Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие
Образованието и развитие на високите технологии в България
Изтегляне 5.27 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Силни страни на образователната система по отношение на високите технологии
- Слаби страни на образователната система по отношение на високите технологии
- Възможности на образователната система по отношение на високите технологии
- Заплахи на образователната система по отношение на високите технологии
Образованието и развитие на високите технологии в БългарияОбразованието е един от факторите за развитието на високите технологии в страната и важна област на тяхното специфично приложение. Съвременното общество се утвърждава като общество на знанието и на непрекъснатото образование, поради необходимостта от бързо адаптиране към променящата се действителност. Влиянието на образованието върху развитието на високите технологии ще бъде проследено главно чрез количествените показатели за броя на обучаващите се в различните степени15, състоянието на материално-техническата база на училищата и финансирането на образованието. Основните статистически данни за образованието в България се събират и обработват от Националния статистически институт въз основа на Международната стандартна класификация на образованието- ревизия 1997 г. , която представя информация по степени на образованието.
България има добри традиции в обучението в областта на високите технологии. В страната е изградена система от средни професионални и профилирани училища, в които се придобиват умения в областта на информатиката и техническите науки. През учебната 1998/1999 г. техникумите, професионалните гимназии и училищата по изкуствата са 349 с 13 893 преподаватели и 127 274 учащи се. Значителен е броят на учащите се в средните училища, които придобиват квалификация в областта на техниката и технологиите. Средногодишно се обучават около 50 000 ученици (48 453 ученици през учебната 1998/1999 г.) и завършват около 10 000 (10662 за 1998/1999 г.). От общия брой на всички учащи се, които завършват техникуми, професионални гимназии и училища по изкуствата около 38 % средногодишно са с технически специалности. През периода 1996-1999 г. броят на завършилите техникуми и професионални гимназии нараства от 9499 на 11024. По данни на НИС в областта на информатиката средногодишно завършват около 200 специалиста (1996 г. – 182, 1997 – 243, 1998 – 229 и 1999 г. – 217). В областта на компютърното дело броят на завършващите също така показва тенденция към нарастване – от 763 през учебната 1994/1995 г., 869 – през учебната 1995/1996 г. до 1143 през учебната 1998/1999 година. В областта на производствените технологии броят на завършващите средногодишно е около 22 000 души. Университети. Образование в областта на информационните технологии и тяхното приложение се осъществява в няколко университета в страната:
Броят на студентите по трите образователни степени бакалавър, магистър и доктор в областта на техниката и технологиите е 46196 през учебната 1998/1999 г., в областта на естествените науки – 6618 и в областта на математическите науки – 5247. Около 4000 души завършват средногодишно с бакалавърска и магистърска степен в областта на техниката и технологиите и около 1000 в областта на естествените и математическите науки. Положителна е тенденцията към увеличаване на броя на докторантите в тези три области на образованието. През 1998/1999 г. в областта на техниката и технологиите се обучават най-голям брой докторанти – 605 от общо 2775; естествените науки са на второ място с 496 докторанта. Значителен е броят на научните работници в областта на техническите и естествените науки. Към 31.12.1999 г. в областта на техническите науки са заети 6001 научни работници, в естествените науки – 4 868, но се очертава трайна тенденция към тяхното намаляване. Косвена предпоставка за развитието на обучението по високите технологии е разширяването на езиковото обучение, което създава възможност за по-лесен достъп до световните постижения във всяка област.
Слаба материална база на обучението по информационни технологии и в другите области на високите технологии. Според изследване на Националния институт по образование през 1997 г. на 1 работещ 8 битов компютър се падат средно по 23,83 ученици, а на един работещ 16 битов компютър – 69, 64 ученици като данните за отделни райони и училища тези показатели са още по-неблагоприятни. По-нови данни за разпределението на компютри по видове училища са показани в Таблица 0. Таблица 0 Брой на компютрите в училищата16 Вид училище8-битови286386486PentiumПринтериДруги ОбщоГимназии217482112353758428Начални84851110275150Основни20402806647475351953210По изкуствата01010305Прогимназии2200728039Профил гимназии5402331972201553043421991ПТУ00000000СОУ461361532227015711235007600Специални255442352859433Спортни11512831211161СПТУ9416030264183661310Техникуми26385494283454509215265876Общо11 465185111919478633247161221 186Изт. Национален институт по образованиео17 Данните в таблицата показват, че едва 10% от училищата разполагат със съвременна компютърна техника. По данни на Националния институт по образованието наличната техника дава възможност да се оборудват около 250 кабинета по информатика. Без нито един компютър са около 68% от училищата. Нараства броят и на училищата, които не разполагат с кабинети по химия и физика. Основните проблеми на образованието свързани с високите технологии са:
Неблагоприятна е тенденцията към непрекъснато намаляване на научните работници в областта на техническите и естествените науки. Най-драстично е намалението в началото на 90-те години в резултат на закриването на отрасловите научноизследователски организации. Редица представители на техническите науки, в т.ч. притежаващи авторски свидетелства промениха своята професия или напуснаха страната. Според изследванията на БАН преобладаващата част от инженерно-техническите кадри, напуснали институтите на БАН, са се ориентирали към сферата на бизнеса и много малка част са се насочили към образованието и частните изследователски организации. През втората половина броят на заетите в техническите и естествените науки продължава да намалява. През 1996 г. научните работници в техническите науки са 7421, през 1997 г. – 7225, през 1998 г. – 6813 и през 1999 г. – 6001. Подобно е състоянието на научните работници в естествените науки – 1996 г. – 5101, 1997 г. – 5054, 1998 г. - 5069, 1999 г. – 4868.
Държавните органи разбират значимостта на информационното общество за съвременното развитие и предприемането на мерки за придобиване на знания в областта на информационните технологии. Доказателство за това на раздел “Образование и наука” в Стратегията за изграждане на информационно общество в страната и работна група по образование и наука към Координационния съвет за изграждане на информационно общество. Разработена е Национална образователна стратегия по информационни и комуникационни технологии с Програма за реализация, чиято основна цел е да се смени подхода в изучаването на изучаването на информационните технологии. В нея се предвижда предметът информатика да стане задължителен за всички учащи се като част от тяхната подготовка за избраната професия и придобиване на умения да използват информационните и комуникационните технологии в тази професия.
В програмата е залегнало преоборудване на училищата и университетите с компютри, софтуер и връзка с Интернет като ежегодно се задават минимални изисквания към закупуваната техника и софтуер, за да се предотврати закупуването на морално остаряла техника. Предвижда се закупуването на над 78 000 бр. компютри, 7 800 принтера и 3 710 модема за периода 2000-2004 г. Други мерки, които могат да се определят като възможности за образовнието в бъдеще са:
В страната се поддържа актуална информация за участие в европейските образователни програми. Например приоритет на програма “Леонардо да Винчи” ІІ е използване на потенциала на информационните и комуникационните технологии. Програмата предвижда мерки за подобряване на професионалните езикови знания. От 1999 г. България е член програма СОКРАТ. Втората фаза на СОКРАТ ще обхване периода 2000-2006 г. и съдържа програмите ЕРАЗМУС – за висше образование, КОМЕНИУС – за училищно образование, ЛИНГВА – за чуждоезиково обучение, ГРЮНДВИГ – образование за възрастни и МИНЕРВА – отворено и дистанционно образование. Всяка една от тези програми по специфичен начин, съобразен с целите на програмата, съдържа възможности за подпомагане развитието на информационните и комуникационните технологии в сферата на образованието. Например една от целите на програма МИНЕРВА е осигуряване на достъп и разпространение на образователни методи и ресурси на национално и европейско равнище чрез информационните и комуникационните технологии. Световната банка предостави заем за изработване на съвременни учебни стандарти, което косвено ще подпомогне развитието на образованието и в областта на високите технологии. Наблюдава се повишен интерес на младите хора към изучаване на специалности в областта на високите технологии. Например в Техническия университет в София кандидат студентите, посочили като първо желание специалностите Компютърни системи и технологии са 3836, Комуникационна техника и технологии – 1784 като за останалите 32 специалности този показател е между 12 и 530. Минималният бал за класиране по тези специалности е 19,85 (при максимален 21) и 19,60. В УНСС се обучават около 567 студента по информатика в редовно и задочно обучение. Годишно се дипломират около 90 студента. Всички 5684 кандидати с математика през кандидатстудентската кампания 2000 са посочили информатиката като желана специалност. Минималният бал за прием по тази специалност е 22 за редовно обучение при мъжете и 21,60 при жените (при максимален бал 24).
Младите специалисти, придобили знания в областта на високите технологии често напускат страната. Например заплащането на ръководителите на звената по информационно обслужване е между 150-250 долара за държавна организация; между 550-1000 долара за частна организация; за управител на предприятие в областта на информационните технологии – между 300 и 1500 долара; за управител на чуждестранно предприятие – между 800 и 2500 долара. Работната заплата на програмист в българско предприятие е между 220 и 500 долара, в чуждестранно предприятие – между 300 и 750 долара. Минимално обещавано заплащане от брокерски фирми на специалисти в САЩ в областта на информационните технологии е 2 000 долара месечно. Социологическите проучвания през втората половина на 2000 г. показват, че нагласата към емигриране на висококвалифицираните специалисти е трайна. Тя се подкрепя и от техните семейства. Повече от половината от родителите в България съветват децата си да емигрират и са готови да инвестират в тяхното обучение с тази цел. Наблюдава се бързо морално остаряване на знанията и промяна на изискванията към уменията на персонала. Тази тенденция поражда необходимостта от непрекъснато обучение особено в областта на новите технологии.
|