Не, не съм имала, не, не, в никакъв случай. В никакъв случай. От ничия страна. Е, може да не ме хареса режисьор, но не защото съм еврейка, а защото смята, че не съм подходяща за даденото нещо

А те как се казват?

Единият, големият се казва Анри, а другият се казва Алберт – малкият. Единият Алберт, малкият е в Израел, замина 90-та края, 91-ва началото за Израел и си е там. Другият е тука. И единият, малкият завърши икономика тука, икономическия факултет тука, а големият син завърши университетска химия, микробиология, а също и външна, две образования има висши, затова пък е много прекрасно днеска безработен. Има външно-икономически търговски отношения със дипломата си, с всичко, двете. С езици – много добър английски, прекрасен, щото превежда от английски на български, от английски – на български превежда, което е по-трудното. Чудесен е с руския, ползва френски, ползва и италиански, ползва, казвам. Горе-долу така се ориентира в испански. Много съжалявам така, че не сме говорили така вкъщи испански, защото той е в основата да научиш и френски така и италиански – ладино.

А Вашият съпруг – той знае ли ладино?

Много езици знае, много езици – ладиното знае, испански знае, английски – английския му е много добър – той кореспондираше на английски, пишеше на английски, той знае много добре френски, знаеше, той ползваше много добре немски, за мое голямо учудване откъде, за това време, откъде го е учил, той беше много добър есперантист – водеше една грамадна кореспонденция – като почнеш от Китай и свършиш с не знам докъде – до Сърбия на есперанто. Добър есперантист беше той. Аз съм по-така, по-средно ниво, даже под средното може би. Имаше интереси към книгата така. Разбирахме се много добре, обаче си отиде така преди седем години.

Тук в София?

Да, тук в София 95-та година почина. И беше много евреин, много беше евреин – еврейските проблеми, еврейските въпроси, го интересуваха, също не религиозен, разбира се и той, както и аз, както и децата ми – за съжаление или за добро, не зная. Но казали са: “Бог не наказва, когото мрази”, значи не ни мрази, не ни и наказва. Но ей това – няма го човека.

А във Вашето семейство продължихте ли да чествате еврейските празници?

Не, не, за съжаление. Аз казвам, че докато беше мъжът ми жив, аз откакто съм останала сама, защото няма как, но докато беше – да. Ние си обичахме да ходим на синагога – за празника или за празниците.

С децата?

С децата понякога, сами без децата. Но това е просто заради традицията, не от някакви религиозни чувства. Не може религията да ме заплени, не мога да повярвам на това нещо просто, каквато и форма да бъде, каквото и изражение да бъде, не мога да го повярвам на религията. Но ако прави хората, тези които вярват по-добри, по-човечни, нека – никого не бихме корили някого, който вярва в нещо.

Какъв процент от Вашите приятели в момента бихте казали, че са евреи, като процент, най-грубо казано?
Ами, де да знам, може би половината. Да, половината. Събира ни сега много еврейския дом в момента, вече от много години, не само в момента – от много години, аз съм се въртяла там на еврейската улица, в този трети район – или покрай читалището, дали ако е покрай Консисторията, покрай близките, към библиотечката или нещо друго, аз много съм била на еврейска улица и по-малко – децата ми. Момчетата – по-малко, но мъжът ми – също. И до ден-днешен си ходим на синагога, ето за празниците, Великден или нещо такова вълнуващо. Но то е заради традицията, а не за нещо друго.

Това е една много интересна ситуация в политически план – Вие сте …

Социалисти.

Да, социалисти, и Вие и съпругът Ви. Как се отразиха дипломатическите отношения между България в този период и Израел?
Много го изживяваме – тежко го изживявахме, защото така или иначе, и ние смятаме, смятахме и той, както и аз, и близките ми –и сестра ми и зет ми – имам жив и здрав зет и сестра – да са живи и здрави – също и приятелите, които имаме евреи, изживяваме тежко това нещо с Израел и смятаме, че този народ има право на едно място, една шепа земя, да.
Защото все пак българската политика – това скъсване на дипломатическите отношения, войните, които Израел води и които тук са заклеймени официално и то много…
Заклеймени са, да и това много ни мъчи, защото смятаме, че те, те може би имат своите си грешки по отношение на палестинците, на арабите, сигурно имат и свои грешки, не казвам, че са всичко цялата им политика е безпогрешна, сигурно не е така, но мисля, че така основата на тези конфликти, опазил ме Господ!, не искам да кажа, ето на – казвам Господ, но това е така провизорно, мисля, че идват от арабския свят, защото това е така една ивица, тясна, те са трийсет и три хиляди километра, трийсет и четири ли са, 1/3 България с четири-пет милиона души. И целият този арабски, от сто и двайсет, сто и четиридесет милиона, с огромни земи, какво е една Сирия, какво е един Ирак, какво е един Египет по-малък, едн Йордания по-нататък – никой не дава на тези палестинци, на своите братя една педя земя, изгони ги Йордания, йорданският крал Хюсеин ги изгони, те бяха там най-напред, направиха им лагери и после ги изхвърлиха, изгони ги оттам – никой ги не ще. Не ги прибира, а завидяха на тази земя и решиха, че и Ерусалим е техен. Отвори Библията, ето я , имам Библия там, отвори Библията – от кое време та кой ли не я е завоювал тази страна, кой не – та сирийци, та асировавилонци, та римляни, та турци, та...

Кръстоносци?
Та кръстоносци, та и какво ли не. Но страната си е там – това си е мястото, това е родното, рожденото място на този народ, казала го е Библията преди пет хиляди години.

Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview
interview -> Молхов Хаим Меворах
interview -> Касета 1, Страна А
interview -> България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А
interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала
interview -> Грация Нисим Албухайре
interview -> Адела Хинкова
interview -> Софи Леон Пинкас
interview -> Виктор Барух
interview -> Бина Йосиф Декало
interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел

Изтегляне 0.84 Mb.

Сподели с приятели: