Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие
Фискална политика във връзка развитието на технологиите и НИРД в България сравнена с някои европейски страни
Изтегляне 5.27 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Промени в съществуващия данъчен режим
- Специфични проблеми
- Поуки от държавната подкрепа на научно-развойната дейност в европейските страни
- Финансово съдействие и гаранции
- Заключение
Фискална политика във връзка развитието на технологиите и НИРД в България сравнена с някои европейски страниНашата конкурентноспособност зависи от превръщането на нашите отличителни и ценни качества в такива, на които конкурентите трудно могат да подражават. Такива отличителни качества в съвременната икономика все повече стават знанието, уменията и творчеството, а не традиционните фактори като земя и други естествени ресурси. Този процес трябва да се оглави от частния сектор - главният създател на богатство - чрез инвестиции в развитието на нови производства, изследователска дейност, информационни технологии и умения. Правителството следва да играе решаваща роля във формирането на способности от които България се нуждае за да може да се конкурира: укрепване и засилване на способността на България за иновации и рисково инвестиране в областта на познанието, особено в науката и инженеринга, усъвършенстване уменията и способностите на работната сила, включително чрез повишаване на образователните стандарти, подпомагане на бизнеса в използването на информационните технологии и научно-развойна дейност, както в страната така и в чужбина. Иновациите заемат централно място в творческия процес в икономиката и в съдействието за постигане на икономически растеж, като повишават производителността и създават работни места. Предприемачите усещат възможностите и предприемат риска от несигурност в разкриването на нови пазари, разработката на продукти и развитие на иновационните процеси. В икономика, движена от знанието този процес е даже по-решаващ, както за дребния, така и за крупния бизнес. Правителството вече си е поставило за цел да обезпечи подходящия макро-икономически и данъчен климат за да помогне на хората да развият предприемачески умения и да премахне бариерите пред растежа. Темпът на иновации означава непрестанно обновяване на конкурентоспособните предимства. България се нуждае от повече рискуващи хора, които бързо превръщат идеите в продукти и бизнес. България се нуждае от повече отрасли с голям растеж. Колкото се може повече хора трябва да умеят и да имат подкрепата да започнат, управляват и увеличават бизнеса - независимо млади или стари, мъже или жени и без разлика на етнически произход или местожителство. Властите могат да подкрепят процеса на иновации по различен начин. Рамковите условия като системата за образование и обучение, инфраструктурата, законовата среда и макроикономическата политика са важни за съдействието на иновациите. Двата най-целенасочени инструмента на тази политика, обаче са научно-развойната дейност, субсидирана от държавата и данъчните стимули. Данъчните стимули имат “хоризонтален” характер, тъй като се ползват от всички фирми съгласно точни критерии. Научно-развойната дейност, субсидирана от държавата има по-скоро “вертикален” характер, тъй като тя е избирателна, насочена към подбрани от правителството проекти, както за неговите собствени нужди, така и в подкрепа на индустрията. Един от важните данъчни стимули за научно-развойната дейност и новите технологии в страните от Европейския съюз е специалното данъчно стимулиране на инвестиции в този вид активи.
По-долу са обобщени някои от особено важните постижения във връзка с данъчните закони и практики , а по-подробен обзор на данъчната система в България е представен в Приложение 7. Финансова стабилност – това е едно от най-ценните постижения на българската реформа. Съществува очевидна връзка между това постижение и функционирането на финансовата система. Усъвършенстване на данъчното законодателство – сред множеството промени в данъчния режим, влизащи в силата от началото на 2001 г. има някои очевидни и важни подобрения, отговарящи на нуждите на икономиката. Намаление на данъчните ставки – Считано от 1 януари 2001 г. по-високият размер на корпоративния подоходен данък се намалява от 25% на 20%, а за тъй наречените малки фирми от 20% на 15%. Най-големият размер на данъка върху доходите на физическите лица се намалява от 40% на 38%, като необлагаемият минимум е 100 лева. По отношение на ДДС шестмесечният срок за възстановяване на платеният данък се променя на четири месеца. Без съмнение, всички данъчно задължени лица ще спечелят от тези мерки, които вероятно ще облекчат постигането на по-висока степен на събираемост на данъците в цялата страна. Освен намаление на размера на данъка има и други стимулиращи промени в закона с цел усъвършенстване на данъчния режим. Например:
В допълнение, следва да се отбележи, че българските законови счетоводни правила, които взаимодействат с данъчното законодателство се приближават до принципите и стандартите, възприети от страните с развита пазарна икономика. Това е много положителна и важна тенденция.
Корпоративните данъци трябва да позволяват приспадането на реалните търговски разходи от действителните търговски приходи. Ограниченията, насочени срещу избягване от данъци в области, като представителни и други нетърговски разходи, амортизация (времеви ограничения), цени по сделки между свързани лица и скрито разпределение на дивиденти не би трябвало да се разглеждат като затруднение. Ограничаване на разходите за обслужване на дълговото финансиране от несвързани страни Чуждестранните инвеститори може да се окажат неподготвени да инвестират в собственост в България, но да бъдат готови за обсъждане на инвестиции под формата на заем (или предоставяне на активи на лизинг) за несвързани български търговски дружества, които не могат да си осигурят капиталово финансиране. Действащите правила за слаба капитализация могат да ограничават (не само временно) намалението на облагаемия доход със съответните разходи за лихви, които в описаната ситуация не са свързани с опит за избягване на данъци. По-вероятно е ограничението да действа спрямо проекти за дългосрочно инвестиране, което едва ли би улеснило нужните за икономиката структурни реформи. Двойно облагане на лихвите В съответствие със съществуващите правила, ако българска банка предостави заем на българско предприятие, лихвата ще бъде облагаема за банката при всички случаи, като в някои случаи може доходът на предприятието да не се намалява с нея. Това може да доведе до двойно облагане на лихвата. Невъзможност за прихващане на капиталови загуби от капиталовите печалби Съгласно съществуващия данъчен режим, ако чуждестранно лице реализира и капиталови печалби, и капиталови загуби в резултат на търговия с акции на български фирми, печалбите ще бъдат обложени с 15% данък при източника, но облагаемата база няма да се намали със сумата на загубите . Това води до демотивация на чуждестранните (потенциални ) инвеститори да инвестират в български акции, като възпрепятства също и развитието на българския капиталов пазар.
ЗКПО предпоставя, че ликвидационните постъпления, изплащани на чуждестранен инвеститор се приемат за “дивиденти” и като такива подлежат на данък от 15%, удържан при източника. Не съществува законова разпоредба, която ясно да изключва първоначалната инвестиция от облагаемата сума. Например, ако при регистрирането на капитала е направена инвестиция от 1 млн. лева и след това предприятието е ликвидирано без да е извършвала никаква търговска дейност, ликвидационните постъпления ( впревърнали се в “дивиденти” според определението), съгласно цитираните разпоредби ще подлежат на облагане в България с данък от 15% . По този начин инвеститорът ще трябва да плати 15% от инвестицията като данък за краткото си присъствие в България. Данъчно третиране на разходите за програмни продукти Понастоящем няма специални разпоредби относно данъчния статут на програмните продукти. ЗКПО не определя в кои случаи плащанията за трансфер на програмни продукти трябва да бъдат считани за плащане на авторските права и в кои те следва да бъдат третирани като търговски приход. Тъй като обемът на плащанията за програмни продукти вероятно ще се увеличава, ще се увеличава и нуждата от определянето им като търговски приход или авторски хонорар. Това поражда необходимост от специална законова уредба. Следва да се отбележи, че на 29 септември 1998 г. ОИСР издаде преработени Коментари по член 12 на Конвенцията на ОИСР за примерни данъци, касаещи плащанията за програмни продукти. По съществуващия коментар на ОИСР плащания, извършени за придобиване на частични авторски права (без трансферента да отчуждава напълно авторските права) представляват авторски хонорар, при което се счита, че предоставянето на права за използване на програмата без такъв лиценз представлява нарушение на авторското право.
Признавайки положителните изменения в правилата за данъчно признатите норми на амортизация, същевременно съществува сериозна нужда от тяхното по-нататъшно усъвършенстване така, че тези правила да бъдат достатъчно адекватни на икономическите реалности. Няма данъчни облекчения за инвестиционни покупки и амортизацията се счита за разход само в размер, определен в ЗКПО. Често нормата прилагана за компютри и програмни продукти ( 20% годишно по линейния метод ) се преценява от съответните търговци като нереалистично ниска. Те считат , че икономическият живот на компютрите и програмните продукти в действителност е много по-кратък. В повечето от развитите страни се прилага ускорената норма на амортизация от 100%. Високи данъци върху трудовите възнаграждения и вноските за социално осигуряване Много високите данъци върху трудовите възнаграждения и сравнително високите вноски за социално осигуряване, изплащани от работодателя влияят върху отсътвието на възможност за разкриване на нови работни места и квалификация на служителите. Служителите са длъжни да правят следните вноски за своя сметка:
Работодателите за длъжни да плащат за своите служители данъци със следния размер:
От друга страна, представителите на бизнеса с програмни продукти казват, че това са най-големите разходи, които имат / а не корпоративният данък /, защото заплатите в тази област са сравнително високи и те открито заявяват , че търсят начини за избягване на тези данъци с цел да сведат до минимум разходите за персонала. Основните въпроси, свързани с ДДС са: Задължението за регистрация по ДДС възниква, ако оборотът е над 75 млн.лева за последните 12 месеца. Това равнище е твърде високо и много малки фирми не могат да го достигнат и да ползват данъчен кредит. За сравнение виж таблицата по-долу , която показва задължението за регистрация по ДДС в страните-членки на ЕС. Съществува шестмесечен период за възстановяване на вноските по ДДС, който от 1 януари 2001 година се променя на 4 месеца. Въпреки това, този изчаквателен период за възстановяване на ДДС е особено затруднителен за инвеститорите. Особено в случаите на нови инвестиции, този изчаквателен период може да представлява съществен фактор за размера на разходите.
Страни-членки на ЕСМинимално задължение в евро Австрия22,400Белгия5,000Великобритания65,500Германия12,555Гърция6,000Испания0Ирландия50,000Италия0Люксембург10,000Португалия10,215 или 12,770Финландия10,000Франция10,000Швеция0Нестабилна и непредсказуема данъчна политика Данъчната политика в България често е нестабилна и непредсказуема. Проблемът идва от липсата на възможност за данъчно планиране. Данъчното законодателство често се променя и в много от случаите некоректно. Законите са придружени от тъй наречените правилници за приложение, които разясняват или дори тълкуват законите. На два пъти през последните шест години бяха приемани и скоро след това отменяни дългосрочни данъчни стимули за чуждестранните инвеститори. Наистина, това не засегна вече вложените средства благодарение на приложените благоприятни преходни мерки. Процесът на планиране на някои стратегически инвеститори обаче беше разстроен.
Научната и развойна дейност, извършвана от частния бизнес е важен индикатор за способността на една нация за иновации и страните от ОИСР прилагат различни подходи при усъвършенстване на своята дейност. Страните, в които научно-развойната дейност в бизнеса е слаба често приемат общи програми и данъчни облекчения, докато страните със сравнително силно изразена научно-развойна дейност на бизнеса прилагат мерки, които се отнасят до определени видове фирми / новосъздадени, средни и малки предприятия, бързо разрастващи се или фирми с висока степен на изследователска дейност /, специфични сектори и “ключови технологии” или до специфични цели / увеличена безработица на научните кадри/. Например, работодателите в Холандия, които за задължени да удържат данък върху дохода и вноските за социално осигуряване от брутните заплати на своите служители, могат да намалят плащаните от тях на властите суми в случай, че персоналът е зает с научно-развойна дейност , като по този начин се намалява тежестта на разходите за заплати при научно-развойна дейност. Фискалните облекчения могат да имат различна форма, което е проблематика за подробно сравнително изследване. Повечето страни от ОИСР разрешават пълно изписване на текущите разходи за научно-развойна дейност/ с разрешената амортизация се намалява облагаемия доход/. Много от тях предоставят данъчни кредити за научно-развойна дейност. С тях се намалява корпоративния подоходен данък и се прилагат, или до размера на разходите за научно-развойна дейност - линеен размер , или до увеличението на тези разходи в сравнение с дадена база - прогресивен размер. Допълнително, някои страни допускат ускорена амортизация на инвестиции в машини, оборудване и сгради, използвани за научно-развойна дейност. Фискалните стимули и директните субсидии могат да се допълват или заместват. Не съществува, обаче ясен международен модел. Някои страни са по-благосклонни към данъчните стимули при сравнително по-малко по размер финансиране (например, Австрия, Дания и Холандия) , докато други се насочват към пряката финансова подкрепа и по-малко към данъчните концесии ( като Норвегия, Великобритания, Италия , Швеция и Германия). Сред останалите страни могат да бъдат обособени две групи. Първата група страни , съставена от Канада, Испания, САЩ и Франция предоставят както големи данъчни стимули, така и финансиране от страна на държавата. Втората група страни, включваща Япония и Швейцария, слабо използва и двата вида инструменти на държавна политика. И данъчните облекчения, и директните субсидии стимулират частните инвестиции в научно-развойна дейност най-малко в краткосрочен план. В дългосрочен план, преките субсидии са много по-ефективни от данъчните стимули. Това вероятно е така, тъй като директните субсидии водят до внедряването на нови проекти от фирмите, докато данъчните стимули могат да предизвикат ускоряване на съществуващите проекти.
Повечето от развитите страни използват различни форми на финансово съдействие за стимулиране на икономическата експанзия. Бенефициарите могат да бъдат физически или юридически лица, обществени или частни, при условие, че извършват дейности, допринасящи пряко за създаване, развитие, конверсия и или модернизация и рационализация на промишлени или занаятчийски предприятия, а в определени случаи и на търговски предприятия. Дейностите трябва да са от общ икономически интерес. С цел да стимулират икономическата експанзия в определени области на страната, законите на страните от ОИСР съдържат финансови и данъчно стимулиращи мерки. Бенефициарите могат да извършват една или повече операции, които допринасят за реализацията на промишлените, технологичните или регионалните цели на националния план. Законите могат да предвиждат различни видове стимули, като например, намалени лихвени проценти, капиталови субсидии, държавни гаранции, освобождаване от предварително плащане на недвижима собственост, ускорена амортизация, други. В допълнение към ползите, предоставяни, както от стимулиращите инвестициите закони, така и от данъчните стимули, страните от ОИСР използват редица други мерки за поощряване на инвестициите:
Съществуват различни други програми за съдействие, предназначени както да подпомагат малки и средни фирми ( например, благоприятни заеми по линия на Европейската програма за възстановяване), така и да съдействат за технологичния прогрес или иновации, за подобряване на околната среда или да предлагат стабилност на управлението. Консултативната комисия за научни и технологични изследвания в Испания предоставя дългосрочно безлихвено финансиране с цел съдействие за проучване и разработка на нови продукти или промишлени процеси. В Австрия, с разходите за наука и развойна дейност се намаляват данъците до 112% от действително изразходваните суми при условие, че данъчните власти се убедят, че изследователската дейност е от икономически интерес за страната. Не се изисква удостоверение ако патентът вече е бил издаден. Сумата, с която се намалява данъка достига 118% от действителните разходи, ако изобретението се използва от самия изобретател, а не е предоставено за ползване от трети страни. Търговските предприятия могат да намаляват облагаемия доход с дарения за университети и други институции, извършващи изследователска дейност и признати като такива от данъчните власти до 10% от подлежащата на облагане печалба за предшестващата година. Агенцията за индустриално развитие в Ирландия е основната организация , отговаряща за оказване на съдействие за развитие на промишлеността. Тя предлага широка гама от субсидии и други форми на стимулиране. Проекти, които могат да бъдат подпомогнати трябва :
С разходите за ремонти, поддръжка или модернизация в Италия се намалява облагаемата печалба в размер до 5% от стойността на амортизируемите активи в началото на финансовия период. Всяко превишение над тези 5% се признава през следващите пет години като се разпределя равномерно през тези години. Амортизационните начисления за патенти и търговски марки се признават за разход всяка година до максимална сума равна на една трета от стойността. Амортизацията на търговските марки се признава за разход до максимална сума от една десета от стойността всяка година. Амортизациите за лицензи и други нематериални права по отношение на горните активи се признават за разход през времето на полезния живот на лиценза, съгласно разпоредбите на договора или закона. Във Франция се предоставя данъчен кредит за 50% от превишението на разходите за научно-развойна дейност, направени през всяка календарна година от 1996 до 1998 г. над корегираните подобни разходи, извършени през предходните две години. За новите фирми данъчният кредит е равен на 50% от разходите в годината на учредяване. Същата тази сума се използва като база за годината, следваща годината на учредяване. Данъчните власти са дали тясно определение на разходите за научно-развойна дейност, което се използва само при прилагането на провизии при изчисляването на данъчния кредит. Квалифицирането на разходите за научно-развойна дейност включва разходи за персонала, амортизационни отчисления за оборудване, пряко свързано с изпълнението на програми за научно-развойна дейност. Разходи, свързани с регистрацията и поддържането на патенти (без дизайн, модели и търговски марки) се приемат за разходи за научно-развойна дейност , така както и амортизационните отчисления за патенти ( но не и ноу-хау), придобити от трети страни (включително свързани страни), но не и авторските отчисления за ползването им. Максималният данъчен кредит е ограничен до 40 милиона френски франка всяка година. Данъчният кредит се погасява срещу задължението на предприятието по корпоративния подоходен данък. В случай на превишение, превишението се пренася за следващите три години. В края на този период оставащият кредит се възстановява на предприятието. Когато разходите са по-малко от средните разходи, направени през двете предходни години, сума равна на 50% от разликата се зачита като следващ базов кредит. Обаче, това зачитане е ограничено до размера на кредита, получен в предходни периоди. Фирми, които са придобили нови материални или нематериални дълготрайни активи, използвани в Белгия за бизнес цели могат при определени условия да намаляват облагаемата си печалба с процент от разходите за придобиване на тези инвестиции. Следва да се отбележи, че размерът на намалението поради направени инвестиции може да бъде увеличен в някои случаи, например до 13% за активи придобити с цел намаляване на енергийните разходи на предприятието, научно-развойна дейност и нови продукти и технологии. Средни и малки фирми ( в които физически лица притежават повече от 50% и които нямат координиращ групата център), придобили нови материални или нематериални активи, използвани в Белгия за бизнес цели могат при определени условия да намалят облагаемата си печалба с процент от придобивната стойност на тези инвестиции. За фирми които придобиват активи, свързани с научно-развойна дейност и нови продукти или технологии ( независимо дали имат повече или по-малко от 20 души персонал ) се предоставя възможност за увеличен размер на намалението на облагаемата печалба с направените инвестициите от 20.5% ( за финансовите 1998 и 1999 години). В почти всички развити страни съществува ускорена норма на амортизация от 100% за компютри и програмни продукти, а в някои случаи и за придобиване на стоки, свързани с научно-развойната дейност.
Българските търговски дружества и физически лица се нуждаят от реформа, която излиза извън приемането на дадени изменения в съществуващите закони и издаването на особени данъчни правилници. Това което трябва да се постигне е качествено подобрение на ежедневната способност на данъчната система да установи, признае, подреди по важност и реши проблемите, които съществуват ( и винаги ще съществуват) по отношение на данъчната политика, закони и практика в България. Нужни са целенасочени инвестиции в структурите с най-голям потенциал за генериране на бързи, ликвидни, законни, достатъчни и устойчиви ползи за държавата без да нанасят ущърб на икономиката. Структурите, които подкрепят данъчната реформа би следвало да бъдат определени сред най-приоритетните инвестиционни цели. Бързият ефект от такива инвестиции ще генерира ресурси за по-нататъшни реформи. Повишаване трансфера на технолоии към бизнеса и неговата способност да поема технологии е традиционна опорна точка в иновационната политика. Решаващите фактори за успех са: подход обусловен от търсенето, трансфера на ноу-хау в областта на иновациите и физическата близост до източника на технологии. Използваните методи включват научни паркове, регионални технологични центрове, отдели за връзка в академичните и научни организации и демонстрационни проекти. Могат да бъдат отбелязани три основни аспекта:
Интернет може незабавно да бъде използван от създателите на данъчна политика, като средство за комуникация със страните, заинтересовани от (влияещи на) данъчната политика. Например, една добре структуриран проект на документ за данъчна политика може да бъде публикуван в Интернет с покана към читателите да направят коментари по него и да предложат промени. Може да е необходимо поканата да бъде разпространена чрез други медии. Проектът може периодично да бъде осъвременяван и подобряван, като се добавят новите работещи идеи , а други бъдат оттегляни. Електронният начин на комуникация би позволил лесната класификация на предложенията по (например) предмет, време, качество и др. Това може да породи интересни идеи, наблюдения и съображения. Усъвършенстване на данъчната система по посока на приложението на основните данъчни принципи на пазарната икономика трябва да отговаря на изискванията за най-ефикасна мобилизация на вътрешните ресурси. Основна цел на данъчната политика следва да бъде разширяването на данъчната база в съчетание с намаляване на размерите на данъците след внимателна преценка. Укрепването на данъчната и митническа администрация е основата за по-висока степен на събираемост на данъците
|