На Патрик, Фреди и Шон следващото поколение, които се запалиха по компютрите още докато бяха в памперси, а сега се борят с каратето

— Да, възможно е… — Стив потърка лицето си уморено. — Ох, мамка му, сякаш има значение. Провалих се. Не само пред теб и М'Колите, а и пред Роз, Клиъруотър… предадох всички!

— Не е задължително — отвърна Кадилак. Може би ще успеем да спасим ситуацията. Мисля, че е дошъл момента господарите ти да разберат колко много помагаш за отбраната на този ешелон.

— Какво имаш предвид?

— Ще се преструвам на Хартман и Малоун. Ако поискат да говорят с теб, гледай да не се издъниш. Само им кажи, че всичко върви чудесно.

Стив вдигна вежди.

— Колко си хладнокръвен…

— Ами в този момент се държа доста по-добре от тебе. — Кадилак се изправи.

— Чудя се какво ли е станало с Мистър Сноу?

— Остави това! Старецът може да се грижи сам за себе си! Я ми покажи как да работя с радиото. Можем ли да променяме честотата, нали се сещаш, с оня пукащ шум? Не искам да ме чуват твърде ясно.

— Леле! Още нещо да искаш? Аз да не съм ти видео техник? Считай се за късметлия, че изобщо знам откъде се пуска! — Стив се огледа из командното и се концентрира. — Хайде, ей там е. Да се надяваме, че още работи…

ТРИНАЙСЕТА ГЛАВА

— Или това, или е най-тъпият. Но както и да е. Може би това ще накара ешелонния отдел да не подкрепят загубеняци. Разгледахте ли картата с разположението на нашите отряди и мястото на инцидента?

П.‍ Г.‍ кимна.

— Да, докато се обличах. — Той заведе Карлстром към стола пред бюрото, като самият той седна на срещуположния стол. — Получихме две съобщения от Хартман. Уолис, моят началник на ударната група, е говорил с Малоун. Успели са с Брикман да се качат на ешелона, но останалата част от екипа не са извадили късмет. Ред Ривър е получил доклад от заместник началника на ешелона относно някаква стрелба на рампата. Той докладва и че е загубил връзка с Хартман. След това сигналът се изгуби, а после Хартман се свърза, за да ни каже, че няма връзка със задната командна кола.

— Доста е объркващо…

— Да, така е. Ето как стоят нещата. Скоро след като Малоун и Брикман пристигнаха, е имало серия от експлозии, които обездвижили влака, прекъснали захранването към оръдията и това довело до дефект в системата, която спуска рампите. Представяте си какво е последвало.

— Кристо! Не знаех, че е толкова лесно да ги докопат!

— Никой не знаеше.

— Хартман не може ли да вдигне рампите?

— Не и без централното захранване. Това е големия недостатък в операционната система. Проектантите не са предвидили едновременна авария и в двете командни коли.

— Явно не… — замисли се П.‍ Г.‍ — А естествено, свързващите звена се намират от външната страна на влака.

— Именно. Намират се в защитена шахта, която до момента се считаше за неуязвима, но…

— Не и за експлозивите…

— Точно така. СИНК-ТРЕЙН трябва незабавно да обърнат внимание на това. Така или иначе, именно тогава мютите са атакували.

— Кои точно мюти? Според последните въздушни доклади М'Колите се намираха на няколко мили западно от групата на Малоун.

— Точно така — отвърна Карлстром. — СИНК-ТРЕЙН все още се опитват да проумеят какво е станало. Може да е дело на друго племе, или на няколко племена. Брикман ни беше предупредил, че Ши-Карго са се съгласили да се поддръжат едни други след победата над Майсторите на желязото при търговския пост.

— Оттам ли са се сдобили с експлозивите?

Карлстром се беше подготвил за този въпрос:

— Изглежда, че това е най-вероятният източник. Големите кораби с колела носят над шейсет оръдия.

— И все пак, нужни са експертни познания, за да се обезвреди ешелон. Кадилак ли е замесен според вас?

Карлстром кимна:
— Той зареди експлозивите, които гръмнаха Дамата миналата година. Приемаме, че е извлякъл от Брикман нужната му информация. Този мют има необичайни способности. Ето например, Джоди Казан ни каза, че когато си тръгнал от Ни-Исан можел да чете и говори на перфектен японски — при това без нито един урок!

— Чудя се какво друго е научил…

Карлстром продължи:

— Въпросите относно как и защо могат да почакат, докато всичко свърши. Сега важното е да помогнем на Хартман да победи.

— Съгласен съм…

— Нещата не са розови, но можем да спасим положението. Хартман е получил непотвърден доклад за вътрешна експлозия в задната командна кола, която е запечатана. Мютите контролират земята под ешелона и държат по-голямата част от долната палуба, както и няколко вагона от средната. Батальонът на Хартман държи летателния вагон и кървавия вагон, както и колите със захранването, повечето вагони на средната и цялата горна палуба — освен задната кола. Това включва летателния дек и покрива на ешелона. Малко е рисковано, но все пак е възможно самолетите ни да се приземяват и отлитат.

— Какво е положението с авио частите?

— В момента на нападението е имало шест самолета във въздуха. Три са се връщали след стрелба по мютите, идващи от запад. Предали са задачата на втория курс самолети, което означава, че когато мютите са започнали атаката, единствените самолети във въздуха не са разполагали с никакви амуниции!

— Дамата им предала да се отклонят към Ред Ривър и отзовала втория полет, но докато се върнат, повечето мюти вече били под и във влака. Изключването на захранването временно прекъснало комуникацията, а повечето ком-техници защитавали командните коли, така че освен Хартман, никой друг не поел радио трафика. Втория полет са обикаляли над ешелона, но не били сигурни дали да нападат. Оръдията им нямало как да спрат мютите, които вече се били качили на ешелона, а не искали да използват напалм, при положение, че на борда има цял батальон пионери.

— Да, напълно разбираемо е. А другите отряди?

— На път са.

— Хартман поискал ли е някаква специална помощ?

— Да. — Карстром се размърда неспокойно на стола, стигайки до деликатната част. — Мютите са качили повелител на борда.

— Мистър Сноу?

Карстром разпери ръце:
— Не бих могъл да кажа, но който и да е, много им усложнява живота. Нашите момчета се бият срещу бурни вихрушки из коридорите и ги замерват със седалки, каски, въдушни бутилки, капаци от шахти и какво ли още не. Мръсното копеле вдига във въздуха всичко, което не е завинтено за пода и го превъща в снаряд!

— И какво предлага командира?

— Поиска да изпратят Роз Брикман от Ред Ривър и тя да използва… така де, силите си, срещу този повелител. Казва, че ако не го неутрализираме, може да изгубим ешелона.

— Хммм… — Президент-генералът се загледа в дясната си ръка, потропа с пръсти по искрящо чистото си бюро, след което се вторачи в Карлстром. — Ти какво мислиш по въпроса?

— Точно затова я пратихме на борда на Ред Ривър. Клиъруотър не ни създава проблеми.

— Така е. Но това може да се дължи на нараняванията й. Смяташ ли наистина, че ще може да се справи с човек от калибъра на Мистър Сноу?

Карстром сви рамене:
— Няма как да сме сигурни, без да опитаме.

— Накрая може да загубим и нея, и ешелона..

— Съществува този риск, така е.

— А трябва и да се помисли какво може да стори Клиъруотър, ако Роз не е наоколо. Не искам нищо да сполети Ред Ривър.

— Знам как да се справим с това. Смятам, че можем да прехвърлим Роз на Дамата, но само след като Брикман и Малоун долетят на Ред Ривър. Така хем ще имаме коз, хем ще имаме с какво да заплашим Клиъруотър. Тя няма да предприеме нищо, с което да застраши живота на гаджето си.

П.‍Г.‍ кимна.

— Чудесно. Добра работа, Бен.

Карлстром се усмихна:

Джеферсън се загледа в него за момент, сетне разпери ръце.

Карлстром скочи на крака, докато П.‍Г.‍ се надигаше от стола си.

— Да.

— И, Бен, отговорността по случая е твоя, друже… — Нямаше какво друго да добави. — Дръж ме в течение.

— Нанси, би ли дошла за момент?

— Да, сър!
Джеферсън се обърна и се заплесна по компютърното изображение на море и облачно небе, което се предаваше по екраните отвъд извитите прозорци на Овалния Кабинет. Едон от най-любимите места на П.‍Г.‍ — Кейп Код.

Карлстром, който умееше да разчита езика на тялото, излезе от кабинета, точно когато Нанси влизаше.

Стив остави Кадилак да се заеме с фалшивия радио трафик и се спусна по пожарникарския стълб към долната палуба на командната кола. Обгради се с четирима воина, за да не го убият погрешка, и слезе по рампата под търбуха на ешелона, за да потърси Мистър Сноу и Джоди Казан. Близо до подножието на първоначално спуснатата рампа той откри телата на Кет-Балу, Пърпъл-Рейн, Даймънд-Хед и Литъл-Уепън. Никой от останалите трупове в униформи не принадлежеше на Мистър Сноу. Джоди също не се виждаше никъде.

— Не успяхме да открием Клиъруотър, нашата племенна сестра!

— Знам — отвърна Стив. — Няма значение. Кадилак после ще ви обясни. Виждал ли си Мистър Сноу?

Блу-Тъндър поклати отрицателно глава.

— Мислех, че е с теб!

— Не, изчезнал е!

— Старецът е вътре — прошепна Стив — Не го ли виждаш да лежи на леглото?

Блу-Тъндър разгледа отново стаята и се объркано се смръщи.

— Но… той е не по-голям от бръмбар! — Мютът потупа по малкия екран. — Да не е затворен в този камък от някаква черна магия?

— Ох, забрави. Остави нещата на мен. — Стив го избута настрани и долепи устни до решетката на комуникатора. -Джоди…?
Тъй като беше пътувала до Федерацията в подобна килия на същия ешелон предната зима, Джоди знаеше кое къде е. С все така насочена към Мистър Сноу и вратата пушка, тя се изправи и се обърна към камерата зад малкия прозрачен панел на тавана.

— Ти ли си, Брикман?

— Да, слушай сега — трябва да поговорим.

— Ами, говори.

— Не така. Очи в очи. Трябва да ти обясня някои неща. Но първо искам да проумееш, че не си в опасност. Просто мушни пушката под койката и сплети пръсти на тила си. Обещавам, че няма да ти се случи нищо лошо. Имаш думата ми.

— О, така ли? — Джоди стисна още по-здраво пушката и насочи цевта към корема на Мистър Сноу. — Думата ти не струва и пукнат грош, Брикман. Видях с кого дойде — с Кадилак! Онова копеле, което уби Дейв и вдигна половината Дама във въздуха! Ако не беше Бък Макдонъл, и аз щях да полетя с останалите! И знаеш ли какво? Вината падна върху мен! Мен пратиха в пандиза и.. — тя сухо се изсмя — чуй най-големия майтап. Аз се застъпих за теб, заклех се, че нямаш нищо общо! А ти през цялото време си бил дупе и гащи с тъпите уроди! Сега знам защо ме обвиниха в нарушение на Код Едно!

— Тогава какво правиш тук?

— Дадоха ми шанс да си възвърна честта, като попилея мютските ти приятелчета. Когато се качих на борда, трябваше да съм под арест, но Бък Макдонъл убеди Хартман да ме върне в екипа по време на престоя ми в ешелона. Заради доброто старо време. Не да летя, разбира се, но да извършвам редовни дежурства заедно с останалите пионери. Мил жест, а? Откъде можех да зная, че накрая ще се окажа в двубой с теб.

Стив заговори още по-разпалено:
— Не е нужно нещата да стават така, Джоди. Можем да измислим нещо.

— О, така ли? И какво, например? Да измислим колко ще е дълъг пръта, на който ще забучиш главата ми?

— Не! С мен ще си в безопасност. Само свали пушката и ме чуй! Възнамерявам да се върна във Федерацията. Можеш да дойдеш с мен, ако искаш. Аз мога да ти помогна!

Джоди му отвърна с подигравателен смях:

Стив се опита да смекчи тона.

— Така доникъде няма да стигнем, Джоди. Не можеш завинаги да останеш в тази килия.

— Ще остана, докато Бък Макдонъл не стъпи през този праг! Ако тук влезе който и да е друг, дъртия урод си заминава! Това важи и за теб! Компрендо?

— О, мила Небесна Майко…

— Божкее, това изглежда много опасно!

Джоди отново се сви в ъгъла и прицели пушката към главата му.

— Стой на място! Ако се опиташ да се изправиш, ще стрелям!

Мистър Сноу надигна още малко глава, после падна назад с вик от болка и покри лицето си с ръце.

— Уверявам те, това е последното нещо, което искам да направя!

— Добре ли си?

— Не, не съм! — сопна се Мистър Сноу — Отгоре на всичко, някакъв простак се опита да ми махне главата! Ако не бяха ей тия, щеше да ми е разпилял мозъка! — Той посочи разранената кожа на челото си, а после попита — Как вървят нещата!

— Не питай! — отвърна Стив. Той погледна към сгърченото тяло на Джоди и въздъхна със съжаление. Не така трябваше да протекат нещата. — Хайде, ще те заведа при Кадилак.

— По-полека, по-полека — промърмори Мистър Сноу — Не съм много стабилен в момента. — Той потъна в стола на Хартман и се заоглежда със смесица от любопитство и отвращение. — Какъв странен свят! Как е възможно някой с всичкия си да поиска да живее на такова място?

— Ще се наложи да оставим философските въпроси за по-късно — намеси се Кадилак и се обърна към Стив — Имам добра и лоша новина. Приятелите ти на борда на Ред Ривър се съгласиха да извозят природената ти сестра до тук, за да се заеме с повелителя, причиняващ такъв невъобразим хаос. — Той хвърли поглед към клюмащия Мистър Сноу. — Лошата новина е, че искат да я разменят за теб и Малоун. И ти първи трябва да отлетиш там. Планирам да се отърва от трупа на път към летателния дек, като инсценирам засада. Но не разполагаме с пара. Ще можем ли да полетим?

— Да, всеки катапулт се захранва от резервоар, който автоматично се поддържа пълен. Дори и при повредени системи, ще могат да изкарат няколко изстрелвания, преди да падне налягането.

— Чудесно. Ами най-добре да ми покажеш как става.

Стив се изненада:

— Сега ли трябва да потегля?

— Да, чакат те!

— Сбогом, Старий! Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че ми е мъчно да те напусна — особено в такъв момент?

— Така е трябвало да стане, Брикман. Ти измина дълъг път, докато откриеш истинската си същност. Вече си съвсем близо до върха на планината. Не падай от там!

— Ще се опитам…

Кадирак заразглежда крилата и перката.

— Тези как ще ги отворим?

Стив за момент се озадачи:

— Ъ-ъ…, мамка му, чакай малко. Я да видя… — Той отново се вгледа в свързващите звена на крилата, после се плесна по челото — Ох, че съм идиот! Разбира се! Хидравлично е! Контролира се от вътрешността на пилотската кабина, след като се запали мотора! — Той се надвеси над кабината и посочи лостовете за управление — Ей този го буташ напред и го застопоряваш — ето така, а другия вдига перката.

— ОК, давай да те изпращаме.

— Чакай малко, има още няколко неща, които трябва да ти покажа.
Стив го поведе към задната шахта и му показа управляващия механизъм, който вдигаше въжетата на приземяващата кука за входящите планери.

— Брикман, тези неща са ми ясни. Знам всичко, което и ти.

— Да, бе, като например как да разгънеш крилата на Марк Ту.

— Дори и ти не беше сигурен как става!

— Е, няма лошо да се увериш, че всичко е както трябва. Най-умните хора правят най-глупавите грешки. Като да нападнат грешния ешелон.

Кадилак извърна лице към небето:

— Мила Небесна Майко… ще спреш ли някога да го натякваш?! — Той се обърна към Стив — Как не проумяваш, че Талисманът ни заведе тук! Господарите ти се опитаха да ни измамят, но ни паднаха директно в ръцете! Ако бяхме атакували истинския Ред Ривър, всеки човек на този ешелон щеше да умре, освен теб и Клиъруотър, за да разкажете как природената ти сестра е отвлечена отвъд хълмовете. Я помисли върху това за момент. Толкова ли са глупави господарите ти? Скоро щяха да изобличат предателството ти!

— Прав си — призна Стив.

— Разбира се, че съм прав! По този начин сестра ти е свободна, както пожела Стареца, а ти ще се завърнеш като окървавен герой! Като верен войник-гражданин на Федерацията, който е сторил всичко по силите си, за да защити бойните си другари.

— Да, бе… хайде стига. — Стив подбутна Кадилак към предната шахта дясно на борд и заобяснява контролния панел за катапултиране с пара.

— Да, да, виж, ще стане по-бързо, ако аз ти го обясня — каза Кадилак — Това е датчика за парното налягане. Горния бутон повдига катапулта, втория го изстрелва, а третия го връща в изначална позиция. Ще трябва да си сменя мнението за земните червеи — както всички системи на този влак, и тази е направена глупако-устойчива, което явно повечето от вас са!