Фактори за развитие на технологиите в България

Необходимост от политически актове.

• 
  обхвата на държавното въздействие;
  
• 
  ролята на останалите участници в прехода към ИО;
  
• 
  основните ценности и принципи , които ще служат като ориентири при прехода към ИО ;
  
• 
  организацията на осъществяването на политиката към проблемите на ИО и методите за контрол;
  
• 
  средствата за обратна връзка и предвидени техники и механизми за оценка на ефективността на въздействието.
  

• Актове.

• 
  Национална стратегия и програма за развитие на информационното общество,
  
• 
  България 2001 - програма на Министреския съвет за периода 1997 – 2001г.,
  
• 
  Националната програма за приемане достиженията на правото на ЕС ,
  
• 
  Стратегия за изграждане на модерна административна система на Република България,
  
• 
  Национална стратегия за насърчаване на развитието на малки и средни предприятия ,
  
• 
  Единна национална стратегия за противодействие на престъпността,
  
• 
  Национална стратегия за развитие на високите технологии,
  
• 
  Национална програма за електронна търговия,
  
• 
  Национална образователна стратегия по информационни и комуникационни технологии,
  
• 
  Секторна политика в областта на далекосъобщенията.
  

• 
  въвеждане на европейски норми за осигуряване на достъп до информация, при гарантиране сигурността на данните и основните човешки права и
  
• 
  създаване на прозрачна и предвидима правна и регулаторна рамка за предоставяне на услугите на информационното общество.
  

Според Стратегията за изграждане на модерна административна система, приета с Решение №36 от 9 февруари 1998 г., следва да се приемат конкретни законодателни актове, между които:

• 
  Закон за достъп до публичната информация,
  
• 
  Закон за нормативните актове,
  
• 
  Закон за обществените поръчки.
  

• 
  достъп до информация,
  
• 
  защита на личните данни,
  
• 
  защита на интелектуалната собственост в новите условия,
  
• 
  регламентиране на новите форми на престъпност и борбата с тях,
  
• 
  уредба на високотехнологичните дейности и високотехнологичните паркове,
  
• 
  уредба на електронния документ и електронния подпис.
  

• 
  еднакъв правен статус на местните и чуждите лица;
  
• 
  стимулиране на чуждестранните инвестиции;
  
• 
  ефективна закрила на обектите на интелектуалната собственост;
  
• 
  правна уредба на инвестирането на рисков капитал;
  
• 
  регламентирани трудови условия и социално осигуряване на заетите във високотехнологичните компании;
  
• 
  нерестриктивно данъчно законодателство;
  
• 
  развитие на двустранните спогодби за избягване на двойно данъчно облагане.
  

• Законодателство

• Високи технологии

• Закон за високотехнологичните дейности и високотехнологичните паркове (проект)

Проектът е насочен към създаването на благоприятни нормативни, икономически и институционални условия за развитие на високотехнологичните дейности и за високотехнологичните паркове в Република България.

За дефиниране на ВТД ведин от вариантите законопроекта са въведени следните критерии:

• 
  ВТД са свързани с иновации (превръщането на идея или проект в продаваем нов или усъвършенстван продукт или в нов или усъвършенстван метод за производство на стоки и услуги), научно-изследователска, развойна, технологична, проекто-конструкторска, внедрителска, инженерингова дейност, образование и обучение, трансфер на технологии и ноу-хау свързани със създаването, производството и прилагането на високотехнологични продукти.
  
• 
  Високотехнологичните дейности и продукти се определят в съответствие със Стандартната класификация за международна търговия (SITC) на Европейската организация за сътрудничество и развитие, с действащата Рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и иновации и Националната отраслова и продуктова класификация на Националния статистически институт.
  
• 
  Високотехнологичните дейности се развиват преимуществено в следните области:
  

2. телекомуникации и комуникационното оборудване;

3. микроелектрониката, микромеханиката и микросистемите;

4. новите материали, химични вещества и компоненти;

5. електротехника, енергетично оборудване и системи, енергийната ефективност, възобновяемите и алтернативните енергийни източници;

6. системите и средствата за автоматизация и роботика;

7. електрониката, приборостроенето, медицинската техника и апаратура за научни изследвания;

8. биотехнологиите, фармацевтиката;

9. новите сортове растения, породи животни, генното инженерство;

10. медицината и подобряването на качеството на живот;

11. опазването на околната среда и устойчивото развитие;

12. космически изследвания и аеродинамика ;

13. технологии на управлението.

Урежда се правният статус на високотехнологичните паркове като субекти, действащи по Търговския закон, които подлежат на вписване в регистър при определени условия:

• 
  територия с площ над 8000 кв.м. и/или на сграден фонд с разгъната застроена площ над 2500 кв.м. и изградена обща инфраструктура (енергия, вода, канализация и пречистване, комуникационни връзки) или осигурено финансиране на проект в частта изграждане на сграден фонд и на обща инфраструктура;
  
• 
  като учредител да участва най-малко едно юридическо лице от академичната общност (висши училища и БАН);
  
• 
  най-малко 2/3 от лицата, работещи на територията на високотехнологичния парк да са юридически лица от академичната общност (висши училища, БАН ) и/или лица, осъществяващи високотехнологична дейност;
  
• 
  задължително се създава фонд, предназначен за рискови иновативни проекти;
  
• 
  задължително се предвижда осигуряване на информационни, консултантски и счетоводни услуги на ползватели на инкубаторната част от парка и др.
  

• 
  най-малко 35 % от персонала да са с висше образование и най-малко 10 % да са студенти или специалисти до 35 години;
  
• 
  приходите от продажби на високотехнологични продукти да са повече от 75 % от приходите за дейността им;
  
• 
  разходите за научно-изследователска и развойна дейност, програмни продукти, патенти, лицензии, ноу-хау, за технологичен трансфер, общо да са най-малко 6 % от разходите на дружеството и др.
  

Предвижда се ВТП и лицата, извършващи високотехнологична дейност, регистрирани по този закон, да имат право да изберат вместо с данък върху печалбата и данък за общините да се облагат с окончателен данък в размер 1,5 на сто върху получените приходи от дейността върху стойността на получените приходи от дейността, 50 на сто от който се преотстъпва на общините, на чиято територия се намира високотехнологичния парк или лицето, извършващо високотехнологичната дейност. ВТП ще могат да се регистрират като свободни зони по Указ № 2242 за свободните зони. За съжаление, каталогът от облекчения е твърде къс, не се третира например данъчният и осигурителен статус на специалистите от ВТД.

Впрочем, съществува готовност за създаване на ВТП и някои търговски дружества и научни организации чакат само приемането на закона, за да учредят високотехнологични паркове. Нещо повече, определени субекти реално функционират, прилагайки философията на законопроекта и предприемайки определени организационни стъпки , като например членство в международни асоциации на ВТП. Този факт е само едно доказателство, че правото закъснява да уреди реални икономически процеси.

Очакван проблем след приемането на текста ще е формирането на балансиран и ефективнодействащ Съвет за технологично развитие към министъра на икономиката, който ще е реалната администрация за прилагане на закона.

• Електронна икономика.

• Закон за електронния документ и електронния подпис (проект)

Дефинирани са термините: “електронно изявление” като вербално изявление, представено в дигитална форма чрез единен стандарт за трансформация, четене и визуално представяне на информацията и “електронен документ” като електронно изявление, записано върху магнитен, оптически или друг носител, който позволява да бъде възпроизвеждано. Терминът “електронен подпис” е дефиниран технологично неутрално като всяка информация, свързана с електронното изявление по начин, съгласуван между автора и адресата, достатъчно сигурен с оглед нуждите на оборота, който (а) доказва самоличността на автора, (б) разкрива съгласието на автора с електронното изявление, (в) защитава съдържанието на електронното изявление от последващи промени.” Разликата между “електронен подпис” и “усъвършенстван електронен подпис” се състои във възможността за включване на допълнителна информация в електронния подпис, като “усъвършенстван електронен подпис” според проекта е преобразувано електронно изявление, включено, добавено или логически свързано със същото електронно изявление преди преобразуването. Дефинирани са също и принципите на трансформация чрез употребата на частен ключ в асиметрична криптосистема.

Четвърта глава регулира “универсалния електронен подпис”, който единствен е предназначен за употреба в публичния сектор. Изискванията за максимална сигурност обуславят въвеждането на регистрационен режим за доставчиците на сертификационната услуга. Това изискване кореспондира с алинея 3, параграф 7 от Директивата на Европейския парламент и Съвет за Общностна рамка за електронните подписи. Министерският съвет може по свое решение да определи държавни органи, които кореспондират по между си с други електронни подписи. ДКД като институция, която регулира и контролира дейността на доставчиците на сертификационни услуги, би трябвало да регистрира онези от тях, които предлагат услуги, свързани с усъвършенствания електронен подпис, приложим в публичния сектор. Режимът, който се предлага е регистрационен, а не лицензионен. Процедурата по регистрацията трябва да бъде регулирана с акт на Министерския съвет. Определени са и правата на регистриращата институция.

Регистрираният доставчик на сертификационни услуги може да удостовери датата и часа на представянето на електронния документ, подписан с електронен подпис.

Проектът урежда още и общите условия по прилагане на електронни документи и електронни подписи в държавата и общините, което трябва да бъде постигнато чрез създаването на необходимите условия и инфраструктура и влизането в сила на необходимото за това законодателство.

Предвижда се защита на лични данни, събирани от доставчика на сертификационната услуга за целите на неговата дейност и поддържането на регистрите, както и личните данни, известни на ДКД. По тази логика събирането на лични данни за автора и собственика и използването на данните е ограничено само до издаването и използването на сертификати. Изключения от това правило са възможни само при изрично разрешение от закона или при изрично съгласие на лицето, чиито са данните.

Седма глава урежда условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се приемат сертификати, издавани от доставчици от други страни, за равни по статут със сертификатите, издавани от български доставчици.Контролът върху специалните условия следва да се осъществява от ДКД, която трябва да поддържа публичен електронен регистър, съдържащ необходимите данни. Това следва да не се прилага в случаите, когато сертификат или доставчик на сертификационната услуга е издал сертификат се разпознават на базата на международен договор, който е в сила.

• 
  наредба за изискванията към алгоритмите на усъвършенствания електронен подпис;
  
• 
  наредба относно разполагаемите средства, поддържани от доставчиците на удостоверителни услуги;
  
• 
  наредба относно застраховането на доставчиците на удостоверителни услуги за вредите от неизпълнението на задълженията им по закона;
  
• 
  наредба за техническото и технологично оборудване, с което разполагат доставчиците на удостоверителни услуги;
  
• 
  наредба относно устройството и дейността на публичните електронни регистри, водени от доставчиците на удостоверителни услуги;
  
• 
  наредба относно уреждане дейността на доставчиците на удостоверителни услуги и реда за прекратяване на дейността им;
  
• 
  наредба за изискванията относно формата на удостоверенията, издавани от доставчиците на удостоверителни услуги;
  
• 
  наредба относно изискванията за съхраняване на информация за услугите, предоставени от доставчиците на удостоверителни услуги;
  
• 
  наредба относно изискванията за съдържанието, формата и източниците във връзка с разкриваната информация от доставчиците на удостоверителни услуги;
  
• 
  наредба относно изискванията към лицата, които извършват проверка за спазване на изискванията на чл. 17 и чл. 21 от доставчиците на удостоверителни услуги;
  
• 
  наредба относно регистрацията на доставчиците на удостоверителни услуги;
  
• 
  наредба относно прекратяването на дейността на регистрираните доставчици на удостоверителни услуги;
  
• 
  тарифа за регистрация на доставчиците на удостоверителни услуги.
  

• 
  липса на подготвени специалисти в администрацията; необходимост от подготовка за въвеждане на универсалния електронния подпис в дейността на държавата и общините;
  
• 
  недостатъчна подготвеност на евентуалните доставчици на удостоверителни услуги в проблематиката на правната уредба;
  
• 
  съвместяване със евентуална паралелна система за удостоверяване, напр. в банковия сектор, и др.
  

• Защита на интелектуалната собственост в информационното общество.

Развитието на високотехнологичния сектор е неразривно свързано със задачата да се осигури максимално ефективна защита на интелектуалната собственост като основен продукт на високотехнологичните дейности. Известно е, че чуждестранните инвеститори във ВТД извършват сериозно проучване на националните законодателства и тяхната ефективност. У нас действа авторскоправен режим на защита на европейско равнище. Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) напоследък беше неколкократно изменян именно в отговор на навлизане на новите технологии и отражението им върху обектите на закрила. Защитават се разнообразни авторски произведения, свързани с ВТД , например записани на магнитни и оптични носители. Защитават се и права на различни категории лица – от автори до изпълнители и радио- и телевизионни организации. Известно е, че дори с ПМС 87/ 1996 а Министерския съвет от 16 април 1996 г. за контрола върху използване на обекти на авторското право беше въведен лицензионен режим за производителите на компактдискове и на матрици за производство на компактдискове с цел ефективен контрол и закрила на интелектуалната собственост. При последните изменения беше отчетено приемането на няколко нови международни споразумения в областта на интелектуалната собственост - Споразумението за търговските аспекти на интелектуалната собственост, сключено под егидата на Световната търговска организация от 1994 г., известно като GATT/TRIPS Agreement, което е ратифицирано от нашата страна, а също и договорите на Световната организация по интелектуална собственост - единият в областта на авторското право, а другият - на сродните му права от 1996 г. Някои от положенията на директивите бяха възприети в нашия закон още при създаването му през 1993 г., тъй като тенденциите бяха вече ясни. Въведено бе, например, право на разрешаване излъчването на произведенията чрез спътник и по кабел.

С оглед стремежът на България за заемане на челно място в областта на информационните индустрии, специален интерес представлява системата от мерки за борба с пиратството в областта на софтуера.

Обхват на мерките. Независимо от предвидената отговорност по два закона - НК и ЗАПСП – пиратството (нелегалното потребление на софтуер) през 1998 г. е 90%, а през 1999 г. намаля до 80%, по данни на БСА-България.

Компютърните програми са обект на закрила по ЗАПСП и при нарушаване на правата на автора или на вторичния носител на права се предвижда административноправна и гражданскоправна отговорност.

Бяха извършени промени в Наказателния кодекс, които влязоха в сила от 1 януари 2000г., предвиждащи и наказателна отговорност. При подаден сигнал до полицията, с разрешение на съда се извършва проверка на място. Ако се намери нелицензиран софтуер, компютрите и носителите се изземват. За 2000 г. са извършени 45 проверки от НСБОП, които са насочени към две групи лица - потребители, които използват софтуера в работата си и компании, които продават компютри с нелегално инсталиран софтуер. Очаква се първите решения на съда да влязат в сила до края на годината.

За повишаване на ефективността на авторскоправната защита на софтуера са разработени две наредби, които са в процес на обсъждане.

а) Първата наредба съдържа мерки за граничен контрол. През декември 1999 г. влязоха в сила промени в Закона за търговските марки и

патентите, а през май 2000 г. се въведоха промени в ЗАПСП, които отразяват изискванията на споразумението ТРИПС, според което страните-членки на Световната търговска организация трябва да въведат мерки за граничен контрол на авторските права. В новата наредба се създават две възможности за спиране на стоки на границата:

• 
  по искане на носителя на правата върху търговската марка или софтуера,
  
• 
  служебно с решение на митницата.
  

1. инсталират и използват компютърни програми без необходимата за това лицензия;

2. възпроизвеждат компютърните програми в един или повече екземпляри, по какъвто и да е начин и под каквото и да е форма, с изключение на резервно копие;

3. разпространяват компютърните програми;

4. преработват или внасят промени в компютърните програми или техния програмен код;

5. предлагат достъп по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство до компютърните програми от място и по време индивидуално избрани от външни лица;

6. използват лични компютърни програми върху служебните компютърни системи.

С цел да не се ограничава прекомерно ползвателят, когато се налага по съображения за криптиране или други законосъобразни причини да има достъп до програмния код, предвижда се горните ограничения да не се отнасят до компютърни програми, в лицензиите на които изрично се допуска възпроизвеждане, разпространение, изменение , преработка или друг начин на ползване в съответствие със ЗАПСП. Специални задължения се създават за ръководителя на звено “Информационно осигуряване “ в съответните администрации, който:

• 
  отговаря за създаването и воденето на регистър за придобитите лицензии за компютърни програми, съответно компютърни системи с инсталирани компютърни програми и съпътстващата документация;
  
• 
  организира и ръководи периодични инвентаризации на наличните компютърни системи и инсталираните върху тях компютърни програми;
  
• 
  осъществява текущ контрол върху придобиването, инсталирането и използването на компютърни програми в съответната администрация, като следи за съвместимостта на компютърните програми, които предстои да бъдат инсталирани, с индустриалните стандарти, инсталираните операционни системи и приложни програми, както и с наличните технически устройства;
  
• 
  в случай на придобиване на компютърни програми заедно с компютърните системи, следи за спазване на правилата за този вид разпространение;
  
• 
  при констатирани нарушения незабавно предприема мерки за законно придобиване на права или деинсталира съответните компютърни програми.
  

• 
  защитата на тайната на електронните комуникации и
  
• 
  обединяване на усилията на наднационално и трансгранично ниво за борба с новите категории престъпления в мрежата или с конвенционални престъпления (тероризъм и др.), осъществявани с помощта на мрежата – включително чрез нарушаване на тайната на комуникациите, личната неприкосновеност на участниците и др.
  

• 
  Всяка страна по Конвенцията да приеме такава правна уредба или други мерки,които могат да бъдат необходими за да се обявят за престъпления по нейното вътрешно законодателство посегателствата върху авторското право, както те са определени в закона на тази страна съобразно със задълженията,които тя е поела по Парижкия акт от 24 Юли 1971 г. относно Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения, Споразумението за търговските аспекти на правата върху интелектуалната собственост и Договора относно авторските права на WIPO, с изключение на всякакви лични права, уредени от тези конвенции, където подобни действия се извършват умишлено, в търговски размери и чрез средствата на компютърна система.
  
• 
  Всяка страна по Конвенцията да приеме такава правна уредба или други мерки, които могат да бъдат необходими за да се обявят за престъпления по нейното вътрешно законодателство посегателствата върху сродните права, както те са определени в закона на тази страна съобразно със задълженията, които тя е поела по Международната конвенция за защита на артистите-изпълнители,продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, приета в Рим (Римска конвенция), Споразумението за търговските аспекти на правата върху интелектуалната собственост и Договора относно изпълненията и звукозаписите на WIPO, с изключение на всякакви лични права, уредени в тези конвенции, където подобни действия се извършват умишлено, в търговски размери и чрез средствата на компютърна система.
  

• Телекомуникации , електронни медии, конвергенция

Администриране на Интернет. Управлението на Интернет се отличава от известните досега дейности по наднационална регулация. С нарастването на значението й, администрирането на мрежата изведнаж се оказа ключов проблем за правителствата, но - от друга страна - и за всички категории субекти, участници в обмена. На равнище ЕС последна реакция в тази посока е Резолюцията на Съвета от 3 октомври 2000 г. за организацията и управлението на Интернет. Целта е постигане на “международно призната и прозрачна система за управление на системата за имена на домейни”, обхващаща “задоволително Европейско представяне”, особено като се вземе предвид, че предстои развитие на електронната търговия - и следователно големи икономически интереси вече ще зависят от администрирането на ресурсите в Интернет. Тече работа както в Европейската комисия, така и в държавите-членки, за активното привличане на Интернет - професионалисти и професионалисти от европейския частен сектор в учредяването на особена институция за администриране на мрежата (Internet Corporation for Assigned Names and Numbers ICANN) и определяне на ръководните й органи, по същите въпроси принос имат още Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) и Международния съюз по съобщенията (ITU). Търси се ефективен механизъм за разрешаване на споровете за имена на домейни ( особено - при generic Top Level Domain names (gTLDs)).

• 
  характера на, и споразумение за, балансиран и равнопоставен надзор от публични органи върху някои от действията на ICANN;
  
• 
  правилата за управление на родовите домейни, особено собствеността върху бази данни и разделянето на регистрите и на дейностите на регистрите;
  
• 
  делегацията TLD на друг управител по молба на заинтересованото Правителство;
  
• 
  взаимоотношенията между установените регистри в Общността и техните публични органи от една страна и с ICANN от друга страна;
  
• 
  прехвърлянето на управлението на root server системата от Департамента по търговията на САЩ към ICANN под подходящото международно наблюдение на публични органи,
  
• 
  признаването на права върху имена на домейни, съотношението им с търговски марки, прекратяване на практики за запазване на имена с цел търговия и др.
  

• 
  национална сигурност - наркотрафик, тероризъм;
  
• 
  защита на малцинствата - забрана на расова и друга дискриминация
  
• 
  защита на човешкото достойнство - забрана на насилието, порнографията , клеветата и др. ;
  
• 
  икономическа и финансова сигурност - забрана на злоупотреба с кредитни карти, забрана на нелоялната конкуренция и др.;
  
• 
  защита на интелектуалната собственост - борба с пиратството;
  
• 
  лична неприкосновеност - забрана на неоторизиран достъп до персонални данни;
  
• 
  информационна сигурност - наказателноправни мерки срещу компютърните престъпления.
  

• 
  Информация, която е неморална или противоречи на закона online, противоречи на закона и offline, следователно трябва да се ограничи нейното разпространение без оглед на вида на медиите.
  
• 
  Всяка медия по идея е неутрална спрямо морала и правото. Тя може да бъде използвана за цели, които вече са в съответствие или в противоречие с морала и правото. Така например Интернет се използва от терористи, но също така и за спасителни акции, хуманитарна помощ и т.н.
  
• 
  Интернет е глобална мрежа , в която се включват хора, принадлежащи към различни култури. В тези кулутури съществуват различни нормативни системи, което не следва да пречи на Интернет да остава отворена и извън юрисдикцията на една или друга страна.
  
• 
  Най-приемлив режим е корегулирането - съчетаване на правни инструменти на държавата с правила, създадени и прилагани от самите участници в комуникациите и техни недържавни организации.
  
• 
  Следва да се развиват средства, за да не се допуска незаконно използване на мрежата или да се нанася вреда на децата, младежта и други категории потребители. По вид средствата могат да бъдат:
  
• 
  технически,
  
• 
  софтуерни,
  
• 
  организационни,
  
• 
  правни.
  
• 
  
  
• 
  
  Каталог: uploads -> publication
  publication -> Курсови проекти
  publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
  publication -> България не подобрява конкурентоспособността си
  publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
  publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
  publication -> Гъвкавите форми на заетост и конкурентоспособността на българските предприятия
  publication -> 2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание
  publication -> Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България
  publication -> Център за икономическо развитие
  publication -> В административното правораздаване целта на концепцията
  
  
  
  Изтегляне 5.27 Mb.
  
  Сподели с приятели: