Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие
Информационни и комуникационни технологии
Изтегляне 5.27 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Транспортна инфраструктура
- Косвени индикатори за развитието на технологичната среда енергоинтензивност на БВП
Информационни и комуникационни технологииЗа постигане на бърз и стабилен икономически растеж България трябва да изгради модерна и надеждна информационна и комуникационна мрежа, както на ниво правителствени институции, така и на микро равнище. Безспорно основна роля в този процес ще играят интернет комуникациите, които само допреди броени години бяха характеризирани като “високи технологии”, а сега вече за тях се говори просто като инфраструктура, т.е. те не са “технологична”, а “задължителна” предпоставка за съвременен бизнес и начин на живот. Погледната сама за себе си би могло да се твърди, че България се развива добре в областта на информационните и комуникационни технологии с ръст на определени показатели свързани с Интернет и мобилните комуникации от порядъка на десетки проценти. В същото време ранга на България по тези показатели в повечето случаи се влошава, което показва, че информационните технологии в България се развиват по-бавно в сравнение с останалите страни. Таблица 0 (Приложение 1)показва че в областта на Интернет България, сравнена с останалите девет страни, има по-добри постижения само от Русия и Украйна и по относителния брой на Интернет хостове от Турция. По показателите оценяващи използването на електронна поща, интернет за информация и интернет за доставки България се доближава съответно до Полша, Чехия и Унгария, но без да ги изпреварва. България разполага със значителен човешки ресурс за развитие на информационните технологии, както и с установени традиции за това. Поради тази причина развитието на Интернет комуникациите и бизнес средата за България по-скоро би трябвало да се разглежда като възможност за бъдещ растеж отколкото ниските показатели да се смятат за заплаха. Разбира се за да се използва тази възможност и тя да не се превърне в заплаха са необходими усилия превишаващи тези на другите Европейските страни. Добра предпоставка за растеж на информационните технологии е и добре развитата телекомуникационна инфраструктура. По наситеност на телефонни постове и задоволяване на търсенето на нови постове България заема добри позиции сред страните от централна и източна Европа. По тези показатели страната изпреварва Полша, Русия, Словакия, Турция и Украйна като наситеността на стандартни телефони на 100 човека е близка до тази в Унгария. В допълнение може да се каже, че телефонната мрежа в България текущо се осъвременява, като се прилагат модерни цифрови технологии свидетелство за което е и високата степен на цифровизация на мрежата, с изключение на селищния пренос и селищната комутация.
Междуселищен пренос78.0 Междуселищна комутация78.6 Международен пренос95.5Международна комутация100 Селищен пренос (съединителни мрежи)25.8Селищна комутация (гл.тел.постове7.0Източник: Българска телекомуникационна компания Като заплаха могат да се определят сравнително ниското качество на услугите към крайни абонати и високата цена на международните разговори - недостатъци типични за държавните монополи. В монополното положение може да се търси и причината на ниските индикатори свързани с мобилните комуникации. В момента в страната оперират два национални оператора на подържащи мрежи за мобилни телефони, които не са в пряка конкуренция, поради принципно различните технологии използвани от тях. Опитът на страните членки на Европейския съюз в областта на телекомуникационния пазар показва, че въвеждането на свободна конкуренция на телекомуникационния пазар е основно средство за постигане на растеж. В тази връзка главният извод, направен на Конференцията на министрите по проблемите на информационното общество и ускоряване на европейската интеграция, проведена във Варшава на 12 и 13 май 2000 г. е че “двадесет и два месеца след въвеждането на свободна конкуренция, регулационната рамка движи пазара на телекомуникационни услуги в страните членки към растеж, повече навлизащи участници на пазара и намаляващи тарифи”6.В близко бъдеще може да се очаква подобрение на конкурентната среда в сектора във връзка с приватизацията на БТК и перспективите за два нови мобилни оператора използващи GSM технологията.
Основен елемент на българската транспортна система е добре развитият железопътен транспорт. България е страна с много добре развита железопътна мрежа, но за съжаление през последните години значението на този фактор намалява, като в същото време БДЖ стават все по-зависими от държавната подкрепа. България се намира на 25то място по дължина на железопътната мрежа, като изпреварва своите съседи Гърция и Турция по този показател. За съжаление развитието на железопътния транспорт е оценено на значително по-задно място от българските мениджъри, което най-вероятно се дължи на трудното положение на БДЖ в момента на провеждане на анкетата. В момента БДЖ се намира в процес на преструктуриране и може да се очаква, че средата ще се подобри. Подобно е и положението при развитието на пътната мрежа, където България се намира на 44 място, но поради по-лошото подържане на пътищата, оценката на българските мениджъри поставя страната на 54то място по поддръжка на пътната мрежа. По индикаторите оценяващи пътната мрежа България успява да изпревари Русия, а по отношение на поддръжката на пътната мрежа Украйна. Въздушният транспорт в България е по-евтин от страните включени в Таблица 0 (Приложение 1) с изключение на Гърция и Русия, но неговата честота и ефективност е по-висока само от Полша и Словакия. Пристанищата в България се оценяват по-добре в България само от Унгария и Полша, като оценките на бившите социалистически страни като цяло са близки.
Като косвен индикатор за общото технологично равнище на България може да се приеме интензивността на брутния вътрешен продукт по отношение на вложените енергийни носители за неговото производство. Съществена черта на новите технологии е че те използват по-ефективно и рационално природните ресурси, като при това произвеждат по-висококачествени и скъпи стоки. Логично е да се предположи, че в страните, където се използват по-модерни технологии за преработка и производство се постига и по-добро съотношение между употребените енергийни ресурси и величината на БВП. Тъй като при формирането на БВП участва и ценовото равнище установено в съответната страна или регион показателите са представени и чрез БВП изразен чрез паритет на покупателната способност. По този начин се намалява до минимум влиянието на ценовото равнище. На Графика 1 са представени нивата на енергоинтензивност на страните кандидат членки за Европейският съюз, както и средните равнища на страните членки на ЕС, ОИСР и бившия СССР. Оказва се че България има от порядъка на два пъти по-висока енергоинтензивност на БВП изразен чрез паритета на покупателната способност от страните членки на ЕС и ОИСР. Тази разлика нараства и е от порядъка на шест пъти, ако се за база се вземе БВП без да се преизчислява по паритет на покупателната способност. България има по-добра величина на този показател само от Румъния, Чехия и страните от бившия СССР. 
Фигура 0 Енергоинтензивност на БВП, тне за 1000 ЩД по цени 1990 г. Източник: ОИСР Подобни са и пропорциите ако се вземе нивото на електроинтензивност на БВП - Фигура 2. България отново е една от страните, която използва най-много електроенергия за производството на единица БВП. От избраните за сравнение страни и групи страни само Чехия има по-висока електроинтензивност по отношение на номиналния БВП.
Фигура 0 Електроинтензивност на БВП, кВтч за 1000 ЩД по цени 1990 г. Източник: ОИСР
|