Литература по йудаизъм на руски език. Основно това е преводна литература от английски и иврит. Книгата „Беседи по Тора е написана на руски. В нея с Вас говори човек добре запозват с действителността, формирала болшинството от нас

Книга БиМидбар (Числа)

Защо пребиваването на евреите в пустинята е продължило толкова много? Та нали е било необходимо само да я пресекат, за да пристигнат от Египет в Ерец Исраел! Книгата описва прегрешението, заради което това наказание е последвало и съобщава за решението на Вс-вишния: в Обетованата Страна ще влезе само новото поколение, а съгрешилите – т.е. поколението, на напусналите Египет ще умре в пустинята.

През всичките тези четиридесет години, Моше учи евреите на заповедите, които трябва да регулират живота на нашия народ. Книгата завършва в момента, в който евреите се приближават до границите на Ерец Исраел.

За последен път преди да стъпят върху Земята на Исраел, евреите направили лагера си в моавитските степи до реката Ярден, срещу град Йерихо. Моше се простил с евреите. По-нататък ще ги води друг вожд, Йошуа, а Моше, говорейки с езика на Тора, „се присъединил към своя народ”- т.е. душата му се присъединила към душите на предците.

Първата седмична глава на книгата “БиМидбар” се нарича със същата дума - “БиМидбар” (“В пустинята”). В началото на втората година от пребиваването на евреите в пустинята, Вс-вишният заповядва на Моше да преброи мъжете на възраст над двадесет години във всички колена на Исраел (освен коляното на Леви) и особено – левитите на възраст над един месец. В главата се описват разчетите на общините, реда на разполагане на евреите по време на похода и лагеруването и началото на преброяването на коляното на Леви – преброяването на членовете на семейството на Кеат. При това се посочват задълженията му. Потомците на Кеат носят по времето на похода и установяват при лагеруването всички свети принадлежности на мишкана — преносимия Храм: Ковчегът с двете двойки скрижали на Завета, масата, свещника и жертвеника.

“И Г-спод казал на Моше в пустинята Синай, в шатрата на Откровението, през първия ден на втория месец, през втората година след изхода от египетската страна следното:“Преброите поголовно цялата община на синовете на Исраил, по семейства им, по домовете на бащите им, по броя на имената, всички от мъжки пол поголовно. От двадесет години и по-възрастните, всички, които отиват във войската на Исраел, преброите ги по опълченияга им, ти и Аарон. И с вас ще има по един човек [от всяко] коляно, [този] човек е главата на домът на своите отци” (1:1-4).

“И взели Моше и Аарон тези хора, наречени поименно и цялата община се събрала през първия ден на втория месец... Както Г-спод заповядал на Моше, така той ги преброил в пустинята Синай” (1:17-19).

Днес преброяването на населението е солидна и продължителна кампания. То се предшества от създаване на безброй комисии, заседания на всички нива на власта, активно оповестяване на публиката чрез средствата за масовата информация. Самият подготвителен период сам по себе си е цяло мероприятие. А тогава?

Първи ияр - “през първия ден на втория месец” (1:1) — Моше Рабейну получава заповед да се преброят всички евреи през този ден — “първия ден от вторият месец” (1:18) — “комисията по преброяването” пристъпила към действие. Цялата подготовка се свеждала до това, че Моше съобщава за заповедта дадена на Аарон и на още дванадесетте представители от всяко коляно.

Сръчността им е наистина удивителна. Струва си да се поучим от Моше и Аарон!

Представителите на колената са изброени поименно, с указване на коляното и името на бащата, два пъти в главата: единия път – като помощници на Моше и Аарон при преброяване на хората и другия — като предводители на колената при построяване на лагера.

Много може да се научи за човек по това, как той нарича сина си. Тогава имената се давали по повод на събитията, които са ставали в момента на раждането им. За какво ни говорят имената на хората, които са напуснали Египет?

Трябва да се помни, че имената на децата са били давани от родителите им, които са живели в чужда страна и са се намирали под най-тежко робство. Какво в тези имена прави първоначално впечатление? Дълбоката вяра в Б-г и в това, че Той ще запази еврейския народ. Деуел – „познайте Б-г”, Елишам – „моят Б-г чу”, Елицур – „моят Б-г е скала (опора, защита)”, Цуришадай — “моята скала е Вс-могъщият”, Амишадай — “моят народ [се надява на] Вс-могъщия”, Елиезер — “моя Б-г ми помага”, Пдацур — “избави, Скала”.

В други имена са отразени взаимоотношенията между хората: Аминадав — “моят народ е щедър”, Ахиезер — “ брат ми е помощник”, Ахисамах — “брат ми е подкрепа”, Амиуд — “народът ми е сияние”.

А какво означава името Нетаньел? Да използваме въображението си. Може би в семейството дълго време не е имало деца? Родителите са се молили на Вс-вишния да им изпрати дете. И ето ражда се дългоочакваният син. Какво име да му се избере? Разбира се, Нетаньел – „дар от Б-г”.

Не е трудно да си представим и състоянието на семейство, главата на което се е намирал в лагерите за роби на фараона, където той от сутрин до вечер правил тухли и от където след това всеки египтянин можел да го вземе на работа в своето стопанство. Когато бащата е безправен и беззащитен, когато за него няма почивка, нито през деня, нито през нощта, семейството не може да не мисли за това на кого да възложи да се занимава с възпитанието на новороденото. Кой ще бъде бащата на детето? За това наричат сина Елиав: „моят Б-г ми е Баща”.

До тях, в другото семейство има същата печал и същите грижи. И хората си казват: при съседа има Б-г, но нали при мен също има Б-г – Гамлиел! Добро име за нашия син!

В семейството се ражда още едно дете, Вс-вишният увеличил потомството, появява се на света Елясаф – „Б-г добавил”.

Преброяването на еврейското население, за което се говори в главата – е второто преброяване на народа в историята му. За първи път евреите се преброили при строителството на преносимия Храм. Тогава всеки мъж на възраст от двадесет до шестдесет години внася по половин шекел и броя на монетите показвал числеността на народа (от това сребро след това са били изработени основите на стълбовете на храмовата завеса). За трети път такова преброяване било направено след тежка епидемия, която поразила народа заради прегрешенията му (виж гл. “Пинхас”). За всяко от тези преброявания е имало своя причина и предназначение.

Защо преброяването е било правено по колена? Защо не са били преброявани всички по ред? За какво е било необходимо такова разделяне?

Вече знаем, колко много говорят за хората техните имена. Не по-малко красноречиви са и цифрите. Хафец Хаим отбелязва: родоначалникът на коляното на Дан имал само един син, а в коляното му били преброени 62 700 мъже на възраст на двадесет години, Бинямин имал десет сина, а година след напускането на Египет, в коляното му имало само 35 400 мъже, способни да носят оръжие. Стихът за коляното на Дан следва непосредствено след стиха за коляното на Бинямин и ни подсказва, че това е съпоставяне.

За какво говори то? Не трябва да бъдем самоуверени. Тогава в Египет изглежда, че след двеста и десет години коляното на Бинямин ще бъде по-многобройно от коляното на Дан. Но станало обратното. За този към който Б-г има благоволение, успехът може да дойде и от един син. Това между другото се отнася и за материалното благополучие. Не трябва да се възгордяваме от изобилието и не трябва да падаме духом при недостиг.

И така, преброяването по колената ни показва някаква характеристика. Освен това тя отразява организацията на живота на евреите. Сега ще поговорим за това.

По време на лагеруването на Исраел в пустинята, всяко коляно от народа е имало свое място. Битува мнението, че и по време на преходите те са спазвали същия порядък.

В главата “БиМидбар” се описва този порядък. За първи път той е бил установен, когато евреите изнасяли от Египет тялото на Яаков, за да го погребат в Земята на Исраел и строго се спазвало по време на всичките четиридесет години на пребиваване на народа в пустинята.

Всяко от колената лагерувало и се движело под флаг, цветът на който съответствал на цвета на неговия камък в хошена (нагръдника) на първосвещеника: на Реувен (рубин) флагът бил червен, на Шимон (топаз) – зелен и т.н. Мидраш раба казва, че обичаят на народите на света да се изработват национални флагове е взет от евреите.

В центъра на лагера и в центъра на походната колона се е намирал мишканът, а около него — левитите, на които било възложено задължението да пеят в Храма и да го охраняват. Източното крило на левитите, разполагащо се срещу входа на Храма, се състояло от Моше, Аарон и синовете му.

От външната им страна стояли и ходили колената на Йеуда, Исахар и Зевулон, общо 186 400 човека. Командвал ги старшият на коляното на Йеуда — Нахшон, син на Аминадав (той първи скочил във водата при пресичането на Червено море). По време на поход източният фланг се е движел първи.

На юг от мишкана е било мястото на левиим, потомците на Кеат, след тях – коляното на Реувен, Шимон и Гад, общо 151 450 човека, под командването на главата на коляното на Реувен — Елицур, син на Шдеуер.

Когато лагерът тръгвал от място, те вървели втори след „източния блок” - Йеуда, Исахар, Зевулон. По този начин всички свети принадлежности на мишкана, които били носени от потомците на Кеат, винаги се оказвали в центъра на колоната.

На запад се разполагали левиим, децата на Гершон, а от външната им страна били – потомците на Рахел: Ефраим, Менеше, Бинямин — общо 108 100 човека. Техен водач бил старшият на коляното на Ефраим, който се казвал Елишам, син на Амиуд. По време на поход те били трети.

Както виждаме Тора е придавала на организираноста и реда голямо значение. (За това има и други примери. Можем да кажем, че в Храма функциите на служителите са били определени по много строг начин и „изземването” на функции се е наказвало много строго.)

Но всеки порядък е трябвало да има и свое съдържание. В какво се заключава то в този случай?

Точното разделяне на колената е било много удобно в много отношения. Когато роднините живеят заедно, се познават и им е по-лесно да действат заедно. Техните взаимоотношения са изгладени и устойчиви и всичко при тях става бързо, както в семейството, което е особено важно при нападение от врага.

Този ред позволява леко да се проследи родословието на човек, което също е съществено: та нали има такива фактори, като наследствени качества, възпитание...

И накрая всяко коляно имало своя „биография”, свои индивидуални особености: събития, постъпки, цели, задачи и интереси. Вие можете да съдите за това дори и по жертвоприношенията на ръководителите на колената при освещаването на Храма, за което ще стане дума в следващата глава.

Всички колена са били сплотени около мишкана и въпреки това всяко от тях е имало свой път в живота.

Книгата “БиМидбар” започва с думите: “И казал Г-спод на Моше в пустинята на Синай...”

Мидрашът коментира тези думи, подчертавайки: „Тора ни е дадена от огън и вода в пустинята”.

“От огън” — защото е казано: „А планината Синай цялата димеше”(Шмот, 19:18).

“От вода” — защото е казано: “И облаците сълзели вода” (Книга на Съдиите, 5:4).

“В пустинята” — защото е казано: “И Г-спод казал на Моше в пустинята” (БиМидбар, 1:1).

Евреите запазили верността си към Тора, мъжествено преминавайки всички тези три изпитания: огън, вода и пустиня.

Готовността да приемат смъртта, за да изпълнят волята на Вс-вишния, била присъща на евреите още преди да станат народ. Първият, който преминал изпитанието на огъня бил Авраам, който проповядвал вярата в единият Б-г. Вече говорихме за това в главата „Емор” на книгата “Ваикра”, привеждайки примери, които потвърждават, че „делата на бащите са знак за децата”.

Второто изпитание – водата – евреите издържали, когато подходили към Червено море. То още не било се разцепило, когато Моше предал на народа заповедта на Вс-вишния, да влязат във водата. Първият, както вече знаете, който се втурнал бил водачът на коляното на Йеуда Нахшон, син на Аминадав, а след него тръгнали всички. Чак, когато водата стигнала до брадите на хората морето се разцепило.

За разлика от второто – кратковременно, третото изпитание – пустинята продължило четиридесет години, което целият народ изпълнявайки волята на Вс-вишния, прекарал в безводната пустиня, където гъмжало от змии и скорпиони.

Трите посочени изпитания показали, че Тора е била дарена на евреите не случайно: вечното учение - за вечния народ.

Главата “Насо” (“Определи броя”) — е най-голямата в Тора, тя съдържа сто седемдесет и шест стиха. В нея се завършва броенето на левитите, започнато в предишната глава. Изчислява се семейството на Гершон и Мрари и се определят техните задължения в преносния на Храм. Посочва се, че потомците на Гершон носят по време на похода и сглобяват на място завесите и покривалата на Мишкана, а потомците на Мрари - тежките предмети: гредите, стълбовете, основите, решетките. В тази глава има осемнадесет заповеди. Ние ще разгледаме само закона за изолация на нечистия човек, а така също ще споменем и за заповедта за това, как е длъжен да постъпи мъж, с заподозряната си в изневяра жена, законът за обета незирут и заповедта предписваща на коаним да благославят народа. Накрая главата описва жертвите, принесени от ръководителите на колената при откриване на Мишкана.

“И казал Г-спод, обръщайки се към Моше, следното: „Заповядай на синовете на Исраел, да отстранят от лагера всеки прокажен и всеки, от който изтича слуз и всеки, който се е осквернил с мъртвец. Както мъжете така и жените отстранете зад границата на лагера, отстранете ги, за да не осквернява лагерът, в който Аз пребивавам“. И направили така синовете на Израел и ги отделили зад границите на стана. Както Г-спод казал на Моше, така и направили синовете на Исраел” (5:1-4).

Евреите получили тази заповед, след като преброяването на всички мъже включително и левитите било завършено, т. е. нейното получаване се предшества по време от упоменаването за изолацията, в главата „Мицора” на книгата “Ваикра”.

Тук са определени три вида нечистоти: първата е предизвикана от болест, признаците, на която са видни върху тялото (проказа), втората – отделянията от тялото и третата – при контакт с труп.

Всички тези видове нечистоти вече са ни познати от книгата „Ваикра”: за проказата се говори в главата “Тазриа”, за отделянията в главата „Мицора“, за контакта с труп на човек в главата „Емор” и за контакта с труп на животно – в главата “Шмини”.

Ограниченията, които се налагат за ритуално нечистия човек, зависят от вида нечистота.

Да си припомним още веднъж, как са се разполагали евреите, когато са били в пустинята. По време на лагеруване, станът се делял на три лагера (един в друг): първият е вътрешен - където се намирал Мишкана, вторият - средният, който обкръжавал преносимият Храм - лагера, където живели левите и третият, външният – лагерът, където се намирали всички останали евреи.

Съответно, на трите вида нечистоти са били предписвани три вида отделяния от стана. Най-сериозната нечистота – нечистотата на тялото – изисква човек да бъде изолиран извън всичките три лагера. Този, от който изтича слуз, може да бъде оставен във външния трети стан, но нямал достъп до средния. Човек, с най-малката по тежест разновидност на нечистота – контакт с труп – може да се намирал в стана на левитите.

Първият стан, вътрешният, най-светия е забранен за всеки нечист.

В главата “Тазриа” от книгата “Ваикра”, цитирахме изказването, в което причините за проказата са седем вида прегрешения.

В Мидраш раба (7:5) се посочва друго, близко до това мнение: „Раби Йеуда бар Шалом е казал: “За единадесет действия, човек бива наказван от Б-г с петна: за оскърбление Името на Вс-вишния, за разврат, за проливане на кръв („И дал Б-г на Каин знак – петна по тялото“), за това, какво е казал за друг, което последният нямал, за горделивост, за вмешателството в чужди работи (вече познатият ви пример с царя Узияу — И. З.), за лъжа, за кражба, за лъжлива клетва, за Б-гохулството, за идолопоклонството““.

Както виждате раби Йеуда бар Шалом също посочва, че причината за проказата са тежки грехове, които причиняват сериозна вреда на обществото. С това се обяснява и особената строгост на изолацията при проказата.

Правилата за очистване на нечистия човек зависят и от вида на нечистотата. Така прокаженият – след като проказата е минала, се очиства с друг обряд (за него говорихме в главата “Мицора”), различен от този при нечистия, поради контакт с труп на човек. Последният е нечист седем дни и се очистват с вода, смесена с пепел от червена крава (какво е това ще разберем по-долу – в главата “Хукат”), на третия и седмия ден от нечистотата и се потапя в миква на седмия ден. Докосналият се до мъртво животно (главата “Шмини” на книга “Ваикра”) е нечист в този ден до вечерта и се очиства, като се потопи в миква. Нечистият от изтичане на слуз трябва да се потопи в изворна вода. При случаите на двата първи вида нечистоти се принасят също и съответните жертви в Храма.

Посочват се местата, които ритуално нечистият човек не трябва да посещава, законът по този начин ни заповядва да зачитаме святоста.

Как можем днес да проявим такова почитание?

Няма да говорим сега за видовете нечистоти, когато е достатъчно само да се потопим в миква или за правилата, отнасящи се до коаним. Ще говорим за всички нас, които сме ритуално нечисти, защото не сме преминали очистване с пепел на червена крава, която я няма при нас от много стотици години.

На кои места днес се разпростира за нас тази заповед? Къде ние не можем да бъдем?

Това място не губи святоста си, дори когато Храмът е разрушен. Защото е казано:”…и ще опустоша вашите свети места”(Ваикра”, 26:31; Мегила, 28а) — защото те дори и опустошени са свети.

Освен това има още заповедта: „И се бойте от Моя Храм”, т.е. както обяснява Рамбам (Законите за избраният [за Б-г] Дом, гл. 7, част 1 на същия труд) - бойте се от Б-г, който е заповядал да почитате това място.

Въпреки че Храмът е разрушен, заради греховете ни и ние сме лишени от него до днес, трябва да го зачитаме и то точно така, както когато е бил там, защото е казано: „Съблюдавайте моите съботи и от Моето светилище се бойте, Аз съм Г-спод” (Ваикра, 26:2).

Защо в един стих се говори едновременно и за съботата и за Храма?

Святостта на Храма се охранява от цял ред закони на Тора. На никой освен на коаним, не се разрешава да влиза в Светилището и Светата светих на Храма (обикновените евреи имат достъп само до двора). Но и коаним са ограничени с цял ред правила:

Коенът няма право дори в деня на служенето да влиза в Храма, ако дрехата му е скъсана, ако е изпил чаша вино или друга опияняваща напитка, ако не се подстригвал цял месец;

Дори коенът не може да премине по-далеч от храмовия двор, ако не отива на служба, например да се помоли. С това той ще наруши заповедта на Тора:”Нека той не влиза по всяко време в светилището”(Ваикра, 16:2) — той може да влиза в Храма само тогава, когато трябва да служи;

На първосвещеника категорично му е забранено да влиза в Святата светих не по служба. Нарушавайки тази заповед, той извършва смъртен грях. В Йом Кипур (говорихме за това в главата “Трума” на книгата “Шмот”) той е длъжен да влиза там четири пъти – но в никакъв случай пети път (Рамбам, „Законите за влизане в Храма“, гл. 2, част 3).

Една от заповедите в тази глава е посветена на въпроса за съпружеската вярност. Тя подробно обяснява, как трябва да постъпи мъж с жена си, която със своето неприлично поведение е предизвикала в него сериозни подозрения за измяна.
Той я завежда в Храма, където мъдреците от Върховния съд - Санедрина — беседват с нея и извършват следната процедура:

“И казва и коенът да се приближи и я постави пред Г-спод. И взима коенът свята вода в глинен съд и пръст от пода на скинията… и я слага във водата. И поставя коенът жената пред Г-спод и разкрива [косите на] главата на жената (сваля забрадката и — И. З.), и полагайки върху дланите и паметното приношение, това е приношение за ревност; а в ръката на коена има горчива вода, водеща до проклятие. И ще я закълне коенът, и ще каже на жената: „Ако… не си изневерила и с това не си осквернила мъжа си, ще останеш невредима от тази горчива вода, която води до проклятие. Но ако ти си изневерила на мъжа си… ще влезе водата, водеща до проклятие, в твоите вътрешности – и ще надуе корема ти и ще е изгнило (ще направи) бедрото ти“. И жената да каже:“Амен, амен“. И ще напише коенът тези проклятия на свитък, и ще се разтвори [изсъхналото на свитъка мастило] в горчивата вода. И той ще даде на жената да изпие горчивата вода…” (5:16-20, 22-24).

Този откъс ще ни помогне, когато по-долу започнем разговора за възмездието. Сега ще поговорим за това, какво като цяло грози народът на Исраел при нарушаването на правилата за половите отношения.

В устните предания и в коментарите в Мидраша раба към тази глава (раздел 9, точка 7) е казано нещо много интересно на тази тема.

„При всички случаи на полова разпуснатост следва тежко наказание, от което гинат и добрите и лошите” - е казано в мидраша. По-нататък следва обяснение.
При всички други лоши постъпки на човек, Б-г не бърза с наказанието. Той може би чака човек да премисли. Това се отнася до всички грехове, освен до разврата. Да си спомним още веднъж ситуацията, която е предшествала потопа.
Хората от поколението върху, които се е стоварил потопа, „те си взимали жени, както си искали” (Бирешит, 6:2), без да се съобразяват дали жената е омъжена или сгодена (по коментар на Раши). И въпреки, че Б-г казал: „Ще изтребя човека, който Аз сътворих от лицето на земята” (пак там, 6:7), Той се бавил с наказанието, докато хората стигнали до момента, когато легализирали хомосексуализма. Тогава, както казва мидрашът, настъпил потопа.

Десет от еврейските колена, които живели в държавата Исраел, били пропъдени от асирийския цар Санхерив, а страната им била заселена от други народи. Б-г позволил това да се случи, защото евреите започнали да се увличат по чуждите жени (виж Амос, 6:7).

Б-г осъдил на изгнание Йуда и Бинямин от техните дялове, също да заради разпространението на разврат. Мидрашът привежда такъв диалог между Вс-вишния и пророка Ирмеяу. Ирмеяу викал пред Твореца: “По времето на царя Менаше са извършвани много повече грехове, сега народът е по-близо до вярата в Б-г и изпълнението на мицвот, но днес Ти пропъждаш евреите от страната им!”
Г-спод му отговаря: „Въпреки, че по времето на Менаше [евреите] са Ме сърдили и са нарушавали всички заповеди, отричаха съществуването на Б-г, но тогава все още не беше станала повсеместна половата разпуснатост (т.е. хората още не бяха загубили чувството си за срам - като правило, жените раждаха от своите мъже. — И. З.). Аз търпя дълго, когато евреите извършват всякакви грехове, но за разврат няма да си сдържа гнева и ще ги предам в ръцете на враговете им.”

Развратът — е толкова сериозен грях, че Моше казва на народа: „Когато излезеш от твоя стан против враговете си, [много] се пази от всичко лошо… Защото Г-спод, твоя Б-г върви сред стана ти, за да те спаси и да ти предаде враговете ти; и да бъде станът ти свят, за да не види Той в теб срамно и да се отстрани от теб” (Дварим, 23:10,15).

Мидрашът Раба (“Насо”, раздел 9, т. 7) обяснява: ““Пази се от всичко лошо“, означава „пази се от разврат““. Защото заради този грях Б-г, които воюва за Исраел, ще ви изостави и вие ще попаднете в ръцете на враговете си.

Думите „да бъде твоя стан свят” безусловно, включват в себе си също и съблюдаването на забраната за половата разпуснатост. Само при това условие Вс-вишният ще помага на Своя народ.

Шестият раздел на главата почти напълно е посветен на заповедта за незирут — доброволен обет, даван от човек, който чувства, че е длъжен да промени навиците и да приеме върху себе си определени ограничения, които са призвани да му помогнат да стане по-добър.

Обетът има предвид три ограничения: назир не трябва да пие вино и да яде грозде, не трябва да си постригва косата и да има контакт с мъртво тяло (даже в случаите, когато става дума за смърт на най-близки роднини: баща, майка, брат, сестра, син, дъщеря, жена).

Обикновено обетът незирут са приемали за срок от един месец или малко повече. Обикновено това правят хора, които знаят, че обичат да пият и тези които са присъствали при наказанието на жени, подозирани в изневяра (защото една от причината за лоша постъпка би могло да бъде опиянението). При завършване на срока за обета се принасяли жертви.

Всички тези сведения ще ни потрябват по-долу, при разбора на афтара (афтара — чете се след всяка ежеседмична глава на Тора - съответно подбран откъс от книгите на пророците, близък по съдържание към темата или свързан с датата, когато се чете неделният раздел).

Шестият раздел завършва със заповедта за благословението на коаним върху народа.
„И Г-спод казал на Моше така: “Кажи на Аарон и синове следното: „Така благославяйте синовете на Исраел, говорейки им: да те благослови Г-спод и да те съхрани. Да те озари Г-спод със светлината на Своя лик и да те помилва. Да обърне Г-спод лика Си към теб и да ти даде мир“. И да възложат Моето Име на синовете на Исраел и Аз ще ги благословя”“ (6:22-27).

Заповедта предписва на Аарон и потомците му, да благославят евреите съдържа точен текст на благословението, което се нарича биркат коаним (“благословение на, [което] коаним [дават на народа]”). Днес тази заповед се изпълнява в Исраел ежедневно, а в повечето общини извън неговите предели – в празничните дни.

Следващият след тази заповед седми раздел на главата – е подробен разказ за това, какви дарове и жертви са били принесени при откриването на Мишкана, от главите на еврейските колена. Те направили това последователно, всеки - в своя ден. Церемонията по приношението продължила от първия до дванадесетият ден на месец нисан и всеки от тях бил особено тържествен за едно от колената на Исраел. Въпреки, че всички те принасяли еднакви жертви и Тора всеки път ги изброява отново.

Тора е икономична на думи. Тогава защо тя дванадесет пъти повтаря описанието на приношението на всеки от главите на колената? Мидрашът Раба (13:14) казва: “Всички са принесли едни и същи жертви, но всеки – по особена причина”.

Всяко коляно има свое предание за това, какво ще се случи с тях в бъдеще, до идване на Машиях, получено от праотеца Яаков. То и определило мотивите за техните приношения.

През първия ден на месеца нисан принася дарове и жертви Нахшон, синът на Аминадав, главата на коляното на Йуда.

На него му било известно, че сред царете, които ще произлязат от него, двама – Шломо и Машиах – ще царстват на суша и море. Нахшон решил да принесе като дар на Храма сребърна чаша, символизираща морето и сребърен сферичен бокал, символизиращ земята (представата за земята като кълбо за това време е просто удивителна!). Бокалът тежал седемдесет шекела, което указвало на седемдесетте народа на света. Съгласно Тора те били точно толкова – съгласно броя на потомците на Ноах. Вие знаете, че след потопа на земята са останали само Ноах и синовете му Шем, Хам и Йефет. Тора изброява седемдесетте им деца и внуци (Бирешит, 10), от които са произлезли всички съвременни народи.

Чашата е трябвало да служи за месене на тестото, а бокалът — за ръсене на кръвта. Чашата и бокалът са били напълнени с едро смляно брашно и зехтин – символи на даровете, които народите на света ще принасят на Шломо и Машиях. Златната лъжичка с тегло десет шекела, подарена от Нахшон на Храма, сочи към десетте безупречни поколения на неговия род от Перец до Давид (те са записани в Свитъка Рут, 4:18-22).
Едно биче, един овен (на възраст от 13 месеца до две години) и едно агънце до една година, Нахшон ги принесъл в жертва ола — жертва за всеизгаряне.

Бичето е трябвало да напомня за заслугите на Авраам, за третия ден след обрязването, когато побягнал да вземе теле от обора, за да нагости страниците; а овенът - за заслугите на Ицхак, който лежал вързан на жертвеника (вместо него, както помните е бил принесен в жертва един овен, който си оплел рогата в клоните); агънцето – за заслугите на Яаков, който двадесет години пасъл овцете на Лаван, който постоянно го лъжел, но той издържал всички трудности.

Още Нахшон принесъл козле в жертва хатат, (както знаете от главата “Ваикра” на едноименната книга, това е — грехоочистителна жертва) — за греха на Йуда, който намазал ризата на Йосеф с кръв от козле, която прилича на човешка.
В жертва шламим Нахшон принесъл два бика, пет овена (на възраст от тринадесет месеца до две години), пет козела и пет агнета, до една година. Това е било – мирна жертва, която както вие помните е – символ на удовлетвореноста на човека от живота му.

Двата бика изразявали радоста, на главата на коляното от това, че той дава на еврейския народ двама царе – Давид и Шломо, първият, от които, поставя основите на Храма, а вторият построил самия Храм.

Пет овена, пет козела и пет агнета символизирали петнадесетте царе, които са управлявали след Шломо, - пет благочестиви, пет притежаващи достойнства и недостатъци и пет отстъпника.

На втория ден от месеца донесъл дарове и жертви Нетаньел, синът на Цуар, глава на коляното на Исахар. Благодарение на предсказанията на Яаков, Исахар и неговото коляно предварително знаели, че евреите ще получат Тора – Писменото и Устно Учение и че тяхното коляно ще се прослави с велики познавачи на Тора.
Тора се сравнява с хляба и виното, както е казано от цар Шломо в книгата “Мишлей” (9:5) по думите на Вс-вишния: “Отидете, яжте Моя хляб и пийте Моето вино”. Хлябът се пече в чаши, а виното се пие от бокали. Затова Нетаньел донесъл дар на Храма чаша и бокал.

Лъжицата тежаща десет златни шекела, в неговото приношение символизирала десетте заповеди. Всичките му други дарове и жертви също са имали отношение към Тора.

Тази тема присъства и в трактата ”Сота”, тълкуващ закона за наказание на невярната жена, изложен в тази глава (сота — жена, заподозряна в изневяра, буквално — “отклонила се от пътя”). В трактата се твърди: “С каквато мярка човек мери, с такава и него ще го отмерят”.

Защо? По какъв начин от главата “Насо” може да се извлече такъв урок?
Да опитаме да си представим, как може да изглежда поведението, което дава повод за подозрение в изневяра. Вероятно мъжът започва да забелязва, че жена му започва да приема един и същ гост, дълго остава сама с него. Може да се предположи, че тя украсява масата с най-хубавите съдове, кокетно се сресва, гизди се… А по време на проверката с горчивата вода, всичко се прави точно обратното: питието и се дава в глинен съд, косите и са разпуснати (голата, непокрита глава изглежда неприлично). От това следва изводът: неправилната постъпка се обръща против самия човек мида кеНегед мида.

Както знаете в събота във всички синагоги се чете поредната глава от Тора, а след нея — афтара.

Тъй като в неделната глава се говори за заповедите незирут, афтара представя откъс от Танаха (Книгата Съдии), разказваща за раждането на юнака Шимшон, който бил назир. Тази история също е свързана с темата за възмездието.

Майката на Шимшон, жената на Маноах, била безплодна. Един път при нея дошъл ангел в образа на човек и казал: „Ти си безплодна и не раждаш, [но] ще заченеш и ще родиш син. А за сега се пази: не пий вино… и не яж нищо нечисто. Защото ще родиш син и бръснач няма да се докосне до главата му, защото назир на Б-г ще бъде момчето от раждането си. И от него ще започне спасението на Исраел от ръцете на филистимляните” (Книга Съдии 13:3-5).

Шимшон извършил много добри дела. Двадесет години той бил съдия на народа на Исраел и не взимал пари за работата си. Нито веднъж в живота си той не е затруднявал и не обременявал никого, дори с най-малка молба, напр. „отнеси тоягата ми там” (Сота, 10). Но Шимшон имал един недостатък: той „следвал очите си”. В града Тимна Шимшон се запознал с една филистимлянка и казал на родителите си: “Аз желая да се оженя за нея”. Бащата и майката възразили: „Нима сред дъщерите на твоите братя и целия ни народ няма девойка, та отиваш да взимаш жена от филистимляните?” „Тя ми харесва” - отговорил Шимшон (буквално “Тя е добрата в очите ми”). Той взел неправилно решение, което след това се потвърдило (виж Книгата Съдии, 14).
За това, когато впоследствие Шимшон го настига наказание свисше, то се състояло в това, че филистимляните му извадили очите.

Авшалом, синът на цар Давид, се гордеел с прекрасните си коси. Обаче тщеславието му станало причина за неговата гибел. Той се заклещил с косите си в клоните на дърво в гората и мулето, на което той пътувал продължило нататък, а Авшалом бил настигнат от потерята.

Това правило действа и при възнаграждението за добрите постъпки и качества. Но за доброто се възнаграждава петстотин пъти повече (т.е. Б-г прави за човек петстотин пъти повече добро, отколкото е извършил човек).

В главата “Мицора” на книгата “Ваикра”, вече споменахме за наказанието понесено от Мирям, сестрата на Моше Рабейну, за необмисления й разговор за брат й (това се случило, когато евреите се намирали в пустинята и този епизод се излага в Тора в последната част на следващата неделна глава - “Беаалотха”). Но в обстоятелствата за това наказание се съдържа и възнаграждението за друга, добра нейна постъпка. Когато в Египет, фараонът издал заповед за унищожаване на всички еврейски момченца, като е трябвало да ги удавят в Нил (той се боял, че един от тях ще стане освободител на еврейския народ, както му предсказали маговете и чародеите му), тогава майката на Моше, скрила бъдещия вожд на Исраел, поставила го в кошница и го пуснала в реката. Мирям останала на брега да чака и да разбере, какво ще се случи с брат и. За това целият еврейски народ я чакал цяла седмица, без да се движи, докато тя да се излекува напълно от проказата. Малкото време, което тя прекарала до реката в очакване, каква ще бъде участа на брат й е било многократно възнаградено през тази седмица.

Пътниците, които рядко срещали евреи в пустинята, виждали че носят два ковчега и питали защо правят така. Отговаряли им: в единия са скрижалите на Завета с десетте заповеди, а във втория има мъртвец. Минаващите любопитствали: а какво отношението има този мъртвец към десетте заповеди? И им отговаряли: Когато този човек е бил жив, той изпълнявал това, което е написано на скрижалите, които лежат в другия ковчег.

Няма човек по-висш от Моше Рабейну. Това е казано за него, но се отнася и за всеки праведник: