Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие
Изтегляне 5.27 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Тенденция към създаване на нови гъвкави институти и фирми насочени към научни изследванияСлаби страни
- Възможности
- Заплахи
- Икономически анализ
- България през 1998 – основни индикатори сравнени с другите страни кандидат членки за ЕС
- България: Брутна добавена стойност за високотехнологичните сектори, 1996-1998
ЗаключениеВъз основа на индикаторите коментирани в настоящата глава могат да се изведат някои ключови тенденции за технологичното развитие в България. Тези тенденции имат противоречив характер, но като цяло може да се каже че въпреки сравнително ниските показатели на България съществуват възможности за развитие на технологиите. Като основни изводи могат да се посочат: Силни страни
Уникалната за България политическа и икономическа трансформация бе съпроводена с влошаване на макроикономическите характеристики на страната в сравнение с 1989 година. Рязкото спадане на брутния вътрешен продукт сви обема му през 1993 до под 80 на сто спрямо 1989. Нарастването на БВП през 1994 и 1995 беше твърде скромно и неустойчиво. Динамиката на този показател отново се обърна надолу през 1996, когато бе регистриран най-големия за десетилетието годишен спад от 10 на сто, а последвалата инерция на кризата свали нивото му през 1997 на 67 на сто от това през 1989. (виж Таблица 0 в Приложение 2). За последното десетилетие БВП на човек от населението намалява средногодишно с 2.53 на сто. Паралелно с цялостния макроикономически спад, намаляха възможностите за финансиране на технологичното развитие. През 1996 и 1997 разходите за НИРД достигнаха най-ниското си за десетилетието ниво от 0.52 на сто от БВП, след максимум за разглеждания период от 1.64 на сто през 1992г. Въвеждането на системата на валутен борд от средата на 1997 г. наложи нови и строги “правила на играта”. Непосредствен резултат бе бързото овладяване на предшестващия макроикономически хаос – укроти се валутният курс, който бе вързан за германската марка, инфлацията рязко спадна, икономическата активност стана предвидима. От друга страна макроикономическата ситуация в България бе сериозно повлияна от външни фактори. Тяхното въздействие се изостри през 1999 вследствие на конфликта в Косово, слабото външно търсене и неблагоприятните международни цени. Въпреки това, функционирайки в условията на валутен борд, българската икономика се справи по-добре от първоначалните предвиждания с външните шокови въздействия и с предизвикателствата на вътрешното преструктуриране. През 1999 годишният растеж на БВП е 2.4 на сто.( виж Таблица 0 в Приложение 2). Надхвърлени бяха по-песимистичните прогнози за растеж от около 1.5 на сто. За сравнение, БВП общо за страните кандидатки през 1999 е намалял с 0.2 на сто, след 2.8 на сто ръст през 1998 година. През предходните години икономиките на страните кандидатки имат като цяло по-бърз темп на годишен растеж от 15-те страни от Европейския съюз и за първи път от 1995 г. насам той не само пада под темпа на БВП на страните от ЕС 15 /+2.3 на сто/, но е отрицателен7. Двигател на растежа в България през 1999 г. бяха брутните вътрешни инвестиции, които се увеличиха с 25.3 на сто, а делът им в БВП нарасна от 11.6 на 15.9 на сто. Средногодишната инфлация бе само 1.8 на сто. Бюджетният дефицит8 беше 0.9 на сто от БВП. Важни макроикономически параметри обаче се влошиха в сравнение с тези за 1998 г. Темпът на икономически растеж се забави от 3.5 на 2.4 на сто годишно. Спадът в индустрията и спадът в износа продължиха. Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс нарасна и достигна –5.2 на сто от БВП. Безработицата се увеличи значително през годината и от 12 на сто в края на 1998 г. достигна 16 на сто в края на 1999 г. От началото на 2000 г. икономиката ускори своя растеж – темповете на БВП за първо и второ тримесечие и за първата половина на годината спрямо съответните периоди на 1999 са над два пъти по-високи от годишния растеж за 1999. Новото в макроикономическата среда през 2000 г., особено важно за потенциала за технологично развитие, е обръщането на тенденцията в промишлеността. Конюнктурата на международните ценови и валутни съотношения през тази година благоприятстваше активизирането на българския износ. Нарастването на износа бе основен фактор за растеж в промишлеността през 2000 година - темповете на промишленото производство са положителни за всеки период от началото на годината спрямо съответния период на 1999. Все още обаче вътрешният пазар за промишлена продукция продължава да се свива. Секторът на услугите продължава да тегли нагоре растежа на БВП и през първите две тримесечия на 2000. В тази посока на въздействие върху динамиката на икономиката вече се включи и промишлеността. Инвестициите, които нарастваха с двуцифрени темпове през 1998 и 1999, запазват ролята си на двигател на растежа от страна на използването на БВП. Активизирането на външната търговия се характеризира с положителни темпове както на износа, така и на вноса на стоки и услуги. За отбелязване е, че износът на стоки и услуги не само премина от фаза на спад към фаза на растеж - още от средата на 1999, но се развива с по-бързи темпове от вноса през 2000. (виж Таблица 0 в Приложение 2). Последните години се характеризират със стабилизирането на макроикономическата среда и преминаването към по-ускорен растеж. Въпреки това България навлиза в новото хилядолетие с много ниски стартови показатели. С около 5000 $ реален БВП /ППС/ на човек от населението, България има да догонва не само страните-членки на ЕС-15, чието средно равнище е 21135 $. С най-ниското равнище сред тях е Гърция – 14749 $, а то е три пъти повече от нашето. България за съжаление е последна сред всичките страни-кандидатки за членство в ЕС. Нашият БВП /ППС/ на човек от населението е едва 84 на сто от този на стоящата пред нас Румъния и е само 34 на сто от стоящата начело Словения, която вече е изпреварила Гърция. През 1998 г. по обем на реалния БВП на човек от населението, измерен по текущи цени и текущи паритети на покупателната способност в паритетни щатски долари, България е на 40-то място сред страните-участнички в програмата за международни сравнения на БВП. В сравнение с 1990 г. страната е преодоляла само две позиции. Сериозен отскок в позициите си от 1990 до 1998 г. са постигнали Ирландия, Полша и Турция. И трите страни са се “покатерили” с 11 степени по скалата. Ирландия се е придвижила от 22-ро на 11-то място. Полша и Турция, които през 1990 г. са били след България и са заемали съответно 43-то и 46-то място, за осем години са се изкачили на 32-ро и 35-то място. Със съжаление трябва да се отбележи, че в началото на прехода България е била в по-добри позиции от Полша, а сега достига едва 62 на сто от нейния БВП /ППС/ на човек от населението. В отделни години страната ни е била по-конкурентна също така от Литва и Латвия. Само Македония и Албания са след нас в цялата група на страните от Централна и Източна Европа.
В сравнение с повечето страни кандидатки за членство в ЕС, България стартира преговорите с по-неблагоприятна макроикономическа характеристика. (виж Таблица 0 в Приложение 2). Брутният вътрешен продукт на България /в евро, по текущи цени и валутен курс/ представлява 0.15 на сто от БВП на 15-те страни-членки на ЕС /ЕС 15/ и 2.1 на сто от този на 13-те страни кандидатки. БВП на страните кандидатки е около 7 на сто от БВП на ЕС 15. По последни данни тези съотношения се запазват и през 1999 година9. БВП на човек от населението в ППС /паритет на покупателната способност/ за България е най-нисък сред страните-кандидатки и е само 23 на сто от средното равнище за ЕС-15. Промишленото производство се е свило спрямо 1995 г. най-много в България /спад 17.4 на сто/; спад имат също Кипър, Румъния и Турция. В същото време нарастване с над 20 на сто е отбелязано в Унгария, Полша, Латвия и Естония. Годишен спад през 1998 г. са имали само България и Румъния. България има най-нисък коефициент на икономическа активност и най-висока безработица сред страните-кандидатки. Единствена България премина през хиперинфлация, която сериозно деформира паричните потоци. За България страните от ЕС са основен търговски партньор. Българският износ за ЕС има обаче по-нисък дял в общия ни износ – 50 на сто - в сравнение с Унгария /73%/, Полша /68%/, Словения и Румъния /65%/. Във вносната структура положението е същото - делът на вноса от ЕС /45%/ е най-нисък в България. Към края на 1997 г. само Румъния е след България /42 ЕКЮ/ по преки чуждестранни инвестиции от ЕС, съизмерени на човек от населението. Делът на разходите за R&D като процент от БВП за България – 0.59 на сто - е по-висок само в сравнение с Кипър, Латвия, Литва и Румъния. Открояват се Чехия с 1.27 на сто и Словения с 1.42 на сто при средно за ЕС15 - 1.86 на сто. За сравнение: САЩ /2.5 %/, Япония /3%/, Русия /0.90%/. Интересно е да се отбележи, че три от страните кандидатки – Чехия, Словения, и Словакия /0.86%/– имат по-високи дялове от Гърция /0.51%/ и Португалия /0.63%/, които са на опашката сред страните-членки. Чехия и Словения изпреварват също Испания /0.90%/ и Италия /1.02/. Най-активната сред страните кандидатки – Словения - е макар и малко пред бързо развиващата се Ирландия /1.40%/10. Скромно е участието на българския бизнес при финансирането на R&D – 18.7 на сто, особено в сравнение с Чехия, Румъния и Словакия, в които делът на бизнеса в разходите за R&D дори надхвърля нивото на показателя за ЕС15 /63.7%/. Най-фрапиращо е изменението на персонала зает с R&D – за периода 1994-1998 в България. Най-значително увеличение на персонала сред страните кандидатки има в Чехия - с 21.2 на сто, следвана от Полша /8.8%/ и Унгария/3.8%/. В останалите страни кандидатки има намаление, което варира от 0.7 % в Словакия до драстичния спад с 31.8% в България. За сравнение: ЕС15 /+3.7%/, Русия /-22.7%/.
Високотехнологичните отрасли в България създават под 10 на сто от брутната добавена стойност в икономиката11. Най-съществен е приносът на средно-високотехнологичните отрасли. Силно високотехнологичните отраслови групи се представят най-скромно - с под 1 процент. В структурата на добавената стойност на високотехнологичните отрасли през 1998 най-високи дялове има отрасловата група “Поща и далекосъобщения” /код 68/ – 31 на сто, която е от групата на високотехнологичните услуги. Следват “Производство на машини, оборудване и домакински уреди” /код 34/ с дял от 28 на сто и “Производство на химични продукти” /код 27/, чийто дял е 19 на сто. В сравнение с 1996 делът на отрасловата група “Поща и далекосъобщения”/код 68/ почти се е удвоил, нараснал е и делът на отраслова група “Производство на машини, оборудване и домакински уреди” /код 34/, а на отрасловата група “Производство на химични продукти” /код 27/ се е свил почти два пъти. (виж Фигура 0 ) Съотношението добавена стойност/продукция във високотехнологичните отрасли като цяло е по-ниско отколкото общо за икономиката и намалява за периода 1996-1998. През 1998 то е 35 на сто за високотехнологичния сектор при 45 на сто общо за икономиката. По-високо отколкото за целия високотехнологичен сектор, а също и спрямо съотношението за икономиката като цяло, е съотношението в отраслите на високотехнологичните услуги – 54 на сто през 1998. Това се дължи изцяло на съотношението в “Поща и далекосъобщения”/код 68/ - 56 на сто през 1998. Най-малко добавена стойност на единица продукция създават силно високотехнологичните отрасли – около 27 на сто, при това с тенденция за намаляване през разглеждания тригодишен период. Добавената стойност по текущи цени на един нает във високотехнологичните отрасли е по-ниска от добавената стойност на един нает за икономиката през всяка от трите години. В рамките на сектора най-добре се представят през 1996 отрасловите групи “Производство на химични продукти” /код 27/ - 1365 деноминирани лева, “Производство на транспортни средства без автомобили” /код 40/ с 648 деноминирани лева и “Поща и далекосъобщения”/код 68/ - с 600 деноминирани лева. През 1997 “Поща и далекосъобщения”/код 68/ излиза на второ място с 6827 деноминирани лева след 27-отрасъл с 9662 деноминирани лева, а през 1998 вече води по добавена стойност на един нает с 10361 деноминирани лева средно за високотехнологичните отрасли /5419 деноминирани лева/ и дори е над икономиката като цяло /9252 деноминирани лева/. И през трите години силно високотехнологичните отрасли създават почти три пъти по-малко добавена стойност на един нает /3090 деноминирани лева за 1998/ в сравнение с икономиката като цяло. Само отрасъл Научни изследвания /код 77/ има по-ниски равнища на добавена стойност на един нает – 539 деноминирани лева през 1998 - в сравнение със силно високотехнологичните отраслови групи. Фигура 0 Дял от общата брутна добавена стойност, % Източник: ЦИР Участието на частното предприемачество в добавената стойност на високотехнологичните отраслови групи е доста по-скромно отколкото в икономиката като цяло, затова пък се увеличава по-бързо. За трите разглеждани години частният сектор е увеличил своя дял в добавената стойност на икономиката с под 10 процентни пункта /от 55 на 63 на сто/, а делът на частният сектор във високотехнологичните отраслови групи е нараснал от 7 на 36 на сто от общата стойност на високотехнологичните отраслови групи. В структурата на добавената стойност на частния сектор във високотехнологичните отраслови групи може да се отбележи по-съществено присъствие на силно високотехнологичните отраслови групи, но и тук техният дял е най-нисък, преобладават средно технологичните отраслови групи. Съотношенията добавена стойност/продукция в частния сектор на високотехнологичните отраслови групи /29 на сто за 1998/ са по-ниски от тези за високотехнологичните отраслови групи като цяло /35 на сто през 1998/, по-ниски са и от съотношенията за целия частен сектор в икономиката /48 на сто за 1998/, последните от своя страна са, макар и с малко, по-високи отколкото съотношенията за цялата икономика. Динамиката на промишлените високотехнологични отраслови групи в България може да се проследи чрез темповете на изменение на производството Таблица 0, Таблица 0 (Приложение 2). Не разполагаме с данни за аналогични индекси на производството в сектора на услугите. Общо за промишлените високотехнологични отраслови, е че те се развиват с отрицателни годишни темпове през годините 1996-1999. За две последователни години – 1998 и 1999 - единствено изключение е положителната динамика на отраслова група Производство на радио, телевизионна и далекосъобщителна техника /код 37/ съответно с годишни темпове от 21 и 8 на сто. Тази група се развива с положителни и то много високи темпове и през 2000г за деветте месеца на 2000 спрямо съответния период на 1999 нарастването на производството в този отрасъл е с 45 на сто. Освен тази отраслова група, през 2000г. с високи положителни темпове започва да се развива и другата силно високотехнологична отраслова група - “Производство на канцеларска и електронно-изчислителна техника” /код 35/, чийто темп за деветмесечието на 2000 е 42 на сто. Забелязва се възстановяване и в средно-високотехнологичните отраслови групи – производството в Химични продукти /код 27/ расте за деветмесечието с 11 на сто, макар и по-скромен, налице е ръст и в Електрически машини и апарати /код 36/ - с около 4 на сто и в Транспортни средства, без автомобили /код 40/ с 5 на сто. Във всички останали високотехнологични промишлени отраслови групи спадът за съжаление продължава. Добрата новина все пак е, че през 2000 оживление има в силно високотехнологичните отраслови групи /кодове 35 и 37/, както и в отрасловите групи, които са сред структуроопределящите за цялата икономика. (виж Фигура 0) 
Фигура 0 Ръст на продукцията на индустриалните предприятия, % Източник: НСИ Очаквания свързани с технологиите за 2000 и 2001 г. Инвестиционната бизнесанкета на НСИ от втората половина на октомври т.г. показва, че очакваното увеличение на инвестициите на промишлените предприятия12 през 2000 г. спрямо предходната година е около 10%, като част от планираните инвестиции в началото на тази година се прехвърлят в плановете за следващата. За 2001 г. се очаква разходите за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи да са в същия размер като през тази година, 62% от тях се предвиждат от предприятията в частния сектор. Фигура 0 Разпределение на планираните инвестиции за 2001 по типове 1.Възстановяване на съществуващо оборудване; 2. Увеличаване на производствения капацитет с непроменен продуктов асортимент; 3. Увеличаване на производствения капацитет с разширен продуктов асортимент; 4.Механизация или автоматизация на съществуващия производствен процес; 5.Въвеждане на нова производствена технология; 6.Спестяване на енергия; 7.Опазване на околната среда; 8.Мерки за сигурност; 9.Друг тип инвестиции. Източник:НСИ За анализа на технологичното развитие в България трябва да се отбележи, че 23 на сто от очакваните инвестиции за 2001 са предвидени за механизация и автоматизация /13 %/ и за въвеждане на нова технология /10%/. Понижил се е делът на инвестициите за механизация и автоматизация на съществуващия производствен процес, които според предходната анкета от април са били с най-голям очакван темп на нарастване на номиналния обем спрямо 1999 (по приблизителна оценка - трикратно, което се дължи главно на частния сектор). В резултат на това очаквано увеличение относителният дял на този тип инвестиции за 2000 е възлизал на 26,3% общо за отрасъл Промишленост. Позитивна промяна има в дела на очакваните инвестиции за въвеждане на нова технология - за 2000 г. е 5 на сто, а за 2001 се очаква той да нарасне на 10 на сто. На въпроса за факторите, ограничаващи инвестиционната активност с най-голяма тежест се посочват високите цени на инвестиционните стоки – 49% дял13 от предприятията в промишлеността. При частните промишлени фирми високите цени на инвестиционните стоки (57% - дял от предприятията) и недостатъчни гаранции за кредит (40%) са основните затрудняващи фактори за инвестиционната им активност. Част от предприятията са посочили в обясненията си на ред “други” причините: високи лихвени проценти на кредитите, висока данъчна тежест, непризнаването на инвестициите като преки разходи, недостатъчна банкова подкрепа, ограничена покупателна способност на населението, затруднения при прогнозирането на пазарната конюнктура и др. Под 10 на сто от предприятията са посочили “технически причини” като фактор, ограничаващ решенията за инвестиции през 2001 година. Тези резултати биха могли да се интерпретират най-общо като наличие на технически възможности и недостиг на финансиране за осъществяване на по-активна инвестиционна програма в промишлеността, в частност с високотехнологична насоченост.
Въз основа на подробен анализ на статистическите данни за НИРД и високотехнологичните сектори в България, представен в Приложение 3 биха могли да се изведат следните изводи:
Фигура 0Годишен ръст за разходите за НИРД, % Източник: НСИ Продължителната тенденция на намаление на разходите за научни изследвания е довела до значителен спад на интензивността на НИРД (измерена като относителен дял на разходите за НИРД в процент от БВП). Равнището на този показател през 1998 г. у нас - 0,59% е три пъти по-ниско от средното за ЕС-1,86%. Резкият спад на научноизследователската активност на бюджетните организации не се компенсира от активност в бизнес сектора. В резултат на това относителният дял на разходите за НИРД, направени в индустриалния сектор спада на 18,6% при средно равнище за ЕС от 63,7%. Заетите с НИРД в този сектор са 17,2% при средно за ЕС - 47,1%. Научно технологичните кадри, развиващи НИРД, намаляват през периода 1996-1998 г. с 31,9%, което рефлектира в понижение на относителния дял на заетите с НИРД от работната сила от 0,89% през 1996 г. на 0,62% през 1998 г. при средно равнище на този показател за ЕС - 1,27%. Най-активна научноизследователска дейност се осъществява в средно високотехнологичните отрасли на промишлеността, в които през 1998 г. са направени 51,4% от разходите за научни изследвания и разработки и са ангажирани 65,7% от заетите с НИРД в преработващата промишленост. През периода 1996-1998 г. броят на заетите лица във високотехнологичните производства намалява с 12% при намалена заетост общо в националната икономика от 4,1%. Най-значителен е спадът на заетите в силно високотехнологичните отрасли с 26%. С 4% намаляват и работещите във високотехнологичните услуги. Най-много работни места осигуряват средно високотехнологичните отрасли, в които през 1998 г. работят 27,7% от общо заетите в преработващата промишленост. Относителният дял на заетите във високотехнологичните услуги е 5,5% от всички заети в сектор Услуги. Заплащането на труда е по-голямо в средно високотехнологичните отрасли в сравнение със силно високотехнологичните, където работната заплата през 1998 г. е от 5% до 10% по-ниска от средното възнаграждение за преработващата промишленост. По-високо платени от средното за страната са заетите във високотехнологичните услуги. Равнището на безработица и в двете групи високотехнологични промишлени отрасли е по-високо от средното за страната. Най-висок е коефициента на безработица в силно високотехнологичните отрасли - 26,0%. Значително по-ниско в сравнение със средното за страната е равнището на безработица във високотехнологичните услуги - 5,9%. Инвестиционната активност във високотехнологичните отрасли през 1998 г. намалява в сравнение с 1996 г., в резултат на което, относителният дял на разходите за придобиване на МДА спада на 26,9% от инвестициите в преработващата промишленост при 29,2 % за 1996 г. Относителният дял на преките чуждестранни инвестиции, привлечени от високотехнологичните производства през 1998 г. намалява спрямо предходната година с 6,3 пункта, за разлика от чуждестранните вложения във високотехнологичните услуги, които се увеличават 6,3 пункта.
|