Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие


Недостатъчно взискателни потребителиФактори и индикатори за конкурентноспособност натехнологичния сектор в България



страница4/24
Дата28.06.2017
Размер5.27 Mb.
#24578
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   24

Недостатъчно взискателни потребителиФактори и индикатори за конкурентноспособност натехнологичния сектор в България


При настоящия анализ ще се ползва основно методологията за оценка на конкурентноспособността на Световния икономически форум2, разработена с участието на професорите от Харвардския университет Майкъл Портър и Джефри Сакс. Тези доклади се базират, както на специално конструирани анкети сред мениджмънта на компаниите проведени едновременно във всичките страни участници в изследването, така и на сравнима статистическа информация за съответна та държава.

Технологичната среда се разглежда в три направления (виж. Приложение 1):



  • Положение на България спрямо различен тип страни като: Чехия, Германия, Гърция, Унгария, Полша, Русия, Словакия и Украйна, използвайки данни от The Global Competitiveness Report 2000 (Анкетните данни в доклада са от март 2000, а статистическите от 1998 г.).

  • Развитие на показателите за технологична конкурентноспособност в динамика на базата на The Global Competitiveness Report 1999 и The Global Competitiveness Report 2000.

  • Анализ на показателите на технологичния сектор и представяне на информация от други източници.
  • Индикатори за обща технологична конкурентноспособност


Индикаторите оценяващи състоянието на България има много висок ранг за Tertiary education enrollment indicator, използван от UNESCO за оценка на образованието, като изпреварва страни като: Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Турция и Украйна и отстъпва на Германия, Русия и Гърция.

Традиционно висока е оценката на мениджърите на българските предприятия за българското образование в областта на математиката и фундаменталните науки - 4.84. Положителен е и факта, че въпреки затрудненото положение на българското образование, тази оценка се е повишила с 2.3% спрямо 1999 г..

Развитието на образованието по математика и природни науки бе основен приоритет на страните от бившия съветски блок, което обуславя и сходните оценки по този показател за голям брой страни, като България е по-високо оценена от Полша и Гърция и има сходни оценки с Германия, Русия, Словакия, Турция и Украйна. (виж Приложение 1 Таблица 0)

Високото ниво на обучение в областта на фундаменталните науки е една добра предпоставка за технологичното развитие в България, но тя едва ли би могла да компенсира изоставането в областта на практическото обучение по информационни технологии, дължащо се на лошата материална база в българските учебни заведения. Като основни положения за състоянието на българското образование по информационни и комуникационни технологии от “Проект за Програма за обучение по информационни и комуникационни технологии в българското училище и тяхното приложение в учебния процес”3, подготвяна от Министерство на образованието, могат да се изведат:



  • Изостаналостта на оборудването и неговото количество не позволява съвременно обучение и използване на информационни и комуникационни технологии.

  • Учебните програми включват учебно съдържание, актуално в по-голямата си част за 80-те години.

  • Рядко се използват бази данни, компютърно моделиране и симулации, мултимедия и интернет.

  • Масово учителите по предмети, различни от информатика нямат необходимата подготовка, за да използват информационни и комуникационни технологии в своята работа.

  • Оказва се, че българската образователна система е прекалено теоретизирана и въпреки високото ниво на обучение по фундаменталните науки – математика, химия и др. в сегашното си положение не би могла да допринесе за бъдещото технологично развитие на България.

Като се има предвид, че ефектите от образованието се проявяват с известно закъснение и оказват влияние върху конкурентноспособността на България в дългосрочен аспект в бъдеще образованието може да се окаже основна заплаха за конкурентноспособността на България по отношение на новите технологии.

За да се преодолее тази заплаха е необходима активната намеса на държавата по посока инвестиране в образователната система. Нужно е отделянето на по-големи средства за модернизиране на информационните и телекомуникационни технологии в българските училища и университети и мотивиране на квалифицирани специалисти да работят в тях. Този процес трябва да се разглежда, не като социално мероприятие, а като инвестиция в човешки ресурси, чиято възвращаемост е много висока и неоспорима. Освен висококвалифицирани кадри, работещи в областта на създаване на високите технологии, образованието трябва да генерира и по-голямо търсене чрез създаване на висококвалифицирани потребители на информационни и телекомуникационни технологии. В тази посока е нужно приемането и финансирането на програма за обучение по информационни и комуникационни технологии в българското училище и нейното реално приложение във възможнонай- бързи срокове, като програмата трябва да си поставя за цел обучение, както на учениците, така и на преподавателите.

Втората по големина оценка при анкетата сред мениджърите относно технологиите е получена при въпроса “НИРД във вашата страна са от световна класа” – 3.74, но тук се наблюдава и най-голямото намаление на оценката спрямо 1999 г. с близо 10 %. При отварянето на България към световната научна общност критериите за сравнение и изискванията на българските компании нарастват и това е една от причините за големия спад от 10% в оценката. Характерна особеност в международен план е че въпреки големия спад в оценката ранга на България този индикатор се е покачил от 35то на 34то място, което показва, че влошаването на показателя е характерна черта за страните, които са с близки до България нива - Чехия, Гърция, Полша и Турция.

През последните десет години много от водещите български институти не можаха да се адаптират към пазарната среда и дейността им като центрове за НИРД постепенно замря. През този период пазарът на услуги в НИРД претърпя съществени изменения:



  • Поради финансови ограничения в условията на валутен борд и децентрализация на отрасловата структура на икономиката държавните поръчки за такава дейност са намалени до критичен минимум.

  • Големите по размер бивши отраслови научни институти, характеризиращи се с високи постоянни разходи, тромаво управление и остаряла материална база, не могат да оперират ефективно в условията на специализирани поръчки от частния сектор и нарастващата конкуренция от страна на утвърдените чужди консултантски и проектантски компании.

  • В момента повечето поръчки за изследвания идват по линията на международни спонсори, които предпочитат да работят със западни консултанти и в повечето случаи българските институти се включват само като подизпълнители.

  • Заражда се ново поколение малки компании и научни организации, създадени от водещи специалисти в съответната област. Основателите им в много от случаите са утвърдени експерти с дългогодишен опит в съответната област, които са се отделили от големите научни и проектантски институти. Тези нови звена в по-голямата степен се характеризират с гъвкаво управление, иновативно мислене и предприемачески дух, но все още са в начална фаза на растеж

  • Пазарът на продукти и услуги в областта на НИРД се ориентира все повече към приложните изследвания, целево спонсорирани от външни фирми и организации, за сметка на осъществяваните в близкото минало фундаментални изследвания финансирани от държавния бюджет.

Следвайки пазарната тенденция и наследените положителни предпоставки, изграждането на технологични и научни инкубатори на идеи и фирми в утвърдените центрове за НИРД биха позволили плавно и ефективно преструктуриране на българската НИРД към посока: повече приложни изследвания с по-висока пазарна цена. Практиката в развитите страни показва, че това е и начин за създаване на заетост4.

Разходите за НИРД в България като процент от БНП след 1989 намаляха в значително по-голяма степен в сравнение с другите страни от бившия източен блок. По този показател България има по-добро положение от своите съседи Турция и Гърция, но може да се очаква че през 2000 година Гърция, благодарение на своята целенасочена политика за развитие на НИРД вече ни е изпреварила, а що се отнася до Турция, може да се приеме, че ниското ниво на разходите за НИРД отнесени БНП е в резултат на съсредоточаването на НИРД само в европейската част на страната. Практиката в страните от ОИСР показва, че има пряка зависимост между нивата на държавно подпомагане и частните инвестиции в НИРД5, затова в нивото на този индикатор би могло да се разглежда като заплаха за развитието на технологиите в България.

Положителна тенденция се наблюдава при бизнеса във връзка с цял набор въпроси свързани с възгледите на ръководителите за значението на НИРД за успеха на компаниите, които ръководят. На въпросите относно сътрудничеството при извършване на НИРД, частните инвестиции за НИРД и придобиване на лицензи за технологии като средство за технологично обновление ранга на България се подобрява съответно с 12, 8 и 2 места. Тук може и да се търсят възможностите за технологичен растеж в бъдеще, като се създадат подходящи условия за привеждането на тези намерения в практически мерки от страна на частния бизнес и държавата. В сравнение с останалите срани взети за база позицията на България е все още незадоволителна. Страната е в по-добри позиции по някои от изброените показатели от Полша, Русия, Турция и Украйна.

Всички страни в настоящето изследване, с изключение на Германия, имат близки показатели при въпроса “Смятате ли, че за вашата компания е важно да извършва собствена НИРД?”, като България е в малко по-добри позиции от Чехия, Полша, Турция и Украйна.

Бизнесът отчита незначително повишение на общото технологично ниво в България, но то е много малко и недостатъчно доказателство за което е и най-слабата позиция на България, сравнена с останалите девет държави.

Основен проблем при развитието на високотехнологичните дейности в световен мащаб е недостига на висококвалифицирани специалисти. Този недостиг, особено осезаем при информационните технологии и електрониката, обуславя миграцията на добре подготвените български специалисти към развитите държави.

Тази тенденция осезаемо се регистрира и от мениджърите на българските предприятия, които на въпроса “Талантливите хора остават в страната” дават най – малката оценка (2.12), сравнена с останалите оценки на въпросите относно технологиите.

По този показател България е на последно място сравнена с всичките 58 страни участващи в изследването на Световния икономически форум.

Запазването на българските специалисти в страната е възможно само ако им се предоставят сходни условия за работа и развитие в България. Стимулирането на връзките между университетите, научните институти и бизнеса би подобрило средата и възможностите на специалистите да се реализират успешно веднага след завършване на образованието си.


  1. Каталог: uploads -> publication
    publication -> Курсови проекти
    publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
    publication -> България не подобрява конкурентоспособността си
    publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
    publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
    publication -> Гъвкавите форми на заетост и конкурентоспособността на българските предприятия
    publication -> 2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание
    publication -> Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България
    publication -> Център за икономическо развитие
    publication -> В административното правораздаване целта на концепцията


    Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница