Луна Давидова
Изтегляне 0.84 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- На дама
- А кой беше любимият Ви празник
За свободното Ви време?А, как децата. Все пак имаше еврейска махала, пак казах, че не е било, в никакъв смисъл гето, но имаше еврейска махала – там по-начесто, по-нагъсто бяха еврейските къщи и еврейските семейства. Много се общуваше помежду си и разбира се, деца, много, много деца – в семейството имаше по две-три, това не беше времето на майка ми и баща ми – по пет, шест, седем, осем деца, тука бяхме две деца, три деца ако има някъде в повечко, но … И еврейското училище, казах, че се събирахме в еврейското училище да играем там, да слушаме приказките на нашите ахот, ах и ахот, да играем на домник, домник се казваше – начертаваше се с тебешир една игра и на куц крак скачахме така, после на двата крака отделно, после се връщахме обратно… На дама?Да, ние му викахме домник. Също момчетата играеха на ашици, сега ашици ли се казват, как се казват не знам… Сега вече не се играе. Сега играят на компютри. Де да знам да, играехме с обръч – тича с колелето: “Катето и Жоре – всички се отдръпват път да им отвори”. Такова – един обръч, с пръчка се караше обръча да тичаме подир обръча, да го удряме и да не падне обръча, нали. Освен това се събирахме около къщата на моя дядо, която беше триетажна къща на моя дядо Давид по бащина линия – там имаше една много хубава и голям двор и една много хубава, голяма поляна и там играехме до късно вечер – скачахме, тичахме, де да знам на какво сме играли; После се катерехме по дървета, скачахме от високото, от оградите скачахме долу; Имаше един орех – това бяха предимно еврейски деца, но имаше и българчета. Например този голям орех – много голям орех, грамаден орех и много орехи раждаше този орех. Там ходехме да брулим орехи и все ни се караха тия собственици, все ни пъдеха и така нататък. Освен това правехме някакви топки от кал, от кал заглаждахме ги много добре, и ги слагахме, заравяхме ги в земята като решавахме, че те ще станат железни. Не знам защо, от кал да стават железни, но така. Освен това слагахме в едни кутийки, не кибритени, по-големи кутийки разни мъниста, малки зрънца от нещо, копченца хубави лъскави и така нататък и пак ги заравяхме дълбоко в земята, колкото можехме, защото мислехме, че ще се превърнат в злато и в сребро. Да, това също си спомням, че много играехме на тези игри, горе на тавана у дядо ми също се качвахме и също търсехме някакви тайнствени неща, пак ги криехме с мисълта, че като ги открием, ще бъдат много скъпи, скъпоценности. Четяхме книжки, много книжки четяхме – сега ти като ве попита – като почнеш от Златната книга нали със всичките тия стихотворения на Дора Габе и на Елисавета и така нататък. “Ласто, ласто, ластовичке със забрадка като Радка, с тънка шийка като Марийка, научи ме да летя като тебе по света.” Както и да е, те са, ама не са едно – те са много. Оттам като почнахме и като свършиш така всичките. “Малката Лейди Джейн” – колко съм плакала и това – “Принцът и просякът”, колко съм плакала. “Малкият лорд Фаунтлерой” се казваше също една книга, която много четяхме. По-нататък, по-късно минахме и към Джек Лондон – и книжки си четяхме, де, четяхме книжки. Но като че ли повече не толкова книжки четяхме, колкото да играем. Играехме много на криеница, на сляпа баба, нали, на криеница – единият седи затворен, а другите се крият и трябва да ни намери, нали. Играехме също на пръстен, пръстен, пръстенче – клякахме така в кръг и единият излизаше извън кръга, зад гърбовете ни, нали и пускаше някому едно пръстенче – какво да е, там, някакво боклуче и трябва този, на когото си пуснал да се усети, че има пръстенче и ако усети пръстенчето, трябва да стане, да гони онзи предишния и тъй нататък. Това пръстенче също много го играехме. Това ни бяха детските игри. Също от бащината, от дядовата къща, Давидовата голямата, днеска вече неузнаваема, разбира се, то остана в центъра на града, започваха нивя, нивя, нивя, нивя – жълти през есента с много синчец, сините тия и пукъл, му викахме ние, на червените, на маковете, пукълите. И ходехме из нивята да събираме синцеч и пукъли и да си правим венци и въобще да се украсяваме с тия цветя. Много хубави. Още по-нагоре, след тези ниви, там имаше една фабрика, “Копринената фабрика” й викахме, правеха платове – коприна. Още по-нагоре имаше самолети, самолети правеха, тия бръмчащите двете, с двете крилца. Стигахме там, дотам като за едни далечни, Орешака се казваше, също ходехме там да берем лешници и орехи, орехи имаше там много, изпоизсякоха ги – нищо няма, нищо подобно вече няма там. Много често ходехме в Розариума, с розите, градината с розите, защото там освен че имаше много рози и много аромати и пак вадичка и пак мостчета имаше и пак и един паметник на падналите казанлъчани във войните. Имаше едни огромни златни ги наричахме пеперуди. Ходехме да търсим, да ги гледаме или да ги ловим тия пеперуди златни. Такива работи. А кой беше любимият Ви празник?Два, не, те са няколко. Пурим е единият, който скоро мина, той е почти месец преди Пасхата, преди Песаха, който е много радостен и много весел празник. И ходехме тук с едни торбички, ни шиеха майките и като отидеш при съседа, съседката ще ти пусне нещо – левче в смисъл, стотинка нещо дребно. Освен това се правеха много и много хубаво ги правеше майка ми и всички жени умееха нашите близки приятели и роднини, правеха много сладкиши – кифлички вътре с пълнежи, правеше едни специални такива, не баклава, но от рода на баклавите, нещо правеше майка ми цели тави, правеше нещо от рода на, не козунак, нещо от този род – пращаше ни на фурна да ги носим, на фурна, градска фурна. Правеше много разни кремове, и грис халви, бяха най-различни сладкиши и ние тогава си отяждахме много хубави неща на този празник. Освен това се маскирахме, маскирахме се с маски лицето, пък и цели костюми, ако можеш да намериш, но маската непременно и имаше едни такива захарни, не петлета, но нещо захарно, такова като кръгчета, на клечка едни бели бонбони, бели, много ароматни бонбони правеха също за този празник. Весел празник също беше Песаха, Пасхата, беше също един много хубав празник, когато се събирахме всички семейството у дядо Давид с молитвите му, с необходимата там манджа, каквото се даваше, маца така наречената – тая безсолна питка, с марулята, с варените, цяла нощ се варят яйца с лукови кори, с лук, корите на лук, те ставаха кафяви яйцата и след това, след като се варят дълго, те се печаха след това, печени кокошки, варени яйца. Или обратно варени кокошки, печени яйца. Имаше и една песен такава подобна. И тези яйца се печаха на фурна – това е един разкош – те самите ставаха кафяви вътре яйцата, нали. Също се ядяха много, много интересно се правеха – ето сега по това време, Песаха нали, Пасхата – чукваше се ореха и се слагаха в едни буркани с вода, предварително се правеше това и добиваха, съвсем като пресни, те се белеха и добиваха някакъв много невероятен вкус и аромат. Чукнати само и сложени в тази водичка. Да. Имаше също един много хубав сладкиш с едно много смешно име – тиш-пиш-ти се казваше – три пъти пищи, да, също се заливаше така със заливка, като баклавите. Но правили го майките ни, сега не. Имаше също един много хубав и много еврейски сладкиш, който се казва масапан, масапан. От бадеми, със бадеми и захар – без да се пекат, без нищо. Смлени бадеми и захар до едно точно място. Пунто, както се казва, трябва да го направиш, за да стане, нали, тази маса. Много, много вкусни неща, много характерни еврейски, еврейско нещо, аз не съм видяла другаде да се прави такова нещо. Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview interview -> Молхов Хаим Меворах interview -> Касета 1, Страна А interview -> България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала interview -> Грация Нисим Албухайре interview -> Адела Хинкова interview -> Софи Леон Пинкас interview -> Виктор Барух interview -> Бина Йосиф Декало interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
|