А спазваха ли се кашерите у Вас?

А спазваха ли се кашерите у Вас?

Май че не, май че не. Макар че във, на Халите, така наречения, Халите, да, нашият равин ходеше да коли там някакво месо, агнешкото ли ще бъде там, телешкото ли, и се слагаха едни печати на месото – след като се заколи – кашерът е че трябва да се заколи от свещено лице и животното да бъде абсолютно минато през медицината, да е чисто, да е здраво, да няма никакви опасности да го ядеш това месо. Такова месо вземахме, да, щото го имаше в Халите, значи ето да, кашер, точно така имаше то в Халите това нещо. Но на общо основание се ядеше и свински, си купувахме и свинско, саламите и някакви други там.

Кебапчета, Вие казахте?

Кабапчета, да.

За Холокоста Вие казахте за депортирането…
Искам да кажа само как беше там на първо време като ни изселиха в Лом. Местните хора бяха там – ломски евреи, имаше доста семейства еврейски. Дойдоха на гарата, посрещнаха ни, взеха ни, тези местни хора, и ни заведоха в едно голямо училище, “Фотинов” се казваше. Имаше две училища – “Пишурката” и “Фотинов”, ние бяхме във “Фотинов”. И ни настаниха в училище, беше лято,
Ваканцията?
Да, то вече юли, нямаше училище. И в училищните стаи, големи стаи, долу на земята, със одеало, с кой носел дюшек, кой имал дюшек, кой нямал
Кой както свари?
Да, кой както свари, един до друг, един до друг, семействата – мъже, жени, деца, момчета, момичета, всичко живо – може би към 50, не преувеличавам, а може би над 50 души се събираха на това място, в една стая. Имаше един много голям двор, където беше чешмата с водата, щото вътре нямаше, не можеше да ползваме вътре водата в училището – навънка. И навънка си готвихме – палеше се огън, мисля че имам и една такава снимка с мои роднини също, палеше се огън с една голяма тенджера и какво готвехме там, но майките ни готвеха нещо – я картофи ще бъде, я боб, я леща, а нещо подобно. Като как се снабдявахме с това – имаше два часа на ден да можеш да отидеш до магазин, определени магазини, не във всеки магазин можеше или плод и зеленчук да си купиш, купувахме, но и получавахме от наши приятели до късно стана, докато бяхме там година и половина близо, получавахме колети от наши приятели от Казанлък, на татко приятели, получавахме колети от вуйчо ми от село Морава, за което говорих преди време, пращаше ни колети. Няма, не работят мъжете, не ги взимат. Бащата – млад беше, той е роден и втора година, значи 43-та е бил 41 годишен, млад човек. Искаха да ги карат насила, идваха да ги карат на лимана, на пристанището да работят. Баща ми отказа, каза: “Няма да отида да работя на лимана”. А даже една вечер имахме полиция в стаята, защото един отсреща, един от началниците там, беше харесал, не влюбил, в две разкошно красиви сестри, особено едната. Това бяха едни чернооки, зеленооки, чернокоси, зеленооки, невероятни същества – красиви, млади, 20-годишни. И той идваше там вечерите да прави някакви золумлъци, този. Полиция влизаше, но както и да е. Но като дойде време за… Един път ходихме на баня, щото бяхме въшлясали, просто ни хванаха въшки и ни пуснаха да отидем на баня – градска баня – така на серии, на серии, на серии и като дойде време вече за училище, то стана септември и трябваше да излезем от училището и тогава ни взеха местните хора, евреите местните. Нас ни взе едно семейство – Капон се казваше със две момчета, мъж и жена и двама сина. Добре, ама взе още едно семейство, освен ние – четири души, две момичета и нали, още едно семейство – майка, вдовица с две момчета. Трябваше да се сгъстяваме – една такава стая, много по-малка (от стаята, в която се провежда интервюто) ние живеехме двете еврейски семейства – майката с двете момчета и ние тука от другата страна с двете момичета. Га дойде ред да се събличаме, едните излизаха, за да си сложим нещо, да легнем, другите влизаха и така нататък. Тука живяхме известно време – после нас ни взе един чудесен човек, адвокат, Рангелов се казваше, който – тогава бяха бомбардировки, минаваха самолети непрекъснато над Румъния и България, имаше и бомби пуснати в Лом, в покрайнините на града – там Плоещ и така нататък, дето имаха извори такива, петролни, бягахме по лозята да се крием. И този Рангелов, този човек чудесен, адвокат със семейство, беше отишъл по време на тези работи, на тези самолети на село да живее и ни остави цялата си къща – така, както беше наредена. Долу имаше кухня, гори имаше две спални и целия двор – с дръвчета, със всичко. Без наем да ни поиска, без нищо и той ни даде на разположение тази къща, в която доста време живяхме до изселването, до връщането му всъщност живяхме в къщата на този чудесен човек.
А след като се върнахте, какво заварихте?
Мога само да допълня това, че наистина в града нямаше антисемитизъм, не усетихме – напротив.
В Лом?
В Лом, да. Имаше такива места, в които не можеш да влезеш, щото ти е наредила държавата ли, общината ли. Не са ти виновни да речем хората – там е управата такава. Но антисемитизъм сред хората, сред съседите, съседите насреща носеха ни нещо – риба изпържат, носят ни нали, в тази къща на Рангелови когато бяхме. Други – от другата страна нещо направят, донесат нали. Много, много чудесни хората бяха – чудесни са ми впечатленията от ломчани. Та какво ме питаше? Но това трябваше да го кажа, наистина трябваше да го кажа.
След Девети септември, когато се връщате отново в Казанлък, беше ли се променило с нещо отношението на хората към Вас, на съседите или беше още по-?
Не, напротив, не напротив. Още по-хубаво ни посрещнаха и още по-хубаво ни приеха и още по-добре ни приеха и много се радваха и пак казах – всички дреболии – тъй известната библиотека ни беше върната, с няколко картинки, които имахме, ни върнаха и всичко въобще и баща ми започна да работи в Градския народен съвет – там нещо работеше, после се занимаваше със, беше секретар на читалището по едно време, на казанлъшкото читалище, платен секретар. После водеше радио-точката, нали имаше радиоточка. Във всеки дом имаше по едно такова и така изкарваше по някой лев.
Имали ли сте някакви желания или идеи да емигрирате след войната?

Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview
interview -> Молхов Хаим Меворах
interview -> Касета 1, Страна А
interview -> България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А
interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала
interview -> Грация Нисим Албухайре
interview -> Адела Хинкова
interview -> Софи Леон Пинкас
interview -> Виктор Барух
interview -> Бина Йосиф Декало
interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел

Изтегляне 0.84 Mb.

Сподели с приятели: