Луна Давидова
А вие ходила ли сте в Израел?
Изтегляне 0.84 Mb.
|
А вие ходила ли сте в Израел?Аз ходих, няколко пъти съм ходила. Кога? Последният път се върнах миналата година на първи април. Отидох за двайсет дни. Точно преди една година? Да, точно преди една година – за кратко и се прибрах. И така. Наистина не знам кой крив, кой прав, кой не… А можехте ли да поддържате някакви връзки с Ваши роднини в Израел? Ами, не, дълго време не, по време… в началото на комунизма, да го кажа, бяха ни забранени, ние не казвахме, че имаме връзки с Израел. Там имах чичото, там имах лелята, там имах роднини, нали после вуйчо ми отиде там. Не казвахме, че имаме, нямаше писма, не си пращахме писма. Официално, за да не Ви навредят на Вас? Да не ни навредят на нас, да, и на тях – не, на тях не, разбира се. Имаше такова нещо, грешно, погрешно. Имаше грешки, не бяха една и две грешките, които допуснаха наши тогава политици, но какво да се прави. А как се почувствахте, когато видяхте по телевизията падането на Берлинската стена, например? Аз, да, аз смятам, че така наистина трябваше да бъде, разбира се. И одобрявате това, така наречено, “отваряне” на Източния блок? Разбира се, разбира се, разбира се. Защото то беше направено насила и то ние на няколко пъти ходихме в Източна Германия, после и в Западна. Знаем, че източните германци, колкото и добре да получаваха, щото те бяха витрината на нашия социалистически лагер, дето се казва, всичко им се даваше, особено Съюза, пращаха, даваха, и въпреки това те правеха сравнение с онова – една врата дето се казва ги делеше от Западен Берлин. Не приемаха, не искаха, не го приемаха. И справедливо смятам, че е така, справедливо. А след Десети ноември, промени ли се животът Ви по някакъв начин? А-а, така след Десети ноември много тежко изживях, много тежко и аз, и моите близки, и семейството ми, и всички ние, които сме всички социалисти, говоря нали, а болшинството сме такива, така е, няма какво де се крием. Така е. Тоест, за една социална, какво значи социална, политика, на хората да им е добре. Да няма това невероятно разделение на бедни и на богати, на имащи и на нямащи, на имащи много и нямащи нищо. Това е което ме… И страхотиите, които се разиграха тогава, ние изживяхме страшно, страшно – с грабежите, с Партийния дом, с това на мавзолея, с цялата тая поредица от глупости. Ето тука в парка затриха една градина, една голяма част от парка, която водеше към паметника на, паметника, не на незнайния, не на незнайния воин, този, големия паметник, партизанския, на, на.. На съветските войници? Не, не на съветските войници, той е долу, срещу Университета е на съветските. Този тука – точно. Този тука, който е на алея Яворов? Да, да да, той. Кой беше този от кметовете, сега не мога да се сетя даже името му, как съсипа една градина цялата, за да няма пътека, да се ходи догоре, и до ден-днешен е съсипана, няма нищо – трева дори не расте там, там е една кал. А който искаше да отиде догоре, той по странични пътища пак минаваше да отиде и да сложи едно цвете на ония, които се дадоха живота за нещо, за една идея. Защото друго не са имали и не са искали даже. После какво щеше да стане от тях, както стана с някои от нас – това е друг въпрос, това е много друг въпрос. Вие споменахте няколко пъти за еврейската общност в момента, че имате, поддържате много контакти. Да, поддържам контакти. А получавате ли някаква помощ от там? Аз не получавам никаква помощ оттам, но има хора, които получават някаква помощ, защото имат много ниски пенсии и за уравновесяване на пенсиите има някакви помощи – до 25 или 30 лева им се дават, за да си допълнят тези, които получават по седемдесет-осемдесет лева пенсия. За тях се дава. Ето например през зимата ни дадоха за три месеца или за четири месеца – по 20 лева в помощ на парното. Ето това ако се смята също нещо, за някои хора това е много нещо. Моята пенсия минава за добра – тя е сто шейсет и пет лева с тези на мъжа ми, които взимам след смъртта му, но те не стигат за нищо. Ето аз имам да плащам, и сега получих за месец февруари, не, февруари платих, за месец март – 84 лева, а за месец февруари платих сто и десет лева. Тука е студено цяла зима (става въпрос за големия хол, където се провежда интервюто), аз не съм пускала. Оттатък имам кухня и спалничка, малка, там върви. Баня не я пускам, освен като влезна да се къпя, лирата нали. Аз платих сто и десет лева. Сега ще платя 26 лева за телефон, 21 лев платих за електричество. И как, за какво, не знам, не ползвам нито перални, нито машини, ютии дори – не гладя даже. И как се кара с това – един дявол знае. Аз не мога да поискам от децата си, и ако аз нямах спестени, аз и мъжът ми, някой лев настрана, та да мога да си довзема, но това свършва, нали, аз нямам никъде откъде да взема пари. И аз като участвам, аз участвам без пари – на моя поет приятел, на моя писател приятел, на другия, на Старинния файтон на журналистите, на читалище “Наука”, на читалище не знам кое си. Да кажа едно стихотворение, това е без пари, общо взето, е, случва се да взема. А как възприемахте политическите сътресения през… Много страшно, тукашните ли? Не, имам предвид Унгарската революция, Пражката пролет? Аз ги приемам, приемам ги като един израз на несъгласие и на недоволство, всеки народ има право да се съгласи и да недоволства и да изисква своите права, когато ги почувства накърнени тези свои права, аз смятам, че те са прави да го направят. Разбира се е много важно как ще реагират от отсрещната страна, тоест виновната за създалото се състояние, положение на нещата. Там би трябвало да се също да се мисли как трябва да се действа. И защо се стига дотам? И защо се стига дотам и как ще действаш и как ще реагираш на едно такова нещо. Но мисля че в Съюза, в Съветския съюз, както във Русия, преди открай време, както в Румъния открай време, пък защо не и в Европа, освен Германия с нейния фашизъм и хитлеризъм, Франция е една много, да ме прости Франция, расистка страна, това е – французи са расисти, французи са антисемити и срещу черните също, срещу цветнокожите също. Нещо, което за мое най-голямо учудване, не усетих в Англия, не че всеки ден съм в Англия, но съм била в Англия почти месец. Аз нямам чувството, че англичанинът е расист, като всеки трети беше някакъв друг – я индиец, я китаец, я японец, я не знам какъв си, я жълт, я черен, я всякакъв, червен. У англичаните това не го видях, у французите – много, даже моите роднини, те до голяма степен криеха своя еврейски произход, казваха, леля ми беше там, със една от дъщерите си, моя първа братовчедка и мъжът й евреин, които криеха, много криеха, да се не знае. Искам да кажа, че, както го мисля така го казвам, че Русия също е страна на антисемитизъм, стара люлка на, гнездо на антисемитизъм. Румъния също, много. Полша да не говорим, Полша е страшен, страшен антисемитизма. Гърция? Гърция не, нито Турция, нито Гърция, нито тук нашите балкански народи. Сърбия? Мисля че не, мисля че не Сърбия, вече Македония и тъй нататък. Мисля, че не. Но Русия, Полша с нейните невероятни погроми и страхотии, това е страшно. И мисля, че след това си остана дълбоко в Съюза, в Съветския съюз като цяло. Макар че там кой учен не беше евреин, и кой писател не беше евреин, и кой цигулар и пианист и не знам какъв си не беше евреин, антисемитизъм, съществуваше там това нещо, не изкоренено нещо в Русия. Мисля, че и в Полша е същото. И накрая да Ви задам някои въпроси отново за семейството – така че да започнем и да свършим с него… А за сестра Ви? Нали разбра какви са горе-долу моите така да се каже, ако са, моите политически мисли, Социални идеи? Да, политически и това е нещото, което искам да има, добро, доброта, мир, човечност, но няма да стане, не става. Това е. И все пак може м да направим каквото е по силите ни, за да стане? За сестра Ви ако може да разкажете нещо? Да, сестра ми се казва Бети Буко Давидова, така си останахме с бащините си имена, щото аз вече почнах в театъра и като се ожених и не станах Леви, останах си Давидова. А тя по съпруг? Нисимови, нейният мъж се казва Моис Нисимов, евреин също, той е лекар-педиатър, пенсионер, разбира се днеска, а тя е завършила университетска (Край на Касета 3) (Касета 4, страна А)1 Втора част, 22.04. 14:20 часа. Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview interview -> Молхов Хаим Меворах interview -> Касета 1, Страна А interview -> България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала interview -> Грация Нисим Албухайре interview -> Адела Хинкова interview -> Софи Леон Пинкас interview -> Виктор Барух interview -> Бина Йосиф Декало interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
|