Значение на технологиите за конкурентноспособността на България

Значение на технологиите за конкурентноспособността на България

В съвременните условия конкурентноспособността характеризира потенциала на нациите да постигат висока производителност, която се основава на иновативен подход към човешките ресурси, капитала и физическите активи. Такъв подход дава възможност да се издържи на предизвикателствата и изпитанията на свободните международни пазари. Конкурентноспособността означава способност на фирмите да произвеждат стоки с по-високи качествени параметри, които са в състояние да задоволяват взискателни потребители.

През последните години настъпват сериозни промени в международната среда, свързани с глобализацията на пазарите и либерализацията на търговията. Те водят до намаляване на значението на сравнителните преимущества от по-нисък порядък - евтина работна ръка, относително евтина електроенергия, наличие на суровини и материали. Все по-голямо значение придобиват предимствата от по-висок ранг – способността на страните да развиват високотехнологични производства, да произвеждат и изнасят стоки с по-висока степен на преработка и съдържание на интелектуален компонент. Тези производства са потенциално конкурентни и могат да окажат сериозно въздействие върху цялостното преструктуриране на икономиката. Това е особено актуално за България в момент, когато се търсят източници за постигане на растеж.

Промените в световната икономика доведоха до по-широко разгръщане на конкуренцията между фирмите, базирани в различни страни. Това налага всички държави (в т.ч. и България), както и отделните компании да приемат нови стратегии, които да им позволят да развият конкурентни предимства, основани върху познанието и иновациите.

Практиката на развитите страни категорично доказва, че през последните години детерминиращият фактор при формирането на конкурентноспособността на фирмите е технологичното развитие. То определя и основните предизвикателства, с които се сблъскват компаниите. На първо място успешно развиващите се фирми са заинтересовани да съкратят драстично времето между първоначалната концепция за дадено изделие и излизането му на пазара. Друга тенденция, която се очертава произтича от сегментацията на пазара. Потребителите стават все по-взискателни и това обстоятелство принуждава фирмите да търсят оригинални иновационни решения, за да отговорят на специфичните изисквания на потребителите. И третото предизвикателство произтича от самото естество на конкуренцията, силно доминирана от технологичните възможности. В условията на динамично развиваща се практика на поддоставчици фирмите трябва да покажат специфични технологични възможности и капацитет, за да се квалифицират като поддоставчици в системата на големи консорциуми и международни компании. Трите тенденции не са взаимно изключващи се - те се съчетават и преплитат. Комбинираното им действие принуждава фирмите да се съобразяват с тях.

Тези предизвикателства определят решаващата роля на иновативния потенциал и високите технологии за повишаване на конкурентноспособността на фирмите и на икономиката като цяло.

Подобен подход при оценка на конкурентноспособността е използван и в докладите на Световния икономически форум в Давос /Global Competitiveness Report/, в които България за втора поредна година е включена /1999 и 2000 г./.

Методологията на Форума е разработена от екип под ръководството на проф. Джефри Сакс и проф. Майкъл Портър. Целта е да се формира индекс за конкурентноспособност, на базата на който се прави класиране на страните. Основните фактори, които влияят върху конкурентноспособността, са: държавно управление и ефективност на институциите; финанси; либерализация на икономиката; качество на инфраструктурата; иновативен потенциал и технологично развитие; работна сила; фирмени стратегии и конкуренция на вътрешния пазар.

Факторите съдържат над 200 индикатора, част от които са количествени и се определят на базата на официално публикувана статистическа информация. На друга група показатели се дават оценки от представители на бизнес-средите. За тази цел Центърът за икономическо развитие провежда социологически проучвания сред български и чуждестранни фирми. Представителите на бизнеса поставят оценки по седем-балната система /максимална оценка 7/. Такъв подход позволява да се съчетаят количествените данни със субективното виждане на бизнеса за конкурентната среда в страната.

Извадката на фирмите е достатъчно представителна, тъй като компаниите са подбрани по разнообразни критерии:

• 
  различни сектори на икономиката,
  
• 
  форма на собственост,
  
• 
  големина на фирмите /определена на базата на броя заетите в тях/,
  
• 
  експортна ориентация.
  

Съгласно използваната методология сърцевината на икономическия растеж и високата конкурентноспособност на страните е иновативния капацитет и ефективното разпространение на съвременни технологии. Това важи с особена сила за потенциала на страните да повишават конкурентноспособността и да постигат висок икономически растеж в бъдеще или т. н. икономическа жизнеспособност. Фигура 0 представя графично формирането на икономическата жизнеспособност на една страна. Методологията е разработена от Андрю Уорнер от Харвардския университет и е публикувана в Доклада за глобалната конкурентноспособност 2000 на Световния икономически форум в Давос. Два са основните фактори за постигане на икономическа жизнеспособност на страните.

Първият и най-значим фактор е технологичното развитие на страната, получено или на базата на потенциала на страната да генерира иновации или на базата на способността и да адаптира нови технологии - технологичен трансфер.

Два са основните подхода за технологичен трансфер: преки чуждестранни инвестиции в технологични производства или лицензиране. Вторият основен показател характеризира възможността за стартиране на нов бизнес в страната и е свързан най вече с икономическата инвестиционна и административна среда.

Фигура 0 Механизъм за формиране на икономическата жизнеспособност

Участието на България в докладите за конкурентноспособност на Световния икономически форум позволява да се направи сравнителен анализ на позициите на страната с конкурентните позиции на някои държави от Централна и Източна Европа /преди всичко страни от първата вълна за присъединяване към ЕС/ и да се очертаят конкурентните предимства и недостатъците на българската икономика. Възможно е също така да се направи сравнение с предходната година и да се посочат показателите, по които България е подобрила позициите си.

Класирането на България в общия рейтинг за конкурентноспособност не е благоприятно. Основната причина за това е свързана с негативните позиции на страната по отношение на иновативния потенциал и технологичното развитие. Този фактор има най-голяма тежест при формирането на оценката за конкурентноспособност и определя потенциала на страните да генерират икономически растеж и да постигат по-висока производителност.

Негативните позиции по отношение на технологичното развитие още веднъж дават основание да се постави акцент върху възможностите за подобряване на средата за развитие на сектора на високите технологии в България и потвърждава актуалността на настоящия проект.

Независимо от това как се осъществява технологичното развитие - било то чрез иновативен подход /т.е. страните сами генерират иновации/ или чрез трансфер на съвременни технологии отвън, резултатът е един и същ – по-висока производителност и по-висока конкурентноспособност. Прави впечатление, че именно по отношение на технологичното развитие България изостава чувствително в сравнение със страните от Централна Европа - Унгария, Чехия, Полша, Словакия, както и от някои съседни страни каквито са Турция и Гърция. Тези държави не притежават достатъчен потенциал сами да създават иновации, но са значително по-напред от България по отношение на успешния трансфер на високи технологии отвън и внедряването им в практиката. Това определя и значително по-доброто класиране на повечето от тези страни по отношение на технологичното развитие и на общата конкурентноспособност. По фактора “Технологично развитие” Полша е 16-та, Унгария – 19-та, Чехия – 35-та, Словакия – 41-ва, докато България е едва 56-та. Ако обърнем поглед към някои съседни страни – например Турция прави впечатление, че тя е на 28 място, Гърция е 39-та.

Фигура 0 Технологично развитие - ранг на конкурентноспособността 2000¹



Източник: The Global Competitiveness Report 2000, World Economic Forum

Още по-добри са позициите на тези страни по индикатора “трансфер на съвременни технологии отвън и внедряването им в икономиката”. Картината е следната: Полша е 6-та, Унгария – 8-ма, Чехия – 24; Словакия – 37. Полша, Турция е 15-та, Гърция е 32-ра, докато България е отново на незавидното 56-то място.

Повечето от посочените страни и преди всичко Полша, Унгария, както и Турция провеждат агресивна политика при абсорбирането на съвременни технологии отвън и успешното им внедряване в практиката. Тази политика безспорно им носи успех в повишаването на конкурентноспособността.

Факт е, че в основата на съвременните конкурентни икономики е иновативният потенциал и технологичното развитие.Факт е и обаче, че българските компании залагат в своите стратегии преди всичко на по-ниските разходи, основани върху евтина и сравнително квалифицирана работна сила, както и относително евтини суровини. Фирмите в страните, начело в класацията за конкурентноспособност залагат преди всичко на диференциация на продуктите, основана върху съвременен дизайн и технологии и високо качество на услугите и обслужването. По фактора оценяващ иновациите България е на 49-то място, Полша е 39-та, Унгария – 32-ра, Чехия – 40-та, Словакия – 29-ва, докато България е едва 56-та. Ако обърнем поглед към някои съседни страни – например Турция прави впечатление, че тя е на 37-мо място, Гърция е 45-та.

Фигура 0 Иновации - ранг на конкурентноспособността 2000



Източник: The Global Competitiveness Report 2000, World Economic Forum

Когато говорим за предимствата, които България притежава – те са именно по отношение на работната сила –това е факторът, по който страната заема най-предни позиции. Става дума за сравнително доброто равнище на образование в училищата, известна гъвкавост на пазара на труда и т.н. Но евтината работна сила като фактор за конкурентноспособност е нетрайно, променливо предимство, което отстъпва на другите фактори и преди всичко на иновациите и технологиите.

• 
  Разходи на частния сектор за научно-изследователска дейност;
  
• 
  Сътрудничество между институциите в областта на научните изследвания;
  
• 
  Обучение в областта на точните наукиТехнологично развитие
  

• 
  Застой в закупуване на лицензи за трансфер на технологии;
  
• 
  Защита на интелектуалната собственост;
  
• 
  Разпространение на персонални компютри;
  
• 
  “Изтичане на мозъци”Отвореност на икономиката
  

• 
  Либерализация на външнотърговския режим;
  
• 
  Средно равнище на митата;
  
• 
  Стабилен валутен курс
  

• 
  Импортни бариери;
  
• 
  Неразвита практика по стимулиране на износаФинанси
  

• 
  Стабилизиране на банките;
  
• 
  Регулиране и надзор на финансовите институции;
  
• 
  Дял на частния сектор в банковата системаФинанси
  

• 
  Труден достъп до кредити;
  
• 
  Слаба активност на фондовата борса;
  
• 
  Ниска степен на развитие на финансовите пазари;
  
• 
  Отсъствие на рисков капиталДържавно управление и институции
  

• 
  Компетентност на държавната администрация;
  
• 
  Ефективност в действията на полицията
  

• 
  Трудности при започване на нов бизнес;
  
• 
  Наличие на административни бариери;
  
• 
  Сложна бюрократична система;
  
• 
  Данъчна система и плащане на данъци;
  
• 
  КорупцияИнфраструктура
  

• 
  Наситеност със стандартни телефонни постове;
  
• 
  Стойност пътуването с вътрешен въздушен транспортИнфраструктура
  

• 
  Интернет;
  
• 
  Използване на електронна търговия;
  
• 
  Достъп до информацияЧовешки ресурси
  

• 
  Правила за регулиране на работната заплата;
  
• 
  Застраховка при безработица;
  
• 
  Свобода при определяне на заплащането
  
• 
  Връзка на заплащането на труда с производителността на труда
  
• 
  Качество на обучение в училищата Човешки ресурси
  

• 
  Качество на здравните услуги;
  
• 
  Взаимоотношения между работници и мениджъри
  
• 
  Безработица
  
• 
  Увеличаване на заетосттаФирмени операции и конкуренция на вътрешния пазар
  

• 
  Антимонополна политика;
  
• 
  Регулиращи стандарти;
  
• 
  Дизайн на продуктите;
  
• 
  Продажба под собствена търговска маркаФирмени операции и конкуренция на вътрешния пазар
  

• 
  Качество на маркетинговите дейности
  
• 
  Конкурентни предимства основани не на високи технологии, а на евтина работна ръка
  

• 
  
  Каталог: uploads -> publication
  publication -> Курсови проекти
  publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
  publication -> България не подобрява конкурентоспособността си
  publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
  publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
  publication -> Гъвкавите форми на заетост и конкурентоспособността на българските предприятия
  publication -> 2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание
  publication -> Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България
  publication -> Център за икономическо развитие
  publication -> В административното правораздаване целта на концепцията
  
  
  
  Изтегляне 5.27 Mb.
  
  Сподели с приятели: