На Патрик, Фреди и Шон следващото поколение, които се запалиха по компютрите още докато бяха в памперси, а сега се борят с каратето

— Ами, отрядите им понякога инсталират радио кули. Дават им експлозиви в случай, че се наложи да гръмнат дупки за основите в скалист терен. След като вдигнат пилона и го закрепят, слагат ПП мините в кръг около него да обезкуражат мютски попълзновения и всякакви опити да го съборят. Повечето бучкоглави в Териториите си знаят да не доближават пилоните, но незнаещите бързо се научават, щом някой от тъпаците стъпи на грешното място и бум, хайде на небето. После приятелчетата му, ако са останали такива, гледат да не припарват.

— Изглежда са изчезнали. Знаем, че от склада са ги издали, и че са получени в базата на Еър-Мексико в Далас за по-нататъшно транспортиране. — Макфадън разпери ръце. — Знаеш ги какви са. Цена нямат при секретни операции, но не ги бива с документацията.

— Значи не можеш да кажеш със сигурност, че мините и експлозивите са стигнали до Уайоминг.

— Сигурни сме на 99%. Ето защо говорих с Малоун, преди да те уведомя. Ако са стигнали, значи са се изпарили преди Малоун да отиде. Хората му собственоръчно претарашиха лагера, но намериха само няколко пушки и отделни части от оборудването — все неща, които М'Колите вече имат.

— Той попита ли Кадилак за тях?

— Да, по заобиколен начин. Мютът му казал, че всичко, което са намерили, се е въргаляло по земята и само е чакало да си го поделят. Когато Малоун е започнал да подпитва по-конкретно, мютът реагирал все едно не знае какво е ПЕ. Нямало как да продължи да настоява, защото заповедите му са да се подмазва на мюта, докато…

— Ясно…

— И все пак, работата е там, че мютите не могат да четат. Така че дори мютите да са отнесли материалите, няма как да знаят какво представляват.

— Кристо! Бях забравил за това! Това лъжливо уродче! Какво мислиш, че трябва да предприемем?

Лицето на Карлстром се помрачи:
— Ами като за начало можеш да наредиш на Малоун да разбере какво знае Брикман за тази работа. Ако отговорът е — нищо, тогава трябва отново да провери в лагера. Инч по инч. И междувременно прати няколко чиновничета на совалката за Далас. Да направят ревизия на всеки един предмет в оная авио база, чак до последното стръкче трева рейнбоу. — Той посочи към работното си бюро. — Искам резултатите на екрана си утре по това време. Компрендо?

— Да, сър! — Макфадън скочи на крака.

— И разбери кои от нашите са обработили заявката. Искам да се търкалят глави, Торн. Няма да толерирам немарливо поведение на никое ниво в АМЕКСИКО и не приемам никакви извинения. СКУЕР-ДАНС е операция, която не можем да си позволим да провалим. Това е вероятно най-голямата и със сигурност най-сложната задача, което сме поемали. Години работа, десетки години планиране, стотици животи — включително твоя и моя — са на карта и ще останат застрашени, докато не установим местонахождението на тези експлозиви.

— Не се тревожи. Ще ги намерим.

— Гледай да стане. Кой друг знае за това?

— Никой освен асистентката ми. Тя въведе документацията по СИГ-РАЗ примамката в основната директория и по чиста случайност прочела списъка с екипировката от склада на ГИ, когато се появил на екрана. Помислила си, че е малко прекомерен, като се има предвид за колко време ще просъществува отряда, за който са предназначени, и ми докладва.

— Умно момиче…

— Джо-Ан? Да, такава си е.

— Накарай я да го обработи наново. Извадете тези две неща от списъка и затривайте всички файлове за тях, чак до снабдителното ГИ депо. Тоест, ще трябва да влезете и в техните файлове. Тези експлозиви никога не са били издавани на АМЕКСИКО, разбираш ли?

— Да, сър! — Това не се случваше за първи път.

— Добре. Нещо друго?

— Само нещата по дневния ред за сутрешното заседание.

— Добре… — Карлстром въздъхна уморено, положи ръце върху бюрото си и се надигна от стола. — Добра работа, Торн. Мерси, че ми скапа деня…

***

Стив поздрави мечките и после се здрависа топло с Кадилак.

— Добре дошъл при нас. — Щеше да каже «добре дошъл при човешката раса», но реши, че може да го разбере погрешно.

— Как върви?

— Как ти изглежда?

— По-добре попитай моите племенни братя — отвърна Кадилак. — Не съм виждал истински пионери в акция. Разполагаш ли с всичко необходимо?

— Да. Твоите хора свършиха отлична работа. Не съм предполагал, че ще успеете да се сдобиете с толкова много неща, и то толкова бързо. Знаеш ли какво? Почвам да мисля, че имаме добри шансове да изпълним замисленото!

— В този случай по-добре си поговори с приятеля си Малоун.

— Да не се е разколебал?

— Ами, да кажем че не успях да го убедя, че все ще успеем да превземем Ред Ривър и без Мистър Сноу. Твърди, че въздушните пушки не са достатъчни. Че ни трябвало експлозиви, мини — такива работи.

— С които ние не разполагаме…

— Именно. Не отрича изцяло идеята за съвместна атака. Разбрахме се пак да се срещнем. Но може да се окаже прав. Може би е време аз и ти да погледнем трезво на нещата. — Кадилак загледа как униформените воини тренират и каза: Както и да е, това е само едно от нещата, които трябва да обсъдим.

— Разбира се. Може ли да почака или искаш да го направим сега? — Стив забеляза изражението на Кадилак и се обърна да извика със събрани около устата шепи на потящите се мъже. — Окей! Стига толкова, момчета! Край на играта. Ще се видим по-късно!
Кадилак поведе Стив извън селището. Блу-Тъндър и останалите три мечки ги последваха. Никой не продумваше и Стив леко се разтревожи. Ако Кадилак искаше да поговорят насаме, защо мъкнеше със себе си и охраната?
М'Колите бяха построили колибите си на същото място, което бяха заемали през 2989, когато Стив бе прострелян и затворен.
Кадилак го поведе към върха на склона над селището и се спря на скалата, където Стив се би с Мотор-Хед, Блак-Топ и Стийл-Ай. Тримата мюти го бяха хванали да се опитва да избяга с планера, който бяха построили с Кадилак. Клиъруотър беше използвала силите си, за да му помогне да избяга. Ако не беше се намесила, щеше да е мъртъв. Стив беше избягал, защото бе нарушил обещанието си към Мистър Сноу да стои настрана от Клиъруотър. По този начин бе предал и Кадилак.
И ето го сега, пак на същото място, където бе напуснал териториите на М'Кол и се бе издигнал във въздуха. Трябваше ли да придава някакво особено значение на мястото, което Кадилак бе избрал? Младият летописец го покани да седне на един камък.

Две от мечките, Сторм-Трупър и Туайлайт-Зоун, се разположиха в двата края на полезрението му, а Блу-Тъндър и Фънки-Дийликс се настаниха на около три ярда пред него с подгънати крака и ръце, кръстосани на гърдите.

— Имаш да ми казваш нещо ли? Или дойдохме само заради гледката?

— Имаш предвид — с Малоун?

— Не. Сигурен съм, че ако си наумиш, ще го убедиш да ни помогне. От друга страна, може би е прав. Може би трябва да забравим за цялата работа…

— Да се откажем да спасим Клиъруотър?

— Да. Как смяташ, че трябва да постъпим?

Стив сви рамене:

— Да, знам, обаче… — Кадилак отново закрачи насам-натам, премисляйки думите си — Ти… успя ли да поговориш със Стареца преди той да…?

— Имаш предвид за Клиъруотър на ешелона ли? Да, разказах му какво се случи и че си решил да я спасяваш.

— Каза ли му, че според теб това е идиотска идея?

— Не. Само отбелязах какви са трудностите.

— И…?

— Да, но когато го каза, знаеше ли, че умира?

— Да умира ли? — Стив се намръщи. — Не знам. Не беше предсмъртното му желание, ако това имаш предвид. Той ми каза само, че Пътеката е предначертана и ти даде благословията си.

— Дори това да означава, че ще попаднем в капан?

Стив отново се намръщи:
— Не знам накъде биеш.

Кадилак се втренчи в него и каза:

— Но не и на мен.

— Щях да го направя. Исках да ти дам възможност да го разбереш сам. И ти го стори. Което е чудесно. Спести ми много неприятности.

Търпението на Кадилак се изчерпа:

— Нарича се «оцеляване»! Измисляш си правилата в движение и всички могат да участват! Но преди да продължим, опитай се да схванеш само едно съвсем просто нещо — аз и ти сме от един отбор!

— Нима наистина си мислиш, че ще ти повярвам? — Гневът на Кадилак експлодира. — Ти ме прецака! Ти и Малоун се каните да поведете племето ми в капан!

— Не, не, разбрал си погрешно нещата, Кади. Признавам, че така изглежда, но не това трябва да стане. Това е капан, но идеята е да го обърнем в наша полза! Ренегатите на Малоун и екипажа на Ред Ривър ще влязат в капана — не ние!

Кадилак не беше убеден.

— Лесно ти е да го кажеш сега, когато лъжите ти са разкрити! И нямаш доказателства, че си признал всичко това на Стареца и си получил благословията му!

— Я ме чуй! Не аз съм виновния тук, а ти! Нямаше да има нужда да правим всичко това, ако ти ми се беше доверил. Но какво направи ти? Взе, че отиде и се разприказва пред Малоун как си се съмнявал, че съм бил федерален агент под прикритие! И пак извади късмет, че Малоун е мексиканец! Ако беше истински ренегат, досега да ми е пуснал куршума. И тогава какво щеше да правиш без мен?

— Че каква ми е ползата и сега? — извика Кадилак, все още потресен от факта, че вече го няма учителя му да му помага.

— Хич не очаквай да те съжалявам! Ако не си виреше толкова носа, нямаше да се налага да те лъжа! И какво стана, когато предложих да спасим Роз и Клиъруотър от ешелона? Ти отхвърли цялата идея, обвини ме, че се опитвам да те продам по реката и накрая си извадихме ножове! Заради параноята ти Клиъруотър едва не загина. Не аз я пратих на влака, а ти!

— Е, това е твоята версия…
Стив игнорира презрителната забележка.
— И после какво стана? На Малоун му хрумна същата идея, подмаза ти се, използва недоверието ти към мен и хоп, веднага налапа въдицата!

— Ти ме подведе! — извика Кадилак. — Ти си го подучил! Знаеше, че ако кажеш, че няма начин да стане, ще поискам да ти докажа обратното!

— Да! — извика Стив — Защото ти винаги искаш да си номер едно! Винаги искаш да става на твоето и искаш на всеки пет минути някой да ти казва, че си господин Великолепен! Е, понякога си. Но през повечето време се държиш като пълен тъпанар! Затова трябваше да го изиграя така! Защото не ми вярваше! Нима не разменихме кръвна клетва с Клиъруотър за свидетел?

— Да, но…

— Никакво «но»! Сега, когато Мистър Сноу отиде във Високата Земя, остава на нас да я измъкнем от онзи влак. След случилото се при търговския пост, това племе и Ши-Карго ще се нуждаят от нея повече от всякога! Затова трябва да освободим и Роз. Не защото ми е природена сестра, а защото е лекар. Ще минат още три-четири месеца преди Клиъруотър да стъпи на крака, а през това време ще й трябва сериозна лекарска грижа. Ако не я получи, всичко това ще е напразно.

— Да, разбирам това. Обясни го съвсем ясно. Но пък теб винаги те е бивало да се измъкваш от затруднени положения. Ти си ценна придобивка, Брикман. Затова господарите ти са склонни да преобърнат земята, за да те запазят жив.

— Прав си, така е — каза Стив. — Защото успях да ги излъжа, че все още работя за тях.

— Точно както успя да излъжеш и нас…

Търпението на Стив започна да се изчерпва:
— Това са глупости и ти го знаеш! Питал ли си се някога защо аз толкова се старая да те опазя жив? Не! И знаеш ли защо? Защото ти си този, който не може да приеме истината. Можех да те зарежа някъде по трасето, нали?

— Клиъруотър нямаше да ти позволи!

— В Херън Пул? Нямаше как да ме спре! Силите й бяха изцедени. Че тя едва вървеше! А при Лонг Пойнт, когато беше затънал до гушата, можех да те извадя и да си тръгна преспокойно. Или пък, можеше да забравя да заключа люка и да те изхвърля, щом излетим.

— Благодаря ти, че ме осведоми какво ти се върти в ума. Беше много поучително.

— Знаеш точно какво искам да кажа!

— Да, бе. Или можеше да ме удавиш на кораба с колела. Но не го направи. — Гласът на Кадилак загуби острия си тон и премина в почти котешко мъркане — сигурен знак, че държи козовете — Защо? Защо си направи целия този труд?

— Заслужаваш да ти счупя главата заради това, но няма да си позволя това удоволствие. Аз обещах на Великата Небесна Майка, че ако пощади живота на Клиъруотър, никога повече няма да се бия с теб.

— Колко благородно от твоя страна — отвърна Кадилак. — Можеш ли да се закълнеш в името на Мо-Таун, че планът, който ти описах, никога не ти е минавал през ума?

— Не, не мога. Точно с тази история излъгах хората от Ред Ривър.

Стив почака, докато Кадилак се надъха достатъчно.

— Ти… си се качвал на борда на влака?

— Разбира се! Налагаше се! Трябваше да се видя с Роз и да разбера доколко е ранена Клиъруотър. Трябваше да проверя какви са шансовете да ги измъкнем от там! Ти не би ли постъпил така? — Стив не дочака отговора му. — Единственият начин да сляза от влака и да се върна тук, беше да им пробутам този план да те примамим с Мистър Сноу, като се опитате да нападнете скришом Ред Ривър и да спасите Клиъруотър. Всъщност, разбира се, всичко щеше да е засада. След като веднъж ви затворят под ключ, щяха да се преструват, че атаката е успяла, за да могат да примамят останалите от племето и… — Стив довърши изречението с повдигане на рамене. — Набърках и Малоун в плана, за да са доволни. При положение, че работи с мен, рекоха си, няма как нещата да се объркат.

— Имаш предвид, че и те ти нямат доверие!

— Човекът, който ръководи АМЕКСИКО, обича да се застрахова.

Кадилак помисли върху току-що чутото.
— Кое ги накара да си мислят, че ще успеят да заловят Стария? Нима не знаят, че той е Призовителят на бури?

— Разбира се, че знаят. Нали затова толкова много им трябва. Но Роз успя да ги убеди, че притежава силата да неутрализира земната му магия . Може би само за кратко, но все пак достатъчно, за да го заловят и натъпчат с промиващи мозъка вещества.

— Това умно ли беше?

— Да узнаят на какво е способна? Да. Трябваше да се убедят, че има начин да контролират Мистър Сноу. В противен случай нямаше да ни пуснат на борда. Не разбираш ли? Налагаше се да организирам засадата. Само така можех да ги убедя да пуснат банда мюти в Ред Ривър. И те се съгласиха само, защото Малоун щеше да те държи за ръчичка по време на планирането на атаката.

— И заедно с ренегатите щеше да е част от нападението и щеше да ни поведе към капана.

— Точно. Набий си го в главата. Без нападение, няма спасяване. Искаш ли Клиъруотър обратно или не?

— Да, но…

— Ами значи трябва да се захващаме.

— Разбирам. Да се оставим ренегатите на Малоун да ни подкарат към капана. Много от племената на Ши-Карго използват подобна техника да ловят бизони. Обкръжават ги и ги подкарват към някоя скала.

— Но ние няма да следваме плана на Малоун, а ще го разиграем по нашия начин и Роз ще използва силите си, за да ни помогне.

— Така се надяваш….

— Не се надявам, Кади, знам го. Умовете ни са свързани, не помниш ли?

Кадилак се подразни, защото усети че губи преднина.

— Всичко това вече няма значение! Старият вече не е сред нас. — Кадилак потисна тъгата, която разкривяваше лицето му всеки път, щом се споменеше името на учителя му. — Верни или неверни, всичките ти заговорчета и схеми не стигнаха до никъде.

— Не е вярно. Все още разполагаме с Роз. Ако качим достатъчно от нашите хора на Ред Ривър, ще успеем да обърнем нещата в наша полза.

Кадилак не изглеждаше убеден.

— Значи няма да се опиташ да спасиш Клиъруотър…

— Нека го кажем така, Брикман. Няма да жертвам това племе, за да се осъществят твоите собствени, доста съмнителни амбиции.

Стив се усмихна съжалително:

— Да, — извика Кадилак — и като се има предвид ситуацията, те са напълно основателни!

Стив реши да нападне решително.

— Още големи думи! Но в края на краищата, това ти е работата, нали? Аз може и да говоря доста, но поне увенчавам думите си с дела! А ти? Ти си един нещастник!

— Чакайте, чакайте, момчета! Не си търся неприятности.

— Наясно сме — отвърна Фънки.

— Добре, тогава. — Стив не искаше да погледне Кадилак в очите, затова се обърна към Блу-Тъндър. — Можете да сверите моята история, като говорите с Осъм-Уелз и Бостън-Бруин. Те бяха с Мистър Сноу, когато му разказах за Малоун и за цялата постановка. Ако това не оправи нещата, знаете къде да ме намерите.

ДЕВЕТА ГЛАВА