На Патрик, Фреди и Шон следващото поколение, които се запалиха по компютрите още докато бяха в памперси, а сега се борят с каратето
Изтегляне 4.21 Mb.
|
|
— Не се безпокой. — Старецът се усмихна благосклонно. — Федерацията здраво те е преметнала. Да се отърсиш от всичките тези окови трябва да е голямо преживяване.
— Роз… също беше там. Тя знае… — Разбира се, че знае. Точно затова е на ешелона. — Но ти откъде…? — Не ме възвеличавай толкова, Брикман. Не знаех как Роз ще се окаже там. Просто знаех, че и двамата ще се появите. Плейнфолк ви очакват отдавна. — Кой ти каза това — Небесните Гласове ли? Мистър Сноу кимна. — Мисля, че и аз ги чух. — Стив се взря в другарите си. — Кога се досетихте? — Не е въпроса да се досетиш. От известно време наблюдавахме небето. Кадилак знаеше, че се намираш на желязната змия. Той видя присъствието ти във виждащите камъни. — Но не и лицето ти — намеси се Кадилак, нетърпелив да се включи отново в разговора. — Чак когато катастрофира в полето осъзнах, че ти си облачният воин, изпратен от Талисмана. — А аз осъзнах, че си мют почти в първия момент, в който те видях — допълни Мистър Сноу. — Също толкова очевидно беше, че ти нямаш представа. — Или не искаш да разбираш — додаде Кадилак. — Това не е вярно — протестира Стив. — Окей, опитвах се да потисна връзката между умовете ни с Роз. Когато живееш в пределите на Федерацията, това са наистина лоши работи. Но и двамата усещахме, че сме различни. И от момента, в който се отправих на първата си самостоятелна наземна мисия знаех, че там ми е мястото, в света на синьото небе. Просто не разбирах защо.Да оцелея толкова време, без да се разболея , да се адаптирам толкова бързо, да открия, че с малко практика мога да тичам наравно с мечките… само глупак не би се запитал как е възможно това. — Само че ти се опита да намериш друго обяснение. Раздразнен, че Стив стана център на вниманието, Кадилак реши да възприеме ролята на прокурор. — Да, но не защото бих се срамувал да открия, че съм мют. Как мога да почувствам това, когато съм влюбен в Клиъруотър? — Да, но това стана, защото откри, че тя има кожата на земен червей! — извика Кадилак. — Не! Това не е вярно! Питай Мистър Сноу! Тя ме покори от първия миг, когато я видях. Когато трябваше да захапя стрелата! Старецът ме предупреди. — Точно така — въздъхна Мистър Сноу. Той срещна погледа на Кадилак. — И сега, когато получихме известно просветление, нека не помрачаваме постигнатото с още глупави прояви на съперничество.
— Отговорът на този въпрос лежи в самото сърце на твоя свят. Стив знаеше какво означава това: тайната се криеше при Първото семейство или в информационната база, контролирана от КЪЛЪМБЪС. И като нощна пеперуда, привлечена от светлината на лампата, Стив знаеше, че няма да намери покой, докато не я открие. — Изглеждаш разтревожен, Брикман. — Защото не е в състояние да приеме истината — каза Кадилак. Той самият не беше сигурен дали иска да я приеме. Най-много се дразнеше, че Мистър Сноу откри истината пред двама им едновременно, вместо да каже първо на него. — Грешиш — каза Стив. — Не се опитвам да се измъкна. Ти и Клиъруотър сте живото доказателство, че има мюти, които приличат досущ на трекери. — Искаш да кажеш, че има трекери, които приличат досущ на мюти. — Както искаш го кажи! — Боже, какъв досадник! Стив отново подхвана — Не отричам, че когато излязох на повърхността усетих, че съм като у дома си. Но едно усещане не е достатъчно. Поне не за мен. Прекарах целия си живот в опит да контролирам емоциите си. Ако искаш да постигнеш нещо, трябва да разглеждаш фактите, да обмисляш рационално нещата. Чиста логика — за това става въпрос. Емоциите могат да замъглят преценката. Не можеш да ги игнорираш, но ако им позволиш да надделеят, скоро съвсем ще се оплетеш. Аз ти се доверявам, Старий. Щом казваш, че Роз и аз сме мюти, тогава приемам, че ти искрено вярваш, че сме точно това. Но можеш ли да го докажеш? — Не, не мога, но и няма нужда. — Той се хвана за сърцето. — За истинския мют е достатъчно да го усети тук! Няма нужда да знаеш защо! Отвори съзнанието си, Брикман! Отръскай се от изпепеляващия душата боклук, който Федерацията ти е насадила! Нали преживя нещо истинско само преди минути? Нещо добро. — Да, то.. Мистър Сноу го прекъсна:
— Добре де, добре! Не бягам от това. Просто ми трябва време да обмисля всичко! — Недей! — извика Мистър Сноу. — Спомняш ли си как много отдавна говорихме как човек може да открие истината за битието и аз сравних това търсене с изкачването на планина? Това, което ти преживя, бе един рядък и ценен миг. Ти достигна върха. И някой от небесата се протегна и ти предложи ръка. Не го анализирай. Хвани ръката! Приеми го на доверие, както Плейнфолк се доверяват на Великата Небесна Майка. Направи онова, което в Старите времена наричаха действие, породено от вярата. — Няма да проработи, Старий. Преди да повярвам, трябва да знам как и защо. — Думи на истински земен червей — намеси се Кадилак. — Така е — съгласи се мистър Сноу. — Костелив орех си. Стив им отвърна с печална гримаса. — Не се безпокойте. Всичко ще си дойде на мястото. Но по моя начин и когато му дойде времето. Все пак, благодаря, че ми казахте. Това доста ще ме улесни, когато ударим влака. — Именно. Но докато обмисляме плана си, не трябва да забравяме и защо е нужно да се върнеш във Федерацията. Задачата пред теб и Клиъруотър е да разрушите Тъмните градове отвътре. — Леле! Само двамата ли? Мистър Сноу хвана ръката на Стив: — Тя има силата, както и ти, Брикман — само трябва да позволиш да ума си да прекрачи отвъд. Но остави ме да довърша. За да успеете в задачата, трябва да спечелите пълното доверие на онези, които управляват света под пустинята. Трябва да ви видят как работите в пълно разбирателство с този Малоун срещу нас. Природената ти сестра също трябва да изиграе ролята си в тази измама. Ако е възможно, трябва да опитаме да постигнем целите си без Федерацията да разбере за поражението си. Но каквото и да стане, трябва да сме сигурни, че ти и Роз ще излезете съвсем невинни от цялата работа. Стив се опита да обмисли чутото: — Виж, това е добра идея, но… Ох! — Той вдигна ръце.- И бездруго си беше трудно. Сега го направи почти невъзможно! — Е, хайде сега, не преувеличавай! Ти си майстор на измамата, а това малко пале е човек с хиляда гласа. Сигурен съм, че ако се съюзите, ще измислите нещо. Човешката природа е така оплетена, че нито Стив, нито Кадилак останаха напълно доволни от срещата с Мистър Сноу. Разкритието, че Стив е част от Плейнфолк не помогна на Кадилак, а само го огорчи още повече. В борбата си кой да е първи във всичко, убедеността че Стив е земен червей бе поддържала Кадилак в мрачните мигове на отчаяние и несигурност, които го поглъщаха всеки път, когато съперникът му наддеелеше. Дори ако Брикман беше победил, дори да бе спечелил сърцето и душата на Клиъруотър, пак съществуваше утешителната мисъл, че Стив винаги ще си остане външен човек, защото идваше от Тъмните градове. Но сега му отнеха дори тази малка утеха! Той бе дал клетва за кръвно братство с човек, който в допълнение към всичките си предимства, се оказа и мют! Животът беше отвратително несправедлив! За Стив, суровата действителност се показа в онзи миг на екстаз, когато преградите на ума му, строени с години, се срутиха и откриха истинската му същност. Той също преглътна истината трудно. Но в известен смисъл откритието, че е мют, му донесе голямо облекчение. Това разкритие му донесе отговорите на толкова много въпроси, които го измъчваха още от ранно детство, и по-специално от онзи магичен момент, когато излезе от подземния бетонен свят на Федерацията и зърна за пръв път земята отгоре. Допълнително удоволствие му носеше и мисълта, че Кадилак е изключително разстроен от новината, че «кръвният му брат» е истински син на Плейнфолк. Но тъй като Стив си беше Стив, той не можа да приеме съвета на Мистър Сноу. Той искаше за разбере защо той и Роз са отгледани като трекери. От години се беше заклел да разкрие тайните на Федерацията, а сега се появи и друга — може би най-голямата тайна от всички! Това беше добрата новина. Лошата бе откритието, че природената му сестра е предопределена да бъде партньор на Кадилак, което означаваше, че сигурно ще попадне в обятията му. И тъй като мютът беше загубил Клиъруотър, всеки разумен човек щеше да заключи, че размяната е честна. Но Стив не беше разумен човек. Роз му беше повече от природена сестра: връзката между умовете им ги превърна в сиамски близнаци-телепати, и въпреки че се бе опитвал да потисне тази връзка откакто срещна Клиъруотър, в техните отношения все още съществуваше и сексуално измерение, макар Стив да не беше в състояние да го изрази по този начин. Въпреки плашещите аспекти от новооткритата й сила, Стив искаше и нея, и Клиъруотър. Не в леглото си, а под контрола си. И ако в случая на Роз това вече не бе приложимо, то поне искаше любовта и лоялността й — или поне не искаше да ги получи Кадилак. Мисълта за тях двамата заедно го отвращаваше и това чувство бе право пропорционално на удоволствието, което изпита съперникът му при тази новина. И двамата бяха печелили и губили поравно в резултат от неспособността си да станат истински братя под слънцето. ***
През седмиците, прекарани заедно, Клиъруотър и Роз не бяха разговаряли за друго, освен за нормалните неща между доктор и пациент, които се въртяха около лечението: как се чувства, какво я боли и какво не. Отношението на Роз към Клиъруотър бе претърпяло драматична трансформация, но за пред останалите трябваше да проявява ивзестна студенина. Ако Карлстром или някой от лакеите му гледаше записите, трябваше да останат с твърдото впечатление, че тя все още възприема Клиъруотър като нежелана съперница за сърцето на Стив. Техните невербални разговори от друга страна, се превърнаха в ежедневие. Именно по този начин Роз успя да предупреди Клиъруотър, че всяка изречена дума вероятно се записва от скрита видео камера. И сега, в началото на юни, шест седмици след почти фаталната й среща със скайхока, Клиъруотър седеше в леглото и разглеждаше стерилната високотехнологична обстановка, която представляваше затворническата й килия. Затворът й беше непознато понятие. Човек или беше жив и свободен да скита по земята, или просто мъртъв. М'Колските колиби не бяха толкова просторни, колкото бледосивата пещера с остри ъгли, в която преди я държаха затворена, но там поне можеше да става и да излиза навън. Тук, в тази стая три на четири крачки, чийто плосък покрив можеше да се достигне с върховете на пръстите, слънцето не грееше, не валеше дъжд и светлината не беше като Светлината на Небето. Бризът, който докосваше лицето й, идваше от жужащо устройство с въртящи се ръце, което не беше истинско. Този въздух не идваше нито от заснежените върхове на гориста планина, нито от равнините с уханна бизонска трева и градински чай. Беше натежал от странни неестествени миризми, произвеждани в Тъмните градове. Сърцето на Клиъруотър бе сковано от мисълта какво предстои. Още от онзи съдбоносен момент, когато беше застанала с Кадилак и Мистър Сноу на ръба на скалата и наблюдаваше как облачният воин се отправя смело в утринното небе, тя знаеше, че един ден ще трябва да се отправи на пътешествието, което току-що беше започнало. Роз я увери, че всичко ще бъде наред. Облачният воин щеше да се върне с нея — но какво щяха да правят, щом стигнеха бърлогата на земните червеи? Щяха ли да ги разделят, или щяха да останат заедно? Щеше ли той да се върне към предишния си начин на живот? И ако го стореше, щяха ли да се запазят чувствата му към нея? И най-вече, когато приключеше оздравителния период, щяха ли да се върнат силите й? Мистър Сноу й каза,че ще доживее да види отново слънцето, но кога щеше да стане това? Тя вече изпитваше остри симптоми на абстиненция и клаустрофобията, породена от обкръжението й, се засилваше докато преминаваше от състояние на едва запазващ съзнание иннвалид към съвсем буден пациент, нетърпелив да възвърне пълния си двигателен контрол. Само две неща й помагаха да се справя с чувството на бавно задушаване: грижовното присъствие на Роз и разкритието, че тя и природения й брат са чистокръвни мюти с чиста кожа като нея и Кадилак. Фактът, че имат общ произход, премахна последното позорно петно от връзката й със Стив. Съюзът им вече не бе предателство към племето. Кадилак пострада от това, но всичко, случило се дотук, бе по волята на Талисмана. Топлеше я и мисълта, че стъпките на сестра й по душа също се ръководеха от Тройнонадарения. Осъзнаването на факта, че тя също е предопределена да изиграе централна роля в пророчеството на Талисмана, застигна Роз, когато излезе на повърхността, за да направи нощния полет до ешелона Ред Ривър. Както и Стив, тя чу гласове, но вместо да се паникьоса и да се опита да ги заглуши, тя се вслуша в тях. Признанието на майката й наставница, че тя и Стив не са нейни кръвни деца, й помогна да се подготви за момента, в който ще открие истинската си самоличност. Беше се случило по-скоро, отколкото очакваше, но въпреки че момента на откровение бе изпълнен с трепет и радостно чувство на освобождение, по някакъв странен начин не бе изненадващ. Още откакто бе споделила визуалните образи и емоции, които накараха ума на Стив да се отвори по време на първия му полет, тя копнееше да види земята със собствените си очи. Не само да отиде там, а да остане, където й е мястото. Собственият й полет и онзи първи незабравим поглед към звездното небе само потвърдиха онова, което сърцето й вече знаеше — тя беше част от света на синьото небе и душата й принадлежеше на Плейнфолк. За разлика от Стив, тя не искаше да разбере защо. Изгревът и залезът не стават по-хубави в очите на наблюдаващия, ако знаеш че светлината, проникваща през земната атмосфера, идва от звезда-джудже тип Г1 и се намира на 93,000,000 мили разстояние. Беше достатъчно да знае коя е, да изпита истинско удоволствие от чувството на завършеност, да се чувства истински жива. Роз не се притесняваше, че е възпитана във Федерацията — така по-лесно понасяше условията на борда на Ред Ривър, но също като Клиъруотър се дразнеше на затвора си. Спасителният полет до изоставения ренегатски лагер й позволи да се наслади поне за кратко на повърхността. Беше повдигнала визьора, за да почувства вятъра в лицето си и да помирише странните силни ухания, които се носеха из въздуха. След като даде първа помощ на Клиъруотър и я отнесоха на носилка към очакващия ги планер, Роз поизостана малко от групата, свали ръкавиците и прокара голи пръсти по земята, камъните и тревата наоколо. Успя да си открадне само две-три минути, преди да забележат отсъствието й, но това беше достатъчно, за да се пристрасти. През последните осем седмици, по време на обедните почивки и когато бе свободна от дежурства, тя успяваше да се промъкне на летателния дек за по няколко минути всеки ден. Като природена сестра на Стив и дъщеря на почитан пилот, Роз имаше право да изразява естествен интерес към въздушните операции. Но това беше само извинение да се наслади на красотата и разнообразието на пейзажа, който се откриваше пред тях като екзотичен коралов риф под обширен нашарен с облаци океан с преливащи се цветни нюанси. Уолис, шефът на ударната група на АМЕКСИКО, й беше разрешил да излиза на дека без придружител, но Роз беше наясно, че трябва да внимава с времето, прекарано горе, и да показва незаинтересовано отношение към повърхността. Никой, особено Карлстром, не биваше да заподзре, че светът на синьото небе й допада все повече и повече, затова прикриваше следите си, като се правеше, че се интересува само от дейностите, извършвани на летателния дек, а не от заобикалящата ги среда. През тези осем седмици плановете на Стив и Малоун за справянето с екипажа на борда и последващото клане на племето М'Кол все повече се усъвършенстваха и екипажът на Ред Ривър упражняваше бойните си тактики. Въпреки че беше член на ударната група, Роз не участваше нито в планировката, нито в изпълнението. Уолис контролираше напълно съдбата й, но на ежедневно ниво тя работеше с медицинския екип и получаваше заповедите си от шефа им. Задачата й бе да следи възстановяването на Клиъруотър. На практика да се превърне в нейна сянка. И сега, когато мютката вече не беше в интензивното, Роз спеше в същото отделение, така че да може по всяко време да противостои на всяка заплаха от земната магия на Клиъруотър. Нямаше опасност това да се случи, но Роз спести на шефовете си тази информация. Ако им беше казала, можеше да се окаже излишна и да я качат на планера за Гранд Сентръл. Това трябваше да се избегне на всяка цена. Риз имаше начин да го стори, но силата да манипулира умовете на околните трябваше да се използва пестеливо и возможно най-незабележимо, за да не предизвиква съмнения в лоялността си. С приближаването на големия ден, най-неочаквано я извикаха на съвещание с началника на Ред Ривър, офицерите и младшите офицери, които оглавяваха различни групи в батальона. Уолис и останалите членове на ударната група също присъстваха, както и шефа на пионерите на Ред Ривър Марвин Макевой, чийто войнствен стил на ръководене му бе донесъл прякора «Лудото куче». Срещата се проведе в една от столовите, специално разчистена и преподредена за целта. Масите и столовете сега гледаха към една от големите тренировъчни диаграми, показващи напречен разрез на ешелона. Двайсетте ешелона на пионерския отряд бяха построени по еднакъв общ дизайн. Един експерт би открил вариации във въздушния боен ред и останалите подобрения в оборудването, но освен отличителните знаци и буквения код, влаковете на практика бяха неразличими отвътре и отвън. Когато всички се настаниха, Уолис заведе Роз до централната маса в първата редица и застана до диаграмата срещу Фарго. Командирът на ешелона вдигна дълга показалка, кимна им отривисто за поздрав и започна по същество: — Господа… последните сигнали от нашите източници на земята показват, че атаката, която е централната част на операция «Голяма Риба» ще се преведе през следващата седмица, вероятно дори след 72 часа. Очаквахме две основни мишени, но изглежда, че по-опасната от тях няма да се появи. Изглежда е починал, но както знаете, тези мюти твърдо вярват в прераждането, така че трябва да се подготвим за изненади в последния момент. Екипажът на Ред Ривър , свикнал с чувството за хумор на Фарго, се засмя одобрително. Фарго продължи: — Двата оперативни агента на Белия Дом — ЯНКИ-ЗУЛУ и ХАЙ-СИЕРА — ше ръководят съвместен екип от приблизително сто мюти и ренегати при първоначалното нападение над влака. Ще бъдат дегизирани като войници от Пети сигнално-разузнавателен отряд и ще бъдат въоръжени със стандартните наземни бойни униформи и каски. С други думи, ще приличат много на нашите момчета. Ще се разпознават помежду си с ивици бели ленти, прикрепени в горната част на ръцете, на брадата — закрепени за каската, и на задния визьор. Двете основни мишени — или едната, както изглежда — ще са облечени по подобен начин. За да избегнем недоразумения при установяването на самоличността им, ЯНКИ-ЗУЛУ, ХАЙ-СИЕРА и шест члена от техния отряд няма, повтарям НЯМА да носят обозначителните бели ленти на каските и ще влязат във влака с вдигнати визьори. Очевидно е, че мютите ще държат визьорите спуснати, за да не се издадат. Всеки индивид с чиста кожа, който видите да носи бяло на брадата или отзад на тила, е ренегат и трябва да бъде застрелян на място.
— Разбрано? Публиката промърмори утвърдително. Командирът на ешелона посочи към два вагона, маркирани с «А» и «Б» и разположени пред летателния вагон, и посочи с показалката към вагон «А». — В отговор на сигнал за помощ от ХАЙ-СИЕРА ще спуснем тази рампа, за да дадем възможност на нападателите да се качат на борда. Средната и долната палуба на двата вагона ще се запечата от останалата част на ешелона. Горната палуба на вагон «А», и особено стълбищата, ще бъдат отбранявани и удържани от десет отряда под командването на лейтенант-командир Торънс. Втора група, водена от капитан Лойд, ще отбранява горната палуба на вагон «Б». Сега, както знаете, планът е да създадем ситуация, която ще привлече цялата група атакуващи нагоре по рампата и във влака. Не искаме никой от тях да изостава и да вдига тревога. Ето защо друг ешелон скоро ще ни достави 80 нарушители на Код 1. Ще пристигнат, облечени в униформи с необходимите рангови нашивки и емблемата на Ред Ривър, а ние ще използваме тези господа, които, разбира се, са всички доброволци… — Още една от шегичките на Фарго, която този път предизвика истински кикот — … да попълним долната и средната палуба на вагони «А» и «Б». Дванайсет часа преди атаката ще им дадем точно премерена доза упойващо вещество. Не се тревожете, всичко е тествано и времесъобразно. Нарушителите ще бъдат разположени в позиции на бойна готовност и ще им раздадат нормалното снаряжение и револвери, които носи персонала на ешелона. Оръжията ще са заредени, но въздушните бутилки ще са празни. Така че нашите предани доброволци ги очакват две неприятни изненади. Като започнат да се освестват, ще открият, че са нападнати от банда крещящи мюти и разюздани ренегати и когато се опитат да се защитят, ще разберат, че оръжията им не работят. Тази новина се посрещна с гробовна тишина. При нарушителите на Код 1 смъртта беше неизбежна, но всички в стаята се радваха, че не са на тяхно място. Фарго посочи към плана на долната палуба на вагон «А». Двете отделения от двете страни на рампата бяха оцветени в червено. — Тези две специални огневи позиции ще се обслужват от осем мъже. Те са товарни помещения, подсилени и оборудвани с подходящи места на стреба. Двата отряда ще бъдат запечатани отвътре и няма да участват в първоначалното нападение. Задачата им е да внимават никой да не се върне жив надолу по рампата. Както се вижда от плана, ще могат да покрият с огън цялата рампа. И така. Ето как ще протече атаката. ХАЙ-СИЕРА, ЯНКИ-ЗУЛУ и двамата мюти, които представляват основната ни цел, ще се движат в първата третина на колоната качващи се по рампата. Те ще насочат ръководителите си на отряди към долната и средната палуба, докато те самите — група от десет човека: ХАЙ-СИЕРА с шест оперативни агента плюс ЯНКИ-ЗУЛУ и двете мишени — ще тръгнат към горната палуба на вагон «А», кодето ще ги чакат Дон Уолис и неговия отряд. Когато групата стигне до горната палуба, двете мишени — или едната, според случая, ще бъдат заловени. Ако е само един — летописецът, познат под името Кадилак, няма да има проблем. Но ако Мистър Сноу, втората и далеч по-опасна мишена, реши да се появи, тогава ти, млада госпожице — Фарго посочи към Роз — ще трябва да овладееш ситуацията мигновено. — Ще дам всичко от себе си, сър. — Да се надяваме, че твоето «всичко» ще е достатъчно, защото заповедите ми са пределно ясни. Ако този индивид излезе извън контрол, задачата ми е да направя всичко възможно да защитя ешелона. Отрядите на тези две горни палуби ще са първата ми защитна линия. От теб ще зависи да се махнеш от огневата линия. Разбираш ли ме? Животът на колегите ти от ударната група и на онези двама полеви агенти ще е в ръцете ти. — Да, сър! — Добре, тогава. Но нека за момент предположим, че мишените са заловени и деактивирани. — Фарго пак вдигна показалката. — Ударната група, плюс хората на ХАЙ-СИЕРА ще преминат по горната палуба на вагон «Б», после през летателния вагон и в «кървавия» вагон, където мишените ще бъдат упоени с каквото е нужно, за да сме сигурни, че не поставят в опасност ешелона и екипажа. Отрядите на горните палуби на вагони «А» и «Б» ще продължат да отбраняват стълбищата, после ще се смъкнат надолу по съседното стълбище ето тук в центъра, където се свързват двата вагона, и ще разчистят средната и долната палуба — ще се придвижват гърбом един с друг, така че да не попаднат в кръстосан огън.
Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 4.21 Mb. Сподели с приятели:
|