На Патрик, Фреди и Шон следващото поколение, които се запалиха по компютрите още докато бяха в памперси, а сега се борят с каратето
Изтегляне 4.21 Mb.
|
| Дарк-Стар приклекна до водата между Мак-Трък и Ролинг-Стоун, докато стотиците воини спринтириха около тях. Мускулести бедра повдигаха и предвижваха бягащите крака и разпенваха водата, тичайки до другата страна. Тази пяна вече бе оцветена с кръвта на загиналите от вражеските стрели от близкия земен участък.
— Да не си се побъркал? — възкликна Ролинг-Стоун. — Тръгвай след тях! — Пфу! Достатъчно тичах за един ден! — Аз също — призна Мак-Трък — Няма начин да стигна до върха на скалата. Ролинг-Стоун измери с очи разстоянието до отвесната скала, надвиснала над дългия седем мили насип, който воините им трябваше да покрият, преди да бъдат в безопасност: — Нито пък аз… — Тогава нека поне сме полезни с нещо — отвърна Дарк-Стар.
— Знам, че искам много, но ще ви помоля да призовете още вихрушки, когато минат и последните от нашите. Аз ще се опитам да разсея мерника на онези жаби там. — Той сграбчи ръцете им в традиционния жест за сбогуване. — Дайте всичко от себе си. Ние бяхме дотук. Двамата повелители приеха неизбежната си смърт с тихото примирение, което всички мютски воини се стремяха да достигнат, и се спотаиха в издълбаните от вятъра падини между щръкналите туфи трева. — И какво да правим? — запита Мак-Трък. — Всичко, което можете, за да ни покриете. Колкото по-дълго продължаваме, толкова по-голям шанс имат нашите братя да се измъкнат живи.
— Виждате ли как дребните жълтури се опитват да ни отрежат пътя? В комбина са с Д'Тройт! — Той скръцна със зъби — О, Талисман! Когато съдиш виновните, накарй ги да платят с кръвта си! Дарк-Стар се отскубна от Ролинг-Стоун и Мак-Трък и нагази във водата, сякаш не виждаше залповете от арбалетни стрели. Той се концентрира за момент сякаш събираше силите си, после отметна глава назад и широко разпери ръце с обърнати нагоре длани. Остър и пронизителен вик се разнесе от устата му и в същия момент под всяка от протегнатите му ръце се образува по един малък водовъртеж. Огъвайки ръце, Дарк-Стар избута водовъртежите напред и когато започнаха да стават все по-големи и все по-вихрени, той изстреля ръцете си във въздуха. Подчинявайки се на неизказаната му заповед, водовъртежите се превърнаха в две огромни въртящи се водни колони, които се вдигнаха във въздуха — продължаваха да се издигат, докато не достигнаха сто фута. Шумът беше оглушителен — като стихийния тътен на вихрушка, прорязваща короните на дърветата. Ръцете на Дарк-Стар вече бяха вдигнати високо над главата му. Той ги изпъна напред, като двата му показалеца сочеха струпаните на стрещуположния бряг воини. Високите змиевидни стълбове с вода се стрелнаха напред като отвързани ловджийски кучета. След тях Дарк-Стар издигна две нови, а сетне още две. Преди да успеят да проумеят какво точно се случва, стрелците на С'Нати на земния участък откриха, че гледката им към насипа е замъглена от дванадесет гигантски разлюлени водни стълба, всеки с диаметър от двейсет-трийсет фута, спускащи се със скоростта и опасността на приближаващ експресен влак. Вятърът, който въртеше водните стълбове, плющеше в лицата им и късаше дрехите им. Когато първите водни циклони достигнаха брега, огромните стълбове се сгромолясаха с чутовен гръм. Мъжете, които се оказаха непосредствено под стълбовете, паднаха в безсъзнание на земята, а другите на бреговата линия бяха пометени в лагуната. Последваха още циклони, които почти потопиха отрязъка земя. За мзнозина от ужасените мюти все едно небесата се бяха отворили и Небесните Гласове изливаха гнева си върху С'Нати затова, че бяха дръзнали да оспорят волята на Талисмана. Стотици побегнаха навътре към сушата. По-безстрашните останаха по местата си, но поройните водопади от небесата и непрекъснатия поток от нови циклони им пречеха да виждат отстъплението на Ши-Карго. Всеки тичаше с племето си, разпръснати по цялата ширина на насипа. Четиридесет и пет хиляди воини на Ши-Карго, и по-точно тези от тях, които все още можеха да бягат, пробягаха за около десет минути през мястото, кодето Ролинг-Стоун, Мак-Трък, Дарк-Стар и двамата му другари — повелители се биеха до последна капка кръв. Д'Тройт се бяха врязали в задната част на тичащата формация и въпреки, че Ши-Карго имаха изрична заповед да не спират да тичат, мнозина решиха да се бият с врага, вместо да се изправят срещу унижението да бъдат повалени откъм гърба. В резултат на тези отчаяни схватки една малка празнина — не повече от трийсетина ярда — се бе отворила между Ши-Карго и преследвачите им. Именно тази все по-приближаваща се празнина решиха да използват другарите на Дарк-Стар: Сайлънт-Рънинг и Къндишън-Ред. Всеки от тях призова мощен вихър, който засамука камъни и пясък във въздуха, а сетне ги изстреля със смъртоносна скорост към напредващите редици на Д'Тройт. За втори път първите редици се огънаха и изпопадаха от яростната атака, но също както преди, това забавяне бе само временно. Редиците зад тях продължиха напред, прескачайки телата на повалените си събратя, като част от тях падаха на свой ред, други заобикаляха откъм езерната страна на насипа под прикритието на централния склон. Силата на повелителите не се лееше безспирно като вода от чешма. Тя бликаше на определени интервали и трябваше да се зарежда, също като батерия след употреба. Щеше да изчезне много бързо, ако непрекъснато я призоваваха. Това бе третият недостатък на повелителите. Вихрените пясъчни бури постепенно притихнаха и секнаха. Пясък и камъни заваляха от небето право надолу и само след няколко секунди водите около Дарк-Стар възвърнаха зловещата си огледална повърхност. Напълно изтощен, той се заклатушка в дълбоката до кръста вода, после се просна напред надолу с главата. Две арбалетни стрели пронизаха горната част на тялото му, докато потъваше под повърхността. Сайлънт-Рънинг и Къндишън-Ред паднаха без съпротива под завалелите ножове. Ролинг-Стоун и Мак-Трък захвърлиха празните си арбалети и посрещнаха смъртта с ножове в ръце и вик на уста. — Пий, Скъпа Майко! Бяха обречени от самото начало, но безстрашната им съпротива бе спечелила няколко безценни минути отстрочка, което позволи на опашката в бягащата колона да прекосят канала и да пристигнат на горния насип без повече жертви. Но преследването съвсем не бе спряло. Ши-Карго и съюзниците им трябваше да изминат още седем мили, преди да са в безопасност на северния бряг, а след това им предстоеше стръмно шестотинфутово изкачване по скалата, където ги чакаше Мистър Сноу, обграден от боен строй М'Колски мечки и десет от най-добрите повелители на Ши-Карго. Не за собствения си живот се боеше той. Мистър Сноу бе наясно, че може да не оцелее в тази битка. Воините и повелителите пазеха магията му. Само той имаше силата да възстанови баланса — да се опълчи срещу обединените сили на мютите и Майсторите на желязото. Той се бе противопоставил изключително добре срещу Луизианската дама, но удивителните усилия, които бе вложил в онова начинание бледнееха пред мащаба на сегашната му задача. Той дори не бе сигурен дали ще успее да направи онова, което бе обещал на делегатите в среднощния военен съвет. Земята и небето криеха безмерни сили, но дарбата му да ги призовава му бе дадена от Талисмана и се упражняваше с неговата благословия да следва волята Му. Щеше ли да позволи да използват силата му за разединението на Плейнфолк? Мистър Сноу, който бе прекарал кажи-речи всеки миг от пристигането си насам,обмисляйки всевъзможните сценарии, накрая се отказа да се притеснява повече и обърна червените си очи към небето. Предаваме душите си на тебе, Скъпа Майко. Нека бъде волята Му… От сегашната си удобна позиция, Мистър Сноу можеше да наблюдава от високо как се развива битката. Можеше също да погледне действията отблизо с помощта на маломерното, но мощно зрително устройство, намерено у Брикман, след като бе прострелян в битката при река Нау анд Ден. Отляво се виждаше дългия пясъчен насип, където Ши-Карго и М'Уоки се задаваха от далечния край. Можеше да види и лодката с колела, която завардваше десния им фланг. Отвъд канала, първите редици на Д'Тройт навлизаха във водата. Непосредствено под него, няколко хилядно подкрепление, събрано от близко живеещите племена на Ши-Карго и М'Уоки,отбраняваше северния край на насипа и стръмния склон, по който последната от багажните коли и изтощените бягащи все още предстоеше да катерят. Те пристигаха на групи през цялата нощ — някои бягаха с типичния за мютите маниер без да спират цели дванайсет часа. Тези останали без дъх новодошли не поискаха и не получиха време за отдих. Приеха виковете на поздрав и насоките на шерифите с махване на ръце и изтичаха до определените си позиции, без да забавят крачка. Надясно, откъм западната страна на лагуната, Мистър Сноу виждаше как «армията» на С'Нати напредва по маршрута, който бяха избрали за багажните коли на Ши-Карго, пренасящи ценните им притежания. Успели да си откраднат два часа преднина след полунощ, багажните коли и ескорта им от воини на Сан'Пол сега се намираха в безопасност през тясната отсечка на речното устие. Половината бяха достигнали върха на скалите, но една дълга лъкатушна колона хамали все още се виеше долу по пътеката на брега. Хайде де, хайде, побързайте! Побързайте! Моментът беше изключително напрегнат. С'Нати скъсяваха дистанцията с тревожна скорост, но заради първоначалното объркване около потеглянето им и обиколният маршрут, който трябваше да следват, водещите групи все още бяха по-назад от колоната на Ши-Карго на горния насип. Мистър Сноу се молеше да не успеят да ги настигнат. Ако искаше планът му да успее, групата на Ши-Карго трябваше да достигне брега и да се изкачи на скалите, преди С'Нати да прекосят речното устие и да отрежат пътя за отстъпление на Ши-Карго — опасност, която Мак-Трък вече бе предвидил. О, Талисман, Спасителю наш, дай крила на нозете на нашите воини и дай ни сили да победим враговете си! В същото време, четирите останали лодки от флотилията бяха насочили четвъртитите си гребла към леко наклонения бряг под търговския пост. Съвместният военен съвет на Д'Тройт и С'Нати, начело с Прайм-Кът, Джудас-Прийст, Скрийминг-Трий, Флеш-Ийтър, Корпс-Грайндър и Уор-Машийн, бяха оставили около десет хиляди делегата да организират впечатляващ комитет по посрещането. По сигнал на Прайм-Кът всички шумно приветстваха маскираните богато облечени самураи, които слязоха бързешком на брега по любопитния си кривокрак маниер, веднага щом широките мостчета бяха спуснати. Парирайки обичайните любезности, Самурай-генерал Шинода освободи преводач-говорителя си и настоя за незабавно обяснение за случващото се. Капитанът на кораба му, Като Юкинаги, стоеше наблизо, заобиколен от разтревожените командири от корабите на Ко-Ника и Сей-Ко. Никой от тях не бе очаквал да се окаже в средата на военен конфликт. Прайм-Кът вече бе обсъдил основните елементи на отговора си с един от разузнавачите на Яма-Шита. След като изнесе кратко, цветисто и крайно пристрастно представяне на събитията от предния ден, той официално поиска съдействието на Майсторите на желязото, за да накажат предателите Ши-Карго. Ако не беше бдителността на Д'Тройт, заяви той, наемните лакеи на земните червеи щели да се опитат да превземат корабите с колела и да убият екипажите им! Хааааау! Самураите-първенци от Яма-Шита се струпаха зад Шинода, а капитаните на кораби реагираха убедително с гримаси на шок и ужас, като крачеха отривисто наоколо и ръкомахаха по военному, изразявайки гнева си. Ако благородните Майстори на желязото склонят да се притекат на помощ на верните си приятели, извика Джудас-Прийст, то трябва да го сторят скоро! Ошио Шинода спази благоприличие и се консултира със капитаните на Сей-Ко и Ко-Ника, но докато двамата все още формулираха отговора си, първите самураи-ездачи на Яма-Шита се заклатушкаха надолу по мостика на двата изкарани на брега кораба. Странници в чужда земя, капитаните на Сей-Ко и Ко-Ника нямаше какво друго да сторят, освен да се съгласят. Те не се бяха подготвили за неприятности, но след като бяха дошли чак дотук, не им се искаше да се върнат с празни ръце. Докато обсъдиха и дадоха неохотно съгласието си за предложените военни действия, първите два ескадрона от кавалерията на самураите вече бяха потеглили в галоп — първият по насипа, а вторият към западната страна на лагуната. Секунди след като Сей-Ко и Ко-Ника подписаха официалното си съгласие в края на документа, който Шинода така далновидно бе подготвил (просто в случай, че възникне нещо непредвидено), един залп от зелени ракети се изстреля от покрива на кораба му и прониза небесата. Това беше сигналът, който Самурай-майор Мицунари и капитан Умигами чакаха на мостика на фланговия кораб. Ба-буум! Бакборта на кораба на Мицунари избълва дим и пламъци, когато трийсетте долни оръдия гръмнаха едновременно, изстрелвайки залп от 10 килограмови железни снаряди към отстъпващите мюти. Самурай-майор Мицунари и капитан Умигами наблюдаваха ставащото през далекогледите си и весело ликуваха, докато канонадата прорязваше кървави дупки в колоната, изпращайки тела и прашни буци пясък във въздуха. Ба-буум! Беше ред на оръдията в горната галерия да направят попадения. Умигами нареди на кормчията да приближи кораба до брега, за да могат артилеристите да заредят картеча и да нанесат още по-сериозни щети. Ранените воини тичаха бавно и бяха лесна мишена. Шумът от първите два залпа се блъсна в скалистия отбранителен насип и проехтя през езерото към търговския пост. Забелязвайки все по-нарастващото безпокойство на Сей-Ко и Ко-Ника, Шинода обясни със заучена любезност, че тези първи залпове са всъщност сигнал към кавалерията да извади мечовете си в подкрепа на приятелските племена от тревните маймуни. Сигнал, който разбира се, не би бил възможен без тяхното съгласие. След като покани двамата капитани и техните старши лейтенанти да се присъединят към него, Шинода се качи на кораба в червено и златно, някога принадлежал на господаря му и нареди на капитана да обикаля покрай пясъчния насип, за да могат да наблюдават клането. Гостите не можаха да устоят на поканата, заради присъщата на всички Майстори на желязото жестокост. Третият кораб на Яма-Шита ги последва, оставяйки корабите на Сей-Ко и Ко-Ника на брега под командването на младшите офицери. Мистър Сноу безпомощно наблюдаваше от върха на скалата, докато непрестанните залпове от горната и долната палуба отваряха големи дупки в колоните от тичащи воини. Потните, почернели от пушека стрелци на фланговите кораби изливаха кофи вода върху оръдията, за да охладят сгорещените дула. Четири реда стрелци на равни интервали бяха разположени по насипа, за да помогнат на отстъпващите делегации на Ши-Карго и М'Уоки. Докато последните мъже преминаваха пред първата редица, стрелците метнаха стрели по напредващите Д'Тройт и също отстъпиха. А докато стрелците и отстъпващите воини преминаваха през втората редица, операцията се повтори. Когато и четвъртата редица изстреля смъртоносния си залп, първата редица вече бе заела нова, пета позиция. Това се повтаряше отново и отново, миля след миля, по протежение на целия насип. Но планът не включваше непрестанната канонада от корабите с колела и сега Мистър Сноу видя как се приближават още два кораба! За щастие, обстрелът от западната страна на лагуната бе престанал. Той успя да види през телескопа на Брикман как С'Натските преследвачи изнемогват в надпреварата с Ши-Карго. Зад тях, бързо настъпваха първите конници от втория отряд самураи. Всеки ездач носеше високо вдигнато знамето на Яма-Шита в черно и сребристо, закачено на тънък прът, закрепен към гърба на ризниците. Конниците представляваха наистина страшна гледка с рогатите си шлемове с широка периферия, озъбените железни бойни маски и останалата част от военното си снаряжение. — БА-БУУУУУУМ!!!, проехтя през езерото тътенът от новия залп на страничните оръдия. Трийсет картечни снаряда покосиха няколко редици тичащи мюти. Неспособни да понесат нито миг повече безогледното клане, двама повелители от Ши-Карго, надарени с Третия Кръг на Силата, изтичаха в плитчините и призоваха гигантски водовъртежи, също както Дарк-Стар. До този момент не беше разумно да се предприема такава крачка. Имаше лимит на силата, течаща през Третия Кръг. Високите водни колони, които повелителят можеше да създаде и придвижи в определена посока, не можеха да се придвижат на повече от половин миля, особено когато повелителят извикаше повече от една. Отвъд определена точка замахът, който държеше колоните във въздуха и ги придвижваше напред, просто се стопяваше и колоните направо се сриваха в облак от пръски. Но сега, когато корабите с колела се приближаваха все-по близо до брега, четирите водни циклона се заизвиваха по езерото към кораба на капитан Умигами, а след тях се виеха още и още. Щом видяха какво става, много воини се откъснаха от отстъпващата колона и формираха жива защитна стена около повелителите, за да ги опазят колкото се може по-дълго. Самурай-майор Мицунари и Капитан Умигами се взираха с ужас във водните вихрушки, които се приближаваха към техните кораби. Кабината на щурвала в галерията на третата палуба се намираше на поне петдесет фута над водата, но тези чутовни бели змии бяха почти двойно по-високи! Буен вихър прониза галериите и разлюля кораба, а когато първите четири водни колони го блъснаха с все сила, корабът потрепери. Водата се изливаше от небесата и нахлуваше в кабините, потапяйки по пътя си напречните коридори, и се изливаше към десния борд. Нападаха кораба отново и отново. Вътрешните отделения бяха пометени, когато водните вихри се изляха в лабиринта от стълби към проходната палуба и към трюмовете долу. Основната конструкция бе построена така, че да издържи и на най-ужасните бури, но никой не си бе представял толкова високи подвижни водни стени! Още два тежки въртопа удариха страничната палуба в средата на кораба, откършиха двата комина и ги запратиха във водата. Следващият вихър като че ли се прицелваше право в щурвалската кабина. Преди хората вътре да имат време да реагират, стофутовата водна колона удари ъгъла на предната галерия. Няколко тона вода се изсипаха от небето и смачкаха както кабината, така и обитателите й. Самурай-Генерал Шинода, застанал на мостика на кораба отзад, наблюдаваше онемял как огромното количество вода удря покрива на кораба на Мицунари и експлодира, разпарчатосвайки щурвалската кабина и как изпотрошените тела на другарите му политат към морето. С огромно усилие на волята, той намери в себе си думите, за да привика на помощ Омиками Аматерасу, върховното божество. Също както и останалите си сънародници, той не вярваше в измислените истории за мютска магия, но тя се оказа истина! Беше го видял със собствените си очи. Тези тревни маймуни бяха призовали на помощ цяла орда от зли ками! Като че ли за да наблегне на ужасната истина на това заключение, огромния бойлер в недрата на ударения кораб избухна. За един кратък миг нещата останаха под контрол, след което пушек на талази и пара избухнаха през покрива с чутовен гръм и разбиха страничните галерии. Оръдията замряха. Последните водни вихрушки се олюляха и стопиха, преди да достигнат кораба, защото двамата повелители от Ши-Карго паднаха, поразени от дузина проблясващи ножове. Телата на защитниците им покриваха плитчините и обагряха водата с кръвта си. Отстъплението продължаваше, а броят на загиналите се множеше. Но сега, с оставащите само три безкрайни мили между бягащите мюти и скалите, те навлязоха в последната отбранителна зона, където в часовете между полунощ и изгрев, бяха направени трескави приготовления за забавяне на преследвачите. Шестфутови квадратни решетки от пръти, прикрепени един към друг с остри колове, забити под прав ъгъл, бяха разположени по насипа със заострения край надолу. След като колоната премина, последните мюти обърнаха решетките със смъртоносния край нагоре и ги хвърлиха на пътя на Д'Тройтските преследвачи. Бяха твърде големи, за да рискуват да ги прескочат. Бързоногите ги заобикаляха, а по-състрадателните се опитваха да намалят риска за следващите си другари, като ги преобърнат. Но огромният натиск откъм средата и задните редици накара преследвачите да стъпчат на земята всички, които се бяха спрели. Воините, които се препъваха и падаха, обикновено повличаха със себе си още куп тела. Ако извадеха късмет, онези отзад ги заобикаляха или прескачаха. Ако обаче на земята имаше повечко паднали мюти, останалите просто ги прегазваха по пътя си. На известно разстояние от острите колове се намираше група двайсетфутови бариери, направени от прости дървени решетки, отново закрепени със заострени колове под такъв ъгъл, че сочеха към врага, също както стоманените трегери в клопките за танкове от преди Холокоста. Тези бариери също се нареждаха по наноса от последните тичащи. Сравнени с броя убити и ранени жертви от корабните оръдия, жертвите на Д'Тройт от тези набързо приготвени устройства, беше ужасно малък. Не бе имало достатъчно време да приготвят и поставят достатъчно бройки, но като сложим и редиците стрелци, които продължаваха да изпращат стрели и да отстъпват, беше достатъчно да отслабят силите на противника. Насипът беше широк около петстотин ярда — безкрайно широк, ако трябва да го отбраняваш, и прекалено тесен, ако имаш шейсет хиляди крещящи воини, събрани от групи, които не се харесват особено, но преследват една и съща плячка — като при това всички се опитват да си пробият път до първите редици. А сега и няколко десетки мъртвешки лица, покачени на странни четирикраки зверове, настояваха да им се проправи път напред! Когато Аиши Сакимото, действащият регент на Яма-Шита, бе възобновил плана на лорд Хирохито, не бе взел под внимание възможността Д'Тройт да възприемат помощта на Майсторите на желязото като нежелана намеса. Но от гневните реакции на тревните маймуни около тях, офицерите от първи кавалерийски полк разбраха съвсем ясно, че мютите категорично не желаят да стоят настрана. Та нали техните братя бяха паднали в боя? Какво право имаха мъртвешките лица да се натискат за първите позиции и да отнасят всичките почести? Резултатът от всичко това беше едно меле, в което Майсторите на желязото и мютите наизвадиха оръжия едни срещу други и накараха Д'Тройтските преследвачи в задната част да замръзнат на място. Спонтанно предизвиканата реакция да задържат Майсторите на желязото отзад се превърна в преднамерена тактика, за да могат съплеменниците им да довършат започнатото дело, но същевременно даде на Ши-Карго и съюзниците им неочаквана отсрочка. Карнеги-Хол бе предвидил възможността Майсторите на желязото да ги преследват на коне. Последната линия на защита се състоеше от пет зигзагообразни редици наклонени напред пръти, разположени по насипа от езерото до лагуната. Бяха разположени на достатъчно разстояние един от друг, за да може един воин да се промуши между тях, но биха затруднили неимоверно всеки конник. Заострените прътове бяха твърде наблизко и твърде високи, и тъй като заемаха голяма площ, не можеха да бъдат прескочени с един скок. Събирането, подострянето и поставянето на коловете, започнало с падането на нощта, бе продължило и след изгрев слънце и все още продължаваше, когато Ши-Карго стигнаха до тях. Редиците стрелци сега бяха сформирани в две групи, по една на всеки бряг, за да защитят задната част на колоната, но запасите им от ценни арбалетни стрели бяха намалели значително. Когато някой стрелец изпразнеше колчана си, той се присъединяваше към бягащите. Д'Тройтските преследвачи мислеха, че мютите бягат безредно, но това не бе истина. Беше стратегическо отстъпление. Това не бяха празни приказки, колкото да си спестят горчивата истина. Всеки мъж и жена от Ши-Карго би предпочел да се изправи в битка срещу враговете си, независимо от шанса за победа. Да се изправиш срещу противник, който те превишава с трима срещу един и да знаеш, че със сигурност ще умреш в боя, изискваше особен вид смелост, с която Ши-Карго бяха всеизвестни. Но категоричните заповеди на Мистър Сноу бяха предадени на предводителите на всички застрашени делегации. Талисманът говореше чрез неговата уста. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 4.21 Mb. Сподели с приятели:
|