Недостатъчно взискателни потребителиФактори и индикатори за конкурентноспособност натехнологичния сектор в България
При настоящия анализ ще се ползва основно методологията за оценка на конкурентноспособността на Световния икономически форум2, разработена с участието на професорите от Харвардския университет Майкъл Портър и Джефри Сакс. Тези доклади се базират, както на специално конструирани анкети сред мениджмънта на компаниите проведени едновременно във всичките страни участници в изследването, така и на сравнима статистическа информация за съответна та държава.
Технологичната среда се разглежда в три направления (виж. Приложение 1):
-
Положение на България спрямо различен тип страни като: Чехия, Германия, Гърция, Унгария, Полша, Русия, Словакия и Украйна, използвайки данни от The Global Competitiveness Report 2000 (Анкетните данни в доклада са от март 2000, а статистическите от 1998 г.).
-
Развитие на показателите за технологична конкурентноспособност в динамика на базата на The Global Competitiveness Report 1999 и The Global Competitiveness Report 2000.
-
Анализ на показателите на технологичния сектор и представяне на информация от други източници.
Индикатори за обща технологична конкурентноспособност
Индикаторите оценяващи състоянието на България има много висок ранг за Tertiary education enrollment indicator, използван от UNESCO за оценка на образованието, като изпреварва страни като: Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Турция и Украйна и отстъпва на Германия, Русия и Гърция.
Традиционно висока е оценката на мениджърите на българските предприятия за българското образование в областта на математиката и фундаменталните науки - 4.84. Положителен е и факта, че въпреки затрудненото положение на българското образование, тази оценка се е повишила с 2.3% спрямо 1999 г..
Развитието на образованието по математика и природни науки бе основен приоритет на страните от бившия съветски блок, което обуславя и сходните оценки по този показател за голям брой страни, като България е по-високо оценена от Полша и Гърция и има сходни оценки с Германия, Русия, Словакия, Турция и Украйна. (виж Приложение 1 Таблица 0)
Високото ниво на обучение в областта на фундаменталните науки е една добра предпоставка за технологичното развитие в България, но тя едва ли би могла да компенсира изоставането в областта на практическото обучение по информационни технологии, дължащо се на лошата материална база в българските учебни заведения. Като основни положения за състоянието на българското образование по информационни и комуникационни технологии от “Проект за Програма за обучение по информационни и комуникационни технологии в българското училище и тяхното приложение в учебния процес”3, подготвяна от Министерство на образованието, могат да се изведат:
-
Изостаналостта на оборудването и неговото количество не позволява съвременно обучение и използване на информационни и комуникационни технологии.
-
Учебните програми включват учебно съдържание, актуално в по-голямата си част за 80-те години.
-
Рядко се използват бази данни, компютърно моделиране и симулации, мултимедия и интернет.
-
Масово учителите по предмети, различни от информатика нямат необходимата подготовка, за да използват информационни и комуникационни технологии в своята работа.
-
Оказва се, че българската образователна система е прекалено теоретизирана и въпреки високото ниво на обучение по фундаменталните науки – математика, химия и др. в сегашното си положение не би могла да допринесе за бъдещото технологично развитие на България.
Като се има предвид, че ефектите от образованието се проявяват с известно закъснение и оказват влияние върху конкурентноспособността на България в дългосрочен аспект в бъдеще образованието може да се окаже основна заплаха за конкурентноспособността на България по отношение на новите технологии.
За да се преодолее тази заплаха е необходима активната намеса на държавата по посока инвестиране в образователната система. Нужно е отделянето на по-големи средства за модернизиране на информационните и телекомуникационни технологии в българските училища и университети и мотивиране на квалифицирани специалисти да работят в тях. Този процес трябва да се разглежда, не като социално мероприятие, а като инвестиция в човешки ресурси, чиято възвращаемост е много висока и неоспорима. Освен висококвалифицирани кадри, работещи в областта на създаване на високите технологии, образованието трябва да генерира и по-голямо търсене чрез създаване на висококвалифицирани потребители на информационни и телекомуникационни технологии. В тази посока е нужно приемането и финансирането на програма за обучение по информационни и комуникационни технологии в българското училище и нейното реално приложение във възможнонай- бързи срокове, като програмата трябва да си поставя за цел обучение, както на учениците, така и на преподавателите.
Втората по големина оценка при анкетата сред мениджърите относно технологиите е получена при въпроса “НИРД във вашата страна са от световна класа” – 3.74, но тук се наблюдава и най-голямото намаление на оценката спрямо 1999 г. с близо 10 %. При отварянето на България към световната научна общност критериите за сравнение и изискванията на българските компании нарастват и това е една от причините за големия спад от 10% в оценката. Характерна особеност в международен план е че въпреки големия спад в оценката ранга на България този индикатор се е покачил от 35то на 34то място, което показва, че влошаването на показателя е характерна черта за страните, които са с близки до България нива - Чехия, Гърция, Полша и Турция.
През последните десет години много от водещите български институти не можаха да се адаптират към пазарната среда и дейността им като центрове за НИРД постепенно замря. През този период пазарът на услуги в НИРД претърпя съществени изменения:
-
Поради финансови ограничения в условията на валутен борд и децентрализация на отрасловата структура на икономиката държавните поръчки за такава дейност са намалени до критичен минимум.
-
Големите по размер бивши отраслови научни институти, характеризиращи се с високи постоянни разходи, тромаво управление и остаряла материална база, не могат да оперират ефективно в условията на специализирани поръчки от частния сектор и нарастващата конкуренция от страна на утвърдените чужди консултантски и проектантски компании.
-
В момента повечето поръчки за изследвания идват по линията на международни спонсори, които предпочитат да работят със западни консултанти и в повечето случаи българските институти се включват само като подизпълнители.
-
Заражда се ново поколение малки компании и научни организации, създадени от водещи специалисти в съответната област. Основателите им в много от случаите са утвърдени експерти с дългогодишен опит в съответната област, които са се отделили от големите научни и проектантски институти. Тези нови звена в по-голямата степен се характеризират с гъвкаво управление, иновативно мислене и предприемачески дух, но все още са в начална фаза на растеж
-
Пазарът на продукти и услуги в областта на НИРД се ориентира все повече към приложните изследвания, целево спонсорирани от външни фирми и организации, за сметка на осъществяваните в близкото минало фундаментални изследвания финансирани от държавния бюджет.
Следвайки пазарната тенденция и наследените положителни предпоставки, изграждането на технологични и научни инкубатори на идеи и фирми в утвърдените центрове за НИРД биха позволили плавно и ефективно преструктуриране на българската НИРД към посока: повече приложни изследвания с по-висока пазарна цена. Практиката в развитите страни показва, че това е и начин за създаване на заетост4.
Разходите за НИРД в България като процент от БНП след 1989 намаляха в значително по-голяма степен в сравнение с другите страни от бившия източен блок. По този показател България има по-добро положение от своите съседи Турция и Гърция, но може да се очаква че през 2000 година Гърция, благодарение на своята целенасочена политика за развитие на НИРД вече ни е изпреварила, а що се отнася до Турция, може да се приеме, че ниското ниво на разходите за НИРД отнесени БНП е в резултат на съсредоточаването на НИРД само в европейската част на страната. Практиката в страните от ОИСР показва, че има пряка зависимост между нивата на държавно подпомагане и частните инвестиции в НИРД5, затова в нивото на този индикатор би могло да се разглежда като заплаха за развитието на технологиите в България.
Положителна тенденция се наблюдава при бизнеса във връзка с цял набор въпроси свързани с възгледите на ръководителите за значението на НИРД за успеха на компаниите, които ръководят. На въпросите относно сътрудничеството при извършване на НИРД, частните инвестиции за НИРД и придобиване на лицензи за технологии като средство за технологично обновление ранга на България се подобрява съответно с 12, 8 и 2 места. Тук може и да се търсят възможностите за технологичен растеж в бъдеще, като се създадат подходящи условия за привеждането на тези намерения в практически мерки от страна на частния бизнес и държавата. В сравнение с останалите срани взети за база позицията на България е все още незадоволителна. Страната е в по-добри позиции по някои от изброените показатели от Полша, Русия, Турция и Украйна.
Всички страни в настоящето изследване, с изключение на Германия, имат близки показатели при въпроса “Смятате ли, че за вашата компания е важно да извършва собствена НИРД?”, като България е в малко по-добри позиции от Чехия, Полша, Турция и Украйна.
Бизнесът отчита незначително повишение на общото технологично ниво в България, но то е много малко и недостатъчно доказателство за което е и най-слабата позиция на България, сравнена с останалите девет държави.
Основен проблем при развитието на високотехнологичните дейности в световен мащаб е недостига на висококвалифицирани специалисти. Този недостиг, особено осезаем при информационните технологии и електрониката, обуславя миграцията на добре подготвените български специалисти към развитите държави.
Тази тенденция осезаемо се регистрира и от мениджърите на българските предприятия, които на въпроса “Талантливите хора остават в страната” дават най – малката оценка (2.12), сравнена с останалите оценки на въпросите относно технологиите.
По този показател България е на последно място сравнена с всичките 58 страни участващи в изследването на Световния икономически форум.
Запазването на българските специалисти в страната е възможно само ако им се предоставят сходни условия за работа и развитие в България. Стимулирането на връзките между университетите, научните институти и бизнеса би подобрило средата и възможностите на специалистите да се реализират успешно веднага след завършване на образованието си.
Сподели с приятели: |