Луна Давидова
Ако на децата им харесва?
Изтегляне 0.84 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Луна Давидова 2
- А те са родени в Дупница също, така ли
- А те живи ли са всички Всички са умрели. 2001 умира Херцел. Симчо почина преди 4 години, 1999, а Марсела – 2001. А техните деца
- А тя каква е по професия
- А той там с какво се занимава
- А те кога са заминали за Израел
- А тя запазва ли своето име Биджарано
- И доктор Рафаел Биджарано
- А Бети е омъжена за унгарец Лаци
- А защо избрахте името Давидова
- Не, но имаше равин, поп, който се занимаваше с това…
- Но не е било специален магазин, обособен
- А спомняте ли си годините, когато е бил в затвора
- По Закона за Защита на Държавата
- И не е пострадал заради отказа
- Това е преди да дойдат в София
- Те са били все пак религиозни, което не е съвместимо с политиката. А участвала ли сте в някакви специфични партийни дейности
- А те идвали ли са в България
- Живели са в Казанлък, след това са дошли в София…
- А снимката ви от пиесата на Жан Кокто. Това коя пиеса е
Ако на децата им харесва?Да, да.
СНИМКИ: Това е, тези две малки снимчици, две ли си отделил, две или три, много си отделил за тази сватба моя. Сватбата, гражданският брак, нали, друг, религиозен не сме сключили, това съм аз, мъжът ми, моят първи братовчед със съпругата си. Тука също сме ние, сватбата със близки роднини. Това сме аз и моят съпруг, в Казанлък, на нашата тераса край розите, тука също сме на същата тераса, но също вече и сестра ми, майка ми и баща ми, нали. Няма нужда вече от тези няколко, стига толкоз. Това са много хубави снимки от Розариума в Казанлък – с братовчедки, братовчеди, аз не съм още омъжена, младежка снимка. Тука е с разрушена София, с една моя приятелка, казанлъченка, Клара, също сънародничка, еврейка. Тука аз съм във еврейското училище – подготовка за манифестация, мисля че беше за или Първи май или за Двайсет и четвърти май, едно от двете. И тука е … Стига. Това е “Каменният гост” на Пушкин, в който, в която пиеса играя донна Анна, а моят партньор е Коста Цонев – самия дон Жуан в постановка на големия български режисьор Боян Дановски. Аз не мога точно да кажа точно кога е, но това е моята баба в национална носия, баба ми Луна, но предполагам, че това е някъде около началото на или на, 20-те години, на 20-те години, още по-рано, началото на 10-те години, 15-та ли, 20-та ли. Това е много интересно – срещата ми с Хуан Карлос и една еврейска делегация, която беше приета от краля на Испания, Хуан Карлос и неговата съпруга, Софи. Това е цялата фамилия, ако това те интересува, но вече в София – това е баща ми, майка ми, сестра ми, аз, моите две момчета и сина на моята сестра, Иля, който сега казахме – лекар. Това за мен е една много ценна снимка, защото тука са цялата фамилия Биджарано. Баба ми, дядо ми, вуйчо ми Буко – най-големият, вуйчо ми доктор, Рафаел Биджарано, другия ми вуйчо Яков, леля ми Оро и нейният съпруг и едно детенце и моята майка – това е детенце, момиченце, на, де да знам, десетина някъде, десетина години, с плитките, с червените си плитки, ето тука. Това е също една много ценна снимка – това е в деня на нашето изселничество, това е Казанлък, 11 юни, 43-та година. Изпращат ни нашите български приятели на път към, преди да отидем на гарата с багажа правим една снимка – баща ми, майка ми, аз и нашите съседи-приятели, българи, които ни изпращат. Това е една много ценна снимка – ние сме в Париж, Франция, това е този район се казваше Шоневие на Марн, Шоневие, едно много красиво вилно място, около Париж – къщата на моята братовчедка, това е моята леля Оро, много стара, много възрастна,нейните две дъщери, Бети и Режина, съпругът на малката ми братовчедка, Лаци и тяхната малка дъщеричка, Бабет. Това е моят баща, Буко Давидов, на двайсетгодишна възраст. И една от снимките или две на моята майка – ето я едната, ето я и другата. Тука тя е 37-38 годишна жена. Тази майка ми е на трийсет и седем-осем годишна възраст много млада, много красива и с една много красива рокля, която тя си изплете сама на една кука – тъмносиня рокля с една много красива брошка и тя беше една много красива жена. Тези отделните са нейни много млади снимки – на седемнайсет-осемнайсет годишна възраст. Това е. Луна Давидова2Семейно дърво: Съпруг Значи по- големият брат се казваше Херцел, роден е 1929 година. И най- малката сестра, която се казваше Мариета, Марсела, Мариета- Марсела, така двете имена вървяха, е родена 1930- 31. Домакиня. А те са родени в Дупница също, така ли?В Дупница са родени всичките. А техните деца? Семейства? Те идват после в София всички, така ли?Да. Не. Мариета остава в Кюстендил, там е омъжена. А Симчо остава в Дупница. Херцел идва в София. А след това се изселват, след 1989 година със семействата си в Израел. Марсела си остава, Марсела- Мариета, Марсела нека я наречем. А Марсела е испанското име, което на български се казва като Мариета. Симчо се изселва със съпругата си и с двамата си сина – Изи и Сами- се изселва в Израел след 1989 година. А те живи ли са всички?Всички са умрели. 2001 умира Херцел. Симчо почина преди 4 години, 1999, а Марсела – 2001. А техните деца?Техните деца са живи и здрави в Израел – Изи и Сами са в Израел. Сега Херцел, на Херцел един син и една дъщеря са живи и здрави досега, живеят в София. А те как се казват?О, защо така съм объркана? Кажи следващият въпрос. Сега, става дума за вашите лели и чичовци по бащина линия. Става въпрос за леля ви Шела. Тя, леля ми Шела е жива и здрава, живее в Израел. А тя каква е по професия?Тя е професор, биоложка, не е био-химия, а биология. Професор тук в Университета. А другата сестра, Солчи, почина края на миналата година в Израел. Същата година почина, края на 2000 почина и брат му Гавриел, също в Израел. Сестра, брат, починаха в Израел. Берто е жив в Израел. А той там с какво се занимава?Той там беше нещо военен, военен. Пиша военен служител. Военен служител, да. Гаврил беше такъв, самолетен техник, по самолети нещо, не инженер.Солчи е домакиня. А те кога са заминали за Израел?Шела замина за Израел преди пет години, това коя година е, 1999. А Солчи още в началото, още 48- 49 година заминаха. Със съпругата си и там се родиха един син и една дъщеря, син и дъщеря в Израел. А Солчи има трима сина, всъщност двамата тя ги роди тука в Русе. А как се казват те?Единият се казва Давид, другият – Монти, третият – как беше. Единият почина много отдавна. На Солчи става дума. А Гаврил има син и дъщеря, които са живи и здрави, обаче как се казваха? Днеска съм много разсеяна. Ако ми беше казал това, щях да питам. Шела е тук в момента, щеше да ми каже точно имената на всички. Сега стигаме до вуйчовците ви и леля ви Оро. Леля ми Оро е отдавна починала, 1964 година в Париж. А тя запазва ли своето име Биджарано?Да, тя е сестрата починала. После, доктор Руфат, Рафаел Биджарано. Лекар, доктор. В Израел почина преди най- малко 15- 16 години. Другият брат, Буко, Най- големият почина, много отдавна, преди 50 години може би. В България почина, в Пловдив. А той има ли деца?Имаше двама сина, единият се казваше Леон, другият се казваше Сами. И двамата починаха в Израел много отдавна. Не помня точно кога. И доктор Рафаел Биджарано?Той има две деца- Алберт, Берто и Рени, Ренче. Берто е лекар в Израел, а Рени е социален работник. И двамата са живи и здрави. А Яков Биджарано?Яков Биджарано има една дъщеря, която се казва Бети и която е завършила руска филология. И която също живее седем- осем години в Израел. И децата на леля ви Оро са Режина и Бети. Да, и двете са починали- Бети преди четири години в Париж, а Режина почина много преди това в Израел, много преди това- 75- та, там някъде. Режина има една дъщеря, Ани, Аничка, която е жива и здрава в Израел- от смесен брак. Режина беше женена за българин. А Бети е омъжена за унгарец? Лаци?Да, Бети беше омъжена за унгарски евреин, Лаци. И дъщеря им, Бабет. Която е жива и здрава в Париж, а Лаци почина. БиографияИскам да ви попитам за това, което ми казахте на ладино: ставаше въпрос за баба ви. Баба ми по майчина линия, Бея. За това, че тя е знаела само няколко думи на български и за архаичните думи пенджура, фъркулица. И тогава ми казахте на ладино нещо, което аз съм го записал по един начин, но не знам дали е вярно. Quiero a sentar me, искам да седна, hasta la pendgura – до прозореца. Quiero a sentаr me hasta la pendgura. Ventana e на испански. А защо избрахте името Давидова?Защото баща ми така се водеше – Буко Давидов. Давид е дядото, баща му, Каталан е семейството. И понеже баща ми тръгна така – Буко Давидов и аз и сестра ми сме Давидови. В смисъл не е имало някаква особена причина например да прикривате еврейския си произход или нещо такова? Не, не, просто така тръгна, така вървеше от баща ми и си остана така. Но в документи съществува и фамилното име Каталан, на баща ми особено Буко Давид Каталан. А моите вървят навсякъде Луна Буко Давидова. Но Шела върви Каталан, сестрата на баща ми. Макар че Шела е женена за българин, Митко Яворски, тя вървеше Гатева. Яворски му беше псевдонима, Гатев се казваше и тя вървеше в Университета, в професурата си Шела Гатева. Тя е жива, здрава и е тука за един месец. Когато ми разказахте за Казанлък, от Будапеща питат дали е имало специален магазин за кашерна храна? Не, но имаше равин, поп, който се занимаваше с това…Да инспектира месото?Да, да инспектира месото и имаше, трябва да има човек, евреин, който да коли животното и след това, след като се заколи животното и се сложи в общото там, как се казва, Халите, имаше специален печат върху агнешкото и телешкото, то това е свинско няма. И пилешкото. Пилешкото си го правехме ние сами, носехме го на попа, нашия равин, той колеше и неговият помощник, или пък самаса, той колеше кокошките, петлите. За това нямаше нужда. Но в Халите агнешкото и телешкото имаше специален печат: “КАШЕР”. Но не е било специален магазин, обособен?Не, не.
По политически причини, като комунист. А спомняте ли си годините, когато е бил в затвора?Едното беше 41- 42. А много по- рано в Старозагорски затвор, 1936 сигурно е било, аз бях на десетина години. 35- 36 за кратко, за няколко месеца. По Закона за Защита на Държавата?На Държавата, не на Нацията. Има един въпрос за сестра ви и за нейният съпруг, каква сватба са сключили- гражданска, нали, а не религиозна? Гражданска, да. А това коя година е?Това е, момент, 43- годишен е синът им, значи 1958. Когато ми разказахте за Еврейското училище, там на какъв език се преподаваше? Български и иврит, на двата езика. Имахме и учителки българки, две учителки българки. Равинът ни беше учител, и още двама учители, Арон се казваше единият, не си спомням презимето. Учителят Арон. То училището е било като българските плюс иврит и Тората, четене на Тората, така ли? Да, това е религия и езика. Иначе всичко останало- четене, смятане, писане, история се учеше на български. Сега, пък искат да разберат колко голяма е била звездата, която сте носили? Тя е малка звездичка, (показва палец и показалец) , жълта с черно райе, като кант. Това колко ще бъде, 3х3 ли. Ето такова нещо, която се носеше на ревера, докато поляците- на ръкава, много по- голяма. Аз имам една звезда. От бакелит е направена, веществото, материята. А баща ви не са го изпращали по време на изселничеството на принудителен труд? Не, не. Беше така без работа, не работеше. Пращаха ни колети от приятели от Казанлък, пращаше ни пари и колети моят вуйчо лекар, той беше в Морава, едно село, Свищовско. По приятели и по не знам какви други начини, ни се изпращаха пари и храна. Много ни помагаха и местни хора, съседи пращаха храна. Имаше една съседка, която като сготви нещо, ни пращаше. Да, вие ми разказахте как са ви давали риба. А иначе вкъщи по едно време едни чували с орехи от една сладкарница, те употребяваха нещо в сладкарницата, и ние чистехме сухи орехи за сладкарницата- то се плащаше някакви стотинки. След това ние със сестра ми отидохме в една работилница за пулпове, за така наречени, за Германия – плодове. Кайсии, праскови и така нататък. Чистехме, белехме, слагахме в едни контейнерчета или бъчви, нещо от тоя род. Бъчви по-скоро. Сурови плодове, сигурно за компоти или мармалади или желета. И ни плащаха, деца, аз бях 16- годишна, сестра ми десетина годишна, и ни плащаха някакви стотинки. Това беше. Майка ми не работеше. И баща ми не работеше. Пращаха ги на работа в лимана, така наречен, на пристанището, той отказва. Да ходи там. Можеше да откаже и да не отиде. И не е пострадал заради отказа?Не е пострадал. Когато стана въпрос за времето, когато сте преподавала в Еврейското училище на “ Осогово” в София, какви предмети преподавахте? Там бях волнонаемна учителка, като липсва някой учител да заместя. То беше до прогимназия като аз влизах рядко. Иначе аз бях секретарка така да се каже на училището и касиер- плащах заплати. Правех ведомости. Това беше основната работа. И преподавах като ги нямаше учителките, което рядко се случваше. Вие казахте, че районът е опустял 47- поради това, че евреите са заминали? Повечето от децата с родителите си заминаха. Сега, тук са ни задали такъв въпрос, става въпрос за политиката. И за това дали сте членували в партията. И за това дали сте участвали в някакви партийни дейности. Аз бях от 1950 година, бях кандидат- член на БКП и след това бях приета 1952-53 година в театъра. Имаше едно нещо най- напред едно стажуване от година, година и половина, 50- та година бях приета за кандидат- член на БКП, а в театъра, мисля беше 1953, бях приета за член на БКП. И докрая останах член на БКП, а и сега съм член на БСП. Ако това няма да ви навреди нещо на интервюто. Не, но това е все пак позиция, освен това вие уточнихте по един съвсем недвусмислен начин какво означава това. Майка ми е била безпартийна, никога не е участвала в политически партии, баща ми беше член на БКП и беше изключен от партията в Казанлък. Това е преди да дойдат в София?Преди да дойдат в София, да. 66- та година дойдоха в София, значи преди това, 62 някъде. Баща ми се беше застъпил, имаше един приятел, бивш военен, Славов се казваше, както и да е, няма значение и баща ми се застъпи за него и това предизвика неговото изключване. Но така или иначе беше изключен от Партията и по- късно той не влезе отново, не се върна в партията, макар че каниха го, но тоъ беше огорчен, много. Сестра ми е безпартийна, не членува в никакви политически партии. А зет ми беше член на, мъжът на сестра ми, беше член на БКП. А предишното поколение, преди родителите Ви, те не са членували в партии, бабите и дядовците ви, нали така? Не, не. Те са били все пак религиозни, което не е съвместимо с политиката. А участвала ли сте в някакви специфични партийни дейности?Била съм в партийно бюро в театъра, член на партийно бюро. Сега има един въпрос за вашите жилища. Когато идвате в София, вие ми казахте веднъж за студентската си квартира. Да, на “Искър”, 38 беше май номера. Това ми беше студентската квартира, една стая. След това като се омъжих, мъжът ми дойде в тази стая да живее с мен. Синът ми, големият син, се роди 1954 в тази студентска, 3 на 4 стаичка. Оттам ние дойдохме тука 1958, когато построяват кооперацията. Не сме се местили, нямаме никаква друга собственост, нито вила, нито къща, нито движима, нито недвижима. Нито кола, нито нищо. Пролетарии си останахме до края. Сега има един въпрос за това как сте прекарвала времето си през 60- те, 70- те, 80- ти години. Ами 52- ра завърших и след това бях артистка, в Младежкия театър, и само там. Как съм си прекарвала времето- работех. До пенсионирането ми 1988 година. Професия и със задълженията си като домакиня и майка на две деца. Когато вие споменахте, че въз основа на това скъсване на дипломатическите отношения на България и Израел след войните, вие казахте, че е била затруднена вашата кореспонденция с роднините в Израел. Да. А кога започнахте да кореспондирате отново без такива затруднения? Без такива затруднения, беше някъде към края на 70- те години, началото на 80- те, 1980- 81. И вече можеше да се пише, да се получават писма. А те идвали ли са в България?Лелята идва в България и чичо ми идва в България, говорим за Шела и за Берто. Идвали са. И гаврил е идвал, и Солчи е идвала. Солчи идва два пъти, само че не мога да кажа кога и Гаврил. На два пъти е идвал Гаврил в България. При нас, при брат си, при баща ми. И при Шела, Шела беше още тука. Идвали са- поотделно. Идвала е тя, два пъти е идвала Солчи и два пъти е идвал Гаврил. След оттепель, след размразяването. Тук има един въпрос какво се случва с родителите ви след Втората световна война? След Втората Световна война, живи и здрави след войната. Живели са в Казанлък, след това са дошли в София…Живели са в Казанлък, баща ми е работил, майка ми е работила като домакиня. Живели са в Казанлък. До 1966 година, когато идват в София. От 1944, когато се връщаме от изселничеството до 1966 година те са живели в Казанлък, 22 години. Секретар е бил на читалището. Снимки: Сега да ви задам няколко въпроса за снимките. Имаше една снимка, която ми показахте с вашата приятелка Клара. С разрушена София на заден план. Нейната фамилия как е? Барух се казваше баща и, а презимето е…Бехар. Ронко се казва след това, тя се омъжи за един професор мисля, че беше и той, той е отдавна починал, Ронко му беше фамилията. Тя е жива, не е здрава, но е жива. А снимката ви от пиесата на Жан Кокто. Това коя пиеса е?“Не събуждайте госпожата”. А коя година е била поставена?Осемдесет и трета-четвърта. Четири години преди пенсионирането ми. А тази снимка на Хуан Карлос, испанския крал, която ми показахте, с част от еврейската общност в България, тя къде и кога е правена? Горе, в президентството, в Бояна. Там, където днес е Историческия музей и е правена 1993 година. При първото му посещение. А сега имаше една среща в Университета, в Аулата, каза няколко думи, и аз бях там. Кога беше това? Сега, преди месец, юни. Даже говори като поздрав и нашият председател, Емил Кало, от името на еврейската общност в България. Той беше със съпругата си, кралица София. Тази снимка на баща ви, на празника Сукот, 1924 година. Тя къде е правена? В Казанлък. ж. к. Яворов, бл. 11, вх. В, звънец: Леви, тел. 8464603. 1 Втората част на интервюто е проведена на 22.04.2003, 14:20-15:40, в дома на Луна Давидова. 2 Третата част на интервюто е проведена на 19.07.2003 между 11:00 и 12:00 в дома на Луна Давидова. Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview interview -> Молхов Хаим Меворах interview -> Касета 1, Страна А interview -> България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала interview -> Грация Нисим Албухайре interview -> Адела Хинкова interview -> Софи Леон Пинкас interview -> Виктор Барух interview -> Бина Йосиф Декало interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
|