Финансовата система и развитието на технологичния сектор в България

Финансовата система и развитието на технологичния сектор в България

Развитието на финансовата система на България на настоящият момент не може да се отличава от цялостното състояние на икономиката. След въвеждането на валутния борд през 1997 г. тя бе стабилизирана , търговските банки демонстрираха ликвидност, много добра капиталова адекватност, бе приет нов закон за фондовата борса , което доведе до структуриране и регулиране на фондовия пазар,бяха направени положителни промени в търговския закон, закона за корпоративното подоходно облагане и редица други нормативни актове. През последните три години бе наблюдавано осезателно оживление в икономиката и макар с твърде бавни темпове бе регистриран икономически растеж.

1. Състояние и развитие на банковата система

2. Текущо състояние на банковата система

През последните три години българската банкова система възстанови своята стабилност и надеждност. Показателите за първична и вторична ликвидност и за капиталова адекватност надхвърлят сериозно изискуемите от БНБ нива. Подобри се състоянието на кредитния портфейл на банките. В края на третото тримесечие редовните кредити са над 90% от общия кредитен портфейл, а отчетената и провизирана загуба е 7,8%. Трайна тенденция на нарастване отбелязват банковите активи – спрямо 30.09.1999 г. те са се увеличили с 29,4%.

Банките поддържат консервативна кредитна политика през последните години. Делът на отпуснатите кредити за последните три години не надхвърля 30% от общата сума на активите. Това съотношение е много по-ниско от международно приетите стандарти на Банката за международни разплащания в Базел от 60-65%.Поради слабата си кредитна активност и насочването основно в ниско рискови инвестиции в банкови депозити в чужбина и в ДЦК, банките регистрират и твърде ниска рентабилност като цяло – възвръщаемостта на активите към 30.09.2000г. е 2,3%.Съществено е да се отбележи , че банковата система все още е твърде малка дори и за българските стандарти. През 1999г. съотношението на банковите активи към БВП е 36%, като препоръчителните международни норми са 95-120%.

Структурата на банковата система по отношение на големината на банките е доста небалансирана. Трите най-големи банки в страната – Булбанк АД, ОББ и Банка ДСК притежават 50% от активите и 87% от печалбата на сектора за деветмесечието на 2000г. Съществуват 14 малки банки, чиито балансови числа не им позволяват да отпуска сериозни по размер кредити на предприятията и да бъдат конкурентноспособни на пазара. Перспективата пред тези банки е да се извърши консолидация , за да се постигне по-високо ниво на конкурентноспособност на банковия пазар.

Засиленото присъствие на чуждестранен банков капитал създава предпоставки в близко бъдеще да се подобри продуктовия микс на банковия пазар , чрез въвеждане на нови банкови продукти и услуги и повишаване на банковото обслужване в страната. Този процес на обновление в момента набира скорост, като първите стъпки от него са преструктуриране на организационната, управленската и маркетинговата структури на банките.В близко бъдеще – 12 – 18 месеца е напълно възможно на банковия пазар да се наблюдават положителни изменения по отношение на нови банкови продукти и засилване на кредитната активност.

• Анализ на банковата система в България

Таблица 0 Основни изводи за банковата система

1. 
   Силни страниСлаби страниСтабилна финансова система с добра ликвидност и висок качество на кредитното портфолио
   
2. 
   Добре развита мрежа от клонове
   
3. 
   Добра нормативна рамка
   
4. 
   Силен банков надзор
   
5. 
   Присъствие на пазара на добре познати чужди банки - Sitibank, ING, BNP, Uni-Credito, Raiffeisenbank, NBG и др.
   
6. 
   Стабилна тенденция на растеж на банковите активиНяма достъп до кредити за новосъздадени компании
   
7. 
   Висока концентрация на банковия пазар - първите 3 големи банки държат около 50% от активите и 87% от печалбата в сектора
   
8. 
   Много рестриктивни кредити - кредитите са около 29% от общите активи на системата
   
9. 
   Високо ниво на обезпечението по кредитите - 160%-200%
   
10. 
    Високи лихви по заемите и голям спред 8-9%
    
11. 
    Ниска норма на печалба - възвращаемоста на активите е около 2.3%
    
12. 
    Липса на специално третиране на кредитите, отпуснати на технологичните отрасли
    
13. 
    Над 80% от заемите са краткосрочни( до 1г.)
    

1. 
   Няма достъп до кредитите за нови компанииВъзможностиЗаплахиНарастваща конкуренция на банковия пазар
   
2. 
   Консолидация на малките банки
   
3. 
   Въвеждане на модерни банкови продукти и услуги
   
4. 
   Дерегулация на банковия пазар съгласно изискванията на ЕС
   
5. 
   Развитие на гъвкави схеми за финансиране на експорта
   

1. 
   Теоретична възможност за влошаване на порт-фолиото
   
2. 
   По-бавни темпове на развитие сравнени с тези в реалната икономикаПо отношение на силните страни е необходимо да се отбележи факта , че към 30.09.2000г. състоянието на качеството на кредитния портфейл на банковата система е много добро. Над 90% от отпуснатите кредити от търговските банки са редовни , а загубата е около 7%. Налице е стабилна и трайна тенденция в последните години банките да подобряват качеството на портфейла си , като това се дължи както на строгата надзорна политика на БНБ така и на много предпазливото кредитиране от страна на самите банки.Основните слабости на банковата система в настоящия момент по отношение на кредитирането е именно консервативността и много рестриктивните изисквания за отпускане на кредити. Банките продължават да изискват първокласни обезпечения (първа по ред ипотека на жилищни сгради, валута, благородни метали, ДЦК) в размер на 160-200%от размера на искания кредит. В повечето случай банките са консервативни в приемането на готова продукция, залог на машини и оборудване и други активи за обезпечение на кредитите. Това създава сериозни трудности на кредитоискателите и често е една от основните пречки за получаване на банково финансиране. Лихвените проценти по кредитите в лева основно се движат в диапазона 14-16%, като лихвения спред (разликата на лихвите по кредити и депозити) е 8,5-10%. Лихвената политика на търговските банки също не създава условия за разширяване на достъпа до кредит .За компаниите от технологичния сектор не съществуват специфични условия за кредитиране.По принцип тази индустрия се нуждае от средносрочно и дългосрочно кредитиране при по-облекчени условия в първоначалния период, докато в настоящия момент над 85% от всички отпуснати кредити са с матуритет до 1 година. С изключение на големите компании от технологичния сектор, за всички останали достъпът до кредити е силно затруднен. Банките изискват високо обезпечение по кредитите, наличие на големи парични потоци ( за предпочитане във валута), сключени договори за износ и увеличаващ се пазарен дял на кредитоискателя. Кредитоискателя търси финансиране за да финансира инвестициите си в машини и оборудване, което да му позволи да задоволи изискванията на вътрешния и най-вече на международния пазар, да разполага с достатъчно оборотен капитал за да е конкурентоспособен на пазара по отношение на цена, време за разплащане и качество.За съжаление в повечето случай се получава омагьосан кръг, от който компаниите доста трудно могат да излязат.
   

Възможностите стоящи пред банковата система в краткосрочен и средносрочен период са основно свързани с повишаващата се конкуренция на банковия пазар и произтичащите от този процес положителни тенденции за банковите клиенти и сектора като цяло.С финализирането на процеса на банкова приватизация в страната и течащото в момента постприватизационно преструктуриране на банките започва нов етап в развитието на банковата система. Инвестирането в нови банкови продукти и услуги се превръща в основна задача за банките тъй като непрекъснатото подобряване на банковата политика и маркетинг са единствените възможности за пазарно развитие. През последните две години бе наблюдавана стабилност , но и статичност в банковия сектор, главно поради бавно променящата се икономическа среда и приватизационни очаквания. Сега е налице тенденция към постепенно раздвижване на пазар, обусловено главно от банките доминирани от чуждестранен капитал. Освен пазарните сили тласък към “отварянето” на банковия сектор към реалната икономика се очаква да даде и БНБ чрез известно смекчаване на нормативните изисквания към търговските банки. Строгата регулативна рамка бе наложена с въвеждането на валутния борд, но запазването й би оказало задържащ ефект върху развитието на банковия пазар. Постепенната, плавна дерегулация на банковия сектор предстои и във връзка с поетите ангажименти от страната ни в процеса към присъединяването към ЕС и изпълнението на изискванията на Европейската комисия и Европейската централна банка.

1. Капиталов пазар

Все още капиаловият пазар не функционира в нормален вид и не представлява реален източник на финансов ресурс. В Таблица 0 са дефинирани основните точки от SWOT анализа към настоящия момент.

1. 
   Силни страниСлаби страниДобре конституиран и регулиран пазар.
   
2. 
   Повече от 940 компании са регистрирани на фондовата борса.
   

1. 
   Слаба инвестиционна активност.
   
2. 
   Относително дълга процедура за регистриране на нови ценни книжа на пазара.
   
3. 
   Ниска инвестиционна култура на компаниите-емитенти.
   
4. 
   Ограничение за нововъзникналите компании (до 3г.) да емитират акции на борсата.
   
5. 
   Слабо корпоративно управление на компаниите –емитенти.
   

1. 
   ВъзможностиЗаплахиРазнообразяване на вида на търгуемите ценни книжа – GDRs, привилегировани акции и др.
   
2. 
   Емисии на корпоративни облигации – в настоящия момент – Прософт АД (2 емисии), Албена АД, Енергия АД
   

1. 
   Запазване на настоящото положение на капиталовия пазар.
   
2. 
   Запазване на възможността компаниите да увеличават капитала си под условие.Освен завършилото институционално и регулативно изграждане ,като положителна страна може да се изтъкне факта , че повече от 940 компании са регистрирани на фондовата борса. За съжаление в името на безпристрастния анализ трябва да се каже, че силните страни на капиталовия пазар в България не са многобройни. Пазарът практически функционира с пренебрежимо малка част от своите възможности. Инвестиционната активност е минимална. Отсъстват сериозни инвеститори които да разпределят свободен ресурс. Пазарът е “тънък” и през последните 18 месеца не се наблюдава ясна тенденция на положителна промяна. Широко известно е мнението на инвеститори и експерти че липсват атрактивни книжа на пода на борсата. Причините за това могат да се търсят в две посоки – отказа на държавата да пусне пакети акции от големите предприятия обявени в приватизация и слабото корпоративно управление и незадоволителните резултати на регистрираните компании на борсата.Множество от компаниите са само “регистрирани” на борсата като сделки с книжата им реално не се извършват с месеци. Проблем представлява и все още ниската инвестиционна култура на мениджърите на предприятията. Твърде малък е броя на компаниите разпределящи дивидент сред своите акционери . Все още пазарът не се използва реално като източник на по-евтин финансов ресурс( в сравнение с банковото кредитиране) и допълнителните емисии на акции са много рядко явление. Причини за това могат да се посочат и в сравнително сложните процедури на ДКЦК за регистриране на нови емисии акции. Достъпът на нововъзникнали компании до пазара е невъзможен. В ЗППЦК съществуват и положение създаващи пречки пред нормалното развитие на капиталовия пазар:
   

• 
  възможности за увеличаване под условие на капитала на публичните дружества. На практика по този начин се дава възможност в отделни случаи да бъде увеличаван капитала на банки, застрахователни и други финансови публични компании само в интерес на част от акционерите;
  
• 
  възможността, създадена от Закона, за прекратяване статута на публичност на компании с регистриран капитал под 200 хил. лв. просто чрез решение на Общото събрание на дружеството, без да е задължително отправяне на търгово предлагане. Подобна възможност позволява на мажоритарен акционер или група акционери, които имат мнозинство в Общото събрание, да прекратят статута му на публично дружество без съгласието на останалите акционери;
  
• 
  определението за публично дружество създава възможността за заобикаляне на задължителната търговия с ценни книжа на тези дружества на регулиран пазар. Отново се допуска замяна на акции извън регулираните пазари срещу ДЦК или ценни книжа от други публични дружества.
  

1. Алтернативни източници на финансиране – фондове за рисков капитал

• 
  продължаващото преструктуриране на реалния сектор;
  
• 
  ниската пазарна капитализация на компаниите;
  
• 
  разлики между националните и международните счетоводни стандарти;
  
• 
  утежнен данъчен режим за този вид инвестиции.
  

1. Заключение

Таблица 0 Мерки за подобряване на финансовата среда за развитие на технологиите в България

БНБ3. Наредба № 11, регламентираща ликвидността на една банка, поради която банките се ориентират към краткосрочно кредитиране, за да има съответствие привлечените средства и вземанията на банкатаБНБ4. Промяна на ГПК в глави 22,23,33,35,36-42.Министерски съвет, Народно събрание5. Приемане на международните счетоводни стандарти за финансови институцииБНБ,Министерски съвет, Народно събрание6. Активна лихвена политика Търговски банки7. Данъчно стимулиране на ТБ при кредитиране на високо технологични компании- намаляване на облагаемия финансов резултат със процента на кредитите за високо технологичния сектор от общия кредитен портфейл.Министерство на финансите, Министерски съвет8.Създаване на браншови гаранционни фондовеБраншови организации от технологичния сектор, ТБII. По отношение на капиталовия пазар1. Предлагане при приватизация на пакети акции на НЕК,БТКАгенция за приватизация, Ресорни министерства2. Публично предлагане на миноритарни и остатъчни дяловеАгенция за приватизация, Ресорни министерства3.Промени в данъчния режим:

1. 
   намаляване на финансовия резултат с лихвите по корпоративни облигации;
   
2. 
   освобождаване от данъчно облагане на капиталовата печалба, при притежаване на ценни книжа над определен период;
   
3. 
   облагане на капиталовата печалба на чуждестранни лица на
   
4. 
   портфейлна основа;
   
5. 
   изравняване на режима на преоценка на дългосрочните и краткосрочните инвестиции. Министерство на финансите, Министерски съветНеобходими са промени и в самия технологичен сектор за да може да отговори адекватно на изискванията поставяни му от финансовия пазар;
   

• 
  подобряване на корпоративното управление
  
• 
  спазване на принципите на добрата мениджърска практика;
  
• 
  стриктна счетоводна отчетност
  
• 
  повишаване на инвестиционната култура;
  
• 
  активна маркетингова и финансова политика.
  
• 
  
  Каталог: uploads -> publication
  publication -> Курсови проекти
  publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
  publication -> България не подобрява конкурентоспособността си
  publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
  publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
  publication -> Гъвкавите форми на заетост и конкурентоспособността на българските предприятия
  publication -> 2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание
  publication -> Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България
  publication -> Център за икономическо развитие
  publication -> В административното правораздаване целта на концепцията
  
  
  
  Изтегляне 5.27 Mb.
  
  Сподели с приятели: