Луна Давидова
И сега остават от вчера да Ви попитам за сестра Ви?
Изтегляне 0.84 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- На разпределение
- А той как се казва
- Бащата може да се спори
И сега остават от вчера да Ви попитам за сестра Ви?Сестра ми е родена на 17.05.1932 година в Казанлък. Тя е близо шест години по-млада, по-малка от мен. Майчиният й език?Майчиният й език е български, като моя, разбира се и испанския също, този нашият ладино, който говорим също. Също е учила, до четвърто отделение, в еврейско училище със староеврейски, с иврита и знае толкова, колкото и аз научих от това училище – просто не можем да четем и двете и не можем да пишем – много е сложно писането и четенето, защото особено в литературния език остават само гласните – м м, две м-та са мама, ако можеш да разбереш. Гласните са точки, чертички, чертичка с точка, с две точки и така нататък, те отпадат, те са само в първоначалните учебници и после вече отпадат от писането и сега ако разбереш какво значат три съгласни, четири, събрани една до друга, хубаво. Ние така и не можахме да го научим това нещо – така че не четем, нито тя, нито аз и пишем. Но и тя като мене – много песнички, много неща, такива останаха от училището до четвърто отделение. Завършва гимназия в Казанлък, много добра ученичка, идва в София, мисля, че дойде 54-та година, завършва история в Университета, университетска история много добре и най-напред е изпратена на работа в Казанлък, в казанлъшкото училище, в казанлъшката гимназия, вече се връща като преподавател за една-две години, защото междувременно се оженва, омъжва. Съпругът й е лекар, завършил в Чехия, в Прага медицина, педиатрия и го изпращат него в едно казанлъшко село, Александрово се казваше, се казва и до ден-днешен това село – така беше тогава като завършиш висшето си образование, си на разположение на де да знам, на държавата ли, как, и където те изпратят На разпределение?На разпределение, да, най-малко за три години. Той беше изпратен в това село, казанлъшко и тя даже известно време беше с него, на село, без да работи на село. И след това вече, той много добър лекар и дойде в София, да, дойде в София и тя дойде в София и беше учителка по история, учителка по история, гимназиална учителка по история във, най-напред в квартал “Надежда”, не мога да си спомня кой номер му беше училището, квартал “Надежда”, след това работи тука, на канала има едно училище, на “Евлоги Георгиев”, на канала, това дали не е сто и… 120-то? Сто и двайсето ли е, там работи няколко, една година-две, след това беше в Търговската гимназия, знаеш ли къде е Търговската гимназия, на гърба на Радио София, Търговската гимназия, сега как да ти обясня и там беше като учителка, общо мисля към 17 години е учителствала, към 17 години е учителствала. А след това вече беше поканена в издателство “Народна Просвета”, което издателство издаваше всички учебници – като се започне от първо отделение и се свърши до студентските учебници и помагала и така нататък. Беше голямо, голямо издателство и та работи в това издателство в отдел “История” до пенсионирането си. И се пенсионира като заведущ отдел “История”, най-напред беше така в издателството, в отдела, а след това стана заведущ отдела “История” и се пенсионира 82 година. Има един син, който е много добър лекар – в Първа градска болница, неврология, невролог. А той как се казва?Как се казва, той се казва Иля, Иля Нисимов. И той се оженва за една своя колежка, българка, от която имат едно, имат едно момиче, за което аз вчера говорих, Илиянка, която е половин еврейка, половин българка. Много интелигентно дете. Но при нас е така, не знам дали знаеш, каквато е майката, при нас в еврейската религия, искам да кажа, каквато е майката, такива са децата – ако майката е еврейка, щото там няма съмнение, майката е една – няма никакво съмнение, дали е или не е.. Бащата може да се спори?Бащата може да спорим доста, да, но майката няма съмнение, така че каквато е майката, такива са и децата. Майката е еврейка, децата се смятат еврейчета и обратно – каквато и да е друга. Но тука пък в България пък е, и въобще в християнството е: какъвто е бащата, такива са децата, носят неговото бащиното име. Така че Илиянка е българка. А моите внучки са, внуци, също са българи, щото снаха ми е българка, по моите, по нашата религия. Тя е много, беше едно от най-красивите момичета в Казанлък, много приятна, много общителна, с много, много приятелка и до ден-днешен, в града има много останали приятелки, и тук има много колежки и приятелки. Къщата й е отворена, тя е просто един, как се казва, адамова къща ли беше – кой откъдето мине и се отбива и се черпят и тя ги черпи и сладките и кафенцата и добра домакиня, добра майка. И така – чудесна, чудесна, освен това и общестнвеничка – по наша линия, там еврейска линия в “Шалом” се занимава с така наречената златна възраст, тоест, старците, които имат всяка събота някакво проявление и тя е там от тези двама-трима организатори на нещо. Аз самата бях четири години, даже пет, председател на едно женско дружество, то е световно дружество, казва се “Вицо”, това е едно еврейско, ционистическа еврейска женска ционистическа организация, световна организация. Тя също работи в тази организация, аз бях председател на българската, на българското “Вицо” – четири години, пет даже. И по този повод бях и пращана в Израел, в Тел Авив, на тези конференции, които те имаха годишни конференции, световни -та и аз бях във “Вицо” и още съм – почетен председател на това женско дружество съм сега. Избраха, избрахме вече по-млади и по-енергични жени. Та това е за сестра ми, какво друго мога да кажа? Много добър редактор беше, много амбициозен човек. Мисля, че това е достатъчно. После ти ще си подредиш. На мен ми се ще да Ви попитам нещо по-кака да кажа, разчупено, за храните. Вие вчера разказахте много хубави неща за ястията, които майка Ви е готвела във Вашето детство. Майка ми готвеше. Вие самата знаете ли някакви традиционно еврейски, сефарадски, да го кажа, рецепти. Да, тя правеше една специална майонеза, която не е майонезите, които днеска купуваме – тя си ги правеше вкъщи – с яйцата, с лимона, със – много хубаво. Правеше се с риба или с пилешко месо, с пиле, нали. Яде се студено, студена манджа. Също едно със, казва се апио, с целина, тия главите целина, също, това е една много специфична гозба – много приятна, с много лимон, нарязват тези се в кръг, тези целината, резени и се сервира също студено. То е първо ядене – не е супа, не е предястие, то си е манджа, то си е ядене. Тя правеше много хубаво, много видове, от син домат – най-различни, една мусака, която може да се прави, и други кухни я правят тази мусака. Но имаше нещо, което е много специфично – от тиквички, тя е кисела манджа – андженара, се казва, андженарас или андженара – единствено число, от тиквички, режат се, а също и дебело се изрязват корите на тиквичката, измива се много, нарязва се на кубчета, а също и кръгчета от самата тиква и със домат. Андженара е нещо много вкусно, което също се сервира студено. Какво друго имаше? Печени сини домати и след това накълцани със кюфтенца от месо, месо вътре. Също една много, много вкусна и много приятна манджа. Е това горе-долу си спомням. А-а, апио, аз го казах апиото. Бамя правеше също, а тя бамята – също така с много доматен сос, малки бамички, което се казва бамя, се казваше манджата, също много приятна. Всичките тези неща и аз ги правех и ги правя, ги правех по-скоро, щото сега съм сама и няма много за кого да готвя. Но сестра ми ги прави също. Това е. Последен въпрос, мисля, че това е добре за край на тази част на интервюто – каква част от традициите, които Вие сте научила във Вашето семейство, във Вашето детство, сте предала на своите деца и внуци? Моята снаха, както и снахата на сестра ми – казах – и двете са български момичета харесаха много нашите манджи и почти всичко от това, което изредих – те правят, и едната, и другата. Така че харесва им, тоест нали “на вкус и цвет товарищ нет”, но на тях им харесва тази манджа, както и на нас. Тези манджи, така че те го правят това, обичат го и правят това. Това е чудесно. А дали те ще го предадат на своите деца, това аз не зная, аз нямам този пряк контакт със децата, и сестра ми няма. Така че предполагам майките ще предадат на децата това нещо също. Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview interview -> Молхов Хаим Меворах interview -> Касета 1, Страна А interview -> България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала interview -> Грация Нисим Албухайре interview -> Адела Хинкова interview -> Софи Леон Пинкас interview -> Виктор Барух interview -> Бина Йосиф Декало interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
|