на последиците на липса на мотиви и редица случаи на „непълноценни“ мотиви. 4.1.2. Мотивите трябва да са „ясни, конкретни и изчерпателни” – да дават на прилагащия орган (съюзен или най-вече национален или частно лице, когато разпоредби на акта са с директен ефект) пълната необходима информация, за да може да осигури еднообразно и правилно прилагане. Ролята на мотивите за осигуряването на добро прилагане на Съюзното право е подчертавана настоятелно в практиката на СЕС. 4.1.3. Формалното „посочване на мотиви”, без необходимото съдържание, без пълнота, конкретика и яснота, системно бива санкционирано от СЕС. Една допълнителна декларация на институцията – автор на акта например не може да замести мотивите579. Проф. Манен обобщава: „СЕС счита за нарушаване на формата на акта не само липсата на мотиви, но и тяхната непълнота“580. Колкото по-широка е свободата на преценка на автора на акта, толкова по-ясни и конкретни трябва да са мотивите му581. 4.2. „Мотивирането има двойна цел. Първо, то изпълнява функции във връзка с прозрачността в полза на частните лица… Второ, дава на съда средство за упражняване на съдебния контрол.“582 Още в зората на общностното нормотворчество СЕО формулира категорично общата рамка на разбирането за значението на мотивите: „зачитането на задължението за мотивиране е част от съществените изисквания за форма, чието незачитане води до невалидност на акта. Мотивирането, от една страна, позволява на заинтересуваните лица да разберат съдържанието на решението, което ги засяга, и да защитят интересите си, и, от друга страна, позволява на съдията да упражни контрола за законност в рамките на чл. 177 (на ДЕИО, днес чл. 267 на ДФЕС) в полза на лицата, които имат право на иск“583. Мотивите са предназначени да „позволят на заинтересуваното лице да разбере условията, при които съюзния орган прилага УД, за да може да си осигури защита на своите интереси и да подложи на съдебен контрол законността на съответния акт“584. Те трябва „да разкрият по ясен и недвусмислен начин волята на институцията, автор на акта“585. Това означава ясно да се очертаят фактическите и правните елементи, които позволяват да се разбере един акт и да се прецени неговата законосъобразност, „по ясен и недвусмислен начин да разкриват основанията на акта“586. 4.3. Разбирането за изискуемия обем на мотивацията „варира според вид на акта и уредбата на съответната материя, в която се приема актът“587. Тя трябва да бъде адаптирана към природата на акта, така че да разкрива по ясен и недвусмислен начин волята на общностния законодател, без да се изисква да специфицира в пълнота всички възможни релевантни правни и фактически елементи588. Проф. Жаке обобщава, че „грижливостта на законодателя понякога се изразява в мотиви, по-дълги от диспозитива“, но отбелязва все пак изискването мотивите „да бъдат стегнати и да не включват разпоредби с нормативен характер или политическа воля“589. 4.3.1. Ще се изисква например много разгърната мотивация, когато актът изменя действащата правна уредба или когато авторът на акта разполага с широка свобода на преценка590. Във всички случаи мотивите трябва да включват всички фактически и правни обстоятелства, довели органа до приемането на акта“591. 4.3.2. Така по отношение на регламентите се преценява мястото на акта сред съвкупността от правни актове, към която принадлежи (материята)592; достатъчно ясното определяне на целта на автора593; целият текст да е отразен в мотивите, без да се изисква изрична мотивация за всеки елемент от нормативното съдържание на акта594. Институцията, приемаща регламента, следва да очертае общата ситуация, предполагаща приемането на акта и общите цели, които той преследва595. 4.3.3. По отношение на адресираните актове се прилагат подобни критерии596. ПИС приема за необходимо да се изложат всички елементи, „съществени“ за разкриване на духа на решението597, но СЕО се съгласява, че дори една лаконична мотивация ще е достатъчна, ако едно решение се явява акт по прилагането на предходно добре мотивирано решение – и респективно ищецът би могъл достатъчно добре да се ориентира от мотивите на първото598. Лаконична мотивация ще е достатъчна и за решение, което се вписва в постоянна съюзна административна практика599, както и когато решението е адресирано до държава, която е взела широко участие при приемането му600. 4.4. Мотивите на акта имат особено съществена специфична роля в случаите, когато авторът на акта действа в материя извън изключителната компетентност на ЕС. Прилагането на принципите на пропорционалност и особено на субсидиарност изисква много добра възможност за преценка на съюзното действие – и за тази преценка е необходимо авторът на акта да изложи разгърната аргументация. Протоколът относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, приложен с ДЛ към ДЕС и ДФЕС, изрично закрепва в чл. 5 изискването „проектите на законодателни актове да се мотивират от гледна точка на принципите на субсидиарност и на пропорционалност. Всеки проект на законодателен акт следва да съдържа подробно становище с описание на елементи, които позволяват да се оцени спазването на принципите на субсидиарност и на пропорционалност.” 4.5. Мотивите трябва да достигат до знанието на заинтересуваните лица неделимо от решението – и научаването на мотивите по време на производство пред СЕС не санира порока на акт без мотиви601. СЕС разгръща широко разбирането за неотменимостта на изискването за мотивиране, като оставя извън него само актовете, за които изрични разпоредби допускат последващо мотивиране602. 4.6. Нещо повече – СЕС извежда задължение за мотивиране дори на индивидуалните решения, издавани от националните власти, когато се отнасят за упражняването на основно право, гарантирано от УД, с оглед ефективната възможност за защита на това право по съдебен ред пред национална юрисдикция603. В същото време на това изискване не са подчинени националните нормативни актове, дори да се приемат в изпълнение на съюзно задължение на съответната държава-членка604. 4.7. Яснотата на мотивите е постоянно изискване на СЕС. През 1996 г. обаче ПИС прие, че задължението за мотивиране на акта е изпълнено дори когато мотивацията е неясна, ако тази неяснота може да се преодолее по тълкувателен път и това може основателно да се очаква от заинтересуваните страни605. 4.8. Други елементи от подготовката на акта от значение за приемането и прилагането му. Протоколът относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, приложен с ДЛ към ДЕС и ДФЕС, изрично закрепва в чл. 5 и изисквания проектите на законодателни актове да съдържат подробно становище с описание на елементи, които позволяват да се оцени спазването на принципите на субсидиарност и на пропорционалност. Това подробно становище следва да съдържа елементи, които позволяват да се оцени финансовият ефект на проекта, а когато става въпрос за директива, нейните последици от гледна точка на законодателните действия, които държавите-членки трябва да предприемат, включително и последиците върху регионалното законодателство, когато е уместно. Основанията да се направи заключението, че определена цел на Съюза може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, се подкрепят с качествени, а когато това е възможно, и с количествени показатели. Проектите на законодателни актове отчитат необходимостта всяко финансово или административно задължение, възложено на Съюза, националните правителства, регионалните или местните власти, стопанските субекти и гражданите, да бъде възможно най-малко натоварващо и да бъде съобразено с поставената цел. Не е задължително тези елементи да присъстват във визата на акта, но в повечето случаи е „желателно” и „полезно” те да присъстват, макар и накратко, в мотивите на акта.
5.1. За СЕС отсъствието на подпис е нарушение на императивното изискване за правна сигурност – утвърждавайки автентичността на текста на един от официалните езици на ЕС, подписът „позволява да се удостовери в случай на оспорване пълното съвпадение на публикуваните версии с волята на автора“606. 5.2. Изискуемите подписи са тези на председателя на институцията и на нейния (генерален) секретар (за Съвета – или заместник-генерален секретар, за ЕП – само председател). Отсъствието на този реквизит е съществен порок на формата и следва да бъде установено служебно от общностния съд, респ. да доведе до отмяна на акта607! 5.3. Подписаният акт не може да бъде изменян, освен ограничено изменение, сведено до граматически поправки. ІІ. Действие на съюзните правни актове Действието на съюзните правни актове е обусловено от серия съществени изисквания – относно тяхното обнародване (съобщаване), влизане в сила, обратно действие, оттегляне и редактиране. Относително широката възможност за атакуване по съдебен ред на тези актове определя голямото практическо значение на тези изисквания – еднозначно подчертано и в юриспруденцията на съда в Люксембург. 1. Обнародване и съобщаване 1.1. Чл. 297 на ДФЕС и Вътрешните правилници на Съвета уреждат условията за обнародване на съюзните правни актове. Интересно е да се има предвид, че уредбата е еволюирала – първоначалното предписание е налагало обнародването в Официален вестник само на регламентите608. 1.3. Договорът от Ница преименува Официалния вестник на Европейските общности в Официален вестник на ЕС (ОВЕС). Изданието излиза в две „серии“ – серия „L“ (legislation), която съдържа нормативни актове, и серия „С“, (communications) включваща актове, чието обнародване не е задължително според УД. Изданието се публикува на всички (вече 24) официални езици на ЕС, като всяка от езиковите версии има еднаква правна валидност. В случай на съмнения относно точността на преводите отправна точка има оригиналът на публикувания акт, чиято автентичност е удостоверена с изискуемите подписи (виж нататък). 1.4. СЕС извежда изискването за публикуване в ранг на основен принцип – принципът за гарантиране на осведомеността на адресатите на един правен акт за неговото съдържание и момент на влизане в сила609. Един съюзен акт е непротивопоставим на лицата, които не са имали възможност да се осведомят за действието му610. 1.5. Актовете, които не подлежат на публикуване, се съобщават на техните адресати. Когато това са ДЧ, уведомяването се прави чрез постоянното представителство на държавата в Брюксел. Когато актът е адресиран до частно лице, той се изпраща с препоръчана поща с обратна разписка или се връчва срещу подпис на упълномощено да получи акта лице. 1.6. Съществен се оказва през годините въпросът за кодифицирането на интеграционните актове – още през ноември 1974 г. Европейският съвет приема резолюция в подобна посока611. 2. Влизане в сила 2.1. Моментът на влизане в сила на един съюзен правен акт е датата, от която актът става част от съюзния правен ред, това е датата, на която става приложим и следователно противопоставим на лицата, на които възлага задължения, и респективно става годен тези лица да се позовават на акта пред съд“612. Това е моментът, „от който актът поражда правни последици и изменя съществуващата уредба“613. Съюзните актове „по принцип се ползват от презумпцията за валидност и дори когато страдат от порок, пораждат правни последици, докато не бъдат оттеглени или отменени“614. Важно е обаче да се има предвид, че „в някои актове се прокарва разграничение между датата на влизане в сила и датата на приложение, след която актът започва да поражда правни последици“615.
Посочената в самия акт дата обикновено е значително по-късно, за да се даде възможност на адресатите да се подготвят за изпълняването на задълженията, които произтичат от действието на акта. По изключение може да се предвиди влизане в сила в много къс срок или веднага (ако целите го оправдават и не се засяга принципът за доверие в законодателството). Предвиждането на влизане в сила на един акт без вакацио легис може да доведе до отговорност на ЕС за нарушаване на принципа за доверие в законодателството617. 2.3. За актовете на ЕЦБ (които не попадат сред посочените по-горе – т. е. решения, препоръки и становища) е предвидена свобода на преценка – според чл. 132, § 2 на ДФЕС банката сама решава дали да публикува свое решение, препоръка или становище. 2.4. Макар обнародването (респ. съобщаването) да е предпоставка само за влизането в сила, респ за действието на акта – и без него актът е непротивопоставим на правните субекти, – но не и условие за валидност (по смисъла на ДФЕС), СЕС приема, че при определени условия несъобщаването на един акт представлява нарушение на изискуемата форма и основание за отмяна618. 3. Обратно действие 3.1. Освен ако самият акт няма такова предназначение (по изключение), правните последици, настъпили преди влизането му в сила, се считат за окончателни в духа на принципа за доверие в законодателството619. По правило съюзнте правни актове имат действие занапред620. 3.2. Има обаче няколко съществени изключения: 3.2.1. Когато „преследваната цел го изисква и принципът за доверие в законодателството е напълно съобразен“621. Във всички случаи това трябва да бъде добре аргументирано в мотивите на акта622. Макар еднозначно да отхвърля възможността за ретроактивно действие на разпоредби със санкционни последици623, СЕС допуска такова например по отношение на антидъмпинговото законодателство – при отмяна на една директива на формално основание срокът за транспониране на новата директива може да съдържа ретроактивен елемент, за да се избегне празнота в законодателството624 и да не се лиши от правно основание приетата в изпълнение на отменената директива национална уредба – идентичността на уредбата и бързото приемане на новата, законосъобразна директива гарантира зачитането на принципа за доверие в законодателството. 3.2.2. Когато уреждат процедурни въпроси, новите съюзни норми се прилагат и за заварени (висящи) производства625. И обратно – когато материалните и процедурните разпоредби са предназначени за едновременно прилагане и формират неделимо цяло, ретроактивното действие е изключено626. 3.2.3. Важно е да се има предвид, че дори да страда от много съществен и очевиден порок, един влазъл в сила съюзен акт става действащо право и поражда валидни правни последици, докато не бъде отменен от своя автор или от съдебната институция на ЕС627. Този факт придава особено съществено значение на момента на влизане в сила – сроковете за атакуване пред СЕС на нормативните актове например текат от момента на обнародването, което дава възможност за атакуване на акта преди началото на прилагането му (и преди настъпването на правните последици). И обратно – с изтичането на преклузивния двумесечен срок по чл. 263 на ДФЕС актът става неатакуем и правните последици, настъпили след момента на влизането му в сила, се считат за окончателни, независимо от порока му628. 3.2.4. Правните актове на институциите (и другите органи, служби и агенции), дори след влизането им в сила, могат да бъдат отменяни на общо основание и във всеки момент от техния автор, все така при зачитане на принципите за доверие в законодателството и правна сигурност629. И обратно – оттегляне на акт, при което не са зачетени тези принципи, ще бъде обявено от СЕС за незаконосъобразно630. 4. Оттегляне на съюзен акт Поради посочените по-горе аргументи обаче и оттеглянето на един акт от органа, който го е издал, също е подчинено на строги изисквания631. Проф. Жаке отбелязва: „За разлика от отмяната, която прекратява действието на акта в бъдеще, оттеглянето заличава и вече настъпилите правни последици“632. 4.1. Според СЕС оттеглянето на влязъл в сила акт ще има действие занапред, освен ако в самия акт не е посочено обратното и ако се прави в разумен срок633 и при зачитане на интересите на лицата при респект на принципа за доверие в законодателството и при надлежно мотивиране634. 4.2. Оттеглянето на един валиден акт е несъвместимо с общите принципи на правото635. 4.3. Разбира се, един акт може да бъде оттеглен само от институцията, която го е приела636. Особено интересно обаче е разбирането на СЕС, че дори акт, приет от СМ и ЕП в процедурата по съвместно приемане, може да бъде оттеглен само от СМ: „актове на Съвета са тези, на които той е автор – сам или съвместно с ЕП. От различни разпоредби на ДФЕС следва, че актовете, приети съвместно от Съвета и ЕП, са актове на Съвета“637… 5. Редактиране и кодификация 5.1. Влезлите в сила индивидуални актове са окончателни за техния автор638 и ако не бъдат атакувани от активно легитимираните лица, остават в сила – и могат да бъдат предмет само на граматически, респ. езикови, корекции639. В контекста на усилията за осигуряване на прозрачност, опростяване и по-голяма разбираемост на общностните актове на 28 ноември 2002 г. ЕП, СМ и ЕК приеха междуинституционно споразумение относно по-лесно разбиране на актовете640 – в резултат стана възможно обнародването на консолидирани версии на многократно изменяни актове. Ученият с най-добро познание отвътре на съюзния нормотворчески процес проф. Жан-Пол Жаке прави ясно обобщение: „Нарастването на законодателната активност на ЕС, наличието на различни правораздавателни традиции, последиците от търсенето на компромиси както вътре в институциите, така и помежду им, техническата комплексност на урежданите материи – всичко това прави трудно създаването на ясни и разбираеми текстове. …Разбираемостта на съюзното законодателство често е жертва на множество изменения“641. 5.2. В същото време точно обратното е категоричното изискване на УД и трайната тенденция в развитието на ЕС – „колкото може по-близко до гражданите“642. Една от основните задачи пред Конвента за бъдещето на Европа през 2002-2003 г. бе да предложи „приближаване на гражданите към европейския проект и европейските институции“, което на първо място предполага „опростяване на инструментите за действие на Съюза“. За постигането на по-високо качество на общностните правни актове през 1993 г. Съветът приема Резолюция относно редакционното качество на общностното законодателство. Към ДА бе приложена декларация в същия смисъл, а в изпълнение на политическата воля, заложена в тази декларация, ЕП, СМ и ЕК приеха на 22 декември 1998 г. междуинституционно споразумение. Разпоредби в този смисъл предвидиха и вътрешните правилници на институциите, като съответна задача се възлага дори на Комитета на постоянните представители. 5.3. От друга страна, необходимостта от опростяване или консолидиране на текстовете, изменяни многократно през годините, налага два подхода. Единият – публикуване на консолидирана версия на актовете, без правна сила, предназначена обаче да улесни тяхното ползване. Фактът, че става дума за „работна консолидирана версия“, а не за автентичен правен акт, се посочва изрично в самото начало на публикацията. В такъв вид достигат до обикновения читател дори Учредителните договори. Такова консолидиране се прави от Службата за публикации на ЕК. Вторият възможен подход е осъществяването на кодификация – систематизирането на множеството действащи актове (основен и изменения и допълнения) в един нов валиден акт. Процедурата по кодифициране е уредена в междуинституционно споразумение от 1994 г. Каталог: upload -> files files -> Мотиви към законопроекта files -> Мотиви към законопроекта files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи files -> Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението” files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава Изтегляне 5.46 Mb. Сподели с приятели:
|