Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие
Значимост на сектора на малките и средните предприятия (МСП) за българската икономика
Изтегляне 5.27 Mb.
|
Значимост на сектора на малките и средните предприятия (МСП) за българската икономикаМеждународният опит в развитието на всяка една отделно взета национална икономика практически доказва приоритетното значение на сектора на малките и средни предприятия за възникването и съществуването на конкурентноспособно пазарно стопанство и постигането на оптимална диверсификация по отношение на големината на предприятията. МСП са източник на нови работни места, те стимулират развитието на предприемачески умения, допринасят за засилване на конкуренцията и за намаляването на регионалните различия в стопанската ефективност. Тъй като икономическото развитие зависи преди всичко от частната инициатива на отделни личности или групи с различна мотивация, държавата трябва да създаде, наложи и осигури единствено благоприятни рамкови условия за свободното й разгръщане. По данни от НСИ за 1998 г., 92.4% от всички предприятия (общо 205 643, без частните земеделски стопанства, които нямат статут на предприятия) са микропредприятия, 5.41% - малки и 1.05% - средни, т. е. около 98.5% от предприятията попадат в сектора на МСП. За сравнение, 99.8% от всички предприятия в страните от Европейския съюз са МСП и те осигуряват 66% от цялата заетост. По отрасли, най-голям е делът на МСП в здравеопазването, търговията, образованието, хотели и обществено хранене – от 99.78% до 99.9%, а най-малък – в производството и разпределението на електроенертия, газ и вода и добивната промишленост – между 65.44% и 68.32%1. Секторът на малките и средни предприятия в България генерира 48% от общите приходи и разполага с 22.8% от дълготрайните материални активи на всички предприятия. Нарастването на броя на наетите в МСП за 1998 г. e с 51 742 души и съставлява 88.74% от отчетеното намаление на безработицата в страната (58 305 д.). Този факт показва, че малкият и среден бизнес се утвърждава като основен фактор за намаляването на безработицата и е генератор на нови работни места.2 През 1998 г. МСП са реализирали 46.2% от оборота на всички предприятия. Приносът им в брутната добавена стойност за същата година е както следва: микропредприятия - 9.08%, малки – 9.94%, средни – 6.36%, общо МСП – 25,38%. 3 Достигнатата нетна рентабилност (като отношение между нетния финансов резултат и приходите от основна дейност) общо за икономиката през 1998 г. е 0.69%, при микропредприятията -3.21%, при малките предприятия – 0.03% и при средните – 0.05%. Следва да се отбележи още, че за периода 1996 – 1998 г. единствено микропредприятията са отчели положителна нетна рентабилност и през трите години, докато общо за икономиката през 1996 г. фирмите отчитат отрицателна рентабилност - -0.85%, а най-големите фирми (с над 250 заети) отчитат отрицателна рентабилност от -0.25% и през 1998 г.. Като цяло данните показват, че МСП показват по-голяма гъвкавост и се възстановяват значително по-бързо след периоди на криза. Делът на МСП в заетостта през 1998 г. е общо 44.1% (за 1996 г. тя е 36.7%, а за 1997 г. – 41%), от които: – микро- - 20.5%, малки – 14.5%, средни – 9.1%. Имайки предвид, че през 1998 г. средното българско предприятие осигурява работа за 8 души, можем да направим извода, че МСП крият значителен потенциал за наемане на допълнителни работници при наличие на благоприятни условия за разрастване на тяхната дейност и по този начин може да бъде намалено относително високото ниво на безработицата, както в регионален, така и в национален мащаб. Делът на МСП през 1998 г. във вноса е 38.52% (микропредприятия -15.13%, малки - 17.7%, средни - 5.69%), а в износа - 22.12% (микропредприятия - 9.53%, малки -7.85%, средни – 4.74%).4 При анализа на информацията от НСИ за 1998 г. по икономически сектори и отраслови групи, МСП в технологичните сектори представляват 98.8% от всички предприятия (виж Таблица 0 в Приложение 5). Общо за отрасъл “Индустрия” те са 95.4%, като най-голям относителен дял от 96.8% имат в производството на медицинско оборудване, прецизни апарати и инструменти, където очевидно е достигната най-голяма диверсификация на предприятията по големина, а най-малък – 89.9% - в производството на автомобили, ремаркета, полуремаркета, части и принадлежности за тях. Най-голям е делът на микропредприятията в производството на транспортни средства, без автомобили – 90.3%, на малките и средните предприятия в производството на автомобили, ремаркета, полуремаркета, части и принадлежности за тях – съответно 24.6% и 5.1%. Общо за отрасъл “Услуги” МСП са 99.7% от всички предприятия, като най-голям е относителният им дял в дейностите по проекто-програмно осигуряване и свързаните с тях услуги – 99.9%, а най-малък – в научните изследвания – 93.1%. Делът на МСП от технологичните сектори в заетостта е общо 44%, в отрасъл “Индустрия” – 36%, а в отрасъл “Услуги” – 66.3% (виж Таблица 0 в Приложение 5). Делът на технологичните МСП в оборота е средно 46.2%, в отрасъл “Индустрия” – 18.6%, като при производството на канцеларска и електронно-изчислителна техника той достига 59.2%, в отрасъл “Услуги” – 69.6%, а в дейностите по проекто-програмно осигуряване и свързаните с тях услуги – 86.2%. Средният оборот на заето лице (като измерител на явната производителност на труда) при средна величина на всяка отраслова група, равна на 100 (виж Таблица 0 в Приложение 5), за отрасъл “Индустрия” е най-висок за микропредприятията и средните предприятия в производството на канцеларска и електронно-изчислителна техника – съответно 424 и 257 (където се наблюдава и най-голям диапазон на отклонение от 168.4%, (виж Таблица 0 в Приложение 5), при малките предприятия в производството на автомобили, ремаркета, полуремаркета, части и принадлежности за тях – 206. Като цяло, средният оборот на заето лице при големите предприятия за повечето технологични сектори в отрасъла е под 100, като най-нисък е той при производството на канцеларска и електронно-изчислителна техника – 53. Това доказва относително по-голямата постигната ефективност на МСП по този показател. При услугите най-висок е средният оборот на заето лице при средните предприятия от дейностите по проекто-програмно осигуряване – 253, но като цяло за големите предприятия от секторите в отрасъла той е 100 или малко повече. При анализа на данните за оперативната рентабилност (като отношение /приходи от дейността - разходи от дейността/: приходи от продажби х 100) на технологичните МСП за 1998 г. (виж Таблица 0 в Приложение 5) се вижда, че за отрасъл “Индустрия” тя е най-висока - 8.6% - за микро- предприятията (като в производството на електрически машини и апарати тя достига 14.9%), 2.9% за малките (в производството на медицинско оборудване, прецизни апарати и инструменти – 8.6%), 2.8% за средните (в производството на автомобили, ремаркета, полуремаркета, части и принадлежности за тях – 7.8%) и 4.9% за големите предприятия (в производството на транспортни средства, без автомобили – 10.5%). Най-ниска е оперативната рентабилност на средните предприятия в производството на транспортни средства, без автомобили - -39.5%. В отрасъл “Услуги” оперативната рентабилност при микро- предприятията е 4.3%, при малките – 2.2%, при средните – 1.2% и при големите – 5.7%. Ако разгледаме само МСП по сектори в отрасъла, най-ниска е оперативната рентабилност при микро- предприятията в научните изследвания - -16.4% (където само големите предприятия са с положителна оперативна рентабилност от 6.1%), а най-висока – при микро- предприятията в дейностите по проекто-програмното осигуряване и свързаните с тях услуги – 10.7%.
|