Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие
Анализ на външната търговия с високотехнологични продукти
Изтегляне 5.27 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Ситуация в българската външна търговия през 1997-1998 г.
- Анализ на външната търговия с високотехнологични продукти
- Роля на външнотърговската политика за ефективната търговия с високотехнологични продукти
Анализ на външната търговия с високотехнологични продуктиНасърчаването на технологичното развитие в България в много голяма степен зависи от търговията с високотехнологични продукти, тъй като вносът осигурява набавянето на необходимите технологии, а чрез износа част от произведените в страната високотехнологични продукти реализират продажби в чужбина. Увеличаването на външната търговия и националния дял на износа в общия износ в световен мащаб се разглежда като критерий за конкурентноспособността на националната икономика, а увеличаването на търговията с високотехнологични продукти се разглежда като критерий за технологично развитие.
Развитието на българската външна търговия през 1998 г. е съпътствано от постоянен спад в цените на основните суровини и продукти с ниска степен на обработване, като динамиката на износа изцяло се определя от ситуацията на международните пазари. През 1998 г. българският външен обмен на стоки възлиза на 8 939,9 млн. щ.д., което е спад от 8,8% по сравнение с 1997 г. Отчетеният външнотърговски дефицит от 316 млн. щ.д. (FOB-FOB) се дължи на 13% свиване на българския износ до 4 139,9 млн. щ.д. и лекото увеличение на вноса с около 1% по сравнение с 1997 г., когато същият възлиза на 4 800,7 млн. щ.д. През 1998 г. българският износ е повлиян негативно от намаленото търсене в чужбина и спада в цените на основните изнасяни продукти от химичния и металургичния промишлени сектори. Въпреки общия спад в стойността на износа, при редица групи продукти се наблюдава покачване по сравнение със съответните стойности за 1997 г. От количествена гледна точка, най-голямото увеличение на износа - с 28,3% се отчита при износа на дрехи и аксесоари, съставляващи над 10% от общия износ на продукция от обработващата промишленост. Износът на мебели се увеличава с 16,3%, което е показателно и за пренасочването към продукти с по-голяма добавена стойност, но все пак от групата на нискотехнологичните продукти. Всъщност, тези тенденции се запазват и през следващите две години, въпреки че напоследък относителната стойност на изнасяните химични продукти и метали се увеличи поради покачването на цените на международните пазари. През 1998 г. има съществен спад във вноса на минерални продукти и горива, както и на метали. Отрасловата група машини и оборудване регистрира покачване от 31,5%, което е показателно за увеличена инвестиционна активност в страната и тенденция към насърчаване развитието на технологиите. Спадът в постъпленията от износа през 1998 г. е доказателство за това, че на част от Българската икономика й липсва реална конкурентноспособност поради забавянето на структурната реформа в материалния икономически сектор, както и поради ниското ниво на въвеждане на нови технологии и ноу-хау в производството. Причината за такова развитие в голяма степен се дължи на слабо развитата система за банкови заеми в страната, недодостатъчния обем чуждестранни инвестиции и слабо развития сектор на малките и средни предприятия. Наследената нискоефективна структура на икономиката също така предопределя неефективната структура на изнасяната българска продукция. Износът е концентриран върху няколко основни групи продукти - основно суровини (57% от износа за 1997 г. и 53,3% за 1998 г.) и продукти с ниска степен на обработване, основно с високи разходи за труд и ниско технологично ниво (като текстил и дрехи). Освен това, през този период някои основни за икономическата структура предприятия и основни износители са притежавани от държавата монополисти. Спадът в постъпленията от износа се дължи и на някои външни фактори, като:
Като положителна тенденция може да се отбележи увеличението на износа на инвестиционни продукти. Това е свързано с модернизирането на технологичните съоръжения в икономиката и произтичащото оттук подобряване на конкурентноспособността на икономиката и създаване на потенциал за износ. Увеличението на износа на инвестиционни стоки през 1998 г. в сравнение с 1997 г. възлиза на 27,8% (238,5 млн. щ.д.). Тази тенденция се запазва през последните две години. Географската структура на българската външна търговия е важен показател за конкурентноспособността на националната икономика. Като се има предвид, че страните от ОИСР заемат водещи позиции в българската външна търговия, могат да се направят съответните изводи за конкурентноспособността на българския износ. Стокообменът с тези страни се увеличава до 53,5% от общия стокообмен за 1997 г., а в края на 1998 г. достига 61%, с тенденция за допълнително покачване през следващите две години. По този начин развитите индустриални страни запазват и заздравяват позициите си на основни търговски партньори на България. Основното преориентиране на географската структура на българската външна търговия се дължи на прилагането на Европейското споразумение за асоцииране на България и допълнителните споразумения към него, което превръща Европейския съюз в основен търговски партньор на страната през последните години. Стокообменът със страните на ЕС скача от 40% през 1997 г. на 49% през 1998 г., с тенденция за покачване през следващите две години, като понастоящем надхвърля 50%. Друг изключително важен търговски партньор на България е групата Балкански страни, регистриращи 18% от общия стокообмен за 1998 г. (вкл. Гърция и Турция); Русия - 13.3%; страните от CEFTA - 5,5%; Украйна - 3,4%; САЩ - 3,1%.
Общоизвестен е фактът, че колкото е по-голям делът на търговията с високотехнологични продукти, толкова по-конкурентноспособна е националната икономика. Ретроспективният анализ на българската външна търговия показва регресивна тенденция на този дял - от по-сложни високотехнологични промишлени отрасли като машиностроене, периферни компютърни устройства и специализирано оборудване към първични производства. Причината за промяната на промишлената специализация в България от 1990 г. насам се дължи на загубата на гарантираните и защитени предишни пазари от страните на СИВ. Понастоящем, след разпадането на СИВ и пренасочването на външната търговия към по-сложни пазари, ние трябва да определим конкурентноспособните високотехнологични сектори, предлагащи достатъчно продукция за износ през последните няколко години. През периода 1997 - 1998 г., износът на високотехнологични продукти отчита спад не само по стойност, но също и по дял от общия износ, докато вносът регистрира увеличение с около 20% по стойност, като през 1998 г. тези продукти формират над 33% от общия внос на България. Основните изнасяни български високотехнологични продукти са химични продукти (около 15-18%), следвани от домакинска техника (5-6%) и електромашини и апаратура (2,5%) (вж. Таблица 0, Таблица 0 - Приложение 4). С изключение на сектора на транспортното оборудване (около 2%), делът на останалите високотехнологични сектори в общия български износ е под 1%, като това са именно секторите, разглеждани като най-високо технологични производства. При изследване на данните от външната търговия с високотехнологични продукти за 1997 и 1998 г., откриваме определени благоприятни и неблагоприятни основни тенденции. Към положителните тенденции можем да отнесем:
Към отрицателните тенденции спадат:
От друга страна, за целите на анализа на търговията с високотехнологични продукти, не е достатъчно само да се определят секторите на високотехнологично производство (виж Таблица 0, Таблица 0 в Приложение 4). Необходим е задълбочен анализ на групите стоки, достигащ 3-, 4- или дори 6-цифрено ниво за определяне не само основните високотехнологични производствени сектори, предлагащи продукция за износ, но също и на конкурентноспособните високотехнологични продукти с потенциал за износ. Крайно важно е да се знае точната структура на изнасяните химични продукти, преди всичко: торове, продукти на неорганичната химия, нефтопродукти, пластмаси, фармацевтични или козметични продукти. Например, сред първите 100 продукта на българския износ фигурират 30 високотехнологични продукта, чийто дял в общия износ възлиза на 18%, а количественият дял сред челните 100 продукта възлиза на 30%. Само 11 високотехнологични продукта се нареждат сред първостепенните 50 български продукти за износ: смазочните масла възлизат на 5,32% от целия износ, сода - 1,57%, лекарства - 1,34%. Тези челни 50 продукта съставляват 46% от общия износ, или почти половината от него (виж Таблица 0, Таблица 0 в Приложение 4). Освен смазочните масла, содата и лекарствата, другите редовно изнасяни от България конкурентноспособни високотехнологични продукти включват паста за зъби, козметични продукти, антибиотици, машинни резервни части, полиетилен, полипропилен, амониев нитрат. Някои високотехнологични продукти на износа от близкото минало (до 1997 г.) вече не са в списъка на износа поради ниската им добавена стойност, ниски пазарни цени и висока вносна цена на суровините за производството им. Те представляват различни органични и неорганични суровини в нисък стадий на обработка. Поради преструктуриране на основните български предприятия, износът на някои високотехнологични продукти като кораби, електромашини, електроразпределително оборудване и др., отпада от списъка на износа след 1997 - 1998 г. И накрая, някои високотехнологични продукти се изнасят отскоро, като например машини и апаратура за тютюнообработване, хидравлични машини, фотоматериали (плакети, ленти и др.) Нивото на развитие на високите технологии в България може да се характеризира не само чрез износа на високотехнологични продукти, но и чрез пазар на търсенето им. Над 50% от българския износ през периода 1997-1998 г. е насочен към сложния и взискателен пазар на ЕС. Основните пазари на българските високотехнологични продукти са страните от ЕС, бившите социалистически страни от Централна и Източна Европа, страните от Балканския полуостров (виж Таблица 0 в Приложение 4). Делът на ЕС в българската търговия с високотехнологични продукти е сигурен показател за конкурентноспособността на българското производство, като се има предвид, че високотехнологичното търсене на български стоки от износа поставя много високи изисквания към качеството им.
България е малка страна с незначителен вътрешен пазар за високотехнологични продукти, имащ малки шансове за оцеляване без широк достъп до международните пазари. Развитието на високи технологии и повишаването на конкурентноспособността на националната икономика в много голяма степен зависи от режима на външната търговия и митническите такси. Това означава, че се нуждаем от стабилна и предсказуема външнотърговска политика, постоянна либерализация на външната търговия, намаляване на митническите таксови и други пречки, нови договори за допълнителни търговски концесии по двустранни и многостранни споразумения (понастоящем, над 60% от българската външна търговия се осъществява по свободни търговски условия). Всичко това има за цел да увеличи ефикасността на производството и конкурентноспособността на българските стоки. Когато националната икономика е отворена към световната икономика чрез адекватна външнотърговска политика, това дава възможност на българските производители да работят в конкурентна среда и ги кара постоянно да подобряват качеството на продукцията си. Преглед на външнотърговския режим, и на Р. България е представен в Приложение 6 настоящия анализ.
|